№ 130
гр. Враца, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Т.
Христо Н. Христов
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Въззивно гражданско дело №
20231400500176 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 2517/11.04.2023 г., подадена от К. Й. Т., ЕГН: ********** с постоянен и
настоящ адрес ***, чрез назначения му особен представител адв. Ц. М. от АК-
Враца, против решение № 110/27.02.2023 г. по гр.д. № 1180/2022 г. по описа
на Районен съд-Враца, в частта с която е признато за установено, че дължи на
„Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
***, сумата 1603,01 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия
на адрес: ***, инсталация ********** /аб. № ***/ за периода от м. 10.2018 г.
до м. 04.2020 г., както и законна лихва върху тази сума, считано от 26.05.2021
г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 182,04 лв. лихва за
забавено плащане за периода 15.09.2019г. - 07.05.2021 г.; сумата 40, 79 лв.,
представляваща неизплатени суми за извършена услуга дялово разпределение
на топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., както и
законна лихва върху тази сума, считано от 26.05.2021 г. до окончателното
1
изплащане на вземането; сумата 7.13 лева - лихва за забавено плащане на
услугата дялово разпределение, за периода от 01.07.2018 г. до 07.05.2021 г., и
е осъден да заплати на „Топлофикация - София” ЕАД направените съдебно-
деловодни разноски в исковото производство от 1458,72 лева и в заповедното
производство по ч. гр. д. № 2545/2021 год. на Районен съд Враца в размер
86,50 лв.
Жалбоподателят твърди, че решението на Районен съд - Враца в частта
му, с която частично е уважена исковата претенция, е неправилно и
незаконосъобразно. На първо място поддържа изцяло аргументите, заявени в
отговора на исковата молба пред PC – Враца, както и изложените в съдебното
заседание доводи за недоказаност на исковата претенция, които не са взети
предвид и не са коментирани от съдебния състав, което представлява
съществено процесуално нарушение. Твърди, че за да може ищцовото
дружество да се ползва от предвидената в чл.69, ал.2 и в чл.70, ал.3 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването и Общите си условия
възможност за определяне на потреблението на изразходвано количество
гореща вода и на количество топлинна енергия, при наличие на хипотеза на
неосигурен достъп от клиента за извършване на реален отчет, същото трябва
да докаже осъществяването на предпоставките за приложение на тази
хипотеза. Поддържа, че съгласно чл. 53, ал.1 от ОУ от 2008г. и чл.52, ал.1 от
ОУ от 2014г., клиентът е длъжен да осигури на продавача достъп до имота си
за отчитане и контрол на средствата за индивидуално измерване и
разпределение на топлинната енергия, но според ал.3 и на двете клаузи в ОУ
от 2008г. и 2014г., в тази хипотеза дружеството е длъжно да отправи писмено
уведомление със срок не по-малък от 3 работни дни преди датата за
осигуряване на достъпа, като се уточни интервала от време - преди или след
обяд. Посочва, че по делото липсват доказателства, че продавачът на
топлинна енергия в съгласие с така посочените клаузи да е отправил срочно
писмено уведомление с изискуемото се по ОУ съдържание до клиента, за да
може служебно да начислява потребление. Изтъква, че дружеството не е
доказало изпълнение на своето задължение, поради което няма как да се
приеме, че му се дължат именно исковите суми, чиито размер е начислен по
ред, за приложението на който липсват предпоставки. В тази връзка,
наличието или липсата на проведено рекламационно производство, е
ирелевантно. Моли съда да отмени атакуваното решение на PC - Враца в
обжалваната му част като неправилно и незаконосъобразно, да отхвърли
изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани и да определи и
изплати възнаграждение за особен представител.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „Топлофикация -
София” ЕАД, чрез пълномощник юрк. Д. К., е постъпил писмен отговор, с
който оспорва като неоснователна и недоказана въззивната жалба. Счита
решението за правилно и законосъобразно. Твърди, че в мотивите си
първоинстанционният съд подробно и съобразно константната съдебна
2
практика по този вид типови правни спорове е взел мотивирано и обосновано
решение в обжалвания от страна на ответника в първоинстанционно
производство съдебен акт, че твърденията на ответника за неправилното
решение на правния спор произлизат от тълкуване разширително и по
аналогия на материалното право и се явяват несъществени и необосновани.
Счита, че след проведеното съдебно дирене дружеството е установило в
условията на пълно и главно доказване правотата на исковата си претенция.
Моли съда да остави в сила първоинстанционното съдебно решение и да
отхвърли въззивната жалба, като неоснователна и да му присъди направените
разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт,
в размер 200,00 лв.
В срока по чл.263 от ГПК от третото лице – помагач „Техем Сървисис"
ЕООД, ЕИК ***, гр. София, не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и
допустим. Същият е и правилен, като въззивният състав споделя мотивите му,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
районния съд.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд
обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с изтъкнатите доводи от
жалбоподателя, при което приема за установено от фактическа страна
следното:
Районен съд – София е бил сезиран от „Топлофикация София” ЕАД със
заявление по чл. 410 ГПК, с което е поискано да бъде издадена заповед за
изпълнение против К. Й. Т., ЕГН: ********** от гр. София, за следните
вземания: 1607,02 лв. - главница за предоставена топлинна енергия за периода
от 10.2018 г. до 04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***,
инсталация **********/аб.№***; 183,69 лв. - лихва за периода от 15.09.2019
г. до 07.05.2021 г.; 40,79 лв. - главница дължима за извършена услуга „дялово
разпределение“ за периода от 05.2018 г. до 04.2020 г.; 7,13 лв. - лихва за
3
периода от 01.07.2018 г. до 07.05.2021 г.; ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 26.05.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноските по делото - 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 36,77 лв. държавна такса.
По заявлението е образувано ч.гр.д. № 29519/2021 г. по описа
на Районен съд – София, което е прекратено с разпореждане от 26.01.2021г. и
е изпратено по подсъдност на Районен съд – Враца, където е образувано под
№ 2545/2021г. Приемайки, че са налице предпоставките на чл. 410 и сл. ГПК,
Районен съд – Враца е издал заповед за изпълнение № 485/05.07.2021 г. за
посочените в заявлението суми. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което по указания на съда
на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в предвидения в чл. 415, ал. 4 от ГПК
едномесечен срок, заявителят е предявил установителни искове за
съществуване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение против
длъжника по делото.
С предявените искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК,
във вр. с чл. 124, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД ищецът „Топлофикация София” ЕАД е
поискал от съда да признае за установено, че ответникът К. Й. Т. му дължи
сумите по издадената заповед за изпълнение, както и да му присъди
разноските, направени в заповедното и в първоинстанционното производство.
В исковата молба, с която са предявени тези искове, ищецът твърди, че
ответника, като собственик на имот, находящ се в ***, е бил клиент на ТЕ по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Посочва, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата
на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София” АД на клиенти за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, с които се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и дружеството.
Поддържа, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл.
106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила посочените Общи условия.
Твърди, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в
СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за
извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Техем Сървисис”
4
ЕООД (лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ) за
предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Изтъква, че съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот
са начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки
от „Техем Сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Посочва, че за имота на ответника са
издадени изравнителни сметки, че сумите за топлинна енергия за процесния
имот са начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Моли съда да
установи съществуването на претендираните вземания така, както са заявени
в заповедното производство и да му присъди направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника К. Й. Т.,
чрез назначения му особен представител адв. Ц. М. от АК-Враца, с който е
оспорил по основание и размер предявените срещу него искове с твърдения,
че не дължи претендираните от ищцовото дружество суми, тъй като не е
подавал заявление и не е сключвал договор при общи условия с ищеца. Навел
е и твърдения, че ищецът не е доказал по категоричен начин, че той е ползвал
през процесния период за посочения в исковата молба обект топлинна
енергия, нито за какво е ползвана тази енергия, правилно ли е разпределена
същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за
нея. С отговора ответникът е оспорил издадените от ищеца съобщения към
фактури, извлечения от фактури за начислени суми за ТЕ, като частни
свидетелстващи документи, както и представените ОУ на ищцовото
дружество. Поискал е от съда да отхвърли исковите претенции като
неоснователни и недоказани.
Третото лице помагач „Техем сървисис” ЕООД, гр. София, в писмено
становище по делото е изразило становище за основателност на предявените
искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
първоинстанционното производство доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ищцовото дружество „Топлофикация София"
ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си качество доставя топлинна
енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване на
5
потребителите на територията на гр. София при публично известни Общи
условия.
От приетото по делото копие от нотариален акт за замяна на недвижими
имоти № 146, том 1, рег. № 2306, нот. дело № 123/2002 г. на нотариус А. Л.,
неоспорен от ответника, се установява, че на 20.09.2002 г. Б. Ц. Г. е
придобила в собственост процесния недвижим имот, находящ се в ***.
Установи се от приложените по първоинстанционното дело копия от
протокол за приемане и обявяване на саморъчно завещание /л.34/, както и от
представения препис от самото завещание /л.33/, че Б. Ц. Г. е завещала на
ответника К. Й. процесния имот, което обстоятелство също не е оспорено от
ответника. По делото не са ангажирани доказателства върху процесния имот
да е учредено ограничено вещно право на ползване.
Установява се също, че сградата, в която се намира процесният
апартамент, е топлоснабдявана през целия исков период. Това се потвърждава
от приложените по делото в заверен препис Протокол от 15.08.2002г., с който
общото събрание на етажната собственост на ***, е взело решение да сключи
договор с „Техем Сървисис” ЕООД, гр.София, за извършване на услугата
„топлинно счетоводство” и Договор № 3551/11.09.2002г. за извършване на
посочената услуга между „Техем Сървисис” ЕООД и упълномощени
представители на етажната собственост.
С договор № 144/29.07.2015г., сключен между ищеца „Топлофикация
София” ЕАД, като възложител, и „Техем Сървисис” ЕООД, като изпълнител,
възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в от ЗЕ между
клиентите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр.София, при спазване изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024 от 10.08.2007г.
За установяване правата и задълженията на страните по делото са
приложени относимите за процесния период Общи условия (ОУ) за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на
клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във в-к "Монитор" от 11.07.2016г.
Приложени са също съобщения към издадени данъчни фактури по
месеци, включващи начислени суми за топлоенергия по компоненти, и
6
издадени кредитни известия към фактури за прогнозно начислена топлинна
енергия, касаещи процесния имот за процесния период.
В първоинстанционното производство са назначени и изпълнени
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, заключенията на които
съда цени като обосновани, обективни и професионални, изготвени въз
основа на събраните по делото доказателства, след справка със
счетоводството на ищеца и на топлинния счетоводител.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
неоспорено от страните, кредитирано от първоинстанционния съд като пълно,
обективно и компетентно изготвено, към което становище се присъединява и
настоящия състав, се установява, че за процесния период отчитането на
уредите и дяловото разпределение на ТЕ е извършвано от топлинния
счетоводител „Техем сървисис“ ЕООД. От събраната информация от
топлинния счетоводител през отоплителните сезони, предмет на настоящето
дело, в процесния имот за процесния период м.10.2018г. - м.04.2020г. е
начислявана прогнозно топлинна енергия, въз основа на количества топлинна
енергия от предходния отоплителен сезон и прогнозно определени дялове ТЕ
за фактуриране през следващия отоплителен сезон - ТЕ за отопление и ТЕ за
сградна инсталация, общи разходи. Според заключението след края на всеки
отоплителен сезон е изготвяна окончателна изравнителна сметка от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия, на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредба на
чл.71 и 72 от Наредба 16-334 за топлоснабдяване (отм.). В края на
отоплителния сезон /отчетния период/ фирмата за дялово разпределение
/топлинния счетоводител/ е извършвала отчитане на индивидуалните
разпределители /уреди/ и водомерите за топла вода на абонатите, показанията
на топломера в АС и е изготвила индивидуалните за имотите и общите за
отчетената топлинна енергия в АС изравнителни сметки. С изравнителната
сметка са изравнени действително потребеното през съответния отоплителен
сезон количество топлинна енергия с начисленото прогнозно /фактурираното/
през отделните месеци от “Топлофикация София” ЕАД. От заключението се
установява също, че дяловото разпределение, топлинно счетоводство за
процесния период е извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД в съответствие с
действащата нормативна уредба. Според вещото лице за процесния период
м.10.2018г. - м.04.2020г. в имота на ответника не е осигурен достъп на
7
представител на топлинния счетоводител за отчитане показанията на уредите
в имота, поради което е извършено начисляване на ТЕ при максимална
мощност на монтираните отоплителни тела в имота (отоплителни тела в хол и
спалня и налична щранг лира в баня - отоплително тяло без мерителен уред,
за което топлинна енергия се разпределя на база мощността на тялото).
Отразено е също така в заключението, че за отоплителен сезон 01.10.2018г. –
30.04.2020г. е разпределена ТЕ за сградна инсталация - общи разходи в края
на сезона 844,419 квтч за отополяем обем на имота по проект 94 куб.м.;
разпределената топлинна енергия за отоплителни тела в имота при
максимална мощност при неосигурен достъп за отчети в имота е както
следва: разпределител № 21004629 в хол - 4136,466 квтч; разпределител №
21004623 в стая - 1957,881 квтч и щранг лира в баня - 652,573 квтч. От
заключението се установява също, че по изготвената изравнителна сметка,
представена на представител на етажната собственост, по информация от
топлинния счетоводител не са подавани писмени възражения. Съгласно
представени от топлинния счетоводител изравнителните сметки на абонатите
към АС са предадени на представители на етажната собственост запечатани
писма със справки за дялово разпределение за отчетен период 2019/2020г.
Според заключението за периода м. 11.2018г. - м. 03.2019г. топлинната
енергия в АС е начислявана служебно, показания на топломера не са
отчитани. Не са представени и документи за метрологична проверка на
мерителния уред. От м. 03.2019г. до м.04.2020г. топлинната енергия е
разпределяна от отчетени количества с топломера в АС, ползвана е топлинна
енергия само за отопление. Към заключението е представено Свидетелство за
проверка № С 1-1270-1/04.06.2021 г., издадено от лаборатория за проверка
„АРТТЕСТ-Б“ за топломера в АС в *** с констатация, че уреда отговаря на
съответния тип; срок на валидност на проверката - две години.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от
страните, кредитирано от първоинстанционния съд като пълно, обективно и
компетентно изготвено, към което становище се присъединява и настоящия
състав, се установява, че за периода от 10.2018 г. до 04.2020 г.
„Топлофикация - София” ЕАД е издало на К. Й. Т. 12 броя фактури на обща
стойност 1 451.35 лв. От данните в информационната система на ищцовото
дружество вещото лице е установило, че сумите за топлоенергия, касаещи
процесния период, не са заплатени. Отразено е също, че в информационната
8
система на „Топлофикация София“ ЕАД от ФДР за имота на ответника за
процесния период са постъпвали данни за изравнителни сметки както следва:
за м. 07.2019 г. за период м.10.2018 г. – м. 07.2019 г. - официална фактура за
сумата 76.20 лева; за м. 08.2019 г. за период м.10.2018 г. – м. 04.2019 г. -
изравняване – сумата 16.74 лева; 2020 г. за период 01.07.2019 г. - 31.03.2020 г.
- изравняване - сумата 65.30 лева /без ДДС/; 2020 г. за период 01.04.2020 г. -
30.04.2020 г. - изравняване – сумата 13.59 лева. Вещото лице е изчислило, че
размерът на дължимите суми за топлинна енергия за процесния период -
главница, общо и по отделни пера представлява - сума за ТЕ за отопление,
сума ТЕ, отдадена сградна инсталация и сума за ТЕ за БГВ съобразно
действащите цени на ТЕ през процесния период е както следва: общ размер на
главницата - 1 643.80 лева, от която: за ТЕ за отопление - 1 603.01 лева и за
отдадена сградна инсталация - 40.79 лв. Размерът на законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава
от 15.09.2019 г. до 07.05.2021 г. общо и за отделните месеци, според
заключението, е 182.04 лева; размерът на законната лихва върху сумата за ТЕ
- отдадена сградна инсталация, е 7.13 лв.
С обжалваното решение, от правна страна първоинстанционния съд е
приел, че с оглед събраните по делото доказателства, ответникът е
потребител на топлинна енергия за описания в исковата молба топлоснабден
имот, от което следва извод, че през процесния период страните са обвързани
от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия. Съдът е
приел също, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия
съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно, от което е стигнал до извод, че незаплатената сума от
претендираната главница за процесния период от 10.2018 г. до 04.2020 г. е в
размер 1 603.01 лева, в който размер е уважил иска, а за разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 1607.02 лева е отхвърлил иска като
неоснователен и недоказан. По иска за мораторна лихва върху начислената
топлинна енергия, районният съд е приел, че ответникът дължи лихва върху
месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа на
всяко отделно вземане, чиито размер е 182.04 лева, до който размер е уважил
иска, а за разликата до пълния предявен размер от 183.69 лева е отхвърлил
иска като неоснователен и недоказан. Първоинстанционния съд е уважил
изцяло исковете за установяване дължимост на сумите за дялово
9
разпределение и лихва за забава, установени със заключението по изготвената
съдебно - счетоводна експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86 от
ЗЗД. С иска по чл. 422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта за
изпълнение, която да послужи като титул за принудително събиране на
вземането. В това исково производство задължение на ищеца е да установи
основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение срещу ответника – длъжник, който от своя страна следва да
докаже, че е погасил задълженията си към ищеца.
През процесния период отношенията между страните във връзка с
доставката, отчитането и разпределението на топлинна енергия се регулират
от действащите ЗЕ /ДВ, бр. 107/ 09.12.2003 г./, приетите въз основа на закона
/чл. 125 и сл. от ЗЕ/ Общи условия на "Топлофикация София" ЕАД, одобрени
с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в-к "Монитор"
от 11.07.2016г., както и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.). Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите, редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна
енергия, отговорността при неизпълнение на задълженията, условията и редът
за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването, редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско
измерване или други контролни приспособления, редът и сроковете за
предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за
разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от
което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба
е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
10
специални условия. Предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за
постигнати различни условия между страните, поради което съдът приема, че
общите условия са приложими в отношенията между същите.
В конкретния случай по делото е безспорно установено, а и от събраните по делото
доказателства, се установи, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, респ.
че той е титуляр на задължението. Въззивният съд приема, че въззиваемото дружество е
доказало в първоинстанционното производство, че ответникът има качеството потребител
на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ. В него е посочено, че потребител на енергия или
природен газ за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
По делото са представени доказателства - нотариален акт и саморъчно завещание,
неоспорени от ответната страна, от които се установява, че ответникът е собственик на
процесния имот.
Установи се също, че апартаментът се намира в сграда-етажна
собственост, включена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация
София” ЕАД и обслужвана от абонатна станция, поради което, съгласно чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, ответникът е потребител/клиент на
ТЕ и по отношение на него е налице пасивна материална легитимация по
иска.
По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, поради което съдът приема, че в
отношенията между страните са приложими действащите за процесния
период ОУ на "Топлофикация София" ЕАД от 2016 г. Посочените Общи
условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на
топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост "продавач" и всички потребители/клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, наричани за краткост "клиенти", присъединени към
топлоснабдителната мрежа на територията на гр.София и са издадени на
основание чл. 150 от ЗЕ.
Предвид изложеното следва да се приеме, че по силата на закона между
страните е налице облигационно правоотношение, възникнало от неформален
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, чието съдържание
е установено в Общите условия, като отношенията им в процесния период се
регулират от ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
11
(отм.).
При установеното наличие на облигационно правоотношение между
страните за процесния период следва да бъде установено наличието или
липсата на доставяна до имота на ответника топлинна енергия и нейната
стойност.
Съгласно разпоредбата на чл.140а от ЗЕ общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена
към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се
разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Според на чл. 142, ал. 2
от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите, като топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и тази
за отопление на общите части, се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект (чл. 143,
ал. 5 и чл. 145, ал. 3 ЗЕ). Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ,
"отопляем обем на имот" включва обема на всички собствени и/или ползвани
от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на
сградата, предвидени за отопление по проект.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а
от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната
инсталация и др. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост -
чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само
индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове, тавани и
пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата
в цялата сграда. Ето защо всички собственици на имоти, находящи се в сграда
- етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия, която се явява реално енергийно
потребление и да заплащат същата съразмерно на отопляемите обекти по
проект. В случаите на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, в които потребители (клиенти) в
сграда - етажна собственост прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, същите остават потребители (клиенти) на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. В този смисъл е и решение № 5 от 22.04.2010 г. по
12
конституционно дело № 15/2009 г. на КС /обн. ДВ, бр.34 от 04.05.2010 г./.
В настоящия случай, видно от заключението на съдебно-техническата
експертиза, за процесния период на ответника е начислявана топлинна
енергия, включваща енергия, отдадена от отоплителни тела в хола и спалнята
на апартамента (пълна мощност за процесния период м.10.2018г. –
м.04.2020г. поради неосигурен достъп, при спазване на нормативната уредба)
и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, поради което за
съответния период ответника дължи суми за тази ТЕ.
В тази насока съдът, анализирайки представените по делото писмени
доказателства и въз основа на заключенията по изпълнените съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи, установява, че ищецът е
изпълнявал точно задълженията си и за процесния период редовно и
ежемесечно е доставял топлинна енергия за отопление в жилището на
ответника, както и е доставял топлинна енергия в сградата етажна
собственост, в която се намира жилището му. Стойността на доставената
топлинна енергия за отопление в жилището на ответника за процесния
период е 1 603.01 лева, а за отдадена сградна инсталация - 40.79 лв.
/главници/, съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза. От
заключението се установява също, че начислената на ответника сума е
правилно определена, в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката и при ползване на информацията от дружеството за
топлинно счетоводство - спазени са редът, техническите условия за
топлоснабдяване и прилагането на дяловото разпределение на ТЕ в сградата –
етажна собственост.
В раздел IX от ОУ от 2016г. - „Заплащане на топлинната енергия и
услугата дялово разпределение” е определен редът и срокът, по който
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия: по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски
и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна
консумация (чл.31, ал.1) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят (чл.33, ал.1). По делото липсват доказателства за направени
възражения от ответника срещу начислените му от ищеца суми за плащане,
липсват и доказателства за направен отказ от негова страна от ползване на
топлоенергия.
13
При съвкупния анализ на представените по делото счетоводни
документи и заключенията по изпълнените съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи се стига до извод, че задължението на ответника към
топлопреносното предприятие за заплащане на количеството топлинна
енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е
установено по основание и по размер. В полза на ищеца е възникнало вземане
за плащане на цена за топлинна енергия за процесния период и в размера,
посочен в заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза.
С писмения отговор ответникът, чрез назначения му особен
представител, формално е оспорил съдържанието на представените с исковата
молба писмени доказателства. Действително, представените от ищцовото
дружество съобщения към издадени данъчни фактури по месеци, включващи
начислени суми за топлоенергия по компоненти, и издадени кредитни
известия към фактури за прогнозно начислена топлинна енергия, по своя
характер са частни свидетелстващи документи, но от приетите по делото
заключения на съдебно-техническата и съдебно-счетоводна експертизи се
установява, че начислените на ответника суми са правилно определени, при
съобразяване на действащите нормативни изисквания, поради което
настоящия състав намира, че на същите следва да се даде вяра. Следва да се
има предвид още, че след като е установена доставката на топлоенергия,
ответника дължи заплащането й, без значение дали ищцовото дружество е
издало фактури за тези доставки, доколкото вземанията на ищеца не са
доказани само чрез счетоводните му записвания. Без значение е и
обстоятелството дали ответната страна е получавала издаваните от ищеца
фактури, тъй като задължението за плащане на топлинната енергия произтича
от доставката й до топлоснабдения имот, а не от фактурирането й.
Неоснователни са възраженията, наведени във въззивната жалба, за
неизпълнение от страна на въззиваемото дружество на задължението му за
уведомяване на клиента за осигуряване на достъп на продавача до имота му за
отчитане и контрол на средствата за индивидуално измерване и
разпределение на топлинната енергия.
Съгласно правилото на чл. 70, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм., но действаща през процесния
период), всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела
и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното
14
предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на
уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед
на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява
достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за
дистанционен отчет. Редът за отчитане на показанията на уредите на
клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на
договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ. В правилото на чл. 13, ал. 1, т. 3 от
Общите условия на въззиваемото дружество е предвидено, че клиентите в
СЕС са длъжни да изберат лице/а от етажната собственост, което да подписва
протокол за неосигурен достъп в датите за отчет от отделни Клиентите в
СЕС. Следователно, за да е налице валидно удостоверяването, че не е
осигурен достъп от лица в сграда в ЕС, трябва да се представи протокол,
подписан от избраното от ЕС лице, което да удостоверява това обстоятелство.
В случая от приетите и неоспорени относно тяхната автентичност по
реда и в срока по чл. 193, ал. 1, изр. 2 ГПК констативни протоколи /л. 98 и
л.100 от делото на РС-Враца/ се установява, че за процесните два
отоплителни сезона от фирмата за дялово разпределение са поставяни на
видно място съобщения за определените две дати за отчет на уредите, което е
удостоверено с подписи на свидетели - етажни собственици от адреса, както и
че на определените дати в ап. 12 не е бил осигурен достъп за отчет на уредите,
което също е удостоверено с подписи на свидетели – етажни собственици от
адреса. Поради това в съответствие с действалата нормативна уредба
въззивника е бил надлежно уведомен за осигуряване на достъп на продавача
до имота му за отчитане и контрол на средствата за индивидуално измерване
и разпределение на топлинната енергия.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт -
липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на
доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това
доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което
може да стане само с писмени такива. По делото не се твърди от ответника и
не са представени документи, доказващи плащане от негова страна на
дължимата сума, поради което съдът приема, че е налице неизпълнение на
задължението му за плащане, което е във формата на пълно неизпълнение -
непрестиране на сумата 1 603,01 лева, представляваща цена за доставена
топлинна енергия в имота на въззивника за периода от м. 10.2018 г. до м.
15
04.2020 г. и сумата 40,79 лева, представляваща неизплатени суми за
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г.
Поради изложеното, съдът счита, че предявения установителен иск за
топлинна енергия за отопление следва да се уважи до размера 1 603,01 лева за
периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., а за разликата до пълния предявен
размер от 1 607,02 лева - да се отхвърли, като недоказан и неоснователен;
искът за дялово разпределение следва да се уважи за претендирания размер
от 40,79 лева.
Като законна последица от това, върху приетия за основателен размер
на главниците, следва да се присъди законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК - 26.05.2021 г., до окончателното плащане на дължимото.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД настоящият съдебен състав намира следното:
Основателността на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД предполага наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите
условия на ищеца от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок
от изтичане на месеца, за който се отнасят, като след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от
ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2
и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал.
4 от ОУ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
само ако задълженията не са платени в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
От изложеното следва, че в случая, с оглед установеното неизпълнение
на задължението за заплащане на главния дълг, ответникът дължи мораторна
лихва върху незаплатените суми за главници, чиито размер е изчислен в
16
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, както следва: сумата
182.04 лева - обезщетение за забавено плащане върху главницата от 1 603,01
лева за периода от 15.09.2019 г. до 07.05.2021 г., и сумата 7.13 лева -
обезщетение за забавено плащане върху главницата от 40,79 лева за периода
от 01.07.2018 г. до 07.05.2021 г.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният установителен иск по
чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за
забавено плащане върху главницата за топлинна енергия за отопление е
доказан до размер от 182.04 лева за периода от 15.09.2019 г. до 07.05.2021 г. и
за този размер следва да се уважи, а за разликата за горницата над тази сума
до пълния предявен размер от 183,69 лева, този иск следва да се отхвърли,
като недоказан и неоснователен; предявеният установителен иск по чл. 422,
ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забавено
плащане върху главницата за дялово разпределение е доказан за
претендираната сума от 7.13 лева за периода от 01.07.2018 г. до 07.05.2021 г.
и следва да се уважи изцяло в този размер.
Предвид така изложените съображения, законосъобразно районният съд
е уважил предявените установителни искове, както и акцесорните претенции
за обезщетение за забава, в размерите и за периодите, както е посочено по-
горе, поради което настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части като правилно и
законосъобразно, включително и в частта му за разноските.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира въззивната жалба за
неоснователна.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 273
ГПК и предвид изричното искане в полза на въззиваемото дружество следва
да се присъдят сторените по делото разноски в размер 200,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, както и сумата 400,00 лева за внесеното възнаграждение на
особения представител на въззивника.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се
следват разноски за въззивното производство.
С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно
17
обжалване.
Предвид гореизложеното, на основание чл.272 ГПК, Врачанският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 110/27.02.2023 г. по гр.д. № 1180/2022 г.
по описа на Районен съд-Враца, в ЧАСТТА, с която е признато за установено,
че К. Й. Т., ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес ***, дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес и управление
***, представлявано от А. С. А., на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от
ГПК вр. чл.124 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, следните суми: 1603,01 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия на адрес: ***,
инсталация ********** /аб. № ***/ за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020
г., както и законна лихва върху тази сума, считано от 26.05.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата 182,04 лв. лихва за забавено
плащане за периода 15.09.2019г. - 07.05.2021 г.; сумата 40, 79 лв.,
представляваща неизплатени суми за извършена услуга дялово разпределение
на топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., както и
законна лихва върху тази сума, считано от 26.05.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата 7.13 лева - лихва за забавено плащане на
услугата дялово разпределение, за периода от 01.07.2018 г. до 07.05.2021 г.,
както и в ЧАСТТА, с която К. Й. Т., ЕГН: ********** е осъден да заплати на
„Топлофикация - София” ЕАД направените съдебно-деловодни разноски в
исковото производство от 1458,72 лева и в заповедното производство по ч. гр.
д. № 2545/2021 год. на Районен съд Враца в размер 86,50 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА К. Й. Т., ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес и управление ***, представлявано от А. С. А., деловодни разноски във
въззивното производство в размер 200,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, и 400,00 лева за възнаграждение на особения представител
на въззивника.
18
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице – помагач „Техем сървисис" ЕООД, ЕИК ***.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19