Решение по дело №2442/2020 на Административен съд - Варна

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 №……………………        2020 г.

                                                           гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             Варненският административен съд, ІV касационен състав, в публичното заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в състав:

                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА

         ЙОРДАН ДИМОВ

 

  при секретаря Калинка Ковачева

в присъствието на прокурор Александър А.

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КНАД №2442/2020 г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Н.И.И., ЕГН **********,***, срещу Решение №260127/18.09.2020 г. по НАХД №731/2020 г. на Районен съд – Варна, с което е Наказателно постановление (НП) № 18-0442/12.06.2018 г. на издадено от Началник група към ІV РУ към ОД на МВР – Варна е било изменено в частта, с която на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ и лишаване от право да управлява МПС в срок от един месец, като е бил намален размера на наложеното наказание глоба на 50 лв., а в останалите части: за нарушение на чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, за което е наложена глоба от 10 лв.; за нарушение на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за което е наложена глоба от 10 лв.; за нарушение на чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, за което е наложена глоба от 10 лв. НП е бил потвърдено.

Касаторът по подробно изложени съображения, твърди незаконосъобразност на въззивното решение поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че свидетелските показания на актосъставителите са взаимоизключващи се относно това, колко време е бил следван от патрулен автомобил жалбоподателя. Оспорва основателността на твърдението, че не бил спрян на подаваните сигнали поради това, че нямал валидна застраховка „гражданска отговорност“. Твърди, че неговото незнание било установено с Решение №2337/16.12.2019 по НАХД №3653/2019 г. по описа на ВРС. Сочи, че пътните полицаи не са подали изискуемият от закона сигнал, тъй като следвало по смисъла на чл.207 от ППЗДвП следвало сигнала да бъде подаден чрез постоянно светещ или мигащ надпис – „Полиция – спри!“     твърди, че няма яснота той (жалбоподателя) в качеството си на водач да е възприел подадения сигнал за спиране. Твърди, че  не е ясно за какво нарушение са наложени наказанията, тъй като в АУАН е използван израз описващ изпълнителното деяние като „не представя“, а в НП тези думи са заменени с „не носи“. Сочи, че липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и точната му индивидуализация, като това води до невъзможност за запознаване с това какво е констатираното нарушение, като по този начин се нарушава правото на защита на жалбоподателя. Намира, че въззивното решение е неправилно, а НП, което е оставено в сила е незаконосъобразно. Моли за отмяна на постановеното решение.

Ответникът по касационната жалба ОД на МВР – Варна не представя отговор на подадената касационна жалба. От тяхно име, преди датата на съдебното заседание са били подадени писмени бележки.  Сочи, че така подадената жалба е неоснователна. Решението на въззивния съд е правилно и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Намира, че ВРС е преценил правилно и в съответствие със закона всички обстоятелства свързани с издаването на АУАН и НП. Налице било пълно съответствие между правното и фактическото описание на нарушенията. Намира, че е правилна преценката на въззивния съд, че деянието няма различна обществена опасност от други подобни нарушения и поради това не е следвало да се приложи разпоредбата на чл.28, б. „а“ от ЗАНН. Моли касационната жалба да не бъде уважавана, да се остави в сила въззивното решение, моли да му бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение. Моли ако жалбата бъде уважена да бъде присъдени минималният размер на адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя в размер на 100 лв.

Представителят на Окръжна Прокуратура - Варна дава становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че жалбоподателят се домогва да бъдат направени нови фактически установявания, което е забранено по АПК. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение на ВРС като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на Н.И.И. против гореописаното НП. За да се произнесе, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 20.05.2018 г. жалбоподателят Н.И.И. управлявал личния си автомобил „Рено 19“ № ***по ул. „Цоню Тодоров“ в с. Гроздьово, обл. Варна. По същото време по ул. „Цоню Тодоров“ се движел полицейски автомобил на Четвърто РУ към ОД на МВР – гр. Варна, с който изпълнявали своите служебни задължения свидетелите И К А. и Я  Н. Н. – полицейски служители към Четвърто РУ към ОД на МВР – гр. Варна. Въззивния съд приел, че полицейските служители са подали светлинен и звуков сигнал на жалбоподателя И. да спре управления от него лек автомобил. Установено било в производството, че макар и да възприел тези сигнали, жалбоподателят не спрял, а едва след няколко минути, през които се движел по улиците на населеното място, следван от полицейски автомобил И. спрял управляваното от него МПС. Съдът е приел съобразно доказателствата, че водачът не е представил СУМПС, издадено на негово име, не е представил контролния талон към СУМПС и не е представил свидетелството за регистрация на МПС. В решението е отбелязано, че са спазени процедурните правила при издаване, както на АУАН, така и на издаденото въз основа на него Наказателно постановление.

Въззивният съд е приел горната фактическа обстановка за безспорна въз основа на представените писмени доказателства и депозираните свидетелски показания, като взаимнодопълващи се и безпротиворечиви. Посочил е, че доказателствата установяват приетата в АУАН и НП фактическа обстановка по несъмнен начин, а направените в тази насока възражения от страна на жалбоподателя са неоснователни. Съдът е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове, както и при спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН; АНО е обсъдил всички представени по делото доказателства и законосъобразно е приел нарушението за извършено, като е дал и правилна квалификация на деянието. Посочено е, че всички релевантни факти са описани в НП и то не страда от пропуски по отношение на релевантните за осъществяване на административно-наказателната отговорност факти. Не е възприето твърдението, че жалбоподателят не е разбрал, че подаваните светлинни и звукови сигнали от полицейския автомобил се отнасят до него, тъй като е признал на полицейските служители, че се е уплашил от тях и не е желаел да бъде проверяван, тъй като за превозното средство, което управлявал нямал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.       Кредитирайки напълно свидетелските показания, съдът не е приел и възражението, че нарушението е останало недоказано. В мотивите е посочено, че именно показанията на двамата полицейски служители категорично установяват поведението на жалбоподателя И. при опита за проверка.

За да измени размера на наложената санкция „глоба“, като я нямали до законовия минимум, въззивният съд е отчел обстоятелството, че се касае за първо нарушение, като липсват отегчаващите вината обстоятелства, при което е приел, че наложената от АНО санкция е завишена и предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административните наказания. Съдът е приел, че в случая е налице и смекчаващо обстоятелство, тъй като И. не е бил наказван по административен ред за подобни нарушения на правилата за движение по пътищата, ето защо е намерил за разумно решението да му бъдат наложени административни наказания в минимален размер, а именно „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои кредитира и кои не и защо. Подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.

Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни и направени в противоречие с процедурните изисквания. В касационната жалба се съдържат нови фактически твърдения, които не са били направени от жалбоподателя в рамките на въззивното производство. Такива са твърдението, че е логически несъстоятелно автомобила на жалбоподотеля да не е спирал на подаваните му сигнали в рамките на настъпилото преследване с полицейската кола, както и твърдението, че жалбоподателят не е знаел към онзи момента за това, че е изтекла гражданската му отговорност, както и че има неправилно описание на състава на нарушението в мотивите на АУАН и НП, което препятства възможността за защита на жалбоподателя. Съобразно нормата на чл.220 от АПК съдът „преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.“ Ето защо няма как касационната инстанция да обсъжда нови фактически твърдения или да прави нов анализ на показанията на свидетелите, предвид изложеното в жалбата, освен ако това не се дължи на твърдяно процесуално нарушение, извършено от въззивния съд, каквото твърдение за нарушения на въззивният съд в настоящата жалба няма.

Съдът преценява като невярно твърдението на жалбоподателя, че, за да може да се спре автомобил при проверка от органите на МВР – пътна полиция е нужно подаване на постоянно светещ или мигащ надпис – „Полиция – спри!“. При проверка на цитирания тест – чл.207 от Правилника за приложение на закона за движение по пътищата може да се установи, че там са равнопоставени множество начини за спиране на движещо се ППС за проверка „При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!"“ Видно е, че текста предвижда различни способи за спиране на автомобил, включително и подаване на ясен сигнал със стоп-палка за какъвто има твърдения.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора и предвид актуалната редакция на чл.63 ал.3 от ЗАНН с ДВ бр. 94/2019 г. основателно се явява направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнагаждение в размер на 80 лв. на основание чл.143 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд - Варна

 

 

Р    Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260127/18.09.2020 г. по НАХД №731/2020 г. на Районен съд – Варна, с което е Наказателно постановление (НП) № 18-0442/12.06.2018 г. на издадено от Началник група към ІV РУ към ОД на МВР – Варна е било изменено в частта, с която на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ и лишаване от право да управлява МПС в срок от един месец, като е бил намален размера на наложеното наказание глоба на 50 лв., а в останалите части: за нарушение на чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, за което е наложена глоба от 10 лв.; за нарушение на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за което е наложена глоба от 10 лв.; за нарушение на чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, за което е наложена глоба от 10 лв. НП е бил потвърдено.

ОСЪЖДА Н.И.И., ЕГН **********,***, да заплати Областна Дирекция на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                        2.