О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 929
Гр. Сливен, 06.07.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито
заседание на шести юли две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 210/2023 година по описа на съда, за да се
произнесе, съобрази
Производството е образувано
е по жалба от „Конвейр“ АД, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, кв. „Индустриален“, ул. „Родопи“ ал. 2, 6, п. от и. д. А.И.К.,
подадена чрез адв. С.К. от АК – Я. срещу Удостоверение
за актуално състояние на дружеството, издадено с изх. №
СД-04-01-60125/05.06.2023 г. от Окръжен съд – Сливен. Моли се съда да постанови
отмяна на отказа на Окръжен съд – Сливен да издаде удостоверение по § 4 от ПЗР
на ЗТРЮЛНЦ, съдържащо информация относно вид, брой и стойност на вписаните
акции на дружеството, обективиран в обжалваното
удостоверение, с претенция за сторените разноски.
От доказателствата
по делото се установява, че с молба вх. № СД-04-01-260451/29.05.2023 г.
представляващият „Конвейр“ АД е поискал от Окръжен
съд – Сливен издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред
Агенция по вписванията – ТР. По молбата е издадено Удостоверение изх. №
СД-04-01-60125/05.06.2023 г., съдържащо данни за вписаните данни от актуалното
правно състояние на дружеството – фирма, БУЛСТАТ, седалище и адрес на
управление, предмет на дейност, размер на капитала, състав на съвета на
директорите и представителство. Посочено е още, че с Решение № 2230/03.12.1998
г. на СлОС е вписано увеличение на капитала от
3 601 000 лв. (неденоминирани лева) на 50 000 000 лв.
(неденоминирани лева) чрез увеличаване номиналната стойност на емитираните
акции от 1 000 лв. на 14 000 лв., отказва да впише изменение на
капитала за сумата над 50 000 000 лв. до размера на претендираните 50 414 000 лв., поради нищожност
на взетите решения за това изменение. Цитираното съдебно решение е приложено по
преписката, като в същото е отбелязано, че в отхвърлителната
част подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в седемдневен срок от
съобщаването му на заявителите. В обжалваното удостоверение се цитира диспозитивът на това решение и същият е предмет на обжалване
в настоящото съдебно производство.
При горните данни
настоящата съдебна инстанция намира, че оспорването е недопустимо поради липса
на предмет, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството
по делото да се прекрати, при следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл. 21 ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното
волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на
административен орган или на друг овластен със закон
за това орган или организация, с което се създават права или задължения или
непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни
граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Издаването на
административни актове е обусловено от необходимо законово възлагане и не всеки
писмен акт, в т.ч. такъв с удостоверителен характер съставлява административен
акт по смисъла на закона, а само този юридически акт, който е елемент от
фактически състав, описан в хипотезиса на съответната
правна норма от възлагащ закон. Съобразно процесуалните разпоредби на чл. 21 ал. 2, 3 и 4 от АПК, индивидуални
административни актове са и: волеизявлението, с което се декларират или
констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от
значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения;
волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване
или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв
документ, както и отказът на административен орган да извърши или да се
въздържи от определено действие. В настоящия случай обжалваното удостоверение
не попада в хипотезата на цитираната норма, доколкото издаването на
удостоверения, които отразяват извършените вписвания в търговския регистър по
партидите на дружествата от окръжните съдилища не представлява властническа
административна дейност на овластен с административни
функции орган, поради което актовете на окръжните съдилища по искания за
издаване на удостоверение подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Исканото
от съда действие - издаване на удостоверение за актуално правно състояние, не е
типична правораздавателна съдебна дейност. Но и цялото регистърно
производство (до влизане в сила на Закона за търговския регистър) като охранително, а не правораздавателно спорно
производство, безспорно е съдебно производство, а не административно такова.
Следователно, искането за издаване на удостоверение, което да отразява
извършените вписвания в търговския регистър, не може да се разглежда като молба
за издаване на административен акт от вида на тези по чл. 21 ал. 3 от АПК и
съответно произнасянето по него - като административен акт, подлежащ на
оспорване по реда на АПК. Тези произнасяния на съда са съдебни актове, които
подготвят или спомагат за осъществяването на правосъдието. Още повече, че
според АПК, органи, издаващи административни актове, са само административните
такива или други, овластени със закон органи или
организации, а категорично, при съществуващото разделение на властите,
съдебните органи не са такива. С обжалваното удостоверение не се създават права
или задължения, нито се отнемат права, а съдържанието му отразява извършените
вписвания по съответната партида на юридическото лице (фирмено дело), т.е.
актуалното правно състояние на дружеството. В т.см. е Определение №
6365/29.05.2008 г., постановено от Върховния административен съд по адм.д. № 4504/2008 г.
Предвид изложеното
настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното удостоверение, издадено от
Окръжен съд - Сливен няма характера на властническо волеизявление на
административен орган или друг, овластен със закон
орган, поради което жалбата на „Конвейр“ АД срещу
това удостоверение следва да се остави без разглеждане на основание чл. 159 т.
1 от АПК. За пълнота следва да се отбележи, че в атакуваното удостоверение е
възпроизведен диспозитивът на Решение №
2230/03.12.1998 г., постановено по ф.д. № 622/1996 г., който акт, според
вписването в същия в неговата отхвърлителна част (относно
отказа) е подлежал на обжалване от заинтересованата страна в 7 – дневен срок
пред Апелативен съд – Бургас.
Гореизложеното
обосновава извода за процесуална недопустимост на предявената жалба срещу Удостоверение
изх. № СД-04-01-60125/05.06.2023 г., издадено от Окръжен съд - Сливен, поради
липса на предмет. Това налага оставяне на жалбата без разглеждане и
прекратяване на образуваното съдебно производство.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 159 т. 1 от АПК, Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба от „Конвейр“ АД, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, кв. „Индустриален“, ул. „Родопи“ ал. 2, 6, п. от и. д. А.И.К.,
подадена чрез адв. С.К. от АК – Я. срещу
Удостоверение за актуално състояние на дружеството, издадено с изх. №
СД-04-01-60125/05.06.2023 г. от Окръжен съд – Сливен, като процесуално
НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА като
недопустимо образуваното съдебно производство по административно дело № 210/2023
година по описа на Административен съд Сливен.
Определението може
да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния Административен съд на РБългария в 7 – дневен срок от съобщаването му.
Административен съдия: