Р Е
Ш Е Н
И Е
№……… / 17.02.2020
г., гр. ******
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III
състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при
участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 1013/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по предявени от А.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** против Б.Н.И., ЕГН **********,***, обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 132, ал.1, т. 1 и
т. 2 от СК и чл.143, ал. 2 от СК за лишаване на
ответника от родителски права по отношение на малолетното дете А.А.С., ЕГН **********,
родена на *** г. и за осъждане на ответника да
заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева на детето, чрез неговия баща и
законен представител.
В исковата молба се твърди, че
страните са живели на съпружески начала около година преди раждането на детето
им А.А.С., родена на *** г. След раждането на детето и преди то да стане на 40
дни ответникът И. ги напуснала и заминала при своята майка в ****. Детето
останало да живее при ищеца и в продължение на три месеца той се грижел сам за
него. Междувременно ищецът установил контакт с ответника чрез социалните мрежи
и успял да я склони да се съберат. За тази цел А. заминал за ****, за да вземе
майката на детето си, и те заживели отново заедно в България. Този съвместен
живот обаче продължил само няколко месеца. След непрекъснати кавги и напрежение
в дома им ответникът И. *** с детето, като преустановила всякакъв контакт с
ищеца. Той не успявал да се свърже с нея месеци наред. През месец март 2019 г.
ищецът бил потърсен от социални работници от Отдел „Закрила на детето“ – ******,
които го уведомили, че А. е настанена временно в приемно семейство в гр. ****,
че предстои дело детето да бъде настанено постоянно в приемно семейство. По
този повод ищецът пътувал няколко пъти до гр. ****, като след преценката на
съда, че същият има родителски капацитет, заедно с детето се прибрал в с. ****
и оттогава живеели заедно, като ищецът се грижел за него. Научил от социалните
работници, че майката е изоставила детето през лятото на 2018 г. и вероятно е
заминала в чужбина. Оттогава никой нямал връзка с нея, а и тя не била търсила
контакт с детето, не се интересувала от него, не изпращала средства за
отглеждането му. Ищецът описва ответника като психически нестабилна; след
раждането на детето започнала да изпада в депресии, плачела непрестанно,
изпадала в нервни кризи и правила скандали за дреболии. Имал информация, че
след раздялата им, майката е започнала да проституира, а мъжът, при когото е
оставила детето, бил неин сводник. Твърди, че с поведението си ответникът
поставя дъщеря им в ситуация, в която били налице и двете хипотези, предвидени
в разпоредбата на чл. 132 от СК. Това продължавало вече много дълго време и той
нямал основание да мисли, че ситуацията ще се промени в бъдеще. По тези
съображения моли за уважаване на исковете.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител, изразява
становище за основателност на исковете и моли за тяхното уважаване.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначения от съда особен представител адвокат В.А..
В него се изразява становище за
допустимост на исковите претенции. Не взема становище по основателността на
иска по чл. 132, ал. 1, т. 1, вр. чл. 131, ал. 1 от СК, като посочва, че такова
ще изрази след събиране на всички доказателства по делото. По отношение на
основателността на иска по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК намира същия за
неоснователен по съображения, че за наличието на втората предпоставка от хипотезата
на правната норма не били представени доказателства, а и нямало как да бъдат
представени, тъй като до настоящия момент не е имало дело, което да определя
местоживеене на детето, режим на лични отношения и издръжка, т. е. такава не е
била определена по съдебен ред с възникващо задължение за майката да я заплаща.
Такава не била търсена от бащата, който едва от края на месец май 2019 г. се
грижел за детето. Нямало данни дали майката не е изпращала парични средства на
лицето, на което е оставила детето първоначално. По тези съображения счита, че
не са представени доказателства за кумулативно наличие на двете форми на
укоримо поведение относно неизпълнението на родителските задължения. Моли
предявеният иск на това основание да бъде отхвърлен.
В открито съдебно
заседание ответникът, чрез назначения от съда особен представител, изразява
подробни съображения относно неоснователността на иска по чл. 132, ал. 1, т. 1
от СК. При условията на евентуалност, моли съда да определи местоживеене на
детето при неговия баща, минимален размер на месечната издръжка, която майката
следва да заплаща на детето чрез неговия баща и законен представител, съобразен
с размера на минималната работна заплата от месец януари 2020 г., както и режим
на лични отношения на майката с детето, който, съобразно преценката на съда, да
се осъществява в присъствието на социален работник.
В открито съдебно заседание РП - ****, ТО – ******,
представлявана от прокурор Георгиев, изразява становище за неоснователност на искането
за лишаване на майката Б.И. от родителски права по отношение на детето А. и
отправя искане до съда същото да не се уважава. Сочи, че по делото е станало
ясно, че майката е проявявала интерес към детето, като не е изключено да прояви
и занапред такъв интерес. Изразява становище, че лишаването на единия родител
от родителски права не е в интерес на детето, поради това че води до необратими
психологически последици за детето и оставя отражение за цял живот. Счита, че
по – скоро са налице предпоставките за предоставяне на родителските права по
отношение на детето на неговия баща, да се вземе предвид липсата на майката при
определяне режима на лични отношения на същата с детето и да се определи
месечна издръжка, която майката следва да заплаща на детето.
В открито съдебно
заседание ДСП – ****** е представлявана от социален работник Д.П.. Постъпил е
социален и доклад от ДСП – ******.
В открито съдебно заседание представители на
ДСП – ****** и ДСП – **** не се явяват. По делото е постъпило писмо от ДСП – ******
и социален доклад от ДСП – ****.
Съдът, след съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните и
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от представеното
удостоверение за раждане на детето А.А.С., ЕГН **********,
издадено въз основа на акт за раждане № 0204 от 01.02.2016 г. от Община ****,
се установява, че същата е родена на *** г. и че негови родители са Б.Н.И. –
майка и А.С.А. – баща.
От представените по делото
заверено копие на решение № 265/23.05.2019 г. по г. д. № 532/2019 г. на РС – ****,
заверено копие на досието по случая, касещ детето А.А.С., социални доклади от ДСП – ****** и ДСП - ****, писмо от ДСП – ******
с вх. № 58/07.01.2020 г. се установява, че след раждането, детето не е било веднага припознато от
бащата, защото същият е бил в чужбина. А. е прилознал А. след завръщането си в
България. Родителите и детето са живели в с. ****, община ******, област **** в
жилището на бащата. Постепенно отношенията между родителите започнали да се
влошават и майката решила да го напусне като вземе със себе си и детето, но А.
и неговата майка не ѝ позволили. След това И. заминала за ****. По –
късно А. заминал за гр. ******, за да остави детето при майката, но тя не била
там и той се върнал с детето в с. ****. На 20.04.2016 г. кметът на с. ****
подал сигнал в ОЗД – ******, че майката е изоставила детето. С оглед на това
била предприета мярка за закрила и с решение № 112/23.06.2016 г. на РС – ****
детето било настанено в приемно семейство. След настаняването отношенията между
родителите се подобрили и на 08.08.2016 г. Б.И. подала заявление до ОЗД – ****,
че желае да бъде прекратено настаняването на детето в приемно семейство и тя да
поеме грижите за него. С решение № 277/11.11.2016 г. по г. д. № 890/2016 г. на
РС – ******, влязло в сила на 29.11.2016 г., било прекратено настаняването на
детето в приемно семейство. В края на 2016 г. родителите на детето отново се
разделили, като майката и детето заживели в гр. ******, в дома на бащата на И..
От лятото на 2018 г. Б.И. заживяла на съпружески начала с Й.А.П.в с. ******,
община ******, област ****, като взела със себе си и детето. А. посещавала
детска градина. Впоследствие майката напуснала новото си семейство, като детето
било оставено на грижите на П., но по – късно и той заминал за чужбина и
оставил А. на грижите на друго лице в с. ******, община ****. По повод постъпил
сигнал от кмета на с. ******, че детето живее с баща си в крайно лоши битови
условия, била извършена проверка от ОДЗ – ****, от която бил установен риск за
живота и здравето на детето. При проверката се установило също, че П. не е
биологичен баща на детето. Със заповед на ДСП – **** детето било настанено в
професионално приемно семейство. Във връзка с извършеното настаняване било направено
проучване за нагласите на членовете на разширеното семейство да полагат грижи
за детето в семейна среда. На 20.02.2019 г. социален работник от ДСП – ******
посетил дома на бащата А.А. *** и провел среща с него. На тази среща се
установило, че бащата нямал информация, че детето е настанено в приемно
семейство, че не поддържа отношения с майката, но че има желание детето да бъде
върнато в неговото семейство и да се грижи за него. Изразил е готовност да
провежда срещи с А., за да изградят емоционална връзка с оглед евентуалната
реинтеграция на детето в неговото семейство. Поискано е становище от ЦОП – ******
относно родителския капацитет на А.. Заключението на ЦОП, съобразно изпратения
на 12.04.2019 г. доклад, е било, че бащата притежава необходимия родителски
капацитет за отглеждане и възпитание на детето, както и че има финансова
възможност да задоволи материалните му потребности. С решение № 265/23.05.2019
г. по г. д. № 532/2019 г. на РС – **** молбата на ДСП – **** за настаняване на
детето в приемно семейство е отхвърлена, като в мотивите на решението съдът е
посочил, че са настъпили съществени промени в обстоятелствата, довели до
извеждане на детето от семейната среда, при която е предприета мярка за закрила
по административен ред. Предвид настъпилата промяна и желанието на бащата да
отглежда детето си, ОЗД – **** е счел, че в интерес на детето А. е то да бъде
върнато в дома на баща си, като и след връщането то ще бъде наблюдавано от
социалните работници от ОЗД – ******, за да се избегне повтаряне на
обстоятелствата, довели до неговото извеждане през януари 2019 г., поради което
е прекратил настаняването на детето в приемно семейство. Във връзка с работата
по случая ОЗД – ****** е установил, че майката има две деца от предишен брак,
който е прекратен, а бащата има три деца от предишни съжителства, които живеят
в чужбина и с които А. поддържа много добри отношения и редовно контактува с
тях. Към
настоящия момент основни грижи за детето полага неговия
баща. Задоволени са всички потребности на детето. В дома на бащата има отлични
хигиенно – битови условия за отглеждане на детето. Бащата работи като строител.
Изграждат се емоционални връзки между А. и роднините ѝ по бащина линия.
Детето говори много добре български език и посещава детска градина в с. ****.
Социалните работници посочват, че бащата осъзнава нуждите и потребностите на
детето от стабилни и здрави семейни връзки, има развито умение за разпознаване
нуждите и потребностите на детето, изразява загриженост на неговото бъдеще и е
категоричен в желанието си за неговото отглеждане и възпитание в семейна среда.
Между бащата и детето съществува емоционална връзка и привързаност. Бащата е
подкрепян в морално и финансово отношение от неговите братя и снаха. Според
социалните работници не съществува риск от изоставянето на детето, като в
резултат от наблюденията им са изразили становище, че А. проявява нужния
родителски капацитет и качества по отношение грижите, възпитанието и
отглеждането на детето. С цел проследяване и подкрепа на семейството в процеса
на реинтеграция бащата и детето са насочени към социална услуга в общността ЦОП
– ******, където с тях работят психолог и социален работник. От реинтеграцията
на детето в семейството на неговия баща, майката не е търсила контакт с детето,
не правила постъпки в ОЗД към ДСП – ****** за срещи с детето и не се е
интересувала от неговото развитие. Социалните работници от ДСП – ****** са
провели разговор с дъщерята на Б.И. – М.М.А., която споделила с тях, че майка
ѝ живее в ****. Уведомяват съда, че в ДСП – ****** не са постъпвали
искания от страна на майката да получи информация за детето А..Според социалния
доклад от ДСП – **** за периода на настаняване на детето в приемно
семейство на територията на гр. ****
майката е търсила информация за дъщеря си чрез телефонно обаждане на телефоните
на ДСП – **** и ОЗД при ДСП – **** 3 пъти. Същата е консултирана за начините,
по които може да се види с детето си и за начините за реинтеграция в нейното
семейство. Посочено е, че след реинтегрирането на детето в семейството на
неговия баща, майката не е търсила информация за детето си.
По искане на ищцовата страна по
делото са разпитани свидетелите И.Х.С. – брат на ищеца, и Е.С.А.– вуйна на
ищеца.
От показанията на свидетеля С. се
установява, че в началото страните живеели добре, но после Б. започнала да
ревнува брат му. Когато детето било на 40 дни, Б. го напуснала и оставила
детето. Тогава бащата не е имал възможност да го гледа и се наложило да даде
детето за отглеждане за два месеца, за да отиде в чужбина и да намери майката.
Той я намерил и родителите на детето се върнали заедно вкъщи. Бащата на Б.
искал те да отидат да живеят при него. Не след дълго Б. взела детето и отишла
да живее при баща си. След това Б. не се е обаждала на брат му и те нямали
информация за нея и детето. След като Б. заминала при баща си, брат му заминал
да работи в ****, защото бил закъсал финансово, но свидетелят няма спомен
докато брат му е бил в чужбина да е пращал пари. Когато
дошли социалните работници да търсят А., свидетелят си бил вкъщи. Свидетелят им
обяснил, че са търсили А., но не са могли да я намерят. Посочва, че той и жена
му помагат на брат му в отглеждането на детето, че майката не се е обаждала на А.,
не е търсила контакт с детето и не е изпращала пари. Свидетелят твърди, че не
знаят номера на телефона на майката и не могат да осъществят контакт с нея.
От показанията на свидетеля Ангелова се
установява, че Б. е оставила детето, когато то е било на 40 дни и е заминала.
След като А. я прибрал и заживели заедно тя отново избягала. Баща ѝ не
искал А. и Б. да живеят заедно и искал тя да се прибере вкъщи. Когато заминала,
А. я е търсил, но тя не си вдигала телефона. Тя изчезнала и никой нищо не знаел
за нея. Свидетелят не знае кой се грижи за другите две деца на Б. и дали А. е
изпращал пари след заминаването на Б.. Свидетелят твърди, че А. много добре се
грижи за детето, води го на детска градина. Посочва, че Б. не се е обаждала
много отдавна и че не знае тя да е изпращала подаръци или пари на детето.
Съдът, съблюдавайки нормата на чл. 172 от ГПК,
намира, че показанията на свидетелите, макар и роднини на ищеца, следва да
бъдат кредитирани, тъй като кореспондират с останалите доказателства по делото
и са ясни, последователни и непротиворечиви.
По делото е изслушан социалният работник
П.а, която сочи, че са започнали работа с детето през 2016 г. по сигнал на
кмета на с. ****, тъй като майката го е изоставила. По това време детето не е
било припознато от бащата и същият не е имал възможност да се грижи за него.
Това е наложило ДСП – ****** да предприеме мярка за закрила и спешно
настаняване на детето в приемно семейство. Впоследствие родителите отново
заживели заедно и детето било реинтегрирано в биологичното му семейство, а
бащата го припознал. През този период наблюденията на социалните работници
били, че грижите за детето били адекватни от страна и на двамата родители.
Малко след това майката заминала с детето при баща си в гр. ******, поради
което преписката била препратена на ДСП – ******. През 2019 г. в ДСП – ******
било получено писмо от ДСП – **** с искане за среща с бащата относно детето и
запознаване на същия с обстоятелството, че майката отново е изоставила детето и
че то е настанено в приемно семейство. Бащата подал заявление, че желае да
полага грижи за детето и бил насочен към „Център за обществена подкрепа” /ЦОП/
относно мнението за неговия родителски капацитет. Във връзка с това бащата
посещавал детето на територията на ДСП – ****, където е провеждал опознавателни
срещи с детето, тъй като връзката между тях била прекъсната. Впоследствие
детето било реинтегрирано в семейството на бащата. Социалният работник посочва,
че бащата има условията и капацитета да полага грижи за детето. Същият е
консултиран и е подал заявление детето да се наблюдава и от ЦОП. Първоначално
детето посещавало „Център за ранно детско развитие” – гр. ******, тъй като
нямало места детската градина в с. ****, но след като се освободило място, било
прехвърлено там. Детето редовно посещавало детска градина. Грижите за него били
адекватни и то имало силна емоционална връзка с баща си. Детето не търсело
майка си, а възприемало като своя майка леля си. Бащата бил подпомаган в
отглеждането на детето от своя брат и неговата съпруга, както и от роднини.
Сочи, че от месец юни 2019 г., когато детето е било реинтегрирано в семейството
на неговия баща, до този момент майката не е търсила контакт със социалните
работници от ДСП – ****** или с колегите им от ЦОП – ******, нито се е обаждала
по телефона.
По делото е изслушан и ищецът, който
заяви, че другите две деца на Б. се отглеждат от тяхната баба по бащина линия.
Когато Б. си тръгнала втория път и след като той се върнал от **** помолил
кмета на с. **** да му помогне да намерят адреса на детето. Кметът не могъл да
му помогне и ищецът заминал за гр. ****** при бащата на Б.. Последният го
посрещнал с двама – трима човека да го бият. Ищецът му казал, че не иска да се
стига до бой и че е донесъл пари за детето. Подал на бащата на Б. 100 лева, но
той му казал, че ще ги скъса, но няма да ги вземе и хвърлил парите на земята.
Тогава ищецът си прибрал парите. Баща ѝ не знаел къде са Б. и детето.
Когато си тръгнала, Б. си сменила номера на телефона и го блокирала във
Фейсбук. Твърди, че Б. е заминала за Белгия да работи и е оставила детето на
някакъв мъж. Не знае дали е отишла да проституира и дали този мъж е неин
сводник. След 8 месеца този мъж е оставил детето на комшиите за 2-3 дни и
отишъл да я търси. Той не се върнал и след две седмици комшиите се обадили на
ОЗД – ****. Посочва, че 6 пъти е ходил в гр. **** за срещи с детето, защото то
не го познавало. Купил на детето дрехи и обувки. Твърди, че добре се справя с
отглеждането на детето, и че социалните по два пъти месечно идвали в дома му,
за да видят как се справя. Работел като строител и имал възможност да гледа
детето. Сега наемал по – малко работа, за да отделя повече време за детето. В
отглеждането на А. му помагали брат му, снаха му и вуйна му. Имал вуйчо, който
живеел с жена си в с. **** и ако се налагало ищецът да работи в събота, водел
детето при тях. То било много щастливо и ги наричало „баба” и „дядо”. Твърди,
че Б. много го ревнувала. За втората им раздяла посочва, че малката дъщеря на Б.
имала рожден ден и те трябвало да отидат до гр. ******, за да го празнуват там,
но ищецът отказал. Б. се ядосала, защото той не искал да ги закара и се обадила
на тел. 112. Ищецът си бил вкъщи, когато Б. излязла за нещо до центъра. През
това време дошла полиция. Казали му, че има обаждане на тел. 112 и че не бил
оставял жена си да се прибере вкъщи. Тогава дошла Б.. Ищецът се ядосал, хванал
дрехите ѝ и ги изхвърлил навън, като ѝ казал да си взема дрехите и
да си заминава. Тя си взела дрехите, а полицаите ѝ извикали такси и тя си
заминала.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По иска по чл.
132, ал. 1, т. 1 от СК:
В съдебната практика на
върховната инстанция се приема, че фактическият състав на иска по чл. 132, ал.
1, т. 1 от СК включва в себе си: 1. поведение на родителя /действие или
бездействие/; 2. създадена опасност за личността, здравето, възпитанието или
имуществото на детето; 3. причинно-следствена връзка между поведението и
опасността; 4. вина на родителя и 5. случаят да е особено тежък. В този
смисъл е напр. решение № 199 от 5.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 480/2014
г., III г. о., ГК. Лишаването от родителски права на основание чл. 132,
ал. 1, т. 1 от СК е крайна законоустановена мярка за защита
интересите на детето от собствения му родител. Мярката следва
да се налага от съда при доказани по несъмнен начин особено тежки случаи
на посегателство /насилие, изоставяне в беда, трайно вредно влияние и
поставяне в риск/ от страна на родител по отношение на детето. При
всички случаи засилената защита на интереса на детето по чл. 132, ал. 1, т.
