№ 293
гр. Ботевград, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20251810200379 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. А. П., с ЕГН **********, чрез адв. К. К. от
САК против електронен фиш серия К №**** издаден от ОДМВР-София, с
който на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.4, вр ал.2, т.4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лева, за извършено от него нарушение по
чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си жалбоподателя моли процесния електронен фиш да бъде
отменен поради незаконосъобразност и неоснователност, като излага че той не
е извършил административно нарушение, доколкото на процесната дата не е
управлявал автомобил с рег. № **** за което е подал декларация по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, но с писмо № УРИ**********/**** г. на ОДМВР – София е
уведомен, че електронният фиш не може да бъде анулиран по преценка на
доказателствата в преписката. Претендира разноски.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се
явява. За него се явява адв. К. от САК, който поддържа жалбата срещу
горепосочения ЕФ и моли да бъде уважена, съобразно изложените доводи в
същата. Претендира направените по делото разноски.
1
Ответната страна ОД на МВР- София редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2
от ЗАНН и писмена защита от гл. юрисконсулт Иванова наказващият орган е
изложил съображения за законосъобразност на процесното НП и
прекомерност на разноските в съдебното производство. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Според процесния ЕФ на 01.02.2025г. в 10:48 часа, в Софийска област,
община Правец, по автомагистрала Хемус, км. 56+500 с посока на движение
към гр.Варна, при ограничение от 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС
Фолксваген пасат, с регистрационен номер ****, е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ARH
CAM S1, при разрешена стойност на скоростта 90 км/ч., е отчетена скорост на
движение на описания автомобил от 121 км/ч, като след приспадане на
допустимата грешка/толеранс от 3 км/% при измерване на скоростта е
установена превишена стойност на скоростта 31 км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № **** г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.
От справката на АИС БДС, която е официален документ се установява,
че на 18.02.2025 г. от ОДМВР – София бил издаден електронен фиш за
налагане на глоба серия К, № ***** за нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Въпросният електронен фиш бил издаден на
жалбоподателя С. А. П. – собственик на превозното средство и му е бил
връчен на 26.02.2025 г. На следващия ден /27.02.2025г./ С. П. декларирал по
реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, че на 01.02.2025 г. в 10: 48 ч. автомобилът с рег.
№ **** е бил във владение на Душка Славова П.а. Към декларацията било
приложено и копие на свидетелството й за управление на МПС. С писмо с изх.
2
УРИ**********/**** г. на ОДМВР – София административнонаказващият
орган е отказал да анулира издадения електронен фиш, с оглед на това, че
лицето, което С. П. е посочил в подадената декларация и представеното копие
на СУМПС не отговарят на снимковия материал, заснет от техническото
средство. Цитираното писмо да е било получено от жалбоподателя на
23.04.2025 г. (преди образуване на настоящото дело).
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на
мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” № *****г.; заповед №
****г. и заповед №****., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен
фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126,
снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта на дата 01.02.2025г., справка за собственост
на МПС; справка-отговор на АПИ, ведно със схема на пътни знаци
ограничаващи скоростта на движение на МПС на АМ Хемус, 56+500 км
посока Варна, писмо изх. УРИ**********/**** г. на ОДМВР – София и др.,
които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и
кореспондиращи по между си.
От справката на АПИ и схемата към нея, изискана и приложена по
делото по служебна инициатива на съда, се установява категорично, че към
датата на извършване на нарушението /01.02.2025г./ при км 56+500 пътното
платно в посока гр. Варна е действал знак „В26” /Забранено е движението със
скорост, по-висока от означената 90км/, монтиран на км 55+600 и обхват на
действие до км 57+160 (1560м). Следователно автоматизираното техническо
средство е монтирано след пътния знак, тоест в зоната на действие на пътния
знак ограничаващ скоростта на движение, поради което следва да се приеме,
че водачът в момента на заснемането е управлявал в рамките на участъка,
касаещ това ограничение.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от
Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея,
се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е
одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на
удостоверението 07.09.2017г. и срок на валидност на същото - 07.09.2027г. По
делото са представени данни за осъществена последваща проверка по
3
смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 10.05.2022г.
Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС.
Обстоятелството, че лекият автомобил, посредством който е извършено
нарушението, към процесната дата жалбоподателят е негов собственик, се
установява от приложената по делото справка за собствеността на МПС-то.
Спазено е било и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532, а
именно направена е била снимка /лист 20 от делото/, отразяваща на
разположението на АТСС на конкретния участък от пътя.
От писмо изх. УРИ**********/**** г. на ОДМВР – София се
установява защо адиминстративнонаказващия орган е отказал на
жалбоподателя да нулира процесия фиш.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима.
Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно
жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по
ЗДвП.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и
4
заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол „ ARH CAM S1, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр.
54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и
заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015
г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните
писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол
на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и
комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския
институт по метрология съгласно удостоверение № 17.09.5126 със срок на
валидност 07.09.2027г. Този документ удостоверява, че преносимата система
за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип № ARH CAM S1, е вписана в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с
което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в
електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за
установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № **** г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Същевременно, използването на мобилното АТСС на
съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл.
10, ал. 1 от наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският
служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства –
идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол,
въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на
задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените
нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
5
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е
относим към описаното в него нарушение.
В случая не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е24, в
каквато насока е била регламентацията на чл. 7 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. до отмяната на нормата, обнародвана в ДВ, бр. 6/2018 г., в
сила от 16.01.2018 г.
В обжалвания ЕФ ясно и недвусмислено е посочено, че нарушението е
извършено от собственика, той е и водач на посочения автомобил – С. А. П..
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед
№ ****г. и заповед №****. на Министъра на МВР образец, носи лимитивно
установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е
редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието,
реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение
на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура,
законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от
съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в
нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни
за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане.
За да е законосъобразно използването на мобилно средство за
видеоконтрол, респ. издаването на електронния фиш, едно от условията за
това е да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., като надлежно се попълни протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система, съгласно приложението. В
случая съшия е надлежно попълнен и приложен по делото, следователно
Съдът приема, че е съставен съответния, задължителен протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система, съгласно
приложението на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР и са спазени
изискванията на чл.10, ал.1 от същата наредба. В него са попълнени всички
необходими реквизити – посочена е структурата – ОДМВР – София, на чиято
6
територия е установено и заснето нарушението, посочена е датата на
използване на същото – 01.02.2025 г., посочено е ясно и недвусмислено
мястото за контрол, посочено е разстоянието от пътния знак с въведено
ограничение до АТСС в метри – 700 метра, както и наличието на дигитална
снимка за временно монтирано АТСС, отразен е режимът на измерване –
"стационарен" и посоката на задействане на АТСС – "приближаващ", посочен
е и номерът на служебния автомобил, в който е било монтирано АТСС. В този
протокол е отразено, че началото на работата на АТСС е в 09: 41 часа и край
на работата – 15: 59 часа, както и първото статично изображение и, както и е
вписано, че за този период от време са установени 410 броя нарушения с това
АТСС. Видно е, че този протокол е попълнен ръкописно и под посоченото
съдържание, изготвилият го Боян Банчев е вписал ръкописно, на
определеното място, името и фамилията си. Обстоятелството, че на
посочената дата, време и място, именно Банчев е работил за превишена
скорост с това АТСС, монтирано на посочения служебен автомобил, съгласно
утвърден часови график, съдът не подлага на каквото и да е съмнение, че
именно този полицейски служител, е работил с това АТТС на посоченото
място, дата и час и че именно той е изготвил и протокола, като ръкописно е
вписал на определеното за целта място името и фамилията си.
Този полицейски служител е бил на работа, по утвърден часови график,
на посочената дата, място и време, именно той е имал право да работи за
установяване на нарушения, свързани с превишена скорост с това конкретно
АТСС, то именно той следва борави с АТСС и да изготви и попълни този
протокол и не е необходимо никакво изрично оправомощаване за това, като
такова изискване липсва и в цитираната по-горе Наредба № 8121-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Въпреки изложеното то въззивният съдебен състав намира, че в хода на
съдебното следствие е допуснато съществено процесуално нарушение,
явяващо се основание за отмяна на обжалвания фиш.
Личната отговорност за извършено административно нарушение е
дерогирана от чл. 188 ЗДвП, който въвежда презумпция за отговорност на
собственика на МПС, който може да обори законовата презумпция по
регламентирания в чл. 189, ал. 5 ЗДвП ред. За наказващия орган не съществува
7
законово разписано задължение да установява кой е действителният водач на
МПС, с което е извършено нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, защото законът
е създал презумпция относно извършителя на нарушението и в тежест на този
презюмиран извършител да обори законовата презумпция с разписаните в
нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП с декларация и свидетелство за управление на
моторно превозно средство на действителния водач. В случая жалбоподателят,
на когото е издаден обжалвания електронен фиш поради това, че той е
собственик на процесното МПС с рег. № **** е подал декларация по чл. 189,
ал. 5 ЗДвП, като е посочил лицето, което е управлявало в посочените в
електронния фиш ден и час и е представил копие на валидно СУМПС.
В съставената декларация жалбоподателят е заявил, че е запознат с
наказателната отговорност, която носи съгласно чл. 313 от НК за
потвърждаване на неистина или затаяване на истина в писмена декларация
подадена пред орган на власт.
В случая административнонаказващият орган не е анулирал издадения
електронен фиш, както повелява разпоредбата на чл. 189, ал. 5, изр. 2 и 3 ЗДвП
– "На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш
по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен
фиш се анулира". Вместо това, АНО е извършил преценка съпоставяйки
данните от декларацията и СУМПС с тези по преписката и по-конкретно със
снимковия материал, заснето с техническото средство.
При подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП АНО не разполага с
възможност за преценка дали да анулира вече издадения електронен фиш.
АНО следва задължително да анулира издадения електронен фиш стига да е
налице подадена декларация с представено копие на валидно към процесната
дата на нарушението СУМПС.
Дори да е налице възможност за АНО да преценява дали посоченото в
декларацията лице съвпада с това заснето от АТСС, то следва да се посочи, че
за лицева идентификация са необходими специални знания, с които нито АНО,
нито съдът разполагат. Това следва е предмет на разследване в едно досъдебно
производство предвид това, че действително на снимковия материал е вижда
мъжки силует, а не силует на жена както е посочено в декларацията под страх
от наказателна отговорност.
Липсата на категорични и безспорни доказателства по отношение на
8
авторството на нарушението водят до извод за необоснованост и
незаконосъобразност на оспорвания ел. фиш, което представлява
самостоятелно основание за неговата отмяна.
По разноските:
Предвид изхода на спора съдът преценява, че е частично основателно
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за процесуално
представителство в размер на 1000 лв. Съдът отчита извършената по делото
работа, сложността на казуса и положените усилия от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя, поради което и като приема разбирането на
СЕС по дело C 438/22, както и направените от ответната страна възражения за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, съдът преценява, че
присъждане на разноски за процесуално представителство в размер на 400 лв.
съответства в достатъчна степен на извършената по делото работа, поради
което в останалата част претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №**** издаден от ОДМВР-София, с
който на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.4, вр ал.2, т.4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на С. А. П., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лева, за
извършено от него нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-София да заплати на С.
А. П., с ЕГН **********, сумата в размер на 400 (четиристотин) лева,
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
9