Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
8 За да се произнесе, съобрази: С Решение №... /....г., постановено по гр.д. № .../...г. В. Районен съд е приел за установено,че в полза на "Т.-ВТ"В. Т. съществува вземане от П. Р. П. за сумата от 541,26лв., представляваща сбор от вземания за незаплатена сума за топлоенергия за битово гореща вода в размер на 439,15лв., дължима за периода от октомври 2008г. – февруари 2010г., сума за топлинна енергия , отдадена в сградната инсталация в размер на 102,11лв. за периода октомври 2008 -февруари 2010г., с приспаднати корекции и за сумата от 123,91лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода октомври 2008-28.09.2011г.у ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаденото заявление 03.10.2011г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ..../....г. по ч. гр.д. № ...../....г. на ВТРС. Със същото решение е отхвърлен искът за приемане за установено, че ответникът дължи сума за топлоенергия за битово гореща вода, за топлинна енергия, отдадена в сградната инсталация и такса мощност за разликата до 92*9,83лв. и сума за обезщетение за забава за разликата до 351,90лв. като погасени по давност. Отхвърлен е искът за приемане за установено, че ответникът дължи сума за такса разпределение на топлинна енергия в размер на 23,90лв. като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от П. Р. П.. Решението се обжалва само в осъдителната му част, като въззивникът претендира да бъде отменено. Навежда се довод относно некомпетентност на вещите лица, изготвили експертиза по делото. Сметките за парно и топла вода били определени на базата на прогнозни резултати, които не почивали на доказателства-. Липсвал годен търговски уред за измерване на потребена топла вода на входа на жилището на П.. Наказателните лихви били по – високи от допустимите. Според въззивника ответното дружество е нарушило закона за защита на потребителите, защото такса сградна инсталация, начислена в неговите сметки е незаконна, поради нарушение на разпоредбите на Директива 32/2006г. на ЕС и Регламент 20004/2006г. на ЕО. След като не били платени две сметки, по силата на ЗЗД договорът на П. бил прекратен и той насилствено бил принуден да търпи „услуга”, която нито бил поръчвал, нито щял да плаща. Фактурите за начислени суми по партидата на въззивника били с невярно съдържание, защото данните по тях се базирали на невярно измерени количества. Тъй като ответното дружество имало характеристиките на престъпна организирана група, законът задължавал гражданите да не й сътрудничат, тоест, да не заплащат на организираната престъпност. Ответникът по жалбата заема становище за неоснователност на същата. Сочи, че след като ответникът е потребител на топлоенергия, той дължи заплащането на топлоенергияга, която преминава през сградната инсталация на етажната собственост, част от която е и неговото жилище. Претендират се разноски. В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото деоказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на Закона, приема за установено следното: Подадената жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд, в съответствие със задължението си по чл. 269 от ГПК, констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част. По същество решението в частта му, с която е прието за установено като съществуващо вземането на ищеца против ответника, е правилно. С исковата си молба ищецът – „Т.” В. Т. сочи, че ответникът П. Р. П. в качеството му на потребител на топлинна енергия не е заплатил на установените падежи цената й, подробно посочена помесечно. Общият размер на дължимата цена възлиза на 953,73лв. Поради неплащането в срок ответникът изпаднал в забава и дължал сумата от 351,90лв. общ размер на обезщетението за забава върху претендираната главница. За събиране на горното задължение била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника, по частно гр. дело с №.../... по описа на ВТРС. Главницата според ищеца представлява сбор от суми за топлинна енергия, отдаден в сградната инсталация, корекции, изравнителни сметки, такса разпределение на топлинна енергия и сума мощност за отопляем обем по проект- Въз основа на изложените си твърдения ищецът моли съда да приеме за установено, че вземането му спрямо ответника, обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр. д. № ..../...г. на ВТРС съществува и е дължимо. Ответникът е оспорил предявения против него иск, като е депозирал възражение за изтекла погасителна давност по отношение част от задълженията. Първоинстанционният съд правилно, обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по делото, като е обсъдил всички допустими и относими към спора по делото доказателства и е направил правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Настоящият състав напълно възприема същата фактическа обстановка и по тази причина не я възпроизвежда в решението си. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи относно основателността на предявените искове, които настоящият състав изцяло споделя. По тези съображения и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК въззивният съд възприема мотивите на първоинстанционния съд като свои и препраща към тях. По оплакванията във въззивната жалба: Основното оплакване на въззивника е, че след като той не ползва парно отопление, като не е подавал молба да бъде отоплявано жилището му с енергията, доставяна от въззиваемия, то тогава и не дължи никакви суми към последния. Според въззивника той е „принуден” да ползва услуга, която не иска. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от същия закон. От данните по делото е безспорно установено, че сградата, в която се намира жилището на П. П., е присъединена към абонатна станция и разполага с монтирано средство за дялово разпределение. След като сградата отговаря на горните изисквания, то ответникът, независимо от това дали отоплява жилището си, ползвайки топлоенергия, или не, се явява потребител на такава по смисъла на чл. 153,ал.1 от ЗЕ. Съгласно алинея 6 на същия текст потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Ищецът претендира суми именно за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация в етажната собственост, където се намира жилището му. Присъдените такива според въззивния съд са дължими, тъй като преминалата през сградната инсталация топлоенергия за периода, за който претенцията на ищеца е уважена от първоинстанционния съд, е реално потребена от ответника. Липсата на уред за измерване на топлоенергията на входа на жилището на последния не дава основание да се приеме обратното. При положение, че жилището му не се отоплява с топлинна енергия такъв уред не е необходимо да бъде монтиран. Съгласно заключението на съдебно- техническата експертиза и съдебно икономическата такава, изслушани по делото, отделянето на количеството доставена топлинна енергия в процесната етажна собственост се извършва в абонатната станция чрез търговски уред- общ топломер. Разпределението на измерената топлоенергия чрез този уред се извършва по системата за дялово разпределение, като за извършване на тази услуга в етажната собственост е сключен договор. През имота на ответника преминават тръби, които принадлежат на общата отоплителна система. Общият топломер според вещото лице- инженер е в пълна изправност и отчита правилно топлинната енергия, която се разделя на отдадена от сградната инсталация, такава за отопление на общите части, и за отопление на индивидуалните имоти. Така отчетената за процесния период топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е правилно разпределена между собствениците на етажната собственост и сумите, дължими от ответника на основание чл. 153,ал.6 от ЗЕ, са правилно начислени и осчетоводени. Заключенията на вещите лица в тази насока са категорични. Що се касае до сумите за подгряване на битова гореща вода, тази услуга, макар и според ответника да му е била „натрапена”, е ползвана от него през периода, за който са присъдени суми. Сам той в отговора на исковата молба заявява, че е отказал да плати дължимите за тази енергия суми, понеже счита, че са отчетени повече от реално ползваните в имота му кубици гореща вода. Ето защо възраженията му за недължимост на сумите за подгряване на битова гореща вода, присъдени с първоинстанционното решение, не са основателни. Сумата за дялово разпределение също е правилно изчислена и отчетена като дължима от ответника. Всички дължими от въззивника суми са начислени в съответствие с нормативните изисквания. Възраженията, касаещи некомпетентността на вещите лица, изготвили експертизите по първоинстанционното дело, настоящият състав възприема като несъстоятелни. Заключенията са компетентни и обосновани. Те почиват на реално извършени проверки в абонатната станция, на място в дома на ответника и в счетоводството на ищеца. Констатациите на експертите кореспондират с установените по делото факти. Нещо повече- самият ответник при изслушването и приемането на заключенията не е направил никакви възражения по тях /стр. 2 на протокола от с.з. , проведено на 04.04.2012г. /. Възраженията на въззивника за недължимост на сумите, установени като дължими с първоинстанционното решение, като начислени в противоречие с редица нормативни актове на Общностното право, са неоснователни. Както вече се подчерта, сумите, присъдени с първоинстанционното решение, са за реално потребена топлинна енергия- такава отдадена от сградната инсталация и такава за подгряване на битово гореща вода. Противоречие между ЗЕ и ЗЗП също не е налице. Липсва законова разпоредба както в ЗЗД, в ЗЕ , в ЗЗП , така и в Общите условия на договорите между ищеца и неговите абонати, която да дава основание да се счете, че при неплащане на две поредни сметки договорът между доставчика на топлинна енергия и абоната се счита прекратен. Възражението на жалбоподателя в тази насока е абсолютно несъстоятелно. Що се касае до довода, че фактурите, издадени от въззиваемия, са с невярно съдържание, той се оборва категорично от изслушаните заключения на вещите лица и събраните по делото други доказателства. В заключение въззивният съд счита, че ответникът –сега въззивник- дължи сумата от 541,26лв., представляваща сбор от вземания за незаплатена сума за топлоенергия за битово гореща вода в размер на 439,15лв., дължима за периода от октомври 2008г. – февруари 2010г., сума за топлинна енергия , отдадена в сградната инсталация в размер на 102,11лв. за периода октомври 2008 -февруари 2010г., с приспаднати корекции и за сумата от 123,91лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода октомври 2008-28.09.2011г.у ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаденото заявление 03.10.2011г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ..../...г. по ч. гр.д. № .../....г. на ВТРС. Възражението за прекомерност на начисленото обезщетение за забава е неоснователно, тъй като обезщетението е изчислено съгласно изискванията на чл. 86,ал.1 от ЗЗД. Горните фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извода за правилност на първоинстанционното решение в частта му, която е обжалвана. В тази му част решението следва да бъде потвърдено. В останалата си част то е влязло в законна сила. При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски по водене на делото пред въззивната инстанция, а именно – възнаграждение за юрисконсулт в размер на 70лв. Водим от горното, В. Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение № ..../...г., постановено по гр.д. № ..../...г. В. Районен съд в частта му, с която е прието за установено, че П. Р. П. дължи на „Т.- ВТ ” В. Т. сумата от 541,26лв., представляваща сбор от вземания за незаплатена сума за топлоенергия за битово гореща вода в размер на 439,15лв., дължима за периода от октомври 2008г. – февруари 2010г., сума за топлинна енергия , отдадена в сградната инсталация в размер на 102,11лв. за периода октомври 2008 -февруари 2010г., с приспаднати корекции и за сумата от 123,91лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода октомври 2008-28.09.2011г.у ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаденото заявление 03.10.2011г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ..../....г. по ч. гр.д. № ..../....г. на ВТРС. ОСЪЖДА П. Р. П., ЕГН * да заплати на „Т. –ВТ ” В. Т., сумата от 70лв./ седемдесет / лева разноски по водене на делото пред въззивната инстанция ,представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Решението не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |