Р E Ш Е Н И Е
№ 600
гр.Плевен, 12.10. 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на втори октомври
две хиляди и двадесета година в
състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 728 описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 363 от 13.07.2020 г., постановено по нахд
№ 765/2020 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3373605 на ОД на МВР
– Плевен, с който на Ф.А.В. с ЕГН ********** в качеството му на законен
представител на „Безконтактни
мултиплексорни вериги“ ЕООД гр.София, е наложено на основание чл.189, ал.4 във
връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДП
глоба в размер на 100 лева затова, че на
7.02.2020 г. в 12,44 часа в гр.Плевен, ул „Сторгозия“ с посока на движение
кръгова връзка бензиностанция Шел, МПС Тойота Ланд Круизер 150 с ***,
собственост на „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД гр.София, е било
управлявано със скорост 77 км./час при разрешена 50 км./час, превишение на
разрешената скорост с 27 км./час, като нарушението е установено и заснето с
АТСС СПУКС ARH CAM S1 11743 cd и приспаднат
толеранс -3км/час.
Срещу постановеното решение е
подадена касационна жалба от В. в качеството му на управител и представляващ
„Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД гр.София, който поддържам изцяло
всички доводи и твърдения, обективирани в писмената му защита пред Районен съд
— град Плевен. Моли още да се вземе предвид, че съдът не се е съобразил с
обстоятелството, че електронният фиш по ал. 4 не е връчен на касатора съгласно
изискванията на чл. 188, ал. 1 или 2 ЗДвП с препоръчано писмо с обратна
разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните
работи служби за контрол, с което не му
е дадена възможност в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или
да предостави в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението,
и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Счита, че след като от наличните по делото
доказателства е установено, че нарушението е заснето с мобилна система за
видеоконтрол на правилата за движение по
пътищата и доколкото системата за
контрол се обслужва от полицейски служител, не следва да се издава електронен
фиш за така установеното нарушение, доколкото нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП
предвижда издаването на фиш при установено нарушение в отсъствието на контролен
орган.
Твърди, че в самия ЕФ липсват данни относно мястото на
извършване на нарушението. Посочването на географско място едва във фиша не
може да служи за доказателство, доколкото в снимковия материал мястото е
обозначено единствено чрез географски координати, които не могат да бъдат
възприети без допълнителен анализ и съпоставка. Твърди, че са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 2 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. , съгласно който в случаите на осъществяване на контрол
с мобилни средства за контрол във време на движение нарушителите се спират на
място и се предприемат действия за реализиране на административно-наказателната
отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни
средства за контрол във време на движение, електронни фишове не се издават. По
отношение на приложените от ОДМВР протоколи за използване на автоматизирано
техническо средство или система и протокол per. № 316р- 5402/08.02.2018 г. не е
посочено от съда дали са попълнени и дали има грешки в тях съгласно чл. 10, ал.
1 от посочената по-горе наредба. Не са представени според касатора и
доказателства, че в средствата за масово оповестяване е било оповестено
обстоятелството, че по времето на извършване на нарушението ще бъде
осъществяван контрол по правилата за движение чрез използване на мобилни
контролни средства съгласно изискванията на чл. чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и
чл. 7, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. В ЕФ е посочена стойността на
установеното превишение на скоростта, но не е посочено как е въведено това
ограничение — по закон или с пътен знак.
В заключение моли съда да отмени оспорения ЕФ.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът Областна дирекция на МВР – Плевен, в
съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е
приел за установено, че с Електронен фиш за нарушение, установено с
автоманизирано техническо средство серия К
№ 3373605 на ОД на МВР-Плевен е санкциониран водач, затова, че на 7.02.2020
година в 12:44 часа в гр. Плевен, ул. „Сторгозия“ с посока на движение
Кръгова връзка бензиностанция Шел, МПС „Тойота
Ланд Круизер 150“, с рег. ***–
собственост на
„БЕЗКОНТАКТНИ МУЛТИПЛЕКСОРНИ ВЕРИГИ“ЕООД – гр. София е управлявал със скорост – 77 км/ч при разрешена - 50
км/ч (превишение на разрешената скорост от 27км/ч),
като нарушението е установено и заснето с АТСС СПУКС ARH САМ S1 11743 cd и приспаднат толеранс -3 км/ч. Съдът приел за установена
описаната в ЕФ фактическа обстановка въз основа на приложение към
електронен фиш, Снимка №11743CD/0116069, в който е отразено, че действително
измерената скорост на процесното МПС е 80 км/ч, ограничението на скоростта – 50
км/час и съответно накузаемата скорост – 30км/час
/без отчетен толеранс от -3%/ и приобщените към доказателствената съвкупност по
делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Съдът приел, че ЕФ съдържа всички задължителни реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДП. Изложил мотиви, че по делото не са ангажирани доказателства В. писмено да е декларирал, че установеното на 7.02.2020г. движение на моторното превозно средство –
собственост на представляваното от него търговско дружество с превишена скорост в нарушение на
правилата по ЗДвП е осъществено при управление
на автомобила от друго лице, каквато възможност е предвидена с разпоредбата на
чл. 189, ал. V от закона. Направил извод в този смисъл, че въведената от закона презумпция, че при неподаване на писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш от собственика, то именно собственикът на
МПС-то се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш,
се явява необорена, доколкото не са ангажирани доказателства в тази насока. На това основание съдът приел,
че в качеството си на представляващ
дружеството-собственик на процесното МПС, В. е
наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 188, ал. 2 от закона.
Съдът изложил още съобряжения, че скоростта на движение на процесния автомобил
е установена с помощта на “средство за измерване” по смисъла на §1, т. 27 от ДР
на субсидиарно приложимия Закон за измерванията (ЗИ), каквото средство
представлява преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, което е годно за експлоатация до 7.09.2027г. и съответно
към датата на установяване на процесното нарушение (7.02.2020г.) .
Предвид че нарушението е извършено на 7.02.2020 година, съдът изложил мотиви, че с изменението на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от
2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) е предвидено при
констатиране на нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Т.е. законодателят е изменил към датата на извършване на нарушението, чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, вкл. и граматически, в частта му, предвиждаща условието
"отсъствието на контролен орган и нарушител", като е променил
заложеното в разпоредбата условие – в смисъл издаването на
електронен фиш да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не
установяването и заснемането да бъде в отсъствие на контролен орган.
С отпадането на изискването нарушението да се установява в отсъствие на
контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР №1/2014 год. на ВАС е
загубило своето правно действие. Единственото изискване, за да се издаде ЕФ, е
нарушението да е установено и заснето с АТСС. Съдът , позовавайки се на легалната дефиниция за АТСС в § 1, т. 65 от ДР на
ЗДвП, приел, че превишението на скоростта на
управлявания автомобил е установено с ATCC СПУКС ARH CAM S1-11743cd, което съставлява преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH
CAM S1, която съставлява одобрен тип средство за измерване, вписана е в
регистъра на одобрените за използване СИ под №5126 и е със срок на валидност
07.092017-07.09.2027 година. Тя измерва скоростта и разстоянието на
преминаващите превозни средства, като се поставя на статив (тринога)
или в патрулен автомобил. Анализирайки издадената Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, , регламентираща условията и редът за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, съдът приел, че чл.2 и чл.3
правят разграничение между
стационарни и мобилни АТСС, като за установените от
АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Съдът направил извод, че нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез
издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни
АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол. Поради това в случая не е приложим общия предвиден в ЗАНН
ред за ангажиране на отговорността на нарушителя, а законосъобразно-в
съответствие със ЗДвП и Наредбата, е ангажирана отговорността на В. чрез
издаване на електронен фиш. В Наредбата изчерпателно са посочени и изискванията
относно въвеждането в експлоатация, реда за използване на АТСС и
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния
орган - освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл.9 ал.2 от
Наредбата). С оглед на това приел,
че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на
ЗДП може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и
заснето и с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015година.
Съдът констатирал,
че конкретния случай контролните
органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се
осъществява със АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията,
притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с
представени по административната преписка писмо № рег.
№316р-5402/08.02.2018г.,
и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, валидно до 7.09.2027 год. Приложен е и дневник за обработка и
въвеждане на фишове от СПУКС ARH CAM S 1 за 07.02.2020г. , от който съдът установил, че същата се е намирала в
населено място гр.Плевен, ул „Сторгозия“. Съдът направил извод, че АТСС, заснела
процесното нарушение на 7.02.2020г. в 12:44 часа е правилно
експлоатирана, поради което и производството по ангажиране на
административно-наказателна отговорност на нарушителя чрез
издаването на електронен фиш, се е развило при спазване на установените
процесуални правила.
Съдът изложил
мотиви, че изискването на
чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП за обозначаване чрез поставяне на пътни знаци на
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за
движение чрез автоматизирани технически средства или системи, е отпаднало с
изменението на Закона с ДВ, бр.54/2017 год., т.е. преди извършване
на нарушението.
На тези основания съдът
потвърдил оспорения ЕФ.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон
и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на
касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на В. деяние. Ето
защо правните изводи на районния съд се
споделят от настоящата инстанция. В този смисъл касационната инстанция, по
аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2, изречение второ от АПК напълно
споделя изложените от въззивния съд мотиви
и препраща към тях, за да обоснове решението си.
Както
правилно е констатирал и РС, нарушението е извършено на 7.02.2020 год. С изменението на разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.,
бр. 54 от 2017 г.) е предвидено при
констатиране на нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. С това изменение законодателят е променил заложеното в разпоредбата условие –
в смисъл издаването на електронен фиш да
става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не установяването и
заснемането да бъде в отсъствие на
контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се установява в отсъствие
на контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР №1/2014 год. на ВАС е
загубило своето правно действие. Единственото изискване, за да се издаде ЕФ, е
нарушението да е установено и заснето с АТСС. Легалната дефиниция на АТСС се
съдържа в § 1, т. 65 от ДР на ЗДвП, и според нея те
са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват
и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган
и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Не се спори и се установява от доказателствата,
приобщени по делото на РС, че превишението на скоростта на процесния автомобил
е установено с ATCC СПУКС ARH CAM S1 11743cd и това изрично
е записано в електронния фиш. Последното, видно от Удостоверение №17.09.5126 на л.11 от въззивното дело и от снимката към
протокола на л.22, съставлява преносима система за контрол на скоростта на МПС
с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1. Последното измерва скоростта в автоматичен режим и
не е монтирано в патрулен автомобил, а е разположено на пътя. Устройството съставлява одобрен тип средство
за измерване със срок на валидност от 7.09.2017 год. до 7.09.2027 год., видно
от удостоверението на л.11 от въззивното дело, и е годно за експлоатация от 16.10.2019 год. до
16.10.2020 год., видно от отбелязването в протокола на 21 от делото на РС. В
настоящия казус от доказателствата по делото се установява, че контролните
органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата в приложимата към датата
на извършване на нарушението редакция-ДВ, бр. 6 от 2018 г. 
, в
сила от 16.01.2018 г.нарушението да е установено с АТСС, пуснато на пазара и в действие по реда
на Закона за
измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип и вписано в
регистъра на Българския институт по метрология. По делото на л.21 е приложен и
Протокол рег.№316р-4807/10.02.2020 год.
за използване на автоматизираното техническо средство или система на дата 7.02.2020
год., като изрично е отбелязано в протокола мястото за контрол-гр.Плевен, ул
„Сторгозия“ до №53, посоката на движение-от
с.Ясен към кръгова връзка бенз.Шел, режима на измерване-С, което означава
стационарен, начало и край на работа- от 11,00 до 13,00 часа, номерата на
първото и последното статично изображение/видеозапи-30568 до 30637, брой
установени нарушения с АТСС-70. Следователно, протоколът за деня на работа на
АТСС е съставен съобразно изискванията на приложението към чл.10 от Наредбата,
като към него е приложена и снимка на разположението на самото АТСС съобразно
чл.10, ал.3 от Наредбата. С оглед на това, като взе
предвид събраните по делото писмени
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснела процесното нарушение
на 7.02.2020 год.12,44 часа е правилно експлоатирана, поради което
и производството по ангажиране на административно-наказателна
отговорност чрез издаването на електронен фиш, се е развило при спазване на
установените процесуални правила. В случая, противно на оплакванията
в жалбата, отговорността на касатора законосъобразно е ангажирана чрез издаване
на електронен фиш, а не чрез съставяне на АУАН и НП, тъй като електронни фишове
не се издаван единствено при констатиране на нарушения, установени с мобилни
АТСС във време на движение, какъвто не е настоящия случай. АТСС не е било в
движение върху автомобил, а е било разположено стационарно на участък от пътя.
Електронният
фиш съдържа всички изискуеми от нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити.
Посочено е в ЕФ мястото
на извършване на нарушението. Изрично е описано, че нарушението е извършено в град Плевен, на ул.“Сторгозия“ с посока на
движение кръгова връзка бензиностанция Шел. Посочването в ЕФ, че нарушението е
извършено в конкретното населено място, на посочена улица е достатъчно, за да
се счете, че е налице реквизитът „място на
извършване на нарушението“ Защото разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП разграничава наказуемата
скорост на движение на съответната категория МПС в зависимост от това дали
нарушението е извършено в населено място, извън населено място, на
автомагистрала или скоростен път. Поради което наличието на достатъчно данни,
че нарушението е извършено в очертанията на населено място, (каквито в случая
са налице), е достатъчно за наличието на този реквизит. Изрично е описана в ЕФ
и посоката на движение, поради което не е налице неяснота относно тези основни
данни, свързани с нарушението.
Изискването на
чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП за обозначаване чрез поставяне на пътни знаци на
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за
движение чрез автоматизирани технически средства или системи, отпадна с
изменението на Закона с ДВ, бр.54/2017
год., т.е. преди извършване на нарушението.
Не съставлява отменително основание и
обстоятелството, че в процесния електронен фиш не е посочен конкретен
административно наказващ орган и не е посочена
датата на съставянето му. Единствените изисквания на разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, която се явява специална по отношение на разпоредбата на
чл. 47 от ЗАНН е електронният фиш да
съдържа данни за : териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. По
отношение на ел.фиш не съществува изискване да бъде подписан от съответно
длъжностно лице. Логиката на закона е, че изявлението, обективирано върху
електронния фиш, съставлява автоматично възпроизвеждане на записаните върху
технически носител данни, които единствено се отпечатват така, както са
запаметени от самото устройство, без възможност за анализ и преценка, каквато
се прави посредством човешки фактор в процедурата по издаване на НП. Това е и
целта и смисъла на въвеждане на цялата процедура, уредена в разпоредбата на
чл.189 от ЗДвП - да се елиминира субективният човешки фактор при установяване
на конкретен вид административни нарушения, чрез установяване на същите
посредством техническо средство. В този смисъл по въззивното дело на л.12 е
приобщена Заповед №316з-3923/23.11.2018 год.на Директора на ОД на МВР-Плевен,
по силата на която е определено мястото на записване и архивиране на
информацията със запаметените от АТСС данни, служителите от системата на МВР,
на които е осигурен достъп за четене, обработване
и въвеждане в системата АИС. Посочените в заповедта служители са преминали
обучение на два етапа-теоретичен и практически според данните в протокол
№316р-5402/8.02.2018 год. Самото нарушение е вписано в дневник за обработка и
въвеждане на фишове от процесното АТСС на дата 7.02.2020 год., приложен на л.14-15
от делото на РС. В случая с конкретна правна норма-чл.189, ал.4 от ЗДвП законът
е разписал изчерпателно и лимитивно реквизитите на издавания ЕФ и сред тях не
фигурира изискване за посочване на конкретен административно наказващ
орган и дата на съставянето му.
Не съществува изискване в
ЗДП електронният фиш да съдържа датата, на която е издаден. Вярно е, че по силата
на чл. 189, ал.
11 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ ЕФ е приравнен на
влязло в сила НП, но само относно правното му действие, като относно неговите
реквизити следва да се съблюдава единствено разпоредбата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП. Датата на издаване на един санкционен акт има значение с
оглед съблюдаване спазването на давностните срокове, в случая от значение за
продължителността на административнонаказателното преследване. Тъй като ЕФ не
може да се генерира от съответната система преди датата на констатиране на
самото нарушение, а винаги е последващ извършването на нарушението, следва да
се има предвид, че считано от датата на извършване на нарушението -7.02.2020
год. до настоящия момент не е изтекъл срокът за административнонаказателно
преследване по смисъла на чл.11 от ЗАНН във връзка с чл.80, ал.3 и чл.80, ал.1,
т.5 от НК. Не е изтекла и абсолютната погасителна
давност за извършеното деяние по чл. 80, ал 1, т. 5
от НК, вр. с чл. 81, ал 3 от НК.
В
ЕФ е налице и точно и ясно
описание на нарушението по начин, позволяващ са де разбере ясно и недвусмислено
вмененото нарушение. Всяко деяние представлява съвкупност от елементи, които
очертават конкретен състав на предвидено в закона административно нарушение. В
случая съставът на посочената като
нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП изисква установяване и посочване на
вида на пътното превозно средство,
конкретния размер на ограничението в пътния участък, установената
скорост на движение на автомобила и мястото (населено, извън населено,
автомагистрала), където е установено. Вида на превозното средство изрично е
описан в издадения ЕФ- МПС-лек автомобил, като са посочени марката, модела и
регистрационния номер. Леките автомобили
са от категория В по смисъла на чл.21, т.3 от ППЗДП и за тях
ограничението на скоростта в населено място съобразно чл.21, ал.1 от ЗДП е 50
км./час. От друга страна, превишението на скоростта представлява зависимост между въведеното
конкретно ограничение на скоростта и констатираната скорост на движение. Всички
тези елементи са посочени в издадения електронен фиш и са достатъчни, за да се
счете, че е налице съставомерно деяние. Описана е и конкретната нарушена
разпоредба на правилата за движение по пътищата-чл.182, ал.1, т.3 от ЗДП, наред
с посочената разпоредба на чл.189, ал.4
от ЗДП. Първата от тези разпоредби регламентира конкретното нарушение и
предвиденото наказание с оглед конкретния размер на констатираното превишение
на допустимата скорост.
Налице е и съответствие между отразеното в описателната част на ЕФ
относно конкретната скорост на движение на МПС и отразеното в приложения
снимков материал. Действително, установява се от отразеното върху снимката,
отпечатана от заснетия клип, че установената скорост на движение е 80 км./час,
а в ЕФ е посочена скорост от 77 км./час, но в ЕФ е посочена и причината затова-отчетеният
толеранс на измерената скорост. При това положение е ясно получаването на
стойността на превишението на скоростта, отразено в ЕФ, а именно 27 км/ч.
Съпоставянето на данните, отразени в ЕФ и в разпечатката на снимката, заснета с
АТСС, сочат на пълно съответствие. При това , дори след приспадане на
толеранса, не се променя правната квалификация на деянието и съответно-предвиденото наказание и санкционната норма. Приспадането на този т.на.“толеранс“ ,
който при това е в полза на касатора, вече е нормативно закрепен в разпоредбата
на чл. 16, ал. 5 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в редакцията на нормата ,
публикувана в ДВ, бр. 6 от 2018
г. , в сила от 16.01.2018 г. Съгласно последната, при съставяне на акт за
установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на
наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено
нарушение за превишена скорост, от измерената от АТСС скорост се приспада
максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
(ДВ, бр. 98 от 2003 г.). И именно защото в разпоредбата е посочено, че от
измерената скорост „се приспада“, нормата не може да се тълкува в смисъл, че
към измерената скорост може да се прибави 3 км/процента. .
Касационната
инстанция намира, че от приобщените по делото доказателства е доказано и авторството на вмененото на В. нарушение, което е и основният спорен по
делото въпрос. Установява се от снимка №11773CD/0116069, удостоверяващ автомобила, с който е
извършено нарушението-превишение на скоростта, че това е МПС с рег***, който
автомобил по данни от справката на л.23
от делото на РС е собственост на „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД,
чийто управител и представляващ съобразно посоченото в справката по делото и в
търговския регистър, е санкционираното с ЕФ лице-Ф.А.В.. Съобразно разпоредбата на чл.188 от ЗДП,
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или
на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство. Ето защо правилно е ангажирана с ЕФ
административнонаказателната отговорност на В. в качеството му на представляващ
юридическото лице-собственик на автомобила. Съгласно чл.189, ал.5 от ЗАНН, в
14-дневен срок от получаването на ел.фиш,
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира. Касационната инстанция намира, че
касаторът не е изпълнил разписаната в чл.189, ал.5 от ЗДР процедура, поради
което не е възникнало задължение за АНО да анулира издадения на В. ЕФ. За да
достигне до този извод, съдът съобрази следното: Действително, в
доказателствата, приобщени по въззивното и настоящото дело, не са налични
документи, удостоверяващи връчването на ЕФ на В., дори в придружителното писмо,
с което преписката е изпратена в РС, в т.12 е посочено изрично, че „до момента
не е получена информация относно връчването на електронен фиш К №3373605.“ При
липса на доказателства по делото за датата на връчване на ЕФ на В.,
касационната инстанция приема в полза на касатора, че ЕФ му е връчен най –късно
на датата 3.04.2020 год., на която дата е изведена с изх.№ жалбата против
издадения ЕФ. Считано от тази дата е
започнал да тече 14-дневения срок за представяне в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. Действително, Василевд е депозирал в този срок жалбата
си до Директора на ОД на МВР-Плевен, която е била препратена по компетентност
на съда, но в тази жалба единствено е навеждал доводи за нарушения във връзка с
процедурата по издаване на ЕФ , не е изпълнил процедурата по чл.189, ал.5 от
ЗДП, с която очевидно е запознат, тъй като такива доводи за нарушена процедура
по този текст е навел и в жалбата против ЕФ. Видно от самата приложена по
делото снимка 11743CD/0116069, в заснетия автомобил
не се разпознава лице, което управлява автомобила, налице са данни за заснет
единствено регистрационен номер на заснетия като марка и модел автомобил. Затова
е предвидена и разписаната в чл.189, ал.5 от ЗДП процедура. Посочването в ЕФ на
датата и мястото на нарушението, вида и данните на управлявания
автомобил, са достатъчни за преценката дали на тази дата и място привлеченото
лице е извършило вмененото му деяние. А
и обективно снимката, клипа не са в състояние
да породят някакви спомени у лицето с оглед липсата на визуализация на
водача. След като по делото липсват доказателства В. да е депозирал възражение
до Директора на ОД на МВР-Плевен с такова съдържание и приложения,
установяващи, че автомобилът на процесните дата и място е управляван от друг водач, а не от В.- декларация с данните за друго лице, което да е
управлявало МПС и копие на свидетелството му за управление, ЕФ не е могъл да
бъде анулиран, защото не са били налице законовите предпоставки затова. Ето
защо и липсата на данни за датата на надлежно връчване на ЕФ на В., не съставлява
съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на ЕФ, при липса на
доказателства за проведена от В. процедура по чл.189, ал.5 от ЗДП в 14 дневния
срок, считано от 3.04.2020 год.. В този случай ЕФ законосъобразно е издаден на
името на управителя на собственика на МПС, засечено с превишение на скоростта,
по аргумент от разпоредбата на чл.188, ал.1 и ал.2 от ЗДП. Ето защо, чрез
наличните приложени по делото доказателства не е оборено установеното авторство
на деянието от страна на касатора, поради което решението, с което въззивният
съд е достигнал до същия извод, както и до извод за законосъобразност и правилност на
оспорения пред него ЕФ, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави
в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 363 от 13.07.2020 г., постановено по нахд № 765/2020
г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.