Решение по дело №5/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 172 ал. 5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

В. Б. Л., [ЕГН], от с. Слокощица, община Кюстендил, м. „Саманли баир“ № 4, оспорва Заповед № 24-5310-000136/19.12.2024 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП, издадена от Началник група „КПДГПА“ при ОДМВР – Кюстендил. Релевирани са основания за незаконосъобразност на оспорения акт по чл. 146 т. 2 - т. 4 от АПК. Сочи се, че заповедта не съдържа конкретно правно основание, съответстващо на приетите за установени фактически обстоятелства. Същата е различна от изложената в административния акт. Нарушенията на административнопроизводствените правила и на материалния закон се обосновават с доводи за недоказаност на съставомерно деяние поради нарушение на процедурата по установяване на употребата на наркотични вещества. Прави се искане за отмяна на издадената заповед.

В съдебно заседание и в писмени бележки, пълномощникът на жалбоподателя адв. Д., поддържа изложените в жалбите доводи и предявените искания за отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.

Ответникът - началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Г. Б., изразява становище за неоснователност на жалбата. Оспорената заповед счита за законосъобразен административен акт – издаден от компетентен орган, в писмена форма и с надлежни мотиви, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Прави се искане за отхвърляне на жалбата.

Административният съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

С оспорената Заповед № 24-5310-000136/19.12.2024 г., издадена от Началник група „КПДГПА“ към ОДМВР – Кюстендил, на жалбоподателя В. Б. М. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП - „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Мярката е приложена чрез изземване на СУМПС [номер].

Заповедта е мотивирана с изложение на фактически обстоятелства, а именно за това, че на 19.12.2024 г., около 10.01 часа, в община Дупница на път втори клас № II-62, района на км. 34.200 в посока на движение от гр. Кюстендил към гр. Дупница, жалбоподателят управлява МПС – лек автомобил „Форд Фиеста“ с ДКН [рег. номер], собственост на Д. Р. Б., когато е спрян за проверка от контролните органи с техническото средство Д. Т. 5000 с фабричен № ARMF-0082, индикаторната скала на което е реагирала положително на забранена субстанция – амфетамин. Сочи се, че водачът не се е съгласил с показанията на техническото средство и му е издаден талон за медицинско изследване № 0148776 и 8 броя стикери.

При горните обстоятелства органът приема, че водачът управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози в нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 пр. 2 от ЗДвП, с което са осъществени материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП.

Издадената заповед е връчена на жалбоподателя на 31.12.2024 г., а жалбата е подадена на 03.01.2025 г., т.е . в законовоустановения срок.

Към административните преписки е приложена Заповед № 277з-1046/30.06.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Кюстендил, която е цитирана в оспорената заповед във връзка с материалната компетентност на издателя на последната. Видно от съдържанието на заповедта, Директорът на ОД на МВР – Кюстендил е оправомощил длъжностни лица от ОД на МВР – Кюстендил, вкл. началници на групи в сектор „Пътна полиция“, да издават заповеди за прилагане на ПАМ, сред които и процесната ПАМ.

Административният орган е приложил цитирания в заповедите АУАН № GА 3478801/19.12.2024 г., съставен срещу В. Б. Л., за това че на 19.12.2024 г., около 10.01 часа, в община Дупница по ВП 2-62 в района на км. 34+200, в посока на движение от гр. Кюстендил към гр. Дупница, управлява МПС – лек автомобил „Форд Фиеста“ с ДКН [рег. номер], собственост на Д. Р. Б., когато е спрян за проверка от контролните органи с техническото средство Д. Д. Т. 5000 с фабричен № ARMF - 0082, индикаторната скала на което е реагирала положително на забранена субстанция – амфетамин в обраната с тампон в устната кухина слюнка. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 пр. 2 от ЗДвП – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

По делото са представени и талон за изследване № 0148776 и справка за нарушител - водач, генерирана от АИС-КАТ.

В жалбата си Л. заявява, че няма резултат от химико - токсикологичното лабораторно изследване за наличие на наркотични вещества в кръвта му, вкл. до приключване на съдебните прения.

Преценката на събраните доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – депозирана е в преклузивния срок по чл. 149 ал. 1 от АПК, вр. с чл. 172 ал. 5 от ЗДвП, от адресата на наложената ПАМ, чийто права и интереси се засягат пряко от оспорения административен акте. Същата е редовна, като изпълнява изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.

Разгледана по същество, предявената жалба е основателна. Оспорената заповед, проверена по критериите на чл. 146 от АПК, е незаконосъобразен административен акт. Съображенията са следните:

Обжалваната заповед е издадена от Началник група „КПДГПА“ при ОДМВР – Кюстендил, който е орган с надлежно делегирани правомощия да прилага ПАМ по Глава шеста от ЗДвП, видно от Заповед № 277з-1046/30.06.2017 г. на Директора на ОДМВР – Кюстендил, т.е. от компетентен орган. Страните не спорят по компетентността.

От формална страна, в оспорения акт се съдържат реквизитите по чл. 59 ал. 2 от АПК. В заповедта има изложение на фактическите и правни основания за налагане на принудителните административни мерки. Органът е посочил конкретните обстоятелства по случая и е формулирал фактическото основание, прието като материалноправна предпоставка за налагане на принудителните административни мерки. Ясно е описано нарушението на правилата за движение по пътищата по чл. 5 ал. 3 т. 1 пр. 2 от ЗДвП, като е възпроизведено съдържанието на АУАН, който е съставен в хода на образувано административнонаказателно производство.

При издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146 т. 3 от АПК.

Съдът, извършвайки проверка по критерия по чл. 146 т. 4 от АПК, установи че не са доказани материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната заповед, т.е. не е доказан приложения фактически състав за принудителните административни мерки. Както се посочи, със Заповед № 24-5310-000136/19.12.2024 г. на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП - „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от водач, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест.

От горното следва, че фактическото основание, съставляващо материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП – мерките се прилагат по отношение на водач, който управлява ППС след употреба на наркотици или техни аналози, установена чрез изследване с техническо средство, т.е. с тест по терминологията на закона. Анализът на събраните по делото доказателства в контекста на относимите нормативни разпореди на ЗДвП и Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/, обосновава изводи за недоказаност на спорното фактическо обстоятелство.

Както се посочи, органът е обосновал констатациите си за съставомерно поведение на водача с резултата от извършен тест, обективиран в съставения протокол по чл. 5 ал. 2 от Наредбата. Приложен е допустим способ за установяване употребата на наркотици и техни аналози според правилата на чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП, вр. с чл. 1 ал. 3 от Наредбата, наред с медицинското и химико - токсикологично лабораторно изследване. От друга страна, в случая е безспорно установено, че оспорващият Л. не е приел показанията на теста, с оглед на което и съгласно чл. 3а т. 2 от Наредбата, установяването на употребата на наркотични вещества се извършва с медицинско и химико - токсикологично лабораторно изследване. За провеждане на последното, визираната Наредба изисква вземане на кръвна проба от лицето, регламентирайки подробно реда и мястото за това. В случая, процедурата за вземане на кръв от жалбоподателя за химико - токсикологично изследване е спазена, което е видно от приложените документи от органа, като е безспорно, че резултат от изследването не е наличен както към датата на издаване на оспорената заповед, така и към датата на приключване на съдебното следствие, от което следва, че релевантният за прилагане на процесната ПАМ, юридически факт не е доказан.

Според правилото на чл. 171 т. 1 б.“б“, пр. последно от ЗДвП, в относимата му част, при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174 ал. 4, т.е. по реда на Наредбата, установените стойности са определящи. Изрично правило във връзка с ПАМ по чл. 171 т. 2а б. “б“ ЗДвП няма, но има надлежна регламентация в чл. 23 ал. 1, пр. второ от Наредба № 1/19.07.2017 г., която е приета по законовата делегация с чл. 174 ал. 4 от ЗДвП. Според визираната разпоредба на Наредбата, употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, какъвто резултат по делото не е представен и не съществува в обективната действителност при издаване на обжалваните заповеди. Като не е съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на безспорно установено фактическо основание.

Отделно от горното, по делото не са представени и протокол за сервизна проверка на техническото средство Д. Д. Т. 5000 с фабр. № АРМF 0082, със съответните констатации за неговата годност, както и протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества. Представеното копие пък от Дрегер дръг Т. е нечетливо именно, в частта за наличието на амфетамин в кръвта на жалбоподателя /лист 15 по делото/.

По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление (израз на държавна принуда) от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е безспорно установено. В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е предприел необходимите действия за опровергаване резултатите от теста, като е дал кръв за изследване. Процедурата за изследване на кръвната проба е започнала, а липсата на резултат от последното, обосновава недоказаност на фактическото основание за издаване на обжалваните административни актове. С оглед на изложеното и като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без положителен резултат от медицинско и химико - токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл. 3а т. 2 от Наредбата, органът е издал материално незаконосъобразен административен акт.

Изводите от горното са за недоказаност на правопораждащ фактически състав за прилагане на правомощието на административния орган за налагане на ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП. Оспорената заповед е незаконосъобразна и съдът постановява решение за отмяната й.

С оглед изхода по делото и на осн. чл. 143, ал.1 от АПК на пълномощника на жалбоподателя адв. К. Д., се следват разноски за възнаграждение в размер на 310 лв., съгласно представените доказателства за това.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал. 2 от АПК, вр. с чл. 172 ал. 5 от ЗДвП, Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 24-5310-000136/19.12.2024 г., издадена от Началник група „КПДГПА“ при ОДМВР – Кюстендил, с която на В. Б. Л. от с. Слокощица, община Кюстендил, м. „Саманли баир“ № 4, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кюстендил да заплати на адвокат К. Д. Д. с адрес гр. Кюстендил, [улица], съдебни разноски в размер на 310 /триста и десет/ лева.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.