Присъда по дело №637/1999 на Софийски градски съд

П Р И С Ъ Д А

 

гр. София, 13.10.2015 г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Наказателно отделение, IX състав, в открито съдебно заседание на  тринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав :

 

Председател:  Карамфила Т.

Членове: мл. с. Мария Долапчиева

Съдебни  заседатели: К.Д.

С.Л.

Н.Ч.

 

с участието на съдебен секретар В.И. и прокурора Детелин Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Т., нохд 637/99 по описа на съда,  въз основа на закона и данните по делото:

ПРИСЪДИ

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Н.Ф., роден на *** ***, български гражданин, с начално образование, осъждан, ЕГН **********

ЗА ВИНОВЕН в това, че:

На 09 срещу 10.05.1990 г. в гр. С., в пункт за изкупуване на вторични суровини на ул. „**** отнел от владението на З.Г. И. движими вещи, които не са обществена собственост както следва:  

Портативен телевизор марка „Ю.“ на стойност 150 (сто и петдесет) лв.

Токоизправител за телевизора на стойност 20 (двадесет) лв.

Обща стойност на вещите – 170 ( сто и седемдесет) лв. с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и деянието е придружено с убийство на З.Г. И. – престъпление по чл. 256 ал. 2 (отм.) вр. чл. 199 ал. 2 т. 2 пр.1 НК, поради което и на основание чл. 54 НК и чл. 2 ал. 2 НК ГО ОСЪЖДА на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 61 т. 2 ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален режим на изтърпяване на наказанието – „СТРОГ РЕЖИМ”.  

На основание чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в ЗАТВОР.

На основание  чл. 59 ал. 1 НК ЗАЧИТА от срока на лишаване от свобода  времето на предварително задържане на подс. Г.Н.Ф. по делото считано от 07.08.1991 г. до 16.03.1994 г.

 На основание чл. 189 ал. 3 НПК  ОСЪЖДА  подс. Г.Н.Ф. ДА ЗАПЛАТИ  направени по делото разноски в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Висш съдебен съвет в размер на 963,54 лв. ( деветстотин шестдесет и три лв. и петдесет и четири ст.), както и по пет лв. държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.   

На основание чл. 112 ал. 1 НПК веществени доказателства както следва: 5 бр. бутилки, от които  – 3 от вино, 1 от бира, 1 от уиски, глинени парчета, кутия с цигари „БТ“, ръчен електронен часовник без каишка, долна част от глинена ваза с тъмна глазура, за които не е установено на кого принадлежат да се съхраняват в едногодишен срок от завършване на наказателното производство, при което, ако не са били потърсени в този срок, подлежат на отнемане в полза на държавата.      

Иззетите микроследи – косми, натривки, влакна и фасове да останат по делото.  

ПРИСЪДАТА  подлежи на обжалване или протестиране в 15 дневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.  

 

Председател:

 

Член:

 

Съдебни заседатели: 1.

 

                                   2.

 

                                   3.

 

 

 

      

Мотиви на присъда по нохд № 637/99 по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 9- ти състав:

 

В Софийски градски съд е внесен обвинителен акт от Софийска градска прокуратура  срещу Г.Н.Ф. за това, че:

1. На 09 срещу 10.05.1990 г., в гр. ****, в пункт за изкупуване на вторични суровини на ул. „****, отнел от владението на З.Г.  (на места в делото сочена като Г.) И. портативен телевизор „Ю.т” на стойност 150 лв. и токоизправител за него на стойност 20 лв., движими вещи , които не са обществена собственост на обща стойност 170 лв. с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила, нанасяйки силен удар с керамична ваза в тилната област на главата на И., след което деянието си придружил с убийство на същата чрез удушване с помощ на покривката на акумулиращата печка, която увил като примка около шията и я стягал с нея и с ръце я е притискал до умъртвяването й  - престъпление по чл. 256 ал. 2 (отм.) вр. чл. 199 ал. 2 т. 2 пр.1 НК

2. На 16.03.1994 г. около 04.07 ч. като затворник избягал от килия № 2 ет. 3 8 – ми отряд на СЦЗ, находящ се в гр. ****, ул. „****, като за бягството си е послужил с подкопаване, събаряне и разрушаване на стената – престъпление по чл. 297 ал. 2 вр. ал. 1 НК.

С определение на съда в съдебно заседание от 30.07.2015 г. наказателното производство по делото срещу подс. Г.Н.Ф. е прекратено частично, на основание чл. 289 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 24 ал. 1 т. 3 НПК и чл. 81 ал. 3 НК, поради настъпила погасителна давност за наказателно преследване, в частта на повдигнато обвинение за престъпление по чл . 297 ал. 2 вр. ал. 1 НК.

Съдът е обявил, че наказателното производство срещу подс. Г.Н.Ф. продължава по внесения обвинителен акт с твърдение за престъпление по чл. 256 ал..2 (отм.) вр. чл. 199 ал. 2 т. 2 пр.1 НК.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа изцяло внесения обвинителен акт. Намира, че в хода на съдебното следствие са събрани необходимите доказателства относими към предмета на доказване. Счита, че авторството и вината на подсъдимия Г.Ф. са доказани по безспорен и несъмнен начин. Счита, че са налице обстоятелства отегчаващи отговорността на подсъдимия като предходни осъждания, а така също и предприетото бягство от затвора и укриване от органите на досъдебното и съдебно производство. Моли съдът да признае подсъдимия за виновен и му наложи наказание „лишаване от свобода” около максималния предвиден в закона размер.

Повереникът на частния обвинител, адв. Д., се присъединява изцяло към казаното от представителя на СГП. Пледира подсъдимият да се признае за виновен в извършване на престъплението, по което му е повдигнато обвинение. По отношение на размера на наказанието предоставя на съда.

За подсъдимия Г.Н.Ф. съдебното производство се води отсъствено на основание чл. 269 ал. 3 т. 1 и т. 2 НПК.

С постановление от 07.08.1991 г. спрямо подс. Г.Н.Ф. , по сл.д. № 439-9 /1991 г. по описа на отдел Следствен **** – град, по обвинение по чл. 256 ал. 2 вр. чл. 199 ал. 2 т. 2 пр.1 НК е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”. (постановление на л. 30 т. 1 ДП).

На 16.03.1994 г. подсъдимият Г.Н.Ф. ***. (справка на л. 14 т. 4 ДП)

Подсъдимият е обявен с бюлетин 52/17.03.1994 г. на СДВР за местно издирване и телеграма № 733/16.03.1994 г. на ДНП за общодържавно издирване.  (справка на л. 27 т. 4 ДП)  

Към настоящият момент подсъдимият не е намерен.

Подсъдимият Ф. има променлива позиция към обвинението, като се признава виновен и не се признава виновен. Давал е обяснения както на досъдебното производство, така и пред  друг състав на съда – по нохд 389/92 на СГС,  което е било прекратено.   

Служебният защитник на подсъдимия – адв. К., счита, че няма абсолютна доказаност, че подс. Ф. е извършител на деянието, за което се обвинява съгласно обвинителния акт. Позовава се на противоречиви показания на св. Н. относно това кой е носил телевизора и кой му го е предложил за продажба. Освен това подсъдимият категорично твърдял, че телевизорът не е  краден, а закупен от него. В този смисъл били и показанията на св. Ц.А.. Относно св. П. и П., посочва, че същите не са свидетели за лицето извършило деянието. При това изводът, че подсъдимият е извършител на деянието бил в областта на предположенията. Намира, че не може да се обоснове по – висока степен на обществена опасност на подсъдимия поради предишни осъждания. Пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното:

От фактическа страна: 

Подсъдимият Г.Н.Ф. е роден на *** ***, български гражданин, с начално образование, осъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Г.Н.Ф. е осъждан.

Спрямо него е била постановена присъда от 13.10.1988 г. по нохд 14/88 на Районен съд Лом, в сила от 29.06.1989 г. , за деяние през есента на 1987 г. по чл. 252 ал. 1 вр. чл. 195 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3, т. 4, чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 НК и чл. 63 ал. 1 т. 3 НК и на основание чл. 54 НК му е определено наказание една година и два месеца лишаване от свобода. За деяние от 02.05.1987 г. – 22.07.1987 г. на основание чл. 195 ал. 1 т. 3 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 и чл. 54 НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода. На основание чл. 23 НК съдът е определил едно общо наказание – една година и два месеца лишаване от свобода. При общ режим. МОС с решение от 13.10.1988 г. изменил наказанието по чл. 252 ал. 1 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 4 НК  чл. 26 ал. 2 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 НК и това наложено му по чл. 23 ал. 1 НК като увеличил наказанието на една година и шест месеца лишаване от свобода. (справка за съдимост на л. 386 т. 2 нохд 637/99).

Подс. Ф. е търпял наказанието лишаване от свобода по нохд 14/88 на Ломски районен съд в размер на една година и шест месеца по чл. 252 НК като е постъпил в Поправителния дом Бойчиновци на 27.07.1989 г. и освободен на 31.08.1989 г. с Указ. (справка на л. 45 т. 2 ДП).  

Подс. Г.Н.Ф. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата. Налице е асоциално поведение, свързано със социални фактори. (съдебно- психиатрична експертиза на л. 113 – 119 т. 1 ДП)

Подс. Г.Ф. не страда от душевно заболяване. Интелектът му е в ниските граници на нормата и се характеризира с примитивизъм. В сексуалността му не се маркират с достъпните методи болестни отклонения. (съдебно- психиатрична експертиза на л. 14 т. 3 ДП) 

Подс. Г.Ф. е с отрицателни характеристични данни, със склонност към извършване на кражби. (характеристика на л. 43 т. 2 ДП).

На 09 срещу 10.05.1990 г.  в гр. **** подс. Г.Н.Ф. през деня употребил алкохол като изпил около 40 бири. На 09 срещу 10.05.1990 г., решил да влезе в пункт за вторични суровини намиращ се на ул. „****, където преди това бил предавал вторични суровини и познавал отговорничката З. И., и да открадне малко телевизорче, каквото знаел, че има. Външната врата на двора била заключена с катинар. Прескочил оградата на двора. В пункта било тъмно и не личало да има човек. С ръце разбил вратата на пункта, която била от талашит. Дупката била достатъчна, за да влезе подсъдимият вътре, което и направил. Изведнъж се светнала крушката и отговорничката на пункта – З. И. го попитала какво търси там. Подсъдимият се стреснал. Блъснал с едната ръка И., а с другата я ударил по главата с керамична ваза, която стояла на акумулираща печка. И. паднала по гръб. Вазата се счупила на много парчета, които паднали на пода. Подсъдимият взел от акумулиращата печка покривка. Вързал я на шията на И. и започнал да я стяга. Притискал и с  ръце шията. Това направил от страх, тъй като се уплашил, че И. ще го издаде. Стягал докато И. починала.

След като удушил З. И. я съблякъл, за да не се забележи липсата на телевизора и извършеното да изглежда като изнасилване.

Подсъдимият видял телевизора на масата. Телевизорът бил марка „Ю.т” на стойност 150 лв. и с токоизправител към него на стойност 20 лв., обща стойност – 170 лв.

Подсъдимият взел телевизора и токоизправителя към него, сложил ги в найлоново чувалче. С ключове, които били от вътрешната страна на вратата я отключил и излязъл. Хвърлил телевизора през оградата, прескочил я  и отишъл на гарата. Прибрал се в селото си – с. Д. Ц.. Оставил телевизора вкъщи.

След време подсъдимият предложил телевизора и токоизправителя към него за продажба на св. Н.Н.. Подсъдимият и брат му А. донесли телевизора. Св. Н. дал на А. за телевизора и токоизправителя  сумата от 60 – 70 лв. А. му казал, че телевизорът бил на брат му Г. (подс. Ф.) , който си го бил купил. След това бащата и майката на подсъдимия отишли да откупят телевизора, като преди това взели пари от св. Ц.А.. Телевизора предали на св. Ц.А.. 

Установява се, че З. И., е починала вследствие на механична асфиксия от смесен тип, т.е. загърляне с примка и притискане  на шията с ръце – удушване.

Върху трупа на З. Г. са установени: примка от покривка на шията, охлузвания, кръвоснасядания, и драскотини по шията. Счупване на рогчето на щитовидния хрущял вляво. Кръвонасядане на същото място и под лигавицата на гръкляна. Точковидни кръвоизливи по серозните обвивки. Кръвонасядания по челото, носа и лявата слепоочна област. Рана на тилната област на главата, емфизем на белия дроб. Коронаросклероза. Оток на мозъка. Кръвен застой във вътрешните органи. Смъртта на Г. се дължи на механична асфиксия от смесен тип на загърляне с примка и притискане с ръце – удушване. Към момента на настъпването на смъртта Г. е била в долната граница на средна степен  на алкохолно опиване. (съдебно-медицинска експертиза на труп на л. 81 – 82 т. 1 ДП).

Установените травматични увреждания по трупа, разкъсно-контузната рана на главата, кръвонасядания и охлузвания са резултат от действието на твърди, тъпи предмети (удари или притискане), а охлузванията от допирателното действие на твърди предмети с повече или по-малко оформен ръб.

Разкъсно-контузната рана на главата е в резултат най- вероятно от удара с керамичната ваза.

Останалите увреждания, които са предимно в областта на шията са получени при загърлянето и душенето на И.. Характеристиката на травматичните увреждания показва, че те са причинени приживе. Давността на уврежданията съвпада с давността на смъртта.

Не са събрани медицински данни, по които с категоричност да се заключи, че със З. И., преди смъртта или след нея е извършено полово сношение. Неустановяването на такива данни не изключва възможността с нея да са извършвани блудствени действия или полово сношение.

При въздействие в областта на шията (загърляне с някаква примка или душене с ръце) смъртта може да настъпи по няколко механизма: рефлекторно, от прекъсване на мозъчното кръвоснабдяване и рядко – при значителна физическа сила натискащия шията от запушване на дихателните пътища и прекъсване на достъпа н на въздух, както и от комбинацията от тези механизми. В случая, като се имат предвид установените при аутопсията морфологични белези, следва да се приеме, че първият механизъм се изключва. При душене с ръце, нападнатият има възможност да измести шията си, да се бори, което удължава времето на причиняването на смъртта и през този период И. е възможно да е изпитвала болки и да е осъзнавала състоянието, в което се намира. При въздействие върху шията, поради прекъсване на мозъчното кръвообращение, бързо се губи съзнание, като в случая има и улесняваща загубата на съзнание фактори (удар по главата и алкохолно повлияване). Като се имат предвид установените при вътрешното изследване белези на механична асфиксия и останалите обстоятелства, смъртта е настъпила в рамките на няколко до 10 минути.

При изследване на иззета кръв от трупа на И., по газхроматографския метод се установява наличие на алкохол в нея от 1,9 промила, което отговаря на средна степен на алкохолно повлияване. (съдебно – медицинска експертиза на л. 83 т. 1 ДП).

 Инкриминираните вещи – телевизор „Ю.т” с черна кутия с фабр. № *********, и токоизправител, включен към телевизора, били предадени с протокол за доброволно предаване на 01.08.1991 г. на следовател в отдел „Следствен” **** – град от Ц.Л.А. (протокол на л. 27 т. 2 ДП) и върнати на С.П. с разписка на 24.10.1991 г. (л. 29 т. 2 ДП).

 

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото доказателства – гласни - обяснения на подсъдимия Ф., показания на свидетели, писмени доказателства и доказателствени средства, веществени доказателства и доказателствени средства, експертизи.    

Гласни доказателства: обяснения на подс. Ф. от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 279 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 НПК, както следва – на л. 32 т. 1 ДП, л. 64 т. 2 ДП,  дадени пред друг състав на съда по реда на чл. 279 ал. 1 т. 2 НПК  - по нохд 389/1992 по описа на СГС в съдебно заседание на 01.10.1992 г.,  прочетени на основание чл. 279 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 НПК от ДП  - л. 26 т. 3 ДП , прочетени от ДП – л. 34 т. 1 ДП)

Показания на св. С.П. (л. 758 т. 3 гръб СД, вкл. прочетени показания от ДП – л. 65 т. 1 ДП), св. Н.Н. ( л. 759 т. 3 СД, вкл. прочетени от ДП – л. 63 т. 1 ДП), св. Ц.А. ( л. 818 т. 3 СД, вкл. прочетени от ДП – 62 т. 1 ДП), св. Е. П. (л. 823 т. 3 СД, вкл. прочетени от ДП - л. 66 т. 2 ДП).

Обясненията на подс. Ф.,  в частта, с която признава обвинителната теза, са в общи линии еднопосочни. Налице се несъответствия в отделни детайли, които се преодоляват при систематичния прочит на доказателствата, обосноваващи защо съдът следва да даде вяра на едни, и да отхвърли други.

В обясненията си от 07.08.1991 г. на  л. 32 т. 1 ДП, подсъдимият признава вината  си. Описва начина, по който е проникнал в пункта. Тези обяснения се различават от обясненията дадени от подсъдимия пред друг състав на съда – по нохд 389/92 на СГС, в частта на начина, по който И. е била удушена. В обясненията от л. 32 т. 1 ДП подсъдимият заявява, че с дясната ръка хванал И. с лакътя през шията, съборил я на земята и започнал да я души с лакът като си свивал силно ръката. Поддържа и че я ударил с ваза по главата, като не е сигурен дали преди да я удуши или след това. Отрича да  е събличал И.. Обяснява как впоследствие телевизорът бил продаден.

В обяснения пред друг състав на съда подсъдимият обяснява че отишъл в пункта, за да вземе телевизорчето, че душил жертвата с покривка, като преди това я блъснал и ударил с ваза по главата. След като удушил З., я съблякъл.

Впоследствие, в разпит от 05.11.1991 г. на л. 34 т. 1 ДП, подсъдимият отрича вината си. Отрича да е извършил убийството, както и да е откраднал телевизора. Заявява, че телевизорът купил от битака.

Впоследствие в разпит от 22.04.1992 г. на л. 64 т. 2 ДП подсъдимият отново признава вината си. Заявява, че не очаквал в пункта да има човек. Заявява, че знаел, че И. държи телевизорче в пункта и отишъл да го вземе или каквото друго намери. Заявява, че не подържа обясненията си, в които се отрича че той е извършителят.

Впоследствие в разпит от 29.12.1992 г. подсъдимият уличава лице „М.” като  този, който му предложил да влязат в пункта и откраднат каквото могат. Двамата с М. влезли в двора. М. пробил дупка във вратата, влязъл вътре, а той останал на двора да пази. Отвътре М. му подал малък телевизор, след което отново го извикал и му подал няколко парчета керамика, които изхвърлил в сандък до кантара на двора. Като си тръгнали М. му дал пари и телевизора, тъй като само бил пазел. Разделили се. Докато М. бил вътре в пункта, а той в двора, чул , че нещо се счупило. Отрича да е убивал някого, да е   крал нещо от пункта, да е събличал жената в пункта.

Впоследствие в разпит пред друг състав на съда – от 01.10.1992 г. подсъдимият дава подробни обяснения, в които разказва какво точно е правел на пункта и по отношение на пострадалата З. И.. Подробно описва механизма на деянието, начина на проникване в пункта  като прескочил оградата на двора, след което пробил и оформил дупка във вратата на пункта, описва как блъснал И. и я  ударил с ваза, след  което я душил с покривка. Признава, че е ударил и убил И.. Признава, че я задушил с покривката. Признава, че след като удушил И., я съблякъл. 

Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимия дадени пред друг състав на съда, като най-подробни, точни, ясни и последователни, и кореспондиращи на останалия доказателствен материал. (извън обяснения на подсъдимия).

Тези обяснения също така кореспондират на обясненията, с които подсъдимият признава вината си от досъдебното производство – обяснения от 07.08.1991 г. на  л. 32 т. 1 ДП, и които съдът също кредитира, макар корективно. Двете групи обяснения се различават в отделни детайли – по фактите за механизма на удушаване на И. – с ръка или кърпа, за това дали я е събличал, както и дали е знаел предварително какво ще взема от пункта.  

В дадени обяснения пред друг състав на съда, подсъдимият подробно описва начина на проникване в пункта, механизма на извършеното от него деяние, начинът по който е нападнал пострадалата З. И.,  вземането на телевизора.

Тези обяснения кореспондират на множество други доказателства по делото.

На първо място, те отговарят на описаното в огледа за местопроизшествие, съгласно който входната врата на пункта била отворена (което кореспондира на обясненията на подсъдимия, че с ключовете е отворил вратата и така си е тръгнал), че във вратата имало отвор с неправилна форма, а на пода откъм външната страна на вратата, откъм двора се намират множество малки парчета талашит (което отговаря на обясненията на подсъдимия, че пробил талашита на входната врата на пункта с ръка), че на място се открили множество керамични парчета (което отговаря на обясненията на подсъдимия, че е ударил З. И. с глинена ваза). В протокола за оглед е описана акумулираща печка, каквото и подсъдимият  твърди, че е имало. В протокола за оглед е описано как  около врата на трупа се намирала жълтеникава кърпа с червени цветя, което отговаря на обясненията на подсъдимия, че вързал покривка около шията на жертвата. В протокола за оглед се описва как трупът е оголен от кръста  надолу и само на върха на краката от глезените надолу се вижда несъбут на двете ходила жълтокафяв чорапогащник, а откъм лявото стъпало са оплетени и дамски гащи. Това пък отговаря на обясненията на подсъдимия, че съблякъл З. И. (след като я удушил), за да прилича извършеното на изнасилване.

В протокола за оглед е описано как в тилната част на главата на трупа малко вдясно от срединната линия има рана с дължина около 3 см., леко начупен ход и сравнително гладки ръбове, заострени ъгли и тъканни мостчета в дълбочина. Косата наоколо е зацапана с течна и спечена червеникава течност и  полепнали по нея парчета от глинен съд. (ваза) Това кореспондира на обясненията на подсъдимия за това, че ударил З. И. в главата с ваза.

На следващо място, обясненията на подсъдимия, при които описва механизма на удушаване на З. И., кореспондират и на заключение от съдебно – медицинска експертиза на труп – относно това че върху трупа на З. И. има примка от покривка на шията, охлузвания, кръвонасядания, и драскотини по шията. Счупване на рогчето на щитовидния хрущял вляво. Кръвонасядане на същото място и под лигавицата на гръкляна. Точковидни кръвоизливи по серозните обвивки. Кръвонасядания по челото, носа и лявата слепоочна област. Рана на тилната област на главата, емфизем на белия дроб. Коронаросклероза. Оток на мозъка. Кръвен застой във вътрешните органи, както и на заключението, че  смъртта на Г. се дължи на механична асфиксия от смесен тип на загърляне с примка и притискане с ръце – удушване. (съдебно-медицинска експертиза на труп на л. 81 – 82 т. 1 ДП).

Също така, обясненията на подсъдимия, че е наранил пострадалата И. приживе – като я блъснал и ударил в главата с ваза, при което тя паднала, отговарят на данните и от тройната съдебно – медицинска експертиза, че характеристиката на травматичните увреждания показва, че те са причинени приживе, както и че давността на уврежданията съвпада с давността на смъртта. (т.е. те са причинени относително по едно и също време)( съдебно-  медицинска експертиза на л. 83 т. 1 ДП).

Наред с това, обясненията на подсъдимия Ф., че се е намирал по времето и на мястото на деянието и че си е служил с керамичния съд (ваза) се потвърждават и от  дактилоскопна експертиза – протокол № 18 от 29. 05.1991 г.  на л. 97 т. 1 ДП, относно намерена дактилоскопната следа при огледа на местопроизшествие в пункт за вторични суровини върху керамичен съд, която се установява  да е оставена от десния среден пръст на Г.Н.Ф. (експертиза на л. 97 т. 1 ДП). Потвърждават се и от тройна дактилоскопна експертиза, при която се установява, че се установява, че дактилоскопната следа с условен № 1 – иззета от основата на керамичния съд намерена при претърсването в пункт за вторични суровини ул. „**** на 14.05.1990 г. е оставена от средния и безименен пръст на дясната ръка на Г.Н.Ф.. (протокол № 249 от 20.11.1992 г. – л. 6 т. 3 ДП).

Обясненията на подсъдимия, че се намирал по времето и на мястото на деянието се потвърждават и от протокол за изследване на следи от миризми от 15.04.1992 г. (л. 76 т. 2 ДП), съгласно който мирисовата следа иззета на местопроизшествието от около трупа с протокол № 0009983 и тази иззета на 13.04.1992 г. от Г.Н.Ф. се доказва сходство.

Съдът не кредитира обяснения на подсъдимия дадени в протокол за разпит от 05.11.1991 г. на л. 34 т. 1 ДП, с които той отрича вината си, отрича да е извършил убийството, както и да е откраднал телевизора, като заявява, че телевизорът купил от битака.

Съдът кредитира напълно описания от подсъдимия механизъм на удушването в разпита му пред друг състав на съда. Кредитира и механизма даден в протокол за разпит на л. 32 т. 1 ДП, като действително са налице известни несъответствия, тъй като в този разпит – на л. 32 т. 1 ДП, подсъдимият твърди, че  с дясната ръка хванал пострадалата И., хванал я с лакът през шията, съборил я на пода и започнал да я души с лакът, като си свивал силно ръката. Не си спомня да я е завивал с кърпа.

Описаният в протокола за разпит пред друг състав на съда механизъм се явява достоверният и меродавен, тъй като отговаря на изследването от тройната съдебно – медицинска експертиза и на съдебно- медицинската експертиза на труп. Наред с това обаче, този механизъм не изключва това подсъдимият все пак да е притискал с ръце шията на пострадалата, тъй като от съдебно- медицинската експертиза на труп е видно, че при изследването върху трупа на З. Г. се установяват: примка от покривка на шията, охлузвания, кръвонасядания и драскотини по шията. 

 Съдът не кредитира и обяснения на подсъдимия, с които уличава друго лице „М.”.

Съдът също така не кредитира обяснения на подсъдимия в протокол за разпит на л. 32 т. 1 ДП по отношение на това, че телевизорът впоследствие бил продаден от брат му А. на лице с прякор „Мошко”, доколкото от показанията на св. Н.Н. (дадени на досъдебното производство), се установява, че с А. бил и подсъдимият Г.Ф., като преди това именно подсъдимият го питал дали не иска да купи телевизор.   

В тази част, съдът намира обясненията за недостоверни. Те са опровергани от останалите обяснения на подсъдимия, както и от останалия доказателствен материал по делото – показания на свидетели, писмени доказателства, експертизи. Отричането на подсъдимия да е съпричастен към вмененото му деяние се явява изолирано от останалата доказателствена съвкупност и не следва да му се дава вяра.

Тук следва да се посочи, че обясненията на подсъдимия по начало имат двойнствен характер – на доказателствено средство и на средство за защита. Доколкото отричането на деянието от страна на подсъдимия се опровергава от останалия обективен, безспорен и несъмнен доказателствен материал, сочещ на категорична връзка на подсъдимия с извършеното деяние, съдът намери, че в тази част тези обяснения изграждат изцяло защитна теза.

На следващо място, съпричастността на подсъдимия с вмененото деяние се разкрива и доказва и от свидетелските показания, най- вече от тези на св. Н. и св. А.. 

По отношение на свидетелските показания - съдът напълно кредитира  показания на св. П. (син на З. И.), с които той потвърждава наличието на телевизорче и токоизправител в пункта за вторични суровини.

Показанията на св. Н.Н. ( л. 759 т. 3 СД, вкл. прочетени от ДП – л. 63 т. 1 ДП), в общи линии са еднопосочни. Различават се в малки детайли, относно това дали Г.Ф. е дошъл първия път сам и след това с брат си А., за да му продаде телевизора (каквито са показанията от досъдебното производство), или първо е изпратил брат си – Еди, а след това е дошъл заедно с него като носел телевизора.(каквито са показанията от съдебното производство)

Съдът кредитира като по- точни и прецизни показанията на св. Н. дадени на досъдебното производство, тъй като те са дадени в момент по – близък до датата на процесния случай, а именно – 01.08.1991 г. (процесното деяние е от 09 срещу 10.05.1990 г.), докато показанията на свидетеля пред съда са дадени на 07.09.2015г. С много по- големи гаранции за точност, следователно са показанията от по-скорошния момент след деянието, при което съдът кредитира именно тях.    

В общи линии от показанията на този свидетел – Н., се установява, че телевизорът и токоизправителят към него са се намирали именно у подсъдимия, тъй като той му го предложил за продажба и впоследствие с брат си А. са му го донесли. Връзката на подсъдимия с телевизора се  извежда и от заявеното от брата на подсъдимия – А. пред св. Н., че именно брат му – Г. (Ф.) го бил купил. Тази връзка не се разрушава от факта, че св. Н. е предал сумата за телевизора и изправителя към него на брата А..

   По същата причина,  касаеща показания на св. Н., съдът кредитира показания и на св. Ц.А. дадени на досъдебното производство.

В тези показания св. А. описва обстоятелствата относно искането му на парична сума от Н.Ф. и съпругата му за да откупят обратно телевизора от Н.К., след което Н.Ф. му донесъл телевизора.

Показанията се различават от тези дадени в съдебното производство, където св. А. твърди, че дошъл подсъдимият Г.Ф.  и че той му дал телевизора и искал пари за него. Независимо, че след прочитане на показанията от досъдебното производство св. А. поддържа, че не Н. му е продал телевизора, а неговият син Г.Ф., съдът не кредитира тези показания. Това е така, доколкото показанията от досъдебното производство са дадени на 01.08.1991 г. , а тези на съдебното производство – на 01.10.2015 г. С много по- голяма гаранция за точност и вярност са показанията дадени в по- близък момент до процесните събития.

Освен това, показанията на св. А. от досъдебното производство кореспондират на показанията на св. Н., че при него са отишли родителите на подсъдимия, за да искат обратно телевизора, но като нямали пари взели от св. А., който впоследствие прибрал телевизора и чакал да му върнат парите.

Т.е. установява се, че родителите на подсъдимия са тези, които са имали връзка със св. А., а не подсъдимият.

Така или иначе, описваната от тези свидетели поредност на посещенията и  това от кого точно са били тези посещения, не се явяват толкова съществено. Същественото е, че те установяват категорична връзка на подсъдимия с процесните вещи.  

Съдът кредитира напълно и показанията на св. Е. П., участвал като поемно лице при оглед на местопроизшествие. Свидетелят дава последователни и точни показания относно обстановката при огледа.

Показанията на този свидетел потвърждават обяснения на подсъдимия за това, че при напускане на обекта отключил входната врата, която преди това разбил, доколкото св. П.  заявява, че му направило впечатление, че бравата на вратата била в отключено положение, въпреки че била разбита.

Показанията потвърждават обясненията на подсъдимия и по отношение на това, че е ударил с ваза И., доколкото свидетелят П. заявява, че около и под трупа имало счупени парчета от глинен съд. Потвърждават се и обясненията на подсъдимия относно намираща се в канцеларията акумулираща печка,  доколкото същото заявява и св. П.. Обстоятелството на използвана покривка за удушване на И., посочено в обясненията на подсъдимия, се потвърждават и от показанията на св. П. за това, че около врата на трупа имало вързана бежово – кафява кърпа. 

На доказаността на извършване на престъплението от подсъдимия Г.Ф. не се отразяват разликите в показанията на св. Н. по отношение на това, кой е дошъл първо при него и как точно е станало предлагането за продажба на процесния телевизор. Разминаванията в такива детайли е естествено и се дължи на изтеклия дълъг период от време от процесните събития. На следващо място, въпреки разликите, свидетелят Н. категорично не опровергава връзката на подсъдимия с процесните вещи, която връзка стои и се доказва и от други доказателствени източници.

Не се отразява на връзката но подсъдимия с процесните вещи и това, че е твърдял, че ги е закупил. Как ще представи въпроса за произхода на вещите пред трети лица е въпрос на избор за представяне на определени факти,  в случая – на обществено приемлив произход на вещите. Това обаче не означава, че този общственоприемлив произход е непременно верен. Такова твърдение не може да се противопостави на доказателствените изводи, изложени по-горе и е категорично опровергано.  

 

Писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие (л. 16 т. 1 ДП), протокол за изземване на следи от миризми (л. 18 т. 1 ДП), протокол за изземване на кръв от подс. Ф. ( л. 85 т. 1 ДП), справка на л. 166 т. 1 ДП,  протокол за претърсване на помещение от 14.05.1990 г. ( л. 1 т. 2 ДП), протокол за доброволно предаване ( л. 2 т. 2 ДП), протокол за доброволно предаване (л. 15 т. 2 ДП), бележки на л. 16 т. 2 ДП, протокол за доброволно предаване (л. 27 т. 2 ДП), разписка на л. 28 т. 2 ДП, разписка на л. 29 т. 2 ДП, характеристика за подс. Ф. ( л. 43 т. 2 ДП), свидетелство за съдимост на подс. Ф. ( л. 44 т. 2 ДП), писмо от МП, Главно управление на местата за лишаване от свобода ( л. 45 т. 2 ДП), скици ( л. 73 – 74 т. 2 ДП).

Съдът кредитира протокол за доброволно предаване на л. 27 т. 2 ДП, независимо, че при предявяването му на св. Ц.А. в съдебно заседание, той отрича подписът  за „предал”  в протокола да е негов.( протокол на л. 820 т. 3 СД) 

Това е така, защото в същото време свидетелят А. заявява, че е предал черно-бял портативен телевизор и токоизправител на следовател в гр. ****. Следователно предаване е имало. Впоследствие свидетелят заявява колебание относно подписа, като казва, че като че ли не е негов. Ето защо, съдът не прие за категорично опровергано, че именно св. Ц.А. е предал телевизора и токоизправителя, доколкото е налице валиден протокол за доброволно предаване в този смисъл, и доколкото и от самите показания на св. А. се потвърждава, че последно телевизорът се е намирал при него.       

Видно от протокол за оглед на местопроизшествие - проведен е оглед на местопроизшествие на 11.05.1990 г., по време на който в пункт за вторични суровини в гр. ****, ул. „****, на разстояние 55 см., от отвора за вътрешната  врата на канцеларията на разстояние 70 см. От южната стена на квадратното коридорче се намери парче от глинено гърне с размери 15/13 см. Подобни множество парчета се намерили и около това парче, но с по-малки размери, пръснати както откъм пода на квадратното коридорче, така и откъм вътрешността на канцеларията.

Също така е отразено, че по трупа на жена до входа на канцеларията откъм вътрешната страна на същата, косата е зацапана с течна и спечена червеникава течност и полепнали по нея парчета от глинен съд ( ваза). По гърба също има полепнали над седалището притиснати без охлузвания парче от ваза и безопасна игла.

Иззети са следи и веществени доказателства: дактилоскопни – от бутилка от касисово вино, влакна от катинара на дворната врата и от дрехите на трупа, натривки, косми, одорологически мирис, веществени доказателства от които и глинени парчета (протокол за оглед на л. 16 т. 1 ДП).

С протокол за изземване на следи от миризми от 11.05.1990 г. № 0009983,  били иззети и консервирани 2 бр. следи от миризми от пода около трупа, както и от обувки (мъжки). (протокол на л. 18 т. 1 ДП).

Проведено е и допълнително претърсване на помещение от 14.05.1990 г. на търговското помещение на обект с МОЛ З. И., както и на санитарния възел към същия и двора на обекта . Иззети са веществени доказателства сред които и долна част на глинена ваза с тъмна глазура, по която личат дактилоскопни следи, дребни парчета от глина покрити с глазура. (протокол за претърсване на помещение от 14.05.1990 г.  на л. 1 т. 2 ДП)

Съдът приема и кредитира изцяло посочените писмени доказателства и доказателствени средства, както и приема и кредитира и останали приложени по делото писмени доказателства – документи. 

 

Веществени доказателствени средства: фотоалбум ( на л. 21 т. 1 ДП),    

 

 

Експертизи:

Съдът кредитира изцяло изготвени по делото експертизи както следва:

Съдебно- медицинска експертиза на веществени доказателства № 146/90 – л. 88 т. 1 ДП, приета в съдебно заседание на 07.09.2015 г. ( л. 751 т. 3  СД). 

Съгласно съдебно-медицинска експертиза на труп на л. 81 – 82 т. 1 ДП (приета в съдебно заседание – л. 809 т. 3 СД)  -  при изследването върху трупа на З. Г. се установяват: примка от покривка на шията, охлузвания, кръвоснасядания, и драскотини по шията. Счупване на рогчето на щитовидния хрущял вляво. Кръвонасядане на същото място и под лигавицата на гръкляна. Точковидни кръвоизливи по серозните обвивки. Кръвонасядания по челото, носа и лявата слепоочна област. Рана на тилната област на главата, емфизем на белия дроб. Коронаросклероза. Оток на мозъка. Кръвен застой във вътрешните органи. Смъртта на Г. се дължи на механична асфиксия от смесен тип на загърляне с примка и притискане с ръце – удушване. Към момента на настъпването на смъртта Г. е била в долната граница на средна степен  на алкохолно опиване. (съдебно-медицинска експертиза на труп на л. 81 – 82 т. 1 ДП).

Съдебно – медицинска експертиза на л. 83 т. 1 ДП. (приета в съдебно заседание – л. 810 т. 3 СД)

Съгласно дактилоскопна експертиза – протокол № 18 от 29. 05.1991 г.  на л. 97 т. 1 ДП, ( приета в съдебно заседание на л. 755 т. 3 СД) се установява, че дактилоскопната следа намерена при огледа на местопроизшествие в пункт за вторични суровини върху керамичен съд е оставена от десния среден пръст на Г.Н.Ф. (експертиза на л. 97 т. 1 ДП).

Съгласно тройна дактилоскопна експертиза, приета в съдебно заседание на 07.09.2015 г. (л. 753 гръб т. 3 СД) се установява, че дактилоскопната следа с условен № 1 – иззета от основата на керамичния съд намерена при претърсването в пункт за вторични суровини ул. „**** на 14.05.1990 г. оставена от средния и безименен пръст на дясната ръка на Г.Н.Ф.. (протокол № 249 от 20.11.1992 г. – л. 6 т. 3 ДП)

Съгласно експертна справка № 694 на л. 94 т. 1 ДП – следи № 2,3,4,5, 7, 8, 9 и 10 оставени върху керамичен съд и порцеланова чаша са на лицето З. Г. И.. По намерените върху предметите следи не може да се определи механизмът на тяхното оставяне. По разположението на намерените следи върху парчетата от глинения съд не може да се определи дали те са оставени преди неговото счупване или след като е бил счупен.  

Съгласно експертна справка № 695 от 12.06.1990 г. на л. 95 т. 1 ДП , намерените и годни за работа дактилоскопни следи не са оставени от 3880 лица посочени от  ЕИМ. Не са оставени от 192 лица конкретно заподозряни.

Съгласно експертна справка № 16 от 29.05.1991 г. на л. 96 т. 1 ДП – дактилоскопна следа № 1 иззета при огледа на убийството на З. Г. И. е оставена от средния и безименен пръст на дясната ръка на Г.Н.Ф..

Съгласно трасологична експертиза, (на л. 99 т. 1 ДП, приета в съдебно заседание на л. 816 т. 3 СД), изследвала множество  керамични парчета с тъмна глазура от двете страни, иззети по време на огледа на 11.05.1990 г.  и голямо парче от огледа на 14.05.1990 г. – представените за изследване множество парчета от керамика иззети по време на огледа на 11.05.1990 г. и на 14.05.1990 г.  са били по-рано едно цяло и са образували керамична ваза за цветя. ( експертиза на л. 99 т. 1 ДП).

Морфологична експертиза (л. 108 т. 1 ДП), (приета  в съдебно заседание на л. 755 гръб т. 3 СД)   

Стойността на инкриминираните вещи се установява от оценителна експертиза ( л. 120 т. 1 ДП) ( приета в съдебно заседание на л. 815 т. 3 СД)  

Съгласно протокол за изследване на следи от миризми от 15.04.1992 г. (л. 76 т. 2 ДП, приет в съдебно заседание на л. 818 т. 3 СД), мирисовата следа иззета на местопроизшествието от около трупа с протокол № 0009983 и тази иззета на 13.04.1992 г. от Г.Н.Ф. се доказва сходство. (протокол на л. 76 т. 2 ДП)    

При приемане на доказателствената стойност на протокола за изследване на следи от миризми, съдът следва да отбележи, че това изследване на съставлява същинска експертиза по смисъла на чл. 144 НПК. Това е така, доколкото инструментариумът на изследване на мирисовите следи не се явява такъв попадащ в областта на определена наука или специални знания, и не се изисква специално експертно становище по установяване на отделни фактически положения, а зависи изцяло от определени биологични функции  и способности на използваните в идентификационния процес следови кучета. Последователно в съдебната практика се е приемало, че такова изследване може да служи при насочване на оперативно – разследващата дейност на органите на полицията и на разследването, която насоченост впоследствие да се провери по способи за събиране на доказателства уредени в НПК. На това изследване е отречено качеството на научност, тъй като то е непроверяемо, липсва научен способ за индивидуализиране на мирисовите следи. (Решение № 143 от 13.04.2009 по н.д. № 101/2009 Н.К. III Н.О. ВКС, Решение № 131 от 23.03.2012 г. по н.д. № 1871/2011, Н.К. III Н.О.ВКС , Решение № 38 от 30.03.2015 г. по н.д. № 84/2015 , Н.К.III Н О. ВКС, Решение № 59 от 07.03.2012 г. по н.д. № 3074/20111 Н.К. III Н.О. ВКС ).

Въпреки това, съдът прие, че не може да изключи напълно, поне в качеството му на индиция, резултатът от това изследване, на което не придава  пълна и самостоятелна доказателствена тежест, но намери, че може да бъде разглеждано в системата на останалите доказателствени източници и в тяхна подкрепа. 

 Съгласно съдебно-психиатрична експертиза на л. 113 – 119 т. 1 ДП, (приета  в съдебно заседание на л. 842 т. 3 СД), по време на деянието подс. Ф. се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване – лека степен. Не са налице разстройство на съзнанието – „краткотрайно” или „продължително”, умствена недоразвитост по смисъла на НК, той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Поетият алкохол до известна степен го е улеснил  при извършване на деянието, снижавайки нравствените му задръжки. Липсата на психично заболяване и интактната интелектуално-мнестична дейност му позволяват да участва адекватно в наказателния процес и да дава достоверни показания. Липсват полови разстройства и отклонение в половото поведение на подс. Ф.. (съдебно-психиатрична експертиза на л. 113 – 119 т. 1 ДП).

Съгласно съдебно-психиатрична експертиза на л. 14 т. 3 ДП, (приета в съдебно заседание на л. 812 т. 3 СД), при извършване на деянието подсъдимият се е намирал в обикновено алкохолно опиване от лека  към средна степен. Може да се допусне, че мотивирането и механизма на действията на подсъдимия са били панически, от непсихотичен характер. При подсъдимия няма болестни отклонения , които да са го лишавали от годност да разбира и да ръководи постъпките си, но евентуална паническа реакция следва да се преценява като обстоятелство с активна намеса спрямо пълноценността и рационалността на решенията му. Няма болестни отклонения, които да го лишават от годност да осмисля важните за него обстоятелства и да дава достоверни обяснения по тях. (съдебно-психиатрична експертиза на л. 14 т. 3 ДП).    

За да установи изложените факти, съдът се ползва и от приобщените по делото веществени доказателства.

 

От правна страна:  

При така установеното от фактическа страна, съдът прие, че подсъдимият Г.Н.Ф. е извършил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 256 ал. 2 (отм.) вр. чл. 199 ал. 2 т. 2 пр.1 НК.

От обективна страна подсъдимият е отнел от владението на З.Г. (Г.) И. движими вещи, които не са обществена собственост, както следва: портативен телевизор марка „Ю.т” на стойност 150 (сто и петдесет) лв.и токоизправител  за телевизора на стойност 20 ( двадесет) лв., обща стойност 170 ( сто и седемдесет) лв.

Подсъдимият е прекъснал владението на З. И. върху процесните вещи и ги е своил. Това се обективира с вземането на вещите от процесния пункт и задържането им при себе си, след което е последвало и разпореждане със същите.

За да направи това подсъдимият си е послужил със сила – нанесъл ударв главата на З. И..  

Предмет на деянието са лични вещи – необществена собственост. (собственост, която не е държавна, кооперативна или друга обществена собственост). И към настоящия момент законодателят е инкриминирал това деяние, независимо, че е отпаднало разграничението между вещи лична и обществена собственост с изм. на НК - изм. ДВ. бр.10 от 5 Февруари 1993г., чл. 199 ал. 2 т. 2 пр.1 НК и доколкото се касае за чужди движими вещи.

Подсъдимият е отнел вещите с намерение противозаконно да ги присвои.    

За да отнеме вещите от З. И., подсъдимият  е придружил деянието си с убийство, лишил от живот З. И. като я удушил. Това е така, независимо от конкретния мотив на подсъдимия да лиши от живот жертвата - да не го издаде. Подсъдимият е упражнил върху жертвата физическа сила, която е следвало да служи като инструмент, средство, той да изпълни намерението си да отнеме вещите. Убийството се явява продължение на силата, която подсъдимият упражнил,  за да отнеме вещите и ги задържи. Настъпването на смъртта се намира в пряко причинно – следствена връзка с извършеното от подсъдимия удушване на жертвата.

От субективна страна подсъдимият е съзнавал, че отнема от владението на З. И. нейни лични вещи. Съзнавал е, и че това отнемане е придружено с със сила и с убийството на З. И.. Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл  по смисъла на чл. 11 ал. 2 НК – като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Мотивите на деянието са користни.

 

По наказанието:   

Съгласно чл. 256 ал. 2 от НК (Обн. ДВ. бр.26 от 2 Април 1968г.), за грабеж на движима вещ, която не е обществена собственост, извършен при условията на чл. 199, се налагат предвидените в този член наказания.

Съгласно редакцията на закона действащ към момента на деянието - изм. ДВ. бр.89 от 18 ноември 1986г., за грабеж при условията на чл. 199 ал. 2 т. 2  НК

наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или смърт. Съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

С измененията на НК , изм. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г., наказанието се смекчава, като е предвидено лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съдът може да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния. Това наказание се предвижда и понастоящем.

По силата на чл. 2 ал. 2 НК – ако до влизане на присъдата в сила последват  различни закони, прилага се законът, който е най- благоприятен за дееца.

Доколкото по- благоприятен е последващият закон , премахващ смъртното наказание, то съдът прие, че следва да приложи него. Това е така и доколкото, що се отнася до наказанието „лишаване от свобода” – липсват изменения в предвидените специален минимум и максимум. Факултативността на наказанието „конфискация” се запазва.

При индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства обремененото съдебно минало на подсъдимия, както и  лошите характеристични данни.

Съдът не придава на укриването на подсъдимия характер на отегчаващо отговорността обстоятелство, доколкото по начало подсъдимият няма задължение да съдейства на наказателното преследване. Такова поведение би имало значение само при изпълнение на наказанието, тъй като такова лице може да се приеме за рисково да се отклони от изпълнение на наказанието и по смисъла на чл. 59 ЗИНЗС даващ възможност на съда да постанови осъденият да не изтърпява наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип, когато: 1. се е укривал от органите на наказателното производство и е обявяван за национално издирване;

Като смекчаващо отговорността обстоятелства съдът прие направени от подсъдимия самопризнания, особено факта, че самопризнанията му са подробни и така допринася съществено за разкриване на обективната истина по делото и съдейства на наказателното производство.

При определяне на наказанието за извършеното престъпление, съдът прие, че то следва да е от вида „лишаване от свобода”. За да приеме това, съдът прецени, че от момента на деянието до реализиране на наказателната отговорност на дееца е изтекъл значително дълъг период от време – деянието е извършено на 09 срещу 10.05.1990 г., а постановената присъда срещу подс. Г.Ф. е от 13.10.2015 г., т.е. след двадесет и пет години.

Вярно е, че причина за забавянето на делото се е явило собствено поведение на подсъдимия, тъй като той е избягал и се е укрил от органите на наказателното производство.

Независимо от това,  принцип в наказателното право е, че за постигане на целите на наказанието, то следва да е поставено във времето максимално близо до момента на извършване на престъплението. Именно тогава то ще има  в пълна степен и своята поправителна и превъзпитателна функция. Всяко отдалечаване във времето на налагане на санкцията, а още повече, при едно значително отдалечаване, какъвто е настоящият случай, предпоставя необходимост от намаляване на нейната строгост.

Ето защо, така изтеклият период от време, съдът отчете като особено значимо обстоятелство, което да доведе до определяне на наказанието от по- лекия вид, а именно – „лишаване от свобода”, както и до намаляване на размера на наложеното наказание, като се определи неговият минимум, а именно петнадесет години лишаване от свобода, каквото наказание и съдът наложи.

На основание чл. 61 т. 2 ЗИНЗС и чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС съдът определи първоначален „строг режим” на изтърпяване на наказанието в „затвор”.

На основание чл. 59 ал. 1 НК съдът зачете от срока на лишаване от свобода времето на предварително задържане на подс. Г.Н.Ф. по делото, считано от 07.08.1991 г. до 16.03.1994 г.

Съдът не наложи факултативното наказание „конфискация”, тъй като прие, предвид особеното обстоятелство на значително дългия период от време изтекъл от момента на извършване на престъплението досега, както и смекчаващото отговорността обстоятелство, че и без това наказание целите по чл. 36 НК ще бъдат постигнати.

 

По разноските:

На основание чл. 189 ал. 3 НПК съдът осъди подс. Г.Н.Ф. да заплати направени по делото разноски в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Висш съдебен съвет в размер на 963, 54 лв. както и по пет лв. държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

 

По веществените доказателства: 

На основание чл. 112 ал. 1 НПК съдът постанови веществени доказателства, както следва: 5 бр. бутилки , от които 3 от вино, 1 от бира, 1 от уиски, глинени парчета, кутия с цигари „БТ”, ръчен електронен часовник без каишка, долна част от глинена ваза с тъмна глазура, за които не е установено на кого принадлежат, да се съхраняват в едногодишен срок от завършване на наказателното производство, при което ако не са били потърсени в този срок, подлежат на отнемане в полза на държавата.

Съдът постанови иззетите микроследи – косми, натривки, влакна и фасове да останат по делото.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

Председател:

 

 Член – съдия: