№ 187
гр. Пазарджик, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20255220200569 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Д.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Септември, бул. „***“ №13, представлявано от управителя Н.
К. М., против Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който за извършено нарушение на чл.102
ал.2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.187а ал.2 т.3
във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2
500 лева.
В жалбата обобщено се излагат доводи за материална и процесуална
незаконосъобразност на атакувания ЕФ, поради което се иска неговата отмяна.
Не се претендират разноски.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява
представител. Не е представено и становище по същество.
В съдебните заседания въззиваемата страна- АНО, се представлява от
1
процесуален представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и
пледира съдът да потвърди ЕФ като законосъобразен и правилен и отхвърли
въззивната жалба, по съображенията изложени подробно в представено с АНП
писмено становище. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в максималния размер.
Районният съд провери основателността на жалбата и след като взе
предвид изложеното в нея и становището на процесуалния представител на
административния орган, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ за това,
че на 20.09.2021 г., в 12:46 часа, било установено нарушение №
C9D458637CC5302D5E053011F160A7C7D, с ППС- влекач „***“ с рег. № ***,
с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състав 44 000, в Община Пазарджик, за
движение по път I-8 км 196+643, с посока намаляващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е
заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй
като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването.
Нарушението било установено с устройство № 10402, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от
ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643.
Установено било, че собственик на ППС, на което е и регистрирано
ППС, е дружество „Д.“ ООД, чиито законен представител бил Н. К. М..
Извършеното съставлявало нарушение на чл.187а ал.2 т.3 във вр. с
чл.102 ал.2 от ЗДвП. Въз основа на така установеното бил издаден атакуваният
ЕФ, с който за цитираното нарушение на дружеството-жалбоподател била
наложена имуществена санкция на основание чл.179 ал.3б от ЗДвП в размер
на 2 500 лева.
В ЕФ било отбелязано, че дружеството дължи заплащане и на такса по
чл.10б ал.5 от ЗДвП съобразно категорията на притежаваното ППС в размер
2
на 119,00 лева, както и че дружеството можело да се освободи от
административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване
на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 750 лева
при спазване на чл.189е ал.3 и 4 от ЗДвП, както и че с плащането на
компенсаторната такса в срок ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по чл.10б
ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено.
ЕФ е връчен на санкционираното дружество на 31.03.2025 г. по пощата,
видно от известие за доставяне (л.21), а жалбата против ЕФ е подадена от
законния представител на наказаното дружество- неговият управител Н. М.
чрез АНО в ОПУ- Пазарджик до съда на 07.04.2025 г., видно от отбелязаното
на жалбата (л.7), поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена от
лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд в рамките на
законоустановения срок.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства-
снимки от техническо устройство, които са абсолютно непротиворечиви.
При установената фактология и анализ на доказателствения материал по
делото, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По отношение на направените в жалбата възражения за процесуална и
материална неизправност на издадения ЕФ, съдът счита следното:
В жалбата като процесуален порок е посочено, че ЕФ е издаден след
изтичане на давностния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, като се излагат аргументи
за приложимост на тази разпоредба, а именно че ЕФ по своята същност се
приравнявал на НП.
Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като по
отношение издаването на ЕФ са неприложими сроковете по чл.34 от ЗАНН,
които се отнасят за съставяне на АУАН и издаване на НП. Съгласно
разпоредбите на §1 т.1 от ДР на ЗАНН и §6 т.63 от ЗДвП, електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи. С чл.189ж от ЗДвП е предвидена възможност при
3
нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДвП, което е установено и заснето от
електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, да се издаде електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл.189ж ал.1 изр.2 ЗДвП реквизити, поради
което в него не следва да се изписват датата на издаване, името на издателя му
и негов подпис. Вярно е, че датата на установяване на нарушението е
задължителен реквизит и е релевантна при преценка за давностния срок,
изключващ административнонаказателното преследване за това нарушение.
Вярно е и това, че в това специално производство по санкциониране с ЕФ
нарушението се установява чрез заснемане движението на ППС на определен
пътен участък и в определен времеви момент, което заснемане се извършва от
автоматизирана система, като със заснемането на движението на ППС в
процесния участък в ел. система се генерира информация, която е и част от
реквизитите в ЕФ. Вярно е и това, че процесът на издаване на ЕФ технически
продължава и приключва в един по-късен момент от датата на извършване на
нарушението. Но именно последната е меродавна за преценка на давностните
срокове и е задължителен реквизит на ЕФ, а не тази на която процесът по
издаването му е завършил. В случая при изчисляване на давностните срокове е
релевантна единствено разпоредбата на чл.81 ал.3 във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от
НК, приложима по силата на чл.84 от ЗАНН. В този смисъл е и практиката на
касационната инстанция, като за пример може да се посочи Решение №128 от
15.03.2023 г. на АдмС- Пазарджик по к. а. н. д. № 1193/2022 г. В конкретния
случай този срок е спазен.
Датата на съставянето на ЕФ има значение само за проверка
съответствието на документа с установения за него образец, предвид
съдържанието на материалноправната норма, установяваща издаване „по
образец“. Към тази дата е бил одобрен образец със заповед, който е следван за
изготвяне на процесния фиш (виж заповед и приложения на л.28 и сл. от
делото).
Съдът не споделя и другото възражение в жалбата, а именно че е налице
незаконосъобразност на ЕФ, поради това, че е допуснато наказване за това
нарушение чрез налагане на санкция във фиксиран размер без спазване
4
разпоредбите на чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗАНН. В случая посочената разпоредба е
неприложима, тъй като законодателят е въвел санкция в абсолютен размер,
който не би могъл да се променя нито от административния орган, който
издава ЕФ, нито от съда и е недопустима преценка за нейния размер при
съблюдаване разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
Основателни според настоящия съдебен състав са обаче другите две
възражения в жалбата, а именно че наложената санкция противоречи на
разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от
28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на
европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане
на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО (Регламента) и за несъразмерност на наложената имуществена
санкция спрямо изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури.
Установено е в настоящия случай по делото, че дружеството-
жалбоподател по свой избор е установило договорни отношения за
предоставяне на услугата по електронно таксуване на пътни такси с дружество
„Интелигентни трафик системи“ АД (ИТС). От приобщената като писмено
доказателство справка от ИТС става ясно, че от техническия запис от
системата за мониторинг на бордовите устройства (БУ), БУ, асоциирано към
ППС с рег. № *** е било изключено, в периода от 16.09.2021 г. от 17:03 часа до
13:01 часа на 20.09.2021 г. Поради тази причина БУ не е генерирало данни за
геолокация и съответно няма създадени тол декларации за този период. Тези
данни се установяват и от представения технически лог на БУ на процесното
ППС.
По делото отсъстват сведения за процесния тол- сегмент №**********
да е платена тол такса, а също така да е закупена предварително и маршрутна
карта (виж становище от Отдел УИСИ на л.82).
При тази хипотеза съгласно чл.2 §7 от Регламента, който гласи:
„Доставчиците на Европейска услуга за електронно пътно таксуване (ЕУЕПТ)
информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на
недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
5
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство“, доставчикът ИТС е следвало да информира ползвателя на
ел. услуга- „Д.“ ООД да отстрани техническата неизправност в бордовото
устройство и да заплати доброволно дължимата за съответния пътен участък
тол такса. При наличието на договорни отношения за заплащане по
електронен път на конкретно дължимата такса, идеята на чл.2 §7 от
Регламента е в такива случаи нередността да се отстрани преди да се пристъпи
към санкциониране, което е напълно обяснимо предвид това, че такива
ситуации, свързани с проблеми от техническо естество, няма как автоматично
да водят до ангажиране на отговорността.
Моментното непостигане на надлежно подавани тол данни, съответно
декларации, при вероятно възникнал технически проблем при отчитането, при
това допуснат от трето лице, не следва да бъде отнесено към жалбоподателя,
нито пък той да търпи неблагоприятни последици от това. Едва при
констатирано последващо бездействие от страна на дружеството, е следвало
да се пристъпи към ангажиране на имуществената отговорност на собственика
на ППС. Този подход е бил именно верен и допустим, за да се постигне
резултат, съответстващ на цитирания Регламент, в изпълнение и на
изискването на чл.288 от ДФЕС, гласящ, че регламентът е акт с общо
приложение, той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във
всички държави-членки.
В случая уведомяване не е извършено.
Разпоредбата на §2 чл.7 от Регламента е съобразена и във вътрешното ни
право, но едва с изменение и допълнение на Закон за пътищата с ДВ бр.14 от
2023 г. С него към текста на чл.10б от ЗП се добавиха и три нови алинеи, а
именно ал.7, ал.8 и ал.9, които са в сила от 01.01.2024 г.
Разпоредбата на чл.10б ал.7 от ЗП разписва, че в случай че е налице
частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един
календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал.3 (каквото е и
процесното ППС), за което има действащ договор с доставчик на услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или
ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през
съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на
6
уведомление по ал.8. В случаите, когато се заплати тази такса в указания срок,
законът предвижда да не се образува административнонаказателно
производство. Така формулирана ал.7 на чл.10б от ЗП в цялост е
синхронизирана с нормата на чл.2 §7 от Регламента, така че да се отговори на
изискването за съответствието й с общностното право.
Доколкото действащото законодателство към датата на процесното
нарушение е поставяло в по-неблагоприятно положение адресатите на
правилото на чл.102 ал.2 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, които са били обвързани в
договорни отношения с доставчици на услуги за електронно събиране на такси
и не са били уведомени за констатирани пропуски при декларирането на тол
данни и заплащането на тол такси, нормите на вътрешното право са били
несъвместими с общия принцип, установен в Договора за функциониране на
Европейския съюз (ДФЕС) за недопускане на дискриминация при
упражняване на основни права и свободи. В духа на изложените дотук
аргументи е следвало да се прилага пряко чл.2 §7 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г., което от своя страна е щяло
да доведе до извод, че дружеството не е извършило нарушение.
Като не е била приложена горната процедура и не е бил съобразен
посочения извод, АПИ е провела едно незаконосъобразно производство,
довело до издаване на незаконосъобразен ЕФ, което влече необходимостта от
неговата отмяна.
Основателно е и второто възражение в жалбата, представляващо
самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.
Предвидената от българския законодател имуществена санкция за
извършване на нарушение от процесния вид, не е съответна на принципа на
пропорционалност, доколкото дължимата тол такса за процесния сегмент №
********** и за процесното ППС е в размер на 0,52 лева, видно от
цитираното становище на отдел УИСИ.
Принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при
преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на
правото на Европейския съюз. В тази връзка следва да се посочи, че съдът е
обвързан от фактическата и правна рамка на обвинението в ЕФ, а то е
единствено и само за сегмент № **********, км 196+643 от път I-8, не и за
целия пътен участък.
7
Горният извод, съобразен с директното приложение на чл.9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО) води до
извод за отмяна на атакувания електронен фиш поради незаконосъобразност.
В този смисъл е решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024
год. по дело С-61/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково (Р България),
съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него
изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда
налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане
на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане
на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
При този изход на делото- отмяна на ЕФ, искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на АПИ следва да се остави без
уважение като неоснователно. Право на разноски има въззивникът, но такова
искане не е било направено от негова страна.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.1 от ЗАНН,
Районен съд- Пазарджик в настоящия състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който на „Д.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Септември, бул. „***“ №13,
8
представлявано от управителя Н. К. М., за извършено нарушение на чл.102
ал.2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.187а ал.2 т.3
във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2
500 лева, като незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на АПИ за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Пазарджик
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9