№ 910
гр. Варна, 18.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камелия В.а
като разгледа докладваното от Камелия В.а Гражданско дело №
20243100102501 по описа за 2024 година
При служебна проверка относно допустимостта на производството, на
основание чл. 130 ГПК, съдът констатира, че молбата, с която е сезиран
отговаря на изискванията за форма и съдържание, съдържащи се в чл. 127, ал.
1 и чл. 128 от ГПК, поради което същата е редовна и производството по делото
и същото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
На основание чл.146 ГПК съдът съобщава на страните следният
ПРОЕКТ за ДОКЛАД на делото.
Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД от С. С. З. срещу М. Т. В.
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на претърпяно увреждане от нанасяне на удар с юмрук
на 28.01.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
до окончателното плащане, както и сумата от 3250 лева, представляваща
обезщетение за претърпени материални вреди – медицински и съдебни
разходи, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
-10.12.2024г. до окончателното плащане
В исковата молба се твърди, че на 28.01.2024г. около 04:30 ч. ищецът се
прибирал към дома си заедно с негоя приятел, като се придвижвали по
тротоара за подлеза на спирка Акациите в гр.Варна, кв.Чайка в посока
центъра. Без никаква причина едно от движещите се след тях група лица му
нанесло удар с юмрук в областта на лицето. Ищецът паднал на земята от удара
и след като се осъзнал видял, че част от групата лица се разбягали. Приятелят
му успял да избяга, тъй те тръгнали да нападат и него, но малко след това се
върнал и помогнал на ищеца да се прибере в дома му, който се намирал близо.
Докато стояли пред входната врата ищецът припаднал вероятно от болката от
нанесената травма. Приятелят му ги принесъл в дома му, където ищецът се
свестил. Изпитвал силна болка в мястото на удара и установил, че не може да
движи долната си челюст. На същия ден ищецът подал жалба по повод
1
случилото се във Второ РУ. На 29.01.2024г. отишъл в МБАЛ“Св.Анна“ АД
гр.Варна, където му било направено рентгенологично изследване и била
установена фрактура на долната челюст. Било му издадено и удостоверение
от Съдебна медицина, съгласно което били установени следните увреждания :
разлята болезнена подутина с диаметър около 3-4 см в централната тилна част
на главата; дълбоко ожулване на дясната вежда с диаметър около 4 см; по ръба
на носа- рана с добре очертани ръбове с дължина 1.5 см; счупване в областта
на десния долночелюстен ъгъл; мораво кръвонасядане с неправилна форма с
диаметър около 7-8 см по предната повърхност на дясната колянна става и
дълбоки ожулвания с диаметър по 2-2.5 см. След извършена образна
диагностика при д-рБошнаков била установена коса –линейна фрактура на
дясната мандибуларна кост в областта на мандибуларния ъгъл с умерена
дислокация на фрагментите и умерен мекотъканен оток – перифокално. На
31.01.2024г. ищецжът бил приет в Клиника по лицево-челюстна хирургия при
МБАЛ“Св.Анна“ Варна за оперативно лечение. Била извършена закрита
репозиция на фрагментите на долната челюст и фиксация чрез бимаксиларни
шини. Еластичната фиксация била сменена с твърда телена при стабилни
шини на двете челюсти и стабилна оклузия.
По подадената жалба било образувано ДП №99/2024г. по описа на Второ
РУ като ответникът бил привлечен като обвиняем по НОХД №3531/2024г. по
описа на ВРС. По това дело било одобрено споразумение, с което ответникът
бил признат за виновен за това, че на 28.01.2024г. чрез нанасяне на удар с
юмрук в лицето е причинил на ищеца средна телесна повреда.
Излага се, че още в деня на получаване на травмите ищецът е изпитвал
изключително силна болка, не можел да се храни и да приема течности. След
извършване на оперативната интервенция му били поставени шини, той не
можел въобще да артикулира. Поради силните болки в челюстта се наложило
да приема болкоуспокояващи в т.ч. и Аулин. При престоя в болницата не се
хранил, приемал единствено малки количества вода. След изписването му бил
предупреден от лекарите да внимава с какво се храни, защото ако му се догади
предвид наличието на шини, които не му позволяват да си отвори устата може
да се удави от съдържанието на стомаха си. Това породило у него сериозен
страх и го принудило да държи у себе си клещи, които при нужда да използва
за разхлабване на металните шини. В периода 01.02.2024г. – датата на
изписването му ди началото на месец март 2024г., когато свалили шините,
ищецът не можел да се храни и да говори нормално. Не можел да приема
твърда храна, хранил се сламка и само с много течна храна. След свалянето на
шините можел само частично да си отваря устата. Започнал да приема по-
твърда храна в началото на месец май 2024г. за 30 дни отслабнал с 15 кг.
Твърди се, че и към настоящия момент ищецът изпитва неудобства и
трудности в бита и ежедневието си. Това оказвало значително отрицателно
влияние върху нормалния му начин на живот отпреди травмата. Изпитвал
почти поС.ни болки в главата в период около два месеца след инцидента, дори
и по време на сън. След инцидента изпитвал много голям страх да излезе сам
2
навън и поС.но се оглеждал да не би някой да го нападне, което допълнително
затруднило начина му на живот. Твърди се, че у него са налице
псхически/психологически последици от събитието. ПоС.но изпитвал и
продължавал да изпитва нервност, тревожност и напрежение. Това пречело да
си почива добре и да има пълноценен сън, което водело до умора и липса на
концентрация. Ограничил контактите си с приятели и познати, тъй като
изпитвал неудобство д обяснява как и защо е пострадал и защо не може да
говори. Рядко говорил с приятели дори и по телефона предвид травмата. От
изпиването си от болницата до края на месец май 2024г. имал нужда от чужда
помощ при хранене като затова му помагали неговата приятелка и родителите
му. Бил в болнични 30 дни и независимо, че имал възможност да ги удължи се
върнал на работа като директор Спортни дейности в Албена АД в началото на
месец март 2024г. по необходимост поради започване на подготовката на
новия туристически сезон и невъзможността да бъде заместен от негов колега.
Нанесената му травма затруднила изключително много работата му, тъй като
не можел да говори нормално и да общува свободно с контрагенти и клиенти
на дружеството, което допълнително му създало неудобства и напрежение. В
периода месец март – месец май 2024г. посещавал стоматолог, тъй като имал
притеснения относно възстановяването и имало възможност да загуби
немалка част от зъбите си. Заявява, че е претърпял неимуществени вреди
следствие на увреждането, изразяващи се в болки, страдания, стрес и душевен
дискомфорт.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
На основание чл.146,ал.1, т.4 ГПК съдът приема за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства : че със
споразумение по НОХД №3531/2024г. по описа на ВРС ответникът е признат
за виновен за това, че на 28.01.2024г. чрез нанасяне на удар с юмрук в лицето е
причинил на ищеца средна телесна повреда.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи
доказателствена тежест да установи твърденията си в исковата молба, а
именно : вида на уврежданията, че е претърпял че е претърпял
неимуществени вреди под формата на болки и страдания; размера на
неимуществените вреди; вида и размер на имуществените вреди.
На основание чл.140,ал.3 ГПК :
- Съдът намира, че представените с исковата молба писмени
доказателства са относими и допустими към предмета на спора, поради което
същите следва да бъдат допуснати до събиране и приобщени към
доказателствения материал по делото в първото съдебно заседание.
-искането на ищеца за ангажиране на гласни доказателства посредством
разпит на двама свидетели за установяване на твърденията му относно вида и
интензитета на претърпените билки и страдания следва да се уважи.
-Искането на ищеца за допускане на СМЕ и СПЕ следва да се уважи
3
като задачите към същата следва да се преформулират от съда.
Съдът намира претенцията на ищеца за заплащане на имуществени вреди
за нередовна, поради и което на същия следва да се дадат съответните
указания.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно
заседание, което ще се проведе на 03.04.2025г. от 15.30 часа, за която дата и
час да се призоват страните. На същите да се връчи препис от настоящото
определение ведно с призовката за насроченото съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването с писмена
молба с препис за насрещната страна да посочи вида и естеството на
претендираните имуществени вреди в размер на 3250 лева за медицински
разходи и съдебни разходи, като се посочи стойност на всяка една от
вредите.
При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено в
частта по претенцията за заплащане на имуществени вреди.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в първото съдебно заседание
представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА двама свидетели при режим на довеждане на ищеца за
установяване на вида и интензитета на претърпените болки и страдания
следствие на нанесената от ответника телесна повреда.
ДОПУСКА провеждането на СЪДЕБНО МЕДИЦИНСКА
ЕКСПЕРТИЗА, по която вещото лице след запознаване с материалите по
делото и преглед на ищеца да отговори на следните въпроси :
1.Колко и какви са телесните повреди, нанесени на ищеца?Какъв е
характера и степента на телесните увреждания на ищеца?
2.Уврежданията биха ли могли да се получат следствие на описания в
исковата механизъм – удар с юмрук в областта на лицето?
3.Какви по обем интензитет са били болките, които изпитвал ищеца
следствие на нанесените увреждания и необходимо ли е било той да приема
медикаменти за обезболяване? За какъв период от време болките са намалели
и отшумели?
4.Поставените на ищеца шини препятствали ли са нормалното хранене
на ищеца и нормалния му говори и ако „да“ за какъв период от време той не е
могъл да приема твърда храна и да говори?
5.Каква е била продължителността на възстановителния период на
ищеца и възстановен ли е напълно същия към настоящия момент?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 /триста / лева, вносими от
бюджета на съда, на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
4
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Д., който да се уведоми за поставената
задача.
ДОПУСКА провеждането на СЪДЕБНО ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА, по която
вещото лице след запознаване с материалите по делото и изследва на ищеца да даде
заключение по следните въпроси :
1.Констатират ли се негативни последици в психиката на ищеца, свързани с инцидента от
28.01.2024г. и в какво се изразяват същите?
2.В случай, че бъдат установени травматични преживявания у ищеца в тази връзка могат ли
същите да бъдат окачествени като увреждане на психиката и от какво естество е това
увреждане?
3.В случай, че установи травматично увреждане на психиката на ищеца да се даде прогноза
за развитието му и отшумяването му/лечение/.
4.Какво е съС.ието на ищеца към датата на обследването?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на заключението в
размер на 500 /петстотин/ лева, вносими от бюджета на съда, на основание
чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. Г., която да се уведоми за поставената задача.
УКАЗВА на страните, че в първо с.з. следва да ангажират и представят
пред съда доказателствата си по спорния предмет на делото, с оглед избягване
последващо отлагане за събиране на доказателства, в който случай съдът може
да наложи и глоба по реда на чл.92а ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако в посочения по- горе срок не
изпълнят указанията губят възможността да направят това по- късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на
насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях
становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната.
При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може
да прекрати делото и присъди разноски в тежест на ищеца сторените от
ответника разноски или да постанови неприсъствено решение срещу него, на
5
основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. Медиацията може да
бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна,
адрес гр.Варна, ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси. За участие в медиация страните могат
да се обърнат към координатора за ВОС: Н.В. - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62
33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация страните
следва да уведомят съда.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6