Р Е Ш Е Н И Е
№ 233
03.11.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА
ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар: Мария Койнова
Прокурор: Елеонора Иванова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №782 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Е.М.Р. ***, подадена чрез пълномощника му адв.А.П., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Решение №22/28.05.2021 г., постановено по АНД №510/2021 г. по описа на Районен съд – Хасково.
Касационният жалбоподател твърди, че решението на районния съд било неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Неправилно Районен съд – Хасково кредитирал събраните по делото доказателства и постановил едно неправилно съдебно решение. При издаването на атакуваното наказателно постановление били допуснати съществени процесуални нарушения, които водели до неговата незаконосъобразност. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено изцяло Решение №22 от 28.05.2021 г. по АНД №510 по описа на РС – Хасково за 2021 г.
В допълнително подадена молба се уточнява, че атакуваното решение било неправилно, поради нарушение на материалния закон, като същото било и необосновано, съгласно чл.209, т.3 от АПК. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, както и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в акта и в наказателното постановление трябвало да се посочи конкретна дата на извършване на нарушението. Видно било от атакуваното НП, че били посочени две дати – на 12.02.2021 г. и на 11.02.2021 г., което било недопустимо. Неправилно РС – Хасково приел, че въпреки, че в диспозитива били посочени две дати, това не било съществено процесуално нарушение. Посочените две дати водели до объркване и неяснота относно конкретната дата на деянието, което пък от своя страна водело до нарушаване правото на защита на нарушителя, а именно да узнае точно за какви факти се цели ангажиране на отговорността му.
Ответникът по касационната жалба, не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №22/28.05.2021 г., постановено по АНД №510/2021 г., Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №21-1253-000053 от 26.03.2021 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на Е.М.Р., за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева.
За да постанови
решението си, районният съд е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не се констатират процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Приел е, че
в конкретния случай се установява извършването на описаните административни
нарушения, като е мотивирал изводите си. Посочил е също, че наложените наказания
за всяко от тези нарушения са правилно определени, в съответствие с
предвиденото в закона.
Обжалваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. След като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил законосъобразни правни изводи, като аргументирано е отговорил на наведените в жалбата срещу НП възражения.
Касационната инстанция споделя становището на въззивния съд, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения, които да водят до неговата отмяна. При съставяне на АУАН и издаване на НП е спазена процедурата, предвидена в ЗАНН. Както в АУАН, така и в наказателното постановление са достатъчно ясно и точно описани нарушенията, обстоятелствата и доказателствата, които ги потвърждават, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита. Налице е и съответствие между АУАН и НП досежно описанието на нарушенията от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложените от административно-наказващия орган санкционни норми съответстват на установените нарушения.
От събраните доказателства пред районния съд безспорно се установява, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място Е.М.Р. е управлявал товарен автомобил марка „О.“, модел „К.“, с рег.№Х….АХ, след употреба на алкохол с отчетена чрез техническо средство концентрация на алкохол в кръвта 1.13 на хиляда. Това му поведение е в нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно която на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Според разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
Както пред районния съд, така и пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства, годни да опровергаят констатациите на административно-наказващия орган. В тази връзка, предвид събраните по делото доказателства, се налага извода, до който е достигнал и районният съд, че в случая по безспорен начин е установено извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Наложените наказания са определени правилно, като размерът им е точно определен в съответствие с нормативно установения.
Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че в НП били посочени две дати, съответно, че неправилно РС – Хасково приел, че това не било съществено процесуално нарушение. Видно е от направеното описание в АУАН и НП, че посоченият час на извършване на коментираното нарушение предхожда часа на извършената с техническо средство проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, но това не обосновава извод за неустановеност и недоказаност на това нарушение. Безспорно е, че изпробването на водача с техническо средство няма как да се осъществи преди управляваното от него МПС да бъде спряно за проверка, като в случая движещия се товарен автомобил е бил спрян за извършване на проверка на 11.02.2021 г. малко преди полунощ, а фактът, че концентрацията на алкохол в кръвта е измерена вече на 12.02.2021 г., в 00:24 ч., след поискано съдействие и пристигане на място на екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, е ирелевантен. В тази връзка, правилно районният съд е приел, че в случая не би могло да се приеме, че е налице допуснато процесуално нарушение, още по-малко такова от категорията на съществените, съобразно въведените критерии за това, а именно накърняване правото на защита на привлеченото към отговорност лице да узнае за какви факти се цели ангажиране на отговорността му. Фактическото описание на нарушението е ясно и прецизно, и дава възможност на нарушителя както да разбере какво нарушение му е вменено да е извършил, така и да реализира в пълен обем правото си на защита срещу него.
По отношение на второто описано в Наказателното постановление нарушение от касационния жалбоподател не са наведени конкретни възражения. Въпреки това, доколкото се моли да бъде изцяло отменено постановеното решение, настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че счита за правилен извода на районния съд за доказаност и на нарушението, описано в т.2 от Наказателното постановление. От доказателствения материал по делото се установява по безспорен начин, че при извършената от полицейските служители проверка на касатора при управление на товарен автомобил марка „О.“, модел „К.“, с рег.№Х….АХ, на посочените в АУАН дата и място, същият не е представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон. По този начин е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, предвидено в разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Нарушението на това задължение е обявено от закона за наказуемо с нормата на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, според която се наказва с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи – свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. С оглед изложеното, правилно в случая е била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора и за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. След извършената преценка относно наложеното наказание, обосновано районният съд е приел, че същото е правилно определено.
При тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд правилно е приложил закона, като е потвърдил наказателното постановление изцяло, и не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №22/28.05.2021 г., постановено по АНД №510 по описа на Районен съд – Хасково за 2021 година.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.