Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І
г.о., 8 с-в в открито заседание на шестнадесети юли, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня
Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 13847 по описа на състава за 2018г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 146 от ЗЗП, чл. 55, ал.1,
пр. първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът М.Л.М. твърди, че сключил с ответното
дружество „Ю.Б.“ АД Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 41145 от
02.09.2008г., с предмет предоставяне на сума в размер на 250 000 евро за
срок на издължаване от 348 месеца, при размер на уговорената годишна лихва от 5,85%.
Ответникът предоставил част от сумата в размер на 180 000 евро чрез
паричен превод по сметка на продавача на имота, а станалата част в размер на
70 000 евро на кредитополучателя. Върху закупения недвижим имот била
учредена договорна ипотека в полза за ответника, за обезпечаване на задължението
за заплащане на отпусната сума от 250 000 евро. По силата на Допълнително
споразумение от 14.02.2012г. лихвеният процент бил предоговорен в размер на
4,95%, считано от 14.02.2013г. Въпреки предвидените договорни условия - сумата по
кредита да бъде предоставена в евро - ответното дружество събирало месечни погасителни
вноски в друга валута - преизчислени в швейцарски франкове. Вследствие на
повишаване на валутния курс на швейцарския франк към еврото -
заплатените погасителни вноски надвишавали дължимите вноски изчислени в евро,
при което се формирали валутни разлики и начислени договорни лихви, с които
ответникът се обогатил неоснователно. С искова молба от 16.04.2014г. ищецът вече бил сезирал съда за
разрешаването на правен спор с аналогичен предмет като настоящия, относно
основанието и размера на вземанията на банката по процесния договор за кредит,
но относим към друг времеви период от кредитното правоотношение – считяно от
17.04.2009г. до 17.02.2011г. Позовавайки
се на правните последици на влязло в сила
Решение от 21.04.2016г. по в.гр.д.№ 11564/2015г. съгласно описа на ІVа състав на Софийски градски
съд, ищецът обосновава твърдението си, че клаузите на чл.3 ал.5, чл.6, ал.2 и ал.3,
чл.12, ал.1 и чл. 23 от процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL
41145 от 02.09.2008г. са нищожни, поради неравноправност по смисъла на чл. 146 от ЗЗП, доколкото размерът на предоставената сума по кредита бил уговорен в
евро, а преизчисляването на погасителните вноски, чрез използването на
виртуална валута „швейцарски франк“ фактически прехвърляло целия валутен
риск върху ищеца, заедно със задължението да заплаща формираните валутни
разлики при настъпилите промени в курсовата стойност на швейцарския франк. Неравноправността на споменатите договорни
клаузи била констатирана в мотивите на влязлото в сила съдебно решение, но
доколкото не била установена по исков ред, ищецът имал правен интерес да бъде
постановена в изричен диспозитив на съдебното решение в настоящия правен спор. В чл.1, ал.1 предметът на договора за кредит бил
уговорен, като предоставяне на сума в размер на 250 000 евро без посочване
на стойностен израз в швейцарски франкове, а предвиденият механизъм в чл.1, ал.4 за преизчисляване размера на кредита обосновавал извод за
неравноправност на договорната клауза по смисъла на чл.143, т.9 и т. 10 от ЗЗП. Доколкото отпуснатата сума по кредита не била представена в швейцарски
франкове, а в евро, то и дължимите погасителни вноски не следвало да се
изплащат в швейцарски франкове, а в евро. Позовавайки се на формираната съдебна практика на
Съда на ЕС по потребителските спорове, във връзка със
сключването и съдържанието на договори за кредит - ищецът посочва, че
процесните договорни клаузи не били съставени на ясен и разбираем език, който
да предполага достатъчна информираност и възможност за предвиждане на
икономически последици за кредитополучателя, което обосновавало неравноправния
им характер. Наличието на неравноправност на клаузите на чл.6, ал.2 и чл. 23 от
договора обуславяло извода за начална липса на основание за заплащането на сумите, формирани като валутни
разлики, при заплащането на месечни погасителни вноски и осъществяване на ефекта
на неоснователно обогатяване в полза на ответника със сумата от 42 997,48
евро през периода от 10.11.2013г. до 10.07.2018г. Уговореният лихвен процент в
чл. 3 ал.1 от договора се формирал като сбор от базов лихвен процент от 5% и
договорна надбавка от 0,85%. Съгласно чл. 6 от допълнителното споразумение -
първоначално уговорената договорна надбавка била предоговорена на минус 0, 05 процента. Поддържат се твърдения, че банката едностранно увеличила
БЛП, вследствие на което нараснал размерът на месечните погасителни вноски по
кредита. В клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 била предвидена
възможност - банката едностранно да изменя размера на БЛП без предварително
уточнени основание, метод и формула за формиране, което от своя страна било
основание за прогласяване на нищожност по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 1, вр.
с чл.143 ЗЗП и чл.58 от ЗКИ. Наличието
на неравноправност на клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл.12, ал.1 от договора обуславяло начална
липса на основание за заплащането на сумите, формирани като възнаградителни
лихви при заплащането на месечни погасителни вноски и осъществяване на ефекта
на неоснователно обогатяване в полза на ответника със сумата от 36 428,69
швейцарски франка през периода от 10.11.2013г. до 10.07.2018г. С получаването на искова молба от 16.04.2014г., по която било образувано
гр.д.№ 20780/2014г.по описа на СРС, 36 състав - ищецът поставил ответника в
забава, но и към настоящия момент последният продължавал да начислява и събира
суми по кредита, без да е налице основание за това.
При изложените фактически твърдения, с оглед допуснатото в последното открито съдебно
заседание увеличение на част от исковете ищецът претендира,
v Да бъдат
прогласени за недействителни, поради неравноправност, клаузите на
чл.6, ал.2 и чл.23 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 41145
от 02.09.2008г.
v Да бъде осъден ответника, да заплати на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД сумата от 54 872, 13 евро, като получена при начална липса на основание, формирана като валутни разлики при плащане на главницата по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL
41145 от 02.09.2008г. през период от 10.11.2013г. до 10.07.2018г., заедно със законната лихва върху същата сума,
считено от предявяването на иска до окончателното плащане;
v Да бъде осъден ответника, да заплати на основание чл. 86 от ЗЗД - сумата от 13 730, 24 евро, представляваща лихва за забава, начислена върху подлежаща та връщане сума от 54 872, 13 евро, за периода от 18.10.2015г. до датата на исковата молба – 18.10.2018г.
v Да бъдат
прогласени за недействителни, поради неравноправност, клаузите на чл.3,
ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от
Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 41145 от 02.09.2008г.,
v Да бъде осъден ответника, да заплати на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД сумата от 36 428,69
швейцарски франка, представляваща общия размер на
получените при начална липса на основание възнаградителни лихви по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL
41145 от 02.09.2008г. през период от 10.11.2013г. до 10.07.2018г.
v Да бъде осъден ответника, да заплати на основание чл. 86 от ЗЗД - сумата от 6 854,67
швейцарски франка, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху подлежащите на връщане 36 428,69 швейцарски франка, начислена за периода
от 18.10.2015г. до датата на исковата молба – 18.10.2018г.
С оглед очаквания положителен за него изход от процеса - ищецът моли за осъждане на ответника да му заплати направените съдебни
разноски.
Ответникът „Ю.Б.“ АД оспорва допустимостта и основателността на предявените
искове. Поддържа твърдение, че страните постигнали
съгласие сумата по кредита да бъде предоставена на кредитополучателя именно в
швейцарски франкове, което се потвърждавало от подаденото искане за усвояване
на сумата. Ответникът не оспорва факта на сключване на Допълнителни
споразумения съответно от 14.02.2012г. и 18.09.2012г. и сочи, че погасителните вноски били заплащани именно в швейцарски франкове, съгласно
първоначално подписания погасителен план, за който било изразено изрично
писмено съгласие. Договорът бил сключен след проведено индивидуално договаряне
между страните, в рамките на което било постигнато
съгласие, относно съществените елементи по кредитното
правоотношение. Правото на ответника, предвидено в чл. 6, ал. 2 от договора, било уговорено като правна възможност - в случай, че
кредитополучателите не разполагат със средства в уговорената валута по кредита.
Ответникът оспорва твърдението на ищеца, като поддържа становище, че условията
по договора за кредит били формулирани в съдържанието на ясен и
общоупотребим език, а на кредитополучателите била предоставена пълна
преддоговорна информация за естеството на договора. Оспорват се твърденията в
исковата молба, че валутният риск бил изцяло възложен в тежест на
кредитополучателите. Оспорват
твърденията, че в клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от договора
била предвидена възможност банката едностранно да изменя лихвения процент,
доколкото той се определял по предварително одобрена и оповестена от ответника
методология, функционално зависима от обективни фактори. Позовавайки се
правните изводи, направени в Решение по дело С-186/16 и определение по дело
С-119/17 г. на СЕС, ответникът излага становище, че клаузата на чл.6, ал.2 от
договора не подлежала на преценка за неравноправност. Оспорва твърденията на
ищеца за нарушаване на изискването за добросъвестност чрез предприети
едностранни действия за изменение на размера на уговорената лихва. Посочва
факта, че другия кредитополучател – В.Н.(която не участва като страна в
настоящия процес), в качеството си на служител в банката - разполагала с
детайлна информация относно променливия характер на лихвата по кредита.
Ответникът оспорва релевираните доводи за неравноправност на клаузата на чл.12,
ал.1 от договора като неоснователни. Ответникът оспорва с изложените твърдения
за неравноправност на клаузата на чл.23, ал.1 доколкото в нея били предвидени
равни възможности за страните по договора. Поддържа становище, че спрямо
оспорените като неравноправни договорни клаузи намирали приложение
изключенията, предвидени в разпоредбите на чл.144, ал.3, т.1 и т.2 от ЗЗП както
и на чл.144, ал.2 от ЗЗП. Кредитополучателите разполагали с достатъчна
информация и познания, за да преценят характера и последиците на постигнатите
уговорки в съдържанието на договора. С подписването на допълнителното
споразумение към договора - ищецът потвърдил именно факта на предоставяне на
сумата в швейцарски франкове. Ответникът изтъква, че през исковия период
оспорените клаузи, касаещи формирането на лихвения процент, не са се прилагали
между страните. Оспорва твърдението, че изменението на БЛП от страна на банката
представлявало едностранно и произволно увеличение на лихвения процент по
съображения подробно изложени в отговора. Излага становище, че през исковия
период БЛП за жилищни кредити не е претърпял изменения. Оспорва като
неоснователни предявените осъдителни искове по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД
и излага становище срещу доводите на ищеца за обвързващо действие на
обективните предели на силата на пресъдено нещо, с която се ползва Решение
№3258 от 2104.2016г. по описа на СГС, IV-а състав. Връчването на исковата молба
от 16.04.2014г. не представлявало покана по смисъла на чл.86 от ЗЗД, доколкото
предмет на образуваното исково производство във връзка с нея били парични
вземания, начислени през различни искови периоди.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва
въведените с отговора възражения. Поддържа твърдение, че щецът направил
искане за отпускане на сумата по кредита в евро, което обстоятелство се
потвърждавало от подаденото искане за жилищно-ипотечен кредит и от
предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот и договора за
изработка. Ищецът поддържа изложените твърдения, че е усвоил сумата по кредита
в евро и излага допълнителни доводи в тяхна подкрепа. Оспорва твърденията на
ответника, че страните по договора са уговорили размера на кредита и на
месечните погасителни вноски в швейцарски франкове. Посочва, че нито към
момента на сключване на договора, нито на по-късен етап - кредитополучателите
не е подписвал първоначален или актуален погасителен план. Размерът на
събираните суми за погасяване на задължението по кредита бил едностранно
определян от банката. Оспорва изложените твърдения за проведено индивидуално
договаряне между страните при сключването на процесния договор. Поддържа
твърденията си, че процесните клаузи не са изготвени на ясен и разбираем за
кредитополучателя език, както и че банката не е осигурила предварително
достатъчно информация за икономическите последици от сключването на договора.
