Решение по дело №447/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			07.10.2019
					Дупница

 

Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	02.10.		2019

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Сашка Вукадинова

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		447		2019

 

                                дело №                          по описа за                    г.

 

„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Станчева и Мартин Деспов, е предявило срещу К.В.И., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца: 600 лв. – главница по договор за заем № 100493 от 14.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението; 50, 92 лв. - договорна лихва; 301, 48 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 190, 48 лв. - неустойка за предсрочна изискуемост; 120, 94 лв. - лихва за забава за периода от 20.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че на 14.12.2016 г. между "Сити кеш" ООД, като заемодател и К.В.И., като заемополучател, е сключен договор за паричен заем № 100493, съгласно който кредиторът е отпуснал на ответника паричен заем в размер на 600 лева. С подписването на договора ответникът удостоверил получаването на заемната сума, като се е задължил да върне сума в размер на 650, 92 лв., ведно с договорната лихва – 50, 92 лв., на 4 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 162, 73 лв., в периода 13.01.2017 г. – 13.04.2017 г.

Съгласно договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави обезпечение на задълженията си - поръчител физическо лице, валидна банкова гаранция, запис на заповед залог на движимае вещ или ипотека. Заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, поради което е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 301, 48 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 4 равни вноски, всяка в размер на 75, 37 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.

Ответникът е забавил плащането на две погасителни вноски, поради което на основание чл.7, ал.4 от договора е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на дължимите суми на 20.01.2017 г. – падежът на втората погасителна вноска, и заемателят е начислил договорената в чл.7, ал.4 неустойка в размер на 190, 48 лв.

Заемателят дължи и законна лихва за забава за периода от 20.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 120, 94 лева.

Ответникът не е извършвал плащания по договора, поради което задължението възлиза на 1263, 82 лв., от които: 600 лв. – главница; 50, 92 лв. - договорна лихва; 301, 48 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 190, 48 лв. - неустойка за предсрочна изискуемост; 120, 94 лв. - лихва за забава за периода от 20.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

На 31.10.2017 г. всички вземания по описания договор били прехвърлени от "Сити кеш" ООД – цедент, на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. Направено е искане уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, да бъде връчено заедно с нея. 

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 2208/2018 г. по описа на ДРС и е издадена заповед за изпълнение. Впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител, с който се оспорват предявените искове. Направено е възражение за нищожност на клаузите за неустойка, за лихва за забава и за договорна лихва поради противоречие с добрите нрави и като неравноправни клаузи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Ищецът е представил договор за заем № 100493 от 14.12.2016 г., сключен между "Сити кеш" ООД и К.В.И., с размер на заема 600 лв., с годишна лихва 40, 08 % и ГПР 49, 159 %, обща сума за плащане 650, 92 лв. Договорено е връщане на заема на 4 равни вноски, всяка в размер на 162, 73 лв., дължими съгласно приложения погасителен план на 13.01.2017 г., 13.02.2017 г., 13.03.2017 г. и 13.04.2017 г. В чл.6 е уговорено задължение за предоставяне на обезпечение, при неизпълнение на което в чл.8 е уговорена неустойка в размер на 301, 48 лв., чието заплащане е разсрочено за срока на договора. В чл.7, ал.4 е уговорено настъпване на автоматична предсрочна изискуемост /съобразно приложените Общи условия – чл.10, т.е. при неплащане на две месечни вноски/ и начисляване на неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 20 % от непогасените главница, договорна лихва и неустойка по чл.8 от договора. Съгласно чл.7, ал.1 от договора при забава е дължимо обезщетение в размер на законната лихва; в чл.4, ал.1 изрично е посочено, че с подписването на договора заемателят потвърждава получаването на сумата по заема и се задължава да я върне.

Ищецът е представил и договор за цесия от 31.10.2017 г., сключен със "Сити кеш" ООД /цедент/ за прехвърляне на вземания, включително по процесния договор, видно от приложението към договора; пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците за цесията и уведомление до ответника.

Приложено е ч.гр.д. № 2208/2018 г. по описа на ДРС, по което са дадени указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2208/2018 г. по описа на РС – Дупница. Ищецът следва да докаже, че вземането е съществувало в полза на цедента за претендирания период: сключването на договора за заем, предаването на сумата по договора, поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума; наличието на договорни клаузи за неустойка и наличието на предпоставките за тяхната дължимост.

С доклада по делото е прието за безспорно сключването на 14.12.2016 г. между "Сити кеш" ООД, като заемодател и К.В.И., като заемополучател, на договор за паричен заем № 100493, съгласно който кредиторът е отпуснал на ответника паричен заем в размер на 600 лева. Съгласно изричната разпоредба на чл.4, ал.1 от договора с подписването му клиентът потвърждава получаването на сумата по кредита.

Изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД предишният кредитор да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането цели да предотврати погрешно извършване на плащания на цедента. В конкретния случай такива плащания не са налице, поради което е ирелевантно неуведомяването на ответника за цесията преди завеждане на иска. Към исковата молба е приложено уведомление до него, като с връчването на исковата молба и приложенията уведомяването за цесията е извършено надлежно - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК. Връчването чрез особен представител е равносилно на връчването лично на страната – чл.45, изр.2 ГПК. Цесията легитимира ищеца като носител на претендираното вземане.

Неоснователно е възражението, че клаузата за договорна лихва е нищожна на основание чл.21, ал.1 ЗПК, тъй като размерът на ГПР отговаря на изискването на чл.19, ал.4 ЗПК.

Основателно е възражението, че клаузата за неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП. Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. В случая уговорената неустойка не е във връзка с изпълнението на задължението на заемателя да върне заетата сума, а с допълнително поето задължение за предоставяне на обезпечение; неизпълнението на това допълнително задължение не означава автоматично неизпълнение на основното задължение по договора, респ. – настъпване на каквито и да е вреди за заемодателя. Поради това уговореният размер на неустойката - 301, 48 лева, при получен заем в размер на 600 лв., е необосновано висок. Посочената клауза не е уговорена индивидуално и е нищожна съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП.  

Основателно е възражението за неоснователност на претенцията за неустойка за предсрочна изискуемост. Ищецът се позовава на предвидената в Общите условия автоматична предсрочна изискуемост на вземанията по договора при неплащане на две месечни вноски, като твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила на 20.01.2017 г. – падежът на втората погасителна вноска. Видно от представения погасителен план, не е уговорено плащане на посочената дата; погасителните вноски са били дължими на 13.01.2017 г., 13.02.2017 г., 13.03.2017 г. и 13.04.2017 г. Към 20.01.2017 г. не са били налице предпоставките за предсрочна изискуемост на вземанията на ищеца, поради което така формулираната претенция е неоснователна.

По делото не е спорно, че ответникът не е извършвал никакви плащания, поради което е основателна претенцията за обезщетение за забава, но не от датата, посочена в исковата молба - 20.01.2017 г., а от падежа на последната вноска - 13.04.2017 г., до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 01.11.2018 г. Изчислено с калкулатор за законна лихва, обезщетението възлиза на 94, 68 лв.

Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен частично чрез признаване по отношение на ответника съществуване на вземането на ищеца за сумите: 600 лв. – главница по договор за заем № 100493 от 14.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 01.11.2018 г., до окончателното изплащане на задължението; 50, 92 лв. - договорна лихва; 94, 68 лв. - лихва за забава за периода от 13.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.11.2018 г. Искът за признаване по отношение на ответника съществуване на вземането на ищеца за сумите 301, 48 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 190, 48 лв. - неустойка за предсрочна изискуемост, и лихва за забава за периода от 20.01.2017 г. до 13.04.2017 г., следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по водене на делото /за държавна такса – 224, 72 лв., юрисконсултско възнаграждение – 100 лв., възнаграждение на назначения особен представител на ответника – 316, 60 лв./ съразмерно с уважената част от исковете в размер на 378, 38 лв.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 2208/2018 г. по описа на ДРС /в размер на 25, 28 лв. – държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно с уважената част от исковете в размер на 44, 42 лв.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.В.И., ЕГН **********, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумите: 600 лв. – главница по договор за заем № 100493 от 14.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 01.11.2018 г., до окончателното изплащане на задължението; 50, 92 лв. - договорна лихва; 94, 68 лв. - лихва за забава за периода от 13.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.11.2018 г.; ОТХВЪРЛЯ иска за установяване по отношение на ответника съществуване на вземане на ищеца за сумите 301, 48 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 190, 48 лв. - неустойка за предсрочна изискуемост, и лихва за забава за периода от 20.01.2017 г. до 13.04.2017 г.

 ОСЪЖДА К.В.И., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, разноски по водене на делото в размер на 378, 38 лв. съразмерно с уважената част от иска, както и разноски по ч.гр.д. № 2208/2018 г. по описа на ДРС в размер на 44, 42  лв. съразмерно с уважената част от иска.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

                                      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: