Определение по дело №43/2021 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 260153
Дата: 18 май 2021 г.
Съдия: Живко Павлов Георгиев
Дело: 20213240100043
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.........

 

     Каварненският районен съд, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

 

     Като разгледа докладваното от съдията Гр.Д №43/2021г.на КРС, установи следното:

 

   Депозирана е искова молба от Х.Х.С. срещу Я.Д.Д. и М.Д.Я., като наследници на баща си Д. Я.Д. с правно основание чл.93, ал.3 от ЗЗД. Претендира се солидарно заплащане на сума в размер на 22 500 /двадесет и две хиляди и петстотин/ лева от горепосочените ответници, съгласно подписан между ищеца и наследодателя на ответниците Предварителен договор за покупко – продажба от 17.09.208г.  С разпореждане №260096 / 03.02.2021г. копие от исковата молба, ведно с писмените доказателства към нея са изпратени на ответниците по делото.

   В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор  от ответниците, чрез процесуален представител с който вземат становище. Твърдят, че по отношение на този спор има влязъл в сила съдебен акт и е недопустимо преразглеждане на същия от настоящата инстанция, поради което молят съда производството по делото да бъде прекратено. Сочат, че е един и същ правопораждащия факт, а именно правата се черпят въз основа на същия предварителен договор, поради което влязлото в сила съдебно решение е абсолютна процесуална пречка по смисъла на чл.299 от ГПК, за предявяване на новия иск в настоящото дело. Налице е влязло в сила решение, чиито обективни и субективни предели на действие съвпадат с настоящия правен спор.

  При анализа  на така установените факти и обстоятелства се налагат следните правни изводи:

 Изискани и приложени в настоящото производство са: ДП №69/2019г. по описа на РУ Каварна, Гр.д. №42/2019г. по описа на РС Каварна и Гр.д. №466/2020г. по описа на РС Каварна. Страните са едни и същи и по всички дела – обещателят по предварителния договор Д. Я.Д., починал, заместен от Я.Д.Д. и М.Д.Я. като негови наследници по закон в качеството им на ответници и купувача Х.Х.С. в качеството му на ищец, както и че един и същ е и правопораждащия факт, а именно правата се черпят въз основа на същия предварителен договор.

Съдът в първото по време решение № 260004/12.01.2021г. по Гр.д. №42/2019г. по описа на РС Каварна, влязло в сила на 11.02.2021г. е приел, че предварителния договор е негоден да породи търсените от ищеца последици, тъй като не е сключен от наследодателя на ответниците и по отношение на това основание не са настъпили никакви правопораждащи или правоизменящи факти след влизане в сила на решението, които да се вземат предвид при ново предявяване на иск. На практика с второто решение по същия спор би се е стигнало до ревизирането на мотивите и крайния извод по едно влязло в сила решение, което е недопустимо по силата на чл. 299 от ГПК и независимо дали първото решение е постановено при непълнота на доказателствата, при правилни или грешни изводи, те са били стабилизирани при влизането в сила на решението. Влязлото в сила решение се ползва със сила на присъдено нещо, т.е. то е задължително за страните и за техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в страната. Разрешеният с влязло в сила решение спор не може да бъде пререшаван и това е гаранция за стабилитет на решението и в отношенията между субектите.

   В настоящия случай е налице тъждество в предмета на двете дела. Разглежданият фактически състав има пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата. Правата, които черпи ищеца са от предварителен договор, който е обявен за недействителен – неподписан от продавача. Разрешаването на спора по иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД се явява обусловена претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по настоящия иск – обуславящата претенция. Налице са  предпоставките съгласно разпоредбата на чл. 299 от ГПК, съвпадение между страните, както и обективно тъждество на производствата, идентичност на спора във всичките му части – обективни, субективни и времеви предели /които влизат в понятието обективни предели/.

     В настоящото производство ищецът се е позовал не на новонастъпило обстоятелство, а отново на Предварителен договор за покупко – продажба от 17.09.208г. и както е посочено по - горе, е вече било предмет и е разгледано в приключилото с влязло в сила решение по Гр.д. №42/2019г. по описа на РС Каварна. Предвид изложеното заключава, че така предявеният иск е недопустим и производството по настоящото гражданско дело следва да бъде прекратено.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че следва да прекрати производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.

С отговора на исковата молба ответниците,чрез процесуалния си представител правят искане да им бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и за заплатен адвокатски хонорар по представеното пълномощно.

Съдебния акт с който приключва производството  е определение за прекратяване на същото,поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.93 ал.3 от ГПК.В този случай единственото което постановява закона в чл.78 ал.4 от ГПК е дължимостта на разноските на ответника от страна на ищеца.Хипотезата на чл.78 ал.4 от ГПК  приложима в случаите когато не се разглежда предявения иск по същество и липсва произнасяне на съда по него със съдебно решение е относима към процесния случай  за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.93 ал.3 от ГПК.Разноските на ответниците по настоящото производство,които са неоснователно направени, следва да бъдат понесени от ищеца.Размерът на адвокатското възнаграждение за ползваната от ответниците в процесния случай правна помощ от адвокат се определя при условията на свободно договаряне,като съгласно разпоредбите на чл.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не може да бъде по-малък от  определения от наредбата минимален размер за съответния вид помощ.В конкретния случай размера на адвокатското възнаграждение от 830 лева е определен съгласно чл.7 ал.2 т.4  от сочената Наредба.

         Водим от горните мотиви и на основание чл. 299, ал.2 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

   ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 43/2021 г. по описа на РС Каварна, поради НЕДОПУСТИМОСТ на предявеният иск с правно основание чл. 93, ал.3 от ЗЗД .

  ВРЪЩА исковата молба, ведно с приложенията, на ищеца.

 ОСЪЖДА Х.Х.С. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на основание чл.78 ал.4 от ГПК на Я.Д.Д. ЕГН ********** с адрес *** и М.Д.Я. ЕГН ********** с адрес ***-ответници по гр.дело № 43/2021г. по описа на Каварненски Районен съд сумата от 830/осемстотин и тридесет/ лева,представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

  ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

 

                                          

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………..