№ 4324
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110158023 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЗЕАД „*****“ ЕАД, с която срещу
***** е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ за сумата 225,30 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение на
правоимащо лице във връзка със застрахователно събитие, настъпило на ***** в
*****, ведно със законната лихва за период от 01.10.2024 г. до изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че на посочените дата и място, водачът Ц. И. К., управлявайки
лек автомобил „*****“ с рег. № *****, попаднал в необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно, вследствие на което на автомобила били причинени
материални щети. Поддържа, че за МПС е била сключена валидна имуществена
застраховка с ищеца, поради което при него е била образувана преписка по щета №
***** (реф. № *****). Било е определено застрахователно обезщетение в размер на
225,30 лева, която сума е била изплатена на Ц. И. К. /собственик на увредения
автомобил/. Излага, че тъй като за състоянието и поддържането на участъка от пътя,
на който е настъпило ПТП, отговорен е ответникът, който се явява "стопанин на пътя"
по см. на закона, то той и е следвало да предприеме действия за осигуряване на
безопасността на пътното платно, включително поставянето на предупредителни знаци
при налични препятствия на пътя. Поддържа, че се е суброгирал в правата на
увредения срещу ответника като възложител на работата и в негова полза е
възникнало вземане в размер на изплатеното обезщетение. Моли за уважаване на иска
и за присъждане на разноски.
Ответникът е подал отговор, с който оспорва предявения иск, като сочи, че не е
налице основание за изплащане на застрахователното обезщетение, съответно не е
налице надлежна суброгация на ищеца в правата на удовлетворения кредитор. Оспорва
описания в исковата молба механизъм на произшествието, като счита, че същият не се
1
потвърждава от други доказателствени източници. Не ставало ясно дали ищецът е
спазил собствените си общи условия при изплащане на застрахователно обезщетение.
Оспорва механизма на ПТП, както и размера на изплатеното обезщетение. Излага, че
водачът на застрахования автомобил не се е съобразил с пътната обстановка. Въвежда
възражение за съпричиняване на вредите от страна на водача на застрахованото МПС,
като счита, че при избиране на скоростта на движение последният не се е съобразил с
конкретните пътни условия. Излага, че за поддръжката на процесния пътен участък е
бил сключен договор с ДЗЗД „Зона 2“, което в качеството си на изпълнител, имало
задължение да извършва превантивно и текущо поддържане на пътя. Предвид
изложеното, счита, че предявените срещу ответника искове са неоснователни и моли
за тяхното отхвърляне, евентуално съдът да се произнесе съгласно хипотеза на
съпричиняване на вредите от страна на водача, управлявал застрахованото имущество,
като намали размера на претендираното обезщетение
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410 от КЗ следва да се установи
при условията на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество
наличието следните юридически факти: 1. наличие на валидно възникнало
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил
с покрит риск – настъпилото застрахователно събитие, 2. ищецът да е заплатил
застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице
предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 49 от ЗЗД, а
именно: вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от
ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние
при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината
се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност
за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената
разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено
лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане
на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази
работа.
При съобразяване на така посоченото, Софийски районен съд приема, че от
представената застрахователна полица № ***** от 30.04.2024г. се установява, че към
датата на настъпване на ПТП – *****. между ищеца и собственика на автомобил с
*****, рег. № ***** е било налице валидно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско“ на МПС при избран от застрахования обхват на
покритите рискове „Пълно каско“.
Установено според Софийски районен съд е и обстоятелството, че на *****
около 17:30 часа *****, лек автомобил с ***** с рег. № ***** се е движил по ул.
„*****“, с посока кв. „*****“, когато превозното средство е попаднало в
необезопасена дупка на платното за движение, вследствие на което са били причинени
увреждания на два броя гуми. Така описаният механизъм на ПТП се установява както
от заявеното пред съда от разпитания по делото свидетел – Ц. К., показанията на
когото съдът кредитира като непротиворечиви, последователни и логични, дадени от
пряк участник в процесното ПТП, така и от представените по делото материали, част
от застрахователната преписка, а съгласно заключението на съдебно-автотехническата
експертиза възникването на процесните увреждания е възможно при така установения
2
механизъм. В показанията си свидетелят К., водач на увредения, е посочил, че ПТП е
настъпило именно на на ул. „*****“, като автомобилът е попаднал в дълбока и голяма
по площ, необозначена дупка на пътното платно. Свидетелят посочва, че е нямало как
да бъде избегнато попадането в процесната дупка на пътното платно, доколкото макар
да е знаел за дупката не е могъл да се отклони и да навлезе в лентата за насрещно
движение, а дупката е заемала значителна част от платното за движение.
Същевременно съгласно заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза, която съдът кредитира по реда на чл. 202 от ГПК като изготвена от вещо
лице притежаващо необходимата квалификация при съобразяване на всички събрани
по делото доказателства, неоспорено от страните, отразените в протокола за ПТП щети
на застрахования при ищеца автомобил съответстват на описания механизъм на ПТП и
са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Ето
защо, при съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, следва да се
приеме, че процесните вреди са настъпили именно при описания в протокола
механизъм на ПТП и се намират в причинно-следствена връзка с ПТП.
Представените от ответника и приети като доказателства по делото писмени
документи, удостоверяващи заплащането на ремонтни дейности по ул. „*****“ не
опровергават извода на съда относно мястото и механизма на настъпване на
произшествието. Ответникът не е установил възражението си, че ремонтът е обхващал
мястото, където е настъпило събитието и че всички дупки в района са били
отремонтирани. Наличието на тези писмени доказателства не изключва установеното в
свидетелските показания за наличието на голяма дупка, в която свидетелят е попаднал
с управлявания от него автомобил.
Въз основа на представеното по делото и не оспорено от ответника платежно
нареждане от 18.06.2024 г., се установява, че ищецът е заплатил на собственика на
увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер именно на 225,30 лева
във връзка с предявената застрахователна претенция.
Възраженията на ответника относно това, че за процесния инцидент не е бил
съставен от компетентен служител на органите на реда протокол за ПТП и в тази
връзка застрахователят не е следвало да изплаща застрахователно обезщетени не може
да бъде споделено. Това е така, тъй като при ПТП, в което няма пострадали лица, не е
нужно съставянето на протокол за ПТП. Ответникът възразява, че липсва съставен от
компетентен държавен орган протокол за ПТП, че водачът на повредения автомобил не
е подал сигнал до КАТ - Пътна полиция. Относно липсата на протокол за ПТП и
неуведомяване на КАТ за настъпването на застрахователното събитие, съответно
липсата на протокол за ПТП, по аргумент на противното основание от изчерпателно
изброените хипотези на чл. 125, т. 1 - 8 ЗДвП, в които службите за контрол на МВР
посещават задължително мястото на ПТП, следва да се приеме, че при ПТП с
имуществени вреди и един участник, същият няма задължение да уведомява органите
на МВР - КАТ, нито последните са длъжни да посещават мястото на произшествието и
да съставят съответен протокол. Независимо, че за процесния пътен инцидент няма
представен протокол за ПТП, обстоятелствата за механизма на увреждането и
причинната му връзка с вредите могат да бъдат установени с други доказателства и
доказателствени средства. В случая е установено, че водачът на застрахования
автомобил своевременно е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, а с
изплащането на застрахователно обезщетение ищецът е приел, че общите условия към
застрахователния договор във връзка с регистрирането, уведомяването и доказването
на настъпването на застрахователно събитие, са били спазени.
За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответната община, както беше
посочено по-горе следва да се установи, че същият е материално легитимиран да
3
отговаря съобразно чл. 49 от ЗЗД за причинените вреди. В настоящия случай в
исковата молба се твърди, че вредите са причинени вследствие на бездействие на
*****. За да е противоправно бездействието, то на делинквента трябва да му е
предписано нормативно задължение за действие. Следователно, за да е противоправно
бездействието на служителите на *****, то трябва да има правна норма, която да ги
задължава да извършват дейности по поддръжка на пътищата.
Ответникът не оспорва, че пътят, на който е реализирано процесното ПТП, е
част от общинската пътна мрежа. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата
общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, като в
дейностите по управление по аргумент от чл. 19, ал. 2, т. 1 от Закона за пътищата
влизат и задълженията по поддръжката на пътищата. Същевременно в чл. 31 от Закона
за пътищата (ЗП) е изрично предвидено, че изграждането, ремонтът и поддържането
на общинските пътища се осъществява от общините. Следователно именно на
служителите на общината е вменено задължението за предприемане на действия по
поддръжка на процесния пътен участък. ***** е била задължена и съобразно чл. 13 от
ЗДвП да означи дупката с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява дейностите
по чл. 31 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. Следователно в конкретния случай при наличие на дупка на
пътното платно е налице неизпълнение на предвидените в закона задължения на
*****, което по своята същност представлява бездействие. Съгласно Постановление №
9/28.12.1966г. по гр.д. № 8/66г. на пленума на ВС, вредите се считат причинени при
изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато
настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работата. За
възложителите, казва Върховният съд, бездействието е основание за отговорност за
увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от
закона, от техническите или други правила и от характера на възложената работа.
В конкретния случай именно бездействието на последните по необезопасяването
на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП,
поради което и на основание чл. 49 от ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на
неговите служители или други изпълнители. При това положение се налага извод, че
ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при
него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
С оглед всичко изложено Софийски районен съд намира, че по делото от страна
на ищеца при условията на пълно и главно доказване е установено, че именно ***** е
материално легитимирана да отговаря за причинените вреди по застрахования при
ищцовото дружество автомобил.
По размера на обезщетението:
Ответникът не е оспорил факта, че застрахованият при ищеца автомобил е
ремонтиран и че стойността на заплатения ремонте в размер на 225,30 лева, която
стойност дори е по-ниска от посочената от вещото лице, изготвило заключение по
съдебната автотехническа експертиза, средна пазарна цена – 291,46 лева, която в тази
част се кредитира изцяло от съда по реда на чл. 202 от ГПК.
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства,
което се дължи от застраховател се определя по правилата на чл. 499, ал. 2 от КЗ и
клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда,
залегнал в чл. 499, ал. 2 от КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се
приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо състояние.
4
Следователно се дължи заплащане само на стойността на вредите, дължащи се на
унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност
към момента на осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване (в този
смисъл решение № 52 от 08.07.2010г. по т.д. № 652/2009г. на ВКС, I ТО). При нейното
пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от
пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено. В този
смисъл е съдебната практика на ВКС, според която действителната стойност на
вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203 КЗ /отм./ - аналогични на чл. 499, ал. 2 и
чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за
закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на настъпилата вреда (Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г.
на ВКС, ТК, ІІ ТО).
За да се определи какъв е размерът на дължимото обезщетение, следва да се
разгледа и направеното от ***** в отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване, което при евентуална основателност може да доведе до намаляване на
размера на дължимото застрахователно обезщетение. Във връзка с това Софийски
районен съд приема следното:
С нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на
обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Приложението на това
правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за
настъпване на увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между негови
действия или бездействия и вредоносния резултат. При произнасяне по възражението
на ответника по иск за съпричиняване на вредоносния резултат, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия,
което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. При
обективното съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД намаляването на дължимото от
деликвента обезщетение не e обусловено от преценката дали е налице виновно и
противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането. В този
смисъл е и задължителната съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963 г., в която е
акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от
непозволено увреждане – допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и
пряка причинната връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
С оглед правилата на чл. 154 от ГПК доказването на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е в тежест на
ответника. Предвид това още с доклада по делото е указано, че ответникът носи
тежестта да докаже твърденията си за осъществяването на такова поведение от страна
на водача на застрахования автомобил, което да е допринесло за настъпване на
вредите, като съдът изрично е указал на ответника, че не е ангажирал доказателства
в тази насока.
За неоснователно съдът приема релевираното възражение, че от страна на
водача на увреденото МПС е проявена небрежност, с която същият е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. В конкретната хипотеза от събраните по делото
доказателства, в това число и от показанията на разпитания по делото свидетел се
установява, че същият е положил всички необходими грижи за предотвратяване
настъпването на повече вреди по застрахованото МПС, доколкото същият изрично
заявява, че не е успял да спре или да заобиколи дупката, тъй като е имало движение по
пътя и ако не бе осъществил маневрата, довело да преминаването през процесната
дупка, би причинил много повече вреди както по своя автомобил, така и по движещото
5
се срещу него МПС. Недоказани по делото са и твърденията на *****, че ПТП е
станало поради действия на водача на застрахования автомобил - шофиране със
скорост несъобразена с атмосферните условия, релефа на местността и състоянието на
пътя. Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По делото обаче от
страна на ответника не са ангажирани доказателства, които да сочат, че свидетелят К.
не е съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка, а именно в тежест на
***** е било възложено установяването на това обстоятелство.
Поради това, при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, Софийски районен съд е длъжен да
приеме, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат, поради шофиране с
превишена скорост или умишлени действия на водача на увреденото МПС. Ето защо
предявеният иск следва да бъде уважен за пълния предявен размер, а имено за сумата
от 225,30 лева.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят и направените в настоящото производство разноски. От ищеца
са представени доказателства за заплащането на държавна такса в размер на 50 лева,
както и за заплащането на депозити за вещо лице и за свидетел в общ размер на 440
лева. Заплатено е и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Ето защо в полза
на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 890
лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА *****, БУЛСТАТ *****, с адрес: ***** да заплати на „З***** *****“
ЕАД, ЕИК *****, със съдебен адрес: *****, на основание чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ сумата
225,30 лева, представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца по договор за
застраховка „Каско“ № ***** застрахователно обезщетение по застрахователна
преписка № ***** във връзка с причинени вреди по МПС с марка „*****“ с рег. №
***** вследствие на настъпило на *****. *****, на ул. „*****“ ПТП, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 01.10.2024 г. до окончателното
заплащане на сумата.
ОСЪЖДА *****, БУЛСТАТ *****, с адрес: *****, да заплати на „З***** *****“
ЕАД, ЕИК *****, със съдебен адрес: *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в
размер на 890 лева, представляваща разноски за исковото производството пред
Софийски районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7