1 от СК предполага внимателно изясняване на въведените в процеса твърдения
за поведението на родителя и въздействието му върху детето. Съдът следва
да обсъди всички представени за установяването на това поведение доказателства. В
такъв смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 37 от
19.03.2015г. на ВКС по гр. д. № 4218/2014г., III г. о., ГК.
Родителските права и задължения имат
специфична служебна функция – те се признават от закона и се възлагат на родителя,
за да бъдат упражнявани и изпълнявани от него в интерес на ненавършилото
пълнолетие дете. Интересът на детето се свежда до това, то да бъде отглеждано и
възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено,
нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с
нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който му осигурява
адекватно упражняване и опазване на неговите лични и имуществени права и
интереси. Ако родителят не упражнява предоставените му по закон правомощия или
ги осъществява по начин, който засяга неблагоприятно интереса на детето,
законът предвижда система от мерки за закрила на детето, една от които е именно
институтът на лишаване от родителски права. Лишаването от родителски права
представлява намеса на държавата в конституционно защитени права на родителите
/чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България/, затова условията и
редът за тази намеса са изрично уредени в СК. Критерият, от който се ръководи
съдът, е интересът на детето. Интересът на детето е обективна категория и
трябва да се преценява от гледна точна на повелите на морала и правните
принципи. Интензивността на засягането на интересите на детето определя
степента на намеса в родителските права, чрез ограничаването или отнемането им.
Под “особенo тежки случаи” по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК следва да
се разбира това поведение на родителя, което е извънредно укоримо и
противоправно.
Институтът лишаване от родителски права
означава цялостно отнемане на родителските правомощия и носи характеристиките
на най-радикалната мярка за защита на детето в отношенията му с родителя,
затова винаги се постановява съдебно. Това задължава съда, при постановяване на
решението си, да стигне до обективната истина, въз основа на събраните
доказателства и при проведено пълно доказване по отношение всички фактически
твърдения, обуславящи спорното право. Съгласно практиката на Европейския съд по
правата на човека лишаването от родителски права не може да става на основание
личните качества на родителите или на различията между тях, а трябва да се
основава на поведението на родителя и неговото отразяване върху основните
интереси на детето.
За успешното провеждане на иск, с правно основание чл.
132, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 131, ал. 1 от СК, в тежест
на ищеца, е да установи, в условията на пълно и главно доказване, наличие на
поведение на ответника, създаващо опасност за личността, здравето, възпитанието
или имуществото на детето.
Лишаването
на родителя от правата му върху неговото дете е крайна мярка за защита на
последното, която следва да се прилага при доказана нужда. Основание за
налагането ѝ са случаи, в които с поведението си родителят създава риск
за отглеждането и възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете, или хипотези, в
които е демонстрирано пълно равнодушие и незаинтересованост за живота и
развитието на детето. Друга
предпоставка за лишаване от родителски права, ведно с горното е
наличието на субективно отношение на родителя към това негово
поведение. То трябва да е осъзнато, а не плод на обективни пречки, осуетяващи
съществуването на обичайните и дължими отношения.
Установяването на обективна основателна причина за неизпълнение на
родителския дълг е в тежест на страната, която твърди наличието ѝ. С
оглед характера на производството, целта на която е охраняване интереса на
детето, съдът следва да събира и служебно доказателства относно съществуването
на основателна причина за неизпълнение на родителските задължения, но това му
задължение възниква само когато, с оглед конкретиката на случая, има основание
де се счете, че неизпълнението на родителския дълг е резултат на обективни
обстоятелства, независещи от волята на родителя /така в решение №
406/27.12.2011 г. по г. д. № 1125/2010 г. на ВКС, IV г. о./.
Ищецът твърди, че
ответникът е психически нестабилна, след раждането на детето започнала да
изпада в депресии, плачела непрестанно, изпадала в нервни кризи и правила
скандали за дреболии, че след раздялата им е започнала да проституира, че е
изоставила детето и е заминала за чужбина, а мъжът, при когото е оставила
детето, бил неин сводник.
От представените по делото
социални доклади и досието по случая, касаещ детето А., безспорно се установи,
че след като за втори път е напуснала дома на ищеца, ответникът взела детето
със себе си и от септември 2016 г. заживели в гр. ******. От лятото на 2018 г.
майката е заживяла на съпружески начала с лицето И.А.П. от с. ******, община ******,
област ****, а детето посещавало детска градина в селото. Впоследствие майката
напуснала новото си семейство, като детето било оставено на грижите на лицето,
с което е съжителствала, но по – късно и той заминал за чужбина и оставил А. на
грижите на друго лице. На 24.01.2019 г. в ОЗД – **** е постъпил сигнал от кмета
на с. ****** относно наличието на риск за живота и здравето на детето, което по
това време е било на три години. Била извършена незабавна проверка по случая,
от която социалните работници установили, че детето живее с близък приятел на
бащата в крайно лоши хигиенно – битови условия, че не се задоволяват нуждите на
детето. То е било открито с мръсни дрехи, неподходящи за сезона, и занемарен
външен вид. По – късно било установено, че П. не е биологичен баща на детето.
Със заповед на директора на ДСП – **** от 24.01.2019 г. при условията на
спешност, предвид констатирания риск и след преценка на най – добрия интерес на
детето и необходимостта от осигуряване на сигурна и стабилна семейна среда за
запазване живота и здравето на малолетната, последната е настанена временно в
професионално приемно семейство по административен ред до произнасяне на съда с
решение по чл. 28 от ЗЗДт.
Съдът бе в обективна
невъзможност да изслуша майката, но по делото няма каквито и да било данни,
даващи основание на съда да
приеме, че поведението на майката и неизпълнението на родителския ѝ дълг са
резултат на обективни обстоятелства, независещи от нейната воля. В социалния доклад от ДСП – **** не е посочено при извършеното
проучване, а и по – късно, когато майката се е обаждала в ДСП – **** и ОЗД при
ДСП - ****, социалните работници да са установили наличие на обективни
обстоятелства, станали причина майката да изостави детето при своя съжител, и довели
до невъзможност от нейна страна да изпълнява родителския си дълг, нито самата
тя да е заявила пред тях подобни твърдения. На срещата с представители на ДСП –
****** дъщерята на ответника – М.А., споделила, че майка ѝ живее в ****. Съобщението
по настоящото дело, изпратено до ответника И. на регистрирания постоянен адрес,
който съвпада с настоящия, установени от служебно направена справка в НБД
„Население”, е върнато в цялост с отбелязване, че по сведение на баща ѝ
същата се намира в чужбина.
По делото обаче не се
установи майката да психически лабилна. От свидетелските показания, както и от
обясненията на ищеца, дадени при изслушването, се установи, че конфликтите
между страните при съвместното им съжителство са се дължали на голямата
ревност, която Б.И. е изпитвала към него. Не се доказаха и твърденията, че
същата е започнала да проституирала и че мъжът, с когото е съжителствала е неин
сводник. Нещо повече, при изслушването
ищецът заяви, че самият той не знае за наличието на тези обстоятелства.
По делото безспорно се
установи, че отношенията между страните са конфликтни, че за времето от месец
септември 2016 г. до лятото на 2018 г. детето е било отглеждано единствено от
своята майка, която е полагала грижи за него, както и че през този период и
след това - до месец февруари 2019 г., когато е бил потърсен от социалните
работници при ДСП - ****** по повод настаняването на детето в приемно семейство
от ДСП – ****, бащата не
е осъществявал контакти с малолетното дето. От събраните по делото
доказателства обаче се установи, че това не се дължи на липсата на интерес от
бащата към детето, а на поведението на майката, която след промяната на
местоживеенето си в друго населено място не е съобщила адреса на детето. В
своите показания свидетелят С. твърди, че те не знаят номера на телефона на майката и не могат да
осъществят контакт с нея. При изслушването бащата заяви, че е потърсил
съдействие от кмета на с. ****, за да бъде открит адреса на детето, но
последният не успял да му помогне. Независимо от това, ищецът предприел
пътуване до гр. ******, където живеел бащата на ответника, но бил посрещнат
враждебно и дори парите, които искал да остави за детето си, не били приети, а
били хвърлени на земята. Тези твърдения не могат да бъдат игнорирани, тъй като
няма доказателства, които да ги оборят. Ето защо не може да бъде споделена
тезата на особения представител на
ответника, че вина за създалата се ситуация имат и двамата родители: майката
със своето действие, оставяйки детето на своя съжител, без да си дава сметка,
че той може да го остави на трето непознато за детето лице, а бащата със своето
бездействие, непредприемайки необходимите действия, за да му бъде определен
режим на лични отношения с детето. Рисковото поведение на майката за здравето и
живота на детето е резултат на обстоятелства,
лежащи извън поведението на бащата. Същата, за разлика от бащата, е знаела къде
е неговия дом и вместо на неангажирано с отглеждането на детето лице, е могла и
е трябвало да остави детето в биологичното семейство на другия му родител. За
това обаче е било необходимо да превъзмогне влошените отношения с бащата, с
което тя очевидно не е могла да се справи.
Безспорно е, че и двамата родители трябва да имат
отговорност към детето си и следва да изградят такива отношения помежду си,
които да са толерантни, с оглед бъдещото личностно развитие и запазване
психичното здраве на детето им. Въпреки това обстоятелство обаче, предмет на
настоящия спор е - налице ли са основанията, предвидени в нормата на чл. 132 от СК, за лишаване на ответника Б.И. от родителски права. Съдът
следва да съобрази само данните, доказателствата и социални доклади единствено
с оглед предмета на настоящия спор. Във всички случаи, в които от събраните по
делото доказателства се установи достатъчно тежко увреждане или застрашаване на
права и интереси на детето от страна на неговите родители, макар и чрез
еднократно проявени действия, но представляващи сериозна опасност за живота,
здравето, личностното развитие или възпитанието на детето е налице основание за налагане на предвидената в специалния
закон санкция, каквато е лишаването от
родителски права по смисъла на СК.
В настоящия
случай, предвид събраните по делото доказателства, съдът приема, че по делото
се установи наличие на основанието, визирано в разпоредбата на чл. 132, ал. 1,
т. 1 от СК, а именно ответникът Б.Н.И., чрез своето поведение,
съзнателно /виновно/ е създала опасност за живота и здравето на
малолетното си дете А.А.С..
По иска по
чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК:
Предвид установените по делото
фактически положения, съдът намира, че са налице
предпоставките и по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК за отнемане родителските права
на ответника Б.Н.И. по отношение на малолетното
ѝ дете А.А.С..
Както вече беше посочено, по делото не е спорно, а и от събраните писмени и
гласни доказателства се установява, че страните са живели на съпружески начала
в дома на ищеца. От това съжителство на *** г. се ражда тяхната дъщеря А.. Родителите
се разделяли два пъти през същата година, като след втората раздяла през
септември 2016 г. майката и детето се установяват да живеят в гр. ******, а
през 2018 г. - при новия съжител на майката И.А.П. в с. ******,
община ******, област ****. Ищецът твърди, че майката е оставила детето при
някакъв мъж. Това обстоятелство е установено и от социалните работници,
извършили проверка по случая. По делото няма данни дали след като е заминала и
е оставила детето на И. П. майката се е интересувала и е търсила контакти с
детето, дали е изпращала издръжка. По категоричен начин обаче се установи от
събраните по делото гласни доказателства, социални доклади и от изслушването на
социалния работник в съдебно заседание, че за периода на настаняването на
детето на територията на ДСП – **** в професионално приемно семейство майката
се е обаждала само три пъти на телефоните на ДСП – **** и ОЗД при ДСП – ****,
за да търси информация за дъщеря си, като след реинтегриране на детето в биологичното
семейство на неговия баща тя е преустановила обажданията. Не се установи през периода
от реинтегриране на детето в семейството на неговия баща – месец май 2019 г.,
до приключване на съдебното дирене, продължил повече от шест месеца, от страна
на майката да е била предоставяна издръжка на детето под каквато и да било
форма. Няма данни и за
наличието на обективна причина или пречка за изпълнение на родителския и
нравствен дълг към детето за грижа и издръжка, нито майката да е да е твърдяла при
обажданията ѝ в ДСП – **** и ОЗД пир ДСП – **** за съществуването на обективни, стоящи извън волята ѝ, пречки за
проява на грижа и интерес, финансова подкрепа и участие в отглеждането на
детето.
Детето
има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява
неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие – чл.
124, ал. 1 от СК. На това право съответства задължението на родителят да се
грижи за физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, за
неговото образование и неговите лични и имуществени интереси. Израз на горните
права и отговорности е и задължението на всеки родител да осигурява условия на
живот необходими за развитие на детето, което включва и издръжка на
ненавършилите пълнолетие деца /чл. 143 СК/. Възможността на лицето, което дължи
издръжката, е основание за даване на същата и показател за размера ѝ;
възможността е винаги обективна и конкретна. Невъзможността да се дава издръжка
не погасява правото на издръжка изобщо и завинаги, а само за времето, докато тя
продължава, а доколкото издръжката е част от грижата и отговорността на
родителя за живота и добруването на непълнолетното дете, невъзможността да се
дава трябва да е пълна, обективна, независеща от волята на задълженото лице.
Задължението
за полагане на грижи и даване на издръжка на непълнолетно дете от родител
възниква от момента, в който детето е родено, по силата на закона, и съществува
независимо дали е отправена покана за изпълнение, съответно предприети ли са
принудителни мерки за престиране на дължимото, докато детето навърши пълнолетие
или до настъпване на друго законно основание за прекратяване. Недаването на
издръжка, когато е трайно и при липсата на друг финансов или материален принос
на родителя за отглеждането на детето, без значение дали издръжката е и изрично
поискана, е поведение, което попада във фактическия състав на чл. 132, ал. 1,
т. 2 от СК. Законодателят е приел, че подобно поведение представлява цялостно
неизпълнение на родителските задължения, което именно налага предприемане на
мерки за закрила на детето чрез лишаване от родителски права /така в решение №
58/16.04.2019 г. по г. д. № 2931/2018 г. на ВКС, IV г. о./. В този смисъл неоснователни са
възраженията на особения представител на ответника, изложени в отговора на исковата
молба, че дължимата от майката издръжка не е била определена по съдебен ред с
възникващо задължение на същата да я заплаща и до момента такава не е била
търсена от бащата, който едва от месец май 2019 г. се грижи за детето.
Поведението
на майката сочи на трайно, неизвинимо неизпълнение на родителските
отговорности, съставляващи основание за лишаването ѝ от родителски права и по
чл. 132, ал. 1, т. 2 ГПК. Упражняването на
родителските права е подчинено на интересите на децата. Отнемането на тези
права е средства за защита на децата, а предписаните от съда вследствие на това
мерки по чл. 134 от СК целят възстановяване на отношенията дете – родител,
включително ефективното участие на последния в грижата за физическото,
умствено, нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование и
неговите лични и имуществени интереси.
С оглед този
резултат, следва да бъдат определени мерки относно личните отношения между майката и детето по силата на чл. 134 от СК.
Комуникацията между родителите е трайно нарушена
и те не общуват помежду си. Детето е на 4 години не търси майка си, като
припознава леля си за своя майка. ДСП – ****** препоръчва - в интерес на детето
да се поддържа емоционалната връзка между него и майката, както и нейните
близки роднини.
Съдът,
като взе предвид възрастта на детето и нуждата му от общуване с майката,
намира, че в продължение на 18 месеца след постановяване на настоящото решение
режимът на лични отношения на майката с детето следва да се осъществява всяка
първа и трета неделя от месеца по местоживеене от 10:00 часа до 12:00 часа в
присъствието на бащата или определено от него пълнолетно лице, което детето
познава; през следващите три месеца, след изтичане на тези 18 месеца, майката
следва да вижда детето всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00 часа до 12.00
часа, без да е задължително да присъства и определено лице; през следващите три
месеца следва да вижда детето всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00 ч.
до 17:00 ч., след което всяка първа и трета събота на месеца от 9.30 ч. до
18.00 ч. в неделя, с преспИ.е, както и по 20 дни от 2022 г. през лятната
ваканция на детето, по време, което не съвпада с годишния отпуск на бащата.
Съдът
разпорежда на родителите, независимо от своите лични чувства, да намерят начин
да започнат отговорно да контактуват по въпросите, засягащи детето, а при
необходимост да потърсят и професионална помощ.
По силата на чл. 134 от СК, с настоящето решение съдът следва да се произнесе и по издръжката на
детето. От друга страна ищецът е предявил самостоятелен иск по чл.
143 от СК – за присъждане на първоначална издръжка на малолетното дете А.А.С., който е процесуално допустим.
Майката следва да заплаща и месечна издръжка,
чийто размер съдът определя по правилата на чл. 142 от СК. Такава се претендира
от ищеца в размер на 150 лева. Минималният размер на дължимата издръжка за
едно дете към настоящия момент е в размер на 152.50 лева месечно, арг. от чл.
142, ал. 2 от СК, вр. с чл. 1, ал. 2 от ПМС № 350 от 19.12.2019 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за
страната, в сила от 01.01.2020 г. С оглед на това съдът определя месечна
издръжка в размер на 155.00лева, която майката следва да заплаща на детето,
чрез неговия баща и законен представител, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 09.07.2019 г.
При този изход на делото
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – ****** сумата от 300
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция за
назначения особен представител адвокат В.А., на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС - ****** сумата
от 223.20 лева, представляваща държавна такса върху присъдената
издръжка по Тарифата за ДТССГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ЛИШАВА по иск на бащата А.С.А.,
ЕГН **********,***, против майката Б.Н.И., ЕГН **********,***, ОТ РОДИТЕЛСКИ
ПРАВА Б.Н.И., ЕГН **********,***, ПО ОТНОШЕНИЕ НА детето А.А.С., родена на ***
г., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на майката Б.Н.И., ЕГН **********,***, режим на лични отношения с
детето А.А.С., родена на *** г., ЕГН **********, както следва: в продължение на 18 /осемнадесет/ месеца след постановяване
на настоящото решение всяка първа и трета неделя от месеца по местоживеене от
10:00 часа до 12:00 часа в присъствието на бащата или определено от него
пълнолетно лице, което детето познава; през следващите три месеца, след
изтичане на тези 18 /осемнадесет/ месеца, да вижда детето всяка първа и трета
неделя от месеца от 10:00 часа до 12.00 часа, без да е задължително да
присъства и определено лице; през следващите три месеца да вижда детето всяка
първа и трета неделя от месеца от 10:00 ч. до 17:00 ч., след което всяка първа
и трета събота на месеца от 9.30 ч. до 18.00 ч. в неделя, с преспИ.е, както и
по 20 дни от 2022 г. през лятната ваканция на детето, по време, което не
съвпада с годишния отпуск на бащата.
ОСЪЖДА Б.Н.И., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАЩА на непълнолетното дете А.А.С., родена на *** г., ЕГН **********, с
настоящ адрес: ***, чрез неговия баща и законен представител А.С.А., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 155 лв. /сто петдесет и пет лева/, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.07.2019
г., до настъпване на основания за изменение или прекратяването на
издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Б.Н.И., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на РС - ****** сумата от 300.00 лева /триста лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция за назначения
особен представител адвокат В.А., на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Б.Н.И.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС - ****** сумата от 223.20 лева /двеста
двадесет и три лева и двадесет стотинки/, представляваща държавна такса
върху присъдената издръжка съгласно Тарифата за ДТССГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните, ДСП – ****** и РП – ****, ТО - ****** пред ОС - ****.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: