№ 83
гр. Велико Търново , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20214001000037 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във
връзка с чл. 432 от КЗ.
С Решение № 260077/ 05.11.2020 г., постановено по гр.д. № 286/ 2020 г.
по описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника ЗК
„УНИКА” АД, ЕИК **********, със седалище в гр. София, да заплати на
ищеца С. Н. И., ЕГН **********, с постоянно местоживеене във Франция,
сумата 40 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от ПТП на 28.05.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.02.2020 г. до окончателното й изплащане,
като е ОТХВЪРЛИЛ иска над сумата 40 000 лева до претендирания размер от
120 000 лева, както и акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава
за периода от 28.05.2016 г. до 05.02.2020 г.; ОСЪДИЛ е ищеца да заплати на
ответника сумата 200 лева – разноски за производството; ОСЪДИЛ е
ответника да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, на адвокат Г.Н. от АК –
1
гр. Габрово възнаграждение в размер на 1 730 лева, както и по сметка на
Русенския Окръжен съд държавна такса в размер на 1 600 лева.
Недоволен от постановеното Решение, в неговата отхвърлителна част,
ищецът С. Н. И., чрез пълномощника си адвокат Г.Н. от АК – гр. Габрово, е
подал въззивна жалба. Навежда се довод за неправилност на решението, в
обжалваните части. Твърди се, че е нарушен принципът на справедливост,
визиран в чл. 52 от ЗЗД, както и че се дължи лихва за забава, считано от
датата на деликта – 28.05.2016 г. Излагат се съображения в подкрепа на
доводите. Искането е въззивният съд да отмени решението, в обжалваните
части и да постанови ново, с което да уважи иска изцяло, ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Претендират
се направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна ЗК
„УНИКА” АД, ЕИК **********, със седалище в гр. София, чрез
пълномощника юрисконсулт Георги Видин, е подала отговор на въззивната
жалба. Изразено е становище за неоснователност на жалбата, като са
изложени доводи в тази насока и е приложен платежен документ за сумата
22 320,88 евро, изплатена на ищеца по негова банкова сметка. Иска се от
въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното с
нея Решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на съдебния акт, в
обжалваните части, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 4906/
11.06.2020 г., от ищеца С. Н. И., ЕГН **********, с постоянно местоживеене
във Франция, чрез пълномощника адвокат Г.Н. от АК – гр. Габрово, с правно
основание – чл. 432 КЗ и с цена на иска – 120 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, която сума представлява разликата между сумата
2
173 000 лева, на колкото ищецът определя размера на причинените му
неимуществени вреди и сумата 53 000 лева, предложена и изплатена от
застрахователя. В исковата молба се твърди, че на 28.05.2016 г. ищецът е
пострадал при ПТП на пътя с. Н.о – с. Червена вода, област Русе, по вина на
Е. С. Б.- водач на лек автомобил „БМВ 320И”, с рег. № Р 15****, с валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, при което е
получил следните увреждания: многофрагментно счупване на черепа;
епидурален и субдурален кръвоизливи в лява челна област, наложили
двукратно отваряне на черепната кухина; контузия на мозъка; изразен
компресионно – дислокационен синдром на главния мозък; колекции от кръв
в леви максиларен и сфеноидален синуси; периорбитална колекция от кръв в
ляво. Ищецът е бил приет в отделението по „Неврохирургия” болницата в гр.
Русе, където е било проведено оперативно лечение на 29.05.2016 г. и на
06.06.2016 г. – краниоектомия. Вследствие на операциите, на главата на
ищеца останал голям белег, коригирането на който било извършено на
14.01.2019 г. във Франция чрез нова операция, с поставяне на титаниева
мрежа. Заради увредените участъци от мозъка на ищеца, са настъпили
усложнения, както и епилепсия, която той лекува и към момента. Вследствие
на ПТП, на ищеца е причинено постоянно разстройство на здравето, с
повтарящи се епилептични припадъци, нарушени говорни и двигателни
функции, понесени силни болки и страдания, неудобства, свързани с честа
необходимост от придружител, поради невъзможността да се обслужва, като
болки ищецът ще продължава да изпитва и в бъдеще, променил се е начинът
му на живот, като всичко това се е отразило и на психиката му. Ищецът
определя посочените по-горе обстоятелства, като причинени му
неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинна връзка с ПТП, които
оценява в размер на 120 000 лева. Посочва, че е предявил пред застрахователя
писмена застрахователна претенция, по която е била образувана щета и
ответното застрахователно дружество предложило да заплати обезщетение в
размер на 53 000 лева, като ищецът отказал заплащането на сумата, но същата
била преведена по негова банкова сметка. Иска се от съда да осъди ответника
да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди вследствие на ПТП в размер на 120 000 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски, включително и
3
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Пред Русенския Окръжен съд е било образувано гр.д. № 286/ 2020 г. по
описа на съда.
В единственото по делото открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца – адвокат Н. е заявил, че подържа предявения иск. В
пледоарията си по съществото на делото адвокат Н. е поискал от съда да
уважи изцяло исковата претенция. В представената писмена защита е
изложил доводи за основателността на иска.
С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил наличието на
валидно застрахователно правоотношение, като е посочил, че доброволно е
изплатил обезщетение в размер на 53 000 лева. Оспорил е размера на исковата
претенция над сумата 53 000 лева и е направил възражение за съпричиняване.
В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на
ответника – юрисконсулт Видин е поискал от съда да отхвърли иска за сумата
над 53 000 лева. В представените писмени бележки е изложил доводи за
неговата неоснователност в частта му за сумата над 53 000 лева.
От фактическа страна се установява следното:
С влязла в сила на 02.07.2019 г. Присъда № 28/ 25.06.2019 г., постановена
по н.о.х.д. № 241/ 2018 г. по описа на Русенския Окръжен съд, съдът е
признал подсъдимия Е. С. Б., ЕГН **********, от гр. Тутракан, за виновен в
това, че на 28.05.2016 г., на пътя с. Н.о – с. Червена вода, област Русе, при
управление на лек автомобил „БМВ 320И”, с рег. № Р 15****, нарушил
правило за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП – управлявайки
автомобила с несъобразена скорост, с което по непредпазливост причинил
средни телесни повреди на П. Ц. С. и С. Н. И., и смърт на Е. Е. Ю. –
престъпление по чл. 343, ал. 4, във връзка с ал. 3, б. „б”, вр. ал. 1, б „в”, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 и чл. 58а, ал. 1 от НК.
Видно от представената, с исковата молба, справка е, че процесният
автомобил към 28.05.2016 г. – датата на деликта, има активна застраховка
„Гражданска отговорност”, което обстоятелство не се оспорва от ответното
застрахователно дружество.
4
Ищецът е отправил към застрахователя писмена застрахователна
претенция на 05.02.2020 г. по реда на чл. 380 от ГПК, което е видно от
представеното копие от застрахователна преписка по делото. С писмо
ответното застрахователно дружество е уведомило ищеца, че е образувана
преписка /щета/ № 17411650004, като е предложило изплащане обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 53 000 лева, с което предложение
ищецът не се е съгласил.
С отговора на исковата молба ответникът е представил платежно
нареждане от 25.02.2020 г. за превеждане по банкова сметка на ищеца, на
сумата 27 098,47 евро.
По искане на ищеца съдът е допуснал извършването на съдебно-
медицинска експертиза /СМЕ/. В заключението си вещото лице д-р И. Х. С. е
отговорило на поставените въпроси, като заключението не е било оспорено от
страните и е било прието от съда.
По делото са допуснати до разпит двама свидетели.
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следния правен извод:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.
За да се уважи иска, с правно основание чл. 432 от КЗ, следва да са
налице предпоставките от сложния фактически състав на деликтната
отговорност, особената предпоставка по чл. 380 от ГПК – писмена
застрахователна претенция до застрахователя, както и валидна застраховка
„Гражданска отговорност”.
Между страните по делото не е било спорно наличието на посочените по-
горе предпоставки, като с отговора на исковата молба и извършеното плащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 53 000 лева, ответното
застрахователно дружество е признало основателността на исковата
претенция до този размер.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
5
В ППВС № 4/ 23.12.1968 г. е посочено, че понятието „справедливост” е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства по делото, които при телесните увреждания могат да бъдат:
характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата,
при които е извършено; допълнителното влошаване на състоянието на
здравето; причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, като
изброяването е примерно.
По делото е допуснато извършването на СМЕ, като вещото лице – д-р И.
Х. С. е посочило в заключението си, че ищецът е получил, в резултат на ПТП
от 28.05.2016 г., следните травматични увреждания: многофрагментно
счупване на черепа; епидурален и субдурален кръвоизливи в лява челна
област, наложили двукратно отваряне на черепната кухина; контузия на
мозъка; изразен компресионно – дислокационен синдром на главния мозък;
колекции от кръв в леви максиларен и сфеноидален синуси; периорбитална
колекция от кръв в ляво, които се намират в пряка причинна връзка с
посоченото по-горе ПТП и се преценяват по медико-биологичния признак,
като разстройство на здравето, временно опасно за живота. Ищецът е бил
приет в болницата в гр. Русе, където е престоял 19 дни, от които две седмици
в интензивното отделение и са били проведени две операции за отстраняване
на колекция от кръв в черепната кухина. Въззивният съд приема, че болките и
страданията на ищеца, при престоя му в болницата и извършените оперативни
намеси, са били с голяма степен на интензивност и представляват причинени
му неимуществени вреди, които подлежат на обезщетение.
След изписването на ищеца от болницата, му е било назначено домашно
лечение за тридесет дни домашен престой, като при болничното лечение и
домашното лечение пострадалият се е нуждаел от чужда помощ при
обслужването, вертикализацията и адаптацията му, които неудобства в бита
също представляват неимуществени вреди, подлежащи на обезщетение.
Вещото лице посочва, че през месец декември 2018 г. е била направена
пластика на костния дефект на черепа на пострадалия ищец в болнично
заведение в Париж, Франция, като в епикризата е отразено, че е имал
припадъци нощем със спазми на дъвкателния мускул. Тези обективни
обстоятелства, включително и наличието на загрозяване, също следва да се
6
вземат предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди.
В заключението по изготвената СМЕ вещото лице посочва, че през месец
ноември 2019 г. ищецът е имал епилептични припадъци, поради което е бил
приет в спешно отделение на Университетските болници в Париж, където
безспорно е доказана епилепсия, като развилото се усложнение – епилепсия, е
в пряка причинно-следствена връзка с травмите, получени при ПТП на
28.05.2016 г. и се преценява по медико-биологичния признак, като постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота. Налице е допълнително
влошаване здравето на пострадалия ищец, което следва да се вземе предвид
при определяне размера на обезщетението.
Разпитаните двама свидетели – майка и брат на пострадалия ищец, чийто
показания въззивният съд кредитира, като обективни и непротиворечиви,
посочват, че преди ищецът е работел във фризьорски салон като фризьор.
Чувствал се добре, ходел на фитнес, бил общителен, имал съпруга – Ф.. След
инцидента и извършените операции,ищецът се променил, имал постоянно
главоболие и ходел с шапка, за да прикрие белега, станал раздразнителен.
Напуснал предишната си работа и започнал да работи в хотел, предоставял
стаи, но впоследствие бил преместен да работи като чистач в хотела, тъй като
говорел бавно и не се чувствал добре. Не можел да кара колело и да шофира, с
оглед състоянието си. Съпругата му го напуснала, защото трябвало да се
грижи за него. Изводът, който може да се направи е за промяна обичайния
начин на живот на ищеца след ПТП от 28.05.2016 г., когато той е бил на 23
години, които обстоятелства също имат значение при определяне размера на
обезщетението.
Следва да се вземат предвид и лимитите на отговорност по чл. 492 от КЗ,
които към датата на ПТП – 28.05.2016 г. са 10 000 000 лева обезщетение за
всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
С оглед на всичко изложено по-горе, въззивният съд намира, че по
справедливост размерът на обезщетението за причинените на ищеца
неимуществени вреди следва да бъда определен на сумата 93 000 лева, от
които 53 000 лева са били изплатени от застрахователя, като за разликата от
40 000 лева искът е основателен, а за сумата над 40 000 лева до
7
претендирания размер от 120 000 лева – искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
С отговора на исковата молба ответното застрахователно дружество е
направило възражение за съпричиняване от пострадалия, тъй като е бил без
поставен предпазен колан. Този въпрос е бил поставен за изясняване от
допуснатата СМЕ, като в открито съдебно заседание вещото лице – д-р С. е
заявило, че и при ползването на колан движението на тялото би било в
същата посока, в резултат на действащите инерционни сили, което води до
извода, че и с поставен предпазен колан ищецът би получил същите
увреждания, поради което въззивният съд намира възражението за
съпричиняване, за неоснователно.
Като е приел, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди е 93 000 лева, като след приспадане на заплатената от
застрахователя сума от 53 000 лева, искът е бил уважен за сумата от 40 000
лева и отхвърлен за разликата до 120 000 лева, първостепенният съд е
постановил правилно Решение, което следва да се потвърди, в обжалваната
отхвърлителна част.
С въззивната жалба е обжалвано и решението, в неговата отхвърлителна
част, относно акцесорния иск за лихва за забава като искането е такава да
бъде присъдена от датата на деликта – 28.05.2016 г.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” в застрахователната сума по чл. 429
КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респективно – предявяване на писмената застрахователна
претенция от увреденото лице пред застрахователя, а не от момента на
увреждането. Следователно, прекият иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане
от застрахователя на обезщетение за забава за периода от 28.05.2016 г. до
05.02.2020 г., е неоснователен и следва да се отхвърли.
Като е отхвърлил иска за заплащане обезщетение за забава, за периода от
28.05.2016 г. до 05.02.2020 г., първостепенният съд е постановил правилно
Решение, което следва да се потвърди, в тази му обжалвана част.
8
Относно разноските:
С оглед оставяне без уважение въззивната жалба, на въззивника не се
дължи заплащане на разноски, включително и адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
С отговора на въззивната жалба, изготвен от юрисконсулт Видин, е
направено искане за присъждане на разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, кое е основателно за сумата 150 лева и
следва да бъде уважено.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260077/ 05.11.2020 г., постановено по гр.д. №
286/ 2020 г. по описа на Русенския Окръжен съд, в обжалваните части.
ОСЪЖДА С. Н. И., ЕГН **********, с постоянно местоживеене във
Франция, да заплати на ЗК „УНИКА” АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. *******, направените разноски по
делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9