Оспорва релевираните доводи, че другият кредитополучател в качеството
си на служител на банката е разполагал с компетентност да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Излага становище срещу
твърденията на ответника, че в съдържанието на договора било предвидено
възлагане на валутния риск върху двете страни. Посочва, че БЛП представлявал
променлив компонент от лихвения процент, намиращ се изцяло под контрола на
ответника и зависещ от субективната му преценка. Оспорва доводите на ответника
за неприложимост на оспорените като неравноправни договорни клаузи, касаещи
договорната лихва, през исковия период. Поддържа правните доводи относно
обвързващото действие на посоченото съдебно решение постановено във връзка с
прогласената неравноправност на оспорените клаузи от договора за кредит.
Поддържа изложените твърдения относно момента на получаване на покана за
изпълнение и изпадане в забава на ответника.
Ответното
дружество в изпълнение на указанията на съда по реда на чл.373 от ГПК е
представило отговор на допълнителна искова молба, чрез който поддържа
изложените твърдения и възражения срещу допустимостта и основателността на
предявените искове. Моли за отхвърляне на всички
предявени искове. С оглед очаквания
положителен изход от процеса, ответникът моли за осъждане на ищеца, да му заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на приетия като доказателство Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41145 от 02.09.2008г., мотивира извода, че е сключен между ищеца и В.Д.Н.от една страна, и „Юробанк
И Еф Джи България“ АД от друга страна, за сумата от 250 000 евро при размер на уговорената годишна лихва от 5, 85% и
при уговорените права и задължения за страните в
кредитното правоотношение.
Клаузата на чл. 6, ал.2 от процесния договор за кредит, регламентира правилото, че кредитното задължение следва да бъде
погасено във валутата, в която кредитът е бил усвоен – швейцарски франкове. В
случай, че на съответния падеж /дата/, кредитополучателите не е осигурил
дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си, но разполага с евро или
левове, погасяването може да се извърши от банката освен във валутата на
кредита и в евро или в лева, след
служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс
„продава“ на банката- кредитор, за което кредитополучателите дават своето
неотменимо съгласие.
Клаузата на чл. 23 от процесния договор за кредит, регламентира правилото, че кредитополучателите са запознати и съгласни
с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс „купува“ или
„продава“ на швейцарския франк към българския лев/ евро, както и
превалутирането може да има за последица
/включително в хипотезата на чл. 6, ал.2 от договора/ повишаване на размера на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро/ лева, като напълно
приема да носи за своя сметка риска от
такива промени и повишаване, както и че са съгласни да поемат всички вреди и
пропуснати ползи, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви,
които са приложими по превалутирания кредит. Същата договорна клауза съдържа
декларативно изявление на кредитополучателите, че са запознати и разбират
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал.2 и чл.
23, ал.1 от договора, както и че са съгласни с настъпването им.
Приетият като доказателство препис от
Допълнително споразумение от 14.02.2012г. към Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41145
от 02.09.2008г., установява съдържанието на
постигнатото съгласие между страните, относно съдържанието на кредитното
правоотношение.
При липсата на спор между страните и въз основа на
приетите като доказателства преписи от съдебни решения, чиято автентичност съдът
провери слуд служебна справка, се установява, че страните в настоящия процес са
водили друг съдебен процес помежду си, който вече е приключил с влязъл в сила
съдебен акт по същество. Спорът е бил разгледан в три съдебни инстанции, чрез
следните актове:
Приетият като доказателство заверен препис от Решение от
12.01.2015г. постановено по гр.д. № 20780 по описа на 36 с-в при СРС за 2014г.
установява, че съдебен състав на Софийския районен съд вече е разгледал по
същество спора по предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1 пр.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на М.Л.М. срещу „Ю.Б.“ АД, относно заплатена без правно
основание сума по договор за банков кредит, сключен на 02.09.2008г. и изменен с
допълнително споразумение от 14.02.2012г., която съставлява валутна разлика
между левовата равностойност на платените
погасителни вноски в швейцарски франкове и в евро, както и представляваща разликата между размера на уговорената
възнаградителна лихва и едностранно увеличения размер на тази лихва, които
са изчислени за периода от 17.04.2009г. до 10.09.2013г.
Чрез постановеното Решение от 21.04.2016г. по въззивно гр.д. № 11564/2015г. съгласно
описа на ІVа въззивен състав на Софийски градски съд, което е влязло в
сила, след постановяване на Определение
№ 860/27.11.2017г. по гр.д. № 60402/2016г. на ВКС и Определение №
374/10.07.2018г. по гр.д. № по гр.д. № 60402/2016г. на ВКС – съдът приема ( произнасяйки се по преюдициален
въпрос в мотивите на съдебното решение), че клаузите на чл. 6, ал.2 и на чл. 23
от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41145 от 02.09.2008г. са неравноправни и нищожни, както и че
клаузите на чл. 3, ал.5, на чл. 6, ал.3 и на чл. 12, ал.1 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41145 от 02.09.2008г. са неравноправни и нищожни. Въз основа на този решаващ извод,
ответникът е осъден да заплати на ищеца недължимо платени суми за периода от
17.04.2009г. до 10.09.2013г., заедно със законната лихва, считяно от
предявяването на иска на 16.04.2014г. до деня на окончателното плащане.
Като доказателства по делото са приети извлечения от
сметки, платежни нареждания и други банкови счетоводни документи, които не са
оспорени и чието съдържание е обект на анализ от допуснатата специализирана
съдебно- икономическа експертиза.
Заключението на съдебно- икономическата експертиза
(основно и допълнително) обосновава следните изводи по отношение на правно-
значимите за разрешаване на спора юридически факти:
Ø Разликата
на стойността в евро на платените вноски по курс на швейцарския франк, изчислени към датата на плащане и стойността в евро на платените погасителни вноски по курс на швейцарския франк към датата на
преизчисляване на банката от евро в швейцарски франкове/без да се актуализират
спрямо курса на швейцарският франк/ е в размер на 54 872,13 евро;
Ø Разликата
в платената лихва при прилагане на по-ниският лихвен процент 4,95%, спрямо
прилаганият лихвен процент- 6,95% е
в размер на 35 260,31
швейцарски франка;
Ø Законната
лихва за сумата на надвзетите лихви при погасителни планове с лихва 6,90% и
4,95% за периода 10.11.2013г.-10.07.2018г. е в размер на 6 624,61 швейцарски франка.
Ø Законната
лихва за сумата на разликата на надвзетите вноски, преизчислени през фиксинга
на швейцарски франка /ЕВРО и курсът на банката швейцарски франка /ЕВРО към
датата на отпускане на кредита за периода 10.11.2013г.- 10.07.2018г. е в размер
на 13 730, 24 евро.
Ø Съгласно
представеното в кориците на делото извлечение от разплащателна сметка в евро на
ищеца М.Л.М. - на 09.10.2008г. в сметката са постъпили 116 004 евро, които
са продадени от банката- кредитор срещу 184 318,85 швейцарски франка при
обменен курс швейцарски франка / евро 1.558955
Ø Преводното
нареждане за плащане на сумата на продажната цена, записана в Нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот № 44 от 04.09.2008г. е в размер на 262 081, 22 лева. Съдържанието на прието като
доказателство по делото Бордеро № 9631704/17.09.2008г регламентира продажбата
на 262 037BGN при купени 134 000 евро при курс евро /BGN 1.955500.
Приетото като доказателство Бордеро № 8432109/09.10.2008г. регламентира
тегленето на сумата от 116 000 ЕВРО. Съгласно чл.2 ал.4 ищецът е получил:
134 000 евро за заплащане на недвижим имот и 116 000 евро за текущи нужди.
Общата сума е в размер на швейцарски франкове в размер на 250 000 евро.
Ищецът не е извършвал разплащания през сметката си и не е теглил на каса
швейцарски франкове, но сумите който е разплащал и теглил в евро са в следствие
на превалутирането на щвейцарски франкове в евро.
Ø Представените
от страна на ответника доказателства - искания за усвояване на суми от
кредита/, подписани и наредени от кредитополучателя М.М. по собствената му
сметка IBAN ***е суми в щвейцарски франкове, както следва: сума в размер на 217
129 швейцарски франка и сума в размер на 184 319 швейцарски франка. И двете
суми са отразени в разплащателната сметка в швейцарски франкове на клиента.
Банката осигурява необходимия финансов ресурс в швейцарски франкове, посредством
извършване на деривативна суапова сделка на финансовите пазари - закупуват се
швейцарски франкове срещу евро.
Ø Общо за
целият период, считано 01.09.2008г. към 03.01.2000г намалението на курса на швейцарски
франка / евро е в размер на 0,13%. В дългосрочен хоризонт, в частният случай от
29 години, не може да се предвиди какъв би бил курсът на швейцарският франк
спрямо еврото, нито в посока повишение нито в посока понижение. На база
представената информация за движението на швейцарският франк за периода 2005г-2008г.
не е било възможно да се предвиди повишението на курса на швейцарския франк
спрямо еврото.
Ø Разликата
в платената лихва, при хипотеза на прилагане на по-ниският
лихвен процент 4,95%, спрямо прилаганият лихвен процент- 6,90% е в размер на 35
260, 31 швейцарски франка. Законната лихва за сумата на надвзетите
лихви при погасителни планове с лихва 6,90% и 4,95% за периода
10.11.2013г.-10.07.2018г. е в размер на 6 624,61 швейцарски франка. Законната лихва за сумата на разликата на
надвзетите вноски, преизчислени през фиксинга на швейцарски франка /евро
през курса на банката, към
датата на отпускане на кредита, за периода
10.11.2013г.-10.07.2018г. е в размер на 11 616,67 евро.
Ø При
погасяване на всяка една месечна анюитетна вноска по кредита, анюитетните вноски
и таксите са обслужвани през разплащателната сметка в швейцарски франка на
ищеца. Дебитира се разплащателната сметка в швейцарски франка и се кредитира
сметката за погасяване на главници, лихви и такси. От приложените по делото
Извлечения от протоколи на Комитета за управление на активите и пасивите
/КУАП/на банката- кредитор „ Юробанк И Eф Джи България” АД се установява, че за формирането на размера на погасителните вноски
е отразено единствено и само увеличаването на БЛП, с определен размер базисни пункта,
в различните валути от определена дата. В приложените
извлечения от заседания на КУАП не са отразени изменението, респективно анализа
на компонентите образуващи БЛП на банката- кредитор.
Ø Икономическото
съдържание на компонентата „ Трансферна цена на ресурса” в прилаганата от банката- кредитор Методология отразява пазарните
условия, при които банката набира паричен ресурс от пазара/единият от
източниците е влогонабиране от домакинства и фирми, а вторият е от пазара на междубанкови
депозити/. Така наречената „рискова надбавка“ в същата Методология, отразява рисковият профил на институцията
която кредитира, държавата в която кредитиращата институция се намира и
рисковият профил на собствениците на кредитиращата институция. Пазарните
индекси SOFIBOR, ЕВРОIBOR, LIBOR имат пазарни котировкии, но в Методологията
на банката- кредитор не е посочена, коя срочност и към коя дата трябва да бъде
взета, за да се проследят промените за определен период. Рисковата надбавка, като компонент от методологията, се изразява, чрез измерителя
CDS/credit default swap/. В самата методология не е посочено кой CDS трябва да
бъде взет в предвид при изчисляването, както и каква срочност за изчисляване,
за да може да бъдат проследени за определен период. Директни нелихвени разходи
за привличане на паричен ресурс също са проследими във времето и са законово
регламентирани /минимални
задължителни резерви и фонд за гарантиране на влоговете/. Буферната надбавка на банката- кредитор
включва оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при
най-кредитоспособните клиенти и абсорбира временните пазарни сътресения в
лихвените нива в размер до 50% на годишна база. Включените параметри,като
оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните
клиенти не са пазарни индекси, това е вътрешнобанкова статистика, като не е
уточнено за клиенти на какъв вид кредити, в каква валута, с
каква срочност и т.н. става дума. Банката-
кредитор, в конкретния случай не е публикувала изчислителна процедура или
формула за изчисляване на БЛП.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
Между страните по делото е възникнало валидно
облигационно правоотношение, чиито правопораждащ юридически факт е процесният
договор за кредит.
При разглеждането на настоящият спор, относно
новопредявеното право – настоящият състав на съда следва да съобрази правните
последици на на влязлото в сила
Решение от 21.04.2016г. по в.гр.д.№ 11564/2015г. съгласно описа на ІVа състав на Софийски градски съд, които отразяват
материално правното положение на спорещите страни в рамките на същото спорно
правоотношение, което е предмет и на настоящия правен спор.
В мотивите на споменатото съдебно решение, сезираният със
спора съд се е произнесъл по някои преюдициални въпроси, в контекста на
релевираните доводи за нищожност на част от договорните клаузи. В настоящият
спор обаче, съдът е сезиран да се произнесе изрично по този въпрос.
В чл. 1 от съдържанието
на договора е уговорено, че
банката – кредитор предоставя
на кредитополучателя потребителски кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в
швейцарски франкове по курс "купува" на швейцарския франк към евро на
"Юробанк И ЕФ Джи България" АД в деня на усвояване на кредита.
Разрешеният кредит се усвоява по сметка в швейцарски франкове /чл. 2, ал. 1 от
договора/, като усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по чл. 2,
ал. 1 се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс
"купува" на швейцарския франк към евро на банката в деня на
усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя
в евро /чл. 2, ал. 3 от договора/.
Според клаузата
на чл. 6, ал. 2 от
договора за кредит, погасяването на
кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен -
швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по
главницата и / или лихвата кредитополучателя не е осигурил дължимата сума в
швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или
евро по свои сметки в банката - погасяването на кредита може да се извърши от банката
освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебно превалутиране на
тези средства в швейцарски франкове по курс "продава" на банката за
швейцарския франк към лева/ евро, за което кредитополучателите с подписването
на настоящия договор дава своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава
банката.
В клаузата на чл.
5, ал.3 от процесния договор за кредит е предвидено, че действащият БЛП на
банката- кредитор за швейцарски франкове става незабавно задължителен за
кредитополучателя, от датата, от която той е в сила и е обявен в банковите
салони. Договорените т.нар. „надбавки“ не подлежат на договоряне и не се
променят.
В клаузата на чл.
12, ал.1 от процесния договор за кредит е предвидено, че банката- кредитор
запазва правото си да променя едностранно приложимите лихви в швейцарски
франкове или друга валута, при евентуално превалутиране по реда на чл. 21 от
договора.
Според клаузата
на чл. 21 от процесния договор
за кредит, кредитополучателят има право да поиска
от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове,
съответно в български лева или евро по обявения курс "купува" на
банката за швейцарски франкове на датата на превалутирането, както и да прилага
по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката,
като за превалутирането се дължи и комисионна.
В клаузата на чл. 22 от процесния договор
за кредит се
съдържа дефиниция на понятието „превалутиране“, с уточнението, че при
превалутиране се прилага съответния лихмен процент, който е приложим за новата
валута на кредита, при изчисляването на лихвата.
Посредством
клаузата на чл. 23, ал. 1 от процесния договор
за кредит, кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк
към българския лев или евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да
има за последица, включително в случаите на чл. 6, ал. 2 /от договора/,
повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в
лева / евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени
и повишаване, както и че е съгласен да поеми всички вреди /включително и
пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите
лихви, приложими по превалутирания кредит. При това, кредитополучателят декларира, че изцяло е запознат
и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6,
ал. 2 и чл. 20-22 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
По предявените
искове с правно основание чл. 146 от ЗЗП;
По релевирания правен
въпрос относно неравноправност на клаузите на процесния договор за кредит, настоящият състав
на съда взе предвид разрешенията на поставените въпроси по дело С-119/17 на
Съда на ЕС в Люксембург, във
връзка с приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, в хипотеза на
кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на
кредитополучателя в друга валута, а не в
чуждестранната валута (щвейцарски франкове), уговорена в кредитния договор
(кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е в
същата чуждестранана валута, но кредитът реално е отпуснат в националната
валута, като паричната единица на сметката се използва виртуално само за
изчисление).
Като се има предвид
факта, че валутата в която е сключен всеки един от процесните договори за
кредит, има само функцията на валутна единица, която е предназначена да послужи
за изчисление, в т. 20 от постановеното на 22.02.2018 г. по дело С-119/17 по
чл. 99 от Процедурния правилник на СЕС мотивирано определение е посочено, че
договорът за кредит не предвижда поне възможност за реално използване от
потребителя на чуждестранната валута. Кредитът следва да се погаси в
чуждестранната валута независимо, че е предоставен в националното платежно
средство и че договорът предвижда преобразуване на налични на кредитополучателя
по негова банкова сметка ***но средство във валутата на кредита, с цел
осигуряване на плащането на месечните вноски.
При тези
обстоятелства СЕС е приел в т. 20 от определението, че този договор не може да
се приравни на договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута, във връзка
с какъвто договор са дадените разрешенията в постановено от СЕС решение по дело
С-26/13.
С определението си по
дело № С-119/17 СЕС препраща към друго свое решение – Решението от 20.09.2017
г. по дело С-186/16 относно критериите, които националният съд трябва да
прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит от гледна точка на
разпоредбите на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 2 от Директива 93/13. Посочените
разпоредби са транспонирани в чл. 145, ал. 1 и, ал. 2 ЗЗП, поради което
даденото от СЕС тълкуване е задължително за националните юрисдикции на
държавите - членки на Европейския съюз.
Съгласно чл. 4, § 2
от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. и чл. 145, ал. 2 ЗЗП,
преценката за неравноправния характер на клаузите не се свързва с основния
предмет на договора, нито със съответствието на цената и възнаграждението, при
условие, че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език.
В т.1 от диспозитива
на Решението по дело
С-186/16 на СЕС и в разяснителната част към него е посочено, че чл. 4, § 2 от
Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието "основен
предмет на договора" обхваща договорна клауза, включена в договор за
кредит, изразен в чуждестранна валута, която не е била индивидуално договорена
и по силата на която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна
валута, в която е бил договорен. По този въпрос, СЕС се е произнесъл, че чл. 4,
§ 2 от Директива 93/13 установява изключение от механизма за контрол по
същество на неравноправните клаузи, предвиден от въведената с тази директива
система за защита на потребителите (в този смисъл и т. 42 по дело C-26/13 и т.
31 по дело C-96/14 на СЕС), но само при условие, че клаузата е изразена на ясен
и разбираем език. Изискването за изразяване на ясен и разбираем език се прилага
дори когато клаузата попада в обхвата на понятието "основен предмет на
договора" или "съответствие на цената и възнаграждението, от една
страна, и на доставените стоки или предоставените услуги, от друга" по
смисъла на член 4, § 2 от Директива 93/13 (в този смисъл е и т. 68 от решение
от 30 април 2014 г. по дело C-26/13 на СЕС). Не се прави преценка на
неравноправния характер на посочените в споменатата разпоредба клаузи, само ако
след самостоятелно изследване на всеки отделен случай - компетентната
национална юрисдикция приеме, че те са били изразени от продавача или
доставчика (в случая от банката), на ясен и разбираем език (разрешението е
дадено и в т. 32 от решение на СЕС от 03.06.2010 г. по C-484/08).
Изискването за ясен и
разбираем език на договорната клауза предполага, че при договорите за кредит -
финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна
информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра
информираност и благоразумие. Във връзка с това посоченото изискване означава,
че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата
чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от потребителя
едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на
конкретния ѝ обхват в смисъл, че
среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване
на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени
потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху
финансовите му задължения. В т. 50 от решението е разяснено, че от една страна,
потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за
кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с
обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при
обезценяване на валутата, в която получава доходите си. От друга страна,
банковата институция, трябва да представи възможните промени в обменните
курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута,
по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в
тази валута. При това положение националната юрисдикция следва да се увери, че
банката е предоставила на съответните потребители цялата относима информация,
която им позволява да преценят икономическите последици от клаузата за
финансовите им задължения.
Разрешението се
извежда от закрепеното в постоянната практика на СЕС (т. 47 по дело С-484-08)
разбиране, че въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на
идеята, че потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с
продавача или доставчика от гледна точка, както на позицията му в преговорите,
така и на степента на информираност - положение, което го принуждава да се
съгласява с установените предварително от продавача или доставчика условия, без
да може да повлияе на съдържанието им.
В т. 3 от диспозитива
и т. 54 и т. 56 от мотивите на споменатото Решение, Съдът на ЕС се е произнесъл,
че чл. 3, § 1 от Директива 93/13 (транспониран в чл. 145, ал. 1 ЗЗП) трябва да
се тълкува в смисъл, че преценката на неравноправния характер на дадена договорна
клауза трябва да се направи - към
момента на сключване на разглеждания договор - при отчитане на всички
обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този
момент и които са от такова естество, че могат да се отразят на по-нататъшното
му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на
неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на
договора. Според съда на ЕС - националната юрисдикция трябва да направи оценка относно
наличието на евентуална значителна
неравнопоставеност по смисъла на посочената разпоредба с оглед на всички
обстоятелства по делото и отчитайки по-специално експертната компетентност и
познанията на банката относно възможните промени в обменните курсове и
рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута (най-напред
евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а след това
наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на чл. 3, § 1
от Директива 93/13). За да установи дали клаузата води в разрез с принципа на
добросъвестност до значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между
правата и задълженията, произтичащи от договора, националният съд трябва да
провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя,
продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се
съгласи с подобна клауза след индивидуално договаряне (т. 57 от решението по
С-186/16, в който смисъл и Решение по C-415/11, т. 68 и 69). При това Съдът на ЕС е
посочил ( т. 55 от разяснителната част на решението си по дело С-186/16), че
клауза, включена в договорите за кредит, изразени в чуждестранна валута, която
изисква месечните вноски за погасяване на кредита да се извършват в същата
валута, в случай на обезценяване на националната парична единица спрямо тази
валута, поставя курсовият риск в тежест на потребителя.
В диспозитива на
определението по дело № С-119/17 е постановено, че чл. 3 до чл. 5 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. (транспонирани в чл. 143, чл. 145 и чл.
147 ЗЗП) следва да се тълкуват в смисъл, че може да бъде преценена от
националната юрисдикция като неравноправна клауза от кредитен договор,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателите не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер
бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава в
ущърб на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора.
Изключенията, които са уредени в чл. 144, ал. 3 ЗЗП, не намират
приложение в случая, тъй като са
относими единствено към основанията чл. 143, т. 7, т. 10, т. 12 ЗЗП, в които не
попада клауза, регулираща валутните рискове при договаряне на кредит в
чуждестранна валута (щвейцарски франкове) и погасителни вноски, дължими в
същата валута.
Отчитайки практиката
на ВКС на РБ (напр. Решение № 95/13.09.3016 г. по т.д. № 240/2015 г. на ВКС, II
т.о.), настоящият състав на съда приема, че договорът за кредит не нито е ценна
книга, нито е сделка с финансови инструменти а цената на отпуснатия кредит в
чуждестранна валута по см. на чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. чл. 143, т. 12 ЗЗП е
единствено уговорената възнаградителна лихва, но не и допълнителните разходи,
които прави кредитополучателите вследствие поемането на валутния риск. Банков
кредит в чуждестранна валута не представлява и договор за покупка или продажба
на чужда валута, пътнически чекове или международни парични преводи в чужда
валута.
С оглед посочената
задължителна практика на СЕС и практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК,
настоящият състав на съда приема, че неравноправна
е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателите не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер
бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във
вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики
приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП.
Този извод е подкрепен и от изводите на изслушаната и
приета в хода на съдебното дирене специализирана съдебно- икономическа
експертиза, която обосновава релевираната от ищеца теза за неравноправност на
оспорените от него клаузи в процесните дотовори за кредит.
Следователно, предявените искове с правно основание чл.
146 от ЗЗП са основателни и следва да
бъдат уважени, относно договорните клаузи на чл.6, ал.2 и чл.23 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL
41145 от 02.09.2008г., както
и относно относно договорните клаузи на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот №HL 41145 от 02.09.2008г.
Тези клаузи са неравноправни по своето естество,
по съображенията, които бяха изтъкнати по- горе в мотивите на настоящото
решение и следователно – клаузите се явяват недействителни.
При това положение, съдът намира за безпердметно
да обсъжда останалите релевирани от ищеца доводи и възраженията на ответника по
основателността на същите доводи.
По предявените искове
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД;
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД задължава
всеки - който се е обогатил за сметка на другиго, при начална липса на правно
основание, да му върне онова с което се е обогатил.
Произнасянето на настоящия съд по разгледаните по- горе
искове с правно основание чл. 146 от ЗПП мотивира извода, че заплатените въз
основа на неравноправните клаузи суми на главница и лихва в процеса на
изпълнение на Договор за
кредит за покупка на недвижим имот №HL 41145 от 02.09.2008г., са били платени при начална липса на
аснование, в хипотезата на чл. 55, ал.1 пр. първо от ЗЗД. При това, съдът
съобрази изводите на съдебно- икономическата експертиза, която кредитира, тъй
като счита, че е изготвена компетентно, безпристрастно и при необходимата
точност в изчисленията.
По тези съображения съдът приема, че ответникът следва бъде осъден, да заплати на ищеца, на основание чл. 55,
ал.1 от ЗЗД сумата от 54 872, 13 евро, която е получена при начална липса на основание, формирана като валутни разлики при плащане на главницата по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL
41145 от 02.09.2008г. през периода от 10.11.2013г. до 10.07.2018г.;
Върху така посочената,
подлежаща на връщане парична сума, следва да бъде начислена също и законната
лихва, за периода, считяно от предявяването на иска на 18.10.2018г. до деня на
окончателното плащане.
По идентични съображения, съдът приема, че ответникът
следва бъде осъден, да заплати на ищеца, на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД и сумата от 35 260, 31 швейцарски
франка, представляваща общия размер на
получените при начална липса на основание възнаградителни лихви по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL
41145 от 02.09.2008г. през период от 10.11.2013г. до 10.07.2018г.
А с оглед изчисленията на
вещото лице - искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен за разликата
над посочената сума и до пълния претендиран размер от 36 428,69 швейцарски франка.
По предявените искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД;
При неизпълнение на парично задължение (каквото е
задължението за връщане на платени без основание парични суми), длъжникът дължи
на кредитора обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на
забавата.
В конкретния случай, денят на забавата е деня на
извършеното погасително плащане и това е така, поради факта, че към деня на
предсрочното погасяване на кредита, ищецът е изразил пред банката – кредитор своето
несъгласие с размера на кредитното задължение и при това е предприел юридически
действия, да уведоми банката кредитор, че желае да му бъдат върнати
надвнесените суми. В конкретният случай, съдът възприема тезата на ищеца, че с
исковата молба, подадена на 16.04.2014г. по която е било образувано гр.д. №
20780 по описа на 36 с-в при СРС за 2014г. ответникът е бил поканен да
преустанови събирането на недължими валутни разлики и недължима възнаградителна
лихва, поради липсата на основание за това, в какъвто смисъл се е произнесъл и
съдът, чрез влязлото в сила Решение
от 21.04.2016г. по в.гр.д.№ 11564/2015г. съгласно описа на ІVа състав на Софийски градски съд.
При това, съдът
съобрази изводите на съдебно- икономическата експертиза, която кредитира, тъй
като счита, че е изготвена компетентно, безпристрастно и при необходимата
точност в изчисленията.
По тези съображения, съдът приема, че ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 86 от ЗЗД - сумата от 13 730,
24 евро, представляваща лихва за забава, начислена върху подлежаща та връщане сума от
54 872, 13 евро, за периода от
18.10.2015г. до датата на исковата молба – 18.10.2018г. по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL
41145 от 02.09.2008г.
По същите съображения, съдът приема, че ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 86 от ЗЗД - сумата от 6
624, 61 швейцарски франка, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
действително подлежащите на връщане, като платени при начална липса на
основание 35 260, 31 швейцарски франка,
начислена за периода от 18.10.2015г. до датата на подаване на исковата молба – 18.10.2018г. А с оглед изчисленията на вещото лице - искът за горницата до пълния
претендиран размер от 6 854,67 швейцарски франка, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенциите на страните по чл. 78 от ГПК за съдебните
разноски;
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски, съразмерно с уважената част от исковете и съобразно представения /стр.
754 от делото/списък по чл. 80 ГПК. Тази
сума възлиза на 20 082, 07 лева.
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените
разноски, съразмерно с отхъврлената част от исковете и съобразно представения /стр.
760 от делото/ списък по чл. 80 ГПК. Тази сума възлиза на 317, 22 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, на клаузите на
чл.6, ал. 2 и чл.23 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 41145 от
02.09.2008г., по предявения иск с правно основание чл. 146 от ЗЗП на М.Л.М. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Д.
Д.,*** –Б срещу “Ю.Б.” АД с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***.
ОСЪЖДА “Ю.Б.” АД с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.Л.М.
с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Д. Д., гр. София, бул. „******, на основание чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД – сумата сумата от 54 872, 13 евро, която е получена при начална липса на основание, формирана като валутни разлики при плащане на главницата по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL
41145 от 02.09.2008г. през период от 10.11.2013г. до 10.07.2018г. , заедно със законната лихва върху посочените суми, изчислена за периода от датата на подаване на исковата молба на 18.10.2018г. до деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА “Ю.Б.” АД с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***,
да заплати на М.Л.М. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Д. Д.,*** -Б, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – сумата от 13 730, 24 евро, представляваща лихва за
забава, начислена върху
подлежаща та връщане сума от 54 872, 13 евро, за периода от 18.10.2015г.
до датата на исковата молба – 18.10.2018г. по Договор за кредит за покупка
на недвижим имот №HL 41145 от 02.09.2008г.
ПРОГЛАСЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ на клаузите на чл.3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл.12, ал.1 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№HL 41145 от 02.09.2008г., по предявения иск с правно основание чл. 146 от ЗЗП на М.Л.М. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Д.
Д.,*** –Б срещу “Ю.Б.” АД с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***.
ОСЪЖДА “Ю.Б.” АД с ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.Л.М. с ЕГН ********** и
съдебен адресат – адв. Д. Д.,*** -Б, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД – сумата от 35 260, 31 швейцарски франка, представляваща
общия размер на получените при
начална липса на основание възнаградителни
лихви по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 41145 от 02.09.2008г., през период от
10.11.2013г. до 10.07.2018г., като отхвърля същия иск в частта - за
разликата, над посочената сума и до пълния претендиран размер от 36 428,69 швейцарски франка.
ОСЪЖДА “Ю.Б.” АД с ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.Л.М. с ЕГН ********** и
съдебен адресат – адв. Д. Д.,*** -Б, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – сумата от сумата от 6
624, 61 швейцарски франка, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
действително подлежащите на връщане, като платени при начална липса на
основание 35 260, 31 швейцарски франка, начислена за
периода от 18.10.2015г. до датата на подаване на исковата молба –
18.10.2018г., като отхвърля същия иск в частта - за разликата, над посочената
сума и до пълния претендиран размер от 6 854,67 швейцарски франка.
ОСЪЖДА “Ю.Б.” АД с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***,
да заплати на М.Л.М. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Д. Д.,*** -Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата
от 20 082, 07 лева, представляваща
съдебни разноски в процеса пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М.Л.М. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Д. Д.,***
–Б, да заплати на “Ю.Б.” АД с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК – сумата
от 317, 22 лева, представляваща съдебни
разноски в процеса пред Софийски градски съд.
Решението не подлежи на въззивно обжалване, но до изтичане на едномесечен срок от
връчването на преписа, ответникът може да поиска неговата отмяна от Апелативен съд
– София.
СЪДИЯ: