Р Е
Ш Е Н
И Е
№
466 17.06.2018 г. град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тридесети май две хиляди и осемнадесета
година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
Съдебен секретар Стойка Стоилова,
като разгледа докладваното от съдията
докладчик МАВРОДИЕВА
гражданско дело № 9 по описа за 2019 година, за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от С.И.Г., чрез адв. С.П. против Прокуратура на Република България - гр. София, с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, с цена на иска 30 000
лева.
Ищецът твърди в исковата си молба, че РП
– Гълъбово образувала ДП, като с постановление срещу него било повдигнато
обвинение по чл.343в, ал.2 НК. След приключване на разследването РП –Гълъбово
внесла обвинителен акт срещу него в РС – Гълъбово за това, че извършил
престъпление на 11.04.2016г. по чл.343в, ал.2 НК. Образувано било НОХД по описа
на РС – Гълъбово и с присъда от 11.04.2017г. по делото бил признат за невиновен
и оправдан. Представителят на РП –Гълъбово изготвил протест, вследствие на
което било образувано ВНОХД в ОС – Стара Загора и с влязло в сила решение от
12.10.2017г., присъдата била потвърдена.
За времето, през което срещу него се водило наказателно производство бил
с наложена мярка за неотклонение „подписка“ от 11.04.2016г. до 12.10.2017г.
Претърпял изключителни болки и страдания, изразяващи се в емоционално,
психическо и физическо страдание, от това, че не може да реализира трудови
доходи и да помага на семейството си. Самият факт, че имало образувано НП срещу
него, му действало изключително негативно и водило до физическо и психическо
страдание. Този факт се разгласил в населеното място, където живеел и по този
начин уронил престижа, достойнството и честта на него и семейството му. Много
трудно било човек да възстанови доверието у хората. Въпреки обясненията му,
много хора не му повярвали, че била станала грешка. Трудно му било да обясни на
близките си, че бил невинен и че това е грешка. Голяма част от клиентите му,
разбирайки факта за образувано НП го отбягвали.
Моли съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените от него
нематериални вреди, болки и страдания, чувство на безсилие и онеправданост,
злепоставяне пред обществото, колеги, близки и приятели, стрес, притеснение,
тревожност и загуба на самочувствие, изгубване на доверие в институциите,
отражение върху емоционалното и психическо състояние, безсъние, загуба на
многобройни часове от живота му по участие в НП, в резултат на образуваното ДП
№ 109 /2016г. по описа на РУП –Гълъбово и водените съдебни производства от
17.10.2016г. до 12.10.2017г. в размер на
30 000 лв., законната лихва от датата на признаването му за невиновен –
12.10.2017. до окончателното заплащане, както и разноските по делото.
В съдебно заседание, чрез пълномощника
си адв. С.П. поддържа иска. Счита, че от събраните по делото доказателства подкрепят
изложеното в исковата молба и не са налице доказателства в обратния смисъл.
Моли да се постанови решение, с което да се уважи иска. Излага кратки
съображения в писмена защита от 04.06.2019г.
Ответникът Прокуратурата на Р България,
чрез В.К.– прокурор в ОП – Стара Загора оспорва иска по основание и размер.
Сочи, че тежестта на доказване била на ищеца и той следвало да представи
доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, както и за
наличие на причинно – следствена връзка между неимуществените вреди и
обвинението. В случая не били ангажирани доказателства, установяващи
действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от действия на
Прокуратурата. Недоказани били твърденията му за претърпени вреди и за
съществуващата пряка причинна връзка между тях и дейността на длъжностни лица
при Прокуратурата. Не били представени доказателства органи на Прокуратурата на
РБългария да били извършвали спрямо последния действия извън правно
регламентираните в хода на наказателното производство. Недоказани били
твърденията на ищеца за вреди от наложената най - лека мярка за неотклонение -
„подписка“ за отрицателно въздействие
върху материалната и духовна сфера на ищеца. Претендираното обезщетение било
изключително завишено и не съответствало на принципа на справедливост, на
икономическия стандарт в страната, нито трайната съдебна практика по аналогични
случаи, поради което оспорва иска по размер като прекомерно завишен. Сочи, че в
случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ, от значение
било как обвинението в извършване на престъпление се отразило върху здравето,
личния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения. Паричното
обезщетение за моралните вреди, следвало да съответства на необходимото за
преодоляването им и не била проява на справедливост, а било в дисхармония със
справедливостта, определяне на парично обезщетение по – голямо от необходимото
за обезщетяване на претърпените вреди. Изложените обстоятелства в исковата
молба не сочили на необичайно претърпени неудобства от воденото НП, проведено в
разумен срок в рамките на година и половина за двете фази на процеса. Спрямо
ищеца била наложена най – леката мярка за неотклонение, обвинението било за
престъпление, което не е тежко по смисъла на закона и с минимален брой
процесуални действия с участие на ищеца, поради което претенцията не съответствала
на продължителността, интензитета и тежестта на наказателната репресия на
воденото производство. Освен това интензивността на твърдените от ищеца болки и
страдания била значително по – ниска от обичайните, тъй като голяма част от
претендираните морални вреди следвало да се свържат с множеството предишни
осъждания на ищеца. Прави възражение по чл.5, ал.1 ЗОДОВ, срещу претендирането
на обезщетение за вреди от горното НП, тъй като същото било образувано и водено
поради изключителна вина на ищеца, с оглед на неговото поведение като водач на
МПС и множеството нарушения и адм. наказания по ЗДвП. Алтернативно моли да се
приеме, че ищецът е допринесъл за увреждането по чл.5, ал.2 ЗОДОВ. Възразява
срещу претендираните разноски за адв. възнаграждение, доколкото делото не се
отличава с голяма фактическа и правна сложност.
В съдебно заседание прокурор Караколева взема
становище за неоснователност и недоказаност на иска по основание и размер. Моли
да бъде отхвърлен. Моли да се приеме, че ищецът е виновен и е допринесъл за
образуването на наказателното производство срещу него. Алтернативно, че е
съпричинил и следва да носи отговорност. Претендираното обезщетение е
свръхзавишено и несправедливо. Излага подробни съображения в хода на устните
състезания в подкрепа на твърденията си.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира за установено следното:
От приложените по делото ДП № 109/2016г. на РУП – Гълъбово,
пр.пр.294/2016г. на РП – Гълъбово, НОХД № 199/2012г. на РС – Гълъбово, НОХД № 296/2016г. по описа на РС – Гълъбово и
ВНОХД № 1129/2017г. на ОС – Стара Загора, се установява, че по докладна записка
от 04.05.2016г. от Георги Йорданов – служител в РУП- Гълъбово на 19.05.2016г. е
образувано производство срещу С.И.Г., № 109/2016г. по описа на РУ „Полиция“ гр.Гълъбово.
Наказателното производство е образувано затова, че на 11.04.2016г. в гр.Гълъбово С.И.
е управлявал МПС – лек автомобил „БМВ“, с рег. № ЕВ 1744 АН без съответно
свидетелство за управление в едногодишен срок от наказанието му за такова
деяние с НП № 15-0447-000315/29.12.2015г. на РУ Гълъбово, влязло в сила на
28.01.2016г. – престъпление по чл.343в, ал.2 НК. С постановлението от 19.05.2016г.
на РП – Гълъбово, разследването е възложено на разследващ полицай при РУ –
Гълъбово. С постановление от 24.06.2016г., ищецът С.И.Г. е привлечен като
обвиняем по досъдебно производство № 109/2016г. по описа на РУ - Гълъбово, за
извършено престъпление от общ характер по 343в, ал.2 НК, изразяващо се в това,
че на 11.04.2016г. в гр.Гълъбово е управлявал МПС – лек автомобил марка „БМВ“,
с рег. № ЕВ 1744 АН без свидетелство за управление в едногодишен срок от
наказването му по административен ред с
НП № 15-0447-000315/29.12.2015г. на Началник РУ - Гълъбово, влязло в сила на
05.02.2016г.за управление на МПС без съответно свидетелство за управление. Взета
е мярка за неотклонение „Подписка" на обвиняемия С.И.Г.. Досъдебното
производство е внесено в Районна прокуратура - Гълъбово със заключително мнение
на водещият разследването полицай, за предаване на съда на обвиняемия Г., за
престъпление по чл.343в, ал.2 НК. По обвинителен акт на РП - Гълъбово от 27.07.2016г. на същата дата е образувано
е НОХД № 199 по описа за 2016г. на Гълъбовския районен съд. С определение в
съдебно заседание на 07.09.2016г., съдът е прекратил съдебното производство и е
върнал делото на РП – Гълъбово за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения. По обвинителен акт от 17.10.2016г. на РП - Гълъбово, на 18.10.2016г.
е образувано НОХД № 296/2016г. по описа на РС – Гълъбово. С присъда от
11.04.2017г. районният съд е признал подсъдимия С.И.Г. за невиновен по
повдигнатото му обвинение и го е оправдал. По протест на РП – Гълъбово е
образувано ВНОХД № 1129/2017г. по описа на ОС – Стара Загора, по което с
решение № 135 от 12.10.2017г. е потвърдена присъдата на РС – Гълъбово.
Решението е влязло в сила на същата дата – 12.10.2017г.
От представените от ответника писмени доказателства: Наказателни постановления от 29.12.2015г.,
18.07.2016г. и 04.08.2016г. на ОД на МВР - Стара Загора, Справка за нарушител/
водач на С.И.Г. от 07.03.2019г. – 14 листа; Наказателно постановление от
18.08.2015г. на ОД на МВР – Хасково, Наказателно постановление от 30.07.2015г.
на ОД на МВР - Хасково и Наказателно постановление от 10.04.2018г. на ОД на МВР
–Хасково е видно, че ищецът е чест нарушител на ЗДвП, за което са му съставяни многократно
наказателни постановления, част от които касаят нарушение – управление на МПС
без свидетелство за управление.
От представената по
делото справка за съдимост на С.И.Г. *** се установява, че по НОХД № 599/2000г.
на РС – Раднево, в сила от 13.12.2000г., ищецът е осъден на основание чл.197,
т.3, вр. чл.195, ал.1, т.3 4 и 5 НК на лишаване от свобода за срок от 6 месеца,
като наказанието е отложено за срок от 3 години; по НОХД № 2/2001г. с
определение в сила от 03.01.2001г. на РС – Раднево, на същото основание е
осъден на наказание лишаване от свобода за срок 1 година, на основание чл.66 НК
изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок 3 години; по АНД в
сила от 10.04.2008г. на РС – Гълъбово, ищецът е наказан с глоба в размер на
2000 лв. за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 НК; по НОХД № 251/2011г. на
РС – Харманли, в сила от 05.07.2011г. на основание чл. 354а, ал.5, вр. ал.3,
т.1 и чл.54 НК му е наложена глоба в размер на 500 лв.; по НОХД № 379/2012г. на
РС – Харманли с присъда от 11.11.2013г. на основание чл.339, ал.1 и чл.54 НК
ищецът е осъден на 3месеца лишаване от свобода, като наказанието е отложено с
изпитателен срок от 3 години; по НОХД № 558/2012г. на РС – Харманли, в сила от
11.06.2014г. на основание чл.354, ал.3 т.1 НК на 5 месеца лишаване от свобода,
като е постановено наказанието да се изтърпи при първоначален „строг“ режим в
затворническо общежитие от закрит тип или затвор, което наказание е изтърпял,
считано от 28.01.2014г.
За изясняване на делото от фактическа
страна са допуснати гласни доказателства чрез разпит на свидетели. От
показанията на свидетеля И.Г.Д. -
баща на ищеца се установи, че след делото се синът му се променил коренно.
Притеснил се от обвинението и започнал да се кара с родителите си и с жена си. Споделил
на баща си, че го викали полицаите и се изплашил много. Скандалите в
семейството на сина му тревожили родителите. Свидетелят твърди, че живеели заедно със сина
си в една къща на два етажа. Родителите му били на първия етаж, а сина им, със
семейството си - на втория етаж. Синът му има семейство, жена и две деца. Семейството
било отлично, но като станало това и го набедили С. се променил. Набеждаването се отразило лошо на сина му. С. започнал
да не се прибира в къщи, да се кара със жена си. Лошо се отразило на
поведението на сина му. Не обръщал внимание на децата. Жена искала да го напусне.
Жена му и децата били стресирани от станалото и поведението на С.. Всички
съседи и познати забелязали промяната у сина му. Синът му имал сервиз, в който
работил боядисвал коли, заедно със свидетеля. Като му повдигнали обвинението,
клиентите започнали да го отбягват и това се отразило много на работата му. С.
бил добре здравословно преди обвинението, но след това се изнервил, което се
отразило на отношението му към семейството. Сега нещата били по - спокойни,
запазило се семейството на сина му. Работата на С. не била както преди, намаляла.
Имал клиенти в сервиза, но не както по-рано. Синът му не би добре психически от
случилото се. Знае, че бил съден преди С. като млад, за младежки неща. Осъждан
бил и няколко месеца лежал в затвора Стара Загора.
Свидетелката Н.С.Д. - майка на ищеца С.Г. установява, че живеят със семейството на сина си в къща на
два етажа, в едно домакинство. На първия етаж тя и съпруга й, а на втория етаж
– сина им със семейството си. С. има жена и две деца. Преди две години го
извикали в МВР, затова, че карал колата. Тогава С. нямал книжка. Преди да мине
делото, синът им се променил от обвинението. Взел да се кара с баща си,
притеснявал се и се карал с жена си. Не бил добре. Приемал лекарства. Сега вече
бил по-добре. Имали големи притеснения, защото от обвинението много се променило
отношението му към тях и семейството му. Отговарял, не бил такъв, както преди
обвинението. Снахата също била притеснена от промяната на С., децата им - също.
В сервиза хората и съседите също забелязали, че С. е променен. Започнал да приема
лекарство лексотан, за да се успокои и да не се притеснява. След като минало
делото, бил по-спокоен. На лекар ходил. Лекарите му предписали това лекарство
лексотан и други по – слаби таблетки. Лекували го и по знахари и баби. Лели му
куршум три пъти, докато се оправи. Притеснявали се за здравето му. В момента
като му повдигнали обвинението, синът им не живеел при родителите си, а при жена
си. Свидетелства, че С. е бил съден преди и лежал няколко месеца в Затвора –
Стара Загора. По това обвинение бил оправдан. Доказало се, че той не бил карал
колата и сега се чувствал добре. Приемал пак лекарства, но от по- слабите, успял
да запази семейството си. Вече две –три години живеел при тях, със семейството си.
Предишния път, когато се водило наказателно производство С. не се чувствал толкова
зле. Преди приемал лекарства на билкова основа.
Докато бил в затвора, сервизът не работил. Много хора се отдръпнали, но
постепенно нещата се възстановявали.
При така установените факти и обстоятелства по делото,
могат да се направят следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите
на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Не
се спори, че на ищецът е било повдигнато обвинение за извършено престъпление,
за което НК предвижда наказание лишаване от свобода. Безспорно е също, че
наказателното преследване срещу ищеца е започнало на 24.06.2016 г., с
привличането му като обвиняем в наказателно производство и е приключило на 12.10.2017
г., с влязло в сила Решение № 135/ 12.10.2017г., постановено по ВНОХД № 1129/2017г.
по описа на Старозагорския окръжен съд.
Съдът намира, че е
налице фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ - незаконно обвинение в извършване на
престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. В хода на делото се установи от събраните доказателства, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди, свързани с воденото срещу него
наказателно производство.
Безспорно се установи, че периода, в
който е започнало и приключило наказателното производство с влязъл в сила
съдебен акт е 24 юни 2016г. – 12 октомври 2017г., или около 1 година 4 месеца. Наказателното
производство срещу ищеца е приключило в разумен по смисъла на чл.6 от КЗПЧОС
срок. Повдигнатото обвинение по чл.343в, ал.2 от НК е от общ характер, но не е
за тежко престъпление. Не е спорно, че ищецът е бил осъждан шест пъти, съгласно
представената по делото справка за съдимост /л.19/, като по последното НОХД №
558/2012г. на РС – Харманли е получил наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 5 месеца, което е изтърпял ефективно в Затвора - Стара Загора. По останалите
пет наказателни производства е бил наказан с „лишаване от свобода“, чието
изтърпяване е отложено с изпитателен срок или с глоба. Безспорно е, че
повдигнатото незаконно обвинение и наказателно производство е причинило на
ищеца дискомфорт, неудобство и притеснения. В значителна степен се е отразило
на психиката му. Ищецът е станал раздразнителен, нервен, сприхав, често е
избухвал пред родителите и семейството си. Безспорно е също, че воденото
незаконно наказателно производство е засегнало авторитета на ищеца, неговото
име и се е отразило на работата му в сервиза. Приятелите и познатите са
променили отношението си към него. В случая, обаче следва да се съобрази и
факта, че преди започването на наказателното производство по незаконното обвинение,
срещу ищеца са били водени други шест наказателни производства, които са
приключили с присъди или споразумение, по който ищецът е бил признат за виновен
и осъден. Следва да се съобрази и обстоятелството, че в периода по повдигане и
поддържане на незаконното обвинение, преди и след това по отношение на ищеца са
били налице многобройни административни производства за нарушения на ЗДвП, по
които са влезли в сила Наказателни постановления на различни поделения на МВР. Поради
изложеното, следва да се приеме, че степента на увреждане на ищеца и
интензитета на претърпените от него неимуществени вреди по настоящото незаконно
наказателно производство е значително по – малък, предвид проведените спрямо
него други шест наказателни производства преди това, приключили с наказания, както
и наложените многобройни административни наказания за нарушения на ЗДвП, в
сравнение със случая, ако процесното незаконно наказателно производство беше единствено.
Следва да се отчете и обстоятелството, че по това дело, по отношение на ищеца е
била взета най - леката мярка за процесуална принуда „подписка“ и
производството е приключило в разумен срок. Ищецът се е явявал по досъдебното
производство два пъти – за повдигане на обвинение и за предявяване, а пред съда
се е явявал четири пъти в съдебни заседания, или общо шест пъти по проведеното
наказателно производство.
По
направеното от ответника възражение за приложение на разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗОДОВ, която предвижда, че ако увреждането се дължи на изключителна вина на
пострадалия обезщетение не се дължи, съдът намира за установено следното: В
случая следва да се изследва доколко поведението на пострадалия е в
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното
действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Според
разясненията, дадени от ВКС в ТР № 3/2004 г., ОСГК, т. 3, държавата не отговаря
за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия – ако
единственият каузален фактор за настъпилия вредоносен резултат от незаконното
действие на държавния орган, е поведението на пострадалия. Съдът в рамките на
наказателното производство е приел, че не е налице фактическият състав на чл. 343в,
ал. 2 НК, тъй като не е установено по категоричен начин, че подсъдимият е
автор на деянието. При това положение, настоящия съдебен състав намира, че не е
налице хипотезата на чл.5, ал.1 ЗОДОВ и възражението на ответника по иска за
освобождаването му по реда на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ от отговорност, поради
причиняване на увреждането по изключителна вина на пострадалия е неоснователно.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Ако поведението на пострадалия в хода на предварителното разследване е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, това следва да бъде съобразено при определяне размера на обезщетението.
Такива действия са недобросъвестно
направени неистински признания; въвеждането на органите на разследването в
заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или
опорочи разследването на престъпление. Обремененото съдебно минало на
пострадалия от незаконно обвинение не е фактор, имащ отношение към хипотезата
на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. Съдебното минало на
лицето няма отношение към законността на действията на правозащитните органи
при привличане на едно лице към наказателна отговорност и осъществяването
спрямо него на процесуална принуда. Предвид изложените съображения, съдът
намира, че предишните осъждания и наложените административни наказания преди и
след незаконното обвинение на ищеца не водят до извод за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Тези обстоятелства обаче имат значение при определяне на размера на справедливото
обезщетение.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ се определя съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост. Прилагането на критерия "справедливост"
предпоставя цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение за
съдържанието на неимуществените вреди и за правилното определяне на
обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат репарирани.
При определяне размера на обезщетението
за неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства,
които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди,
които са в пряка причинна връзка с увреждането, и техният размер се определя
според вида и характера на упражняваната процесуална принуда, както и от
тежестта на уврежданията. Задължително се отчита общата продължителност и
предметът на наказателното производство, поведението на страните и на техните
представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните
органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Безспорно се
установи по делото, че Прокуратурата на Република България е извършила
противоправно деяние като незаконно е повдигнала и поддържала обвинение на С.И.Г.,
още с привличането на ищеца като обвиняем по ДП – 24.06.2016г., приключило с влязло
в сила решението на ОС на 12.10.2017г.
Ищецът е обвинен в извършването на леко престъпление по смисъл на НК. По отношение на обвиняемия – ищец е наложена най –
леката мярка
на процесуална принуда.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установи по категоричен начин, че
повдигнатото обвинение е оказало негативно въздействие върху личния и социалния живот на ищеца Г.. Повдигнатото обвинение е повлияло върху
психическото състояние на ищеца, който е променил отношението към близките си.
Показанията на разпитаните по делото свидетели – родители на ищеца, следва да
се ценят съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК, като се вземат предвид
обстоятелствата, че ищецът е бил осъждан по водени срещу него наказателни дела
преди настоящото незаконно обвинение още шест пъти, поради което има опит и
представа от водене срещу него наказателно производство, а по едно от
предходните наказателни дела е изтърпял ефективно наказание „лишаване от
свобода“.
Съгласно т. II от ППВС № 4 от
23.12.1968 г понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът
следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към
твърдените от ищеца неимуществени вреди - това са продължителността на
проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за
неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и
неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е
бил незаконно обвинен. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да
отговаря на критерия за справедливост, с оглед данните по делото и конкретните
обществено-икономически условия в страната. Незаконно повдигнатото обвинение
безспорно се е отразило в известна степен негативно върху психиката на ищеца.
Понятието неимуществени вреди, съгласно практиката на ВКС включва всички
телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания,
които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на
лицето, намиращи изражение не само по отношение на психиката, но и на социалния
дискомфорт в определен период от време. Критерият за справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства.
Видно от доказателствата по делото, ищецът Г. е обвинен в извършването на леко престъпление по смисъла на НК, за което законът предвижда
наказание
лишаване от свобода до 3 години. Наказателното производство срещу ищеца е продължило около
1 година и 4 месеца, като по отношение на него е взета най – леката мярка за
неотклонение „подписка“. От свидетелските показания става ясно, че ищецът е
преживял душевни болки и морални страдания. Същите, обаче са с много по – малък
интензитет и тежест в сравнение със случая, ако процесното незаконно
наказателно производство беше единственото.
Ето защо и с оглед предназначението на обезщетението
да поправи конкретно установените по делото лични болки и страдания, негативни
емоции и преживявания, от незаконното преследване на Г., като се отчете
тежестта на повдигнатото обвинение - за леко престъпление, продължителността на
наказателното производство в разумен срок, сравнително ниския обем на извършени
с участие на пострадалия процесуални действия – общо 6 пъти, вземането на най –
леката мярка за процесуална принуда „подписка“ спрямо него, общественото и
социално положение на пострадалия, наличието на други приключили наказателни
производства в предходен период от време и множество административни производства
за нарушения по ЗДвП, съдът намира, че следва да бъде определено справедливо
обезщетение в размер на 1000 лв. Моралните вреди са индивидуално определими и
паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за
преодоляването им, и няма да е пряка проява на справедливост, а ще бъде в
дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение, по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички
наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи размера на обезщетението. При
определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за
обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите
обществено-икономически условия на живот. В този смисъл са решение №
123/23.06.2013 г по гр. дело № 254/14г. на ВКС, Трето ГО и решение № 358 от
06.01.2015г. на ВКС по гр.д.№ 2026/2014г. ІV ГО. Ето защо, съдът намира, че в
посочения размер от 1000 лв., предявения иск е основателен и доказан, а в
останалата си част до размера на 30 000 лв., предявения иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Обезщетението за
обезвреда на причинените неимуществени вреди е дължимо заедно със законната
лихва от датата на влизане в сила на решението на ОС – Стара Загора, с което се
потвърждава оправдателната присъда на РС -Гълъбово – 12.10.2017г.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
държавна такса изцяло – 10 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от иска – 48 лв. на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, Булстат ********* да заплати
на С.И.Г., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 18, чрез адв. С.П. сумата
от 1 000 /хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на образуваното ДП № 109
/2016г. по описа на РУП –Гълъбово, пр.пр.294/2016г. на РП – Гълъбово и водените
съдебни производства НОХД № 199/2012г. на РС – Гълъбово, НОХД № 296/2016г. по описа на РС – Гълъбово и
ВНОХД № 1129/2017г. на ОС – Стара Загора, от 17.10.2016г. до 12.10.2017г., заедно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.10.2017г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата му част за размера над 1000 лв. до претендирания
размер 30 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, Булстат
********* да заплати на С.И.Г., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис
18, чрез адв. С.П. сумата 58 лв. /петдесет и осем лв./, представляващи
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от иска и платената по делото държавна такса.
Решението може да
бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен
съд - Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: