№ 28971
гр. София, 07.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110122078 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от ищеца **********., ЕГН
**********, с адрес **********, чрез ***********, със съдебен адрес **********
срещу ***********, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
************* и ***********, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
*************, обективно и субективно съединени искове, както следва:
срещу *********** установителен иск за прогласяване нищожността на Договор
за паричен заем **********., сключен между ищеца **********. и ответника
*********** поради противоречие със закона, евентуално поради противоречие с
добрите нрави, а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на
отделни клаузи от Договора – клаузата на чл. 4 от договора, предвиждаща
предоставянето на обезпечение по Договора за заем след сключването му и клаузата на
чл. 2, т. 8 от договора, в която е посочен размера на ГПР и начина на изчисляването
му, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и добрите нрави, както и
като неравноправни клаузи; и осъдителен иск за заплащане на сумата от 5,00 лева,
предявен като частичен от 50,00 лв., представляваща платена без основание сума по
нищожния договор за заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба -15.04.2025 г. до окончателното плащане.
срещу *********** за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне
на гаранция № **********. поради противоречие с добрите нрави и липса на
основание, а при условията на евентуалност за прогласяване нищожността на отделна
клауза – чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция, предвиждащо
заплащането на възнаграждение по гаранционната сделка, поради противоречие с
добрите нрави и поради това, че е неравноправна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба.
Ответниците са оспорили допустимостта на предявените установителни искове с
доводи, че липсва правен интерес от ищеца да се установява нищожност на
облигационна връзка, задълженията по която са изпълнени от страните, както и с оглед
на предявения иск за връщане на платеното по нищожния договор. Наведени са и
доводи за злоупотреба с процесуални права. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответниците за недопустимост на установителните искове. Всяка
страна по сделката има правен интерес да иска от съда да прогласи нищожността на
сделката за да се освободи от задълженията по нея, или да възстанови правното си
положение от преди сключването на сделката. Същевременно няма пречка да се
1
съединят искът за нищожност с иска за връщане на платеното по нищожния договор,
тъй като ищецът има интерес за обвърже другата страна със силата на пресъдено
нещо. Злоупотребата с процесуални права не би обосновала в случая недопустимост на
предявените искове, а би имала отношение към отговорността за разноските.
Следва да се допуснат представените с исковата молба писмени документи,
доколкото същите са относими към предмета на спора.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК по отношение на ответника ***********
следва да бъде уважено единствено за Стандартен европейски формуляр и справка –
извлечение за извършените плащания по двата договора, а в останалата част искането
следва да се отхвърли, доколкото документите са представени с исковата молба.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-счетоводна
експертиза, произнасянето по което следва да се отложи за първото по делото
заседание.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140,
ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ възражението на ответниците за недопустимост на исковите
претенции.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът ***********, в срок до
датата на първото по делото заседание, да представи по делото Стандартен европейски
формуляр и справка – извлечение за извършените плащания по двата договора.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника ***********, че при непредставяне на
документите, за които е бил задължен, съдът може на основание чл. 161 ГПК да
приеме за доказани обстоятелства, за които същият възпрепятства събирането на
допуснати доказателства, а именно, че ищецът е заплатил сумата от 650 лв. за
погасяване на кредита
ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК произнасянето по искането на ищеца
за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за първото по делото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 13.10.2025 г. от 10,10 часа, за
когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че с
ответника *********** сключили Договор за паричен заем № **********. за сумата
от 600 лв., при фиксиран лихвен процент 35,00 %, Годишен процент на разходите –
40,71 %, за срок от 26 седмици и подлежащ на връщане на 13 двуседмични вноски,
2
всяка от които в размер на 50,62 лв. В чл. 2, т. 7 от договора била посочена обща сума
за връщане в размер на 658,06 лв. Сочи, че съгласно чл. 4 от договора ищецът се
задължил в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да
предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица, които
да отговарят на определени условия, банкова гаранция или одобрено от заемодателя
дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. Ищецът твърди, че на
същия ден и час и на същото място бил сключен Договор за предоставяне на гаранция
№ **********., сключен между ***********, в качеството на гарант и ищеца, в
качеството му на потребител. Предмет на посочения договор твърди, че е гарантиране
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за
паричен заем срещу възнаграждение в размер на 290,94 лв., платимо в полза на
*********** на 13 двуседмични вноски в размер на 22,38 лв. всяка. Прибавяйки
възнаграждението по гаранционната сделка общия размер на задължението по
погасителния план бил 949 лв. Оспорва договора за заем като недействителен. На
първо място сочи, че при сключването на договора не са спазени изискванията на чл.
11, т. 9 и 10 от ЗПК, доколкото възнаграждението по гаранционната сделка, което е
условие за сключване на заема, следва да намери отражение при изчисляването на ГПР
по кредита, което не е било сторено. Следователно в договора за заем е посочен
неверен ГПР, който не съответства на действително приложения такъв в кредитното
правоотношение и за потребителя не е било ясно каква сума следва да върне по
договора. Същевременно счита, че с въвеждането на задължение за обезпечаване на
заема, чрез възмездна гаранционна сделка, възнаграждението по което следва да
намери отражение при изчисляването на ГПР, заемодателят цели да заобиколи
забраната в чл. 19, ал. 2 ГПК, поради което договорът е нищожен и поради
заобикаляне на закона. Излага също така, че договорът е сключен в противоречие с
принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентност на насрещните
престации. Доколкото договорът за предоставяне на гаранция е акцесорен към
основния Договор за заем, оспорва и него като нищожен на същите основание, а в
допълнение твърди, че същият е лишен от основание. Атакува се и клаузата на
договора за гаранция, предвиждаща заплащането на възнаграждение, поради
неравноправния й характер. Ищецът твърди, че по процесния договор за заем е
заплатил сума в общ размер на 650 лв., поради което и предвид нищожността на
договора, платената сума над дължимата главница по договора подлежи на връщане,
поради което претендира част от нея, а именно сумата от 5 лв. При тези твърдения
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ***********. Ответникът оспорва предявения иск като недопустим при
твърдения, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването му. Оспорва иска и
като неоснователен. Сочи, че заемът бил погасен предсрочно, поради което
възнаградителната лихва била редоцирана на 12,91 лв. и именно такава сума била
заплатена от ищеца. Развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е
сключен при спазване на нормативните изисквания. Излага, че евентуалната
нищожност на клаузата регламентираща размера на ГПР, не води до нищожност на
целия договор. Подробно аргументира, че възнаградителната лихва съответства на
изискванията на ЗПК. Сочи, че размерът на ГПР включва всички разходи по кредита в
съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че предоставянето на обезпечение не е
задължително условие за отпускане на заемната сума. Излага, че разходите за
обезпечаване на вземането са изключени от разходите по кредита, т.к. не били
известни на заемодателя към момента на сключване на договора. Подробно излага, че
ищецът е имал възможност да предостави и друг вид обезпечение, включително и
безвъзмездно поръчителство. Твърди, че преди сключване на договора е предоставил
3
цялата необходима и изискуема информация. Оспорва да е нищожна клаузата за
предоставяне на обезпечение, доколкото обезпечаването на кредита е допустимо,
законно и е присъщ белег на договора за кредит, като единственото задължение на
кредитора е да предостави информация за обезпечението в СЕФ и в договора. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ***********. Ответникът оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен. Аргументира подробно, че за ищеца липсва правен интерес от
предявяването на установителен иск, т.к. разполагал с по-засилена защита. Подробно
излага, че договорът за предоставяне на гаранция е сключен при спазване на
нормативните изисквания. Развива съображения в насока, че уговореното
възнаграждение е дължимо срещу поетото задължение за обезпечаване на кредита.
Излага, че ищецът е имал възможност да предостави и друг вид обезпечение. Сочи, че
клаузите в договора са ясни и разбираеми, както и че ищецът е могъл да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно съединени установителни искове, както следва:
1/ за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем **********.,
сключен между **********. и *********** с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.20 ЗПК, чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 19
ЗПК; чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД; 2/ в
условията на евентуалност за прогласяване нищожността на отделни клаузи от
Договора клаузата на чл. 4 от договора, предвиждаща предоставянето на обезпечение
по Договора за заем след сключването му и клаузата на чл. 2, т. 8 от договора, в която
е посочен размера на ГПР и начина на изчисляването му, поради противоречие със
закона, заобикаляне на закона и добрите нрави, както и като неравноправни клаузи; и
осъдителен иск за заплащане на сумата от 5,00 лева, предявен като частичен от 50,00
лв., представляваща платена без основание сума по нищожния договор за заем, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -15.04.2025 г. до
окончателното плащане с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД и чл.
143 ЗЗП; 3/ за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция №
**********. с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр.
чл. 19, ал. 4 ЗЗД, чл. 26, ал.1, пр. 3 и чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД; 4/ в условията на
евентуалност за прогласяване нищожността на отделна клауза – чл. 3, ал. 1 от договора
за предоставяне на гаранция, предвиждащо заплащането на възнаграждение по
гаранционната сделка, с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП ; 5/
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между
ищеца **********. и *********** е сключен Договор за паричен заем **********. със
соченото от ищеца съдържание, както и че задълженията по договора за заем са
обезпечени с поръчителството на ***********, за което между ищеца **********. и
***********, е сключен Договор за предоставяне на гаранция № **********. срещу
възнаграждение в размер на 290,94 лв.
4
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
По исковете предявени срещу ***********:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
сключването на посочения в исковата молба договор за заем с твърдяното съдържание,
както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на същия на
твърдените основания, респ. на отделни клаузи на твърдяното основание, както и че е
погасил суми извън предоставената главница в претендирания размер.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже
наведените с отговора на исковата молба правоизключващи и правопогасяващи
възражения, в това число, че клаузите от Договора са индивидуално уговорени.
По предявения иск срещу ***********:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
сключването на посочения в исковата молба договор за предоставяне на гаранция с
твърдяното съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили
нищожност на същия на твърдените основания.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже
наведените с отговора на исковата молба правоизключващи и правопогасяващи
възражения, в това число, че клаузите от Договора са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. -
съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
5
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6