Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… 2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІV
касационен състав, в публичното заседание на трети декември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Калинка Ковачева
в присъствието на прокурор Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КНАД
№2409/2020 г. по описа на Административен съд Варна, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на жалба на „Ай
Пи Джи“ ЕООД, ЕИК ********, гр. ----------------представлявано от
управителя И.В.Г. и адрес ***, адв. Н.Т. срещу Решение №260137/21.09.2020 г. по НАХД № 2271/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна, с което е изменено Наказателно
постановление (НП) №03-011232/02.05.2019 г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с
което на „Ай Пи Джи“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лв. на основание
чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение по чл.62, ал.1, във
вр. с чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ, като е бил намален размера на наложеното
административно наказание „имуществена санкция“ от 3 000 на 1 500
лева.
Касаторът твърди, че решението е
незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди,
че дружеството няма качеството на работодател по отношение на лицето Н.Р.Н.,
поради което не е имало задължение да сключи трудов договор с него. В тази
връзка намира, че извършилия проверката и административно – наказаващия орган
не са възприели правилно фактическата обстановка по време на проверката.
Твърди, че към момента на проверката обектът не е работел с клиенти по
основната си дейност – търговски обект-магазин, а дружеството е имало
неформален облигационен договор за довършителни строително-монтажни работи
(СМР), с друго (специализирано)
дружество. Твърди, че не е ясно защо Н.Р.Н.към момента на проверката е
пребивавал на посочения търговски обект, като сочи, че това е неясно за
касатора, тъй като не е престирал труд в полза на последния. Твърди, че
дейността на обекта е свързана с продажба на обувки и дрехи, самият обект към
момента на проверката не е работел, тъй като в него се е осъществявал ремонт и
твърди, че няма отношения с Н.Р.Н.. Намира, че лицето не е извършвало дейност
свързана с периодично престиране на работна сила свързана с определена трудова
функция. Намира, че не са на лице и не са установени от АНО предвидените в
чл.66 от КТ съществени елементи на трудовия договор. В тази насока
конкретизира, че от събраните данни става ясно, че волята на страните не е била
да се престира работна сила, а конкретен резултат, насочен към привеждане на
обекта във вид годен за извършване на търговска дейност чрез СМР, почистване и
привеждане на обекта в търговски вид. В тази насока твърди, че налице са
характеристиките на неформален облигационен договор, а не на трудов договор.
В писмена молба депозирана преди съдебното заседание
от представител на ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ Варна (ДИТ)
е посочено, че жалбата е неоснователна като моли същата да бъде отхвърлена, а
постановеното от въззивния съд решение – потвърдено. Намира, че са установени и
доказани съществените признаци на извършеното нарушение и са спазени
изисванията на материалния и процесуалния закон. Моли да бъде оставено в сила
решението на въззивния съд и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли
същата да се отхвърли. Счита, че ВРС е постановил законосъобразно и правилно
решение, като не са налице основания за неговата отмяна.
Съдът
като разгледа по отделно
и в съвкупност наведените в касационната жалба основания,
намира за установено следното:
Производството
пред Районен съд Варна е образувано по жалбата на „Ай Пи Джи“ ЕООД, ЕИК ********,
гр. Варна срещу НП №03-011232/02.05.2019 г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с
което на „Ай
Пи Джи“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 и чл.61,
ал.1 от КТ, за това, че на 26.03.2019 г. дружеството в качеството на
работодател е допуснало до работа лицето Н.Р.Н., ЕГН ********** на длъжност
„общ работник“ с определено „работно време“ от 9.00 до 18.00 часа, с уговорено
трудово възнаграждение в размер на 30 лева на ден, с определено работно място –
магазин намиращ се в търговски център – „Делта планет“, бул. „Сливница“ №185,
ниво 1, гр. Варна, стопанисван от „Ай Пи Джи“ ЕООД да изпълнява трудови функции
по почистване и сглобяване на мебели без да е сключен договор между страните по
трудово правоотношение в писмена форма. Въззивният съд е установил, че при проверка
по спазване на трудовото законодателство в обект магазин находящ се в гр.Варна
ТЦ Делта Планет, стопанисван от „Ай Пи Джи“ ЕООД, лицето Н.Н.престирал труд в
полза на „Ай Пи Джи” ЕООД изпълнявайки функциите на общ работник, но за последния
не се представил писмен трудов договор. Тъй като последният попълнил декларация,
в която декларирал, че е нает за четири дни, при посоченото по-горе работно
време и при посоченото по-горе дневно възнаграждение, както и с точно
местоизпълнение на възложената му задача въззивният съд приел, че става въпрос
за трудов договор. При произнасянето си съдебният състав на ВРС приел, че в НП
не били изложени мотиви защо АНО приема, че следва да се наложи наказанието
„имуществена санкция” в размер над минималния (1 500 лв.), а именно
2 000 лв., поради което и изменил НП в тази му част и определил размер на
„имуществена санкция” на минимума.
В решението
си въззивният съд е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в
предвидените от закона срокове и при спазване на процесуалните правила, като
съдържат и реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице нарушения на
процесуалните правила. НП съдържа пълно описание на установените факти, дата,
мястото и обстоятелствата при неговото извършване. Приел е, че фактическата
обстановка е била правилно установена от органа, като същата се установява от
събраните по делото доказателства. Съдът е дал предимство на показанията на актосъставителката
- свидетелката М., като дадени обективно и безпристрастно и не е приел за
достоверни покаанията на свидетеля Н., като те били опровергавани от ангажираните
писмени доказателства.
Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно
и постановено при спазване на изискванията на материалния и процесуалния закон.
Не са резонни възраженията изложени от касатора. Явно е, че Н.Н.е допуснат в
обекта от страна на представител на дружеството-касатор. Макар търговският
обект да не е работел към момента на проверката по основната си дейност – като магазин
за продажба на дрехи и обувки, в него са извършвани монтажни дейности, за които
дружеството е ангажирало трети неработещи във връзка с основната дейност на
обекта лица, какъвто е и Н.Н... В този смисъл възражението, че обекта е бил
затворен и не е работел във връзка с основната си дейност не е резонно и не
води до различни от формираните от въззивния съд изводи. Твърдението, че за
извършваните СМР е ангажирано друго дружество следва да се разглежда като защитна
теза, доколкото не се установява от нито едно от приложените доказателства,
както и не се установява свидетелят Н.да е имал сключен трудов договор с друго
дружество.
Не се установяват твърденията за граждански договор с
лицето. Подобни твърдения също могат да се разглеждат като защитна теза,
особено като се има предвид наслагването на взаимоизключващи се твърдения в
касационната жалба. Например - от една страна се твърди, че с Н.дружеството
няма никакви отношения и той случайно се е озовал в търговския обект, а от
друга се твърди, че са налице отношения по граждански договор. Отношенията по
граждански договор които могат да бъдат приравнени на трудово правоотношение
обикновено се представят под формата на договор за изработка или под формата на
договор за поръчка. Характерно за гражданския договор, че изпълнителя по него
(какъвто в случая следва да е свидетеля Н..) не получава работна заплата, а
възнаграждение, уговорено от страните по договора като твърда сума, че
изпълнителите по тези договори не са обвързани с престиране на труд на
определено място, не са обвързани със спазване на конкретно работно време.
Действително подобни граждански договори може да са неформални. В настоящият
случай макар да има твърдян подобен граждански договор той не е установен по
категоричен начин. Няма представен писмен договор (какъвто не е задължително да
има), но няма и установени параметри на граждански договор – договорен краен
обем от работа, договорено възнаграждение. От попълнената от Н.декларация пред
представител на Д”ИТ”, данните от която са със стойност на свидетелски
показания, се установява, че са налице няколко съществени елемента на трудовия
договор – заплата – уговорена ежедневно (а не общо възнаграждение за конкретен
резултат, като при гражданския договор), конкретно работно време (каквото при
граждански договор няма), както и конкретно място на полагане на труда (каквото
също не е елемент от граждански договор).
Според съдебната практика по силата на трудовия
договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден
вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време и т.н., а
предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, за
изработване на готов продукт или произведение, също свързан с полагане на труд,
но при пълна самостоятелност, до
получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. При
договора за изработка изпълнителят е самостоятелен и независим от този, който
му поръчва работата и изисква от него доставянето на резултата от работата, а
при трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и е
зависим от него (в този смисъл изрично- Решение №10767/2006г. на ВАС; Решение
№232/2000г. на ВАС; Решение №181/1997г. на ВАС и др.).
Предвид изложеното,
настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания.
Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и
постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на
материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.
При този изход на спора и
предвид
актуалната редакция на чл.63 ал.3 от ЗАНН с ДВ бр. 94/2019 г. основателно се явява направеното в депозираната преди
съдебно заседание писмена молба от процесуалния представител на ответника
искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, поради което касаторът
следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнагаждение в
размер на 80 лв. на основание чл.143 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП.
Водим от горното и
на основание чл.221 ал.2 от АПК вр. чл.63
ал.1
от ЗАНН, настоящият състав
на Административен съд - Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260137/21.09.2020 г. по НАХД № 2271/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна, с което е изменено Наказателно
постановление (НП) №03-011232/02.05.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с
което на „Ай Пи Джи“ ЕООД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. на
основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение по чл.62,
ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ, като е бил намален размера на
наложеното административно наказание „имуществена санкция“ от 3 000 на
1 500 лева.
ОСЪЖДА „Ай Пи
Джи“ ЕООД, ЕИК ********, гр. Варна, да
заплати Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.