Р
Е Ш Е
Н И Е
№
223/30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:
СОНЯ КАМАРАШКА
МАРИЯ НИЦОВА
при секретар
Антоанета Лазарова и с
участието
на прокурор Галя
Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД № 198/2022 г. по описа на
Административен съд – Монтана
Производство
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №25 от 22.03.2022 г.
постановено по АНД № 20211620200232/2021 г., Районен съд – Лом е потвърдил
Наказателно постановление № 12-001849/29.04.2021 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ –Монтана, с което на „М.М.“ ЕООД ***, ЕИК *********, на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекс на труда КТ) е
наложена имуществена санкция в размер от 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касаторът го обжалва с доводи, че е неправилно като моли да се отмени
и да се постанови решение по същество на спора, с което да бъде отменена
наложената имуществена санкция. В съдебно заседание, касатора не взема
становище.
Ответната страна, чрез
юрисконсулт Кръстева, с пълномощно по делото, оспорва касационната жалба, като
моли спорното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира разносни за касационна инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното решение е правилно и законосъобразно, като
предлага същото да бъде потвърдено.
Настоящият
състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен
интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество в
пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН е
НЕОСНОВАТЕЛНА, при следните доводи:
За да постанови обжалваното
решение, съставът на Районен съд – Лом е приел, че в
административнонаказателното производство е безспорно доказано, че извършеното
нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ. Районният съд, след като е обсъдил всички установени факти и
възраженията на страните, е постановил, че законосъобразноадминистративнонаказаващият
орган е наложил имуществена санкция. В
обжалваното решение е обсъдено приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като е посочено, че приложение намира специалната разпоредбата на чл.415в
от КТ.
Касационният състав споделя мотивите
на Районния съд, въз основа на които е постановил обжалваното съдебно решение,
с което е потвърдено наказателното постановление, катонаоснованиечл. 221, ал.2 от АПК
гивъзприемаизцялокатомотивинанастоящетосъдебнорешение, поради което не смята за необходимо
да ги преповтаря в цялост.
Настоящият състав намира, че
наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и преди
издаването на наказателното постановление е извършил цялостна проверка за
законосъобразността на АУАН. Наложеното
наказание е съобразено с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН като същото е
правилно определено в законноустановения размер по реда на чл. 414, ал. 3 от КТ.
Доводите в касационната жалба за
прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАННса неоснователни. Това е така, тъй
като в разпоредбата на чл.415в от КТ, която е специална по отношение на общата
разпоредба на чл.28 от ЗАНН, тоест приложима в случаи, че установеното
нарушение е на разпоредби от КТ, изрично е посочено, че не самаловажнинарушениятаначл.
61, ал.1, чл.62,
ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2от КТ. След като в случая е установено нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.1
от КТ не е налице възможност да се приеме, че нарушението е маловажно по
смисъла на чл.415в от КТ, както обосновано е приел в мотивите си въззивния съд.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон.
При този изход на спора, на
основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН и предвид заявеното в съдебно заседание искане
на процесуалния представител на административния орган за присъждане на
разноски по делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати сторените
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен по
реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд – Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 25 от 22.03.2022 г. постановено по АНД № 20211620200232/2021
г. на описа на Районен съд Лом.
ОСЪЖДА „М.М.“ ЕООД ***, ЕИК *********
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана разноски по съдебното
производство пред касационна инстанция в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: