РЕШЕНИЕ
№ 3887/20.09.2019
г.
гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито
съдебно заседание, проведено на петнадесети юли две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 4265 по описа на
съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявени от Г.М.М., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу А. п. з. - С.обективно-кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. за
установяване на дискриминационното ѝ третиране
по признак „увреждане“, изразяващо се в непредоставяне на достъп до
свободни работни позиции, представляващи общодостъпна услуга, с правно основание чл. 71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр. за осъждане
на ответника да се въздръжа
в бъдеще от извършване на такова
нарушение и иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. за
осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 800,00 лв. (по 100,00 лева месечно), представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в периода от май
2016 г. – декември 2016 г. в резултат
на дискриминационното третиране.
В исковата молба и уточняващите такива ищцата твърди,
че притежава средно образование и шест години трудов
стаж, положен в периода юни 2003 г. до май 2016 г. Сочи, че е регистрирана
в Бюрото по труда – В., считано от май 2016 г. Твърди, че служителка
на Бюрото била наясно със
заключението на ТЕЛК комисия, съгласно което ищцата следвало
да избягва натоварване на долните крайници, поради увреждането им вследствие на
детска церебрална парализа. В периода май 2016 г. – декември 2016 г., въпреки настояването си, ищцата не
получила достъп до информация за
подходящи работни позиции, което за нея нямало
логично обяснение, докато през декември
2016 г. при едно от ежемесечните си посещения служителка
не ѝ заявила, че не вижда
смисъл за в бъдеще да се
разхожда до Бюрото, тъй като „то за здравите няма
работа, а какво остава за тебе“.
Казаното оставило впечатление у ищцата, че служителката счита хората с увреждания за по-ниска
категория хора. Твърди, че репликата,
както и обстоятелството, че осем месеца
не ѝ е предоставен достъп до информация
за свободна работна позиция представлява отказ за предоставяне на общественодостъпна услуга поради физическото
ѝ увреждане. Поддържа,
че отказът съставлява акт на дискриминация по признак увреждане,
тъй като ограничава правата само на хората
с увреждания, но не и на здравите
хора. Излага, че дискриминационните мотиви на служителката
се основават на отрицателни стереотипи, обобщения и предположения, че всички хора с увреждания
са по-слаби и с по-малък капацитет и възможности и работодателите не бива да
ги наемат за да не
са им в тежест,
както и на колегите. Счита, че е налице дискриминация
по признак на увреждане по
смисъла на чл. 2 от Конвенцията
за правата на хората с увреждания,
както и че е нарушен чл. 27 от същата Конвенция.
Сочи, че дискриминационният акт я унизил и накърнил достойнството ѝ, причинил и
чувство на неравнопоставеност, долупоственост
спрямо другите хора. Чувството на унижение било
засилено от това, че отказът
за предоставяне на общодостъпна услуга се основавал
на увреждането ѝ, което обстоятелство е централно за нейната личност и тя не може
да контролира. Допълнително я уязвило отношението на служителката, че всички хора с увреждания
по презумпция са некачествени хора и за това
не могат да извършват трудови
функции. Чувството за унижение било
засилено от факта, че актът
на дискриминация е извършен от държавен
служител. С оглед изложеното претендира, че периода май
2016 г. – декември 2016 г. ежемесечно
е търпяла неимуществени вреди в размер на 100,00 лв. месечно
или общо 800,00 лв. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат уважени
изцяло. Претендира присъждане на сторените
разноски.
Ответникът А. п. з. - С.депозира отговор на исковата
молба, в който оспорва исковете, считайки същите за неоснователни. Сочи, че последната
регистрация на ищцата в Бюрото по труда е за
периода 09.05.2016 г. – 07.12.2016 г. Излага, че съгласно
чл. 19, ал.1 от Закон за насърчаване
на заетостта и Технологията за работа на Дирекции
„Бюро по труда“ на ищцата
е изготвен план за действие, в който са вписани
подходящите посреднически услуги, които трудовият
посредник съгласува с безработното лице. Поддържа, че на
ищцата са предоставени услугите – информиране за свободни работни места, консултации по програми и мерки
за заетост и обучение, консултиране за включване в обучение за възрастни.
Сочи, че регистрацията на безработната е прекратена на 07.12.2016 г., тъй като не се
е явила при трудов посредник към Бюрото на
определената за последна дата – 06.12.2016 г., нито е уведомила какви са причините
за неявяването. Ответникът сочи, че за процесния
период във филиал „Вл. В.“ са постъпили двадесет
заявки за свободни работни места за хора
с увреждания. Намирането на подходяща работа
за ищцата обаче е било затруднено,
тъй като в част от заявките
освен изискване за притежаване на средно образование
работодателите са поставили условие и за мобилност, продължителна
стояща поза, двигателна активност, а другите са изисквали
наличие на висше образование или работа извън
гр. В.. По изложените съображения моли за отхвърляне
на предявените искове.
В о.с.з. страните поддържат изразените позиции по спора, като подробно доразвиват
доводите си по същество в писмени бележки.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представена Трудова книжка на ищцата, видно от която същата има
следният трудов стаж: шест месеца на длъжност консултант-прогностик
на електронни каси в „И.о.“ АД – клон В.; три години, три месеца и двадесет и шест дни на длъжност
диспечер в ЕТ „Е. – Ст.М.а; две години, четири месеца и два дни в „Б. М.“ ЕООД на длъжност
информатор.
Към доказателствата по делото е приложена и диплома за средно образование
на ищцата, издадена от СОУ „П. Я.“.
Видно от Експертно решение № * от заседание № * г. на II-ри състав на ТЕЛК за общи болести при МБАЛ „Св. А.“, след преглед за освидетелстване е констатиранo, че ищцата е с 100 % трайна неработоспособност - с чужда помощ, с водеща
диагноза детска церебрална парализа. Съставът е отразил липса на възможност за
самообслужване, поради което е определил чужда помощ, както и че ищцата може да
работи упражняваната от нея дейност – „информатор в дома“.
С Експертно решение № * от заседание № * г. на II-ри състав на ТЕЛК за общи болести при МБАЛ „Св. А.“ ищцата е преосвидетелствана със 100 % трайна неработоспособност - с чужда
помощ, и при дадени противопоказания за тежък физически труд и очен травматизъм.
С писмо от 28.09.2017 г. ответникът, чрез изпълнителния си директор е информирал главния секретар на
Министерството на труда и социалната политика за обстоятелства около адм.д. № * на АСВ (образувано въз
основа на настоящата искова молба преди изпращане на делото по подсъдност на
настоящия съд), включително за извършена във връзка със случая документална
проверка. В писмото ответникът е посочил, че ищцата М. е с четири регистрации в
Дирекция „Б. П. Т.“ – В., с последна от 09.05.2016 г., прекратена на 07.12.2016 г. поради неизпълнение
на плана за действие, считано от 07.12.2016 г. Излага, че на ищцата са предоствени посреднически услуги, сред които информиране за
обявени свободни места и изисквания за заемане, както и че информацията за
свободните места е достъпна на информационните табла във филиала и на
интернет-страницата на Агенцията.
Видно от приложения план за действие на безработно търсещо работа лице Г.М.М. от 09.05.2016 г., в който е отразен и номер
на мобилен телефон, същата е информирана за възможността през първите три
месеца от регистрацията да получава информация за всички обявени свободни работни
места на електронна поща или на място в дирекцията, в зоната за самоинформиране и/или Център „Работа“. По плана като
извършени са отразени следните дейности носещи подписи на трудовия посредник –
изготвяне на план за действие от 09.05.2016 г. със срок за изпълнение 09.06.2016
г. и с коментар, че ищцата може да работи оператор за въвеждане на данни в
компютър; информиране за свободни работни места на 09.06.2016 г.; консултиране
за свободни работни места от дата 09.06.2016 г. и срок за изпълнение 09.08.2016
г.; консултиране за програми за мерки за заетост и обучение от дата 09.08.2016
г. и срок за изпълнение 06.10.2016 г.; консултиране за включване в обучение за
възрастни от 06.10.2018 г. със срок за изпълнение 06.12.2016 г. и с коментар,
че ищцата проявява интерес към курс за бизнес админстрация,
последван от отразяване – неизпълнено.
Приложено е заявление рег. № * от * г. до директора на Дирекция „Б. П. т.“ – В. – филиал 3, с което ищцата е заявила, че търси работа и желае да
бъде регистрирана в дирекцията и да ползва полагащите ѝ се права по реда
на Закона за насърчаване на заетостта. В заявлението е отразено, че ищцата не
притежава документ за уменията си за работа с компютър.
Към доказателствата е приобщен и Доклад изх. № * до Министъра на ТСП от * г. изготвен от инспектори към МТСП, в който се сочи, че проверка образувано
по твърденията на ищцата М. изложени по адм.д. № * на АСВ не е установила твърдяните от ищцата М. нарушения
свързани с проява на дискриминационно поведение от служители на ДБТ – В.. По
делото са приобщени и събраните в хода на проверката и цитирани в доклада
документи и справки. Сред същите е приложена извадка от 22.08.2017 г. за свободните работни места в ДБТ – В. за периода 02.05.2016 г. – 06.12.2016
г., подходящи за трудоустроени лица. Видно от справката в този период са били
въведени 20 работни места за трудоустроени– първото на 19.05.2016 г., а
последното за периода – на 15.11.2016 г. В хода на проверката са събрани и писмени
обяснения на А.Д., служител на ДБТ – В., филиал „Вл. В.“, в който се сочи, че същата познава ищцата от посещенията ѝ в ДБТ.
Служителят е посочил, че ищцата е с много добри начални компютърни умения.
Споделила е при идването си, че може да работи в седнало положение, както и че
желае и може да работи компютърен оператор за въвеждане на данни. На следващо
място служителят е изложил, че на същата среща са рагледани
свободните работни места на свободния пазар на труда, но такива не е имало,
както и че с ищцата е уточнено, че периодично служителите ще следят работните
места, а поради затрудненото ѝ придвижване комуникацията може да осъществява
по телефон. В обяснението е посочено, че при втора среща на г-жа Д. с ищцата, от дата 09.08.2016 г., са разгледани свободните
работни места и изискванията за заемането им.
На л. 111-114 от адм.д. № * на АСВ е приложена и събраната в хода на порверката
от инспекторите в МТСП втора справка за работните места в ДБТ – В., филиал „Вл. В.“ за периода 03.05.2016
г. – 05.12.2016 г..
Към преписката на проверката са представени в табличен вид показателите на
ДБТ – В. за 2016 г. (л. 125- 127 от адм.д.). Видно от
същата през годината са новорегистрирани 362
безработни лица с намалена трудоспособност и средно образование, а е
възстановена регистрацията на 24. За същия период новорегистрирани
са 172 безработни без квалификация и с намалена работоспособност, в допълнение
на което 10 са с възстановена регистрация.
Видно от приложената справка по Национална програма „Заетост и обучение на
хора с трайни уврежания“ (НПЗОХТУ) в ДБТ-В. през 2016
г. са сключени осем договора за длъжност технически сътрудник, по три за
портиер и младши експерт, два за
работник поддръжка, както и по един за шофьор на лек автомобил,
преводач, снабдител-доставчик, куриер, портиер, специалист по обработка на
данни, специалист по компютърни системи и мрежи и общ ранотник.
На л. 138-185 от адм.д. са приобщени приложените към отговора по чл. 131 от ГПК релевантни за процесния период справки-спецификации
от работодатели за свободните места по програма НПЗОХТУ, сортирани по признак
„трудоустроен“ и образование, като от текста им се установява, че за
длъжностите младши експерт при Община В. и Областна админстрация
В., специалист по обработка на данни при юлнц
Национална организация „М.б.х.“, технически сътрудник при АСП – Дирекция „С. П.“- В., спец. по
компютърни системи и мрежи, работодателят е въвел изискване кандидатстващият да
притежава висше образовнаие. Налице са и други заявки
за свободни длъжности - технически сътрудник с месторабота в гр. Р., технически сътрудник при Фондация „Живот без бариери“с изискване за общ
стаж и предишен опит по специалността от три години, както и за мобилност,
работник за почистване и поддържане на градина при „Ек. - В.“ ЕООД, работник поддържка на сграден фонд и
прилежащ двор при Областна админстрация В., работник
поддръжка, счетоводител, технически сътрудник при „В. В.“ ЕООД с изискване за заемане – представяне на документ за работа с MS Office,
снабдител-доставчик, работник поддръжка при Областна админстрация В., куриер, портиер отговарящ за материалната
база и пропусквателни режим в Дом на културата при
Фондация „С.“, портиер при община А.. Видно от заявките
налице са били и три свободни места за технически сътрудник при Сдружение „Др. на и.“, Областна администрация В. и Агенция за хората с увреждания, едно за
технически изпълнител при Регионалната дирекция за социално подпомагане – В..
По делото са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпитите на
свидетелите водени от ответника – А. П.Р. и А.Д.Д., пенсионирани служители на ответника и по-точно в ДБТ – В., филиал „Вл. В.“.
Първата свидетелка сочи, че е била главен специалист при ответника до м.
декември 2016 г. и от 01.01.2017 г. е пенсионер.
Съгласно решението от ТЕЛК ищцата си е търсила работа като технически сътрудник.
Била е обслужена от свидетелката при последното ѝ идване през октомври
2016 г., когато са говорили за включването на ищцата в курс за бизнес
администрация. Свидетелката сочи, че бройките за свободни длъжности са били изнасени на таблото във филиала с посочване на номерата на
обявите в компютърната база данни и изискванията за образование. Когато ищцата изберяла
дадено работно място отивала на гише и казвала номера на обявата на служител, който
влизал в компютъра за да види всички подробности относно съответното работно
място и изискванията на работодателя. Излага, че ако регистриран безработен
реши да кандидатства за дадено място служител го изпраща с насочващо писмо към
съответния работодател, който решава окончателно. Поддържа, че за периода май –
декември 2016 г. е имало свободно работа място за човек със зрителни проблеми, което
не е отговаряло на ТЕЛК решението на ищцата и не било за технически сътрудник,
като не може да си спомни защо това място не ѝ е предложено. Сочи, че за процесния период в ДБТ освен ищцата са били регистрирани и
друг лица с увреждания, но не помни дали са били назначени на работа. Не знае
дали е възможно лице без зрителен проблем да се насочи към работодател, който
иска лице със зрителен проблем. Излага, че филиалът на ДБТ във Владиславово представлява обща стая, където един до друг работят
пет човека и не е чувала някой да казва на ищецата,
че по-трудно ще намери работа, защото работа няма за здравите хора, а камо ли
за нея.
Втората свидетелка А. Д., също пенсиониран служител на отвентика сочи, че
е обслужила ищцата на 09.06.2016 г. и с нея са разговаряли какво тя би могла да
работи. Излага, че свободните работни места се излагали на две табла във
филиала във Вл. - в коридора и вътре в самата зала на филиала, както и че
обявите не съдържали информация за работодателя, а за вида на работното място,
необходимите умения и образование. Сочи че предвид уврежданята
ѝ, на ищцата било необходимо работно място с осигурен достъп до работното
място. Излага, че в периода май – октомври 2016 г. не е имало обявено подходящо
работно място за заболяването на ищцата. Сочи, че по програми и мерки са били
обявени работни места за хора с увреждания, към които също имало специфични
изисквания. Поддържа, че преценката дали за някое работно място се изисква
мобилност не се извършва от служителите на ответника. Излага, че когато някой
регистриран не се яви на датата посочена в регистрационната карта служителите
звънят на лицето по телефона за да установят защо не е дошъл, но поне до края
на месеца лицето не изпада от регистрация. Излага, че в процесния
период са били регистрирани над тридесет лица с различен процент увреждания, като
на част от тях е намерана работа по програми и мерки,
в зависимост от увреждането. Свидетелката поддържа, че дейността ѝ е била посредническа
и се изразявала в информиране за това какви са изискванията за работните места,
както и че не е чувала някой да е казал на ищцата, че за здравите хора няма
работа камо ли за нея.
По така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявените обективно съединени искове са с правна квалификация чл.71,
ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗЗДискр. и са процесуално
допустими.
Съгласно чл.4 от ЗЗДискр. забранена е всяка
пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
В случая ищцата навежда твърдения за осъществена спрямо нея пряка
дискриминация по смисъла на чл. 4, ал.2 от ЗЗДискр., доколкото
изложеното в исковата молба, че поради нейното увреждане ответникът фактически
е отказал да
ѝ предостави общественодостъпна услуга за
разликата от лицата без увреждания, в периода май 2016 г. – декември 2016 г.,
следва да се субсумира като твърдения, че лицето е
било по-неблагоприятно третирано по
признак увреждане по смисъла на чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр.
Следователно за да се установи предполагаемо дискриминационно поведение на
ответника по делото следва да се докаже, че ищцата е третирана неравно при
получаването административна услуга в ДБТ – В..
Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр. в
производство за защита от дискриминация ответната страна трябва да докаже, че
принципът на равно третиране не е нарушен само при положение, че страната,
която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да
се направи предположение, че е налице дискриминация. Така законодателно е създадена изрична уредба относно доказателствената тежест в съдебното производство за защита
срещу дискриминация, при която е възприет принципът на разделянето ѝ
между страните. Основната тежест обаче е възложена на ищеца, който следва пръв да
докаже фактите въведени от него, въз основа на които може основателно да се
предположи, че е бил жертва на дискриминация. Само тогава се сбъдва вътрешнопроцесуалното условие за пренасяне на главната доказателствена тежест върху ответника за установяване на
обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай
не е нарушено (в този смисъл - Решение № 511/27.07.2010 г. по гр. д. № 587/2009
г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о.).
По иска за неимуществени вреди ищецът следва да докаже, че е претърпял
посочените неимуществени вреди, които са в причинна връзка с неравноправното
третиране.
Във връзка с горното по делото не се спори и съдът е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от подробно коментираните
по-горе доказателства се установява, че в периода 09.05.2016 г. – 07.12.2016 г. ищцата действително
е била регистрирана в ДБТ – В., с определена 100 % трайно намалена работоспособност –
с чужда помощ с решение на ТЕЛК и отразена липса на възможност за
самообслужване.
Наред с това ответникът не спори, че в процесния
период негови служители от ДБТ – В., филиал „Вл. В.“, не са предоставили на ищцата информация
за подходящи свободни работни места, от каквато следва да се ползват лицата, които търсят работа
съгласно чл. 17, ал.1, т.1 от относимия Закон за насърчаване на заетостта (ЗНЗ).
Спорът по делото е най-вече правен и се концентрира около
обстоятелството дали непредоставянето на информация на ищцата е следствие от наравноправното ѝ третиране от ответника по признак
увреждане по смисъла на ЗЗДискр., каквото съдът
намира, че не се установява по следните съображения:
Видно от публично публикувания текст на НПЗОХТУ Раздел IV „Обект, обхват условия на програмата“, чл.1, ал.1 сред лицата субекти на програмата са безработни с трайни увреждания в трудоспособна възраст, регистрирани в Дирекция „Бюро по труда”, като сред приоритетно включените лицата са и такива с над 71% намалена работоспособност. Определението за „трайно увреждане“ може да се изведе от текста на § 1, т. 2 „Човек с трайно увреждане” от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), съгласно който това е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация 50 и над 50 на сто. Изложеното в съкупност с установената 100% трайна неработоспособност на ищцата сочи, че в периода на процесната ѝ регистрация в ДБТ – В. е попадала в обхвата на НПЗОХТУ.
В същото време съдът намира а
установено, че именно в периода от
19.05.2018 г. – 07.12.2016 г. са възникнали двадесет и четири трудови
правоотношения между лица с трайни увреждания като ищцата и работодатели по НПЗОХТУ в ДБТ – В., видно от коментираните по-горе
доказателства, в частност от справката на л. 123 от адм.д. Справката представлява
частен документ изходящ от ответника, но не е оспорена от ицщовата
страна, както и твърденията, които ответникът е целял да установи с
представянето ѝ. Поради това съдът приема, че справката, ведно с
представените по делото заявки-спецификации от работодатели по НПЗОХТУ на л.
138-185 от адм.д., доказват твърдяния
от ответника факт, че е предоставил административна услуга на безработни лица с увреждания, което по пътя на
логиката несъмненено предполага, че служителите в ДБТ
– В. успешно са извършили посредническа услуга между работодателя и тях, включително, че в момент
предхождащ насочването към работодателя им е била предоставена информация за
свободните работни места. По пътя на логиката следва, че в периода от 19.05.2018 г. – 07.12.2016 г. регистрираните безработни с увреждания в ДБТ – В., сред които е и ищцата, са били третирани еднакво с тези
без увреждания, доколкото лица и от в двете групи успешно са финализирали регистрациите си в ДБТ със сключването на
трудов договор, макар и в различни обеми с оглед различията в общия брой
кандидатствали. По аргумент за обратното следва да се приеме, че ищцата не е
доказала фактите, въз основа на които съдът
би бил задължен да предположи, че тя е жертва на дискриминация, съобразно
специфичното разпределение на доказателствената
тежест с чл. 9 от ЗЗДискр., а именно, че като безработно
лице с увреждания е била тертирана по-различно от тези
без увреждания. Неизпълнението от страна на ищцата на възложената ѝ доказателствена тежест при условие, че с доклада по делото
на страната изрично е указано, че не сочи доказателства за извършени спрямо
нея дискриминационни действия, е достатъчно
основание за постановяване на отхвърлителен резултат
по предявения иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. Липсата на
установено дискриминационно действие влече неоснователност и на обусловените обективено съединени искове по чл. 71, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр.
За пълнота съдът следва
да посочи и следното:
Действително, безспорното между страните обстоятелство, че
регистрацията на ищцата в ДБТ е прекратена на 07.12.2016 г. – т.е. в деня
следващ неявяването ѝ по изготвения план за действие, преценено в съкупност с показанията на ангажирания от самия ответник
свидетел Антония Димова, че при прекратяване на регистрацията поради неявяване на
регистриран безработен служителите правят опити да се свържат с него за установяване
на причините за отсъствието поне до края на съответния месец, сочи че
регистрацията на ищцата в ДБТ – В. наистина е била прекратена в противоречие с
обичайния начин на процедиране в ответното учреждение.
Наред с това съдът намира, че неявяването на ищцата на посочената в плана за
действие дата 06.12.2016 г. не е сред предвидените в чл. 20, ал. 4 от ЗНЗ
основания за прекратяване на регистрацията ѝ в ДБТ. Нещо повече. В т.2 на
същата алинея изрично е регламентирано, че основание за прекратяване на
регистрацията е неявяване при писмена
покана от подделението на Агенция по заетостта
или в срок от три работни дни след тази дата, а по делото не се твърди нито
установява, подобна покана да е била изпращана от ищцата. Прави впечатление
също, че законът предвижда толеранс към безработния под формата на допълнителен
тридневен срок след посочената в поканата дата за явяване, докато в случая
ответникът собствено признава, че скоропостижно е прекратил регистрацията на
ищцата, в деня следващ неявяването ѝ при трудов
посредник към Бюрото на определената дата – 06.12.2016 г. Само от така
изложените факти обаче не може да се направи извод, че действията на
служителите на ответника, безспорно противоречащи според съда на неформално и
формално установените правила за работа с регистрирани безработни лица, са извършени във връзка именно с увреждането
на ищцата, след като по делото вече е прието за доказано, че липсва неравностойно третиране спрямо нея, след като
през относимия период на 2016 г. други лица с трайни увреждания
по смисъла на са сключили трудови договори с посредничество на ДБТ. По-важното
в случая обаче е, че подобно процедурно нарушение не е въведено и в предмета на
делото като конкретно твърдян дискримнационен акт извършен
от страна на ответника, а съдът служебно не може да установява такова.
Последното важи и за въведените едва с депозираните писмени бележки твърдения,
че ищцата е била обект на тормоз по смисъла на § 1, т.1 по смисъла на ЗЗДскр.
На следващо място от
коментираните по-горе доказателства по делото (в частност от
справките-спецификации от работодатели за свободните места по програма НПЗОХТУ
на л. 138-185 от адм.д.) се установява, че сред
длъжностите, които са били заети от лица с трайни увреждания през процесния период са били и такива за технически сътрудник
при Сдружение „Дружество на инвалидите“, Областна администрация В. и Агенция за
хората с увреждания, както и едно за технически изпълнител при Регионалната
дирекция за социално подпомагане – В.. За посочените четири работни места
приложените от ответника доказателства не установяват да са били въведени
изисквания, на които ищцата да не отговаря, а именно за висше образование, стаж
по специалността, писмен документ удостоверяващ компютърните умения (какъвто е
бил необходим за заемане длъжността технически сътрудник при „В. В.“ ЕООД) или мобилност (каквото по логически път се извежда за работните
места работник-поддържка, снабдител-доставчик, куриер,
портиер). Т.е. съдът приема, че за заемането на посочените четири работни
места, работодателят участващ в НПЗОХТУ е поставил като условие единствено
наличието на средно образование, каквото ищцата безспорно притежава, видно от
приложената по делото диполома. Респективно поставя
се въпроса защо ищцата не е била информирана за възможността да кандидатства за
посочените четири работни места след въвеждането им в системата на Агенцията по
заетостта като свободни бройки. Още повече, че свидетелката Д. в писмените си обяснения за целите на извършената
проверка в ДБТ-В., които са представени като доказателство по делото именно от
ответника, е посочила изрично, че с ищцата са уточнили периодично служителите
да следят за работните места, както и че поради затрудненото ѝ
придвижване комуникацията може да осъществява по телефон (л. 107 от адм.д.). Каква обаче е била причината информацията за тези
работни места да не се предостави точно на ищцата по телефон или на м ясто в ДБТ – В.,
филиал „Вл. В.“ е ирелеванто за изхода на делото по предявените
искове с правно основание ЗЗДискр., доколкото
свободните позиции са били заети от други лица с увреждания, респективно изключено
е спрямо г-жа Г.М. да е провена дискриминация чрез
неравно третиране конкретно по признак увреждане.
Също за пълнота следва
да се посочи, че сред докaзателствената съвкупност по делото не се съдържат доказателства,
които по пряк или косвен начин да установяват, че служител на ответника е изрекъл
по отношение на ищцата репликата „то за здравите няма
работа, а какво остава за тебе“.
Предвид изхода на спора и отхвърлянето на иска не
се дължат разноски за държавната такса и процесуално представителство на
основание чл. 75, ал.2 от ЗЗДискр. и установената
съдебна практика - Решение № 871/20.01.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1452/2009 г. ІV
г.о., Решение № 192/25.06.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 5663/2013 г. ІV г.о. и др.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Г.М.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу А.
п. з. - С. обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДискр. за установяване на дискриминационното ѝ третиране
по признак „увреждане“, изразяващо се в непредоставяне на достъп до
свободни работни позиции, представляващи общодостъпна услуга, за осъждане на
ответника да се въздръжа в бъдеще
от извършване на такова нарушение, както и да заплати сумата
от 800,00 лв. (по 100,00 лева месечно), представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в периода от май 2016 г. – декември 2016 г. в резултат на дискриминационното третиране.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: