№ 83
гр. Търговище , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христина И. Сярова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Христина И. Сярова Гражданско дело №
20203530100852 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с иск от Х.К. Желязков с ЕГН-********** от гр.Варна, със съдебен
адрес гр.Варна, ул.“**************** № 5, ет.2, чрез адв. Й.А., против С. Р. М. с ЕГН-
********** от гр.Търговище, за заплащане на сумата от 493.51лв., представляваща
обезщетение за забава върху присъдено обезщетение за нанесени вреди от ПТП в размер на
8500лв., за периода 15.07.2017г. до 08.02.2018г., с правно основание чл.86, ал.1 във вр. с
чл.84, ал.3 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 15.07.2017г., около 13.00 часа управлявйки
мотоциклет Ямаха, модел ТДМ850, с рег.№ *********, по главен път 1-4, в посока гр.
София, в близост до разклона за с.***********, претърпял ПТП и л.а. Рено Меган, с per. №
*********, управлявано от ответницата. За инцидента е съставен протокол от съответните
органи. На 09.02.2018г. подал Заявление до застрахователното дружество на виновния водач
- ЗД „Бул Инс” за изплащане на обезщетение, а на 11.06.2018г. завел съдебен иск срещу
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на
15.07.2017г.
С Решение № 3595/05.08.2019г., по образуваното гр.д № 9214/2018г. по описа на
Варненски районен съд, 20 състав, ответното дружество е осъдено да му заплати сумата в
размер на 8 500 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 11.06.2018г. до
окончателното й изплащане.
1
С Решение № ****16.04.2020г., по образуваното въззивно търговско дело №
105/2020г. на ВОС, 5 състава, е потвърдено Решение № 3595/05.08.2019г., по гр.д №
9214/2018г. на ВРС, 20 състав.
Релевира доводи, че съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него па трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Ал. 2 на същата норма урежда, че в
застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговоря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.
Ал. 3 от съответната разпоредба урежда, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2,
за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най - ранна.
В случая завеждането на претенцията по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, насочено срещу ответното дружество е направено на 09.02.2018г.. Т.е.
това е моментът, от който започва да тече задължението на застрахователя да заплати лихва
за забава на пострадалото лице, тъй като съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 от застрахователя се
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най - ранна.
Предвид гореизложено моли съда да постанови решение с което да осъди С. Р. М., да
му заплати: сумата от 493.51 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за сумата в размер на 8 500 лева, с която ответникът е изпаднал в забава за
периода от 15.07.2017г. до 08.02.2018г. - ден преди депозиране на заявлението пред
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, както ида му заплати
направените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В първото по делото съдебно заседание предявява обратен иск срещу третото лице
помагач ЗД“ Бул Инс“ АД гр.София на осн. чл.429, ал.3 от КЗ, за заплащане на сумата от
493.51лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 8500лв., за периода 15.07.2017г. до 08.02.2018г. – ден преди депозиране на заявление от
пострадалия за изплащане на застрахователно обезщетение.
С отговора ответницата оспорва иска по основание и размер. Признава фактите около
настъпилото на 15.07.2017г. ПТП между управлявания от нея лек автомобил и мотоциклета
2
на ищеца, при който вторият е пострадал. Действително към тази дата МПС-то на
ответницата е било с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Всичко това
е установено с влязъл в сила съдебен акт между ищеца и застрахователя, с който е
определен и размер на причинените неимуществени щети. Впоследствие осъдения
застраховател ЗД,,Бул Ине”АД е изплатил на ищеца пълния размер от 8 500лв. на
определеното обезщетение ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Счита, че въпросните съдебни актове - решенията на Районен съд-Варна и Окръжен
съд-Варна не я обвързват със сила на присъдено нещо, тъй като не е била страна по спора
между пострадалия и застрахователя, поради което размерът на присъденото обезщетение
не следва да се приема за установен спрямо нея. Счита сумата от 8500лв. за изключително
завишена, спрямо причинените телесни увреждания на пострадалия и последиците от тях.
Същевременно ищецът претендира лихва за забава от ответницата (едно акцесорно
задължение) именно върху размер на обезщетението (главницата), който така и не е
установен спрямо нея със сила на присъдено нещо.
Оспорва изложеното в ИМ твърдение, че застрахователя е бил уведомен за
настъпилото ПТП едва на 09.02.2018г. със завеждане срещу него на претенцията от
увреденото лице. Твърди, че още същия ден, когато е настъпило застрахователното събитие -
15.07.2017г., съпругът й С.А.А. е уведомил в телефонен разговор представител на
застрахователното дружество. Късния следобед на 15.07.2017г. С.А.А., който е страна по
застрахователна полица, е телефонирал на националния телефон на ЗД,,Бул И не” АД, даден
на официалния им интернет сайт. В разговора със служителя на застрахователното
дружество, той ги е уведомил, че през същия ден съпругата му е претърпяла ПТП с личния
им автомобил с рег.№ ********. Уведомил ги е също, че виновен за инцидента най-вероятно
е именно съпругата му, която е предприела неправилна маневра на неправилно място.
Счита, че именно с това действие по уведомяване на застрахователя, което съпругът
й е извършил веднага след ПТП-то е отпаднала отговорността й по отношение на лихвите за
забава, които сега се претендират. Предвид това моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В съдебно заседание
процесуалният представител поддържа отговора.
Ответника по обратния иск ЗД“БУЛ ИНС“ АД гр.София оспорва същия. Твръди, че с
осъдителния диспозитив на съдебнотото решение лихвата за забава е обхваната със сила на
присъдено нещо и е налице погасителен ефект по отношение на правото на иск. Оспорва
началната дата на забавата по иска да е 15.07.2017г. тъй като тя не кореспондира с нито един
срок за произнасяне по претенция, съгласно КЗ.
Прави вързажение, че не са били поканени да изплънят задължението си от ищеца и с
поведението си не са станали причина за завеждане на иска, както и възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва иска и по размер.
3
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното: Предявените искове главен и евентуален обратен са допустими.
От приетите като доказателство по делото Решение № 3595/05.08.2019г., по
образуваното гр.д № 9214/2018г. по описа на Варненски районен съд, 20 състав, третото
лице помагач в процеса ЗД“БУЛ ИНС“ АД е осъдено да заплати на ищеца сумата от 8 500
лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба - 11.06.2018г. до окончателното й изплащане на
осн. Чл.432, ал.1 от КЗ.
С Решение № ****16.04.2020г., по образуваното въззивно търговско дело №
105/2020г. на ВОС, 5 състава, е потвърдено Решение № 3595/05.08.2019г., по гр.д №
9214/2018г. на ВРС, 20 състав.
С влязло в сила Решение № 261084/09.11.2020г. застрахователят е осъден да заплати на
ищеца сумата от 288.06лв. мораторна лихва за забава за периода 09.02.2018г. до 10.06.2018г.
върху главница от 8500лв.
Страните не спорят по фактите около настъпилото на 15.07.2017г. ПТП между
управлявания от ответницата лек автомобил и мотоциклета на ищеца, при който вторият е
пострадал. Не оспорва също така, че към датата на процесното ПТП – 15.07.2017г. между
ответницата и и третото лице помагач – ЗД БУЛ ИНС АД е съществувало валидно
застрахователно отношение по застраховка „Гражданска отговорност“ BG/02/11700577340
със срок на действие от 18.02.2017г. до 17.02.2018г.
Спорно по делото е обстоятелството на кой дата застрахователят е уведомен за
настъпилото ПТП.
В тази връзка ответницата е ангажирала гласни доказателства. В показанията си
св.С.А. (съпруг на ответницата) и св.Ш.М. – съпруг на сестрата на ответницата, твръдят че
още в дена на ПТПТ-то са се обадили по телефон на застрахователя по национален телефон
и са го иведомили за инцидента. Обидила се жена и им задала уточняващи въпроси във
връзка с инцидента. След 3-4 дни пак се свързали със застрахователя но този път
разговаряли с мъж. Той им обяснил, че са записани и с това разговорите приключило. Не са
ходили в застрахователен офис и не са подавали писмено уведомление за инцидента.
Съдът не кредитира показанията на разпитаните свидетели, като счита че същите са
заинтересовани от изхода на спора.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните
изводи: Предявеният иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу С. Р. М. е неоснователен.
Разпоредбата на чл. 298, ал.1 ГПК очертава субективните и обективните предели на силата
на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение: решението влиза в сила между
същите страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно т. 18 от ТР №
1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползува
само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и
петитума на иска като предмет на делото. Ответницата не е участвала в съдебното
производство по чл.432, ал.1 от КЗ, поради което размерът на присъденото обезщетение от
4
8500лв. не следва да се приема за установен спрямо нея. Претендираната в настоящото дело
лихва за забава (акцесорно задължение) е именно върху размера на обезщетението
(главницата), който така и не е установен спрямо нея със сила на присъдено нещо. Поради
това искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изложени съображения за неоснователност на иск по чл.86 във вр. с
чл.84, ал.3 от ЗЗД спрямо ответницата, съдът дължи произнасяне по предяваният в
условията на евентуалност обратен иск по чл.429, ал.3 от КЗ против третото лице
помагач в процеса – ЗД „Бул Инс“ АД: Ищецът претендира законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането- 15.07.2017г.
Предвид разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ лихва се дължи, считано от датата на
уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Съгласно чл.386, ал.1 КЗ по договорите за застраховане срещу вреди при настъпване
на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/,
освен когато това е предвидено в КЗ, а според чл.346 КЗ застрахователната сума
представлява договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена в
застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на
застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено
лице. Спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са предвидени
специални правила, съобразно които застрахователят се задължава: на осн. чл.429, ал.1, т.1
КЗ - да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да покрие отговорността на
застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. И в двата случая изрично
чл.429, ал.2, т.2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл.429, ал.3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на застрахователя
спрямо увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на застрахования,
включително и по отношение на лихвите за забава, които последният дължи на увредения.
От друга страна за разлика от КЗ / отм. / новият КЗ /в сила от 01.01.2016г./ в чл.429, ал.3,
изр.2 изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента
на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за
5
заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на
застрахователното събитие.
По отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. при ограниченията на
чл.429, ал.3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ.
предявяване на претенция от увреденото лице. В чл.494, т.10 КЗ изрично се изключват от
застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 КЗ
при спазване на условията по чл.429, ал.3 КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата
на деликта до датата на уведомяване на застрахователя.
Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице
обезщетение за забава от делинквента на осн. чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД и от застрахователя
по застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на чл.429, ал.3,
изр.2 КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по
застраховка «Гражданска застраховка» на автомобилистите на осн. чл.498, ал.3 вр. чл.432,
ал.1 КЗ - отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда
на чл.380 КЗ.
След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с:1/ изпадане на
застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу
застрахователя в съда на осн.чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.
Видно от представеното съдебно решение от Решение № 261084/09.11.2020г.
застрахователят е уведомен от постадалия ищец на 09.02.2018г., който е подал писменно
уведомление. Доказателства за по- ранно уведомяване на застрахователя, не се събраха в
процеса, предвид на което и съдът приема, че това е най-ранната дата на уведомяване на
застлрахователя за настъпване на застрахователното събитие и от тази дата се дължи лихва
за забава, в който смисъл е и цитираното съдебно решение, като претенцията за присъждане
на лихва за забава за периода от деня на ПТПТ- то 15.07.2017г. до 08.02.2018г. следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изводите на съда и на осн. Чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 350лв., представляващи
реално изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
В тази връзка съдът счита за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на
заплатеното от ответницата възнаграждение за адвокат по следните съображения: Съгласно
6
чл.78 ал.5 от ГПК съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер
на разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и
правна сложност на делото. Според чл.7 ал.2, т.1 от същата наредба, при
интерес от 1000 лева възнаграждението за адвокат е 300лева. В настоящият случай делото е
за сумата от 493.51лева и предвид посочените разпоредби минималния размер на
адвокатското възнаграждение е 300 лева. Уговореното възнаграждение в приложеното към
делото пълномощно е 350 лева, т.е. над минималния размер, определен в наредбата. Съдът
счита, че предвид направените възражения от ответната страна е налице правна сложност на
делото, поради което не следва да се намаля размера на адвокатското възнаграждение.
Отделно от това претедираното такова от ищеца е в размер по-висок от този на
ответницата ( 360лв.), което също е аргумент за неоснователност на възражението.
Третото лице помагач и ответник по обратния иск също е претандирало заплащане на
направените по делото разноски, но предвид липса на доказателства за реално направени
такива, не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. К. Ж. с ЕГН-**********, със съдебен адрес гр.Варна,
ул.“**************** № 5, ет.2, чрез адв.Й.А. АК-Варна против С. Р. М. с ЕГН-**********
от гр.***********, ул.“***************************, осъдителен иск за сумата от
493.51лв., представляваща обезщетение за забава върху присъдено обезщетение за нанесени
вреди от ПТП в размер на 8500лв., за периода 15.07.2017г. до 08.02.2018г., с правно
основание чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. К. Ж. с ЕГН-**********, със съдебен адрес гр.Варна,
ул.“**************** № 5, ет.2, чрез адв.Й.А. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление бул.“Джеймс Баучер“ № 87, гр.София, представлявано
от С.П. и К.К., чрез адв.М. Г., евентуален обратен иск по чл.429, ал.3 от КЗ за заплащане на
сумата от 493.51лв., представляваща обезщетение за забава върху присъдено обезщетение за
нанесени вреди от ПТП в размер на 8500лв., за периода 15.07.2017г. до 08.02.2018г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Х. К. Ж. с ЕГН-**********, със съдебен адрес гр.Варна,
ул.“**************** № 5, ет.2, чрез адв.Й.А. АК-Варна да заплати на С. Р. М. с ЕГН-
********** от гр.**********, ул.“***************************, сумата от 350лв.,
представляваща направени по делото разноски на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Търговищки окръжен съд.
7
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8