№ 1264
гр. С., 26.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110141915 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Ел Би Булгарикум“ ЕАД срещу Б. Б. М., с
която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание, както
следва: иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 23 711,11 лева, представляваща получени без правно основание суми за периода от
17.11.2016г. до 18.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане и евентуален иск с правно основание чл. 240, ал.
2 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 23 711,11 лева ,
представляваща вреди, причинени на дружеството за периода на управление, която сума е
формирана, както следва: 16 610 лева – неправомерно получени плащания за периода от
17.11.2016г. до 17.11.2019г. на основание действали за посочения период КТД в дружеството;
3 931,11 лева – неправомерно получени плащания за периода от 18.11.2019г. до 29.10.2020г.
на основание действали за посочения период КТД в дружеството и в резултат на неправилни
изчисления на дължимото възнаграждение; 3170 лева – неправомерно получени от
ответника плащания за периода 29.10.2020г. до 18.04.2022г. на основание действали за
посочения период КТД в Дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните са съществували търговски отношения
във връзка с възлагане на управлението на дружеството като били сключени следните
договори: Договор № *******г. за възлагане управлението на еднолично акционерно
дружество с едностепенна система на управление; Договор № ****г. за възлагане
управлението на еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление;
Договор № *****г. за възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с
1
едностепенна система на управление. С Протокол № 7 от 12.04.2022г. от заседание на
Съвета на директорите на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД ответникът бил
освободен като член на Съвета на директорите, като бил и прекратен сключения с него
Договор № *****г. за възлагане на управлението. Сочи се, че ответникът е участвал като
член на Съвета на директорите в три мандата на управление, както следва: първи мандат на
управление (за периода от 17.11.2016г. до 17.11.2019г.); втори мандат на управление (за
периода от 18.11.2019г. до 29.10.2020г.) и трети мандат на управление (за периода от
29.10.2020г. до 18.04.2022г.) По време на управление на СД в дружеството действали
следните колективни трудови договори (КТД): Колективен трудов договор от 12.02.2015г.;
Колективен трудов договор от 06.01.2017г.; Колективен трудов договор от26.11.2018г.;
Колективен трудов договор от 30.11.2020г. В първите три КТД било посочено, че членовете
на Съвета на директорите на дружеството се ползват от социалните придобивки в КТД, а в
последния договор липсвала такава клауза. Аргументира, че социалните придобивки не
включват получаване на парични плащания, но въз основа на действалите в Дружеството за
посочения по-горе период колективни трудови договори, ответникът неправомерно получил
такива. Излага, че по време на първия мандат на ответника /от 17.11.2016г. до 17.11.2019г./
въз основа на сключения договор за възлагане на управление, между страните били
възникнали граждански правоотношения като ответникът в качеството си на член на Съвета
на директорите, получил без правно основание суми в общ размер 16 610 лв. Като
основание за начисляването и изплащането на сумите бил посочен действащият колективен
трудов договор за съответния период. Поддържа, че в периода 17.11.2016 год. - 17.11.2019
год. са действали колективен трудов договор, сключен на 12.02.2015 год., колективен трудов
договор, сключен на 06.01.2017 год. и колективен трудов договор, сключен на 26.11.2018
год. Съгласно т. 6.3. от Договор № ******* година членът на съвета на директорите имал
право да ползва социалните фондове и формите на социално обслужване, отразени в
раздела по социално-битовото и културно обслужване на сключения колективен трудов
договор в дружеството, но само с решение на общото събрание на работниците и
служителите в дружеството, каквото решение ищецът сочи, че няма. Въпреки изложеното
по време на първия си мандат ответникът получавал плащания на основание на КТД. Сочи,
че за втория мандат /18.11.2019г. – 29.10.2020г./ е получил суми в размер на 2 745 лева
отново на основание КТД. Поддържа, че за този период е действал КТД от 11.10.2019г.,
където въобще не била уредена възможността членовете на СД да ползват придобивките по
действащия в дружеството КТД. Излага, че начинът за определяне и изчисляване на
възнаграждението по договорите за възлагане на управлението, сключени на 11.10.2019 год.
се съдържа в чл. 9 от правилника за реда за упражняване права на държавата в търговските
дружества с държавно участие в капитала, който гласял, че: „По решение на ОСА
възнаграждението на Изпълнителя се определя по показателите, критериите и стойностите
на чл. 33 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските
дружества с държавно участие в капитала, приет с ПМС № 112/23.05.2003 год.“. В периода
от месец ноември 2019 год. до месец април 2020 год. включително възнагражденията на
членовете на СД били определяни правомерно, но в периода от месец май 2020 год. до месец
2
октомври 2020 год. включително Възнагражденията на членовете на СД били определяни в
нарушение на принципите, показателите, критериите и стойностите по реда на чл.56 от
ППЗПП. Сочи, че за периода ответникът е получил неправомерно сумата от 1186,11 лева. За
третия мандат на управление развива съображения в насока, че ответникът е получил без
основание 3170 лева, като основание за получаване на сумата сочи, че е посочен КТД от
30.11.2020г. Аргументира, че в последния сключен с ответника договор за възлагане на
управление не е предвидена възможност членовете на СД да ползват придобивките по
действащия КТД. Развива подробни съображения в насока, че договорът за възлагане на
управление има мандатен характер и се урежда от гражданското и търговското право. С
оглед посоченото излага, че КТД действа само по отношение на работници и служители, не
и по отношение на членове на СД. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените
искове се оспорват като неоснователни. Ответникът сочи, че е участвал в управлението на
четири мандата, за което били сключени следните договори: Договор *******г., Договор
*******г., Договор ****г. и Договор *****г. Твърди, че в първия договор в чл. 6.3. е уредена
възможността членовете на СД „ да ползват социалните фондове и формите на социално
обслужване, отразени в раздела по социалнобитово и културно обслужване на сключения
КТД в дружеството“. Сочи, че когато е встъпил в длъжност като член на СД на 24.02.2015г. е
действал КТД от 12.02.2015г., който уреждал осигуряване на финансови средства за
Коледно-новогодишните и Великденските празници, както и за възможността за ползването
им от членовете на СД. В чл. 22 от посочения КТД било уредено, че социалното
подпомагане е във вид на парични плащания „в размер на не по-малко от две минимални
работни заплати за страната“. Излага също и че в раздел VII на посочения КТД били
уговорени плащания на парични средства като форма на социално подпомагане, поради
което счита твърденията на ищеца, че социалните придобивки не включват парични
плащания, за неоснователни. В чл. 29 на КТД от 12.02.2015г., било посочено и също, че
членовете на СД се ползват от социални придобивки по КТД. Излага, че в чл. 6.3. от
Договора за управление *******г. изрично била предвидена възможността членовете на СД
„да ползват социалните фондове и формите на социално обслужване, отразени в раздела по
социално-битово и културно обслужване на сключеният КТД в дружеството“. Ответникът
сочи, че същата клауза съществувала и в Договор *******г. Твърди, че за исковия период са
действали и КТД от 06.01.2017г. и 26.11.2018г., в които била уредена възможността
членовете на СД да се ползват от социалните придобивки по КТД. Оспорва и твърденията на
ищеца да са налице надчисления при определяне на възнаграждението на ответника, като
подробно излага и че възнаграждението за периода от м. май 2020г. до м. октомври 2020г. е
определено съгласно нормативните изисквания. Обръща внимание, че с Протокол № РД-06-
43/10.05.2018г.; Протокол № РД-02-25/22.05.2019г.; Протокол № РД-03-13/15.05.2020г. и
Протокол № РД-03- 07/15.04.2021г. членовете на СД на ищцовото дружество, вкл. и
ответникът, са освободени от отговорност. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
3
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
В рамките на служебните си правомощия съдът намира, че предявените осъдителни
искове – главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и евентуален такъв с правно
основание чл. 240, ал. 2 ТЗ следва да бъдат разгледани именно в тази последователност и
няма основание за промяна в реда на тяхното съединяване. Това е така, защото изложените в
исковата молба твърдения по съществото си са за това, че липсва каквото и да било правно
основание за получаване на процесните суми от ответника поради неприложимост на
клаузите в колективните трудови договори спрямо правоотношението на ответника,
съответно поради неправилно приложение на реда за определяне на възнаграждението на
ответника. Едва в случай, че тези доводи бъдат приети за неоснователни и съдът установи,
че в действителност такова основание съществува, се осъществява вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на развитите при евентуалност доводи на ищеца, че въпреки
неговото съществуване, сумите са платени незаконосъобразно вследствие на
противоправното поведение на ответника. При така изложените фактически твърдения и
правни доводи, изводът на съда за съществуване или несъществуване на основанието за
имущественото разместване се явява обуславящ и кондикционният иск подлежи на
разглеждане на първо място.
Освен това следва да се посочи, че съгласно исковата молба и приложените на л. 67, л.
75, л. 77 и л. 80 от делото счетоводни справки, претендираната сума от общо 23 711,11 лева
се състои от вземания, основани на различни факти, довели до неоснователно обогатяване:
На първо място тя се състои от сумата от общо 22 525 лева, представляваща извършени
без основание социални плащания по колективен трудов договор за периода от 17.11.2016г.
до 18.04.2022г., от които 16 610 лева – платени през първия мандат на ответника като член
на съвета на директорите /от 17.11.2016г. до 17.11.2019г./, 2745 лева – платени през втория
му мандат /от 18.11.2019г. до 29.10.2020г./ и 3170 лева – платени през третия му мандат /от
29.10.2020г. до 18.04.2023г./.
На второ място в общата сума от 23 711,11 лева се включва и сумата от 1186,11 лева се
претендира като недължимо платено възнаграждение по договора за управление и контрол
за периода от 05.05.2020г. до 29.10.2020г. поради неправилен ред за определяне на
възнаграждението – чл. 56 от ППЗПП вместо чл. 33 от ПРУПДТДДУК.
Макар двете вземания да се основават на една и съща хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и да представляват един иск, фактите водещи до тяхното възникване са различни, затова
сумите следва да бъдат разгледани поотделно.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника. В доказателствена тежест
на ответника е да установи, че е налице основание за получаването, респ. задържането на
сумата.
4
По евентуалния иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ТЗ в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: противоправно поведение, вреда за
дружеството и причинна връзка между виновното поведение и настъпилата вреда. В тежест
на ответника е да докаже възраженията си.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже наличието на факти, при настъпването на които законът предвижда спиране и/или
прекъсване на давността.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата,
че между страните са били сключени следните договори: Договор № ******* год. за
възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с едностепенна система на
управление; Договор № **** год. за възлагане управлението на еднолично акционерно
дружество с едностепенна система на управление; Договор № *****г. за възлагане
управлението на еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление;
че за процесния период в ищцовото дружество са действали следните КТД: Колективен
трудов договор от 12.02.2015г.; Колективен трудов договор от 06.01.2017г.; Колективен
трудов договор от 26.11.2018г.; Колективен трудов договор от 30.11.2020г.; че ответникът за
периода от 17.11.2016г. до 18.04.2022г. е получил сумата в размер на 23 711,11 лева на
основание действащите през периода колективни трудови договори.
Освен безспорния им характер тези обстоятелства се установяват по категоричен начин
от приетите писмени доказателства, в това число трите договора за възлагане на
управлението на ищцовото дружество, трите колективни трудови договора и представените
счетоводни справки и фишове за платени суми, както и от експертното заключение по
съдебно счетоводната експертиза.
Следователно между страните няма спор и се установява следното:
Първият мандат от управлението на ответника е започнал на 17.11.2016г. като с
Протокол № РД-06-70 от 17.11.2016г. едноличният собственик на капитала на „Ел Би
Булгарикум“ ЕАД – „Държавна консолидационна компания“ ЕАД е избрал ответника Б. Б.
М. за член на съвета на директорите на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД с възнаграждение
съобразно чл. 33 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските
дружества с държавно участие в капитала /ПРУПДТДДУК/. На същата дата и при същите
условия е сключен Договор № 11 от 17.11.2016г. за възлагане управлението на еднолично
акционерно дружество с едностепенна система на управление. Срокът на договора е изтекъл
17.11.2019г. В чл. 6.3 от договора е предвидено, че с решение на общото събрание на
работниците и служителите от дружеството членът на съвета на директорите има право да
ползва социалните фондове и формите на социално обслужване, отразени в раздела по
социално-битовото и културното обслужване на сключения колективен трудов договор в
дружеството.
По време на този мандат /от 17.11.2017г. до 17.11.2019г./ между „Ел Би Булгарикум“
5
ЕАД и синдикалните организации в дружеството към Асоциацията на демократичните
синдикати и КТ „Подкрепа“ – федерация „Хранителна промишленост“ са били сключени
последователно следните колективни трудови договори:
1. Колективен трудов договор от 12.02.2015г., в чийто раздел VII „Социално-битово
обслужване и подпомагане се съдържат следните клаузи. В чл. 22 от КТД е предвидено, че
работодателят осигурява на всеки работник или служител в дружеството средства за
социално подпомагане в размер на не по-малко от две минимални работни заплати за
Коледно-Новогодишните и не по-малко от две минимални работни заплати за страната за
Великденските празници при наличие на положителен финансов резултат за дружеството.
Съгласно чл. 29 от КТД, членовете на съвета на директорите на дружеството се ползват от
социалните придобивки в КТД.
2. Колективен трудов договор от 06.01.2017г., в чийто раздел VII „Социално-битово
обслужване и подпомагане се съдържат следните клаузи. В чл. 23 от КТД е предвидено, че
работодателят осигурява на всеки работник или служител в дружеството средства за
социално подпомагане в размер на не по-малко от две минимални работни заплати за
Коледно-Новогодишните и не по-малко от две минимални работни заплати за страната за
Великденските празници при наличие на положителен финансов резултат за дружеството.
Съгласно чл. 30 от КТД, членовете на съвета на директорите на дружеството се ползват от
социалните придобивки в КТД.
3. Колективен трудов договор от 26.11.2018г. в чийто раздел VII „Социално-битово
обслужване и подпомагане се съдържат следните клаузи. В чл. 22 от КТД е предвидено, че
работодателят осигурява на всеки работник или служител в дружеството средства за
социално подпомагане в размер на не по-малко от две минимални работни заплати за
Коледно-Новогодишните и не по-малко от две минимални работни заплати за страната за
Великденските празници при наличие на положителен финансов резултат за дружеството.
Съгласно чл. 28 от КТД, членовете на съвета на директорите на дружеството се ползват от
социалните придобивки в КТД.
През този мандат ищцовото дружество е изплатило в полза на ответника следните
суми по колективните трудови договори съгласно представената на л. 67 от делото справка,
представените фишове както и съобразно приетото и неоспорено експертно заключение по
съдебно-счетоводната експертиза:
1. На 16.12.2016г. по сметката на ответника е преведена сумата от 1512 лева с
основание „коледни по КТД“;
2. На 13.04.2017г. по сметката на ответника е преведена сумата от 1656 лева с
основание „великденски по КТД“;
3. На 20.12.2017г. по сметката на ответника е преведена сумата от 1242 лева с
основание „коледни по КТД“;
4. На 02.04.2018г. по сметката на ответника е преведена сумата от 918 лева с основание
„великденски по КТД“;
6
5. На 19.12.2018г. по сметката на ответника е преведена сумата от 4698 лева с
основание „коледни по КТД“;
6. На 21.01.2019г. по сметката на ответника е преведена сумата от 2349 лева с
основание „плащане по КТД“;
7. На 25.04.2019г. по сметката на ответника е преведена сумата от 2556,64 лева с
основание „плащане по КТД“.
Общият сбор на получените от ответника плащания по колективния трудов договор за
първия му мандат е 14 931,64 лева. Видно от уточненията на вещото лице, направени в
проведеното на 29.10.2024г. открито съдебно заседание, както и от представените по делото
фишове, разликата между тази сума и исковата претенция от 16 610 лева се дължи на
извършени удръжки за данъци и осигуровки, както и други приспадания от основното
трудово възнаграждение, които не могат да бъдат предмет на прекия кондикционен иск по
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Ето защо за първия мандат, прякото имуществено разместване между
страните за платени суми по КТД се установява до размера от 14 931,64 лева.
Вторият мандат от управлението на ответника е започнал на 18.11.2019г. като с
Протокол № РД-02-63 от 11.10.2019г. едноличният собственик на капитала на „Ел Би
Булгарикум“ ЕАД – „Държавна консолидационна компания“ ЕАД е избрал ответника Б. Б.
М. за член на съвета на директорите на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД с възнаграждение
съобразно чл. 33 от ПРУПДТДДУК. На същата дата и при същите условия е сключен
Договор № ********г. за възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с
едностепенна система на управление. Срокът на договора е започнал от 18.11.2019г. и
изтича на 18.11.2022г. Преди неговото изтичане, обаче, е влязъл в сила Правилникът за
прилагане на закона за публичните предприятия, приет с ПМС № 85 от 30.04.2020 г., обн.,
ДВ, бр. 40 от 5.05.2020 г., в сила от 5.05.2020 г. /ППЗПП/, с който е определен редът за
провеждане на конкурсите за назначаване на управителните органи на дружествата с
държавно участие в капитала. С оглед на това и на основание пар. 10 от ПЗР на ППЗПП,
договорът за управление е запазил действието си до 29.10.2020г., когато е бил сключен нов
договор с ответника въз основа на проведен конкурс и е започнал третият му мандат.
В договора за управление от 11.10.2019г. липсва клауза, която да предвижда ред и
условия за ползване на социалните фондове и формите на социално обслужване по КТД.
По време на втория мандат /от 18.11.2019г. до 29.10.2020г./ е действал Колективен
трудов договор от 26.11.2018г. в чийто раздел VII „Социално-битово обслужване и
подпомагане се съдържат следните клаузи. В чл. 22 от КТД е предвидено, че работодателят
осигурява на всеки работник или служител в дружеството средства за социално подпомагане
в размер на не по-малко от две минимални работни заплати за Коледно-Новогодишните и не
по-малко от две минимални работни заплати за страната за Великденските празници при
наличие на положителен финансов резултат за дружеството. Съгласно чл. 28 от КТД,
членовете на съвета на директорите на дружеството се ползват от социалните придобивки в
КТД.
7
Съгласно представената на л. 75 и л. 76 от делото счетоводна справка и фиш, както и
съгласно експертното заключение по ССчЕ, за този мандат ищцовото дружество е превело
по сметка на ответника на 15.04.2020г. сумата от 2438,87 лева с основание „великденски по
КТД“. Разликата между тази сума и посочената в справката и исковата молба сума от 2745
лева отново се дължи на удръжки, които не могат да бъдат предмет на иска по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, поради което имущественото разместване за втория мандат вследствие на
плащания по КТД се установява до размера от 2438,87 лева.
Третият мандат управление на ответника е започнал на 29.10.2020г. като с Протокол №
РД-03-47 от 29.10.2020г. едноличният собственик на капитала на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД –
„Държавна консолидационна компания“ ЕАД е избрал ответника Б. Б. М. за член на съвета
на директорите на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД с възнаграждение съобразно чл. 56 от ППЗПП.
На същата дата и при същите условия е сключен Договор № *********г. за възлагане
управлението на еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление.
Мандатът е прекратен предсрочно с решение на съвета на директорите на „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД от 12.04.2022г., с което е ответникът е освободен от
длъжност като изпълнителен директор считано от датата на вписването.
В договора за управление от 29.10.2020г. липсва клауза, която да предвижда ред и
условия за ползване на социалните фондове и формите на социално обслужване по КТД.
По време на този мандат /от 29.10.2020г. до 18.04.2022г./ е действал Колективен трудов
договор от 26.11.2018г. с описаното по-горе съдържание и Колективен трудов договор от
30.11.2020г., който не съдържа клауза, предоставяща право на членовете на съвета на
директорите да се ползват от социалните придобивки по КТД.
От приетата счетоводна справка и фишове /л. 77-79 от делото/, както и от
приложението към ССчЕ се установява, че на 10.12.2020г. ответникът е получил сумата от
1098 лева, представляваща доплащане по чл. 22 от КТД /заедно с възнаграждението за
м.11.2020г./, а на 10.12.2021г. ответникът е получил сумата от 1755 лева, представляваща
доплащане по чл. 22 от КТД /заедно с възнаграждението за м.11.2021г./. Следователно за
третия мандат се установява имуществено разместване в размер на 2853 лева. Разликата с
претендираната сума от 3170 лева се дължи отново на извършени удръжки.
От гореизложеното е видно, че за целия процесен период от 17.11.2016г. до 18.04.2022г.
ищцовото дружество е превело по сметката на ответника суми по КТД в общ размер на
20 223,51 лева /14 931,64 + 2438,87 + 2853/.
Основният спорен въпрос между страните е дали ответникът има право да се ползва от
социалните придобивки, уредени в колективните трудови договори от 12.02.2015г.,
06.01.2017г. и 26.11.2018г., изразяващи се в допълнителни възнаграждения за Коледа и
Великден, предвид съдържащите се в тях клаузи, според които членовете на съвета на
директорите на дружеството се ползват от социалните придобивки по КТД.
Отговорът на този въпрос е отрицателен. Както е изяснено в съдебната практика
/Решение № 222 от 3.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 3471/2014 г., I т. о., ТК и цитираните в него
8
Решение № 88 от 22.06.2010 г. по т. д. № 911/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 306 от
25.06.2012 г. по гр. д. № 1387/2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 204 от 28.07.2014 г. по
гр. д. № 983/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и Решение № 150 от 29.05.2015 г. по гр. д. №
5272/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о./, правоотношението, което възниква по договор за
управление на търговско дружество не е трудово, а има мандатен характер и се
регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между
управителя, съответно членовете на съвета на директорите и на управителния съвет, от една
страна и дружеството, от друга, се уреждат с договор за възлагане на управлението, който
следва да е писмен. Този договор е мандатен - договор за поръчка и съществена негова
характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което лицето, на което е
възложено управлението няма качеството на работник или служител на дружеството по
смисъла на КТ. Възнаграждението, дължимо от дружеството, е възнаграждение по
граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като също е без значение как то е
наименовано и как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по
него.
Съгласно чл. 50, ал. 1 КТ, с колективния трудов договор се уреждат въпроси на
трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени
с повелителни разпоредби на закона. Нормите на чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от КТ предвиждат, че
колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са
членове на синдикалната организация - страна по договора. Работниците и служителите,
които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват
към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до
него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора.
Следователно предмет на колективния трудов договор могат да бъдат единствено права
и задължения на работниците и служителите по трудови правоотношения и от неговите
клаузи се ползват единствено работниците и служителите в сключилото го дружество, които
членуват в съответните синдикални организации или са се присъединили към него.
Членовете на съвета на директорите на дружеството – страна по КТД – не могат да се
ползват от клаузите на КТД, независимо от това, дали членуват в синдикална организация и
независимо от това, дали в КТД е уговорено друго. Това е така, защото колективният трудов
договор е институт на трудовото право, който е неприложим към гражданските
правоотношения, какъвто е договорът за управление и контрол като разновидност на
договора за поръчка. Дори КТД да урежда право на социално подпомагане за членовете на
съвета на директорите под формата на допълнителни възнаграждения за Коледа и Великден,
тази уговорка не произвежда правен ефект – членовете на СД не могат да се ползват от нея с
оглед императивните норми на чл. 57, ал. 1 и ал. 2 КТ, а договарящото дружество не е
обвързано да я изпълни. Последното е вярно, защото компетентният орган да определя
плащанията, извършвани в полза на членовете на съвета на директорите, е общото събрание
на акционерите, респективно едноличният собственик на капитала на акционерното
дружество /чл. 221, т. 5 ТЗ/, а не изпълнителният директор, който е сключил колективния
9
трудов договор, нито договарящите с него синдикални организации.
Вземания на членовете на СД за допълнителни възнаграждения за Коледа и Великден
могат да възникнат само ако това е уговорено в договора за възлагане на управление или по
решение на едноличния собственик на капитала на дружеството – в случая „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД. Както беше посочено по-горе, в договора за възлагане на
управление от 17.11.2016г., действал през периода от 17.11.2016г. до 17.11.2019г., е
предвидено /чл. 6.3./, че с решение на общото събрание на работниците и служителите от
дружеството, членът на съвета на директорите има право да ползва социалните фондове и
формите на социално обслужване, отразени в раздела по социално-битовото и културно
обслужване на сключения колективен трудов договор в дружеството. Дори да се приеме,
обаче, че тази уговорка препраща към установеното в КТД право на допълнително
възнаграждение /назовано „социално подпомагане“/, възникването на това вземане е
обусловено от наличието на още една предпоставка – взето решение на общото събрание на
работниците и служителите от дружеството. Такова решение в настоящата хипотеза не се
твърди и не се доказва да е прието, и за този извод е без значение, дали в ищцовото
дружество съществува общо събрание на работниците и служителите или не. Ако такова не е
конституирано, предвиденото в чл. 6.3. от договора за управление право не може да бъде
упражнено и подобно вземане може да възникне единствено по решение на едноличния
собственик на капитала, каквото също липсва.
Доводът на ответника, че докладите на синдикалните организации, с които предлагат
изплащане на такова допълнително възнаграждение за Коледа и Великден, замествали
решенията на общото събрание на работниците и служителите, е неоснователен. По-горе
беше изяснено, че синдикалните организации не разполагат с правомощия да предлагат,
нито да задължават дружеството да извършва подобни плащания на членовете на съвета на
директорите, а видно от приобщените по делото доклади, предложенията касаят единствено
работниците и служителите в дружеството.
Предвид гореизложеното се налага заключението, че общата сума от 20 223,51 лева,
която ответникът е получил през процесния период въз основа на колективните трудови
договори. е платена при начална липса на основание и подлежи на връщане на ищцовото
дружество.
По релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, съдът
намира следното. Както е изяснено с т. 7 от ППВС № 1/1979г., вземането за неоснователно
обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се погасява с общата петгодишна
давност, считано от датата на плащането. Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, за
срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на
спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат
10
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е
обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на давностния срок е възобновено на
21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 69 дни
считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. Други основания за спиране или прекъсване на
давността не се твърдят и не се доказват от ищеца.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на исковата молба
/02.08.2022г./ са погасени по давност всички вземания за връщане на недължимо платени
суми, които са били получени от ответника през периода от 17.11.2016г. до 25.05.2017г.
Видно от експертното заключение по ССчЕ, този период обхваща сумата от 1512 лева, която
ответникът е получил на 16.12.2016г. и сумата от 1656 лева, която ответникът е получил на
13.04.2017г., общо 3168 лева Следващото по ред плащане датира от 20.12.2017г., поради
което то и всички останали след него не са погасени по давност. Следователно непогасена
по давност остава сумата от 17 055,51 лева /20 223,51 – 3168/, представляваща получени без
основание суми по КТД за периода от 26.05.2017г. до 18.04.2021г.
На следващо място, ищецът претендира, че е възникнало обогатяване на ответника при
начална липса на основание и със сумата от 1186,11 лева /включена в общата претендирана
сума от 23 711,11 лева/, представляваща надплатено възнаграждение по договора за
възлагане на управление за периода от 05.05.2020г. до 29.10.2020г. поради неправилен ред за
определяне на възнаграждението. За да обоснове тази своя претенция ищецът е установил,
че за периода от 05.05.2020г. до 29.10.2020г. възнаграждението на ответника по договора за
управление от 11.10.2019г. е определено по реда на чл. 56 от ППЗПП вместо по приложимия
според ищеца ред на чл. 33 от ПРУПДТДДУК. Ищецът е изчислил /и това се потвърждава от
експертното заключение по ССчЕ/, че вследствие на това ответникът е получил с 1186,11
лева повече, отколкото би получил ако възнаграждението му е било определено по чл. 33 от
ПРУПДТДДУК.
Според ищеца редът за определяне на възнагражденията по договорите за управление,
съдържащ се в чл. 56 от ППЗПП, не следвало да се прилага за заварените правоотношения
към датата на влизане в сила на правилника /05.05.2020г./. Този довод обосновава с
разпоредбата на пар. 10, изр. 1 от ПЗР на ППЗПП, според която сключените преди влизането
в сила на правилника договори за възлагане на управлението и контрола, както и
одобрените бизнес програми/планове на публичните предприятия запазват своето действие
до провеждането на предвидените в закона и правилника процедури. Ищецът тълкува
преходната разпоредба в смисъл, че заварените договори за възлагане управление, които се
запазват до провеждане на предвидения в правилника конкурс, продължават да се уреждат
от отменения ПРУПДТДДУК. Ищецът счита, че едва след провеждане на конкурса и
сключването на нов договор за възлагане на управление, възнаграждението следва да се
определи по реда на чл. 56 от ППЗПП.
Това тълкуване е в противоречие със закона. Съгласно чл. 11, ал. 3 ЗНА, нормативните
актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или
допълващия акт. Нормата на чл. 13, ал. 1 ЗНА предвижда, че новият закон може да
11
разпореди да останат временно в сила всички или някои разпоредби на акта по прилагане на
отменения закон, ако те са съвместими с разпоредбите на новия закон. В случая, с пар. 1 от
ЗР на Постановление № 85 на МС от 30.04.2020 г. за приемане на Правилник за прилагане на
Закона за публичните предприятия, е отменен изцяло Правилникът за реда за упражняване
правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала и не са
предвидени изключения от правното действие на тази отмяна. Ето защо от датата на влизане
в сила на постановлението /05.05.2020г./ отмененият с него ПРУПДТДДУК не се прилага в
която и да било част. Преходната норма на пар. 10 от ПЗР на ППЗПП не урежда приложение
на чл. 33 от ПРУПДТДДУК /отм./ по отношение на заварените договори, а единствено
предвижда, че тези договори остават в сила, докато не бъдат проведени предвидените в ЗПП
и ППЗПП процедури по сключване на нови такива. Това правило обезпечава
непрекъсваемостта на управлението на дружествата с държавно участие в капитала, без да
въвежда отклонения относно приложимата към тях правна уредба. Тъй като договорът за
възлагане на управление е с продължаващо изпълнение и възнагражденията по него се
дължат ежемесечно за престираното през съответния месец, то по заварени правоотношения
новата уредба се прилага за тези престации, респ. възнаграждения, които следват влизането
й в сила. Затова считано от 05.05.2020г. възнагражденията по договора за възлагане на
управление между страните следва да бъдат определяни именно по реда на чл. 56 от
ППЗПП.
Обстоятелството, че сключеният между страните договор за възлагане на управление
от 11.10.2019г. препраща към чл. 33 от ПРУПДТДДУК не води до различен извод.
Договорът е сключен преди влизане в сила на ППЗПП, поради което към 11.10.2019г. не е
имало друга уредба, към която да препраща. В чл. 16, изр. 2 от договора, обаче, е
предвидено, че в случаите на императивни изменения в нормативната уредба, настъпили
след влизането в сила на настоящия договор, те стават задължителни за двете страни, без да
се сключва допълнително споразумение за промени в клаузите на договора. Отмяната на чл.
33 от ПРУПДТДДУК и нейната замяна с чл. 56 от ППЗПП е именно такова изменение,
поради което не е било нужно да се сключва допълнително споразумение, за да може то да се
приложи. Тук е мястото да се отбележи, че в приетите по делото справки за определяне
възнаграждението на членовете на изпълнителните и контролните органи в публичните
предприятия за част от второто и цялото трето тримесечие на 2020г, изготвени от
изпълнителния директор на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД и представени пред едноличния
собственик, възнагражденията са определяни по реда на чл. 56 от ППЗПП.
Налага се изводът, че възнаграждението на ответника за периода от 05.05.2020г. до
29.10.2020г. е определено правилно и няма подлежащи на връщане суми.
Предвид всичко изложено по-горе, предявеният кондикционен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде уважен частично до размера от 17 055,51 лева и за
периода от 26.05.2017г. 04.05.2020г., както и от 30.10.2020г. до 18.04.2021г., а за разликата до
пълния претедниран размер от 23 711,11 лева и за периода от 17.11.2016г. до 25.05.2017г.,
както и от 05.05.2020г. до 29.10.2020г. искът следва да бъде отхвърлен.
12
С оглед частичното уважаване на главния иск за неоснователно обогатяване,
евентуалният иск по чл. 240, ал. 2 ТЗ не подлежи на разглеждане, тъй като не се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на въведеното евентуално основание /в
този смисъл Решение № 210 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5600/2014 г., IV г. о., ГК/.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски за държавна такса по предявения иск в размер на 948,44 лева, за държавна такса по
частна жалба в размер на 15 лева, за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на
500 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 2640 лева с ДДС, платено изцяло, или
общо 4103,44 лева. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като възнаграждението е дори по-ниско от дължимото такова с оглед
цената на предявения иск, фактическата и правна сложност на делото и проведените седем
открити съдебни заседания. С оглед уважената част от иска, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 2951,62 лева. Ответникът е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 4200 лева с ДДС, платено изцяло. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като уговореното
възнаграждение от 3500 лева без ДДС съответства напълно на цената на иска, фактическата
и правна сложност на делото и броя на проведените заседания. С оглед отхвърлената част от
иска на ответника се дължат разноски в размер на 1178,92 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Б. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „М.К.“ № 54, вх. Б, ет. 6, ап.
18, да заплати на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № 66, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 17 055,51
лева, представляваща получени без основание суми във връзка с договор за възлагане на
управление за периода от 26.05.2017г. 04.05.2020г. и от 30.10.2020г. до 18.04.2021г.,
формирана както следва: сумата от 11 763,64 лева – получени плащания по колективен
трудов договор за периода от 26.05.2017г. до 17.11.2019г. във връзка с договор за възлагане
на управление от 17.11.2016г., сумата от 2438,87 лева – получени плащания по колективен
трудов договор за периода от 18.11.2019г. до 04.05.2020г. във връзка с договор за възлагане
на управление от 11.10.2019г. и сумата от 2853 лева – получени плащания по колективен
трудов договор за периода от 30.10.2020г. до 18.04.2021г. във връзка с договор за възлагане
на управление от 29.10.2020г., ведно със законната лихва върху общата сума считано от
02.08.2022г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над 17 055,51 лева до пълния претендиран размер от 23 711,11 лева и за периода от
17.11.2016г. до 25.05.2017г., както и от 05.05.2020г. до 29.10.2020г.
ОСЪЖДА Б. Б. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „М.К.“ № 54, вх. Б, ет. 6, ап.
18, да заплати на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
13
управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № 66, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2951,62 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Ел Би Булгарикум“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № 66, да заплати на Б. Б. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
С., ул. „М.К.“ № 54, вх. Б, ет. 6, ап. 18, сумата от 1178,92 лева, представляваща сторените по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14