РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 15.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.кият районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С. Б. сложи за разглеждане гр. дело №2343 по описа
за 2018г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на съдебната делба.
С
влязло в сила на 06.04.2019г. Решение №328 от 18.03.2019г. е допусната делба на
недвижим имот, находящ се в гр.Д., бул. „**” №**, вх.**, ет.**, ап.**, представляващ
жилище – самостоятелен обект в сграда с идентификатор №**по КК на гр.Д., със застроена площ от ** кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно
с прилежащо избено помещение №**, със
застроена площ от ** кв.м., ведно с **ид. части от общите части на сградата
и от отстъпеното право на строеж върху държавно дворно място между съделители с
квоти: 10/12 ид. ч. в режим на СИО за Т.Е.Ж.,
ЕГН ********** и Ж.И.Ж., ЕГН **********; 1/12 ид. ч. за Т.Е.Ж., ЕГН **********
и 1/12 ид. ч. за А. Е. П., ЕГН **********.
Във
втората фаза на производството не са направени искания за възлагане на имота. Пълномощниците
на ищците и на ответника са изразили становище за изнасяне на имота на публична
продан.
В срока по чл.346 от ГПК ищцовата страна с
молба /л.83-84/, е предявила искове по
сметки срещу А. П., които съдът е допуснал за разглеждане. В молбата се твърди,
че Т.Ж. и Ж.Ж. от началото на 2015г. до настоящия момент са извършвали с лични
средства подобрения в имота на обща стойност 12357.00 лв., които са увеличили
стойността на апартамента. Така ищците молят, съда да постанови решение, с
което да осъди А. П. да им заплати сумата от 1029.75 лв., съответна на квотата
му – 1/12 ид.ч. в съсобствения имот.
Процесуалният представител на ответника
оспорва по основание размер исковете по сметки.
По извършването на делбата:
От изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза /л.76-78/, се установява, че допуснатия до делба имот е реално
неподеляем, съобразно квотите и дяловете на съделителите, които да съответстват
на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ и чл.110 от Наредба № 7/**.12.2003г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. Пазарната оценка на целият имот е определена в размер на 61200.00 лева.
Заключението на вещото лице е изготвено при наличието на специални знания, не е
оспорено от страните и се кредитира изцяло от съда.
Изложеното обосновава извода, че е
налице един неподеляем жилищен имот, който не може да се постави в дял, на
който и да е от съделителите. Така установената фактическа обстановка и
констатираната неподеляемост на делбения апартамент, води до извод за
изнасянето му на публична продан, при приложение на разпоредбата на чл. 348 от ГПК.
На основание чл.73 от ГПК във връзка с
т.8 от Тарифа за таксите събирани от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите
следва да заплати държавна такса по сметка на ДРС в размер на 4% върху
стойността на дела си, както следва: Т.Ж. – 204.00 лв., съпрузите Т.Ж. и Ж.Ж. –
2040.00 лв. и А. П. – 204.00 лв. по сметка на ДРС.
По предявените претенции по сметки:
Претенциите по сметки от
съделителителите Т.Ж. и Ж.Ж. срещу А. П. са предявени с молба (на л. 83-84 по делото),
депозирана в първото редовно проведено открито съдебно заседание във втората
фаза на съдебната делба – на 08.05.2019г. С определение от същата дата на ответника
е дадена възможност да заеме становище по претенциите по сметки, като с
протоколно определение от 08.05.2019г. всички претенции по сметки са приети за
разглеждане – чрез докладването им от съда.
А. П., чрез процесуалния си
представител първоначално е оспорил по основание и размер исковете, заявил е,
че такива подобрения въобще не са извършвани, че той не е знаел и не е било
искано съгласието му за ремонт в делбения имот.
В хода по същество, ответникът
прави признание на исковете по сметки до размера на сумата от 650.34 лв. Моли
съдът да приеме, че окачения гипсов
таван с вградено осветление в хола, декоративната стена от гипсоратон в
спалнята, плъзгащите врати на вградения гардероб, поставен гранитогрес по стени
в кухнята и всички подобрения по банята и тоалетната са луксозни разноски и не
следва за това ответникът да заплаща стойността им, съобразно дела си в
съсобствения имот.
Ищците твърдят, че са направили
подобрения по терасата в общ размер на 430.00 лв. – поставяне на теракот,
шпакловане и боядисване на стени и таван; в хола - подобрения на стойност 3021
лв., от които смяна на дограма – троен стъклопакет, вратопрозорец, шпакловане,
боядисване на стени и обръщане вратопрозорец, изработка на таван с
гипсокартон-фигура със скрито осветление и лунички; в коридора – подобрения на
стойност 400 лв. за нова входна врата; в спалнята – подобрения на стойност
1850лв., от които - нова дограма и външни щори, шпакловане, боядисване на стени
и таван и гипсокартон с фигура на стената, ПВЦ вграден гардероб; в кухнята –
подобрения на стойност 3556 лв., от които – къртене на стени и свързване с
терасата, шпакловане, боядисване на стени и таван, ПВЦ таван на тераса,
остъкляване на тераса, смяна на плот и шкафове, гранитогрес на стени; в банята
– подобрения на стойност 2600 лв., от които – къртене на всички плочки, смяна
на ВиК тръби, поставяне на гипсокартон на стени, поставяне на фаянс и теракот,
ПВЦ тавани и осветление, моноблок; циклене и лакиране на паркет в спалнята,
хола и кухнята, или общо разходи в размер на 12357.00 лв. Съобразно квотата на
ответника П. в съсобствеия имот – 1/12 ид.ч., ищците молят съда да осъди
последния да им заплати сумата от 1029.57 лв., представляващи сторени от Ж.
подобрения в апартамента, с които се е увеличила стойността му.
Съдът е назначил СТЕ, досежно
установяване вида и стойността на подобренията, като от заключението на
експерта /л.102-103/ се установява следното: описаните в молбата на ищците
/л.83-84/ подобрения били изпълнени и вещото лице ги е остойностило по средни
цени за страната към 2015г. Така описаните подобрения са следните: по терасата
– доставка и лепене на теракот по под, шпакловка по стени и таван, хол – смяна
на дограма с ПВЦ троен стъклопакет, шпакловка по стени и обръщане около
вратопрозорец, боядисване латекс, окачен гипсов таван – две нива с вградено
осветление – лунички, коридор – поставена входна врата – секрет, спалня – смяна
на дограма – прозорец ПВЦ с външни щори, шпакловка по стени и обръщане около
вратопрозорец, боядисване с латекс по стени и таван, декоративна стена от
гипсокартон, вграден гардероб – плъзгащи врати, кухня –разкъртване на стена за
свързване с терасата, шпакловка и боядисване с латекс стени и таван, ПВЦ окачен
таван на тераса, ПВЦ остъкляване на тераса, смяна на плот, доставка и монтаж на
СКШ, гранитогрес по стени, баня-тоалетна – къртене на стар фаянс и теракот,
смяна на ВиК тръби, гипсокартон-водоустойчив по стени, фаянс по стени с
фризове, теракот по под, окачен таван ПВЦ с осветителни тела, моноблок, циклене
и лакиране на паркет в хол, спалня и кухня, или общо стойността на
огреописаните подобрения /труд и материали/ според експерта е на стойност
11824.26 лв. Вещото лице е отбелязало, че жилището е с много голям процент на
овехтяване и с извършените подобрения е изцяло обновено. Стойността на
извършените подобрения увеличава справедливата пазарна стойност на имота. Без
подобренията оценката на жилището е определена на 51000лв.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице като пълно, обективно, компетентно и неоспорено от страните.
По делото за разпитани двама
свидетели на ищците, за установяване на периода на ремонта, вида на
извършваните подобрения в имота и състоянието на жилището преди ремонтните
дейности.
Така от показанията на свидетеля П.В.В./**
със страните/ се установява, че той е съсед на ищците, живее на един етаж, и
апартамента му е до този на съделителите. Свидетелят заявява, че първоначално в
жилището е живеел бащата на Т., но след *** му е имало квартирантка и преди
около 4-5 години Т.Ж. и съпругът и са се нанесли да живеят в процесния имот
като са го ремонтирали, защото всичко е било старо, овехтяло. От времето,
когато е бил строен блока /1965-1966г., според В./ до тогава /до настаняването
на Ж./ нищо не е било правено в апартамента, освен обичайните разходи за
нормалната му поддръжка /смяна на крушки, кранчета и др./. Свидетелят е влизал
в жилището преди ремонта и след това и описва, че ищците са направили измазване
на стените, защото са били криви и замазката се е ронила, измазали и изравнили
и таваните, сменили входната врата /старата била надупчена и с резе/, в банята
и тоалетната са изкъртили старите фаянсови плочки и са сложили нови с ново
санитарно обзавеждане в тези помещения, сменили са дограмата на прозорците,
остъклили са терасата и са я обединили ведно с кухнята, в голямата стая сложили
окачен таван със скрито осветление, имало орнамент на една от стените, в
кухнята лятата мивка била сменена и имало сложено ново кухненско обзавеждане
нови шкафове и плот. Свидетелят заявява, че той също е правил ремонт в неговия
апартамент, защото жилището било старо, мазилките с хоросан падали, стените
били неравни, плочките стари, дървените дограми били амортизирани и неефективни
и т.н. В.твърди, че слабо познава А. П., виждал го е да идва в апартамента един
или два пъти, докато е *** му, но след ***, не го е засичал в жилището и
твърди, че не знае П. да е участвал с труд или пари в ремонта на апартамента.
От показанията на свидетеля И. С.
/*** със страните/ се установява, че тя е била наемател в делбения имот в
прдължение на около три години – от 2011г. до края на 2014г. Свидетелката не
познава А. П. и не го е виждала въобще в апартамента. С. заявява, че още преди
да напусне имота са идвали майстори, пратени от Т., за да вземат размери и
затова наемателката знае, че предстои ремонт след като тя се изнесе от там.
След като е освободила жилището, И. Г. е ходила 1-2 пъти в дома на сем. Ж. и е
виждала апартамента обновен и саниран. Свидетелката споделя, че преди, когато е
живяла там е имало две входни врати – една дървена и една метална, а сега са
сменени с нова външна врата, в коридора било облицовано с лакирано дърво, в
кухнята е имало лята мивка с шкафове под нея, долапчета и стари СКШ-та,
терасата била остъклена с винкел, обзавеждането в дома било старо, обичайното
за времето от „соца”, в спалнята имало приста, стара маса със стар телевизор,
вграден гардероб с боядисани с блажна боя шкафчета, в банята и тоалетната имало
фаянсови плочки, а долу – мозайка. След ремонта, С. твърди, че навсякъде
дограмата е сменена и е ПВЦ, вратите на гардероба в спалнята били сменени, в
банята и тоалетната всичко било ново – плочки, мивка, тоалетна чиния, с теракот
на пода, кухнята изцяло била нова – с ново кухненско обзавеждане, лятата мивка
била махната, имало вграден кухненски плот, шкафчета, терасата била остъклена с
нова дограма и вече била част от кухнята, стените били измазани /преди били с
тапети/, имало окачени тавани. Свидетелката заяви, че докато е живяла в
апартамента не е имало мухъл.
Съдът кредитира показанията на
двамата свидетели като преки, непосредствени, лични, непротиворечиви и
кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал по делото, още
повече, че В.и С. не са ***
Във връзка с претенцията
по сметки на Т. и Ж. Ж. следва да се имат предвид определени разяснения,
наложени в съдебната практика на ВС и ВКС. С Тълкувателно
решение №85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. №149/68 г., ОСГК е
прието, че държателят на недвижим имот, който е извършил
подобрения в него, не може да се ползува от разпоредбите на чл. 71 и 72 ЗС.
Неговите отношения със собственика за добивите, получени от имота, и
извършените подобрения се уреждат в съответствие с договора между тях, а при
липса на договор - съобразно правилото на чл. 93 ЗС за добивите и правилата за
водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване - за подобренията.
Това разбиране е доразвито с Постановление № 6 от
27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС,
според т. 4 и т. 5 от което, при наличието на договор или
друг юридически акт, с който се отстъпва държане, съдилищата са длъжни да
проверяват дали този, който претендира заплащане на извършени подобрения, не е
владял за себе си въпреки правоотношението, което е създадено с юридически акт. Ако съсобственикът не е владелец на частите на
останалите съсобственици, отношенията му с тях за подобренията се уреждат,
съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. При възражение на съсобственика, че е владял частите
на останалите съсобственици, съдът е длъжен да изследва дали то е основателно.
В новата практика на върховната инстанция (напр. Решение № 191 от 29.10.2014г.
по гр.д. № **99/2014г. по описа на I
гр. о. на ВКС) е прието, че по отношение правата на съсобственика извършил
подобренията, намира приложение чл. 30, ал. 3 ЗС, ако те са извършени със
съгласието на останалите съсобственици. Ако са извършени без съгласието на останалите
съсобственици, отношенията следва да се уредят по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД,
като в такъв случай се присъжда по-ниската стойност измежду увеличената
стойност на имота и разходите за подобренията – Решение № 743 от 11.01.2011г.
по гр.д. № 1811/2009г. по описа на III
гр. о на ВКС. От извършения преглед на съдебната практика могат да се изведат
основните положения при исковете, свързани с присъждането на суми за извършени
в съсобствената вещ ремонтни дейности. На първо място, от съществено значение е
качеството на съсобственика, извършил съответните дейности – владелец или
държател на идеалната част на другия съсобственик. На следващо място,
необходимо е да се прецени дали дейностите са извършени със съгласието на
останалите съсобственици. От значение е дали отношенията между страните се
уреждат от договор или на извъндоговорно основание. Нужно е да се направи
разграничение между необходимите и полезните разноски, независимо от дадената
от ищеца квалификация. По отношение на стойността – необходимите разноски
винаги се остойностяват по действително заплатените цени за съответните
разходи. Същото важи и за полезните – в случай, че са направени от държател,
освен в хипотезата на чл. 60, вр.чл. 61, ал. 2 ЗЗД когато може да се присъди
увеличената стойност на имота, но само ако тя е по-малка от вложените разходи
за подобренията, тъй като в този случай отговорността е ограничена до размера
на обогатяването.
В светлината на настоящия казус
посочените изводи, наложени в съдебната практика, намират следното отражение:
Видно
от изричната молба, с която са предявени претенциите на Ж. срещу другия съделител
П., неговите
твърдения са, че не е знаел, че се извършват ремонтни дейности в съсобствения
имот, съответно и няма как последният да се е противопоставил на това.
Следователно, на първо място, Ж. изобщо не са твърдяли, че са владяли като своя идеалната част на
ответника. По делото липсва спор, че Т.Ж. и съпруга и са били единствено
държатели на частта на другия съделител в процесния имот. Налага се извод, че
ремонтните дейности са извършени без съгласието на третия съсобственик П., който
също излага твърдения в тази насока. Следователно, съдът приема за безспорно по
делото, че подобренията от Ж. са извършени от тях като държатели на
съсобствения имот, без съгласието на другия съсобственик. Няма спор също така,
че подобренията са извършени през 2015г., като в тази насока са както
твърденията на Т. и Ж. Ж., така и показанията на водените от тях свидетели.
При така изложените по-горе
обстоятелства и с оглед постановките на съдебната практика, обсъдени по-горе, отношенията
по исковете по сметки между съсобствениците следва да се уредят по реда на чл.
61, ал. 2 ЗЗД, като в такъв случай се присъжда по-ниската стойност измежду
увеличената стойност на имота и разходите за подобренията. В тази връзка на
първо място съдът приема за доказано по делото, че съделителите Ж. са извършили
подобрения в съсобствената вещ през 2015г. Това се установява на първо място от
показанията на свидетелите И. С. и П. В.и от заключението на вещото лице Й.Б. по
втората съдебно-техническата експертиза /л.102-103/. Вещото лице е достигнало
до извод, че стойността на тези подобрения е в размер на 11824.26 лв., като
съдът приема заключението на експерта като обективно, пълно и неоспорено от
страните. От своя страна Й. Б. е дала заключение, че стойността на имота преди
извършване на подобренията е била от 51000 лв., а след това 61200 лв. Конкретните
възражения на процесуалния представител на съделителя А. П. не касаят
стойността на подобренията, а това, че част от направените разноски са луксозни
и не следва да се поемат от ответника, съобразно частта му в имота.
На следващо място, трябва да се съобрази, че в
практиката на върховната инстанция е прието, че „подобрението” по смисъл на Закона за
собствеността е увеличаване на стойността на вещта, а необходимите разноски са
тези по запазване на субстанцията на вещта. Т.е.
посочените разноски (с огледи изводите на вещото лице за увеличена стойност на
вещта) безспорно представляват полезни такива. Наред с това, от показанията на
свидетелите П. В.В.и И. Г. С. и от заключението на вещото лице се установява,
че ремонтите са били продиктувани от износване и овехтяване на сградата, като
чрез тях се е целяло привеждане на вещта в състояние годно за нейното ползване
по предназначение. Налага се извод, че става въпрос за полезни разноски. Както
се посочи, на възстановяване на държателя, действал без съгласието на
останалите съсобственици, подлежи по-ниската стойност измежду увеличената
стойност на имота и разходите за подобренията (арг. от чл. 61, ал. 2 ЗЗД, тук
правоотношенията се уреждат, съобразно правилата за водене на чужда работа без
пълномощие по смисъла на чл.61 от ЗЗД). Отговорността е до размера на
обогатяването, т.е. по-малката стойност между вложените разноски и увеличената
стойност на имота – останалите съсобственици се обогатяват до размера, с който
се е увеличила стойността на дела им от съсобствената вещ, а ако разходите са
по-малки от увеличената стойност, обогатяването е до размера на разходите,
които биха направили за подобряване на имота, в този смисъл е Решение
№339/10.10.2014г. по гр. д. №1072/2010г. на ІІ г.о. на ВКС.
Съдът
не приема за основателни възраженията на ответника, че окачения таван с
вградено осветление в хола, поставения гранитогрес в кухнята, декоративната
стена в спалнята и ремонта в банята и тоалетната, плъзгащите врати на вградения
гардероб са луксозни придобивки и не следва да се включват към стойността на
подобренията. Както бе посочено по-горе, вещото лице по СТЕ е констатирало, че
имотът е в сграда с изключително висока степен на овехтяване /блокът е строен
преди около половин век/. Направените подобрения са във връзка с нормалното и
функционално ползване по предназначение на жилището, с вложени по-здрави и
качествени материали /като гранитогрес/. По делото се касае за полезни
разноски, които увеличават стойността на имота, а не за необходими такива /с цел
съхраняването и запазването му от разрушаване/, Ремонтите са били продиктувани
от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се е целяло привеждане на
вещта в състояние годно за нейното ползване по предназначение. В този аспект
възраженията на ответника като неоснователни следва да бъдат оставени без
уважение.
С оглед
гореизложеното, съдът приема, че исковете по сметки, предявени от ищците срещу
ответника са частично основателни и доказани и следва да бъдат уважени до
доказания им размер.
Така, стойността
на разходите за подобрения са в размер на 11824.26 лв. Апартаментът е с пазарна
цена 61200 лв., а без подобренията цената му е 51000 лв. След като ответникът А.
П. притежава 1/12 идеална част от правото на собственост върху процесния имот, то
той следва да бъде осъден да заплати на Т.Ж. и на Ж.Ж. сумата от 850.00 лв.
/61200-51000=10200:12=850/, като претенцията
на ищците следва да бъде уважена до този размер, а до пълния предявен размер от
1029.75 лв. – отхвърлена /т.е. за разликата от 179.75 лв./.
Страните следва да
заплатят държавна такса за производството по делба съобразно стойността на
дяловете. По т.8 от Тарифа за ДТ, които
се събират от съдилищата по ГПК, ДТ е равна на 4% върху стойността на дяловете.
Стойността на дела на Т.Ж. и на А. П.
/двамата са с квоти от по 1/12 ид.ч./ е по 5100 лв., т.е. ДТ е в
размер на по 204.00 лв. за всеки един от тях, а
стойността на дела на съпрузите Т.Ж. и Ж.Ж. /с квота 10/12 ид.ч./ е общо
51000лв., т.е. ДТ е в размер на 2040.00 лв. Съделителите следва да заплатят ДТ по сметка на ДРС за
исковете по сметки в размер на 4 % върху уважената, съответно- върху отхвърлената
част от тях, но не по-малко от 20 лв, съгласно чл.10 от Тарифа за ДТ.
Ищците Т.Ж. и Ж.Ж. следва да заплатят ДТ за отхвърлената част от иска по
сметки с правно основание по чл. 61, ал.2 от ЗЗД в размер на 20.00 лв. общо, а
отделно Т.Ж. – 20.00 лв. Ответникът А. П. дължи за уважената част на иска по
сметки - ДТ от 39.41 лв.
И
ищците и ответника претендират сторени съдебни разноски. Съгласно чл.355
от ГПК, при делбени дела страните заплащат разноските, съобразно стойността
на дяловете им, а по присъединените искове разноските се определят по чл.78 от ГПК. Тъй като решенията по допускане и по извършване на съдебната делба
ползват всички съсобственици, с оглед разпоредбата на чл.355
от ГПК, разноските за производството се понасят от страните, съобразно
стойността на дяловете им. Законът има предвид съдебните и деловодни разноски,
които са направени по необходимост за ликвидиране на съсобствеността -
заплатените от страните такси и възнаграждения за вещи лица. Ето защо,
направените от страните разноски за СТЕ за оценка на имота следва да останат в
тяхна тежест.
В практиката на ВКС се приема, че при
липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа за извършване
на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално
представителство от адвокат. В случая е налице спор само по исковете по сметки,
поради което следва да намерят приложение правилата
за присъждане разноски по чл.78 от ГПК, които включват и
възнаграждение за един адвокат.
Разноски по делото се претендират от ищците Ж. и от ответника
П., за което представят списъци по чл.80 от ГПК. По отношение претенцията на
претендиращите направени подобрения в имота: Т.Ж. и Ж.Ж. са направили разноски във
втора фаза по отношение иска им по сметки в размер на 100.00 лв. - платен
депозит за вещо лице по втората СТЕ /л.93/ и 600.00 лв. – адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие /л.10/, но в договора не е посочено
каква част от уговореното и платено възнаграждение от 600.00 лв. е за защита по
иска за делба и каква за претендираните суми като подобрения, като съдът приема, че следва да
раздели наполовина хонорара от 600лв. и да приеме, че освен депозита по СТЕ –
100 лв. към него трябва да се прибави адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв., или ищците са направили разноски в размер на 400 лв. Разноските
следва да се присъдят, съобразно правилата на чл.78 от ГПК и с оглед изхода от
спора по исковете по сметки.
А. П. е направил
разноски във втора фаза на делбата по отношение на иска по сметки в размер на 50.00
лв. - платен депозит за вещо лице по СТЕ /л.94/ и 400.00 лв. – адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие /л.69/, като
съделителят е бил представляван от адвокат само във втора фаза на делбата.
Претенциите
за подобрения на ищците са основателни, искането им за разноски ще се уважи, съобразно
изхода от спора по претенциите с пр. осн. чл.61, ал.2 от ЗЗД. С оглед горното, П.
следва да заплати на ищците сумата от 330.17 лв. – съдебни разноски, изчислени
по съразмерност. На уважаване подлежи и искането на ответника за присъждане на
разноски, по отношение на претенциите по сметки срещу него, съобразно отхвърлената
част, а именно – ищците Ж. следва да бъдат осъдени да заплатят на А.Е.сумата от
78.55 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ
на ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия
до съдебна делба недвижим
имот, находящ се в гр.Д., бул. „**” №**, вх.**, ет.**, ап.**, представляващ
жилище – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №**по КК на гр.Д., със застроена площ от ** кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно
с прилежащо избено помещение №**, със
застроена площ от ** кв.м., ведно с **ид. части от общите части на сградата
и от отстъпеното право на строеж върху държавно дворно място между съделители с
квоти: 10/12 ид. ч. в режим на СИО за Т.Е.Ж.,
ЕГН ********** и Ж.И.Ж., ЕГН **********; 1/12 ид. ч. за Т.Е.Ж., ЕГН **********
и 1/12 ид. ч. за А. Е. П., ЕГН **********.
ОСЪЖДА А. Е. П., ЕГН ********** да заплати на Ж.И.Ж., ЕГН **********
и Т.Е.Ж., ЕГН ********** сумата от 850.00 лв. /осемстотин
и петдесет лева/, представляваща съответна на квотата му в съсобствеността част
от направените от ищците в съсобствения недвижим имот подобрения, като горната
сума следва да бъде разпределена така: ответникът дължи на Т.Е.Ж. – 70.83 лв. и на Ж.И.Ж. и
Т.Е.Ж. – 779.16 лв., КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковете за подобрения за разликата от 850.00 лв. до пълния предявен размер от 1029.75
лв.
ОСЪЖДА Т.Е.Ж.,
ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-Д. сума
в размер на 204.00 лв. /двеста и
четири лева/ - държавна такса по делото, определена като 4% от стойността на
нейния дял, както и 20.00 лв.
/двадесет лева/ - държавна такса по претенцията за подобрения.
ОСЪЖДА
Ж.И.Ж., ЕГН ********** и Т.Е.Ж., ЕГН ********** да заплатят по сметка на РС-Д. сума в размер на 2040.00 лв. /две хиляди и четиридесет
лева/ - държавна такса по делото, определена като 4% от стойността на техния
дял, както и 20.00 лв. /двадесет
лева/ - държавна такса по претенцията за подобрения.
ОСЪЖДА А.
Е. П., ЕГН ********** да заплати по сметка
на РС-Д. сума в размер на 204.00
лв. /двеста и четири лева/ - държавна такса по делото, определена като 4%
от стойността на неговия дял, както и 34.00
лв. /тридесет и четири лева/ - държавна такса върху уважения размер за подобренията в имота по иска по сметки.
ОСЪЖДА А. Е. П., ЕГН **********
да заплати на Ж.И.Ж., ЕГН ********** и Т.Е.Ж.,
ЕГН ********** сумата 330.17 лв. /триста и тридесет лева и седемнадесет стотинки/ – съдебни
разноски по делото.
ОСЪЖДА Ж.И.Ж., ЕГН **********
и Т.Е.Ж., ЕГН ********** да заплатят на А. Е. П., ЕГН ********** сумата 78.55 лв. /седемдесет и осем лева и
петдесет и пет стотинки/ – съдебни разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: