Р Е Ш Е Н И Е № 192
гр.Пловдив,13.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в публично заседание на осемнадесети
ноември,през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 1552/19г.по
описа на ПдОС, за да се произнесе,взе предвид следното:
Производство по реда на чл.435,ал.3 и 4 от ГПК.
Постъпили са пет жалби,подадени от «Билдекс
Интернешънъл»ЕООД,ЕИК-*********,Т.Г.У.,ЕГН-**********,Г.Т.У.,ЕГН-**********,М.П.К.,ЕГН-**********
и Е.З.К.,ЕГН-********** против Постановление за възлагане на недв.имот от 02.05.19г.по
изп.д.№ 1926/16г.по описа на ЧСИ Петко Илиев,рег.№ 821 и район на действие
ОС-Пловдив,с което е възложен на И. Д. Т. описаният самостоятелен обект с
идентификатор № 56784.522.728.1.7 по КККР,с адм.адрес:**********,представляващ
ГАРАЖ № 2,целият със застроена площ от 24,30 кв.м.,разположен в триетажна
жилищна сграда,построена в дворно място с площ от 576кв.м.,представляващо УПИ X-728 от кв.151-нов,кв.313-стар.
Постановлението се обжалва от длъжника в изп.производство «Билдекс
Интернешънъл»ЕООД,ЕИК-*********,с две идентични жалби,които следва да се
приемат като една жалба.Жалбата е бланкетна,като в същата се посочва само,че
жалбоподателят счита постановлението за незаконосъобразно и неправилно и иска
отмяната му.
От първоначалния взискател по изп.дело «Експресбанк»АД е постъпило
възражение по жалбата на «Билдекс Интернешънъл»ЕООД със становище за
неоснователност на същата и искане да се остави без разглеждане.По същата жалба
е постъпило становище и от Т.Г.У. от
26.06.19г.,който намира както тази
жалба,така и останалите подадени жалби от Г.У. и М.К.,за процесуално допустими и
основателни.Впоследствие,на 27.06.19г.представя друго становище,с което счита
подадената от «Билдекс Интернешънъл»ЕООД жалба за недопустима.
Постъпила е жалба и от Т.Г.У. против същото
постановление в качеството му на присъединен взискател по делото по
отношение само на длъжника «Билдекс Интернешънъл»ЕООД с доводи за неправилност
на атакувания акт на ЧСИ.Твърди,че проведената публична продан е извършена в
нарушение на съдопроизводствените правила,както и че имотът не е възложен по
най-високата предложена цена.Счита,че като присъединен взискател спрямо
длъжника «Билдекс Интернешънъл»ЕООД с вземане,надвишаващо размера на изискуемия
задатък,не е бил длъжен да внася задатък за участие в проданта и неправилно ЧСИ
обявил наддавателното му предложение за недействително поради невнасяне на
задатък от негова страна.
Становище по тази жалба е изразил взискателят «Експресбанк»АД,който я
намира за недопустима и иска да се остави без разглеждане.
Постановлението е обжалвано също и от
Г.Т.У.,наддавач в публичната продан.Същият твърди,че неправилно и незаконосъобразно
не е бил допуснат да участва в проданта,след като е подал надлежно наддавателно
предложение с квитанция за внесен задатък,като същевременно до участие в
проданта били допуснати наддавачи с писмени наддавателни
предложения,несъдържащи законовите реквизити,без да се конкретизират тези
реквизити.При съставянето на протокола от 30.04.19г.ЧСИ не спазил изискването
на чл.492,ал.2 от ГПК да пита три пъти за цена,по-висока с размера на още един
задатък след отразяване на предложената от купувача цена.
Становището на взискателя досежно тази жалба е за неоснователност на
същата.
В деловодството на ЧСИ е депозирана жалба против Постановлението и от М.П.К.
в качеството й на трето лице по см.на чл.435,ал.4 от ГПК,доколкото твърди,че
има запазено право на ползване върху процесния гараж при продажбата на същия на
сина ѝ-длъжника Е.К. и го владее към момента на налагане на възбраната.Възраженията
ѝ се свеждат до това,че не е била
уведомявана за предприетите от ЧСИ изп.действия спрямо имота,както и че няма
данни по изп.дело копие от обявлението
на имота да е качено в сайта на ОС-Пловдив.
Взискателят по изп.дело намира жалбата за недопустима и моли същата да се остави без разглеждане.
Постъпила е жалба против Постановлението за възлагане и от длъжника Е.З.К.
с доводи за ненадлежно наддаване при проданта на имота и невъзлагането му по
най-високата предложена цена.Твърди,че е изминал голям период от време от определянето стойността на имота от в.лице
и приема това за процесуално нарушение
на чл.487 и сл.от ГПК.ЧСИ следвало да определи нова оценка през 2019г.,като
липсата ѝ довела до незаконосъобразно провеждане на наддаването,доколкото
ЧСИ го лишил от възможността да оспори оценката след влизането в сила на изменението на чл.485 от ГПК от 2017г.
Становището на «Експресбанк»АД отново е за недопустимост на жалбата и за
оставянето ѝ без разглеждане като такава.
ЧСИ е представил писмено
становище досежно всяка от подадените жалби.Намира жалбата на «Билдекс Интернешънъл»ЕООД за недопустима,а останалите жалби за
допустими,но неоснователни по подробни съображения,изложени в мотивите му по
чл.436,ал.3 от ГПК.
Пловдивският
окръжен съд в настоящия му състав,като взе предвид оплакванията в жалбите,доводите
и становищата на страните,приема за установено следното:
Жалбите са подадени в срок и са
процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни
поради следните съображения:
Изпълнителното дело е образувано по
молба на взискателя «Експресбанк»АД въз основа на два изпълнителни
листа,издадени на 12.05.16г.на ПдРС и на 14.05.16г.на ПдРС против длъжниците «Билдекс Интернешънъл»ЕООД,»Алегра 2013»ЕООД и Е.З.К..
В хода на изпълнителното
производство е възбранен описаният
по-горе недв.имот,собственост на длъжника К. ,като възбраната е вписана в
СВ-Пловдив на 16.11.16г.Като присъединен
взискател по-късно е конституиран
Т.Г.У. досежно негови вземания само по отношение на длъжника «Билдекс Интернешънъл»ЕООД.
По молба на първоначалния взискател е насрочен опис на гаража,предмет на
атакуваното постановление на 13.07.17г.,като от потокола на описа е видно,че е
възложено на вещо лице да изготви експертно становище за стойността на
имота.Според това становище,постъпило при ЧСИ на 14.07.17г.,пазарната стойност
на гаража е 19000лв.,като при
определянето ѝ е взето предвид
запазеното пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота на жалбоподателката М.К.-майка на
длъжника Е.К..Следва спиране и след това
възобновяване на изп.производство,като са насрочени публични продани на
възбранените по делото имоти,включително и на този,предмет на обжалваното постановление.
Насрочена е първа публична продан на гаража при първоначална цена от
15200лв.за периода 25.03.-25.04.2019г.с отваряне на наддавателните предложения
на 30.04.19г.За тази продан са постъпили единадесет наддавателни предложения в регистратура за публ.продажби
при ПдРС,между които и наддавателни предложения от Т.У. и Г.У..Видно от протокола за обявяване
на постъпилите наддавателни предложения,именно техните две предложения са
обявени за недействителни-това на Т.У. поради невнесен от него задатък и това
на Г.У. поради надхвърляне началната цена с повече от 30 на сто-чл.489,ал.6 от ГПК.
Наддаването при публичната продан се е развило по реда на чл.492,ал.2 от ГПК след като при обявяване на купувача по реда на ал.1 от същия член е
постъпило устно наддавателно предложение от един от купувачите и в крайна
сметка за купувач е обявен И. Т. за сумата от 31 031лв.
1.По отношение на жалбата на «Билдекс Интернешънъл»ЕООД:
Дружеството е длъжник по изп.дело и съгл.разпоредбата на чл.435,ал.3 от ГПК
може да обжалва постановлението за възлагане поради това,че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно
или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.Доколкото
жалбата е бланкетна,след внимателен прочит на
приложените към изп.дело и настоящото такова доказателства,настоящата
инстанция намира,че наддаването при публичната продан е проведено напълно
законосъобразно и гаражът е възложен по най-високата предложена цена,а ЧСИ не е
допуснал нарушения,поради което жалбата
е неоснователна и следва да се остави
без уважение.
