Р Е Ш Е Н И Е
№ /16.10.2015 год., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на
ТРИДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
СЛАВОВ
при секретаря А.И. по гр. дело № 3043
по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е с правно
основание чл.124 от ГПК.
Производството по делото е образувано
с искова молба от В.И.С., ЕГН: **********. адрес ***/ „С." № **, процесуалния си представител по
пълномощия адв. П.А.В. ***, бул. "О.п.п." № ** иск с правно основание чл. 124, ал.1
от ГПК.
В хода на производството първоначалния
ищец В.И.С. починал на 02.07.2015 год. б.ж. на с.К. общ.Г.Т. с ЕГН:********** и на основание
чл.227 от ГПК в качеството на ищец е конституиран негов законен наследник и
наследник по завет С.В.И. с ЕГН:********** с адрес ***, който поддържа иска.
В исковата си молба ищеца твърди, че И.И. Ш. негов баща, през 1935 год. е придобил
десет декара земя, в регулацията на гр. Варна, стопанисвана като лозе, а сега
”Приморски парк”, местност „Салтанат", който към днешна дата отговарят на
поземлен имот с идентификатор 10135.536.144, поземлен имот с идентификатор
10135.536.494 и поземлен имот с идентификатор 10135.536.463, в който са
застроени сграда със застроена площ от 147 кв.м. с идентификатор
10135.536.463.2 и сграда със застроена площ от 91 кв.м. с идентификатор 10135.536.463.1.
Първоначално първите два имота са били
един имот /по стария кадастрален план от 1936 г. с № 57/, след което е разделен
с преминаващия път /имот с идентификатор 10135.536.142/. Към настоящия момент
те са му реституирани съгласно съдебно решение № 4876/23.09.1999 г. на ВАС.
Другият съседен имот - с идентификатор
10135.536.463 първоначално е съществувал като три отделни парцела съгласно
стария кадастрален план от 1936 г. /съответно с № 71. № 50 и № 45/ и е обединен
в един с влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Варна, одобрени със заповед № 300-5-18/04.03.2004 год. на Изпълнителния
директор на АГКК.
След придобиването на имотите през
1935 год. постройките /с идентификатор 10135.536.463.1 и 10135.536.463.2/ не са
съществували. И.Ш. е бил кредитиран от БНБ за
строителство на двете сгради и поради тази причина в разписната книга към
стария кадастрален план от 1936 год. два от парцелите под № 50 и № 45 са били
записани временно на банката.
И.Ш. е извършил строителство през 1937 г.
в два от парцелите с кредита /по стария кадастрален план от 1936 г. с № 50 и
пристройка в №71 вместо в № 45/, а в четвъртия парцел /по стария кадастрален
план от 1936 г. с № 57/ със собствени средства е построил малка сграда за обслужване
на лозята. Спорът с „Община Варна" е за поземлен имот с идентификатор
10135.536.463, обединен от трите парцела и постройките в него.
Към 1951 год. неговия баща е владеел
имотите и в процес на организиране на частна клиника, тъй като бил лекар по професия,
но тази дейност в първите години на социализма нямало как да се осъществи.
От 1951 год. започнали опитите неговия
баща да бъде изгонен от поземлените имоти и от постройките заради намеренията
му. През 1959 г. са били иззети всички документи на баща му, а по реда на ЗПИНМ
е бил отчужден само имот № 57 по стария кадастрален план от 1936 год.,
отговарящ на поземлен имот с идентификатор 10135.536.144 и поземлен имот с
идентификатор 10135.536.494, които, както вече бе посочено, към настоящия
момент са реституирани; другият съседен имот - с идентификатор 10135.536.463,
който първоначално е съществувал като три отделни парцела съгласно стария
кадастрален план от 1936 год. - съответно с № 71, № 50 и № 45, както и
постройките в него, не са били одържавени, нито са били отчуждени.
Наследодателя на първоначалния ищец е бил изгонен оттам и недопускан в тях
поради убежденията си, което довело и до смъртта му през 1959 год.
Ищецът, след тези репресии бил
принуден да живее в друго населено място, но не е загубил владението и грижите
за неотчуждената част. Процесния имот никога не е бил общински или държавен. По
късно без негово знание двете сгради са били актувани като безстопанствени по
чл. 6 от ЗС с акт № 501/1987 год., а всички стари документи са били унищожени.
През 1991 год. първоначалния ищец
започнал ремонт и поддръжка на имота и никой по никакъв начин не го е
безпокоил, нито го е уведомявал, че сградите са негови, още повече пък за
поземления имот. След като пригодил сградите за живеене и стопанисване ги декларирал
в данъчната служба при Община Варна, където заплаща редовно данъците за имота и
до днес.
По повод подадена молба-декларация за
процедура по придобиване на имота по давност е съставен АОС- 5456/2009 год.,
който е антидатиран - от 09.01.2009 год.
С Решение №354/10.03.2014г.
постановено по гр.д.№3268/2013г. влязло в законна сила по описа на ВОС са
установени престъпните действия по актуването на имота за общинска собственост.
Установява,че цитирания в скица № 126/08.01.2009г. АДС пореден №1893 или акт 01197/10.11.1951
год. е за друг имот съставлявал п.I-32 в кв.4 по плана от 1936 год. от което
следва, че не е идентичен с имота описан в АОС-5456/09.01.2009 год. За това
обстоятелство ответника-Община Варна е бил уведомен и от Областния Управител с
писмо от 30.07.2009 год., с което се установява ,че цитирания акт за имот с
административен адрес „Салтанат" № 11, за който има съставен нов
АДС-№7298/2009г. представляващ ПИ-10135.536.266 по сегашния кадастър, а АДС
№1893 към преписка № 1197/10.11.1951 год., се отнася за ПИ 10135.536.498,
съответно не се отнася за поземлен имот 10135.536.463.
Ищецът твръди, че е владял имота
повече от 63 години и се позова на изтекъл срок на придобивна давност със
съответните правни последици за правото му на собственост върху описания имот.
От заповед № РД-10-7706-48/
16.02.2010г., на Областния Управител на Варненска област е видно, че по
отношение на имот с идентификатор 10135.536.463 /по стария кадастрален план от
1936 год. съответно с № 71, № 50 и № 45/ и сградите в него не са предприемани
мероприятия през 1951 г. и актовете за Държавна собственост не се отнасят за
него. Давностния срок за неговия праводател, на който ищеца е единствен
наследник е започнал да тече на 16 Ноември 1951 г. с влизане в сила на Закона
за собствеността, който урежда този институт.
Издадените АДС № 501/1987 год. и
АОС-5456/2009 год. са неистински документи - издадени за имоти, тъй като имота
не е бил собственост на държавата, съответно общината. Това е престъпно
обстоятелство установено със съдебно решение.
Акта за държавна собственост има само
констативно действие и не е самостоятелно основание за придобиване правото на
собственост от държавата. В случай на посочване на основанието по чл.6 от ЗС в
първоначалната му редакция от 1951 год. констатацията в акта, че се касае за
имот, който няма друг собственик, в тежест на държавата, респективно общината е
да докаже придобивното основание.
Към 1987 год. когато са актувани
сградите са изтекли повече от 35г. придобивна давност и имота не е бил без
собственик. Последователна е съдебната практика, че АДС и АОС се ползва с
доказателствена сила, съгл.чл.5, ал.2 от ЗОС и ЗДС, но тя при оспорване може да
бъде опровергана, защото самия акт не създава права за държавата, респективно
за общината-чл.5, ал.З от ЗОС. Правото на собственост за тях възниква с
реализиране на фактическото и правно основание за придобиване правото на
собственост, което при оспорване, подлежи на доказване от държавата,
респективно от общината. За да бъде съставен акт за държавна, съответно общинска
собственост, той следва да има правно основание. Държавата може да стане
собственик чрез одържавяване, отчуждаване или друга форма на отнемане, каквато
е визирана в чл. 6 от ЗС по отношение на безстопанствените имоти. Индивидуален
административен акт (подобен на актовете по чл. 99 и чл. 100 от тогава
действащият ЗТСУ), който да прехвърля собствеността (акт с транслативен вещен
ефект) няма. Няма правопораждащ факт за съставяне на АДС и АОС, а имота не е
общински /държавен/ и за него не действа забраната за придобиване по давност и
придобивна давност е текла в полза на ищеца.
С АДС № 501/1987 год. се актуват само
сградите в поземлен имот с идентификатор 10135.536.463 /по стария кадастрален
план от 1936 г. съответно с № 71, № 50 и № 45/ но не и земята. Твърди, че този
акт се издаден в противоречие с чл. 7 ал. 2 и чл. 77 ал. от НДИ, тъй като
отчуждаване не е проведено.
Имотите се владеят и до днес от ищеца,
макар че поради напредналата му възраст е възложил поддръжката и запазването на
синът му и семейството му и това е видно от писмо № ОБС-9-0600/12/23.03.2010 г.
с Констативен протокол към него от 25.06.2010 год.
С исковата молба е заявен петитум, с
който моли съда да постанови решение, с което съдът да признае в отношенията
между страните, че ищеца е собственик на основание на давностно владение повече
от 63 години /от 16 Ноември 1951 г. с влизане в сила на Закона за
собствеността, който въвежда този институт до момента на завеждане на
настоящият иск/ на Поземлен имот с идентификатор № 10135.536.463 с площ от 7656
кв.м., както и построените в него сграда с идентификатор № 10135.536.463.2 със
застроена площ от 147 м2 и двуетажна сграда с идентификатор № 10135.536.463.1 със
застроена площ от 91 кв.м. находящи се в гр. Варна ул./местност/
„Салтанат" № 38.
С исковата молба са депозирани писмени
доказателства и са направени доказателствени искания.
Претендира за направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищеца редовно
призован не се явява представлява се от процесуален представител по пълномощие,
който поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, с която се оспорва предявения иск, като
неоснователен. С отговора се оспорва твърдението, че праводателя на ищеца т.е.
неговия баща е придобил през 1935 год. земя 10 дка в м-ст „Салтанат" гр.
Варна, част от която бил процесния имот. Оспорва въведеното в исковата молба
твърдение на ищеца, че баща му Иван Шипков е владял явно и необезпокоявано
процесния имот от 1935 /1951 год./ до смъртта му, както и че самият ищец е
владял по този начин имота през процесния период.
Оспорва твърдението, че бащата на
ищеца е ипотекирал имоти пл. № 50 и пл. № 45 по КП-1936 год. в полза на БНБ,
тъй като се касае за формална сделка при която нотариалната форма е условие за
действителност, ипотекарния длъжник е следвало да установи правото си на
собственост с документ, а е и подлежала на вписване, каквито доказателства
няма. Твърди, че имоти пл. № 47 и пл. № 50 са записани в разписните листи по КП
1935г. като собственост на държавна институция, - БНБ, която съгл. Указа за
Българска народна банка /ДВ 94 от 23.11.1956г., отм. с ДВ 48/1989 год., Закон
за БНБ-1928 год. и Закона за банките от 1947 год./ представлява държавно
учреждение на подчинението на Министерски съвет и като такава не притежава
отделно право на собственост върху предоставеното и за ползване от държавата
имущество - същото е било държавна собственост.
В отговора на исковата молба ответника
твърди че процесния имот е бил държавна собственост от 1937 год. като имот,
който не е имал друг собственик - съгл. чл. 3 от Законъ за държавните имоти /ДВ
66/25.03.1941г.; отм. 1948г./; съгл. чл. 2 от Закон за държавните имоти, приет
с Указ № 1772/07.12.1948 год. /ДВ 300/22.12.1948 год., отм. 1951 год. и
съгл.чл. 6 от ЗС /в редакцията му с ДВ 92/1951г./.
Имотът не може да бъде придобит по
давност до 1951 год. поради забрана съществуващи в законите в цитирания период
и дори ищецът или баща му да са владяли процесния имот до 01.06.1996г., давност
в тяхна полза не тече - на чл. 15 от Законъ за държавните имоти /ДВ 66/25.03.1941г.;
отм. 1948г./; както и чл. 3 от Закон за държавните имоти, приет с Указ №
1772/07.12.1948г. /ДВ 300/22.12.1948г., отм. 1951г./, ЗС (Изв., бр. 92 от
16.11.1951 г., в сила от 17.12.1951 г.) забраната да се придобиват по давност
имоти социалистическа, т.е. държавна, а след 1990г. - държавна и общинска
собственост е закрепена в чл. 86 от ЗС в редакцията, действала до 1996г.
За сградите в имота е съставен Акт за
държавна собственост № 501/0304.1987 год. Същите са заведени още тогава във
водените към Община Варна регистри на държавните имоти.
В отговора се твърди, че по Генералния
строителен план на гр. Варна, одобрен с Указ № 470/08.12.195бг. територията, в
която попада имота е предназначена за парк. Същото е отреждането и по Общия
регулационен план на гр. Варна, одобрен със Заповед № 224/1959 год., както и с
ОГП на гр. Варна, одобрен с Решение № ТСУ-7 на КТСУ при МС № РД -
0302/46/31.12.1982 год. Територията, в
която попада процесния имот е била част от парк в периода от 1959г. досега.
Затова кадастралните граници на имоти пл. №№ 45, 48, 48а, 50 и 71 по КП-1936г.
са заличени в последващия кадастрален план от 1977 год. - в него имотът не е
отразен - на неговата територия е отразено озеленяване и алеи - липсват
кадастрални граници.
Така земята на процесния имот като
зелени площи за обществено ползване, а сградите по силата на приращението и
като обекти на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за
здравно, образователно и комунално обслужване, с влизането в сила на ЗМСМА
същите са преминали в собственост на Община Варна по силата на § 7 т. 4 и т. 6
от ЗМСМА.
В евентуалност, в отговора се твърди,
че ако собствеността не преминала от държавата към Община Варна по цитираната
по-горе разпоредба на ЗМСМА, тя е преминала по силата на чл. 2 ал. 1 т. 5 от ЗОС - като зелена площ за обществено ползване, в евентуалност по § 42 от ПЗР на
ЗИД на ЗОС /ДВ бр. 96/1999г./ като имот, отреден за обществени и
благоустройствени мероприятия на общината, съгласно предвижданията на подробни
градоустройствени планове.
За имота е съставен Акт за частна
общинска собственост № 5456/09.01.2009 год., никога не е владян от ищеца, нито
от неговия праводател. Дори да е осъществявана фактическа власт, то не е
владение, тъй като не е било явно и необезпокоявано, спокойно, непрекъсвано и
несъмнено. Липсва и субективният елемент, необходим за придобиване на
собствеността - воля вещта да се държи като своя /намерение за своене/.
В отговора се твърди, че дори ищецът
да е владял имота в периода от 01.06.1996 год. /когато е отпаднала забраната по
чл. 86 от ЗС/, в негова полза не е могъл да изтече 10-годишния давностен срок
за придобиването на имота по давност, предвид наложения мораториум върху
придобиването по давност на недвижими имоти - частна държавна и общинска
собственост с § 1 от ЗД на ЗС /ДВ 46/2006г./ - в сила от 31.05.2006г.
В открито съдебно заседание ответника
редовно призован се представлява от процесуален представител по пълномощие,
който оспорва искът, моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан
претендира разноски.
При преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Ищеца В.И.С. *** Тошево е починал на 02.07.2015
год. за което е съставен акт за смърт № 0053/02.07.2015 год. на Община Генерал
Тошево обл.Добрич.
Ищеца С.В.И. е законен наследник на В.И.С.
бж. На с.Краище като негов син т.е. пряк низходящ.
Първоначалния ищец В.И.С. е наследник
на И.И. Ш. поч. на 24.10.1959 год. б.ж. на
гр.Варна.
С Решение № 354/10.03.2014 год. влязло
в законна сила на 29.05.2014 год. е прието за установено в отношенията на
ищците по делото С.В.И. / ищец в настоящото производство и И.Д.И. ***, че е осъществено престъпно
обстоятелство по смисъла на чл. 311 от НК изразяващо се в това, че Б.Г.Д., към дата 09.01.2009 г. в
качеството на длъжностно лице
–„гл. експерт“ в отдел „Общинска собственост“, в кръга на службата си е
съставила официален документ АКТ ЗА ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ № 5456 от 09.01.2009
г., в който документ е удостоверила неверни обстоятелства – датата на съставяне
на документа – 09.01.2009 г., и документът е използван като доказателство за
това обстоятелство при постановяване на Отказ № ЗАО 1261 от 26.01.2009 г. по
регистрирано в Община Варна с вх. Рег. № ЗАО – 1261 от 12.01.2009 год., на
основание чл. 124, ал.5 от ГПК
С Решение № 4876/23.09.1999 год. адм.
дело № 3786/1999 год. на ВАС е отменено отчуждението с Протокол от 27.11.1959
год. по реда на ЗПИНМ на дворно място от 1460 кв. метра съставляващо имот пл. №
57 в местността „Салтаната” по кадастралния план на града от 1936 год., ведно с
построената върху него масивна жилищна сграда собственост на И.Ш. наследодател на В.И.С. и е
възстановено правото на собственост върху така описаното дворно място и
жилищната сграда на първоначалния ищец по делото.
По делото е представен и приет като
доказателство АДС № 501/03.04.1987 год. съставен на основание чл.6 от ЗС станал
държавна собственост от 1937 год. , като държавни са актувани вила с разгърната
площ 240 кв.м, първи етаж-2 стои4, коридор, преддверие, тоалет, баня и
стълбищна площадка, втори етаж, преддверие, малка стая от 7,5 кв.м., коридор и
склад и трети –таванска стая с тераса, четири пристройка от един етаж, в
местността Салтанат № 38 гр.Варна. Акта не е подписан от съставител, а е
одобрен от Председателя на ИК на ОбНС-Варна.
Представен е по делото Акт №
5456/09.01.2009 год. на основание чл.58 ал.5 от ЗОС за поземлен имот №
10135.536.498 състоящ се от земя и сгради в гр.Варна м.”Салтанат” № 38 при
съответните граници, с площ 7 738 кв.м. на земята и сгради с идентификатор
10135.536.498.1 и идентификатор № 10135.536.498.2 по кадастралния план одобрен
със Заповед № 300-5-18/04.03.2004 год. на ИД на АГКК.
Представен по делото е констативен
протокол от 25.06.2010 год. изходящ от ответника от който е видно, че
имота с идентификатор 10135.536.463 и
изградените в него сгради 10135.536.463.1 и 10135.536.463.2 се владеят от
настоящия ищец по делото С.В.И..
От допуснатата и приета
СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА от вещото лице инж. Р.И.П. се установява, че в
Акт за държавна собственост № 1893/01197/10.11.1951 г., се описва: „Масивна
едноетажна сграда - на сутерен /бивше сиропиталище/ находяща се в гр. Сталин,
м.„Салтанат", № 11, при граници: Евксиноградско шосе, Н.С., Е.В.Т. и от две страни - път. Застроено и
незастроена место 4,700 дка., съставляващо парцел I-32 от кв. 4 по плана на гр. Сталин, местност „Лозята".
Процесиите претендирани имоти №№: 45, 50, 71 от КП „Лозата" от 1936 г.,
попадащи в имот 10135.536.498 /процесния имот/ от КК на м. „Салтанат/, за които
са отредени парцели №№: ХII-45,I-50 и II-71 попадат в кв. 13 по плана на гр.
Сталин, местност „Лозята" и не граничат с Евксиноградско шосе т.е. тези
имоти не са идентични с имота описан в Акт за държавна собственост №1893/01197/10.11.1951
г., а именно: „Застроено и незастроена место 4,700 дка., съставляващо парцел I-32 от кв. 4 по плана на гр. Сталин,
местност „Лозята".
Съгласно Кадастрален и регулационен
план на курортно предградие „Лозята", одобрени със Заповеди №№ 1681 и 1680
от 1937 г. и Царски указ, в процесния имот №10135.536.498 от КК на м.
„Салтанат,/съответен на имот с ид. №:10135.536.463 / след изменение КК на м.
„Салтанат/, попадат както следва: Поземлен имот № 45 от КП/1936г., попада и
обхваща части от следните имоти по действащата кадастрална карта: част от имот
с ид. № 10135.536.463, част от имот с ид. № 10135.536.142 - алея, част от имот
с ид. № 10135.536.537, част от имот с ид. № 10135.536.228, част от имот с ид. №
10135.536.220.
Поземлен имот № 50 от КП/1936г., попада
и обхваща част от следните имоти по действащата кадастрална карта: част от имот
с ид. № 10135.536.463.Поземлен имот № 71 от КП/1936г., попада и обхваща част от
следните имоти по действащата кадастрална карта: част от имот с ид. №
10135.536.463. На комбинирана скица № 2, върху кадастралната основа на КП от
1936г., с черни линии и черен надпис е изчертан процесния имот № 10135.536.463
от действащата кадастрална карта.
С жълт пунктир имоти №№: 45, 50 и 71
от КП/1936г.
В АДС 501/03.04.1987 г. /лист 18 от
делото/ се описват: Вила състояща се от разгъната площ 240 кв.м. I ет. 2 стаи,
коридор, преддверие, тоалет, баня и стьлбищна площадка; II ет. 2 стаи
преддверие малка стая 7,5 м2, коридор и складче; III - таванска стая с тераса,
маза от 20 м2; Конструкция: монолитна - 1937 г. Пристройка от един етаж 90 м2.
Конструкция: монолитна - 1937 г.
Местонахождение на имота: гр. Варна,
местност „Салтанат", № 38. Съседи -тревна площ."
В акта липсва описан кадастрален номер
на имота, както неговите и граници и съседи. Към датата на съставяне на горния
акт, действащ е бил кадастралният план на м. „Свети Никола" от 1977 г.,
/имот пл. № 2163 от КП/1977г. при граници и съседи: от четири страни -
асфалтови алеи./, в който попадат сградите цитирани в същия. Записан е само
административен адрес: Салтанат № 38.
Вещото не е установило идентичност
между процесния имот и имота вписан в АДС 501/03.04.1987 г.
В АОС 5456/09.01.2009 г. /л. 19 от
делото/ се описва поземлен имот №10135.536.498, гр. Варна, м. Салтанат, състоящ
се от сгради и земя.
Имот с ид. № 10135.536.498 от КК на м.
Салтанат, одобрена със зап. № 300-5-18/04.03.2004 г. и изм. със зап. №
КД-14-03-245/09.06.2006 г. на Н-к СГКК-Варна, е съответен на имот с ид.
№10135.536.463 от КК на м. Салтанат /без издадена заповед за изменение на КККР.
Претендираните имоти №№: 45, 50 и 74 от КП/1936 г., представляващи част от Имот
с ид. № 10135.536.498 са идентични на имота описан в АОС 5456/09.01.2009 г.
Вещото лице е изготвило комбинирана
скица № 1, неразделна част от заключението, в която претендираните имоти пл.
№№: 45 - записан в разписния лист на Б.Н.Банка, 50 - записан в разписния лист
на Б.Н.Банка, и 71 - записан в разписния лист „неизвестно", от КП/1936 г.,
попадат в обхвата на имот пл. № 2163 от КП на м. „Св. Никола", записан в
разписния лист на Г.Н.С.
Същите имоти пл. №№: 45,50 и 71 от
КП/1936 г. попадат в имоти с ид. №№:10135.536.537 записан на Република
България, 10135.536.228 записан на Г.Я.Ц., *****.***.*** записан на Република България,
10135.536.142 записан на Република България и имот с ид. № 10135.536.259 с площ
от 11510 кв.м.- без име в регистъра, от кадастралната карта одобрена със
заповед № 300-5-18/04.03.2004 г.
Със заповед № КД-14-03-245/09.06.2006
г., е изменена кадастралната карта, като имот с ид. № 10135.536.259 с площ от
11510 кв.м., получава нов ид. № 10135.536.498 с площ 7.738 дка., записан в
регистъра на Република България - без документ за собственост./Скица на л. 8 от
делото/.
В регистъра на изменената кадастрална
карта в последствие за имот ид. №10135.536.498 с площ 7.738 дка., като
собственик е вписан Република България -с документ за собственост - АДС
1893/10.11.1951г.
С последващо изменение на
кадастралната карта /липсват данни за съставена заповед за изменението й. Скица
на л. 10 от делото/, имот ид. №10135.536.498 с площ 7.738 дка., получава нов
ид. № 10135.536.463 и променена площ: 7.656 дка. В регистъра като собственик е
вписана Община Варна с АЧОС № 5456/09.01.2009 год. вписан в АП-Варна под № 183,
том IV, рег. № 1469, дело № 813 от 03.02.2009 г.
Вещото лице е установило, че съгласно
Генерален градоустройствен план на гр. Варна, утвърден със разпореждане №
27/12.01.1959 г. на МС процесния имот попада в зона на „зелени площи", а
съгласно генерално - застроителния план на гр. Варна, одобрен с Указ
170/08.12.1956г., имотът е с отреждане за „Парк „Салтанат".
Вещото лице установява, че в гореизброените
кадастрални планове и карти, за процесиите имоти не се откриват материализирани
граници посочени с условни знаци за ограда, а в обхвата на претендираните имоти
пл. №№: 45, 50 и 71 попадащи в имот пл. №2163 от КП/1977г., не е отразено
изпълнено озеленяване и благоустрояване в тях.
Изградената „Асфалтовата алея”,
преминаваща през имот № 57 и № 58, , не е изпълнена съгласно предвижданията на
конкретен одобрен регулационен план. Тя е отразена за първи път в КП на м. „Св.
Никела" изготвен1977 год.
По делото са събрани гласни
доказателства.
От разпита на свидетеля В.С. М.съдът установи, че първоначалния ищец В.И.С.
е имал имот в местността „Салтанат” в близост до имот на свидетеля. Свидетеля
твръди, че имота не е едни, а са няколко имота един до друг. Лични спомени на
свидетеля са от края на 60-те години, от които имотите на бай В. е бил ограден,
с 50-60 см. Мрежа, като е съществувала видима граница с другите имоти имаше. Първоначалния
ищец е обработвал мястото. Свидетеля твръди, че там са два имота, единият откъм
булеварда, сега бул. „Княз Борис І“ и другия от страната на морето. В горният
имот имало къща, която по късно изгоряла, която е била по-малка къща и която изгоряла.
В долния имот имало две големи постройки, едната била почти винаги със спуснати
кепенци, а другата била с голяма врата. След 1990 г. ищеца С. стопанисва имота.
Двата имота на бай В. са около 7-8 дка.имотите са били с храсти и дървета.
Свидетеля твръди, че от своята леля знае, че от
средата на 30-те години, бащата на бай В., бай И. е бил заможен човек, лекар е бил и е
искал да направи нещо като частен лекарски кабинет, клиника. Имал е файтон и коне, там в тази къща. След Девети
септември е имал проблеми с новата власт и е починал от рак през 1958 г. или
1959 г.
От разпита на свидетеля М.Т.А. съдът установи, че познава
първоначалния ищец и процесния имот. Единият е от около 2 или 3 дка и има двуетажна масивна сграда. Преди
време е имало и конюшни в ъгъла, но сега не съществуват. Съществувала е ограда преди
60 години с черници обикновено на времето, но те са изсечени. Този имот е
владял първоначалния ищец, а преди него баща му И.. И. бил лекар . Дворното място граничи с
алея, алея, и от другата страна е имота се строи кооперация, но не зная кой е
собственик на имота. Четвъртата граница на имота граничи с ограда на свидетеля.
Има още една сграда до основната сграда. Този имот е владян от В., а след това
и С. е полагал грижи.
От разпита на свидетелката Б.М.А. съдът установи, че от 1975 год.
първоначалния ищец владее имота.Поддържал е дворното място около къщата. От
1998 г. са съседи. Имота е ограден с ниска ограда и борчета засадени доста,
които определят границите. Дворното място е около е 5-6 дка. Първоначалния ищец
е гледал и пчели.
Тази фактическа обстановка съдът
установи въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
които кредитира. Съдът кредитира заключението на повторната съдебно медицинска
експертиза, като компетентно и обективно.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения иск е с правно основание
чл.124 от ГПК.
Искът е основателен и доказан.
По делото безспорно се доказа, че
наследодателя на първоначалния ищец, е придобил процесния имот и е установил
владение и го владял трайно, спокойно, явно и необезпокоявано до своята
смърт през 1959 год. След неговата
смърт, владението върху имота е преминало върху неговите наследници в лицето на
първоначалния ищец В.И.С., който е продължил владението върху имота до своята
смърт, явно, трайно и необезпокоявано. След смъртта му през 2015 год.
владението върху имота е преминало в настоящия ищец, който и до момента го
осъществява.
Владението е способ за придобиване
правото на собственост. До момента на приключване на съдебното дирене в първа
инстанция ищеца осъществява владение, върху имота постоянно, явно и
необезпокоявано.
По делото не с е събраха доказателства
неговото владение да е прекъснато от действия на ответника.
Правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива, чрез непрекъснато, трайно, явно и
необезпокоявано владение в продължение на 10 години съгласно чл. 79 от ЗС.
В случаите, когато не е доказано
придобивното основание или при липсата му владелецът е винаги недобросъвестен,
а срокът на владение не може да бъде по-малък от 10 години. В закона е
предвидено, че владелеца може да присъедини към своето владение и владението на
своя праводател / чл.82 от ЗС/.
Съгласно чл. 83. Който докаже, че е
владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не
се докаже противното "
В случая законовата презумция не е
оборена.
Владенинето съдържа в себе си „анимус”
и „корпус” обективно да осъществява фактическа власт върху веща и от субективна
страна с намерение да я свои. Съгласно правната доктрина намерението да се
държи веща с намерение за своене се изразява в това, че по ясен начин,
недвусмислен и категоричен начин владелеца да отрича чуждата власт върху вещта,
той не трябва да допуска чужди действия и цялото му поведение не трябва да
изразява,каквото и да е съмнение в неговото намерение да упражнява фактическата
власт за себе си".
Упражняваната фактическа власт в
конкретния случай съответства по обем на правото на собственост за процесния
имот.
Съгласно заповед №
РД-10-7706-48/16.02.2010г., на Областния Управител на Варненска област, а и от
заключението на вещото лице, се доказва, че по отношение на процесния имот с
идентификатор 10135.536.463 /съответстващ по стария кадастрален план от 1936 г.
на имоти с № 71, № 50 и № 45/ и сградите в него не са предприемани мероприятия по
неговото отчуждаване през 1951 г. Съставените актовете за Държавна собственост
не касаят този имот.
По отношение на направеното възражение
от страна на ответника, че имотът не може да бъде придобит по давност до 1951
год. съдът намира за неоснователно, тъй като ищеца претендира владение с
начална дата именна 1951 год. като начален момент.
Действително вчл. 15 от Законъ за
държавните имоти /ДВ 66/25.03.1941г.; отм. 1948г./; както и чл. 3 от Закон за
държавните имоти, приет с Указ № 1772/07.12.1948г. /ДВ 300/22.12.1948г., отм.
1951г./, ЗС (Изв., бр. 92 от 16.11.1951 г., в сила от 17.12.1951 г.) е въведена
забраната да се придобиват по давност имоти социалистическа, т.е. държавна. В
случая не се установи имотът предмет на иска да бил придобит на някое от
посочените в закона основания от страна на държавата и в качеството й на
праводател на ответника поделото.
Този извод се отнася и до въведената
забрана в чл. 86 от ЗС в редакцията, действала до 1996г.
Началния период на владение по
отношение на ищеца /като по-благоприятен закон/ започва да тече от 16.11.1951
г. с влизане в сила на Закона за собствеността, който урежда този институт.
Акта за държавна собственост констативен.
В самия акт за държавна собственост не е посочено придобивното основание. Посоченото
основанието по чл.6 от ЗС в редакция от 1951г., че се касае за имот, който няма
друг собственик е правно и релевантно. При наличие на спор за собственост,в
тежест на ответника, като правоприемник на държавата е да докаже придобивното си
основание. Правото на собственост за тях възниква с реализиране на фактическото
и правно основание за придобиване правото на собственост, което при оспорване,
подлежи на доказване от държавата, респективно от общината. За да бъде съставен
акт за държавна, съответно общинска собственост, той следва да има правно
основание (да отговаря на изискванията на материално правните разпоредби на
закона).
На правно основание посочено в закона
държавата може да придобие собственост т.е на самостоятелно правно основание и
после да се легитимира като собственик, давайки форма на собствеността си чрез
съставянето на акт за държавна собственост.
Безспорно е, че процесния имот е бил
частен държавата като праводател на ответника не е придобила собственост чрез
предвидените законови способи- одържавяване, отчуждаване или друга форма на
отнемане, каквато е визирана в чл. 6 от ЗС по отношение на безстопанствените
имоти.
С оглед на гореизложеното се налага
факти, че държавата като праводател на ответника не е придобил правото на
собственост на процесния имот, тъй като липсва придобивно основание
/съставянето на такъв акт за държавна собственост не е равнозначно на
придобивно основание/. След като имота не е придобит от държавата, то по силата
на правоприемството, ответника не е придобил и собствеността му и за него не
действа забраната за придобиване по давност и владението като основание за
придобиването му не е спирало.
С АДС № 501/1987 г. са актувани
единствено само сградите в поземлен имот с идентификатор 10135.536.463 но не и
земята. По силата на Чл. 7 ал. 2 от НДИ "Може да се отчуждава и само
мястото, без построените върху него сгради, както и сградите без мястото ".
Както се изтъкна и по-горе отчуждително производство никога не е имало което
означава, че при другите форми на преминаване на собственост от частни лица към
държавата, задължително се отнемат сградите със земята, респективно с правото
на строеж.
АДС № 501/1987 г. пряко противоречи на
нормата на чл. 77 ал. 3 от НДИ /отм./, поради и което той е нищожен като
противоречащ на закона и смисъла на чл.41,ал.З от ЗАП /отм./ действал към него
момент/.
От гореизложеното се налага извода, че
процесния недвижим имот с идентификатор 10135.536.463, който първоначално е
съществувал като три отделни парцела съгласно стария кадастрален план от 1936
г. съответно с № 71, № 50 и № 45/, както и постройките в него, не са били отчуждени,
нито отнети по друг законен начин.
От 1951 год. до своята смърт праводателя
на ищеца неговия баща В.И.С. б.ж. на с.К. поч. на 01.07.2015 год., е придобил
чрез непрекъснато, трайно, явно и необезпокоявано владение правото на
собственост върху процесния имот.
Предвид гореизложеното искът се явява
основателен.
По искането за разноски.
С оглед изхода на спора и представения
от процесуалния представител на ищеца списък с разноски, в тежест на ответника съдът
следва да възложи направените от ищеца разноски в размер на 5 396 лева.
Воден от горното съдът,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между С.В.И. с ЕГН:********** с адрес ***, като наследник и правоприемник на В.И.С.
починал на 02.07.2015 год. б.ж. на с.К. общ.Г.Т. с ЕГН:********** ***, че ИЩЕЦА С.В.И.
е собственик на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор
№ 10135.536.463 с площ от 7656 кв.м., както и построените в него сграда с
идентификатор № 10135.536.463.2 със застроена площ от 147 кв.м. и двуетажна
сграда с идентификатор № 10135.536.463.1 със застроена площ от 91 кв.м. от КК
на гр.Варна, находящи се в гр. Варна ул./местност/ „Салтанат" № 38 без
издадена заповед за одобрение, придобит на основание давностно владение чл.79 в
вр.чл.82 от ЗС
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА да ЗАПЛАТИ на С.В.И.
направените по делото съдебно деловодни разноски в размер на 5396 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба, чрез Окръжен съд гр.Варна пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: