Решение по дело №3890/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260615
Дата: 21 декември 2020 г. (в сила от 25 февруари 2021 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20202120203890
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

260615

 

21.12.2020 г., гр.Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в открито съдебно заседание на 09.12.2020 г.,

в 22. наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Милица Димитрова,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 3890 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от Б.И.К., ЕГН ********** с адрес ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №20-0769-003034/02.09.2020 г. издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, сектор „Пътна полиция”.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.6, т.1 от същия закон, на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 100.00 лева.

            С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП. Оспорва се вмененото авторство на административно нарушение.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител, не се взема становище по жалбата, както и не се представят доказателства, освен административната преписка. В съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена в съда е залегнало искане жалбата да се остави без последствия и процесното НП да бъде потвърдено.

           

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 14.09.2020 г., видно от приложената към него разписка, а жалбата е постъпила при наказващия орган на 15.09.2020 г. с вх.№769000-18843/15.09.2020 г.

Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 ЗАНН във връзка с чл.84 от ЗАНН и чл.183, ал.2 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Б.И.К. притежава свидетелство за управление на МПС №********* с валидност до 30.05.2022 г. и е правоспособен водач на МПС от категории В, М, С, ТКТ, D и АМ от 19.03.2001 г. До момента и от 26.06.2008 г. спрямо него има влезли в сила 4 наказателни постановления за 4 нарушения само на ЗДвП. На 01.10.2015 г. жалбоподателят е глобен 1 път с фиш за 1 нарушение на ЗДвП.

На 22.06.2020 г. около 15:00 часа свидетелите Д.Г. и Л. Я. (младши автоконтрольори към Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас) се намирали със служебен автомобил в гр.Бургас в близост до кръстовище, образувано от улица „Струга“ и булевард „Даме Груев“. Двамата ясно възприели лек автомобил марка „*“ модел „*“ с рег.№ ********* да предприема маневра „завой надясно“ откъм улица „Струга“ на кръстовището и да преминава през него на червен забраняващ сигнал на светофарната уредба. Св.Д.Г. спрял този автомобил и в хода на проверката било установено, че водач е настоящия жалбоподател.

В резултат на посоченото и на място в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, св.Г. съставил против жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение. След известно време било установено, че в този АУАН имало фактическа грешка и той бил анулиран, след като бил съставен Акт №20-0769-003034/20.08.2020 г. (бланков №895290) за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел Л.Д..

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че жалбоподателя К., извършвайки маневра завиване надясно преминава на червен сигнал (забраняващ) преминаването при нормален работещ режим на светофарната уредба, което било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП.

На същата дата (20.08.2020 г.), т.е. в тримесечния давностен[2]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН и срещу подпис, на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН с посочено възражение, че не е извършил нарушението.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН жалбоподателя не е депозирал възражения или такива не са предоставени на съда.

На 02.09.2020 г., в рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, както и в давностния[3] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, наказващия орган издал процесното наказателно постановление, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя К. на 14.09.2020 г. Конкретно посоченото нарушение, вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

На 15.09.2020 г., в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, процесната жалба постъпила при наказващия орган с вх.№769000-18843/15.09.2020 г.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения извършени по време на предсъдебната фаза на административнонаказателния процес.

Както АУАН, така и процесното НП са издадени от лица, компетентни да сторят това по смисъла на чл.189, ал.1, респективно ал.12 от ЗДвП. В тази връзка се представя Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи (т.1.2 – за съставяне на АУАН и т.2.11 – за издаване на НП) – л.л.11-12 от делото.

Съгласно чл.6, т.1 ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Налице са ясни и недвусмислени доказателства, че жалбоподателя К. е извършил маневра „завой надясно“ при светещ червен (забраняващ) сигнал на нормално работещата светофарна уредба. В тази връзка показанията на двамата разпитани свидетели са логични и свързани помежду си и не си противоречат.

Предвиденото наказание според чл.183, ал.5, т.1 ЗДвП е по вид „глоба“ с фиксиран размер от 100 лева, поради което не съществува възможност за неговото намаляване.

С оглед на всичко посочено дотук съдът не намира, че е налице възможност за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Очевидно за настоящия състав се касае за водач с история по извършване на нарушения на ЗДвП, който не представлява ниска степен на обществена опасност.

Мотивиран от посоченото дотук, настоящия съдебен състав приема, че процесното НП следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и правилно издадено.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №20-0769-003034/02.09.2020 г. издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, сектор „Пътна полиция”,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата,

на Б.И.К., ЕГН ********** с адрес ***,

е наложено административно наказание по вид „глоба”

в размер от 100.00 лева;

 

ОСЪЖДА Б.И.К., ЕГН ********** с адрес *** да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 18.00 лева, представляваща разноски за разпит на свидетел.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:/П/

 

Вярно с оригинала:З.К.



[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Общото събрание на Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Общото събрание на Втора колегия на Върховен административен съд

[3] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Общото събрание на Втора колегия на Върховен административен съд