Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр. Пазарджик, 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при участието на секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4078 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „А. С. В.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р П. Д.” № 25, офис-сграда „Л.”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор Д.Б.Б., действащ чрез упълномощен юрисконсулт П.Б., против Р.Д.Р., ЕГН ********** ***, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 2072,49 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за заем CrediGo № 5332-00013561 от 09.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението; 117,23 лева - договорна лихва, за периода от 09.05.2018 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 09.11.2018 г. (падеж на последната вноска); 750,00 лева, представляваща застрахователна премия, за периода от 09.05.2018 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 09.11.2018 г. (падеж на последната вноска); 161,13 лева – лихва за забава, за периода от 10.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение за същите вземания.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че ищцовото дружество е цесионер, съгласно подписано Приложение № 1 от 10.08.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., сключен между „М. К.“ АД, ЕИК ... и „А. С. В.” ООД, ЕИК ..., чийто правоприемник е новият кредитор „А. С. В.” АД /сега ЕАД/, ЕИК .... По този начин вземанията към цедента, дължими от Р.Д.Р. по Договор за заем CrediGo № 5332-00013561 от 09.03.2018 г., също са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и дължимите лихви. Твърди се, че ищцовото дружество е упълномощено от цедента „М. К.“ АД да изпраща уведомления за извършената цесия. В тази връзка до ответника Р. двукратно са изпращани уведомителни писма за извършената продажба на вземания, но първото писмо е върнато като непотърсено от длъжника, а второто е върнато, тъй като лицето не е открито на адреса.
Сочи се, че по силата на горепосочения Договор за заем и приетите Общи условия към него, ответникът е получил от Кредитора заемната сума от 2500,00 лева срещу задължението да ги върне ведно с договорна лихва в размер на 198,72 лева, на 8 равни месечни погасителни вноски, в размер на 337,34 лева всяка, първата от които платима на 09.04.2018 г., при общ размер на плащанията по заема от 2698,72 лева. Въз основа на Искане за заем и по силата на т.3 от сключения договор за заем „М. К.” АД в качеството си на застрахователен посредник е предоставил на заемополучателя допълнителна услуга към договора за заем, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка „Защита” по Групова полица към „ЗК У. Живот” АД. Застрахователната премия в общ размер на 1000,00 лева е платима на 8 равни погасителни вноски в размер от по 125,00 лева.
Твърди се, че на длъжника е начислена лихва за забава за периода от
10.05.2018 г. /датата, на която е станала изискуема първата неплатена от
длъжника погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда в
размер на 161,13 лева.
Изтъква се, че заемополучателят /ответникът/ е извършил частични плащания по погасяване на заема в размер на 759 лева, но е преустановил плащанията, като са останали неизплатени задължения в размер на исковите суми, които не са заплатени нито към Заемодателя, нито към новия Кредитор, предвид последвалото прехвърляне на вземанията от него. Направено е искане приложеното Уведомление за извършената цесия да бъде връчено на ответника, ведно с препис от исковата молба и доказателствата към нея.
Придобивайки правата върху цедираните вземания и като кредитор на същите, ведно с всички произтичащи от това привилегии, обезпечения и принадлежности, ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за същите вземания по ч.гр.д. № 2262/2019 г. Тъй като Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и по указание на съда, ищецът депозира в срок настоящата искова молба с искане за установяване на вземанията си.
Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство, както и по настоящото исково производство, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 350,00 лева.
В проведеното съдебно
заседание ищцовото дружество при редовност на призоваването не се явява и не
изпраща законов или процесуален представител. Депозирал е молба, с която моли
съда да уважи изцяло исковата претенция.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител адв. Х.С. *** представя писмен отговор, като счита предявените искове за недопустими и неоснователни. Изтъква съображения, поради които счита исковата молба за нередовна като излага, че не става ясно дали се предявява установителен или осъдителен иск, както и оспорва представителната власт на пълномощника на ищцовото дружество. Счита претенцията за недопустима, тъй като съгласно Анекс от 14.01.2019 г. срокът на действие на Договора за цесия, удължен по силата на чл. 1 от Анекс № 4 от 22.01.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., е удължен с една година, до 22.01.2020 г. и поради това ищецът претендира вземане въз основа на договор, който не е „действащ“, а също и липсва правен интерес. Оспорва исковите претенции по основание и размер като изтъква доводи в тази насока. Сочи, че не е надлежна уведомен за настъпила предсрочна изискуемост. Твърди, че процесният договор за заем, както и договорът за застраховка противоречат на Закона за защита на потребителите като възразява срещу размера на шрифта им. В тази връзка и поради обстоятелството, че приложените към исковата молба писмени документи са нечетливи прави искане да бъде задължена ищцовата страна да представи същите в оригинал. Оспорва истинността на представените с исковата молба писмени документи. Изтъква доводи, поради които счита процесният договор за нищожен поради противоречието му със ЗЗП.
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът се представлява от особения му представител адвокат Х.С., който моли съда да отхвърли исковата претенция съобразно изложеното в отговора на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото като писмено доказателство договор за заем CrediGo № 5332-00013561 от 09.03.2018 г. се установява, че между „М. К.“ АД в качеството си на кредитор /заемодател/ и ответникът Р.Д.Р. в качеството си на заемател, е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което заемодателят е предал в собственост на ответника сумата от 2500 лева, определена като заемна сума, като последният се задължил да я върне при следните условия – размер на погасителна вноска – 337,34 лева; дата на първо плащане – 09.04.2018 г., срок на заема 8 месечни вноски; уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 20,78 %. Общата сума за погасяване е в размер на 2698,72 лева, годишен процент на разходите на заема – 49,50 %. Посочено е, че сумата за получаване е 1285,89 лева, тъй като се рефинансира заем № 5332-00010798. В договора е уговорено, че с подписването си ответникът е удостоверил, че надлежно е получил заемната сума. От погасителния план се установяват датите на погасителните вноски и техният размер.
Съгласно разпоредбите на Общите условия, с подписването на договора за заем, заемополучателят удостоверява, че предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, както и че разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен.
От приложената по делото застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС **********-00013561/09.03.2018 г. се установява, че „М. К." АД в качеството си на застрахователен посредник предоставя на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „М. К." АД застраховка „Защита" към Застрахователна компания „У. Живот" АД, конкретните условия, по която са посочени в т. 3 от процесния договор за заем и индивидуалната застрахователна полица, предоставена и подписана от заемополучателя-ответника. Заемателят се е задължил да върне на заемодателя платената от страна на „М. К." АД застрахователна премия в срок от 8 месеца, на равни погасителни вноски, 125 лева, считано от 09.04.2018 г., като е уговорен ден на плащане – 9-то число. Общата сума за застрахователната премия е в размер на 1000 лева и покрива следните застрахователни рискове: смърт и трайна пълна неработоспособност над 50 % вседствие на заболяване. За застраховани лица на възраст над 65 до 75 години покрити рискове са смърт и трайна пълна неработоспособност над 50 % в резултат на злополука.
Съгласно т. 3 от процесния договор за заем и чл.46 от Общите условия към договора за заем, допълнителната услуга не е задължителна предпоставка за отпускане на заем, а същата се предоставя на заемополучателя само при изразено негово писмено искане.
Срокът на договорът за заем е изтекъл на 09.11.2018 г. с падежа на последната погасителна вноска по него. Няма твърдения, а и данни по делото, същият да е обявяван за предсрочно изискуем, поради което е неоснователно възражението на ответника, че последният не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.
Видно от книжата по делото е, че на 16.01.2015г. между „М. К." АД като цедент и дружеството-ищец – правоприемник на „А. С. В." ООД като цесионер е подписан Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, а след това и анекси към него. На 10.08.2016 г. е подписано Приложение № 1 към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., по силата на които вземанията на „М. К." АД срещу ответника Р.Р. , произтичащи от Договора за заем CrediGo № 5332-00013561 от 09.03.2018 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви на дружеството-ищец. Процесният договор за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. На основание чл.99, ал.3 ЗЗД договорът за цесия е потвърден от представител на „М. К.“ АД.
Цедентът „М. К." АД е упълномощил цесионера от негово име да уведоми длъжниците за извършената цесия. Предвид това до ответника е изпратено уведомително писмо от цедента чрез цесионера за извършената продажба на вземанията, с изх. № УПЦ-П-МКР/5332-00013561 от 15.08.2018 г., чрез Български пощи с известие за доставяне на постоянния /и настоящ/ адрес на длъжника-ответника. Писмото е върнато в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. Изпратеното от ищцовото дружество повторно писмо до длъжника, с уведомление за извършената цесия с изх. № УПЦ-П-МКР/5332-00013561 от 27.09.2019 г., чрез куриер на адреса на длъжника, като в обратната разписка е отбелязано, че няма връзка с получателя, посетен адрес.
От назначената и приета по делото съдбено-счетоводна експертиза, която
съдът кредита като компетентно изготвена, даваща отговор на поставените задачи
и неоспорена от страните се установява, че първата месечна погасителна вноска с
падеж 09.04.2018 г. е погасена на 23.04.2018 г.; втората месечна погасителна
вноска с падеж 09.05.2018 г. е частично погасявана на 10.07.2018 г. и
27.07.2018 г., по останалите 6 броя месечни погасителни вноски с падежи от
09.06.2018 г. до 09.11.2018 г. не са извършвани погасявания. Вещото лице е
посочило, че дължими към 03.06.2019 г. са 2072,49 лева – главница; 117,23 лева - договорна лихва за периода
09.05.2018 г. - 09.11.2018 г.; 750 лева - застрахователна премия за периода
09.05.2018 г. - 09.11.2018 г.; 161,13 лева
- лихва за забава за периода 10.05.2018 г. - 03.06.2019 г., като лихва за
забава ищеца не е начислявал за периода 02.05.2019 г. - 03.06.2019 г.. По
отношение на лихвения процент е посочило, че не е променян в срока на договора.
От назначената и приета по делото съдбено-техническа експертиза, която
съдът кредита като компетентно изготвена, даваща отговор на поставените задачи
и неоспорена от страните се установява, че след направеното изследване на
оригинала на процесния договор за заем CrediGo № 5332-00013561
от 09.03.2018 г. се
установява, че за текста е използван шрифт от типа на „Ариал“ /Аrial/, като на определени
места шрифтът е от описания тип и е удебелен /получерен/. Вещото лице посочва, че
в текста на договора, размерът на шрифта е 11,6 pt.
От приетото удостоверение, представено от ищцовото дружество с № **********/09.09.2020 г. се установява, че на 10.05.2018 г. в „У. Живот“ АД е постъпило плащане по еднократна премия в размер на 1000 лева от „М. К.“ АД, в качеството му на застраховател агент по Застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС320145332-00013561/09.04.2018 г..
От приложеното по делото платежно нареждане издадена от „Райфайзенбанк“ се установява, че по сметка на ответника Р.Р. на 09.03.2018 г. е преведена сумата в размер на 1285,89 лева, като основание е посочено „усвояване на кредит 533200013561“.
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 1283/05.06.2019 г. по ч.гр.д. № 2262/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, срещу Радослва Р., да заплати на кредитора „А. С. В.“ ЕАД сумата от 2072,49 лева – главница; договорна лихва 117,23 лева от 9.05.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 9.11.2018 г. (дата на последна вноска по погасителен план); законна лихва от подаване на заявлението в районен съд – 03.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; застрахователна премия: 750,00 лева за периода от 9.05.2018г. /падеж на първа погасителна вноска/ до 9.11.2018 г. /падеж на последна погасителна вноска/; лихва за забава 161,13 лева за периода от 10.05.2018 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена вноска) до датата на подаване на заявлението в съда – 03.07.2019 г.; както разноските за държавна такса в размер на 62,02 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 75,00 лева. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което в указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите положителни установителни искове.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове предявени по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.9 ЗПК, чл.240, ал. 2, във вр. с ал.1 ЗЗД, чл.79 и чл.86, ал.1 ЗЗД - искове за установяване на парични вземания, произтичащи от договорно правоотношение с ответника и цедирани в полза на ищеца.
Предявените искове са допустими, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящото производство, като интересът от предявяването им произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед, респективно връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК е установяване на съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи че между ответника и „М. К.” АД е сключен Договор за заем CrediGo № 5332-00013561 от 09.03.2018 г., по силата на който на Р. е предоставен паричен заем в размер на 2500,00 лева; че заемодателят е предоставил на ответника необходимата преддоговорна информация; изпълнение на поетите от „М. К.” АД задължения по договора; заплатена от „М. К.” АД застрахователна премия; размера на вземането по пера и изискуемостта на задълженията по договора, поради настъпилия краен срок на същия, както и че вземането му е прехвърлено с Приложение № 1 от 10.08.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г.. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение на възражението на ответната страна, че претенцията е недопустима поради обстоятелството, че съгласно Анекс № 4 от 22.01.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г. срокът на действие на Договора за цесия, е удължен с 12 месеца и не ставало ясно на какво основание ищецът търсил вземанията си, съдът намира същото за неоснователно. Материалноправната легитимация на ищеца да търси изпълнение по договора за заем се извежда от валидното прехвърляне на вземанията по договора за потребителски кредит от първоначалния кредитор на ищеца с Приложение № 1 от 10.08.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г. Договорът е двустранно подписан и съдържа всички съществени уговорки на договор за цесия, поради което е породил действие между страните по него, а на основание чл.99, ал.3 ЗЗД – и спрямо длъжника-ответник.
Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, а според чл.99, ал.4 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор – чл.99, ал.4 ЗЗД.
Разпоредбата е императивна и цели да защити длъжника от изпълнение на некредитор. Неспазването й има за последица освобождаване на длъжника от задължението в случай, че изпълни на стария кредитор.
Законът не поставя специални изисквания за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен за извършената цесия. Единственото изискване е уведомяването да е извършено от предишния кредитор.
Съдебната практика е последователна в разбирането, че е допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.99, ал.3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал 4 ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/2013 г., II т.о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. № 1711/2013 г., I т.о. и др.
По делото е представено уведомление от ищеца за прехвърляне на вземането по процесния договор за кредит, адресирано до ответника, както и пълномощно, с което предишният кредитор е упълномощил новия кредитор за уведомяване на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията. Документите са надлежно връчени на особения представител на ответника, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, едновременно с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея. С Решение № 198 от 18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о., се прие, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения му представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици – в случая уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането, което следва да бъде отчетено от съда като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска.
По отношение на възражението на особения представител, че по делото нямало приложено актуално състояние на дружеството-ищец, за да се прецени дали посоченият като представител Д.Б. имал представителна власт да упълномощи юрисконсулт П.Б., съдът намира същото за неоснователно. Търговският регистър е публичен и всеки може да направи справка за актуалното състояние на определено дружество в т.ч. и на ищцовото дружество. Видно от справката, към датата на депозиране на исковата молба дружеството – ищец се представлява именно от Д.Б., който надлежно е упълномощил - юрисконсулт П.Б..
Сключеният между страните договор по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими изискванията на ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Когато не са спазени изискванията на тези разпоредби, договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК изисква договорът за потребителски кредит да се сключи в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен.
Процесният договор за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи от договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, но не е изпълнено законовото изискване размерът на шрифта да е не по-малък от 12. Съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза, което съдът цени като компетентно, обосновано и обективно изготвено, шрифтът на договора е 11,6 pt. Нарушена е императивна законова разпоредба, водеща съгласно изричната норма на чл.22 ЗПК до недействителност на договора за потребителски кредит.
На основание чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В този смисъл е безпредметно при това положение да се обсъждат останалите възражения на ответната страна за недействителност на отделни договорни клаузи.
От съдържанието на договора, а и от писмените доказателства по делото се установява, че кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума в общ размер на 2500 лева, от която ответникът е получил чрез превод по банкова сметка ***,89 лева /платежно нареждане издадена от „Райфайзенбанк“/, а с останалата сума е рефинансирано съществуващо задължение на ответника към кредитора. Ищецът признава, че за погасяване на кредита е направено плащане в размер на 759 лева, която сума следва да се приспадне от размера на главницата. Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил остатъка от задължението.
Предвид недействителността на договора за потребителски кредит на основание чл.23 ЗПК в полза на ищеца следва да бъде признато вземане за главница в размер на 1741 лева, представляващо чистата стойност на кредита след приспадане на направените от ответника плащания, а вземанията за договорна лихва, мораторна лихва и застрахователна премия следва да бъдат отречени като недължими.
По изложените съображения искът за главница следва да бъде уважен до размера от 1741 лева, а за горницата над тази сума до пълния заявен размер от 2072,49 лева да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковете за договорна лихва в размер на 117,23 лева, лихва за забава в размер на 161,13 лева и застрахователна премия в размер на 750 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да възмезди ищеца за сторените разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска, включително юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП. Във връзка с горното съдът дължи произнасяне по направеното от особения представител възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК „В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 Закона за правната помощ“. Въз основа на законовата делегация по чл.37, ал.1 ЗПП по въпроса за заплащането на правната помощ е приета Наредба за заплащането на правната помощ /Наредбата/. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата „за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.. В конкретния случай процесуалният представител на ищцовото дружество е претендирало възнаграждение в размер от 350 лева, като е посочило основание за определяне на размера му чл.13, т.2 и чл.25, ал.1 от Наредбата. Съдът счита, че чл.13, т.2 от Наредбата не е приложим в конкретния случай, тъй като процесуалният представител е извършил цялостно процесуално представителство, а не както е посочено в чл.13, т.2 от Наредбата „за подготовка на документи за завеждане на дело, като е определено и съответното възнаграждение в размер от 15 до 50 лева“ и правната норма, по която следва да се определи възнаграждението в настоящия случай е чл.25, ал.1 от Наредбата. След като претендира възнаграждение в максимален размер от 300 лева на основание чл.25, ал.1 Наредбата и е налице възражение за прекомерност, съдът намира, че настоящото дело не се характеризира с фактическа и правна сложност, поради което юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 200 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът Р.Р. следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски сторени в настоящото производство и в заповедното производство съразмерно на уважената част на исковата претенция, възлизащи в общ размер от 725,96 лева, от които 76,94 лева сторени разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 649,02 лева сторени разноски в исковото производство за ДТ, възнаграждение за СТЕ и СИЕ, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител.
Ответникът също има право да му бъдат заплатени разноските по делото с оглед отхвърлената част от исковете съгласно чл.78, ал.3 ГПК, но няма доказателства за сторени от ответника разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК по отношение на Р.Д.Р., ЕГН ********** ***, че съществува вземане на „А. С. В.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Д-р П. Д.” № 25, офис-сграда “Л.”, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., за сумата от 1741 лева, представляваща главница по договор за заем CrediGo № 5332-00013561 от 09.03.2018 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда за същото вземане до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1283/05.06.2019 г. по ч.гр.д. № 2262/2019 г. по описа на РС Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1741 лева до пълния предявен размер от 2072,49 лева, както и исковете за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца на основание договор за заем CrediGo № 5332-00013561 от 09.03.2018 г. сумата в размер на 117,23 лева - договорна лихва, за периода от 09.05.2018 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 09.11.2018 г. (падеж на последната вноска); сумата в размер на 750,00 лева, представляваща застрахователна премия, за периода от 09.05.2018 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 09.11.2018 г. (падеж на последната вноска), както 161,13 лева – лихва за забава, за периода от 10.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1283/05.06.2019 г. по ч.гр.д. № 2262/2019 г. по описа на РС Пазарджик
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Р.Д.Р., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „А. С. В.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Д-р П. Д.” № 25, офис-сграда “Л.”, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., сумата в размер от 725,96 лева, от които 76,94 лева сторени разноски в заповедното производство и 649,02 лева сторени разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част на исковата претенция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: