Мотиви към присъда по НЧХД №349 по описа за 2020 г. на ВПРС
Настоящото производство е образувано въз основа на депозирана в РС - гр.Велики Преслав частна
тъжба от М.Г.К. с ЕГН ********** *** против Д.К.Г. с
ЕГН **********, родена в гр.***, обл.***, с настоящ адрес ***, за престъпление
от частен характер по чл. 147, ал. 1 от
НК, по която на същия ден е образувано наказателно производство
пред първа инстанция. В частната тъжба е посочено, че на 12.06.2020 г. в гр.***, обл.***, подс.Д.Г. разгласила позорно обстоятелство за М.Г.К. с ЕГН ********** ***,
че К. има интимна връзка със съпруга на Г. и му е любовница. Деянието на
подсъдимата предизвикало у частната тъжителка чувство на унижение и срам. Неверните
твърдения и то пред съпруга на пострадалата, който бил служител на полицията
уронила престижа й в обществото.
С разпореждане на съд Д.К.Г. е предадена
на съд по възведеното с частната тъжба обвинение.
В съдебно заседание частната тъжителка, чрез повереника,
поддържа повдигнатото обвинение и предявения с частната тъжба срещу подсъдимата граждански иск за неимуществени вреди, причинени
с престъплението по чл.147,
ал.1 от НК. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство, тъй като отговаря на изискванията на чл.85 от НПК и
съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК се разглежда по правилата на НПК.
В съдебно заседание частните тъжителка, чрез повереника предлага
на съда да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото с частната тъжба
обвинение и да й наложи справедливо наказание за престъплението, както и да бъде
уважен гражданския иск изцяло и да й бъдат заплатени направените по делото
разноски.
Подсъдимата не признава вината и дава подробни обяснения в своя защита. Защитникът
и подсъдимата, счита обвинението за недоказано и молят
за постановяване на оправдателна присъда, както и за отхвърляне на предявения
граждански иск.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимата и св.А.К. били колеги и се познавали във
връзка със съвместната им работа. През 2020 г. подсъдимата била угрижена и
споделила с К., че има семейни проблеми, че съпруга й непрекъснато отсъства от
къщи, не предоставя за семейството пари, които печели от работата си, имало промяната
в поведението му, като се настройвал отрицателно и агресивно спрямо нея и
дъщеря им. К. й предложил помощ и тя му казала, че съпруга й има извънбрачна
връзка с частната тъжителка. Всичко това се отразявало негативно върху работата
й и не след дълго подсъдимата напуснала работа. А.К. предложил да я свърже със
съпруга на частната тъжителка, за да разговаря с него по този повод.
Първоначално подсъдимата отказала, но после се съгласила. К. се свързал със
свой познат П. С., който пък познавал св.К. К. – съпруг на частната тъжителка.
С. уговорил среща между К. и К. на работното място на К. и на подсъдимата Г..
От разговора със С., св.К. разбрал, че и С. бил чувал че частната тъжителка
имала връзка със съпруга на подсъдимата. Срещата между св.К. К. и подсъдимата се
състояла на 12.06.2020 г. в 15.00 часа. Първоначално К. бил изненадан, че
вместо К. на срещата била подсъдимата Г., но тя му обяснила, че отдавна искала
да говори с него, не искала да му причинява неудобства, но вече не издържала и
според нея нейния съпруг и съпругата на К. са имали интимна връзка и били
любовници. За да подкрепи твърденията си му показа няколко телефона с неясни записи
и разпечатки от телефони, които К. не разбрал. К. К., който до момента не е
имал съмнения във верността на съпругата си, след този разговор вече бил
убеден, че това което му казала подсъдимата е вярно и започнали скандали в
семейството им. След този случай познати на семейство К.
и колеги на К. започнали да го питат дали ще
се развежда със съпругата си, защото чували такива
слухове. От други свои познати в града, К. чул,
че Д.Г. е разказвала, че М. К. и
съпруга
на Г. са
любовници. Подобен случай имали преди четири години, когато
подсъдимата била изпратила свекърва си да се
разправя с частната тъжителка в магазина където
работела, като отново била заявила че посочените лица имат
интимна връзка. След проведени разговори межда подсъдимата и частната тъжителка нещата се
успокоили тогава. Никой от съгражданите на страните не е виждал заедно
съпругата на К. и съпруга на подсъдимата. От момента, когато пред К.
подсъдимата заявила позорните обстоятелства, възникнали по този повод проблеми
между него и съпругата му – частната тъжителка, последвали скандали, здравето
на частната тъжителка се влошило и започнала да пие лекарства.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на: показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели К.
К., Ж.
Н., А.К., С.Г., част от обясненията на подсъдимата.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин
се установява, че на визираната в частната тъжба дата подсъдимата е разгласила
пред съпруга на частната тъжителка позорни обстоятелства за последната.
Съдът дава вяра на показанията на всички разпитани свидетели,
от които се установява поводът за възникване на конфликта, казаните от
подсъдимата позорни обстоятелства пред съпруга на частната тъжителка, състоянието
на частната тъжителка непосредствено след деянието. Показанията на свидетелите,
макар и нюансирани в зависимост от чия страна са доведени да свидетелстват или
в какви отношения са със страните, дават пълна и непротиворечива картина на
обстоятелствата по делото. Показанията на свидетелите са непротиворечиви,
взаимнодопълващи и подкрепят приетата от съда фактическа обстановка.
Съдът
не кредитира обясненията на подсъдимата, в частта
им, в която твърди че не е казвала със сигурност, че К. е любовница на съпруга
й, а че е твърдяла, че има такива съмнения, тъй като същите в некредитираната
им част са изолирани и не кореспондират със събраните доказателства.
Твърдения в горния смисъл са в противоречие с останалия оценен от съда като
достоверен доказателствен материал, в частност
показанията на свидетелите свидетели К. К., Ж. Н., А.К.. Имайки предвид, че обясненията на
подсъдимата, освен източник на
доказателства са и средство за защита, съдът оцени обясненията й в тази
им част за изцяло защитни. По изложените съображения съдът не
ги кредитира и ги приема единствено като
средство за защита, упражняването на което не води до задължение за поведение,
насочено към разкриване на обективната истина.
Съдът като прецени всички доказателства,
релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност,
приема, че подсъдимата Г. с деянието си е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.147, ал.1 от НК по отношение на
ч.тъжителка М.К..
Съгласно чл. 147, ал. 1 от НК
клеветата е умишлено разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или
приписването му на неизвършено от него престъпление. В случая обект на
престъплението са обществени отношения, осигуряващи неприкосновеноста на
доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за
личността.
За да бъде осъществен съставът
на престъплението "клевета" по смисъла на чл. 147, ал. 1 и сл. от НК,
е необходимо от обективна страна да бъде установено, че субектът на
престъплението по този законов текст е разгласил неистинско позорно
обстоятелство за пострадалото физическо лице или му е приписал неизвършено от
него престъпление.
Първата, алтернативно
предвидена в чл. 147, ал. 1 от НК форма на изпълнително деяние на
престъплението "клевета" – разгласяване на позорно обстоятелство за
другиго, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица на твърдения
за съществуването на определен факт, свързан с личността на пострадалия –
относно неговото минало или настоящо поведение, укоримо от гледна точка на
господстващия морал (решение № 464/1981 г. на ВС, І н. о.), прояви от личния му
живот, негови служебни или обществени изяви или отрицателни качества, които са
от една страна неверни, несъответни на обективната действителност, а от друга –
са от естество да накърнят доброто му име в обществото, тъй като характеризират
отрицателно личността на пострадалия.
В конкретният случай
подсъдимата е разгласила пред съпруга на пострадалата и пред управителя на
юридическото лице, в което работи позорни обстоятелства за частната тъжителка,
а именно че К. има интимна връзка със съпруга на Г. и му е
любовница. От доказателствената съвкупност да установи, че разгласяването касае
обстоятелства, имащи качеството на позорни такива, т.к. въведените факти и
твърдения засягат доброто име на тъжителката
и въздействат отрицателно върху формираната преценка на обществото досежно нея.
Несъмнено за едно малко населено място с
патриархални разбирания това обстоятелство е позорно. Още повече, че това не е
първият случай, в който подсъдимата е заявявала това.
Разгледано през призмата на гражданския деликт, тези
твърдения следва да създават внушение за несъобразено с етичните норми
поведение. Недвусмислено словеснописменият формат на изложението онагледява
недостойна постъпка, преценени в тази категория с оглед господстващото
разбиране за морал в обществото.
Съставът на престъплението по
чл. 147, ал. 1 от НК е осъществен от субективна страна, като престъплението е осъществено
при евентуален умисъл. В интелектуалния аспект на умисъла се включва знанието
на дееца, че обстоятелствата, които съобщава, са позорящи и са неистински, а
във волеви аспект - желанието му да опозори личността на лицето, за което се
разгласяват обстоятелствата. В настоящият случай не се установи, че позорящите
обстоятелства са истински. Подсъдимата независимо, че не е била сигурна в
истинността им, но е била наясно, че същите са позорящи ги е разпространила, за
да подобри брачните отношения със
съпруга си, но и за да наруши тези между частната тъжителка и нейния съпруг.
Настоящият състав обаче
намира, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
Малозначителността на деянието представлява конкретно негово обществено
качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно
може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото
въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В
съдебната практика е утвърдено разбирането, развито в ТР № 113/82 г. на ОСНК на
ВС, че до извод за малозначителност на деянието може да се стигне само и
единствено след внимателна и точна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи
степента на засягане на защитените от съответния състав на престъпление в
Особената част на НК обществени отношения, каквито фактори са времето, мястото
и начина на извършване деянието, както и характеристиките на личността на
дееца.
В конкретния случай е налице
явна незначителност на обществената опасност на извършеното от Д.Г., чрез
казване на обстоятелства обективно позорни за М.К.. Степента на засягане на
правно защитения обект – обществените отношения, свързани с честта, достойнството
и доброто име на гражданите, е явно незначителна. Този извод се налага при
комплексната преценка на конкретните обстоятелства, свързани с деянието и
дееца. По отношение на деянието - макар и съдържанието на думите да е включвало
позорни за личността на К. обстоятелства, твърденията за това, че е имала
интимна връзка със съпруга на подсъдимата и че му е любовница, са били
обективирани с цел да запази брака си. По отношение на тези, свързани с
личността на дееца, следва да се съобрази, че той подсъдимата не е имала
противообществени прояви, не е осъждана, има много добри характеристични данни.
Поради изложените съображения деянието не съставлява
престъпление поради своята малозначителност, за това поведение подс.Д.К.Г. следва
да бъде оправдана.
По отношение на гражданско-осъдителната част следва да се
вземе предвид, че независимо от наличието на основания за оправдаване на подсъдимата,
част от фактическото й поведение – разгласяване на позорни обстоятелства, макар
да не е престъпление поради явно незначителна степен на обществена опасност,
съставлява деликт и предполага възстановяване на причинените вреди.
Настъпилите за частната тъжителка неимуществени вреди се
намират в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
подсъдимата. Притесненията на частната тъжителка, проблемите между нея и
съпруга й, както и негативното отношения на съгражданите към нея, са се
базирали на разгласените неверни твърдения, че има интимна връзка със съпруга
на подсъдимата и му е любовница.
Обезщетението за неимуществени вреди съгласно
разпоредбата на член 52 от ЗЗД се определя по справедливост. Справедливостта не
е абстрактен критерий и винаги придобива конкретно съдържание в зависимост от
фактологията по случая. Съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за
нанесените неимуществени вреди на частната тъжителка, изразяващи се в
накърняване честта и достойнството й е 1000.00
/хиляда/ лева, като в останала му част гражданският иск е отхвърлен.
Подсъдимата е осъдена да заплати на частната тъжителка и
направените разноски по настоящото дело,
предвид направеното искане в този смисъл.
Съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на държавата и държавната такса върху уважената част на
гражданския иск.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: