№ 15505
гр. София, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110100517 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.31,ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД от Н. С. П.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,против А. В. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане за осъждане на
ответника да заплати сумите от 6800 лева главница и 645,20 лева мораторна
лихва за периода 01.02.2024 г. до 06.01.2025 г.
В исковата молба се твърди,че ищецът П. и ответникът А. са
съсобственици при равни дялове на недвижим имот *****. Твърди се,че
имотът се ползва еднолично от ответника А.. Ищецът сочи,че е отправял
покани до ответника като уведомлението покана се твърди да е връчено на
15.06.2023 г. В исковата молба са изложени обстоятелства,че между страните
не е постигнато съгласие за начина на ползване на имота,нито относно
прекратяване на съсобствеността. Предвид обстоятелството,че ищецът е
лишен от възможността да ползва имота,ищецът претендира обезщетение за
лишаване от ползване в размер на по 400 лева месечно за периода м.08.2023 г.
до м.12.2024 г.,както и претендира мораторна лихва върху всяка незаплатена
сума,считано от първо число на следващия месец до предявяване на исковата
претенция. Ищецът моли съда да уважи исковете.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
А. А.,с който оспорва исковете – ответникът сочи,че В А. доброволно е
напуснал имота и е отишъл да живее във фургон в Ч,защото имал проблеми с
алкохола. Изтъква се,че възможността на ищеца да си служи с имота не е
ограничавана – според нотариалния акт от 2022 г. В А. предава владението
върху имота на С В.,а С В. предава фактическата власт върху имота на ищеца
П.. Ответникът сочи,че не живее в имота,който е ползван от дъщеря му.
Изложени са правни съображения за неоснователност на иска. Ответникът
моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
1
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
С нотариален акт за дарение от 26.08.1992 г. В А. Л се легитимира като
собственик на недвижим имот ***** със застроена площ от 88,13 кв.м.
Видно от удостоверение за наследници,В А. Л е починал и е оставил
като наследници по закон съпругата си С Б Л и синовете си В В. А. и А. В. А.,а
след смъртта й С Б Л е наследена от синовете си В В. А. и А. В. А..
Установява се от нотариален акт за дарение от 02.11.2022 г.,че В В. А.
дарява собствената си ½ идеална част от недвижим имот апартамент с
идентификатор ***** на С Й В.,който приема дарението.
С нотариални актове от 20.04.2023 г. С Й В. дарява на Н. С. П. 1/100 от
притежаваната ½ идеална част от недвижим имот с идентификатор ***** и
продава 99/100 идеални части от собствената си ½ идеална част от същия
имот.
Представена е декларация съгласие от 20.04.2023 г.,с която В В. А. се
отказва от учреденото в негова полза вещно право на ползване върху
апартамент с идентификатор *****.
С уведомително писмо покана Н. П. отправя до А. В. А. искане за
заплащане на обезщетение в размер на 400 лева месечно за всеки следващ
текущ месец,считано от получаване на поканата.
Според известие за доставяне пратката е върната като непотърсена на
05.09.2023 г.
Върху писмото има поставена дата 15.08.2023 г. и е посочено,че отказът
за връчване на поканата е удостоверен чрез свидетели.
С писмо покана от 20.03.2024 г. Н. С. П. претендира изплащане на
обезщетение за парична сума в размер от 3200 лева за вече изминалия период
от време. Видно от известие за доставяне,писмото покана е получено на
25.03.2024 г. от А. А..
Видно от нотариален акт от 21.02.2024 г. А. В. А. учредява вещно право
на ползване върху недвижим имот ½ идеална част от имот с идентификатор
***** в полза на Д А А.а.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-оценителна
експертиза в процесния имот не е извършван основен ремонт освен ремонт на
банята през 2023 г.,средната пазарна цена за процесния период за процесния
имот възлиза на 8472,49 лева.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетеля Г се установява,че познава Н. П.,с когото са в близки приятелски
отношения,знае,че Н. има част от апартамент в ****,в който апартамент не
може да влезе,защото там живее някакво семейство и когато заедно с Н.
ходили до имота виждали,че в апартамента има отворени прозорци. На
свидетеля Г не е известно дали Н. е посещавал имота преди да го закупи,при
посещения на имота остават долу до входа,защото при позвъняване никой не
отваря. На свидетеля Г не е известно дали Н. П. е искал да му бъде
предоставен чип за входната врата от домоуправителя.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
2
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС е обусловено от
провеждането на доказване наличието на следните материалноправни
предпоставки – да съществува съсобственост, съсобственият имот да се
ползва еднолично от някой от съсобствениците,при което лишеният от
ползване на имота съсобственик има право да претендира обезщетение за
периода,за който е лишен от право на ползване. Законът поставя изискване,за
да може съсобственикът да претендира обезщетение да е отправил покана и
обезщетение може да бъде присъдено само за периода след отправянето на
покана,ако бъде връчена покана до съсобственика,който ползва имота,тази
покана има действие занапред,без да е необходимо за всеки следващ времеви
период да бъде отправяна нова покана.Това означава,че страната ищец следва
да проведе доказване,че съществува съсобственост,да установи,че ответникът
лично ползва имота,да докаже,че е отправена покана до ответника. В
конкретния случай страните не спорят,а и от представените по делото
доказателства се установява,че съществува съсобственост – ищецът П. е
придобил право на собственост върху ½ идеална част от имота на основание
две разпоредителни сделки – съответно за дарение и за продажба,сключени
със С В.,който от своя страна е придобил ½ идеална част от имота на
основание договор за дарение,сключен с В А.,а ответникът А. А. притежава ½
идеална част от недвижимия имот на основание наследствено
правоприемство. Съдът счита,че не е спорно между страните,а и от събраните
по делото доказателства се установява,че ответникът А. А. живее в имота със
своето семейство – жена и дъщеря,в която насока са и твърденията,изложени в
писмения отговор. Независимо от наличието на учредено от страна на
ответника вещно право на ползване върху имота в полза на дъщеря
му,ответникът като съсобственик,който ползва имота отговаря за заплащане
на обезщетение,тъй като от гледна точка на закона е без значение дали
съсобственикът,който реализира фактическа власт върху имота я реализира
самостоятелно или чрез други лица,защото релевантно за преценка дали искът
е доказан по основание е дали някой от съсобствениците е лишен от
ползването на съсобствения имот,докато друг съсобственик си служи изцяло
със съсобствения имот. Предвид това,че е доказано да съществува
съсобственост и имотът да е ползван от ответника А.,от значение за преценка
дали искът е основателен е дали има отправена до ответника покана. Когато
законът свързва настъпването на определени последици от отправено
изявление към друго лице,изявлението се счита получено с достигането му до
адресата. Съгласно разпоредбата на чл.31,ал.2 от ЗС претендирането на
обезщетение за лишаване от ползване на имот е обусловено от наличието на
отправена писмена покана от единия съсобственик до другия съсобственик и
поканата да е достигнала до адресата – в този смисъл е постановеното
решение № 121/07.04.2014 г. на ВКС по гражд.дело № 3230/2013 г. по описа на
ВКС.В конкретния случай от представените към исковата молба
доказателства се установява,че писмена покана е била отправена през
м.08.2023 г.,но съдът намира,че липсват доказателства същата да е достигнала
до ответника А.,в която насока е налице удостоверяване от м.09.2023 г.,че
писмото е върнато като непотърсено. Съдът намира,че не следва да бъде
възприето,че поканата е връчена при отказ на 15.08.2023 г.,тъй като от
посочените две лица,удостоверяващи отказа,първото лице е самият ищец
3
П.,от друга страна,доказателства,че действително е налице отказ да бъде
получена поканата липсват,а и същевременно не се явява логично,ако
поканата е изпратена чрез известие за доставяне ищецът да предприема лични
действия в посока нейното връчване непосредствено след изпращането
й,което според пощенското клеймо е станало на 10.08.2023 г. Съдът счита,че
т.нар. удостоверяване връчване чрез свидетели няма доказателствено значение
относно удостоверената дата и не следва да бъде кредитирано,тъй като
удостоверява изгодни за ищеца обстоятелства. В тази насока следва да бъде
отчетено,че ищецът П. е имал възможността да реализира връчването на
поканата чрез нотариус или частен съдебен изпълнител по предвидените в
закона способи за връчване,за да бъде удостоверено надлежното връчване на
поканата до ответника. Изложените съображения мотивираха съда да
приеме,че до ответника А. е достигнала покана на 25.03.2024 г.,за която е
доказано,че е връчена,видно от представеното известие за доставяне,което
означава,че ищецът П. има право на обезщетение за лишаване от ползване за
периода м.04.2024 г. до м.12.2024 г. и исковата претенция подлежи на
уважаване за сумата от 3600 лева,както е претендирана от ищеца П.,а за
разликата до сумата от 6800 лева искът подлежи на отхвърляне като
недоказан. За да счете,че искът следва да бъде уважен за сумата от 3600
лева,съдът взе предвид диспозитивното налачо на гражданския процес,според
което съдът е овластен да се произнася в рамките на формулираното от
страната ищец искане,както и взе предвид,че според заключението по
съдебно-оценителната експертиза размерът на средна пазарна наемна цена за
имот с характеристики като процесния имот е по-висок спрямо претендирания
с исковата молба.
Предвид това,че съдът възприема като частично основателна исковата
претенция за главницата,частично основателна е и исковата претенция за
мораторна лихва. Искът по чл.86 от ЗЗД може да бъде уважен,ако парично
вземане не е заплатено на падежа или в срока,при което за периода на забава
кредиторът има вземане за мораторна лихва. С оглед обстоятелството,че от
съдържанието на поканата се установява,че ищецът П. претендира
обезщетението като месечно плащане,дължимо за всеки месец,то считано от
първия ден на месеца,следващ месеца,за който е дължимо
обезщетение,длъжникът е в забава и отговаря за заплащане на мораторна
лихва. Софийският районен съд приема,че искът за мораторна лихва подлежи
на уважаване за сумата от 175,12 лева,определен по реда на чл.162 от ГПК,а за
разликата до пълния претендиран размер от 645,20 лева искът подлежи на
отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни претендират
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени 1273,51 лева съдебноделоводни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство като съдът
намира,че следва да бъдат оставени без уважение исканията за присъждане на
възнаграждения,сторени в производство по обезпечение на бъдещ иск и
налагане на обезпечителната мярка,тъй като доказателства,че такива съдебни
производства са се развили не са представени. Макар да е принципно вярно,че
съдът,който разглежда исковата претенция се произнася и по дължимостта на
разноските за обезпечителното производство,следва да бъдат представени
4
доказателства за развитието на такова производство чрез представянето на
съдебните актове,както и да бъдат представени доказателства,че
обезпечителната мярка е наложена,за което е образувано изпълнително дело
пред частен съдебен изпълнител,а не се явява достатъчно представянето
единствено на договори за правна помощ. Съдът намира,че в полза на
ответника следва да бъде присъдена сумата от 539 лева заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно представения договор за правна защита към
писмения отговор.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. В. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.31,ал.2 от ЗС на Н. С. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от
3600 ( три хиляди и шестстотин ) лева обезщетение за лишаване от ползване
на съсобствен имот за периода м.04.2024 г. до м.12.2024 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 06.01.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането,като отхвърля иска в частта за
разликата над 3600 лева до пълния претендиран размер от 6800 лева и за
периода м.08.2023 г. до м.03.2024 г.
ОСЪЖДА А. В. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.86 от ЗЗД на Н. С. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от
175,12 лева ( сто седемдесет и пет лева и дванадесет стотинки ) мораторна
лихва за периода 01.05.2024 г. до 06.01.2025 г. като отхвърля иска в частта за
разликата над 175,12 лева до пълния претендиран размер от 645,20 лева.
ОСЪЖДА А. В. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Н. С. П.,ЕГН **********,с
адрес гр.С сумата от 1273,51 лева ( хиляда двеста седемдесет и три лева
петдесет и една стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. С. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на А. В. А.,ЕГН **********,с
адрес гр.С сумата от 539 ( петстотин тридесет и девет ) лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5