Р Е Ш Е Н И Е
№ 242
гр. Нови пазар, 28.10.2009 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Новопазарският районен съд в публичното заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди и девета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Б.А., като разгледа
докладваното от съдия Маркова гражданско дело № 397 по описа за 2009 година, за
да се произнесе, взе предвид
Предявен
е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
В
исковата молба ищецът А.Х.А. твърди, че на 22.04.2007 г. му бил нанесен побой
от ответниците Е.Х.М. и М.Ю.М., вследствие на което му била причинена телесна
повреда и множество рани, от които претърпял значителни болки и страдания. Бил
хоспитализиран в болнично заведение и повече от два месеца бил с имобилизация на лявата ръка в областта на лопатката. Към
настоящия момент болките на ищеца не стихнали и той продължавал да приема
аналгетици, имал световъртеж, изпитвал страх и постоянно безпокойство. Срещу
ответниците в Новопазарския районен съд било
образувано наказателно дело от общ характер № 72 по описа за 2009 г., което
приключило с влязла в сила присъда. Ответниците били признати за виновни за
извършеното спрямо ищеца деяние и им било наложено наказание. В хода на
наказателното производство ищецът представил молба, с която предявил граждански
иск против ответниците, но тъй като всъщност производството приключило с
одобрено от съда споразумение за решаване на делото, гражданската претенция на
ищеца не била разгледана и поради това за него останала правната възможност да
предяви претенцията си по граждански път. Ищецът заявява още, че в резултат на
извършеното от ответниците престъпление той получил много сериозни отклонения в
здравословното си състояние, което преди инцидента било много добро. Все още не
можел да овладее болките, които нощем се засилвали и не можел да спи спокойно.
Той изгубил работоспособност, бил с постоянно главоболие и лесна уморяемост от момента на инцидента, което се отразило и на
шофирането му. Вече му било почти невъзможно да шофира, предвид постоянните
болки в лявата ръка. Трудно се възстановявал и изпитвал затруднение при
движение. Във вечерните часове ищецът бил напрегнат, изпитвал страх и чувство
на потиснатост, бил депресиран и силно емоционално напрегнат. Така причинените
му имуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания ищецът
оценявал на сумата от 8 000 лева. Поради тези изложени в исковата молба
обстоятелства, той моли съда, да осъди двамата ответници да му заплатят
солидарно сумата от 8 000 лева, съставляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от дата на увреждането 22.04.2007 г. до окончателното плащане,
както и да му присъди направените по делото разноски.
Ответниците
Е.Х.М. и М.Ю.М. в депозирания от тях отговор по исковата молба, а и на
откритото съдебно заседание по делото оспорват изцяло предявената искова
претенция. Заявяват, че описаното в исковата молба не отговаря на
действителността. На 22.04.2007 г. те били на сватба в с. С. В., където бил и
ищецът. Последният бил в лоши отношения с ответника Е. Б., поради което там
ищецът се заканвал на Е.М., че ще се разправи с него. Ищецът бил конфликтна
личност и в с. К. бил известен като такъв. Когато всички се върнали от сватбата
в с. К., ищецът и брат му Н. А. причакали ответниците и нападнали ответника М.,
като започнали да го удрят с камъни по главата. Ответникът М. се намесил, за да
предотврати побоя. Така започнали да се дърпат, търколили се всички на земята и
когато ищецът и неговият брат видяли, че от главите
на ответниците започнала да тече кръв, избягали. После ответниците посетили
спешна помощ. Те заявяват, че предполагат, че ръката на ищеца е пострадала при
търкалянето му по земята или е била наранена предварително. Поради тези
съображения ответниците считат предявеният иск за неоснователен и недоказан и
молят, като такъв той да бъде отхвърлен.
Като
съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното: От приложеното към настоящото дело НОХД
№72 по описа на Н. Р. С. за 2009 година е видно, че спрямо ответниците от
страна на Н. Р. П. е бил внесен обвинителен акт за извършено от тях
престъпление по чл.129, ал.1 във вр. с ал.2, предл.3-то, във вр. с чл.20, ал.2
от НК, въз основа на който обвинителен акт е било образувано наказателното
производство. На 27.03.2009 г. прокурорът от НпРП Д.
А., от една страна и адвокат Т. М. от Ш. А. К., действаща като защитник на
подсъдимите по наказателното производство – ответниците по настоящото дело, от
друга страна, е сключено споразумение за решаване на наказателното производство
по НОХД №72/2009 г. на НпРС. Със споразумението страните са приели, че двамата
ответници са виновни в извършването на престъпление по чл.129, ал.1 във вр. с ал.2, предл.3-то, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. На 02.04.2009 г. Новопазарският районен съд с определение е одобрил така
сключеното споразумение, по силата на което ответниците са признати за виновни
в това, че на ****** г. в с. К., обл. Ш., в съучастие като съизвършители
са причинили средна телесна повреда /изразяваща се в изкълчване на лява раменна
става, трайно затрудняващо движението на горен ляв крайник/ на ищеца А.Х.А.. На
двамата ответници е било наложено наказание пробация,
със съответните пробационни мерки, като са били
осъдени и да заплатят направените по делото разноски. Определението на съда е
влязло в законна сила на 02.04.2009 г. Следователно по настоящото дело е
безспорно установено, че двамата ответници са причинили на ищеца травматични
увреждания, представляващи по смисъла на НК средна телесна повреда.
Определението на съда, с което е одобрено споразумението за решаване на
наказателното производство има последиците на влязла в сила присъда, а съгласно
разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. В този смисъл възраженията на двамата ответници, че исковата
претенция е неоснователна и недоказана, поради това, че те не са причинили
виновно телесна повреда на ищеца и сочените от тях доказателства /свидетелски
показания/ в тази насока, са несъстоятелни. Самите ответници са подписали
споразумението за решаване на наказателното производство, където изрично са
заявили, че разбират обвинението, признават се за виновни и са наясно с
последиците от споразумението. На откритото съдебно заседание по настоящото дело
те потвърждават факта, че доброволно са подписали споразумението по
наказателното дело. Ето защо съдът следва да приеме за безспорен факта, че на
22.04.2007 г. двамата ответници виновно са причинили на ищеца нараняване,
изразяващо се в изкълчване на лява раменна става, при което трайно е било
затруднено движението на лявата ръка на ищеца.
Несъмнено
от това деяние на ответниците на ищеца са били причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания. Конкретно претърпените болки и
страдания в случая са били свързани с конкретно причиненото увреждане на лявата
му ръка. Видно е от посочените гласни доказателства от страна ищеца –
показанията на свидетелите Р.Е.Ю.и Н.Х.А., както и от приложената по НОХД
72/2009 г. на НпРС епикриза, че ищецът е бил приет в болница на 22.04.2007 г.
със силна болка в лява раменна става, със значително ограничени движения и с
наранявания и в областта на лицето. Поставена му е била диагноза изкълчване на
лява раменна става. Било му е приложено оперативно лечение, както и лечение с
аналгетици и антибиотици. Изписан е бил на 23.04.2007 г. без силна болка,
спокоен, без оплаквания. В следващите дни при престоя у дома си ищецът също
изпитвал болки, продължило медикаментозното лечение, провеждал физиотерапевтични
процедури. Увреждането, което ищецът получил се отразило на способността му да
шофира, както и при извършване на домашна работа, в които случаи викал за помощ
близки. Всички тези факти съдът приема за безспорно установени от свидетелските
показания и от писмените доказателства. Единият от сочените от ищеца свидетели
– Н.Х.А.е негов брат и като такъв би могъл да се счита заинтересован от изхода
на делото, но съдът счита, че следва да даде вяра на показанията му, тъй като е
видно, че те изцяло съвпадат с показанията на свидетеля Р.Ю., както и с данните
от писмените доказателства и са добросъвестно изложени.
Съдът
намира, че по делото не се установява с безспорност сочената от ищеца пълна
загуба на работоспособност. Медицинската документация, както и свидетелските
показания сочат затруднения при движението на лявата ръка и свързаните с тях
по-малки възможности и неудобства при извършване на някои дейности, но не и
загуба на работоспособността. Също така съдът не приема, че пряка и
непосредствена последица от деянието на ответниците са описаните в исковата
молба от ищеца световъртеж, депресивно състояние, състояние на безпокойство,
потиснатост и страх, предвид наличието на съществуващо отпреди заболяване на
ищеца – хипертонична болест /отразена в приложената по делото епикриза/.
Несъмнено като последица от деянието на ответниците, у ищеца са възникнали
негативни чувства, свързани с безпокойство и напрегнатост, но съдът намира, че
всички описани от него депресивни състояния не биха могли да се приемат за
такива.
Посочените
гласни доказателства от страна на ответниците – показанията на свидетелите М. А.
М., Х. Х.А. и Х.Ю.М. не носят съществени данни за изясняването на настоящия
спор. Те съдържат данни за осъществения между ищеца и ответниците инцидент,
като са в насока, че всъщност ответниците не носят вина за уврежданията на
ищеца, но съдът не би могъл да ги приеме, поради наличие на влязла в сила
присъда по този въпрос.
Отчитайки
всички горепосочени обстоятелства, установени на базата на посочените от
страните доказателства, съдът приема, че на ищеца по делото са били причинени неимуществени вреди в пряка и непосредствена последица от
деянието на ответниците, изразяващи се в претърпени болки и страдания.
Отчитайки конкретните факти, съдът намира, че е справедливо за така причинените
му увреждания ищецът да бъде обезщетен с парична сума в размер на 2 500
лв. В този размер съдът намира предявеният иск за основателен и доказан, а в
останалата му част до пълния му размер, съдът счита, че като неоснователен и
недоказан искът следва да се отхвърли. Ответниците следва да заплатят на ищеца
обезщетението солидарно /съгласно чл.53 от ЗЗД/, ведно със законната лихва
считано от деня на увреждането – 22.04.2007 г. до окончателното плащате. Те
следва да платят на ищеца и направените от него разноски, съобразно уважената
част от иска – в размер на 220 лв. Ответниците следва да бъдат осъдени и да
заплатят държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 100 лева.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Е.Х.М. ***, с ЕГН ********** ***,
с ЕГН ********** да заплатят на А. Х.
А. от гр. В., ж.к. “М.”, №** със съдебен адрес гр. Ш., бул
С.”, № ** чрез адв. М. Д. от АК – гр. Ш. сумата от 2 500 /две хиляди и
петстотин/ лева, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2007 г. до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД от страна на А. *** със съдебен адрес гр. Ш., бул С.”, № ** чрез адв. М.Д.от АК
– гр. Ш. против Е.Х.М. ***, с ЕГН ********** ***, с ЕГН ********** в останалата му част до пълния му размер
от 8 000 лева, а именно за сумата от 5 500 /пет хиляди и петстотин/
лева.
ОСЪЖДА Е.Х.М. ***, с ЕГН ********** ***,
с ЕГН ********** да заплатят държавна
такса върху размера на уважения граждански иск от 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА Е.Х.М. ***, с ЕГН ********** ***, с ЕГН ********** да заплатят на А. *** със съдебен адрес
гр. Ш., бул С.”, № ** чрез адв.
М.Д.от АК – гр. Шумен направените по делото разноски в размер на 220 /двеста и двадесет/ лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: