Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.02.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 2941 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 11.11.2019 год., постановено по гр.дело № 68486/
2018 г. по описа на СРС, І Г.О., 175
състав, са отхвърлени предявените от „С.Д.“ ЕООД, с ЕИК: *******със седалище и
адрес на управление:***, срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление:***, пл.“*******, установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.208, ал.1 КЗ/ отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено, че З. „Б.В.И.Г.“ АД дължи на „С.Д.“ ЕООД сумата от 11000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
4704140530000284 за настъпило на 05.11.2014 г. застрахователно събитие - увреждане на товарен автомобил марка „Даф“, с
рег.№ *******, ведно със законната лихва считано от 28.06.2017 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 2914,29 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 17.11.2014 г. до 25.06.2017 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
22.08.2018 г. по гр.дело № 42565/2017 г. по описа на СРС, I Г.О., 175 състав. С
решението на съда е осъдено С.Д.“ ЕООД да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 100 лева, представляваща сторените разноски
в исковото производство.
Срещу решението на СРС, 175 с-в е постъпила
въззивна жалба от „С.Д.“ ЕООД, гр.Стара Загора, подадена чрез пълномощника адв.Т.П.
с искане същото да бъде отменено изцяло и вместо това да бъде постановено
друго, с което бъде уважени предявените установителни искове. Твърди се, че
решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, по съображения
изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата
страна- ответник З. „Б.В.И.Г.“***, не взема становище по подадената въззивна
жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми
на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност
на предявените от ищеца „С.Д.“ ЕООД, гр.Стара Загора срещу ответника З.
„Б.В.И.Г.“ АД, ***, установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл.208, ал.1 КЗ/ отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено,
че З. „Б.В.И.Г.“ АД дължи на „С.Д.“ ЕООД сумата от 11000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 4704140530000284 за
настъпило на 05.11.2014 г. застрахователно събитие - увреждане на товарен автомобил марка „Даф“, с рег.№ *******, ведно със
законната лихва считано от 28.06.2017 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 2914,29 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
17.11.2014 г. до 25.06.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.08.2018 г. по гр.дело № 42565/2017
г. по описа на СРС, I Г.О., 175 състав. Фактическите
и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е
подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са
изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно
положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са
обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите
в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав
счита, че направените изводи от първоинстанционният съд относно неоснователност на предявените установителни искове по
реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.208, ал.1 КЗ/ отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД
за признаване за установено, че З. „Б.В.И.Г.“ АД, *** дължи на „С.Д.“ ЕООД,
гр.Стара Загора сумата от 11000 лева, представляваща застрахователно обезщетение
по застрахователна полица № 4704140530000284 за настъпило на 05.11.2014 г.
застрахователно събитие - увреждане на
товарен автомобил марка „Даф“, с рег.№ *******,
ведно със законната лихва считано от 28.06.2017 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 2914,29 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 17.11.2014 г. до 25.06.2017 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.08.2018 г. по гр.дело №
42565/2017 г. по описа на СРС, I Г.О., 175 състав, са правилни и законосъобразни, в съответствие на материалния
закон.
За да възникне
субективното материално право по чл.208,
ал.1 от КЗ /отм./ следва да са осъществени следните кумулативно дадени материалноправни
предпоставки: страните да са субекти на договор за имуществено застраховане с предмет, по отношение на който се твърди
настъпване на застрахователно събитие; сбъдване на договорения застрахователен
риск /застрахователно събитие/ в срока на действие на договора и изпълнение на
задълженията на застрахования, произтичащи от закона и договора за уведомяване
на застрахователя и предоставяне на необходимите документи и съдействие. Въззивникът-ищец в
първоинстанционното производство носи доказателствена тежест да установи наличие на действително
застрахователно правоотношение с ответното
застрахователно дружество; настъпването на застрахователно събитие; настъпването
на щети по застрахованото имущество, размерът на тези щети и причинната им
връзка със застрахователното събитие. В
конкретния случай първоинстанционният съд в изпълнение на
задължението си по чл.145, ал.3 от ГПК е изготвил доклад по делото, в който правилно е разпределил доказателствената тежест
между страните съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК. Въпреки че на въззивника- ищец са указани в
изготвения доклад фактите, които следва да докаже, в хода на съдебното
производство пред първата инстанция не е доказан следния елемент от фактическия състав на
правото по чл.208, ал.1 от КЗ/ отм./, а
именно: сбъдване/
настъпване/ на договорения застрахователен риск /застрахователно събитие/ в
срока на действие на договора, респективно наличие на покрит застрахователен
риск по имуществена застраховка „Каско на
МПС“,
сключена между страните по делото.
Противно на изложеното в жалбата, съдът
приема, че в процесния случай от събраните по делото доказателства не се
установява по несъмнен начин настъпването
на застрахователното събитие, респективно наличие на покрит застрахователен
риск по имуществена застраховка „Каско на
МПС“,
сключена между страните по делото.
С оглед на изложеното, съдът намира,
че в процесния случай ищецът, чиято е доказателствената тежест не установи
настъпване на застрахователно събитие, което да е покрит застрахователен риск с
процесния товарен автомобил. Не се установява по делото от страна на ищеца
настъпване на застрахователно събитие, което да е покрит риск по процесната
застрахователна полица с процесния товарен автомобил. В настоящия случай, недоказването на релевантните
факти и на приложимия фактически състав следва да бъде отнесено във вреда на ищеца, който съгласно принципа за
разпределяне на доказателствената тежест, дължи установяване на фактите, които
твърди, че са се осъществили и които обосновават претендираното в настоящето исково производство
вземане.
С оглед на изложеното, законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че не са доказани всички материалноправни предпоставки, съставляващи елементите от фактическия състав на
разпоредбата на чл.208, ал.1 от КЗ/ отм./,
поради което правилно е отхвърлил предявените установителни искове по реда на
чл.422 ГПК с правно основание чл.208, ал.1 КЗ/ отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД, като
неоснователни.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение,
включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на разноските за
въззивното производство.
С
оглед изхода на спора на въззивника- ищец не се следват разноски за настоящата въззивна
инстанция. При липса на направено искане за присъждане на разноски, такива не
следва да се присъждат и на въззиваемата страна- ответник по делото.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.11.2019 год., постановено по гр.дело №
68486/ 2018 г. по описа на СРС, І Г.О., 175 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.