2.По отношение жалбата на Т.Г.У.:
Оплакванията на този жалбоподател са за
неправомерното му недопускане до участие в публичната продан.Той правилно не
бил внесъл задатък за участие в същата,тъй като се легитимирал като взискател
по изпълнителното дело,макар и като взискател на друг длъжник,а не на
този,който е собственик на изнесения на публ.продан имот-Е.К.Като присъединен
взискател имал същите права в изп.производство,каквито и първоначалния
взискател-чл.457 от ГПК.
Тези доводи на жалбоподателя не се споделят от настоящата
инстанция.Когато по изп.дело има няколко
длъжника,присъединеният взискател може да е такъв само по отношение на един от
длъжниците,какъвто е настоящия случай.Т.е.макар да притежава качеството на взискател
спрямо един от длъжниците,той не е такъв по отношение на останалите.Така всеки
кредитор,който притежава изп.титул спрямо лице,срещу което вече е образувано
изп.производство,може да се присъедини като взискател по вече образуваното дело и да се ползва от
извършените срещу длъжника изп.действия,но не може да иска прилагане на
изпълнителни способи по отношение на друг длъжник на първоначалния
взискател,спрямо който присъединения взискател не разполага с вземане.Съответно
при постъпване на сума от доброволно плащане или от осребряване на имущество на длъжник по делото,спрямо който
присъединения взискател няма вземане,той няма право да участва в
разпределението на тази сума.
Аналогично е разрешението и в хипотезата на
публична продан на недв.имот,собственост на длъжник по изп.дело,спрямо
който присъединения взискател няма вземане.След като не е негов взискател,макар
и формално да има качеството на взискател по изп.дело,той не е освободен от
задължението да внесе задатък за участие в публичната продан.Или с други думи,
макар Т.У. да има качеството на взискател по делото,той не е
кредитор,респ.взискател на длъжника К.,чието имущество се осребрява-в случая
гаража,предмет на публичната продан.Поради това той не може да участва в
публичната продан на този гараж,собственост на друг длъжник,без да е внесъл
изискуемия се задатък.В случая е видно от протокола от 30.04.19г.,че Т.У. не е
внесъл задатък,той и не твърди да е внасял такъв в жалбата си.Ето защо правилно
ЧСИ е обявил наддавателното му предложение за недействително с оглед
разпоредбата на чл.489,ал.1 от ГПК.
3.По отношение жалбата,подадена от Г.Т.У.:
Същият счита,че неправилно не е
допуснат като наддавач до участие в проведената на 30.04.19г.публична
продан.Бил депозирал надлежно наддавателно предложение,входирано надлежно в
канцеларията на ПдРС с приложена към него квитанция за внесен задатък за
участие в проданта и макар и формално следвало да участва в проданта,като
неправилно ЧСИ приел наддавателното
предложение за невалидно като неотговарящо на условията на чл.489 от ГПК.
По отношение на този довод съдът
намира същия за неоснователен.Разпоредбата на чл.489,ал.6 от ГПК посочва
хипотезите,при които наддавателните предложения са недействителни.Те включват
наддавателни предложения от лица,които нямат право да вземат участие в
публичната продан,предложения за цена под началната,както и
предложения,надхвърляща началната с повече от 30 на сто.В случая видно е от приложеното по изп.дело наддавателно
предложение на Г.У. и от протокола от 30.04.19г.,че същият е предложил цена в
размер на 20 200лв.Началната цена,от която да започне наддаването е
определена в размер на 15 200лв.
Следователно най-високата допустима цена,която може да бъде предложена с
писмено наддавателно предложение съгласно цитираната разпоредба на чл.489,ал.6
от ГПК, е 19 760лв.,представляваща 30 на сто от началната цена.Видно е,че
цената,предложена в наддавателното предложение на жалбоподателя Г.У.,надвишава
този размер.Ето защо правилно ЧСИ е приел наддавателното предложение за
недействително и не е допуснал Г.У. до участие в проданта в съответствие с
чл.489,ал.6 от ГПК.Тази разпоредба е императивна и за нейното спазване ЧСИ
служебно следи.
Досежно другият довод,изложен от този жалбоподател-че процедурата по
провеждане на публичната продан е опорочена,като са приети за валидни от
съдебния изпълнител наддавателни предложения,които не съдържат съответните
законови реквизити,следва да се отбележи,че в жалбата не се посочват конкретни
реквизити,които да липсват в приетите за валидни наддавателни предложения.При
проверка на същите настоящата инстанция
не констатира липсата на законови реквизити.Такава констатация е направил и
ЧСИ,извършвайки проверка на валидността на наддавателните предложения,отразена
в протокола от 30.04.19г.
Не се установява и твърдението в
жалбата,че съгл.разпоредбата на чл.492,ал.2 от ГПК в проведената публична
продан ЧСИ не бил попитал три пъти има ли желаещи да предложат по-висока цена с
размера на още един зцадатък след отразяването на предложенията за купувач на
имота в протокола.Видно е от самия протокол,че ЧСИ стриктно се е съобразил с
разпоредбата на чл.492,ал.2 от ГПК при
проведеното устно наддаване.След всяко такова устно направено наддавателно
предложение,направилият го наддавач се е
подписвал.При последното направено наддавателно предложение от
наддавача,обявен впоследствие за купувач,ЧСИ
трикратно е попитал има ли желащи да предложат по-висока цена с размера на още един задатък и това е
отразено в протокола.Самият протокол представлява официален удостоверителен
документ и изложеното в него по никакъв начин не се опровергава от наличните
доказателства по делото.Ето защо и тази жалба като неоснователна следва да се остави
без уважение.
4.По отношение на жалбата,подадена
от М.П.К.:
От доказателствата по делото е видно,че в полза на М.К. е учредено вещно
право на ползване върху процесния гараж по силата на нотариалния акт,с който
нейният син-длъжникът Е.К. е придобил собствеността върху имота.Третите
лица,засегнати от принудителното изпълнение,са легитимирани да бранят правата и
законните си интереси,но разпоредбата на чл.435 от ГПК легитимира предметния
обхват на действията на съдебния изпълнител,които могат да бъдат обжалвани
от трети лица в изпълнителния
процес.В ал.4 на чл.435 от ГПК се
посочва,че трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само
когато изпълнението е насочено върху вещи,които в деня на запора/възбраната се намират във владение на
това лице.В конкретния случай жалбоподателката К. не твърди,че е собственик на
процесния гараж към датата на възбраната му,но поддържа,че го владее към деня
на възбраната.Следва да се отбележи,че от значение за процесуалната защита
на третото лице е не само владението
като фактическо състояние,но и собствеността на обекта на принудителното
изпълнение,затова и чл.435,ал.4,изр.последно от ГПК постановява,че жалбата не
се уважава,ако се установи,че вещта е била собствена на длъжника при налагане
на възбраната.А по делото собствеността на длъжника К. върху гаража е
категорично установена,не се и оспорва от жалбоподателката.При това положение
само на това основание жалбата на М.К. е
неоснователна,тъй като към момента на извършване на принудителното действие
собственик на вещта (гаража) е длъжникът по изпълнението К.,а не тя като трето лице.
5.По отношение жалбата на длъжника Е.К.:
С жалбата се навеждат оплаквания за
незаконосъобразно определяне на началната цена за провеждане на
публичната продан от съдебния изпълнител във връзка с измененията на
процесуалния закон и продължителното време от определяне на цената от вещото
лице,свързана с промяна в конюнктурата за този продължителен период от момента на описа до провеждането на
проданта.Целта на жалбоподателят е да обоснове ненадлежност на наддаването в
проведената публ.продан поради неправилно и незаконосъобразно определяне на
началната цена,от която да започне наддаването.
Изложените съображения са неоснователни.Съгласно т.8 от ТР № 2/26.06.15г.на
ВКС по т.д.№ 2/2013г.на ОСГТК постановлението за възлагане може да се обжалва
само поради това,че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно
или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.Т.е.в обема на проверката за
законосъобразност на публичната продан по реда на чл.435,ал.3 от ГПК се включват само:
действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни
предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с
право на изкупуване,както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при
провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана
стъпка.Тези действия са част от наддаването и тяхното надлежно извършване
подлежи на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане.Връчването на
поканата за доброволно изпълнение,оценката на имуществото и разгласяването на
проданта подготвят,но не са част от наддаването,поради което те излизат извън
предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане.Така извън
обхвата на това обжалване остава оценката на имота и определянето въз основа на
нея на начална цена.Към момента на изготвянето на оценката на
имотите-представянето на експертиза от в.лице Н.Г. на 14.04.17г.,действащата
към този момент законова уредба изобщо не е предвиждала за страните в
производството възможност да искат повторна оценка на имот,като дори на съдебния изпълнител е дадено правото сам
да определя началната цена.Разпоредбата,която позволява искането на повторна
оценка на имота-чл.468,ал.4 от ГПК,влиза в сила с изменението на ГПК (ДВ,бр.86
от 27.1017г.).Съобразно измененията в тази разпоредба и доколкото не е била
извършена публична продан на имота,ЧСИ е съобщил на страните заключението на
вещото лице,вкл.на жалбоподателя К. със съобщение,връчено му лично
19.01.18г.При това положение К. е разполагал с възможността,дадена му от новата
уредба на чл.468,ал.4 от ГПК да оспори заключението на вещото лице,от която
обаче не се е възползвал,както впрочем и останалите страни по изп.дело и
съдебният изпълнител правилно е определил началната цена при проведената
публ.продан въз основа на
оценката,дадена от вещото лице в заключението му от 14.07.17г.
Дори и да се приеме обаче,че началната
цена при наддаването е била занижена,това в крайна сметка не е от съществено значение,тъй като в случая
проданта се е провела при голям брой писмени наддавателни предложения (11 на
брой),след което е проведено и устно наддаване,при което продажната цена е
достигнала пазарната,надвишавайки два пъти началната цена.Следователно не се е
стигнало до продажба на имота на цена,по-ниска от реалната,както твърди
жалбоподателят,дори и да се приеме,че действията на ЧСИ по определянето на
началната цена са били незаконосъобразни,а това не се установява по делото.В
крайна сметка е постигната целта на принудителното изпълнение при публична
продан да се достигне максимално висока цена на имота.
В жалбата се твърди също,че не може да
се установи дали наддавателното предложение,подадено от спечелилия проданта
купувач е подадено в регистратурата за
публични продажби при ПдРС,тъй като върху запечатания плик,в който е било
поставено наддавателното предложение,не бил поставен печат с посочване на
входящия номер,под който е заведено предложението.Така била нарушена
разпоредбата на чл.489,ал.4 от ГПК,съгласно която предложенията се подават в канцеларията на районния съд и
това се отразява във входящия регистър.
От приложеното по изп.дело на
л.1062-1063 писмено наддавателно предложение на И. Д. Т. и плика,в който се е
намирало то е видно,че върху самият плик има поставен печат от Регистратура при
ПРС с надлежно отбелязан вх.№ 833/25.04.19г.,както и отбелязване от
регистратора,че това наддавателно предложение се отнася до изп.дело № 1926/16г.Предвид
горното оплакванията на К. във връзка с
надлежното подаване на наддавателното предложение на Тачев в регистратурата на
ПдРС,са неоснователни.
С оглед на изложеното по отношение на
подадените жалби,съдът намира,че не са налице условия за отмяна на атакуваното постановление за
възлагане,като не се доказаха наведените в жалбите твърдения за незаконосъобразност на същото.Поради горното жалбите като неоснователни
следва да се оставят без уважение.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователни жалбите на «Билдекс
Интернешънъл»ЕООД,ЕИК-*********,Т.Г.У.,ЕГН-**********,Г.Т.У.,ЕГН-**********,М.П.К.,ЕГН-**********
и Е.З.К.,ЕГН-********** против Постановление за възлагане на недв.имот от
02.05.19г.по изп.д.№ 1926/16г.по описа на ЧСИ Петко Илиев,рег.№ 821 и район на
действие ОС-Пловдив.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: