№ 1584
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110216497 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е, след като с решение № 7749/16.12.2022 г., постановено по
КНАХД № 9778/2022 г. по описа на АССГ, XVII касационен състав, по реда
на касационното съдопроизводство е отменено решение от 29.09.2022 г. по
НАХД № 2853/2021 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав, като делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС със задължителни
указания по прилагането на закона.
Настоящият съдебен състав е сезиран с жалба срещу Наказателно
постановление (НП) № 20-4332-024601/19.01.2021 г., издадено от началник
група при СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на В. Л. К. с ЕГН
********** са наложени административни наказания както следва:
1. За извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185
от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20 лева;
2. За извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 150 лева,
както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2
месеца.
Недоволно от наказателното постановление е останало санкционираното
лице – В. К., който го обжалва със срочно депозирана жалба. В нея е
застъпено становище за цялостна незаконосъобразност на атакувания акт,
обусловена от неговата необоснованост, материална незаконосъобразност и
допуснати процесуални нарушения. На първо място е релевирано възражение,
свързано с незачитане процедурните изисквания за съставяне на АУАН,
заложени в чл. 40 от ЗАНН, тъй като в акта липсвало посочване качеството на
свидетеля – изискване, което било наложено в съдебната практика. Като
1
процесуално нарушение от типа на съществените, жалбоподателят се е
позовал на липса на конкретно, ясно и точно описание на обстоятелствата,
при които процесните деяния се твърди да са били осъществени. Оспорен е и
предприетият непрецизен подход при формулирането на правната
квалификация, доколкото конкретика в тази насока била изведена едва при
издаването на НП. Неяснота в обвинителната теза е изведена и от отсъствието
на описание на твърдените в обстоятелствената част на наказателното
постановление разногласия между участниците в пътно-транспортното
произшествие. Като самостоятелно отменително основание жалбоподателят
изтъква и образуването на административнонаказателното производство
повече от месец след извършването на твърдяното нарушение. Същевременно
К. се позовава и на материална незаконосъобразност на обжалваното НП,
която обвързва с твърдения за субсумиране на поведението му под
неправилна правна норма, както и с липса на вина в предприетите от него
действия. В условията на евентуалност претендира, че са били налице
предпоставките за квалифициране на процесния случай като маловажен,
което било обусловило необходимостта от приложение разпоредбата на чл.
39, ал. 2 от ЗАНН. При мотивиране на горепосочените доводи
жалбоподателят е отправил пред съда искане за отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Л. –
активно легитимиран с представителна власт по силата на
преупълномощителна сделка, който пред настоящия съдебен състав пледира
за отмяна на НП, позовавайки се на изложените в жалбата аргументи.
Претендира и присъждането на разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебното заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 17.11.2020 г. свидетелят Л.Х. бил паркирал използвания от него
автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай 2“ с рег. № СА **** РР, в гр.
Банкя, на паркомясто, находящо се на ул. „София“ № 44 от дясната страна на
платното за движение, в непосредствена близост до кооперация с търговски
помещения, в едно от които се помещавал управляваният от свидетеля Х.
зоомагазин. Около 13:38 часа, по същата улица „София“ преминал
жалбоподателят В. К., който управлявал личния си лек автомобил марка
„Ланчия“, модел „Либра“ с рег. № СА **** НВ. В пътния участък на № 44
лицето решило да предприеме маневра по перпендикулярно паркиране на
автомобила си, като захождайки към определеното за целта място,
осъществил пряк физически контакт с паркирания в съседство лек автомобил
марка „Нисан“, модел „Кашкай 2“ с рег. № СА **** РР. След настъпилото
съприкосновение между транспортните средства, жалбоподателят изкарал
управляваното от него МПС на заден ход и го спрял за престой на тротоара,
2
където установил нанесените имуществени щети и изчакал своята съпруга,
която междувременно пазарувала в намиращия се в близост търговски обект.
Веднага след това К. напуснал мястото на инцидента, като не съобщил за него
на компетентните органи.
В същия ден ползвателят на лекия автомобил марка „Нисан“, модел
„Кашкай 2“ с рег. № СА **** РР установил нанесените щети и подал сигнал
за ПТП до компетентните органи от СДВР. На него откликнали мл.
автоконтрольорите от ОПП-СДВР С. и В., които на място състаВ. протокол за
пътно-транспортно произшествие в присъствието единствено на Х., от който
снели писмени обяснения. В последните той заявил, че от монтираните пред
зоомагазина технически средства за видеонаблюдение се установявало, че в
13:38 часа на 17.11.2020 г. шофьор на лек автомобил тип „комби“ с рег. № СА
**** НВ реализира ПТП със ситуираното на паркинга МПС, след което
излиза от колата, установява щетите и въпреки това напуска
местопроизшествието. На 29.12.2020 г. в централното териториално звено на
Отдел „Пътна полиция“ се явил жалбоподателят К., който собственоръчно
съставил и подписал декларация, в която дал израз на преките си спомени от
инцидента. Съобразно заявеното от него, при паркирането на посоченото
място водачът не е усетил досега с другия автомобил, а за настъпилия
вредоносен резултат разбрал от публикуван в социалните мрежи видеозапис,
на който било заснето произшествието.
При тези събрани фактически данни, на жалбоподателя бил съставен акт
за установяване на административно нарушение серия АА с бланков №
475838, като отговорността му била ангажирана за две извършени нарушения
на ЗДвП – на чл. 20, ал. 1 и на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП. Същият бил
връчен срещу подпис на К. в деня на съставянето му – 29.12.2020 г., като
срещу констатациите в акта не били ангажирани възражения, а писмени
такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на констатациите в АУАН, АНО е издал процесното
Наказателно постановление № 20-4332-024601/19.01.2021 г., издадено от
началник група при СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на В. Л. К. с
ЕГН ********** са наложени две административни наказания, както следва:
1. За извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185
от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20 лева;
2. За извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 150 лева,
както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2
месеца.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели А., С. и Л.Х., на приложения
по делото снимков материал, както и въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът
3
кредитира изцяло показанията на свидетеля Х., тъй като същите се
характеризират с висока степен на информативност, последователност и
съответствие с останалите по делото материали. Същевременно не са налице
основания за разколебаване на тяхната достоверност, тъй като свидетелят
изрично е заявил пред съда, че имуществените му отношения с
жалбоподателя по повод процесния инцидент са разрешени и няма никакви
претенции към него. Особена доказателствена стойност бележат показанията
на Х. в частта им, в която възпроизвежда наблюденията си върху генерирания
от камерите видеозапис, според които физическото съприкосновение между
двата автомобила е предизвикано вследствие предприет опит за
перпендикулярно спрямо оста на пътното платно паркиране, при което с
привеждане на автомобила си в посока напред жалбоподателят е ударил
превозното средство на свидетеля, след което с движение назад е излязъл от
колоната с паркирани коли. За отбелязване е още и обстоятелството, че след
извършване на съответните маневри жалбоподателят К. е излязъл от
управлявания от него автомобил с цел да установи настъпилите имуществени
щети, което е ясна индикация за изградените в съзнанието му субективни
представи относно последствията от конкретното ПТП.
Що се касае до гласните доказателствени средства, изхождащи от
проведените в хода на съдебното следствие разпити на свидетелите С. и С.,
съдът намира, че същите притежават незначителен доказателствен обем, тъй
като лицата не разполагат с конкретни спомени от процесния инцидент, което
естествено се отдава на ежедневната им служебна ангажираност и дългия
период, изминал между съставянето на АУАН и непосредственото даване на
сведенията им пред съда.
Съдът намира, че няма спор относно обстоятелството, че именно
жалбоподателят е управлявал процесното МПС марка „Ланчия“, модел
„Либра“ с рег. № СА **** НВ при осъществяване на процесното ПТП.
Свидетелства в тази насока се извеждат от декларацията, изходяща лично от
жалбоподателя, дори и в нея да се твърди липсата на виновно поведение.
Безспорни се явяват и причинените от деянието имуществени щети върху
автомобила на свидетеля Х., като в протокола за ПТП личат констатациите на
органите на О „ПП“ за повреди в предната дясна част от бронята и калника на
превозното средство.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
4
инстанция по същество. Това означава, че следва да провери законността, т.е.
дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.
1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и
задължение) съдът служебно констатира, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
представляващи основание за отмяна на наказателното постановление -
последното е издадено от компетентен административен орган, спазена е
формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими
реквизити.
Противно на наведеното от жалбоподателя възражение за опороченост в
процедурата по съставяне на АУАН, съдът намира, че актосъставителят е
съобразил приложимите императивни изисквания, като е съставил акта на
основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН – въз основа на официални документи,
каквито в случая се явяват голямата част от приложените по
административнонаказателната преписка материали.
На следващо място съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че
жалбоподателят К. е предизвикал процесното ПТП, като причината за това е,
че не е упражнил достатъчен контрол върху управляваното от него МПС.
Действията му са словесно описани в обстоятелствената част на
наказателното постановление по достатъчно ясен и разбираем начин, като
конкретно предприетата неправомерна деятелност съответства напълно на
законодателната формулировка, заложена в разпоредбите, за чието
нарушаване е била ангажирана отговорността на К..
Реализираното ПТП е продиктувано от неосъществяване на достатъчен
контрол върху приведеното в движение МПС, а не както жалбоподателят
твърди – на загубен контрол, тъй като предприетата маневра по паркиране
предполага особено внимание и съобразяване на множество странични
фактори като отстояние от останалите автомобили, траектория на движение,
съответствие между големината на подбраното паркомясто и обема на
управлявания лек автомобил.
По неблагоприятните си последствия настъпилата физическа колизия
между двата автомобила неизменно следва да се окачестви като ПТП, като
ниският интензитет на последвалия вредоносен резултат не би могъл да се
отрази на тази квалификация, а единствено би могъл да послужи като
смекчаващо отговорността на нарушителя обстоятелство. Разглежданата
хипотеза напълно съответства на заложеното в легалната дефиниция на § 6, т.
30 от ЗДвП, съобразно която пътно-транспортно произшествие е всяко
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети – по
аргумент от приобщения като писмено доказателствено средство по делото
протокол за ПТП № 1816553/17.11.2020 г., на участник № 2 - лек автомобил
5
марка „Нисан“, модел „Кашкай 2“ с рег. № СА **** РР са нанесени щети по
предна дясна броня и калник.
Същевременно съдът намира, че разположението на находящите се в
съседство автомобили е ирелевантно за съставомерността на разглежданото
деяние. Неправилното паркиране на друго МПС, излизащо извън очертанията
на земната повърхност, не би могло да изключи отговорността на дееца за
предизвикване на ПТП с негово участие, тъй като упражняването на контрол
върху транспортното средство е задължение, общовалидно спрямо всички
водачи на МПС.
Съдът намира, че това нарушение е осъществено при форма на вината
непредпазливост, тъй като деецът не е предвиждал общественоопасните
последици на деянието му, но е могъл и е бил длъжен да го стори.
Наказанието за него е наложено по законоустановения ред, като размерът
на санкцията е абсолютно определен в чл. 185 от ЗДвП.
Досежно другото нарушение, за което жалбоподателят К. е бил
санкциониран, съдът намира следното:
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и
изпълняват дадените им указания.“
С поведението си на пътя жалбоподателят е нарушил цитираното
правило за движение по пътищата, тъй като същият, съзнавайки, че
управляваният от него автомобил е осъществил физически досег с
намиращото се в непосредствена близост МПС, е напуснал мястото на
инцидента и за него не е уведомил компетентните органи за контрол на О
„ПП“ – СДВР. Същият обаче е бил длъжен да го стори, тъй като от ПТП са
причинени само имуществени щети. Законът за движение по пътищата
допуска да не се уведомява службата на КАТ, но само при наличие на
съгласие между участниците по обстоятелствата, свързани с ПТП. А в
настоящия казус такова съгласие няма и не може да се твърди че има, след
като единият от участниците в инцидента го е напуснал броени минути след
неговото възникване. Ето защо, с неоставането на местопроизшествието и
неуведомяването на КАТ за причиненото ПТП, К. е извършил нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП.
От субективна страна това нарушение е извършено при пряк умисъл, тъй
като по презумпция гражданите следва да познават законовите разпоредби, а
съвсем съзнателно К. не е останал на мястото на произшествието и не е
уведомил компетентните органи за възникването му.
Предвидените в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административни наказания
6
са наложени в размер, който не е съответен на обществената опасност на
нарушението и на нарушителя. Съдът отчита, че границите, които законът е
определил за минимум и максимум на наказанието, са „глоба“ от 50 до 200
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца. В
случая и двете санкции са индивидуализирани в размер над минималния
възможен, като АНО не е съобразил всички обстоятелства при определяне на
размера на наказанията, поради което същите са определени
незаконосъобразно. На първо място следва да се отбележи, че
жалбоподателят е притежател на СУМПС от 2002 г., като в стажа си на
шофьор срещу него неколкократно са били издавани наказателни
постановления, но последното такова е влязло в сила през далечната 2013 г.,
което обстоятелство няма как да не бъде отчетено като смекчаващо
отговорността му и въздействащо благоприятно при определяне на санкцията,
която да му се наложи. Същевременно, съдът намира за необходимо да се
обърне внимание и на добросъвестно поведение на нарушителя, последвало
предприетата от него противозаконна дейност, тъй като по делото са налице
сведения, че още на следващия ден след процесната дата К. е осъществил
контакт с притежателя на засегнатия автомобил, съставен е бил двустранен
протокол и по този начин е оказано съдействие за обезщетяване на
причинените имуществени щети. Ето защо, съдът намира, че не са налице
основания за налагане на наказания за това деяние в размер над минималния,
като АНО е предприел незаконосъобразни действия по определянето им в
завишен размер, който следва да бъде ревизиран при упражняване на
законовото правомощие, произтичащо от чл. 63, ал. 7, т. 2 от ЗАНН.
Относно доводите на жалбоподателя касателно преценяването на
нарушенията като маловажни по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира, че
в ЗДвП е налице норма (чл. 189з), според която чл. 28 от ЗАНН не се прилага
за нарушенията по този закон.
По въпроса за разноските съдът намира, че с оглед изхода на делото с
право на такива разполага въззиваемата страна. Тя обаче не е претендирала
такива в нито една от инстанциите, следователно разноски не следва да се
присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 и 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 20-4332-024601/19.01.2021 г.,
издадено от началник група при СДВР, в неговия пункт 2, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, на В. Л. К., с ЕГН **********, за извършено
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 150
лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два
месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „глоба“ от 150
7
лева на 50 лева и размера на наложеното наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от два месеца на един месец.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-4332-
024601/19.01.2021 г., издадено от началник група при О „ПП“ към СДВР, в
останалата му част като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8