Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, ….............. 2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,
VIII-ми въззивен състав, в открито заседание на двадесет и пети септември, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при
участието на секретаря Татяна Шуманова и в присъствието на прокурора Русалина Михайлова, като се запозна с
докладваното от съдия Костадинова ВНОХД
№ 2064 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. XXI НПК.
С
присъда от 21.03.2019 г., постановена по
НОХД № 1715/2017 г. по описа на СРС, НО, 112 състав е признал подсъдимия Ю.Ю.Ч. за виновен в извършеното престъпление по чл. 234, ад. 1 от НК, поради което
и на основание чл. 234, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година и „глоба“
в размер на еднократната пазарна стойност на инкриминираните вещи, а именно – 11912
лева. Изпълнението на така определеното наказание е отложено на осн. чл. 66 НК
за срок от три години. На осн. чл. 183, ал. 3 НПК подсъдимият Ч. е осъден да
заплати разноските по делото.
С
присъдата на осн. чл. 234, ал. 3 НК вещите предмет на престъплението – 47,650
кг. нарязан тютюн, са отнети в полза на държавата.
Така
постановената присъда е атакувана пред въззивната инстанция от подсъдимия Ю.Ю.Ч. чрез адв. К. – упълномощен
защитник. Във въззивната жалба и допълнението към нея се излагат доводи за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Посочват се
аргументи за недоказаност и несъставомерност на деянието, поради което се прави
искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова оправдателна. Алтернативно
се иска да бъде намален размера на наложената глоба, като бъде съобразено
количеството тютюн, прието като годно с допълнителната експертиза, или делото
да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Прави се искане да бъде
допусната повторна експертиза, както и
да бъде допуснат свидетел при режим на довеждане.
В
разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК
прецени, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол
пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в
открито съдебно заседание. Прие, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели,
както и събирането на нови доказателства, а направените доказателствени искания
от защитата са немотивирани.
В
открито съдебно заседание пред въззивния съд защитника на подсъдимия поддържа
подадените жалба и допълнение към нея. Излагат се доводи за неправилно
прилагане на материалния закон, въз основа на което се твърди, че деянието е несъставомерно. Прави се искане подзащитният му да бъде
оправдан или алтернативно наложеното наказание „глоба“ да бъде намалено или
делото да бъде върнато за ново разглеждане на СРС.
Представителят
на държавното обвинение застъпва мнението, че първоинстанционният акт следва да
бъде потвърден като правилен, обоснован и законосъобразен. Посочва, че мотивите
на районния съд са обективни, изчерпателни и обосновани, а наложеното наказание
е съобразено с целите, визирани в чл. 36 НК.
В
своята последна дума подсъдимият Ч. моли да бъде оправдан.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно
провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК,
намира за установено следното:
След надлежна служебна проверка на
атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната
присъда за правилна и законосъобразна, постановена при изяснена фактическа
обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени
доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно
извършеното деяние, авторството и виновността на подсъдимия. При самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери
основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Ю.Ю.Ч., с ЕГН **********, е роден на *** г. в гр. Гоце
Делчев, българин, с българско гражданство, с основно образование, неженен,
неосъждан.
Подсъдимият Ч. наел
от свидетелят К.С.гаражно помещение, находящо се в
кв. „*******, с. Казичене, общ. Столична, обл. София.
Свидетелят бил обявил в интернет, че отдава имота под наем, като с него се
свързал подсъдимият, представил се за „М.“. Последният уведомил С., че помещението
му е нужно, за да реже тютюн, като изрично уточнил, че това не било
противозаконна дейност. Свидетелят С. се съгласил да му отдаде под наем гаражното
помещение срещу 300 лева на месец. Писмен договор между страните не бил
сключен.
Междувременно в 05
сектор ООИ-СДВР получили информация, че на територията на гр. София мъж на име Ю.Ю.Ч. разпространявал акцизни стоки без бандерол, а именно –
нарязан тютюн. В информацията било посочено, че лицето използва гараж в село
Казичене, находящ се в местността „********. Бил сформиран екип за
осъществяване на оперативно наблюдение в състав свидетелите Й.П.и В.П., за да
бъде проверена получената информация.
На 20.09.2016 г.,
свидетелката П. осъществявала оперативно наблюдение в района на посочения адрес,
където установила, че има къща с гараж. Наблюдавайки имота, свидетелката П.
забелязала, че подсъдимият Ч. заедно със свидетеля Ш. излизат от имота и се
качват в лек автомобил, марка „Опел Астра“ с рег. № ********,
червен на цвят, и потеглили в неустановена посока. Същият ден, около 18 часа
последните се върнали, като свидетелката П. продължавала да реализира
оперативното наблюдение. Тя възприела, че двамата влезнали отново в двора на
наблюдавания адрес, като след около няколко минути излезли. В този момент
свидетелят Ш. носел голям черен полиетиленов плик, а
подсъдимият Ч. му отворил вратата на колата, като по този начин заедно
натоварили чувала на задната дясна седалка. Двамата се качили в лекия
автомобил, марка „Опел“, с рег. № ********, червен на цвят, като подсъдимият
управлявал превозното средство, и потеглили в посока „Околовръстен път“.
Свидетелката П. веднага сигнализирала свидетелят П., който се намирал в района
на бензиностанция „Шел“, намираща се в с. Казичене.
След подадения сигнал
свидетелятП.предприел действия по спиране на лекия
автомобил, марка „Опел Астра“ с рег. № ********,
червен на цвят, за да бъде извършена проверка. Спирайки автомобила, управляван
от подсъдимия, той ги попитал дали държат в себе си забранени от закона
вещества. Подсъдимият Ч. отговорил, че на задната седалка държи полиетиленов чувал с нарязан тютюн, разпределен в пакети.П.съобщил
на началника си за установеното по време на проверката и останал на място за да
запази местопроизшествието до пристигането на огледната
група.
На място бил извършен
оглед на местопроизшествието и претърсване на автомобила. След установяването
на черен полиетиленов чувал на задната седалка на
автомобила същият бил иззет заедно с лекия автомобил „Опел Астра“
с per. № ********, ведно с контактния
ключ за него.
Междувременно полицейските
служители попитали Ч., дали и в наблюдавания гараж има тютюн. Подсъдимият
отвърнал, че има, поради което било извършено претърсване на това помещение в
село Казичене, кв. „*******. Тези процесуално-следствени действия били
осъществени в присъствието на собственика на имота — свидетеля С.. По време на
осъщественото претърсване и изземване в посочения гараж били установени две машини за рязане на тютюн със следи от
тревиста суха маса, наподобяваща тютюн; електронна везна с остатъци от суха
тревиста маса върху нея; три малки полиетиленови
чувала, поставени в един по-голям такъв; голям полиетиленов черен чувал, съдържащ
суха нарязана растителна маса: още един голям полиетиленов
черен чувал, съдържащ нарязана суха тревиста маса, наподобяваща тютюн.
Впоследствие бил
извършен оглед на иззетите веществените доказателства, при които било
установено, че чувалът, иззет от лек автомобил „Опел Астра“
с per. № ******** съдържал 15 броя полиетиленови пакети с рязана суха листна маса,
наподобяваща рязан тютюн. От протокола за оглед на веществените доказателства
се установява и точното тегло на всеки от 15-те броя пакети, а именно — 13
пакета били с тегло по 1 килограм, един пакет с тегло 0.950 кг и един пакет с
тегло 1.05 килограма, или общо 15 килограма нарязана суха растителна маса,
наподобяваща тютюн. По време на огледа било установено, че чувалите, намерени в
гаражното помещение съдържат рязана суха маса, наподобяваща нарязан тютюн и
тежат, както следва: един брой черен чувал, съдържащ с тегло 5,650 кг.; един
брой черен полиетиленов чувал с тегло 13,700 кг.; един
брой черен полиетиленов чувал с тегло 13,300 кг.
От назначената в хода
на досъдебното производство физико-химична експертиза се установява, че изследваният
тревист материал представлява нарязан тютюн, който е годен за пушене и е във
вид на нарязани тютюневи листа на ивици (влакна) с приблизителна ширина около
2,0 мм, поради което е тютюнево изделие по смисъла на закона. Изрично в
заключението е отбелязано, че тютюневите влакна не са увредени от плесенни
микроорганизми.
От заключението на
повторната физикохимична експертиза се установява, че към момента на
изготвянето на това заключение в хода на съдебното следствие, част от тютюна е
бил силно мухлясал, поради което вече се явява негоден за употреба и в този си
вид не е тютюнево изделие по смисъла на закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия. Единствено като годен за употреба е бил тютюнът от
представителните проби, които са взети при огледа на веществените
доказателства, поради което същият е тютюнево изделие по смисъла на закона.
От заключението на
съдебната оценителна експертиза, назначена на фазата на досъдебното
производство се установява, че минималната цена на един килограм нарязан тютюн
е 250 лева, а акцизът, който се дължи към държавния бюджет за всеки килограм
нарязан тютюн възлиза на 152,00 лева. Според същата експертиза минималната
работна заплата към датата на деянието възлиза на 420 лева. Според
коментираното експертно заключение стойността на държания тютюн е 11912,50
лева, а общия размер на дължимия акциз е 7242,80 лева.
Посочената фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласни
доказателствени средства – свидетелски показания на Й.П.и частично приобщените
му показания от ДП; на В.П. и приобщените ѝ в цялост показания от ДП, на Й.Ф.и
частично приобщените му показания от ДП, на Й.Д. и приобщените ѝ в цялост
показания от ДП, на Ж.Ц., на приобщените показания на К.С.от ДП, на приобщените
в цялост показания на Е. Ш. от ДП, на Г.Б.и приобщените му в цялост показания
от ДП, на Д.Й.и приобщените му в цялост показания от ДП, на Д.С., на Д.К.; писмените
доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на лек автомобил,
протокола за претърсване и изземване от лекия автомобил, протокол за
претърсване и изземване, осъществено в гаражното помещение, както и трите
протокола за оглед на веществените доказателства, ведно с фотоалбумите към тях
и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК; веществените
доказателства, подробно предявени на страните в хода на първоинстанционното съдебното
следствие и описани в пълнота в съдебния протокол от предявяването;
заключенията на двете физико-химични експертизи, изготвени в хода на
досъдебната и на съдебната фаза на процеса, заключението на съдебната
оценителна експертиза и на тройната съдебна почеркова
експертиза.
Въззивната инстанция намира, че при извеждане на релевантната
фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при
формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани
за сметка на други. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.
305, ал. 3, изр. 2 от НПК при противоречиви доказателства да отговори на
въпросите, защо дава вярна на едни от тях, а други отхвърля. Оценката на
доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е
направена в съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите на
постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си
убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за
тяхното установяване. Настоящият въззивен състав, като напълно се солидаризира
с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно
той да бъде преповтарян в настоящото изложение.
При установяване на решаващите факти, свързани с
въпроса извършено ли е инкриминираните деяния от подсъдимият Ч., контролираният
съд е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо
значение са данните от кредитираните гласни доказателствени средства,
протоколите от извършените процесуално-следствени действия и заключенията от
назначените експертизи.
Основни гласни доказателствени източници са
показанията на свидетелите П. и П., дадени непосредствено пред контролирания
съд, както и надлежно приобщените показания на П. в цялост и наП.частично от досъдебното производство на основание чл.
281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК. Настоящата инстанция подобно на
първата също намира посочените гласни доказателствени средства за достоверни,
за което ще бъдат изложени подробни съображения с оглед възраженията на
защитата за недоказаност на повдигнатото обвинение. Именно показанията на
свидетелите са основен източник на преки доказателства досежно извършеното
деяние и неговото авторство, поради което се налага подробният им анализ.
Настоящият съдебен състав констатира, че показанията
на свидетелката П. са високо информативни, обективни, логични и последователни,
кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Въпреки липсата на спомени
относно конкретни обстоятелства, част от предмета на доказване, свидетелката е
изключително подробна и категорична относно извършваното наблюдение и лицето
помещението, които са били обект на същото. Има ясен спомен относно автомобилът
– цвят и модел, в който е бил натоварен черният чувал, в който по-късно са били
установени част от инкриминираните вещи, както и относно намерените машини и другото
количество тютюн в къщата. Свидетелката обективно е пресъздала личните си
възприятия върху обособилата се обстановка на престъплението и нейните
показания отразяват обективно съхранената информация относно съществени
елементи от предмета на доказване. Липсата на спомени, за каквито заявява
свидетелката, е обяснима с изминалия период от извършване на деянието до
непосредствения ѝ разпит пред районния съд, който е около девет месеца.
От друга страна, свидетелката П. ежедневно се сблъсква с подобни или други
криминални случай поради трудовата си ангажираност като полицейски служител.
Невъзможно е както с оглед изминали период от време, така и със служебните
задължения на свидетелката, тя да има ясни, точни и конкретни спомени относно някои
елементи от инкриминираното деяние. Поради тази причина надлежно са приобщени в
цялост показанията ѝ от досъдебното производство, от които се извличат
данни относно дата, часа, мястото, самоличността на лицето, което е било с
подсъдимия, а именно свидетеля Ш.. Освен вътрешно непротиворечиви, логични и
обективни, показанията на свидетелката П. се намират в пълна корелация с
доказателствената съвкупност по делото. Обсъжданите показания взаимно се
допълват от тези на свидетеляП.и намират подкрепа в
писмените доказателствени средства – протоколите за претърсване и изземване, за
оглед на веществени доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция
споделя напълно извода на контролирания съд относно достоверността на
обсъжданите гласни доказателствени средства, поради което им се довери при
формиране на вътрешното си убеждение.
На следващо място, резонно първата инстанция е
кредитирала показанията на свидетеля П.. Въпреки служебните си задължения като
полицейски служител свидетелят има изключително подробни, логични и
информативни спомени относно автомобила – цвят и модел, който лично той спрял
за проверка и в който бил установен черен чувал с тютюн, водачът на автомобила
– подсъдимия Ч., относно претърсения гараж и установените машини за рязане на
тютюн и останалото количество инкриминиран тютюн. Липсата на спомени относно
някои съществени обстоятелства от предмета на доказване е житейски оправдана
както поради изминалия период от време, така и поради изпълняваните служебни
задължения. Посочената липса е преодоляна чрез частично приобщаване на неговите
показания, дадени на досъдебното производство, в частите относно датата на
деянието; лицето, с което е осъществено оперативното наблюдение; малкото име на
лицето, което са видели с подсъдимия при качване на черния чувал в автомобила.
Настоящият съдебен състав констатира, че разглежданите показания са вътрешно
непротиворечиви и при проверката им, съпоставяйки ги с останалия доказателствен
материал, установи, че те напълно кореспондират с доказателствената съвкупност
по делото. Не са налице никакви обстоятелства, поради които съдът да се усъмни
в достоверността на обсъжданите показания. С оглед на посоченото от анализираните
гласни доказателствени средства съдът изведе преки доказателства относно
главния предмет на доказване, въз основа на които изгради своето вътрешно
убеждение.
Настоящият състав споделя изцяло доказателствения
анализ на контролирания съд досежно показанията на свидетеля С., отдал под наем
гаража, находящ се в с. Казичане, област София, кв. „********,
и в който са открити двете машини за рязане на тютюн, електронна везна и
останалото количество тютюн. Правилно показанията, дадени непосредствено пред
първата инстанция са поставени под съмнение и въз основа на подробна и
обоснована аргументация не са кредитирани, а вяра е дадена на приобщените на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК. Показанията на
свидетеля от досъдебната фаза намират подкрепа в останалия доказателствен
материал, а тези дадени непосредствено в хода на съдебното следствие остават
изолирани. Съдът не констатира заинтересованост на свидетеля С. от изхода на
делото, нито са налице каквито и да е било близки отношения между подсъдимия и него,
въпреки това настоящият състав споделя извода, че последният се опитва да
изгради защитна версия в полза на подсъдимия. В показанията си, дадени пред
районния съд, свидетелят твърди, че след приключване на огледа в самото
помещение са въведени 5-6 лица, които полицаите снимали. Видно от досъдебното
производство няма данни да е извършвано подобно процесуално-следствено
действие. Твърдението, че посочил едно от тези 5-6 лица като лицето, на което
отдал под наем въпросния гараж, съдът намира за недостоверно, а опит да се
прикрие подсъдимия. Този извод е верен, тъй като пред разследващите органи той
е посочил подсъдимия като лицето „М.“, на което отдал под наем гаража. На
следващо място, свидетелят заявява, че е прочел протокола за разпит, но в
същото време не е знаел какво е написано в него и въпреки това се е подписал.
Самото твърдение включва взаимоизключващи факти. Житейски нелогично е след като
човек се запознае със съдържанието на конкретен документ да твърди след това,
че всъщност не знае какво е написано. Самият факт, че свидетелят е подписал
протокола и потвърждава това в открито съдебно заседание е индиция,
че същият се е запознал със съдържанието, съгласил се е с написаното, макар и
не от него, което удостоверил с личния си подпис. Правилна е и констатацията на
контролирания съд, че показанията на свидетеля С.о от досъдебното производство
кореспондират с тези на свидетеля Ш. от досъдебното произдвоство.
Ето защо, подобно на първостепенния съд въззивният не кредитира показанията на
свидетеля С., дадени в хода на съдебното следствие, а се довери изцяло на
надлежно приобщените от досъдебното производство. От последните се извежда
информация относно обстоятелството, че подсъдимият Ч. е наел от свидетеля С.
гаража, в който са намерени част от инкриминираните вещи.
Обосновано контролираният съд се е доверил изцяло на показанията
на свидетеля Ш., дадени в хода на досъдебното производство. Видно от последните
Ш. и подсъдимият Ч. имат дългогодишно приятелство, поради което неговите
показания следва да се разглеждат през призмата на заинтересовано от изхода на
делото лице. Показанията в хода на досъдебното производство са снети на
21.09.2016 г. – на следващия ден след инкриминираното деянието. В този ден
свидетелят е имал ясни и точни спомени относно случилото се на предходния ден,
а от друга страна – не е бил повлиян от странични фактори. Твърдението на
свидетеля, че показанията му били диктувани от разследващия полицай, не намират
подкрепа в доказателствената съвкупност. От друга страна, изложеното от
свидетеля в разпита от 21.09.2016 г. кореспондира с останалия доказателствен
материал, както правилно е отбелязал и контролирания съд. Информацията,
извлечена от дадените в хода на досъдебното производство показания, напълно
подкрепя по-горепосочения извод, че именно подсъдимият е наел въпросното
гаражно помещение. В същото време показанията дадени пред първоинстанционния
съд остават изолирани и не се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Настоящият съдебен състав намира за правилна оценката на контролирания съд
относно недостоверност на тези показания, тъй като същите представляват опит да
се изгради защитна версия в полза на подсъдимия. Предвид изложеното въззивнят съд кредитира изцяло показанията на свидетеля Ш.,
снети в хода на досъдебното производство, а тези, дадени в хода на съдебното
следствие намира за недостоверни.
Показанията на
свидетелката Ц. съдът не подложи на подробен анализ, доколкото от същите се
извличат данни относно собствеността на гаражното помещение и отдаването му под
наем, както правилно е отбелязал контролирания съд.
Обсъдените и кредитирани гласни доказателствени
средства намират подкрепа в писмените доказателствени средства – протоколите от
извършените процесуално-следствени действие, а именно – оглед на местопроизшествие,
претърсване и изземване, оглед на веществени доказателства.
Настоящият съдебен състав споделя изводите, че
удостоверените в протоколите за претърсване и изземване в неотложни случаи
(л.17-20 от ДП) обстоятелства – извършените действия, техните резултати и
съответно валидно приобщените веществени доказателства, следва да се ценят в
доказателствената съвкупност. Протоколите за претърсване и изземване съответно
от лек автомобил, марка „Опел“ с рег. № ******** и от гаражно помещение,
находящо се в кв. „******, с. Казичене, общ. Столична, област София, отговарят
на всички изисквания на чл. 129 от НПК и на основанието и на целта на
извършеното процесуално действие по чл. 160 от НПК. Извършени са от компетентен
орган в условията на неотложност и са осъществени по предвидения в чл. 163 от НПК ред в присъствието на поемните лица, а именно
свидетелите И. иЙ.. Претърсването и изземването на
лекия автомобил е извършено в присъствие на подсъдимия, който го е управлявал,
в изпълнение на чл. 162, ал. 1 НПК, а на гаража – в присъствието на неговия
собственик – свидетеля С.. Препис от протоколите са връчени на съответните
лица, а самите протоколи са били надлежно одобрени от СРС в изпълнение на
разпоредбата на чл. 161, ал. 2 НПК, видно от определение №7771 от 21.09.2016г.
по НЧД № 16588/2016 г. и определение № 7772 по НЧД № 16587/2016 г. от
21.09.2016 г. и двете по описа на СРС, НО, 105-ти състав. Всички процесуални
изисквания са спазени. За потвърждаване валидността на извършените действия в
хода на съдебното следствие са разпитани помените лица – свидетелите И. иЙ.. И двамата имат спомен относно обстоятелството, че са
оказали съдействие на полицейските органи, но поради изминалия дълъг период от
време не са могли да възпроизведат конкретни факти от значение при извършване
на подобни действия. Поради тази причина са приобщени показанията им от
досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК. Функцията на поемните лица като участници в
действията по разследване е да осигурят граждански контрол за законосъобразното
извършване на следствените действия, както и да удостоверят правилното им
отразяване в протокола за извършено порцесуално-следствено
действие. Видно от показанията поемните лица са
реализирали тази функция – те са следели действията на разследващите органи, имали
са пряка видимост към осъществяваните действия по разследването, констатирали
са какви вещи са били предмет на изземване и собственоръчно са се подписали на
протоколите за претърсване и изземване. Свидетелят И. е категоричен, че
подписът за поемно лице № 1 в обсъжданите протоколи е
негов, както и в протокола за разпит от досъдебното производство. СвидетелятЙ. потвърждава, че именно той се е подписал като поемно лице на протокола за претърсване и изземване на
лекия автомобил, депозиран на л.15-16 от досъдебното производство, но отрича да
се е подписал на другия протокол за претърсване и изземване от гаражното
помещение, находящ се на л.19-20 от досъдебното производство. За изясняване на
това обстоятелство първоинстанционният съд е назначил последователно съдебнографическа експертиза и тройна съдебнографическа
експертиза. Двете заключения на графическите експертизи са противоположни.
Съдът намира правилно и обосновано решението на първата инстанция да се довери
на заключението на тройната съдебнографическа
експертиза, според която всички подписи за поемно
лице № 2 са положени от свидетеляЙ.. При изготвяне на
тройната експертиза не само че е използвана по-голяма база сравнителен
материал, но и обектът е бил изследван от трима експерти. След като
първоинстанционният съд е положил всички необходими усилия да установи, дали подписите
са положени от свидетеляЙ., което обстоятелство се
доказва по категоричен начин, настоящата инстанция намира изготвените протоколи
за претърсване и изземване за годни писмени доказателствени средства. От тях се
установява какви вещи са открити в лекия автомобил, марка „Опел“ с рег. № ********
и от гаражно помещение, находящо се в кв. „******, с. Казичене, както и
валидното им приобщаване като веществени доказателства по делото. Предвид
изложения анализ на протоколите за претърсване и изземване съдът намира
възражението на защитата, че протоколът за изземване и претърсване от гаражното
помещение не следва да бъде кредитиран, за неоснователно.
На следващо място, настоящата инстанция подложи на
проверка протоколите за оглед на веществени доказателства (л. 33-38 от ДП),
изготвени на 28.09.2016 г. в присъствието на две поемни лица – свидетелите С. иК.,
както и на специалист – технически помощник Д. Х. (експерт при 08 РУ-СДВР),
както и протокола за оглед на веществени доказателства (л.39-44 от ДП),
изготвен на 04.10.2016 г. в присъствието на две поемни лица – свидетелите Ф. и Д.
и на специалист – технически помощник Р.Д., младши експерт при 08 РУ-СДВР.
Посочените писмени доказателствени средства съдържат необходимите реквизити
съгласно чл. 129 НПК и са подписани от всички участващи лица. По-горе
посочените поемни лица са разпитани в качеството на свидетели в хода съдебното
следствие, а показанията на Ф. и Д., дадени в хода на досъдебната фаза са
приобщени на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК. Всички свидетели,
участвали като поемни лица, потвърждават действията, извършени от разследващите
органи и описани в съответните протоколи, като всеки един от тях заявява, че
собственоръчно е подписал протокола за извършено процесуално-следствено
действие. Контролираният съд е подложил на анализ показанията на поемните лица, като настоящата инстанция не намира
необходимо да повтаря същия. Техните изявления служат на съда единствено да
установи, дали процесулно-следствените действия са
извършени при спазване на реда за тях. С положителна категоричност се установи,
че разследващите органи са спазили всички процесуални изисквания. С оглед на
изложеното настоящият съдебен състав се довери напълно на обсъжданите протоколи
за оглед на веществени доказателства и цени същите като годни писмени
доказателствени средства.
Съдът цени като годно доказателствено средство и
протокола за оглед на местопроизшествие. Както обсъдените и анализираните
по-горе протоколи и този е изготвен в съответствие с процесуалните изисквания.
Протоколът съдържа всички необходими изисквания съгласно чл. 129 НПК, изготвен
е от компетентно лице в присъствието на две поемни лица, поради което съдът го
използва при формиране на вътрешното си убеждение.
На следващо място съдът се довери изцяло както на изготвената
в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие
физико-химични експертизи. Заключенията им се намират във взаимна корелация,
като между тях не съществуват никакви противоречия. И двете са изготвени от
компетентни вещи лица, отговорили обективно и пълно на поставените им въпроси. По
настояване на защитата е назначена повторната физико-химична експертиза, която
да бъде извършена от специалисти от Института по тютюневи изделия. Вещото лице
защитава убедително изготвеното заключение, като излага причините част от тютюневите
изделия да са дефектирали от плесен и ясно заявява,
че преди това им състояние, изследваните обекти са били годни за консумация. Съгласно
заключението на повторната физико-химична експертиза като тютюневи изделия
годни за консумация са характеризирани пробите, взети при оглед на веществените
доказателства. Тоест арбитражните проби, които представляват извлечение от
всеки един намерен чувал и плик, съдържат тревиста маса окачествена като
тютюнево изделие по смисъла на закона. След като тези проби са съдържали годен
за консумация тютюн, представляващ тютюнево изделие по смисъла на закона, както
и вземайки предвид казаното от вещото лице, че преди да мухлясат изследваните
обекти са били годни за консумация, то единствен и непротиворечив извод е, че
цялото количество инкриминиран тютюн към момента на извършване на деянието е
представлявал тютюнево изделие по смисъла на закона и е бил годен за
консумация. Този извод се потвърждава от обстоятелството, че в хода на досъдебното
производство при огледа на веществените доказателства не е констатирана плесен
върху инкриминирания тютюн. От друга страна, вещото лице при изготвяне на
физико-химичната експертиза в хода досъдебното производство в заключението си
изрично е записал, че тютюневите влакна не са увредени от плесенни
микроорганизми към момента на изготвяне на експертизата. С оглед заключенията
на двете физико-химични експертизи, настоящата инстанция намира, че към
инкриминираната дата иззетия тютюн не е бил дефектирал
от плесен. Заключенията се препокриват и допълват по отношение на характера на
тревистата маса, поради което съдът им се довери при формиране на вътрешното си
убеждение.
Във връзка с изготвените заключения на
физико-химичните експертизи съдът следва да отговори на възраженията на
защитата относно твърдението, че експертизата не е съобразила БДС 8389-85 Тютюн
и тютюневи изделия, поради което е изготвена в нарушение на установените
правила. Защитата не е конкретизирала
към коя от двете експертизи е насочено твърдението, като съдът констатира,
че при изготвяне на повторната физико-химична експертиза вещото лице се е
позовало на БДС 12973-75 „Тютюн и тютюневи изделия. Методи за определяне
широчината на тютюневите влакна“ – действащ към момента на изготвяне на
експертизата. Освен това всяко от вещите лица при изготвяне на заключението е
притежавало нужната квалификация и е посочило нормативната база и научна
литература, на които се позовава. Предвид изложеното съдът не намира основания
да се съмнява в компетентността на вещите лица, изготвили експертизите. Предвид
изложеното настоящата инстанция намира по-горе посочените възражения на
защитата за неоснователни.
Подобно на контролирания съд настоящата инстанция се
довери на изготвеното в хода на досъдебното производство заключение на съдебно оценителна
експертиза. Същото е изготвено от компетентно вещо лице, което е отговорило
изчерпателно на поставените въпроси.
С оглед изложения доказателствен анализ настоящата
инстанция намира, че районният съд не е нарушил забраната на чл. 281, ал. 8 от НПК. От показанията на свидетелите П. и П., дадени непосредствено пред
контролирания съд, разгледани в съвкупност с протоколите за претърсване и
изземване, за оглед на веществени доказателства, с изготвените по делото експертизи
се извежда необходимия доказателствен обем за постановяване на осъдителна
присъда.
В заключение въззивният съд намира възраженията на
защитата срещу анализа направен от първостепенния съд на събрания по делото доказателствен
материал за напълно неоснователни.
На базата на правилно установените фактически
положения и въз основа на логичния и пълен анализ на доказателствения материал
първоинстанционният съд напълно правилно и законосъобразно е заключил, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК. В мотивите си към присъдата
първоинстанционният съд е изложил аргументирани правни съображения за изводите
си относно правната квалификация на деянието на подсъдимия, която според
въззивния съд се явява именно правилната квалификация. Напълно обосновани и
законосъобразни се явяват правните изводи на първоинстанционния съд относно
обективните елементи на състава на престъплението.
Родов обект на инкриминираното деяние са обществените
отношения, гарантиращи правилното осъществяване на икономическите дейности и
нормалното функциониране на националното стопанство. Престъпното деяние по чл.
234 от НК е своеобразно посегателство против отделни стопански отрасли, като
чрез криминализирането му държавата защитава свое право да събере определен
(косвен, еднократен и специфичен) данък – акциз, което се удостоверява чрез
залепения върху съответната стока бандерол.
За да бъде осъществен съставът от обективна страна е
необходимо деянието да не представлява маловажен случай. Изпълнителното деяние
се изразява в две форми – „държи“ и „продава“ акцизни стоки без бандерол,
когато такъв се изисква по закон. „Държането“ като изпълнителна форма
представлява трайно състояние на фактическа власт, установена и упражнявана
върху определена вещ, като престъплението е формално. Другата изпълнителна
форма – „продава“, се осъществява чрез разпореждане с конкретната вещ. На
следващо място, разпоредбата на чл. 234 от НК е бланкетна
и за да бъде налице престъпление по този текст, следва да бъде установено, че е
нарушено конкретно правило или норма от съответния закон. Законът за акцизите и
данъчните складове урежда обществените отношения, свързани с облагането на
конкретни стоки с акциз. Същият закон определя, кои стоки са акцизни в чл. 2 ЗАДС. Законът за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия регламентира
обществените отношения, свързани с производството, окачествяването,
изкупуването, промишлената обработка и търговията с тютюн, производството,
представянето и продажбата на тютюневите и свързаните с тях изделия.
Предмет на престъплението са акцизни стоки без
бандерол, за които такъв се изисква по закон.
Контролираният съд законосъобразно е установил, че
доказателствената съвкупност по делото категорично и безсъмнено обезпечава
единствения възможен и правилен извод, че подсъдимият Ч. е държал на 20.09.2016 г. акцизни стоки без
бандерол, когато такъв се изисква по закон: чл. 2, т. 2, чл. 12, ад. 1 и чл.
100, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл. 28, ал. 1 от Закона
за тютюна и тютюневите изделия, в лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с per. № ********, а
именно: 1 чувал, съдържащ 15 броя полиетиленови пликове, като всеки от
пликовете съдържа тютюн, както следва: 13 бр. полиетиленовите пликове,
съдържащи тютюн с тегло от по 1, 00 килограм, 1 бр. полиетиленов плик, съдържащ
тютюн с тегло 1,050 килограма и 1 бр. полиетиленов плик, съдържащ тютюн с тегло
0,950 килограма, държани от подсъдимия Ч., и държал гаражно помещение, находящо
се в с. Казичане, област София, „Столична община“,
кв. „******** 1 чувал, съдържащ тютюн с тегло 13,300 килограма, 1 чувал,
съдържащ тютюн с тегло 5,650 килограма и 1 чувал, съдържащ тютюн с тегло
13,700. килограма в, като общото тегло на посочения тютюн е 47,650 килограма, а
общата стойност на горепосочения тютюн е в размер на 11912,50 лева, като
случаят е немаловажен.
Правилно контролираният съд е приел, че авторството на
деянието е безспорно установено, като по делото са налице преки доказателства
досежно посоченото обстоятелство. Самоличността на извършителя се установява по
категоричен начин от показанията на свидетелите П. и П., които при извършване
на служебните си задължения са констатирали, че подсъдимият е упражнявал
фактическа власт върху инкриминираните вещи.
Подсъдимият Ч. е осъществил изпълнителното деяние
„държи“, като в лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с per. № ******** той е държал 1 чувал, съдържащ 15 броя
полиетиленови пликове, като всеки от пликовете съдържал тютюн. Освен в
управлявания от него лек автомобил, подсъдимият съхранявал в гаражно помещение,
находящо се в с. Казичане, област София, „Столична
община“, кв. „********, още 1 чувал, съдържащ тютюн с тегло 13,300 килограма, 1
чувал, съдържащ тютюн с тегло 5,650 килограма и 1 чувал, съдържащ тютюн с тегло
13,700. Килограма. Престъплението е на формално извършване и то е осъществено
тогава, когато се установи, че подсъдимият е упражнявал трайна фактическа власт
върху инкриминирания предмет. Съгласно ТР №2/18.12.2013 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСНК на ВКС изпълнителното деяния „държи“ ще бъде осъществено независимо от
мястото на съхраняване, пазене, като акцизните стоки без бандерол могат да се
държат в жилище, склад, чанта, превозно средство и т.н. По делото по
непротиворечив и безспорен начин се доказа, че именно подсъдимият Ч. с помощта
на свидетеля Ш. е натоварил 1 чувал, съдържащ тютюн в лекия автомобил, който самият
подсъдим е управлявал. Подсъдимият, управлявайки лекия автомобил, е упражнявал
фактическа власт върху инкриминирания чувал с тютюневи изделия. Последният
потвърждава, че именно той е лицето собственик на намерения тютюн, като в
протокола за претърсване и иззмеване от лекия
автомобил е отразено неговото изявление, че тютюнът е предназначен за негова
лична употреба. Както бе обсъдено в доказателствения анализ – по категоричен
начин се установи и че подсъдимият е наел въпросното гаражно помещение от
свидетеля Славов. Като ползвател към инкриминирания период на гаражното
помещение подсъдимият се явява и лицето, упражнявало трайна фактическа власт
върху намерените в него вещи.
Настоящата инстанция споделя аргументите относно
немаловажност на случая. За да квалифицира случаят като немаловажен критериите
се извеждат per argumentum
a contrario от разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК.
Преценката за наличието или липса на маловажен случай е комплексна и винаги се
извежда за конкретен случай. Тя се извършва на база фактическите данни по
делото, които се отнасят до начина на осъществяване на деянието, вида и
стойността на предмета му, данните за личността на дееца, мотивите и подбудите
му, и други обстоятелства, касателно степента на обществена опасност. В
конкретния случай подсъдимият е държал нарязан тютюн с общо количество 47,650
килограма и обща стойност в размер на 11912,50. Както количеството и стойността
на инкриминирания тютюн, държани от подсъдимото лице, така и общият
размер на дължимия акциз в размер на 7242,80 лева, не са изключително ниски, които
биха могли да отличат случая от обикновените за този престъпен състав. От друга
страна, намереният тютюн не може да обуслови извод за лична употреба на същия. Напротив,
в гаражното помещение са намерени две машини за рязане на тютюн и електронна
везна, които разглеждани съвкупно с количеството установен тютюн изключват
възможността той да е бил за лична употреба. От друга, страна не е констатирано
девиантно поведение на подсъдимия, което води до извод за по-ниската му
обществена опасност. Разгледани съвкупно – личността на дееца, начина на
извършване на деянието, вида, количеството и стойността на предмета му и щетата
за фиска, инкриминираното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид.
Предмет на престъплението е приобщения по надлежен ред
чрез протоколите за претърсване и изземване нарязан тютюн, а именно 1 чувал,
съдържащ 15 броя полиетиленови пликове, като всеки от пликовете съдържа тютюн,
както следва: 13 бр. полиетиленовите пликове, съдържащи тютюн с тегло от по 1,
00 килограм, 1 бр. полиетиленов плик, съдържащ тютюн с тегло 1,050 килограма и
1 бр. полиетиленов плик, съдържащ тютюн с тегло 0, 950 килограма, държани от
подсъдимия Ч. в лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с per. № ********, както и1 чувал, съдържащ тютюн с тегло
13,300 килограма, 1 чувал, съдържащ тютюн с тегло 5,650 килограма и 1 чувал,
съдържащ тютюн с тегло 13,700 килограма,
намерени в гаражно помещение, находящо се в с. Казичане,
област София, „Столична община“, кв. „********. От изготвените по делото
експертизи по категоричен и безпротиворечив начин се установи, че намереното
количество тютюн от 47,650 килограма представлява годен за консумация тютюн и
според характеристиките му отговаря на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Посочената
разпоредба съдържа определение за тютюн за пушене – „тютюн, който е нарязан или
раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без
допълнителна индустриална обработка“. Следователно намереният тютюн
представлява тютюнево изделие по смисъла на закона и съгласно чл. 2, т. 2 от ЗАДС подлежи на облепяне с бандерол. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ
транспортирането, пренасянето и съхраняването на тютюневи изделия се извършва
само при наличие залепен бандерол върху съответната стока. Държейки инкриминираните
предмети, необлепени с бандерол, подсъдимият е нарушил правилата на специалните
закони – чл. 2, т. 2, чл. 12, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 от Закона за акцизите и
данъчните складове и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия.
Неоснователно се явява възражението на защитата, че инкриминираните
вещи не подлежат на облепяне с бандерол, тъй като не се били опаковани в
потребителска опаковка, поради което деянието не съставлява престъпление.
Подобно възражение е направено и пред първоинстанционния съд, който е дал
изчерпателен отговор. Настоящият състав споделя изводите му в тази насока, като
намира за необходимо да отбележи, че съгласно закона тютюна и тютюневите
изделия, като акцизни стоки, следва да бъдат опаковани и на опаковката им да
бъде поставен бандерол още в данъчния склад на производителя. След като
инкриминираната по делото акцизна стока не е била опакована по начин,
позволяващ поставянето на бандерол още при производителя и такъв фактически не
е бил поставен при него, то държането й, извън данъчен склад на производителя,
без бандерол, обосновава обективната съставомерност
на деянието по чл. 234, ал. 1 от НК. С оглед на изложеното съдът намира за
неоснователно посоченото възражение, както и твърдението, че за съставомерността от значение е най-малката самостоятелна
опаковка на дадено тютюнево изделие. Подобно изискване не се съдържа в
разпоредбата на чл. 234 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият е осъзнавал количеството на тютюн, върху което
е осъществявал фактическа власт. Същият е бил с ясното съзнание, че
инкриминираните вещи са били годни за консумация – пушене. Този извод съдът
прави от изявлението на подсъдимия по време на осъществяване на
процесуално-следственото действие претърсване и изземване на лек автомобил
марка „Опел“, когато той заявява, че намереният тютюн е за лична употреба. На
следващо място, в съзнанието на подсъдимия е намерило отражение безспорно
факта, че тютюна не е облепен с бандерол, тоест че не е платен съответния
косвен данък за съответните стоки.
За извършеното от подсъдимия Ч. престъпление по чл.
234, ал. 1 се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и
глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на разпространяваните стоки, както
и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т.
7 НК.
Първоинстанционният съд е наложил наказание „лишаване
от свобода“ в размер от 1 година, изпълнението на което е било отложено на осн.
чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, както и наказание „глоба“ в размер на еднократната пазарна
стойност на инкриминираните вещи, а именно – в размер на 11 912 лева. При
индивидуализацията на наложеното наказание контролираният съд е отчел като
смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало, липсата на противообществени
прояви, добрите характеристични данни, както и липсата на отегчаващи вината
обстоятелства. Правилна е констатацията, че не са били налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства или изключително такова, при които и най-лекото
предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко, поради което
наказанието е определено съгласно чл. 54 НК. При превес на смекчаващите
обстоятелства контролирания съд е наложил наказанията в минималния размер.
Настоящият съдебен състав намира, че така определените
наказания „лишаване от свобода“ в размер от 1 година и отложеното за срок от 3
години на основание чл. 66, ал.1 НК и „глоба“ в размер на 11 912 лева са
справедливи и отговарят на обществената опасност на деянието и дееца. Условното
осъждане дава възможност на подсъдимия да преосмисли поведението си и да
преустанови криминалните си прояви. В същото време отлагане изтърпяването на
наказанието ще постигне и възпиращия ефект на наказанието, като подсъдимият с
оглед възможността наказанието да се активира и изпълни би се възпирал от
извършване на нови престъпни прояви. Така индивидуализираното наказание е от
характер да постигне и генералната превенция.
Тук е мястото да се разгледа и поредното възражение на
защитата относно наложеното наказание „глоба“, което се твърди, че не
съответства на тютюна, приет за годен с допълнителната експертиза. Безспорно по
делото се доказа, че инкриминирания тютюн към датата на извършване на деянието
не е бил увреден от плесенни микроорганизми. Предметът на осъщественото деяние
се преценява към инкриминираната дата на извършване, а не в някакъв последващ
момент, поради което и възражението се явява напълно неоснователно.
При извършване на служебна проверка на атакувания акт
въззивният съд констатира, че контролираният съд не е изложил съображения, защо
не е наложил кумулативно предвиденото наказание „лишаване от права по чл. 37,
ал. 1, т. 7 НК. Констатираният пропуск не опорочава проверявания съдебен акт,
тъй като видно от доказателствата по делото подсъдимият не е упражнявал определена
професия или дейност, несъвместима с характера на извършеното престъпление. При
това обстоятелство обективно е невъзможно подсъдимият да бъде лишена от права,
каквито не притежава.
Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 234,
ал. 3 от НК по отношение на всички акцизни стоки без бандерол, доколкото
притежанието на акцизни стоки без бандерол е забранено със закон.
С оглед изхода от делото и на основание чл.189, ал.3 НПК, първостепенният съд правилно е осъдил подсъдимия Ч. да заплати разноските
по делото.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция
не констатира наличието на някакви други основания, които да налагат нейното изменяне
или отмяна, поради което и предвид на посочените съображения, постанови своето
решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.03.2019г. постановена по
НОХД № 1715/2017г. по описа на СРС, НО, 112 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.