№ 312
гр. Варна, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100501306 по описа за 2024 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Г. С. Х. чрез адвокат
Н. Б. против решение № 685 от 04.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 7620 по описа за 2023 г.
на Районен съд – Варна, тридесет и трети състав, с което е осъдена въззивницата да заплати
на „Миг маркет“ ООД – Варна сумата от 4 086,22 лева, представляващи неотчетени в касата
на дружеството суми, получени в брой от ответницата по поръчки № 132883 от 04.10.2022 г.
и № 133050 от 28.10.2022 г., по които е издадена фактура № ********** от 03.04.2023 г., и
по поръчка № 133792 от 01.03.2023 г., по която е издадена фактура № ********** от
07.04.2023 г.; както и е осъдена въззивницата да заплати на „Миг маркет“ ООД – Варна
сумата от 1 177,27 лева, съставляваща сбор от сторени по делото пред първата инстанция
разноски.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на атакуваното решение, както и за постановяването му при съществено
нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че въпреки направените оспорвания на
представените с исковата молба писмени доказателства с отговора на същата,
първоинстанционният съд изобщо не е коментирал това и не е открил производство по реда
на член 193 от ГПК. Също така, въпреки даденият срок за изразяване на становище по
представената от ищцовото дружество извадка от тефтер, районният съд я е приел като
доказателство по делото, а същевременно не е приел представената от въззивницата справка
„длъжници“. Не е уважено и искането на Х. за допускане на двама души свидетели. Твърди
се, че ВРС е водил тенденциозно процеса и е лишил жалбоподателката от възможността да
докаже твърденията си. Излага се, че районният съд не е дал никаква правна квалификация
на иска, поради което и ответницата не е могла да организира защитата си. Иска се отмяна
на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по
така подадената жалба чрез адвокат И. Г., с който същата се оспорва, като същевременно се
1
излага, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се твърди, че Г. С. Х. е бивш служител на дружеството ищец, която
до 03.05.2023 г. е заемала по трудово правоотношение длъжността „продавач-консултант" в
отдел „Дограма" в „Миг-маркет" ООД. При направен контакт от счетоводството на
ищцовото дружество с клиент по поръчка № 133792 от 01.03.2023 г. А.Г.С. за заплащане на
дължима сума по фактура № **********, издадена на 07.04.2023 г., в размер на 3 763,20
лева с ДДС, същият е уведомил, че е заплатил сумата в брой в търговския офис на
дружеството на 07.03.2023 г. на продавач-консултанта Г. С. Х.. Във връзка с това е била
издадена заповед № 25 от 10.04.2023 г. от управителя на дружеството, по която е била
извършена вътрешна проверка и съпоставка на всички издадени оферти /поръчки/ за
производство на дограма и финансовите постъпления по тях, в разплащателните сметки и
касата на дружеството за периода от 01.09.2022 г. до 12.04.2023 г. На 21.04.2023 г. от главния
счетоводител на дружеството е бил представен доклад до управителя, с който е установено,
че: на 04.10.2022 г. е била издадена оферта № 132883, за производство на дограма "АL-Вива-
орех" 1,762 кв.м на стойност 378,55 лева без ДДС, като клиент по офертата е служителката
Г. С. Х.. Издател на офертата е била Г. Х. в качеството си на служител на „Миг-маркет"
ООД, на длъжност продавач-консултант. Информацията за оферта № 132883 е била
предадена на счетоводството на 04.10.2022 г. в 8:40 часа, като е изпратен файл с посочените
по-горе параметри от имейл на търговския офис ********@*********.** на имейл на
счетоводството *************@*****.***. На 28.10.2022 г. била издадена оферта № 133050
за производство на дограма "AL-Вива-орех" 1.861 кв.м на стойност 391 лева без ДДС.
Клиент по офертата е Г. С. Х.. Издател по офертата е Г. Х., като информацията за оферта №
133050 е била предадена на счетоводството на 28.10.2022 г. в 9:56 ч., като е изпратен файл с
посочените по-горе параметри от имейл на търговски офис: ********@*********.** на имейл
на счетоводството *************@*****.***. На 28.10.2022 г. в счетоводството са били
отчетени в брой 100 лева, съгласно приложен приходен касов ордер № 2810-3, съставен от Г.
С. Х., в които е описано, че 50 лева са за оферта № 132883 и 50 лева са за оферта № 133050,
а получените суми са осчетоводени като депозит по тях. Плащайки депозитите, Г. С. Х. е
предала двете оферти като поръчки в цеха за производство. На 01.12.2022 г. Г. С. Х. е
получила произведената дограма с приемо-предавателен протокол от склада и по-късно я
изнесла от територията на фабриката. Съгласно постъпила информация в счетоводството на
03.04.2023 г. е била издадена фактура № ********** на Г. С. Х. по оферта №132883 и оферта
№ 133050 на стойност 923,22 лева с ДДС. На 01.03.2023 г. е била издадена оферта № 133792
за производство на дограма "BAUER PRO 706-бял" 18,705 кв.м на стойност 3 136 лева без
ДДС. Клиент по офертата е А.Г.С., а издател на офертата е Г. С. Х.. Информацията за
офертата е била предадена на счетоводството на 01.03.2023 г. в 08:36 часа, като е изпратен
файл с посочените по-горе параметри от имейл на търговски офис ********@*********.** на
имейл на счетоводството *************@*****.***. На 01.03.2023 г. в счетоводството е била
отчетена в брой сумата от 500 лева съгласно приложен приходен касов ордер № 103-4 за
заплатен депозит по оферта № 133792 и е била стартирана поръчката за производство. На
07.03.2023 г. ръководител производство П. С. С. получила имейл от търговски офис
********@*********.** с указание да се организира доставка на дограмата по поръчка №
133792 до адреса на клиента в град Долни чифлик. П. С. извършила необходимата
организация и на 10.03.2023 г. шофьорът А.Г. А. с автомобил „Мерцедес“ с peг.№ В 03-11 ВВ
2
доставил дограмата по поръчка № 133792 на адреса. На 07.04.2023 г. след постъпване на
пълната информация по производството и доставката на дограма по поръчка № 133792 от
01.03.2023 г. от счетоводството е била издадена фактура за клиент А.Г.С. на стойност 3
763,20 лева с ДДС. При представяне на фактурата за плащане на клиента, той оспорил с
твърдението, че вече е направил плащането в брой в търговския офис на дружеството на
07.03.2023 г. От извършената вътрешна проверка, се установило, че клиента притежава
оферта със същия номер и дата, но с различна /по-висока/ стойност от отчетената по имейл в
счетоводството. Офертата на клиента е била издадена от Г. С. Х. и е в размер на 4 101,84
лева. Клиентът А.Г.С. посочил, че е заплатил разликата от 3601,84 лева, явяваща се над
платеното капаро в размер на 500 лева лично в брой на служителката Г. Х. на 07.03.2023 г.
При извършена проверка в счетоводството на ищцовото дружество, се установило, че в
базата данни на програмния продукт „Столкат", съществува поръчка с № 133792 от
01.03.2023 г. на стойност 4 101,84 лева. Също така на дата 07.03.2023 г., както и на
следващите дни, на касовия апарат в търговския офис нямало маркирана такава сума.
Сумата по поръчка № 133792 от 01.03.2023 г. се сочи, че се явява дължима и към момента в
касата на дружеството-ищец. Сочи се, че след установяване на гореописаните липси и
несъответствия в поръчките, на 27.04.2023 г. управителят на ищцовото дружество „Миг-
маркет" ООД Г.Н. е поискал писмени обяснения от Г. С. Х., в качеството си на продавач-
консултант, като същата е отказала да даде такива. На 03.05.2023 г. ответницата подала
заявление до „Миг-маркет" ООД за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на
член 327, точка 2 от КТ. С акт № 2 от 03.05.2023 г. трудовото правоотношение на
ответницата било прекратено, като на основание член 221, алинея 1 и член 224 от КТ са й
изплатени дължимите обезщетения. Предвид гореизложеното, се излага, че към датата на
подаване на исковата молба в счетоводството на дружеството са били установени следните
суми, получени в брой, но неотчетени от ответницата Г. Х.: по фактура № ********** от
03.04.2023 г. в размер на 923,22 лева, от която следва да се приспадне заплатения депозит в
размер на 100 лева и останалата дължима сума е в размер на 823,22 лева; по фактура №
********** от 07.04.2023 г. сума в размер на 3 763,20 лева от която следва да се приспадне
заплатения депозит в размер на 500 лева, а останалата дължима сума е в размер на 3263,20
лева.
Предявява се иск за осъждане на ответницата да заплати на ишцовото дружество
сумата от 4 086,22 лева, представляващи неотчетени в касата на дружеството суми,
получени в брой от ответницата, по поръчки № 132883 от 04.10.2022 г. и № 133050 от
28.10.2022 г., по които е издадена фактура № ********** от 03.04.2023 г. и по поръчка №
133792 от 01.03.2023 г., по която е издадена фактура № ********** от 07.04.2023 г.
В срока по член 131 от ГПК ответницата Г. С. Х. е депозирала отговор, в който сочи, че
искът е процесуално допустим, но изцяло неоснователен, поради което и моли да бъде
отхвърлен. Сочи се, че изложените в исковата молба твърдения не отговарят на истината,
нито на създадената в ищцовото дружество организация на работа. Излага се, че принципът
на работа в ищцовото дружество е бил следният: след като клиент поиска да направи
поръчка, се изчислявала цената на стоките, които желаел да поръча, клиентът оставял
капаро, за което се издавал приходен касов ордер в един екземпляр, който оставал в
дружеството, след създаване на поръчката и получаване на капарото, поръчката се
изпращала в счетоводството и за разкрой, в дружеството се водела таблица на Ексел, в която
се отразявали всички продажби за деня, като в зависимост от това дали клиентът желаел
фактура или не, се преценявало дали ще бъде издаден счетоводен документ или цялото
плащането ще мине неофициално и сумата за заплащането на поръчката ще бъде получена
единствено с приходен касов ордер без плащането да бъде отразено в официалното
счетоводство на дружеството. Клиент по посочената поръчка № 133792 от 01.03.2023 г. се
сочи, че действително е бил А.С., като поръчката е била на стойност 3 136 лева без ДДС.
3
Съгласно указанията на управителя Ненов и трайно утвърдената практика при приемане на
поръчката е бил издаден ПКО за сумата от 500 лева - аванс. В подадената поръчка е бил
упоменат транспорт до град Долни чифлик още на тази дата - 01.03.2023 г. На 07.03.2023 г.,
от страна на клиента е било извършено плащане в размер на 2 636 лева, както и
допълнително плащане в размер на 65 лева за корекции по поръчката. За получените
плащания е бил издаден ПКО, като сумата е била посочена и в дневния отчет, който се
подавал към счетоводството. В края на всеки месец от счетоводството на дружеството се
изготвяла „справка длъжници", която се водела отново в таблица на Ексел, като тази таблица
се изпращала до съответните обекти. Видно от приложената извадка към 29.03.2023 г.
лицето А.С. не е било длъжник и не дължал пари на дружеството по посочената поръчка.
Настоява се, че при депозиране на исковата молба ищцовото дружество изцяло
недобросъвестно е укрило писмени доказателства от съществено значение за делото, които
се намирали в негово държане, и от които би станало видно, че макар и да не са редовно
осчетоводени приходите по горепосочената поръчка, същите са били получени от
дружеството. Според изнесеното, аналогично е било положението и с другите две поръчки.
Нещо повече, впоследствие стойността на посочените поръчки, която веднъж вече е била
заплатена, но не е била редовно осчетоводена, е била включена във фактура № **********
от 28.10.2022 г., издадена на „Мотортрейдинг" ЕООД на стойност 1 000 лева с включен ДДС.
Според ответницата, причината за завеждане на настоящото съдебно производство не са
неотчетени средства, които са били получени в брой, а обстоятелството, че дружеството
системно е бавело изплащането на трудовото възнаграждение на ищцата, като въпреки
многократните разговори, тази практика не е била преустановена, което принудило ищцата в
крайна сметка да подаде заявление за прекратяване на трудовото й правоотношение на
основание член 327, точка 2 от КТ. С отговора се оспорва представеното и описано под № 4
„Писмо-искане", като се твърди, че същото е било антидатирано и е съставено след
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата и за целите на настоящото
производство. Оспорва се и представената поръчка № 133792 на стойност 5 203,80 лева,
приемо-предавателен протокол от 01.12.2022 г., като се твърди, че същият не носи подпис на
лицето, което е посочено като получател, както и представените пътни листи. Отправя се
искане за отхвърляне изцяло исковата претенция.
Прието е за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че Г.
С. Х. от 30.11.2022 г. до 03.05.2023 г. е била в трудово правоотношение с „Миг-маркет" ООД
на длъжност „продавач-консултант“.
Няма спор по делото, че трудовото правоотношение между ответницата и ищеца е било
прекратено на основание член 327, алинея 1, точка 2 от КТ.
Със заповед № 25 от 10.04.2023 г. управителят на „Миг-маркет“ ООД е наредил да бъде
извършена проверка и съпоставка на всички оферти за производство на дограма и
финансовите постъпления по тях в разплащателните сметки и касата на дружеството за
периода от 01.09.2023 г. до 12.04.2023 г. Във връзка с посочената заповед от главния
счетоводител на дружеството е изготвен доклад /лист 13 – лист 14 от първоинстанционното
дело.
По делото е представен приходен касов ордер № 103-4 за поръчка 133 792 от
01.03.2023 г. от А.С. за сумата от 500 лева, пътен лист № 0074329, фактура № ********** от
07.04.2023 г. с получател А.Г.С., за стока – изработка на дограма Бауер на обща стойност
3 763,20 лева с ДДС.
Приети като доказателства по делото са оферти 133050 от 28.10.2023 г. и 132883 от
4
04.10.2022 г. и приходен касов ордер към тях, издаден на Г. Х., за сума в общ размер на 100
лева /по 50 лева за всяка една от посочените оферти/; приемо-предавателен протокол от
01.12.2022 г. с възложител Г. Х. с отразено приемане на дограма система Вива 38 орех, както
и фактура № ********** от 03.04.2023 г. с получател Г. С. Х. за стока – изработка на
дограма съгласно оферта 133050 от 28.10.2023 г. и оферта 132883 от 04.10.2022 г,. на обща
стойност 923,22 лева с ДДС.
По делото е приета и разпечатка на дневен отчет за извършените продажби и разходи
от 07.03.2023 г. и от 01.03.2023 г. и разпечатка от екселска таблица.
От заключението на вещото лице по проведената в първата инстанция съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че е била издадена фактура № ********** от
03.04.2023 г. с вписано основание „изработка на алуминиева дограма по оферта 132883 от
04.10.2022 г. и оферта 133050 от 28.10.2022 г.“ с данъчна основа 769,35 лева и ДДС 153,87
лева, обща стойност 923,22 лева от доставчик „Миг-маркет" ООД с получател Г. С. Х.. С
ПКО № 2810-3 от 28.10.2022 г. от Г. Х. била внесена в брой сума от 100 лева, осчетоводена
като депозит по двете оферти, посочени във фактурата и сумата била осчетоводена като е
била дебитирана сметка 501 „Каса" и е била кредитирана сметка 492 „Депозити",
аналитична партида Г. Х.. По счетоводни данни по посочената фактура се дължало
окончателно плащане в размер на 823,22 лева. Издадена била фактура № ********** от
07.04.2023 г. с вписано основание „изработка на пл.дограма Бауер по оферта 133792 от
01.03.2023 г." с данъчна основа 3 136 лева и ДДС 627,20 лева, обща стойност 3 763,20 лева
от доставчик „Миг-маркет" ООД на получател А.Г.С.. Съгласно ПКО № 103-4 от 01.03.2023
г. от А.С. е била внесена в брой сума в размер на 500 лева, която била осчетоводена като
депозит по офертата, посочена във фактурата и сумата била осчетоводена като е била
дебитирана сметка 501 „Каса" и е била кредитирана сметка 492 „Депозити", аналитична
партида А.С.. По счетоводни данни по тази фактура се дължало окончателно плащане в
размер на 3 263,20 лева. Съобразно счетоводната политика на дружеството издадените
фактури се приключвали след извършване на окончателно плащане по тях, като се
приспадал депозита. Данните от общо декларираните продажби на дружеството за целият
месец април 2023 г. били декларирани като данъчна основа и начислен ДДС по продажбите,
приети с вх. № на НАП № ********** от 15.05.2023 г., които включвали и декларираните
продажби по процесните две фактури, описани по горепосочения начин и в дневника за
продажби. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че плащанията по процесните
фактури не са осчетоводени като плащания, а като депозит и, ако парите по тези депозити са
внесени в брой, то следва да бъде издаден касов бон.
Пред въззивната инстанция бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетели, водени от въззиваемото дружество. А.Г.С. обяснява, че на първи март поръчал
дограма за къщата си, като комуникирал с Г., която дотогава не познавал. Тя направила
сметка колко ще му струва и платил цялата сума от 4 130 лева. Била му доставена дограмата,
като му представили документ, за да се подпише, че я получил. Свидетелят показа на
състава намиращия се у него документ, издаден му при поръчка на дограмата, за който съдът
констатира, че съответства частично на представения от ищеца с исковата молба – І,ІІ и ІІІ
страници до спецификацията на дограмата са идентични, след което вместо сума на
позициите 3 418,20 лева, в документа, представен от свидетеля, е записано 4 070,40 лева
стойност с ДДС, като в документа на свидетеля е записана и доставка 60 лева, както и дата
10.03. С. твърди, че записаното, че е дал капаро не е с неговия почерк. Свидетелят А.Г. А.
явства, че работи в „Миг-маркет“ ООД като снабдител-доставчик над 10 години. Спомня си
за поръчката на С., тъй като го познава – били колеги в дружеството-ищец. Обяснява, че
основното му задължение е да доставя дограмата на клиенти. Дограмата се товарела от
5
склада, имало три колежки, от които едната контролира натоварването, след като е
проверила дали е платена поръчката. Когато дограмата се достави, клиентът се подписва, че
е получена. Ако поръчката или доставката не е платена, не се товари. Уточнява, че трите
колежки, които се занимават с товаренето на дограмата са М.П., Н. и Д. Х.. Г. била в офиса и
приемала поръчки. За да се натовари дограма за доставка, тя трябва да е платена. Не са
носили дограма на Г..
Също така пред въззивната инстанция е изслушано заключение на вещо лице по
съдебно-графологична експертиза досежно това дали подписът, положен за възложител в
приемо-предавателен протокол от 01.12.2022 г. е изпълнен от отвегницата Г. Х. и отговорът
на вещото лице е, че не е изпълнен от нея.
Предявен е иск с правно основание член 203, алинея 2 във връзка с член 45 от ЗЗД.
За да възникне имуществената отговорност на работника/служителя за обезщетяване
на причинените умишлено на работодателя имуществени вреди по член 203, алинея 2,
предложение първо от КТ е необходимо работодателят-ищец при условията на пълно и
главно доказване да установи кумулативното наличие на следните предпоставки:
съществуване на действително трудово правоотношение в процесния период на
причиняване на вреди; умишлено противоправно поведение на работника/служителя; вреда
в имуществото на работодателя, изразяваща се в претърпени от имуществени загуби и/или
пропуснати ползи; причинно-следствена връзка връзка между поведението на
работника/служител и вредите. Практиката на ВКС по приложението на член 203, алинея 2,
предложение първо от КТ е последователна в смисъл, че при форма на вината умисъл
/когато извършителят съзнава както противоправността /предприемане на действия,
съответно поведение, с разрез със задълженията/, така и настъпването на вредата за
работодателя, като иска или допуска появата на вредоносните последици/ отговорността е
по общия граждански закон. И обратно - ако формата на вината не е умисъл, а небрежност -
несъзнавана или съзнавана /груба/ небрежност, съответно неустановеност на причините за
настъпването на вредите, отговорността е по трудовия закон. Доколкото виновното
поведение в гражданското право се презюмира /по аргумент от член 45, алинея 2 от ЗЗД/, но
тази оборима презумпция обхваща само небрежността със своите две проявни форми, но не
и умисъла, то умисъла от фактическият състав на член 203, алинея 2, предложение първо от
КТ като форма на вината подлежи на доказване при пълно и главно доказване от ищеца.
Не е спорно между страните, а и се доказва от събраните писмени доказателства, че за
периода 30.11.2022 г. до 03.05.2023 г. страните по делото са се намирали в трудово
правоотношение, по силата на което ответницата Г. Х. е заемала при ищцовото дружество
длъжността "продавач-консултант", което правоотношение е прекратено на основание член
327, алинея 1, точка 2 от КТ.
Безспорно се установява по делото, че на 01.03.2023 г. от А.С. е поръчана дограма, за
което е била оформена от ответницата оферта 133 792, остойностена поръчката и заплатена
сума от клиента. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на С. е
издаден приходен касов ордер за сума от 500 лева /аванс по поръчката/, а в показанията си
С. твърди, че е заплатил при поръчката цялата сума в размер на 4 130 лева, включваща и
доставка в размер на 60 лева. Впечатление прави, че с исковата молба дружеството е
представило две оферти с № 133 792: от лист 15 до лист 18 от първоинстанционното дело с
крайна сума с ДДС от 5 203,80 лева и от лист 19 до лист 21 от първоинстанционното дело с
крайна сума с ДДС и доставка от 3 136 лева. Отделно при даване на свидетелски показания
С. представи пред съда неговия екземпляр на офертата, където е записана крайна сума с
ДДС 4 070,40 лева стойност с ДДС и доставка 60 лева. Издадената от ищеца фактура №
********** от 07.04.2023 г. с получател А.Г.С. е за изработка на дограма Бауер на обща
стойност 3 763,20 лева с ДДС.
6
На първо място следва да бъде отбелязано, че явно счетоводството в дружеството не е
водено в съответствие със закона. Вещото лице в съдебно заседание е пояснило, че
плащанията по процесните фактури не са осчетоводени като плащания, а като депозит и, ако
парите по тези депозити са внесени в брой, то следва да бъде издаден касов бон, каквито не
бяха представени по делото за внесените депозити, а и не се твърди, че са издавани такива.
Освен това съгласно член 113, алинея 4 от ЗДДС фактурата се издава задължително не по-
късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на
авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането. В
конкретния случай датата на плащането от А.С. е 01.03.2023 г., доставката е на 07.03.2023 г.,
а фактурата за цялата сума е издадена на 07.04.2023 г.; а датата на плащане на авансовата
сума от 100 лева по поръчките на Г. Х. / 132883 и 133050/ е на 25.10.2022 г., датата на
доставка – 01.12.2022 г., а фактурата е издадена на 03.04.2023 г.
Видно е от представените от ответницата и приети по делото дневни отчети по
извършените продажби и разходи /лист 44 и лист 45 от първоинстанционното дело/,
неоспорени от насрещната страна, на дата 01.03.2023 г. е вписана получена сума от А.С. в
размер на 500 лева, а на дата 07.03.2023 г. е вписана получена сума от А.С. в размер на 2
636 лева, като и двете са отбелязани в графа „без фактура“.
От събраните пред настоящата инстанция гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля А.Г. А. безспорно се установи, че преди товарене на дограма от склада за доставка
на клиент се проверява дали е платена поръчката и, ако поръчката или доставката не е
платена, не се експедира, както и, че служителите, които се занимават с товаренето на
дограмата са различни от ответницата Х..
В отговора на исковата молба ответницата е навела фактически възражения, че
плащанията се отразяват в официалното счетоводство на дружеството в зависимост от
обстоятелството дали купувачът желае фактура или не, което се доказва с оглед описаното
по-горе.
По отношение на двете поръчки на Г. Х. следва да се вземе предвид обстоятелството,
че същата към датата на издаване на офертите /04.10.2022 г. и 28.10.2022 г./ не е била в
трудово правоотношение с ищцовото дружество, доколкото от представения трудов договор
е видно, че същият е сключен между страните на 30.11.2022 г., а Х. е постъпила на работа на
01.12.2022 г. Приемо-предавателният протокол, за който ищецът твърди, че е подписан от
нея като възложител, е оспорен от Х. и в хода на производството пред настоящата
инстанция е безспорно доказано посредством заключението на вещото лице по СГЕ, че
подписът, положен за възложител не е на ответницата.
Следователно описаната конкретика на случая сочи, че ищецът не е доказал по
категоричен начин нито една предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на
ответницата.
Поради изложените фактически и правни изводи, настоящият състав счита, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а предявеният иск - отхвърлен.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК на въззивницата
инстанция се дължат всички сторени от нея разноски пред настоящата инстанция /пред
първата не са претендирани разноски/, които съобразно представения списък по член 80 от
ГПК и доказателства за сторените разноски са в размер на 1 381,72 лева.
По изложените съображения и на основание член 270, алинея 3 от ГПК, настоящият
7
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 685 от 04.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 7620 по описа за
2023 г. на Районен съд – Варна, тридесет и трети състав, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Миг маркет“ ООД – Варна ЕИК *********, представлявано от
Г.И.Н., със седалище и адрес на управление в град Варна - ул.„Страхил войвода" № 15,
против Г. С. Х. ЕГН ********** от град **** за заплащане на сумата от 4 086,22 /четири
хиляди осемдесет и шест 0,22/ лева, представляващи неотчетени в касата на дружеството
суми, получени в брой от ответницата по поръчки № 132883 от 04.10.2022 г. и № 133050 от
28.10.2022 г., по които е издадена фактура № ********** от 03.04.2023 г., и по поръчка №
133792 от 01.03.2023 г., по която е издадена фактура № ********** от 07.04.2023 г., на
основание член 203, алинея 2 във връзка с член 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Миг маркет“ ООД – Варна ЕИК *********, представлявано от Г.И.Н., със
седалище и адрес на управление в град Варна - ул.„Страхил войвода" № 15, да заплати на Г.
С. Х. ЕГН ********** от град **** сумата от 1 381,72 /хиляда триста осемдесет и един
0,72/ лева, представляваща сторените от нея разноски пред въззивната инстанция на
основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 1,
изречение първо от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8