Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 414
гр. Пловдив, 26.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в открито съдебно заседание на дванадесети март
две хиляди и осемнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Иван Бекяров въззивно
гражданско дело № 197 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх. № 67309/28.11.2017 г. на Ю.Б.П. срещу решение № 3884/08.11.2017
г., постановено по гр.д. № 3896/2017 г. по описа на РС Пловдив, с което е
отхвърлен изцяло искът му да бъде намален размерът на присъдената с решение от
25.06.2015 г. по гр. д. № 3510/2015 г. на ПРС месечна издръжка, дължима на Е.Ю.П.
чрез нейната майка и законен представител К.Р.С. от 180 лв. на 115 лв. месечно,
считано от датата на завеждане на исковата молба.
Във
въззивната жалба се поддържа оплакването, че обжалваното решение е неправилно,
като необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се преди всичко, че
първоинстанционният съд е извършил съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като не е допуснал искани от страната доказателства, което от своя страна е
довело неизясняване на релевантни по делото обстоятелства. Твърди се мотивите
на атакувания акт да са противоречиви и необосновани.
Моли първоинстанционното
решение да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се уважи
изцяло предявеният иск. Претендира разноски, включително и ревизирането им за
първата инстанция с оглед изхода на спора.
Въззиваемата страна Е.Ю.П. чрез нейната майка
и законен представител К.Р.С. оспорва изцяло подадената въззивна жалба като
неоснователна. Взема подробно становище по релевираните основания за обжалване,
като счита, че не са доказани основания за намаляване на присъдената издръжка.
Моли жалбата да се отхвърли, а първоинстанционният акт да се потвърди.
В
открито съдебно заседание пред въззивния съд се прие изменение на иска с оглед
на настъпилото обективно обстоятелство по отношение на минималния размер на
дължимата издръжка, изчислен на база на минималната работна заплата съгласно Постановление
на Министерският съвет № 316 от 20 декември 2017 г. за определяне нов размер на
минималната работна заплата за страната. Предвид промяната настъпила в
последната и увеличаването ѝ на 510 лв. от началото на 2018 г., то и
предявеният иск се измени в смисъл на намаляване на дължимата издръжка от 180
лв. на 130 лв. месечно.
Окръжен
съд след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно
чл. 269, изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени, или
когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака
ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на
родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на
семейното жилище.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК
вр. чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира
следното от фактическа страна.
Напълно
се споделят фактическите изводи на първоинстанционния съд, поради което на
основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите му. От друга страна пред
въззивния съд се събраха допълнителни доказателства.
От
показанията на В. Р., брат на ищеца, се установява, че в момента ищецът не
разполагал с финансови средства, а за месеците февруари и март той и други
роднини са събрали около 80 лв., за да платят издръжката на ответницата. Към
януари месец 2018 г. ищецът отново заминал за Хамбург, Германия по работа. От
пет години работи редовно там. Споделя, че престоят му обикновено трае около 3-4 месеца и като изкара
пари се прибирал в България, иначе оставал там докато събере достатъчно. Споделя,
че се връща най-много с 2000 лв. Престоят в Германия ищецът осъществявал при
приятели. Споделя, че социалните придобивки в Германия включват и храна.
Разпитан
е и свидетелят Р. С., дядо на ответницата и баща на К.С.. Неговите показания са
свързани с притежаването на два автомобила от ищеца, Ауди и Ситроен, от около 8
месеца. Потвърждава, че ищецът има магазин, който е пред къщата му, с излаз на
улицата. Споделя, че му е известно ищецът да е чествал нещо свързано с
най-малкия му син. За майката на ответницата свидетелства, че е в Холандия,
където работи, а ответницата е с нея. Грижите се полагали основно от майката С.,
която наела детегледачка за ответницата и това ѝ коства 800 евро месечно.
В
посочената част съдът изцяло дава вяра на показанията на свидетелите, които са логични,
последователни, непротиворечиви, откровени и достоверни, като си съответстват
със събраните доказателства пред първата инстанция.
Приети
по делото са и две вносни бележки с уникални регистрационни №№ 04501Д-АВ-1716 и
04501Д-АВ-1808 за внесени по сметка на ЧСИ сумата от по 80 лв. от името на
ищеца за месеците ноември 2017 г. и януари 2018 г. Предвид представените на
първоинстанционното дело доказателства, се установява, че са преведени по
образувано изпълнително дело във връзка със задължението му за заплащане на
издръжка към ответницата.
Въз
основа на установената фактическа обстановка изводите на районният съд за отхвърляне
на предявения иск въззивната инстанция намира за правилни.
Съгласно
чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да
бъде изменена. По въпроса е постановена задължителна практика, обобщена с ППВС
№ 5/16.11.70 г. Съобразно предвидено в т. 10 от него, за да се уважи искът по
чл. 86 СК(отм.), сега чл. 150 от СК, е необходимо трайно съществено изменение
на нуждите на издържаните или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице. Намалението на доходите вследствие намерение да не се дава
издръжката или заемане на работа, несъответстваща на квалификацията, не се
счита за основание за изменяване размера на издръжката. Третираната в него
материя е сходно уредена и в сега действащия Семеен кодекс от 2009 г. и
разрешенията му са все още приложими.
В
случая изменението на издръжката се мотивира с промяна във финансовите
възможности на задълженото със съдебно решение лице, а именно бащата ищец. От
събраните по делото доказателства се установява, че такава съществена и трайна промяна
не е налице.
Твърдението,
че при постановяване на решението, с което е осъден да заплаща месечна издръжка
в размер на 180 лв., а именно решение № 2323 25.06.2015 г. по гр.д. № 3510/2015 г. на ПРС, не е взето
предвид семейното му положение и наличието на още едно дете, за което да се
грижи, е неоснователно. От представените от самия ищец доказателства,
включително и препис от това решение, се установява, че съдът е разисквал
именно тези обстоятелства и въз основа и на тях е взел извод за дължимата
издръжка.
Неоснователно
е и възражението за липсата на финансова възможност да покрива присъдената
издръжка. Всъщност както пред съда по гр.д. № 3510/2015 г. на ПРС, така и пред
съда по настоящото производство, категорично се установи, че жалбоподателят
работи предимно в чужбина – в Федерална република Германия. Съгласно
показанията на всички разпитани свидетели ищецът от години води подобен начин
на живот, прехрана и осигуряване нуждите на семейството. Като се взеха предвид
показанията на свидетелите Р.и Н.С., се установи, че връщането в Република България
от страна на ищеца обичайно е свързано с набирането на достатъчна парична сума.
Съгласно показанията на св. Р., брат на ищеца, на св. С., баба на ответницата,
и ноторния висок стандарт на живот в страната, в която всички твърдят, че ищеца
работи, въпросната сума може да се определи поне минимум на 2000 лв. Нещо
повече, св. В., отново роднина на ищеца, твърди, че той работи предимно без
трудов договор, т.е. без да заплаща изискуемите по федералното законодателство
удръжки и данъци. Същото сочи, макар и неустановено по делото, за вероятност
паричните суми, с които ищецът да се прибира в страната, да са и по-големи.
Въпреки
това и именно въз основа на събраните както пред районния съд, така и пред
настоящата инстанция доказателства, не просто не се установява да има
съществена промяна в обстоятелствата, засягащи възможността на задълженото за
издръжка лице да я дава, ами се установява, че последният има пълната
възможност и отговорност да се грижи за собственото си дете и да поеме поне част
от финансовата тежест от това да създаде живот.
Както
вече се спомена твърденията за финансови затруднения не се установяват, въпреки
показанията на св. Р.. Информацията, която последният споделя пред съда,
действително е за наличие на такова затруднение, но то именно от неговите
показания се установява, че временно. И за да го преодолее, ищецът е предприел,
това което обичайно върши в подобни ситуации, отново съгласно показанията на
свидетеля – отишъл е да работи в чужбина.
Представените
в настоящото производство писмени доказателства, два броя банкови бордера,
съдът намира за относими към предмета на спора, дотолкова, колкото установяват
възможност за плащане на издръжката. Същите не съответстват с показанията на
св. Р., който твърди, че той и роднини са събирали пари да подпомогнат ищеца да
заплати издръжка, но за месеците февруари и март 2018 г. Докато плащанията
съгласно банковите документи са извършени ноември 2017 г. и януари 2018 г.
Документи за извършени плащания към твърдените от свидетеля моменти не се
представиха.
Предвид
установеното настоящият съдебен състав на въззивния съд не намира нито за
необходимо, нито за част от спора по делото, да обсъжда доказателствата относно
стандарта на живот на ищеца и семейството му, на ответницата и майка ѝ,
липсата или наличие на собственост върху автомобили от страна на ищеца, на
собственост на магазин. Както е приел районният съд, същественото е, че няма
осезаем спад в доходите и няма съществена промяна в начина на живот на ищеца,
които да се дължат на недостиг на средства.
От
друга страна през 2018 г. настъпи планираното увеличение на минималната работна
заплата, която вече е в размер на 510 лв. В тази връзка разлика между
присъдената издръжка и минималния размер, до който може да се измени тя, все
повече намалява и се доближава.
Разноски
в полза на въззиваемата страна не могат да бъдат присъдени, доколкото не просто
следва да бъдат представени доказателства за извършването им, но и договор за
правна защита и съдействие, който е основанието за осъществяване на правната
помощ. Такъв не се представи по делото и затова разноски, въпреки изхода от
спора, не следва да се присъдят.
С оглед на правилата,
установени от чл. 280, ал. 3 от ГПК, и по аргумент на противност въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
По тези съображения съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДВА решение № 3884/08.11.2017 г., постановено по гр.д. № 3896/2017
г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е ОТХВЪРЛЕН изцяло искът на Ю.Б.П.,
ЕГН ********** да бъде намален размерът на присъдената с решение от 25.06.2015
г. по гр.д. № 3510/2015 г. по описа на Районен съд Пловдив месечна издръжка,
дължима на Е.Ю.П., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител К.Р.С.,
ЕГН ********** от 180 лева на 130 лева месечно, съгласно допуснатото пред
Окръжен съд Пловдив изменение на иска от 115 лв. на 130 лв., считано от датата
на завеждане на исковата молба – 17.03.2017 г.
Решението не подлежи на
касационно обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: