Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.12.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,
13-ти с-в , в публичното заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
Росен Димитров
при секретаря Анелия
Груева като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 17377 по
описа за 2014 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са
искове с правно основание чл.226,ал.1 от
Кодекса за З.то /отм./ от А.Н.П., с ЕГН: ********** и Й.Л.П., с
ЕГН: ********** чрез адв. Р.М. против ЗАД
„ОЗК З.” АД с ЕИК: ******** за обезщетяване на неимуществени
вреди –мъки и страдания следствие смъртта
на сина имЕ.А.Н. настъпила при ПТП на 25.07.2014
г. за сумата от по 150 000 лв. за всеки
от ищците, ведно с лихви върху тази сума от 25.07.2014
год. до окончателното им изплащане и разноски по делото.
След завеждане на делото ищецът А.Н.П. е
починал на 29.09.2015 год. и на основание чл.227 ГПК съдът е
конституирал наследниците му Й.Л.П. , Л.А.Н. И А.Е.Н..
Чрез своя
процесуален представител ищците поддържат исковете за обезщетяване на неимуществени
вреди, които търпят в следствие смъртта наЕ.А.Н. по
вина на водача на товарен автомобил марка „Рено”, модел „Премиум 385 Б18“ с д.к.
№ ******, управляван от С.В.Н., който автомобил е бил застрахован при ответното
дружество по застраховка "Гражданска отговорност" .
Молят съда да
уважи предявените искове , тъй като са основателни ведно със законните
последици- разноски и адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА.
Ответникът ЗАД „ОЗК З.” АД с ЕИК: ******** чрез своя
процесуален представител прави възражение за недопустимост на исковата
претенция на първия ищец А.П. с аргумента,че към датата на исковата
молба,респективно на упълномощаването за подаването й същият не е могъл да
разбира и ръководи действията си поради тежко заболяване.Отделно оспорва
исковете по основание и по размер,прави възражение за съпричиняване от страна
на пострадалия. Оспорва и претенцията за лихва и претендира разноски по делото.
Доказателствата
по делото са гласни и писмени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от Присъда № 17 от 13.06.2016 г. по НОХД
№ 299/2015 г. по описа на Окръжен съд - Перник влязла в сила на 27.03.2017 год.
С.В.Н. е признат за виновен в това, че на 25.07.2014 г. на ПП
Е 79, км 304+300м , при управление на товарен автомобил марка „Рено”, модел „Премиум
385 Б18“ с д.к. № ****** е нарушил правилата за движение по пътищата като не е
намалил скоростта на движение,за да гарантира безопасно преминаване покрай
спрял в аварийната лента автомобил и хората около него – чл.20,ал.2 ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта наЕ.А.Н..
Относно
последното е представен и акт за смърт наЕ.А.Н.-л.16
от делото,а от акта за раждане на последния е видно,че негови родители са
първоначалните ищци по делото.
От
представеното на л.48 и 49 удостоверение за наследници е видно,че Й.Л.П. , Л.А.Н.
и А.Е.Н. са наследници на починалия след завеждане на делото ищец А.Н.П..
За товарен
автомобил марка „Рено”, модел „Премиум 385 Б18“ ,с д.к. № ****** е имало
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 23113002568635 при
ответното дружество – факт , който ответникът не е оспорил и се установява от приложения
констативен протокол.
От
представената по делото СМЕ се установява,че причината за смъртта наЕ.А.Н. е тежка
съчетана травма с водеща гръбначно мозъчната травма.Описаните травматични увреждания
се дължат на действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична
енергия и могат да бъдат получени при ПТП.
От приетата по
делото АТЕ се установява ,че ПТП-то е настъпило в района на километър 304+300
на Главен път Е 79 като движещият се в посока от гр. Дупница към гр. София със
скорост от около 88 км.ч. седловият автовлак в състав седлови влекач марка
„Рено“, модел „Премиум 385 Б18“ с per. № СО0425АТ с прикачено към него
полуремарке марка „Рико“, модел „0746“, с peг. № ******, управляван от водача С.В.Н.
е преминал в непосредствена близост до линията разделяща дясната лента за
движение и аварийната такава на пътя и там е ударил намиращия се на около 60 см
в десния край на дясната лента за движениеЕ.А.Н., който в този момент извършвал
обслужваща дейност по аварирал автомобил спрян в аварийната лента. Установява,че
този аварирал автомобил е бил на 40 см. от левия край на аварийната лента и
оттук прави извода,че пострадалия се е намирал в на около 60 см. в дясната
лента за движение на пътя.
От показанията
на св.А.В.се установява,че ищците А. /починал/ и съпругата му Й. са живели в
гр.Долна Баня,а синът имЕ.в гр.София, но поддържали добри и близки
отношения,пострадалия ги посещавал всяка събота и неделя. След новината за
смъртта му били като в шок,нито говорели,нито плачели. След това страдали
много,Й. получила много здравословни проблеми,а А. сякаш разбрал,че е загубил
сина си Е..
С оглед
доказателствата и становищата на страните съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно
226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка
с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
По делото е
установено,че на 25.07.2014 г. на ПП Е 79,
км 304+300м , С.В.Н. при управление на товарен автомобил марка „Рено”, модел „Премиум
385 Б18“ с д.к. № ****** е нарушил правилата за движение по пътищата като не е
намалил скоростта на движение,за да гарантира безопасно преминаване покрай
спрял в аварийната лента автомобил и хората около него – чл.20,ал.2 ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта наЕ.А.Н..
С оглед на
постановената осъдителна присъда и по правилото на чл.300 ГПК съдът приема да
установени елементите от фактическия състав на чл.45 ГПК-противоправност на
деянието и вината на С.В.Н..
По делото са установени
и другите елементи на фактическия състав-вредите изразяващи се в мъки и
страдания и причинно следствената връзка между противоправното деяние и
настъпилите вреди.
Налице е и допълнителното
изискване,а именно,че за процесния автомобил е имало валидна застраховка за
Гражданска отговорност при ответника.
Съдът намира, че
няма доказателства ,че към датата на депозиране на исковата молба,респективно
към датата на упълномощаване на съпругата му да упълномощи от негово име
адвокат,който да предяви от негово име и за негова сметка иск, А.Н.П. не е
могъл да разбира и да ръководи действията си. Факт е,че по отношение на това
лице не е имало производство за поставяне под запрещение,макар видно от съдебно
психиатричната експертиза А.П. е страдал от психическо заболяване. Дори това да
е било така става въпрос за унищожаемост на упълномощаването, като до този евентуален
момент всички действия извършени в изпълнението му са валидни.
Съдът намира ,че
възраженията в тази насока на ответника са относими по-скоро към възможността
на това лице да разбере,съответно да скърби и страда от смъртта на сина му. Видно
от показанията на св. В.бащата на починалияЕ.е разбрал или усетил в себе си за
смъртта на сина му, след този момент бил още по зависим и привързан към
съпругата си.
С
оглед изложеното предявените искове са основателни.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен съгласно
правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Преди съдът намира,че следва да се произнесе по
приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗДвП с оглед направеното от ответника
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.Съдът намира,че това
възражение е основателно,тъй като е факт,че при удара пострадалия не само е бил
в близост до линията разделяща аварийната лента от най-дясната такава,а се е
намирал изцяло в тази най-дясна лента,на около 60 см. От десния й край.Факт
е,че ако пострадалия се намираше дори и в левия край край на аварийната лента
или дори върху самата разделителна линия ПТП не би настъпило.Ето защо съдът
немира,че размера на обезщетението следва да бъде намален с приетия процент
съпричиняване-50%.
При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред вид, че родителите
на пострадалия най-тежката загуба -смъртта на детето си. Загубата на дете, дори
и вече на голяма възраст е голяма и тежка психическа травма, която е причинила
на ищците мъки и страдания. Видно от събраните по делото доказателства се
установи, че и досега Й. не е успяла да превъзмогне загубата на детето си и
след смъртта му се е поболяла.Според съда А. също е разбрал,че сина му го няма
вече.
На основание
изложеното, съдът намира, че искът за неимуществените вреди на Й.Л.П. е
основателен за сумата от 140 000 лв.,а този на А.Н.П. за сумата от 40 000
лв.,тъй като според съда страданията и мъката на един здравомислещ човек,на
човек в нормално психическо състояние разбиращ ясно добрите и лошите събития в
живота не могат да са еднакви със страданията на човек със замъглено съзнание и
нереалистична представа за действителността,който макар да разбира събитията от
живота, не е в състояние да ги осмисли и оцени, както психически здрав
човек,съответно да ги изстрада като такъв.
Над уважените
размери до претендираните такива от по 150 000 лв. исковете са неоснователни и
като такива следва да бъдат отхвърлени.
Съдът намира
възражението на ответника, че не следва да се присъжда законна лихва от датата
на увреждането за неоснователно.
При задължение
за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи
обезщетение в размер на законната лихва от момента на настъпване на увреждането
– чл. 86 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако
искът е насочен направо срещу застрахователя. Субективното право на увредения
по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ се подчинява изцяло на правната регламентация на
материята за непозволено увреждане, като негова функция, следователно ищците
имат право на обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на
деликта – 25.07.2014
г.
до датата на окончателното изплащане на определеното обезщетение.
Съобразно
този изход на делото ответникът следва
да заплати на адв.М. възнаграждение по чл.38 от ЗА в общ размер на 6760 лв.,а
по сметка на СГС държавна такса от 7200 лв.
С оглед
отхвърлените части от исковете ищецът Й.Л.П. следва да заплати на ответника сумата
от 540 лв.- адвокатско възнаграждение и 29 лв. разноски по делото, а общо Й.Л.П. , Л.А.Н. и А.Е.Н. дължат на ответника заплащане
на сумата от 4440 лв.- адвокатско възнаграждение и 247 лв. разноски.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД гр. София, ул. „*********с
ЕИК: ******** да заплати на Й.Л.П., с ЕГН: ********** чрез адв. Р.М., САК на
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 140 000 лв.
- обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина йЕ.А.Н., настъпила на 25.07.2014 г. в следствие на ПТП, ведно
със законната лихва върху тази сума от 25.07.2014 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения
размер до претендирания такъв от 150 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД гр. София, ул. „*********с
ЕИК: ******** да заплати общо на Й.Л.П. ЕГН: **********, Л.А.Н. ЕГН:********** и А.Е.Н. ЕГН:********** всичките чрез
адв. Р.М., САК на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД във вр. с
чл.227 ГПК сумата от 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди
търпени от техния наследодател и първоначален ищец А.Н.П. /починал на 29.09.2015 год.
/ от смъртта на сина муЕ.А.Н., настъпила на 25.07.2014 г. в следствие на ПТП, ведно
със законната лихва върху тази сума от 25.07.2014 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения
размер до претендирания такъв от 150 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД гр. София с ЕИК: ******** да заплати на адв. Р.М., САК възнаграждение по
чл.38 от ЗА в общ размер на 6760 лв.,а по сметка на СГС държавна такса от 7200
лв.
ОСЪЖДА Й.Л.П. да заплати на ответника ЗАД „ОЗК З.” АД
гр. София с ЕИК: ******** сумата от 540
лв.- адвокатско възнаграждение и 29 лв. разноски по делото, а общо Й.Л.П. , Л.А.Н. И А.Е.Н. да заплатят на ответника ЗАД
„ОЗК З.” АД гр. София с ЕИК: ******** сумата от 4440 лв.- адвокатско възнаграждение
и 247 лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: