№ 270
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Румяна Илиева
Членове:Калинка Георгиева
Петър Гунчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Андрей М. Андреев
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно
дело № 20251000600798 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Гл. 21 от НПК.
С Определение №3060, постановено в съдебно заседание на
09.06.2025год. по н. ч. дело №3301/2025год. по описа на СГС-НО, 40-ти
състав, съдът е определил на осъдения Н. В. Д., ЕГН:********** едно общо
най-тежко наказание в размер на 3 /ТРИ/ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
измежду наказанията, наложени му по следните дела: НОХД №1732/2020год.
по описа на СпНС – закрит, 4-ти състав, което е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година; по НОХД №303/2017год. по
описа на РС-Нова Загора, по което е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година; по НОХД №1236/2017 год. по описа на РС -
Сливен, по което е определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
осем месеца; по НОХД № 117/2018 год. по описа на РС - Разлог, по което е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца; по НОХД
№ 628/2018 год. по описа на РС - Плевен, по което на осъдения е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца,
чието изпълнение е отложено по чл. 66 от НК и по НОХД №595/2018 год. по
1
описа на РС - Плевен, по което е определено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от три години.
На основание чл. 24 от НК съдът е увеличил така определеното общо
най-тежко наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с една
втора, а именно с ЕДНА ГОДИНА И ПОЛОВИНА, като е определил общо
най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА и на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е
постановил първоначален „ОБЩ“ режим на изтърпяване на това наказание.
Съдът е приспаднал на осн. чл.25, ал.2 от НК изтърпяната част от
наказанията, включени в групата.
Против така постановеното определение, е постъпила жалба от
осъдения Н. В. Д., чрез упълномощения му защитник - адв. С. Н. от САК.
Изтъкват се доводи, че при приложението на чл. 24 от НК, съдът е увеличил
наказанието, като е приел за налични факти и обстоятелства, които не
кореспондират с действителността - настойчива упоритост при извършване на
престъпленията по чл. 209 от НК, при предприети наказателни производство
едва след неговото задържане, както и вече приложението на чл. 24 от НК по
отношение на предходно групиране по ВЧНД № 79/2019 год. по описа на ОАС
- Плевен и касаещо осъждането по НОХД № 595/2018 год. по описа на РС -
Плевен, без да бъдат отчетени и обстоятелствата относно здравословното му
състояние. Критикува се и подхода на решаващия съд, че в обжалваното
определение е постановено декларативно приспадането на осн. чл. 25, ал. 2 от
НК на изтърпяното наказание, без никаква конкретика.
По изложените в същата съображения, се иска въззивната съдебна
инстанция да отмени определението на СГС, в частта с която е приложена
разпоредбата на чл. 24 от НК, като бъде посочено на осн. чл. 25, ал. 2 от НК
изцяло изтърпените наказания от осъдения Д.
В разпоредително заседание на 30.06.2025г. и в съдебно заседание на
11.07.2025г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и
свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други
доказателства, с изключение на представените писмени такива.
2
Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна
прокуратура счита жалбата за неоснователна, а определението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
Защитникът на осъденото лице Н. В. Д., адв. Н. поддържа подадената
жалба, като атакуваното определение да бъде изменено, като не бъде
прилагана възможността по чл. 24 от НК. Счита приложението й за явно
несправедливо и явяващо се излишна репресия към осъдения. Акцентира, че
става въпрос за извършени няколко престъпления от доверителя м, които би
следвало да бъдат квалифицирани по реда на чл. 26, ал. 1 от НК, вместо да се
водят отделни производства за всяко едно от тях и респективно да се обсъжда
приложението на чл. 24 от НК. Сочи още, че на практика наказанието е било
увеличено още с определението на районен съд – Плевен и Д. практически е
излежал около 4 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Акцентира и на
здравословното състояние на осъдения, което е влошено сериозно, както и на
данните от затвора, че Д. се превъзпитал. Поради това моли жалбата му срещу
определението на първоинстанционния съд да бъде уважена.
Осъденият Н. Д. се явява лично в съдебно заседание и твърди, че
поддържа изложеното от своя защитник. Твърди, че вече се е превъзпитал и
моли да му бъде смекчено положението. В дадената последна дума осъденият
моли да не бъде връщан в затвора.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в протеста‚
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното
определение, констатира, че не са налице основания за неговото отменяване
или изменение поради следните съображения:
На първо място, правилно първоинстанционният съд е приел, че по
отношение на разглежданите осъждания са налице предпоставките на чл. 25,
вр. Чл. 23 от НК. Установява се от представената справка за съдимост, че
деянията, за които са постановени осъжданията по посочените дела- НОХД
№1732/2020год. по описа на СпНС – закрит, 4-ти състав; НОХД
№303/2017год. по описа на РС-Нова Загора; НОХД №1236/2017 год. по описа
3
на РС - Сливен; НОХД № 117/2018 год. по описа на РС - Разлог; НОХД №
628/2018 год. по описа на РС - Плевен и НОХД №595/2018 год. по описа на РС
– Плевен са извършени преди за някое от тях да има влязла в сила присъда,
поради което и след като с отделни актове е определено наказание за всяко
едно от тях поотделно, на основание чл. 25, вр. Чл. 23 следва да бъде
определено едно общо най-тежко наказание, а именно – наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ. Изводите на
първоинстанционния съд в тази насока на практика не се оспорват от
страните.
Що се отнася относно до релевирания спорен въпрос, свързан с
приложението на чл. 24 от НК, този състав споделя доводите на
първоинстанционния съд в тази насока. Става въпрос за определяне на едно
общо наказание измежду наказанията, наложени по пет отделни присъди, за
еднотипни деяния, извършени в непродължителен период от време, при
нанасянето на значителни вреди на немалък брой лица. Поради това правилно
е прието, че у Д. е налице трайна престъпна нагласа и за изпълнение целите на
наказанието, същото следва да бъде увеличено с ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА, което увеличение се явява максимално възможното, с оглед
определеното най-тежко наказание и отразява високата обществена опасност
на извършените от осъдения деяния. Няма как да бъдат споделени доводите на
защитника относно това, че неправилно наказателните производства са водени
за деянията поотделно, вместо да бъдат квалифицирани по реда на чл. 26, ал. 1
от НК и да бъдат обединени в рамките на едно производство, тъй като става
въпрос за компетентност на съответните органи на досъдебното производство,
която преценка няма как да бъде контролирана в това производство. Същото
се отнася и до доводите за здравословното състояние на осъдения Д..
Действително, за същото са представени съответните медицински документи,
но то не е от естеството, че да повлияе върху изводите на съда относно
наказанието, което спрямо осъдения ще изпълни целите, визирани в
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК.
Що се отнася до твърдението, че по отношение на осъдения вече е било
увеличено общото наказание с ЕДНА ГОДИНА, то следва да се посочи, че
наличието на ново осъждане, както е в разглежданата хипотеза, налага
извършването на ново кумулиране, при което решаващият съд не е обвързан с
4
изводите и параметрите, релевирани при предходното произнасяне.
Правилно също така на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато
времето, през което осъденият Д. е бил в местата за лишаване от свобода за
изтърпяване на наказанията по групираните осъждания. Липсата на конкретно
посочване по периоди, при наличието на подробни справки от
пенитенциарните заведения, не води до неяснота на атакувания съдебен акт.
Следователно, с оглед констатираното съвпадение на правните
изводи на първоинстанционния съд, обективирани в обжалваната част на
определението атакуваното определение и тези на въззивната инстанция,
атакуваното определение следва да бъде потвърдено изцяло. При извършената
на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на
други основания, налагащи неговото изменяване или отмяна, поради което и с
оглед горепосочените съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран Софийски Апелативен Съд, НО, 12 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение №3060, постановено в съдебно
заседание на 09.06.2025год. по н. ч. дело №3301/2025год. по описа на СГС-
НО, 40-ти състав,.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5