гр. София, 10.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, първи състав, в открито съдебно заседание на четвърти март през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
Н. ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря ТЕОДОРА ВУТЕВА и в присъствието на прокурор Лулчева, като разгледа докладваното от съдията Михайлова адм. д. № 876 по описа за две хиляди и деветнадесета
година, и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда
на чл. 33 – 45 ЗАП (отм.), приложими на основание & 4,
ал. 1 ПЗР на АПК.
С решение № 378/12.01.2017 г. по адм. д. № 4 688/2016 г. по описа на ВАС, VI отделение, е обезсилено решение № 702/20.01.2016 г.
по адм. д. № 1 247/2005 г. по описа на СГС, като
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
С определение № 3 975/29.11.2019
г. по ч. гр. д. № 5 813/2019 г. по описа на САС делото е изпратено за
разглеждане на основание чл. 23, ал. 3 ГПК на Софийски окръжен съд.
Съдът е сезиран с жалба от Н.Й.Б. с адрес ***, ж. к. „Г.Д.“, бл. 259, вх. А,
ет. 2, ап. 2, срещу заповед № 1 333/30.12.2004 г., издадена от заместник –
председателя на СГС и административен ръководител на търговско отделение.
В
жалбата се излагат доводи, че този общ административен акт е незаконосъобразен и не отговаря на
целта на закова, а бил издаден и в разрез с административните правила.
Обжалваната заповед била издадена от лице без материална компетентност. В точка
първа от заповедта незаконосъобразно било стеснено приложното поле по издаване
на съдебни удостоверения за несъстоятелност. Не били изложени мотиви защо е разпоредено да се издават такива удостоверения единствено
на дружество – молител, доколкото интерес от издаване на такова удостоверение е
възможно да възникне за всяко физическо лице. Недействителността на обжалваната
заповед е обоснована и с обстоятелството, че било разпоредено да действа, считано от 01.01.2004
г., при положение, че тя е издадена на 31.12.2004 година.
Ето
защо жабоподателят моли съда да прогласи нищожността
на заповедта на основание чл. 37, ал. 2 ЗАП (отм.).
Представителят на С.о.п. счита жалбата за неоснователна.
Като прецени доводите на
страните и данните по делото, Софийски окръжен съд приема за установено следното от фактическа страна.
Страните не спорят относно
обстоятелството, че със заповед № 1333 от 30.12.2004 г. заместник – председателят на Софийски градски съд и
административен ръководител на търговско отделение при СГС, встъпил в
длъжността на 19.07.2004 г. след избирането му от ВСС на 14.07.2004 г., е разпоредил, че удостоверения за обявяване в
несъстоятелност следва да се издават само на дружеството – молител при подаване
на молба в свободен текст, подписана от представляващия дружеството или от
негов процесуален представител. В молбата следва да е посочено пред кого и за
каква цел ще послужи удостоверението, както и на основание кой нормативен акт
се иска издаването му. В заповедта е посочено още, че удостоверения няма да се
издават, ако молбата не е подписана от представител на дружеството, не е
представено УАС и не се сочи за пред кого ще послужи удостоверението, както и
на основание кой нормативен акт се иска издаването му. Като условие за издаване
на удостоверения за несъстоятелност на трети лица е посочено представянето на
удостоверение от съдебен орган, в което се сочи за каква цел ще послужи
удостоверението, по кое дело и пред кого, и/или позоваването на конкретен
нормативен акт, даващ възможност за получаване на сведението. В заповедта е
посочено, че същата има действие от 01.01.2004
година.
От
показанията на свидетеля Т. се установява, че информация за обявяването в несъстоятелност
може да бъде получена от азбучниците, които са публични.
Настоящият съдебен състав
счита, че жалбата е процесуално допустима, тъй като с нея се претендира
обявяване нищожност на обжалваната заповед. Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
Безспорно е, че
административните актове, които противоречат на законите или на други
нормативни актове, са недействителни - невалидни актове (актове с нередовно действие). Основното разграничение на
порочните актове на администрацията в правната теория е разделението им на
нищожни и унищожими в зависимост от степента и качеството на порока (дефекта),
от който е засегнат актът. Съдебната практика на Върховния административен съд
е постоянна и непротиворечива по отношение на пороците, които налагат
прогласяване нищожност на административните актове. Недостатъците на административните актове, изискващи прогласяване на нищожност, са нарушения на изискванията за компетентност и форма. Други
основания,
които могат да доведат до нищожност, са хипотезите, в които обжалваният акт има несъществуващ адресат, невъзможен
предмет, пълна липса на правно основание и прочее.
При така дефинирания
предмет на съдебен контрол настоящият съдебен състав счита, че жалбата за
обявяване нищожност на атакуваната заповед е неоснователна.
На
първо място, тя е издадена от компетентния за това
орган
на основание чл. 58, ал. 2 ЗСВ (ред. към изследвания период) - заместник – председател на Софийски градски съд и
административен ръководител на търговско отделение при СГС.
На
второ място, заповедта не нарушава правата на нито един правен субект. Без
съмнение гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен
интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или
не засяга чужди права, по силата на непосредственото действие на чл. 41, ал. 2
КРБ. Не всеки интерес към определена информация е част от съдържанието на
правото по чл. 41, ал. 2 КРБ. Лицата, за които удостоверението за
несъстоятелност се отнася, имат законен интерес и право да го получат, за да
упражнят или защитят свои права, признати от закона – ЗОП, ЗДДС и др.
По
отношение на третите лица забрана с оспорената заповед не е установена. Нещо
повече – регламентиран е редът, по който при наличие на правен интерес такова
лице да се сдобие с удостоверение за несъстоятелност - представяне на
удостоверение от съдебен орган, в което се сочи за каква цел ще послужи
удостоверението, по кое дело и пред кого, и/или позоваването на конкретен
нормативен акт, даващ възможност за получаване на сведението.
Вън
от изложеното, но за пълнота, следва да се отбележи, че правото на информация,
което жалбоподателят твърди да е накърнено с оспорената заповед, е обезпечено
посредством възможността да бъдат извършени справки по азбучния указател, който
е публичен, и в който се вписват ищецът и ответникът по всяко дело (чл. 35, ал. 5 ПСАРАОВАС, отм.), а поставянето на означение „н“ сочи предмета на
производството – производството по несъстоятелност.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че обжалваната заповед не е нищожна, което
налага отхвърляне жалбата срещу нея.
С
оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответника по жалба сумата от 100 лева – разноски по делото за процесуално
представителство.
Така
мотивиран, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Й.Б.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „Г.Д.“,
бл. 259, вх. А, ет. 2, ап. 2, срещу заповед № 1 333/30.12.2004 г.,
издадена от заместник – председателя на СГС и административен ръководител на
търговско отделение.
ОСЪЖДА
Н.Й.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „Г.Д.“, бл. 259, вх. А, ет. 2, ап.
2, да заплати на заместник – председателя на Софийски градски съд и
административен ръководител на търговско отделение при СГС сумата от 100 (сто) лева – разноски по делото за процесуално
представитество
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.