РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 28.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №1873 по
описа за 2020 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.327 от Търговския закон и чл.86
от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на “ДИ ЕС
ХОУМ”ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич,
бул.”Добруджа” №4, представлявано от управителя ***, срещу “ТРАКИЯ АБ БИЛД“ЕООД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район „Тракия“,
ж.к.“Тракия“ бл.170, партер №4, представлявано от управителя Б.А.Г., по чл.327
от Търговския закон и по чл.86 от Закона за задълженията и договорите за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 3236.06 лева за доставени
строителни материали (за което са издадени фактура №435933/20.12.2018 г. за
сумата от 3083.36 лева и фактура №435949/21.12.2018 г. за сумата от 1826 лева,
от която на 14.12.2019 г. са заплатени 1673.30 лева), заедно със законната
лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (06.08.2020 г.) до
окончателното плащане, както и 493.03 лева мораторна лихва за забава (в размер
на сбора от законната лихва върху сумата по първата фактура за периода от
20.01.2019 г. до 05.08.2020 г. и върху неплатения остатък по втората фактура за
периода от 15.12.2019 г. до 05.08.2020 г.), както и за заплащането на направените
по делото разноски. В исковата си молба ищецът сочи, че е бил в трайни
търговски отношения с ответника; доставил му е строителни материали, за което
са издадени процесните фактури, приети по надлежен ред от “ТРАКИЯ АБ БИЛД“ЕООД -
гр. Пловдив; ответникът е заплатил значително време след падежа на
задължението, т.е. на 14.12.2019 г., сумата от 1673.30 лева по втората фактура,
като остатъкът е незаплатен; отправяни са многобройни покани за доброволно
плащане, но такова не е последвало; дължат се и законните лихви за забава след
изтичането на уговорения 30-дневен срок за плащане от датата на издаването на
всяка фактура до 05.08.2020 г. върху неплатените остатъци; настоява за
уважаването на предявените искове и присъждането на направените разноски.
В
законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба и
доказателствата към нея не е получен писмен отговор от ответника.
В
молбата си от 20.10.2020 г. ищцовото дружество чрез своя пълномощник е заявило,
че предявените искове са основателни и трябва да бъдат уважени; настоява за
присъждането и на сторените разноски в обезпечителното производство.
В
молбата си от 22.10.2020 г. ответното дружество е посочило, че признава
предявения иск за главницата, като настоява за прилагането на разпоредбата на
чл.78 ал.2 от ГПК и възлагането на разноските в тежест на “ДИ ЕС ХОУМ”ООД - гр.
Добрич.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове по чл.327 от Търговския закон и чл.86 от Закона за задълженията и договорите са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са основателни.
Налице са
всички предпоставки за уважаването на предявените искове. На лист 4 и лист 5 от
делото се намират процесните фактура №435933/20.12.2018 г., която обективира
сключен между страните договор за покупко – продажба на строителни материали за
сумата от 3083.36 лева с ДДС, както и фактура №435949/21.12.2018 г.,
обективираща сключен между страните договор за покупко – продажба на строителни
материали за сумата от 1826 лева с ДДС. Същите са подписани от представители и
на двете страни, което е неопровержимо доказателство както за датата на
извършването на доставките, така и за точните размери на дължимите суми по тях.
Това обстоятелство не се оспорва от ответното дружество, което е признало
предявения главен иск. Затова претенцията за заплащането на сумата от 3236.06
лева за доставени строителни материали (за което са издадени фактура
№435933/20.12.2018 г. за сумата от 3083.36 лева и фактура №435949/21.12.2018 г.
за сумата от 1826 лева, от която на 14.12.2019 г. са заплатени 1673.30 лева),
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба
(06.08.2020 г.) до окончателното плащане, е основателна и трябва да бъде
уважена. В самите фактури са посочени падежни дати на 30-тия ден след
издаването на всяка от фактурите. Претенцията на ищцовото дружество е за законната
лихва върху сумата от 3083.36 лева за периода от 20.01.2019 г. до 05.08.2020 г.
в размер на 483.06 лева и за законната лихва върху сумата от 152.70 лева за
периода от 15.12.2019 г. до 05.08.2020 г. в размер на 9.97 лева (законната
лихва върху сумата от 1826 лева за периода от 21.01.2019 г. до 14.12.2019 г. не
се претендира). С оглед на спестяването на допълнителни разноски на страните
съдебният състав е извършил служебно изчисление на размера на законната лихва
върху сумата от 3083.36 лева за периода от 20.01.2019 г. до 05.08.2020 г. и
размера на законната лихва върху сумата от 152.70 лева за периода от 15.12.2019
г. до 05.08.2020 г. с помощта на калкулатора за изчисляване на законна лихва,
намиращ се на интернет – сайта на Националната агенция по приходите. И тъй като
полученият размер по първата фактура от 483.10 лева е по-висок от претендирания
в размер на 483.06 лева, а полученият размер по втората фактура от 9.97 лева
съвпада с претендирания, то акцесорният иск за дължимостта на мораторната лихва
в общ размер от 493.03 лева е изцяло основателен.
На основание на чл.78 от ГПК на ищеца (ответникът с
неплащането на дължимите суми през един значителен период от време безспорно е
станал причина за завеждането на настоящото производство) следва да бъдат
присъдени и направените съдебно – деловодни разноски в размер на 179.44 лева
внесена първоначална държавна такса, 96 лева заплатени държавни такси в
изпълнителното производство (образувано въз основа на издадените обезпечителни
заповеди, включително такси за банковите преводи) и 500 лева адвокатско възнаграждение (издадените фактура
и документ за извършен банков превод са на лист 43 и лист 44 от делото).
Водим
от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ТРАКИЯ АБ БИЛД“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, район „Тракия“, ж.к.“Тракия“ бл.170, партер №4,
представлявано от управителя Б.А.Г., ДА
ЗАПЛАТИ на “ДИ ЕС ХОУМ”ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.”Добруджа” №4,
представлявано от управителя ***, следните суми: 1) 3236.06 лева (три хиляди
двеста тридесет и шест лева и шест стотинки) за доставени строителни материали
(за което са издадени фактура №435933/20.12.2018 г. за сумата от 3083.36 лева и
фактура №435949/21.12.2018 г. за сумата от 1826 лева, от която на 14.12.2019 г.
са заплатени 1673.30 лева), заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на исковата молба (06.08.2020 г.) до окончателното плащане. 2) 493.03
лева (четиристотин деветдесет и три лева и три стотинки), представляваща сбор от
законната лихва върху сумата по първата фактура за периода от 20.01.2019 г. до
05.08.2020 г. и върху неплатения остатък по втората фактура за периода от 15.12.2019
г. до 05.08.2020 г. 3) 775.44 лева (седемстотин седемдесет и пет лева и
четиридесет и четири стотинки), представляваща направените разноски по гр. дело
№1873/2020 г. по описа на ДРС.
Посочена
от ищеца банкова сметка, ***ми – банкова сметка *** „БАНКА ДСК“ЕАД – гр. София
с BIC ***
***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: