Р Е Ш Е Н И Е
№ 260185
05.05.2021 година гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на петнадесети
април две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ТОДОРКА МАВРОДИЕВА, като разгледа докладваното
от председателя т.д.№608 по описа за 2019г., намира за установено
следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правна квалификация чл.432, ал.1 от Кодекс за
застраховането.
Ищците Е.П.К., ЕГН **********, М.Г.М.,
ЕГН ********** и П.Г.К., ЕГН ********** *** твърдят, че на ******г. при
инцидент в местността „*****“ е починал Г. К. К. – **** на първия ищец и ****
на другите двама. Произшествието настъпило по време на събор на ****, когато Г.
К. бил прегазен на поляната от лекия автомобил „****“, рег.№****, собственост
на В.Я.Х.. Последната паркирала автомобила в горния край на поляната по
наклонен терен, като изгасила двигателя, без да включи на скоростна предавка
или ръчна спирачка, след което напуснала автомобила. Скоро след това превозното
средство започнало да се движи надолу по наклона; на пътя му се оказал
пострадалия К., който бил прегазен. По
случая било образувано НОХД №245/2018г. по описа на Окръжен съд - гр.****, по
което съдът признал подсъдимата Х. за виновна в това, че е нарушила правилата
за движение и по непредпазливост е причинила смъртта на Г. К. К..
Посочва се, че в резултат на
внезапната смърт на техния близък, ищците търпят нечовешки болки и страдания,
заради силната емоционална и духовна връзка, която са имали с пострадалия.
Твърди се, че за описания лек
автомобил е била сключена застраховка „гражданска отговорност“ с ответника
Застрахователно дружество „Бул Инс“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87, посредством застрахователна
полица №*****, сключена на *****г.
От съда се иска да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на всеки ищец сума в размер на
200000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. К., ведно
със законна лихва, считано от ****г. до окончателното изплащане. Претендират се
разноски.
В срока по чл.367, ал.1, ГПК от
ответника е постъпил отговор, с който исковете се оспорват по основание и
размер. Ответникът оспорва описания в
исковата молба механизъм на ПТП и счита, че за настъпване на вредоносния
резултат вина има и пострадалият Г. К., тъй като той и съпругата му са се
намирали на място, което не е било определено за престой на присъстващите на
събора, т.е. поведението му е било в разрез с взетите мерки за охрана и
опазване на обществения ред. Отделно от това ответникът намира претенциите за
прекомерно завишени. По отношение на претендираните лихви ответната страна се
позовава на чл.429, ал.3 от КЗ, застъпвайки становище, че лихви не се дължат от
датата на застрахователното събитие.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Видно от приложеното НОХД №245/2018г.
по описа на Окръжен съд – гр.***** с влязла в сила присъда В.Я.Х. с ЕГН **********
е призната за виновна в това, че на ****г. в местността „*****”, общ.****, обл.*****,
при управление на МПС – лек автомобил „****“с рег.№**** е нарушила правилата за
движение, а именно чл.96 от ЗДвП – „Водачът на спряно за престой или паркирано
пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в
движение или да потегли само” и по непредпазливост е причинила смъртта на Г. К.
К., ЕГН **********.
Видно от представеното удостоверение за наследници, ищците са
наследници по закон на пострадалия Г. К. К. – Е.К. е негова ****, М.М. и П.К. – **** и ***.
Предвид задължителната сила на присъдата /чл.300 от ГПК/ съдът приема,
че е налице виновно противоправно деяние, извършено от В.Я.Х., която е нарушила
визираните в присъдата конкретни правила за движение и в резултат на това по
непредпазливост е причинила смъртта на Г. К. К..
Прието е като безспорно, че към датата на произшествието за процесния
автомобил е била налична застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключена с ответника „Бул Инс“АД.
Приетата по делото комплексна медицинска и автотехническа експертиза,
изготвена от вещите лица В.С. и М.Б., установява следния механизъм на
настъпване на ПТП: В.Х. установила управлявания от нея лек автомобил на
наклонена поляна – ски писта „******”, слязла от автомобила и го заключила, без
да включи на скоростна предавка и без да включи паркинг спирачката. Под
действието на гравитационните сили автомобилът потеглил надолу по наклона на
поляната. В този момент пешеходецът Г. К. се намирал източно от автомобила и на
по-ниско място от последния. В резултат на пресичане на траектории и скорости
автомобилът с предната си част ударил К., който паднал на земята. Автомобилът
преминал над него и продължил движението си по наклона, преминал през пътя и се
установил на мястото, отразено в изготвения протокол за оглед. Изрично се
подчертава, че К. в момента на удара е бил с гръб към автомобила.
Експертът посочва, че достатъчно условие за ненастъпване на събитието е
било водачът на лекия автомобил да го паркира по начин, който е бил безопасен. От
представената по делото медицинска документация вещото лице е направило
заключение, че причина за смъртта на Г. К. е остра кръвозагуба, резултат от
счупване на костите на таза, на ребра двустранно и разкъсване на белите
дробове, което е довело до излив на кръв в гръдната кухина, таза и
задперитонеалното пространство.
Представеният по делото План за осигуряване на реда и сигурността във
връзка с провеждане на традиционен събор на *** на ***г. в местността „****” с
рег.№**** не съдържа правила за поведение и разположение на присъстващите на
събора пешеходци. Единствено на страница 6, т.3 в задължение на служителите на
МВР е вменено да дават указания на слизащите пътници, като ги насочват към
определената пътека за влизане в зоната на мероприятието – голямата поляна. Именно
на поляната пострадалият е бил блъснат от потеглилата кола, поради което няма
основание да се приеме, че той се е намирал на място, на което не е било
разрешено. Тъй като не се установява наличие на виновно поведение от страна на Г.
К., възражението на ответника за съпричиняване съдът приема за неоснователно.
Предвид установената противоправност на деянието, виновно извършено от
водача на застрахования лек автомобил и настъпилия в следствие на това
вредоносен резултат, съдът счита, че съгласно чл.432, ал.1 КЗ са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на
причинените на ищците неимуществени вреди от загубата на техния *** и ***.
За доказване на преживените от ищците болки и страдания са разпитани
свидетелите М. П. и С. М.. Те са близки на семейството и добре познават
отношенията между пострадалия и ищците, които определят като много добри.
Съпрузите Г. и Е. К. навсякъде ходели заедно, винаги са се обичали и уважавали.
Заедно посрещали гости, ходели на екскурзии. Между Г. и децата му също имало
силна връзка – непрекъснато се търсели,
помагали си, събирали се по празниците. Г. се отнасял с много обич към внуците
си. След смъртта му ищците не могат да преодолеят страданието от загубата.
Сринали са се психически, затворили са се в себе си. Всяка събота М. ходи на
гроба на баща си.
При така установеното съдът
приема, че ищците са претърпели значителни по интензитет душевни болки и
страдания от внезапната смърт на техния родственик, които ще ги съпътстват до
края на живота им. Претърпените неимуществени вреди не могат да се определят
като по-малко значими, само защото пострадалият е бил в напреднала възраст,
какъвто довод е изтъкнал процесуалният представител на ответното дружество.
Болките и страданията на ищците подлежат на обезщетяване от ответника,
като размерът на дължимото на всеки ищец обезщетение следва да се определи по
справедливост /чл.52 от ЗЗД/. Като отчита факта, че уврежданията са значителни
и трайни по характер, съдът приема, че
дължимите обезщетения в най-пълна степен биха били справедливи в размер на 200 000,00
лева за всеки ищец, поради което исковете ще се уважат в пълният им предявен
размер.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ ответникът дължи лихва за
забава, считано от по-ранната дата от тази на уведомяването му за настъпилото
застрахователно събитие и датата на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице. В случая ищците са уведомили ответника за настъпилото
застрахователно събитие на ****г., видно от печата с входящ номер, положен
върху уведомлението /л.290/. Тъй като няма данни за по-ранно уведомяване,
обезщетенията ще се присъдят ведно със законна лихва, считано от посочената
дата до окончателното изплащане. Претенцията за лихва за периода от датата на
увреждането – ****г. до ****г. ще се отхвърли като неоснователна.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в
полза на ищците не следва да се присъждат разноски, доколкото такива не се
констатира да са направени. Видно от представените договори за правна защита и
съдействие /л.237, 238, 239/, те са били представлявани безплатно от
упълномощения адвокат Я.Я.. Ето защо на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвоката
следва да се присъди възнаграждение за процесуалното представителство на всеки
ищец, което възнаграждение възлиза на стойност 5530,00 лева, съгласно чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Или ответникът ще следва да заплати на адв.Я. сума в общ размер
на 16 590,00 лева – възнаграждение за процесуално представителство
на тримата ищци.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответното дружество ще бъде осъдено да заплати по сметка на съда дължимата по
делото държавна такса по исковете в размер на 24 000,00 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество „Бул Инс”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер”№87 да заплати на Е.П.К., ЕГН **********,
М.Г.М., ЕГН ********** и П.Г.К., ЕГН ********** *** сума от по 200 000
/двеста хиляди/ лева на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди – душевни болки и страдания от внезапната смърт на техния родственик
Г. К. К., настъпила в резултат на ПТП на ****г. в местността „*****”, общ.****,
обл.****, виновно причинено от В.Я.Х. при управление на лек автомобил „*****“,
рег.№*****, за което деяние е налице влязла в сила присъда по НОХД №245/2018г.
по описа на Окръжен съд – гр.****, ВЕДНО със законна лихва върху главниците, считано от 11.05.2018г.
до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
искането на Е.П.К., ЕГН **********, М.Г.М., ЕГН ********** и П.Г.К., ЕГН **********
за присъждане на лихва върху обезщетенията за периода от *****г. до ****г.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество
„Бул Инс”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Джеймс Баучер”№87 да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд държавна
такса в размер на 24 000,00 лева.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество
„Бул Инс”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс
Баучер”№87 да заплати на адвокат Я.П.Я., член на **** адвокатска колегия, с
адрес на адвокатска кантора: гр.****, ул.”******”№*, ет.*, ап.* общо сумата 16 590,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38, ал.2 ЗА за процесуално
представителство на ищците Е.П.К., М.Г.М. и П.Г.К..
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: