Решение по дело №3049/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на ТП на НОИ – Пловдив, ул.“Л.К.“ №*, против решение № 1277/19.07.2023 г. на ПРС, постановено по АНД № 2029/2023 г. по описа на ПРС.

Твърди се обжалваното решение да е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Конкретно се сочи, че ПРС неправилно е разтълкувал нормата на чл.57, ал.1 от КСО, а именно, че срокът за деклариране на настъпилата трудова злополука започва да тече от датата на узнаването на трудовата злополука от работодателя, а не от датата на настъпването ѝ. Според касатора срокът за деклариране на трудова злополука започва да тече от момента на настъпването ѝ и направените в обратен смисъл изводи на ПРС са незаконосъобразни.

Иска се отмяна на обжалваното решение, съответно потвърждаване на отмененото с него НП.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.

За ответната страна се взема становище за неоснователност на касационната жалба с искане да бъдат взети предвид съображенията по представена молба – становище.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за което решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационната проверка е решение № 1277 от 19.07.2023 г. по АНД № 2019 по описа на ПРС за 2023 г., с което е отменено НП № НИ-1-15-01321207/13.03.2023 г., издадено от ръководител на ТП на НОИ, с което на ОДМВР – Пловдив е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.349, ал.1 от КСО за нарушение на чл.57, ал.1 от КСО.

На първо място следва да се посочи, предвид направените в този смисъл възражения по молба - становище за ответната страна на л.14, за оставяне без разглеждане на касационната жалба и прекратяване на производството, са неоснователни, тъй като нередовностите по касационната жалба са отстранени своевременно – направено уточнение от касатора на л.8 по делото.

Настоящият касационен състав счита направеният краен извод от ПРС, че е спазен от ответната страна законоустановения срок за деклариране пред ТД на НОИ – Пловдив на настъпила трудова злополука за неправилен независимо от обстоятелството настъпването на кой факт ще бъде счетен за начален момент, от който да бъде броен срока за деклариране на ТЗ – дали момента на настъпването ѝ или този на узнаването на настъпването ѝ от работодателя.

Касационната инстанция счита, че съобразявайки нормата на чл.57, ал.1 от КСО срокът за деклариране на ТЗ пред ТП на НОИ следва да се брои от момента на настъпването ѝ, съответно в настоящия случай, броен по този начин, с декларирането на ТЗ на 31.01.2023 г. този срок е изтекъл предвид настъпването на ТЗ още на 14.01.2023 г.

Дори и да се сподели тезата на ответната страна, възприета и от ПРС, че въпросният срок следва се брои от узнаването от ръководителя за настъпването на трудовата злополука съобразявайки чл.3 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, преценяйки конкретиката на казуса, не може да се приеме за момент на узнаването 30.01.2023 г., когато директора на ОДМВР – Пловдив е подписал заповедта за съставяне на комисия за трудовата злополука или 26.01.2023 г., когато документите за злополуката са получени от юристите на ОДМВР – Пловдив, които са упълномощени лица съгласно заповед №317з-245/18.03.2014 г. да извършват необходимите действия по декларирането на ТЗ. В конкретния случай за момент на узнаването следва да се приеме депозирането на болничния лист от страна на служителя, в който болничен лист изрично е посочено, че се касае за трудова злополука. Това депозиране е станало още на 17.01.2023 г. и петдневния срок за деклариране на ТЗ пред ТП на НОИ е изтекъл на 24.01.2023 г. С деклариране на ТЗ едва на 31.01.2023 г. неспазването на този срок е факт, съответно е налице нарушение на чл.57, ал.1 от КСО.

Следва да се посочи, че по административната преписка е налице и обстоятелствен протокол на началник група ОДПКПД инспектор Г. с дата 20.10.2023 г., в който протокол са констатирани и описани всички обстоятелства около настъпването на ТЗ. Дори броен от тази дата, срокът за декларирането на ТЗ отново не е спазен.

В тази връзка настоящият състав намира за нужно да посочи, че при установяването на момента на узнаването следва да бъдат съобразени нормите на Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки особено нейния чл.2 и задължението за всяка трудова злополука пострадалият, непосредственият му ръководител или свидетелите на злополуката незабавно да уведомят ръководителя на осигурителя/предприятието ползвател или упълномощеното от него длъжностно лице, което от своя страна способства за спазване кратките срокове по чл.3 от Наредбата или чл.57, ал.1 от КСО. Създаването на организация при осигурителя/ръководителя на предприятието за деклариране на ТЗ в съответствие с тези нормативни изисквания е негово собствено задължение, иревантно за изпълнение на което са обстоятелствата на наличието на отделни деловодства/сгради и пр.

По тези съображения, жалбата се явява основателна, решението на ПРС следва да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което да се потвърди процесното НП.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1277 от 19.07.2023 г. по АНД № 2019 по описа на ПРС за 2023 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП № НИ-1-15-01321207/13.03.2023 г., издадено от ръководител на ТП на НОИ, с което на ОДМВР – Пловдив е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.349, ал.1 от КСО за нарушение на чл.57, ал.1 от КСО.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: