РЕШЕНИЕ № 60
гр.
Кнежа, 23.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КНЕЖАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет
и четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Кончарска,
при
секретаря Красина Давидова,
като
разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 20 по описа на
съда за 2020 год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 127, ал. 2 от СК.
Образувано е по искова молба на М.В.К. ***, чрез
пълномощника – адв. Т. Д. от Плевенска АК, против С. НИКОЛАЕВА В. ***, с която се иска от съда да постанови решение, с
което да реши спора между страните относно местоживеенето на роденото от съвместното
им съжителство дете – Михаела Мариянова Кръстева, като предостави упражняването
на родителските права на майката и определи режим на лични отношения на детето с
бащата и издръжката.
В молбата се твърди, че от съвместното съжителство на страните
се родило детето Михаела Мариянова Кръстева, родена на *** год. Твърди се, че на 23.07.2019 год. ищецът и
ответницата се разделили и оттогава детето се отглежда единствено от майката в
дома й в с. Староселци. Поради страх от препятстване на личните контакти с
детето, ищецът моли съда с оглед възрастта на същото родителските права да
бъдат предоставени на майката, като бъде определено местоживеене на малолетното
дете Михаела при нея, а на него бъде определен подходящ режим на лични
отношения с детето до навършването му на 2 години, както след 2-годишна възраст.
Предлага да заплаща месечна издръжка в минимален размер. Отправя предложение за
постигане на спогодба.
По искане на ищеца, с Определение № 5305 от 17.12.2019
год. по гр. дело № 7501/ 2019 год. на РС – Плевен са определени привременни
мерки.
В
срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор на
исковата молба, с който изразява съгласие родителските права да бъдат
предоставени на нея, като на бащата бъде определен подходящ режим на лични
отношения с детето и месечна издръжка в минимален размер.
Ищецът – редовно призован, в съдебното заседание се
явява лично и с адв. Т.Д. от ПлАК, с представено по делото пълномощно. Процесуалният
представител поддържа исковата молба, позовава се на писмените и гласни
доказателства. В хода по същество, моли съда да предостави упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете Михаела на майката, като определи
местоживеене на детето при ответницата; определи режим на лични отношения на бащата
с детето до навършване на 2-годишна възраст и след тази възраст, и издържа в минимално предвидения в закона размер.
Не претендира деловодни разноски, възразява по искането на ответната страна за
присъждане на разноски по делото.
Ответницата
– редовно призована, в о.с.з. се явява лично заедно с пълномощника – адв. С.Г. ***,
с пълномощно по делото. Процесуалният представител моли съда да се произнесе с
решение, с което да предостави упражняването на родителските права на майката и
определи местоживеене на детето при нея, а на бащата – подходящ режим на лични
отношения с детето, без различен такъв за летния период, както и издръжка в
минимален размер. Претендира разноски по делото, съгласно представен списък.
ДСП – гр. Кнежа не изпраща представител в с.з.,
представя социален доклад.
Представен е социален доклад и от ДСП – Долна Митрополия.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.
2 от ГПК, прие за установено следното:
От
фактическа страна
Представено по делото е удостоверение за раждане, видно
от което Михаела Мариянова Кръстева е родена на *** год. в гр. Плевен, от майка
С.Н.В. и баща М.В.К..
По делото са разпитани свидетелите Моника Йорданова
Георгиева, без родство със страните; Мария Йорданова Стефанова, в родство с
ищеца по съребрена линия; Галена Димитрова В. – майка на ответницата и Цветелин
Тодоров Стаменов, в родствени връзки с ответницата по съребрена линия. Всички
свидетели потвърждават изложените в исковата молба факти, че през месец юли
2019 година ответницата е напуснала съвместно обитаваното с ищеца жилище в гр.
Долни Дъбник и заедно с дъщеря им Михаела се е установила в с. Староселци, в
дома на своята майка. С помощта на последната – св. Галена В., ответницата
полага необходимите грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Понастоящем
ищецът посещава детето съобразно определения привременен режим на лични отношения,
ответницата не препятства срещите между бащата и детето, и детето е спокойно.
Бащата заплаща месечна издръжка на дъщеря си Михаела в минимален размер.
В приложените по делото социални доклади е отразено,
че битовите условия както в жилището на ищеца, така и в жилището на
ответницата, находящо се на нов адрес в с. Староселци, а именно на ул. „Димитър
Благоев“ № 52, са добри.
На адреса, на който живее ищецът М.К. ***, има
необходимите хигиенно-битови условия, както и сигурна и безопасна среда,
напълно подходяща за отглеждането и възпитанието на Михаела. В жилището са
налични необходимите ел. уреди, мебели и обзавеждане за нормално съществуване.
Семейната среда на бащата не представлява опасност за живота, здравето и
развитие на детето като цяло.
Семейната среда на майката С.В., в която към настоящия
момент детето Михаела се отглежда и възпитава, е напълно подходяща и не представлява
опасност за неговия живот, здраве и развитие като цяло. Майката притежава
необходимия родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето. На
адреса, на който живее майката, има необходимите хигиенно-битови условия, както
и сигурна и безопасна среда, подходяща за отглеждането на Михаела. Майката на
Михаела изразява силна привързаност към нея и желание де се грижи за
отглеждането и възпитанието й за в бъдеще. С.В. има подкрепата на
съжителстващите с нея лица за отглеждането и възпитанието на детето.
При така установените факти, съдът
намира за установено от правна страна следното:
Съгласно чл. 127, ал.2 от СК, когато родителите не
живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му,
спорът се решава от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася
по посочените въпроси.
В процесния случай, родителите на детето Михаела не
живеят заедно, нямат спор относно упражняването на родителските права и местоживеенето
на детето, и издръжката на същото, но не могат да постигнат съгласие относно
режима на лични отношения на бащата с детето, в частност през летния период.
Затова по повод подаденото искане посочените в закона въпроси следва да се
решат от съда.
Местоживеенето на малолетното дете Михаела следва да
се определи при майката, каквото е и към настоящия момент. Майката С.В.
упражнява грижа за дъщеря си, осигурила е нормални битови условия и добра
семейна среда. Бащата М.К. не проявява дезинтересираност по отношение на
детето, дори напротив търси по-чести контакти с него.
Родителските права по отношение на малолетната Михаела
следва да се упражняват от майката С.В., при която детето ще живее. По делото
липсват установени обстоятелства, които да обосновават извод за необходимостта
от определяне на специфични мерки относно упражняването на родителските права
по смисъла на чл. 59 ал.2 СК.
Във връзка с подлежащия на определяне режим на лични
отношения на бащата с детето, ищецът прави искане такъв да бъде определен до
навършване на 2-годишна възраст на детето, както и обичайния режим след
навършване на 2 години. В приложените по делото социални доклади не са
отбелязани специфични обстоятелства, които да се вземат предвид при решаване на
въпроса.
По делото е установено, че страните не са имали брак
помежду си и живеят разделени след раждането на детето. От тогава до сега ежедневните
грижи по отглеждането и възпитанието на детето са полагани изключително от
майката; контактите на бащата с детето са по-скоро инцидентни (детето е
посещавано от него, но никога не е било взимано и не е преспивало в дома му).
Причина за това е очевидно личният конфликт между двамата родители. Повлияна от
този конфликт, майката, макар и да не е установено по делото да осъществява
поведение, с което пряко да отчуждава детето от бащата, то и не съдейства
достатъчно за осъществяване на по-чести контакти и за сближаване между тях.
Бащата, също предвид конфликтните отношения с майката и предвид местоживеенето
си (в друго населено място) и служебната си ангажираност, не отделя достатъчно
време и не полага достатъчно усилия за по-активно лично участие във
възпитанието и в полагането на грижи за детето, извън материалната
обезпеченост, която понастоящем му осигурява чрез плащането на издръжка. По
делото е установено, че детето постепенно привиква с бащата, макар и да е емоционално
привързано към майката. Причина за това вероятно са постановените по-рано привременни
мерки по делото за лични контакти между детето и бащата.
При така установените обстоятелства по делото,
настоящият съдебен състав намира, че интересите на малолетното, към момента 1-годишно
дете налагат при определянето на режима на лични контакти с бащата, най-напред
да се постанови един преходен период от време, а именно през първата една
година след настоящото решение до навършване на 2-годишна възраст на детето – всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, по 3 (три) часа за всеки от дните – от 10:00
ч. до 13:00 ч. или от 15:00 ч. до 18:00 ч., в зависимост от дневния режим на
детето и всяка сряда от седмицата от 18:00 ч. до 19:00 ч. по местоживеенето на
детето, като срещите да се осъществяват в присъствието на майката.
Постановяването на този преходен период има за цел
най-вече да създаде условия и да се даде възможност на детето и бащата за
опознаване, както и да даде увереност на бащата в контактите с дъщеря му. Именно
с оглед постигането на тази цел, през този преходен период и двамата родители
следва да положат максимални усилия, за да изгладят и преодолеят разногласията
помежду си, като осъзнаят, че това в най-пълна степен би осигурило
спокойствието и благополучието на собственото им дете. Затова е необходимо и
двамата родители да спазват точно предписанията на съда за упражняване на
родителските права и за личните отношения, като при разногласия следва да
търсят първо пътя на диалога помежду си, а ако е необходимо – и услугите на ДСП.
Усилия в тази насока следва да положи най-вече майката, на която съдът предоставя
упражняването на родителските права и тя е в ежедневен контакт с детето, като
предвид неговата възраст, именно тя следва да осъзнае, че от изключителен
интерес за детето е то да има пълноценни и чести контакти с бащата, независимо
от това какви са личните отношения между двамата родители. С оглед на това,
майката следва да направи необходимото и зависещо от нея, полагайки именно
нежна майчинска грижа (а не чрез принуда), да гради у детето желание за
по-чести контакти с бащата. Бащата от своя страна, следва също да осъзнае, че желанието
на детето да го вижда и да бъде с него може да е не чрез принуда спрямо майката
и/или самото дете, а най-вече чрез личния му – бащински подход към детето при
осъществяването на срещите с него. Както вече беше посочено, в такива случаи и
двамата родители следва да търсят на първо място диалог помежду си, което е от
изключителния интерес на детето. Именно през преходния 1-годишен период е
необходимо и двамата така да му въздействат, че то само да търси контакта с
баща си. Това може да бъде постигнато обаче не изведнъж, а постепенно, поради
което през този адаптивен период контактите между детето и бащата да са по-чести
(няколко пъти месечно), с по-кратка продължителност по 3 часа. През този
преходен период детето следва да свикне с бащата, за да може през следващия
период срещите им да са с по-голяма продължителност с преспиване в дома на
бащата.
Съдът намира, че интересите на детето налагат след
изтичането на първия период (до навършване на 2 години на детето) режимът на
контакти да бъде разширен, като бащата да взима детето всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. в събота до 16:00 ч. в неделя – с
преспиване по местоживеенето на бащата в гр. Долни Дъбник, както и 15
(петнадесет) последователни дни през лятото (в рамките на периода 15 юни – 31
август), по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като
тя се задължава до 31 май на съответната година да уведоми писмено бащата кога
ще ползва отпуска.
При положение, че родителите не постигнат съгласие за
провеждане на официалните празници и личните празници на детето, съдът намира,
че следва да постанови следния режим, който да се осъществява:
- до навършване на 2-годишна възраст на детето – по 3
(три) часа в дните на Коледните, Новогодишните и Великденските празници – от
10:00 ч. до 13:00 ч. или от 15:00 ч. до 18:00 ч., в зависимост от дневния режим
на детето; по 3 (три) часа на Трети март, Първи май, Гергьовден (6 май), както
и на рождения ден на бащата – 13 януари, като срещите ще се осъществяват в
присъствието на майката;
- след навършване на 2-годишна възраст на детето – през
четните години – на Трети март, Гергьовден (6 май), 22 септември и на Коледните
празници (24-26.12) – с преспиване, от 10:00 часа в първия празничен ден до
16:00 часа на съответния последен ден, а през нечетните години – на
Великденските празници (от Велики петък до понеделник, които в съответната
година са определени за празнуване) – с преспиване, от 10:00 ч. в първия
празничен ден до 16:00 ч. в съответния ден;
на 1 май, 6 септември и Нова година (31.12. – 01.01), с преспиване;
всяка година на рождения ден на бащата – 13 януари и по 2 (два) часа на
рождения ден на детето – 11 юли.
За осъществяване на личните контакти бащата следва да
взима детето от дома, в който то живее с майката и, съответно – да го връща в
този дом.
Разбира се, при изрично споразумение за това между
двамата родителите, в интерес на детето ще е то да има контакти с бащата или с
двамата родители едновременно и в дни, извън тези по изложения по-горе режим.
При съществено изменение на обстоятелствата в течение
на времето и непостигане на съгласие между страните, всяка от тях може да
поиска от съда изменение на този режим.
Що се касае до претенцията за издръжка на детето, тя е
основателна, тъй като съгласно чл. 143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката следва да се
определи съобразно изискванията на чл. 142, ал.1 СК – според нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, но не
по-малко от 1/4 (една четвърт) от минималната работна заплата за страната (в
размер на 610 лв.), т.е. не по-малко от 152.50 лв. Издръжка в такъв размер,
съдът счита за адекватен на нуждите на детето, които са в рамките на нормалните
за дете на такава възраст. С оглед на това, съдът приема, че
иска следва да бъде уважен за сумата от 152.50 лв., каквато и към момента
бащата заплаща.
По
разноските:
Ищецът не претендира деловодни разноски,
такива се претендират от ответната страна.
Производствата на спорна съдебна
администрация са част от уредените в ГПК производства, наред със
защитно-санкционните и охранителните относно характера на производството, но
при разглеждането им не следва автоматично приложението на разпоредбите на чл. 78
от ГПК. Нормата на чл. 78 от ГПК се намира в част Първа „Общи правила” на
процесуалния закон и се прилага за всички уредени в него производства, доколкото
не са налице специални правила за някои от тях или неприложимостта й не следва
от характера на самото производство. Производствата по спорна съдебна
администрация на отношенията родители и деца и на лични отношения на близки с
деца не са изрично уредени в процесуалния закон, нито има специални норми
относно отговорността за разноски по тези производства. За разлика от исковото
производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва
съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и
гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Предвид това и независило от
изхода на спора, разпоредбите на чл. 78 от ГПК не намират приложение, като
разноските, сторени от страните в настоящото производство, следва да останат в
тежест на всяка от тях така, както са направени и независимо от изхода на спора,
в който смисъл е и практиката на ВКС. Oтделно от това, дори да се приеме противното
становище, застъпено в някои определения на ВКС, предвид предмета на
делото, с оглед който не биха могли да се определят какви части от направените
от страните разноски по делото са „съразмерни“ на уважената част от молбата,
респ. на отхвърлената част (чл.78 ал.1, ал.3 ГПК), такива разноски не следва да
им се присъждат, а следва да се понесат от страните така, както са направени в
производството.
Мотивиран от гореизложеното,
Кнежанският Районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал.2 от СК упражняването на родителските права по отношение на детето МИХАЕЛА
МАРИЯНОВА КРЪСТЕВА, родена на *** год. в гр. Плевен, ЕГН ********** (Акт за
раждане № 1207 от дата: 15.07.2019 год., съставен в гр. Плевен), на майката С.Н.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето на следния адрес: с.
Староселци, общ. Искър, обл. Плевен, ул. „Димитър Брагоев” № 52.
ПОСТАНОВЯВА
режима на лични отношения на бащата М.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с
детето МИХАЕЛА МАРИЯНОВА КРЪСТЕВА с ЕГН **********, да е както следва:
- До навършване на 2-годишна възраст на детето – всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, по 3 (три) часа за всеки от дните – от
10:00 ч. до 13:00 ч. или от 15:00 ч. до 18:00 ч., в зависимост от дневния режим
на детето (за първа седмица от месеца ще се счита тази, в която дата 1-ви е
един от делничните дни на седмицата); всяка
сряда от седмицата от 18:00 ч. до 19:00 ч. по местоживеенето на детето; по 3 (три) часа в дните на Великденските
празници (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са
определени за празнуване), Коледните (24 – 26 декември) и Новогодишните (31
декември – 1 януари) празници – от 10:00 ч. до 13:00 ч. или от 15:00 ч. до
18:00 ч., в зависимост от дневния режим на детето; по 3 (три) часа на рождения ден на бащата – 13
януари, Деня на освобождението (3 март) и Гергьовден (6 май), както и извън
така определеното време, след предварителна уговорка с майката С.Н.В., като
срещите с детето ще се осъществяват в присъствието на майката;
- След навършване на 2-годишна възраст на детето –
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. в събота до 16:00 ч.
в неделя – с преспиване по местоживеенето на бащата в гр. Долни Дъбник; през четните години – Деня на освобождението
(3 март), Гергьовден (6 май), Деня на независимостта (22 септември) и на Коледните
празници (от 24.12 до 26.12) – с преспиване, като бащата взима детето в 10:00
часа и го връща в 16:00 часа на съответния ден, а през нечетните години – на Великденските
празници (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени
за празнуване) – с преспиване, от 10:00 ч. в първия празничен ден до 16:00 ч. в
съответния ден; Деня на труда (1 май); Дена на съединението (6 септември) и
Нова година (31.12. – 01.01), с преспиване; всяка година на рождения ден на бащата – 13
януари; по 2 (два) часа на рождения ден на детето – 11 юли, както и 15
(петнадесет) последователни дни през лятото (в рамките на периода от 15 юни до 31
август), когато майката не е в платен годишен отпуск, а освен това и извън така
определеното време, след предварителна уговорка с майката.
Бащата ще взима детето от дома на майката и ще го
връща там.
Майката следва да уведомява бащата в срок до 31 май
кога ще ползва платения си годишен отпуск, а бащата в същия срок уведомява
майката кога ще взима детето за осъществяване режима на лични отношения през
летния период.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.2 от СК бащата
М.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплаща на малолетната
си дъщеря МИХАЕЛА МАРИЯНОВА КРЪСТЕВА с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител С.Н.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
МЕСЕЧНА
ИЗДРЪЖКА в размер на 152.50 лв.
(сто петдесет и два лева и 50 ст.) до настъпване на причини и условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК М.В.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати по приходната сметка на Районен съд – гр. Кнежа сумата
от 219.60 лв. (двеста и деветнадесет
лева и 60 ст.), представляваща дължима държавна такса върху определения размер
на издръжката, както и сумата от 5.00
лв. (пет лева и 0 ст.) – държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.
Решението може да бъде обжалвано пред
Плевенски ОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: