Р
Е Ш Е Н И Е
№
І-51 05.03.2020г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1/
Пламена Върбанова
2/ мл.с. Марина Мавродиева
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 103 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба на И.В.С. от гр.***, ЕГН - **********,предявена
чрез адвокат Ели Димова от АК-Бургас против Решение № 3150/21.11.2019г. по гр.д.№ 6101/2019г. по
описа на БРС, с което са отхвърлени
исковете на ищеца за осъждане на ответната ГД „Гранична полиция“ при МВР, с
адрес: гр. София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46, да му заплати сумата от 1460.88 лв., представляваща неплатено възнаграждение
за извънреден труд от 213.93 часа, положен в периода 26.07.2016 год. -
26.07.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 183.87 лв., начислена
върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от
съответния падеж до 25.07.2019 год., както и законната лихва върху главницата,
начиная от 26.07.2019 год. до окончателното й изплащане; ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в
размер на 100 лева.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е неправилно, тъй като съдът правел противно на закона тълкуване на
същия и от там извел заключение за
неоснователност на иска; освен това решението противоречало на вече
установената практика на БРС и на БОС по идентични дела, както и било в
противоречие с практиката на този съдебен състав, установена с решения до края
на месец септември 2019 година. В жалбата са изложени подробни правни доводи за
установяване на поддържаната от въззивника теза за основателност на исковете
му, като са посочени текстове от ЗМВР и от наредби на министъра на
вътрешните работи,уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, а именно:Наредба 8121з-407/19.08.2014г.; Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.; Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.Въззивникът развива доводи и
относно необходимостта от прилагане в конкретния случай на цитирани разпоредби
от КТ и от Наредба за работното време, почивките и отпуските.Моли отмяна на
атакуваното първоинстанционно решение и постановяване на решение, с което
предявените искове бъдат уважени; моли се присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции. В проведеното пред БОС
открито съдебно заседание въззивникът се представлява от адвокат Ели Димова,
която поддържа въззивната жалба и моли уважаването й; моли присъждане на
разноските по делото.
Препис от въззивната жалба е връчен за
писмен отговор на въззиваемата страна ГД „Гранична полиция“ при МВР, с
адрес: гр. София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46 и адрес за призоваване :
гр.Бургас, ул.“ Цар Асен“№4, като въззиваемият в законовоустановения срок не
депозира писмено становище по жалбата.В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззиваемият не изпраща
процесуален представител; с нарочна молба оспорва въззивната жалба и моли
оставянето й без уважение; предявява се искане за присъждане на разноските и се
представят писмени бележки със становището на въззиваемата страна.
След приключване на производството по делото пред въззивна инстанция е
депозирана молба от въззиваемия
ГД „Гранична полиция“ при МВР, с която моли да се отмени определението за
приключване на делото и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК делото да бъде
спряно до приключване на тълк.д. № 1/2020г.
на ОСГК на ВКС, образувано по въпроса:“При отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи
приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2
от същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон
за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове?“.
Съдът намира молбата за неоснователна, тъй като съгласно
Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2013 г., ОСГТК
при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ
правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в
касационната инстанция на основание чл.
292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция.
Предвид посоченото не е налице основание за спиране на производството по
настоящото въззивно дело и молбата следва да се остави без уважение.
Никоя от
страните не заявява доказателствени искания пред въззивния съд.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че в
процесния период - от 26.07.2016 год. до 26.07.2019 год., са били в служебно
правоотношение, по силата на което ищецът С. заемал длъжността „електрик на кораб над
100“ в БГПК/База „Гранично-полицейски гораби“/-Созопол при Регионална дирекция
“Гранична полиция“ - гр.Бургас,която е на структурно подчинение при Главна Дирекция „Гранична полиция“ на МВР
и като такъв полагал труд на 24-часови
работни смени, по график, включително за времето от 22.00 часа до 06.00 часа.
Ищецът твърди, че положеният нощен труд не му е правилно заплатен, поради което претендира ответника Главна дирекция „Гранична полиция“
МВР, със седалище и адрес на управление :1202, гр.София, бул.“Княгиня Мария
Луиза“ №46, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да му заплати сумата от 828 лева,
от които 738 лева представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 123часа, представляващо разликата между заплатен извънреден
труд и преизчислен нощен труд с коефициент 1,143, за периода от 26.07.2016г. до
26.07.2019 г. и сумата от 90 лева лихва
за забава върху дължимите от работодателя- ответник суми, изчислена от момента,
когато сумите са станали изискуеми,ведно със законната лихва върху от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 26.07.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението;моли за присъждане на разноските по делото.
Предявено е искане за назначаване на ССчЕ със
задачи, формулирани в исковата молба.
Ответната страна Главна дирекция „Гранична
полиция“-София е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва
предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е
държавен служител по служебно правоотношение. Сочи, че за част от процесния период от време
действала Наредба № 8121з-407 от 2014г.,
при действието на която съгласно чл. 31,ал.2 при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд на месец между 22.00 часа и
6.00 часа се умножавали по 0,143 и полученото число се сумирало с общия брой
отработени часове за отчетния период.За останалата част от процесния период се
прилагали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.;
и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г., които изчерпателно уреждали
основанието е редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд и по тази
причина Наредба за структурата и
организацията на работната заплата се прилагала само по трудово правоотношение,
каквото ищецът не е имал през процесния
период от време.Не се противопоставя не исканата експертиза.
Налице е изменение
от ищеца на исковата претенция на основание чл. 214 ГПК, като същата е увеличена и се
счита за предявена за сумата от 1460,88 лв. за положен извънреден труд в размер
на 213,93 часа за заявения с исковата
молба период; увеличен е размера на иска за заплащане на обезщетение за
забавено плащане на размер от 183,87
лева.
Както се посочи и по-горе,по делото няма спор, че
за процесния период от време ищецът е
полагал труд като служител на ГД “Гранична полиция“, което налага извода, че
страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът С. е
държавен служител, и приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е
ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
По делото
няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период
ищецът е полагал труд на 12-часови смени
по график, включително и през нощта (22. 00часа
– 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на
изчисляването на положените часове труд, респективно- дължи ли се превръщане на
часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд
за така преобразуваните часове труд.
От заключението
на вещото лице Тонка Джалева по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
прието по делото като обективно и компетентно изготвено, се установява,че за
периода от 26.07.2016
г. – 26.07.2019 г. ищецът реално е положил 1496 часа нощен труд.
Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд възлиза на 1709,93 часа.
Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 213,93
часа, като стойността му е 1460,88 лева. Пресметнато е, че размерът на
законната лихва за периода от падежа на всяко задължение до датата на подаване
на исковата молба е в размер на общо 183,87 лева.
С оглед така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
При проверка на правилността му
, с оглед въведените от въззивника доводи и насрещни такива от въззиваемия и
като съобрази фактическата обстановка по делото и съобразно разпоредбите на
закона, настоящият въззивен състав намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР).
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
(чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР).
Следва хронологично да се проследят издадените от министъра на вътрешните работи
и действали Наредби както следва:
За периода от 02.06.2016 г. до
29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59).
С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.),
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Въз основа на изложеното относно темпоралното
действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира,
че в рамките на процесния исков период от 01.07.2016г. до 31.06.2019г. са
действали, както следва: 1) за периода от 01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до
02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от
02.08.2016 г. до 30.06.2019г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период.
В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между
22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е
налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание.
От събраните доказателства – приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, се установява, че за процесния период от време –26.07.2016г.-26.07.2019г.
ищецът С. положил труд на 187 нощни смени от по 12 часа;
отчетени са 1496 часа отработени часове нощен труд, които, преизчислени с
коефициент 1,143 и приравнени на дневно работно време, тези часове възлизат на 1709,93
часа, като разликата от 213,93 часа се отчита като извънреден труд, който не е
отчетен по протоколи за положен труд и чиято стойност не е начислена, съответно
– не е изплатена по платежни бележки.
Експертизата не е оспорена от страните пред РС-Бургас, нито пред ОС се
претендира поставяне на допълнителна задача, поради което съдът възприема
заключението на вещото лице по като
компетентно и обективно дадено. Изрично в заключението си вещото лице посочва,
че изчислена по този начин, дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен
като дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1460,88 лева.
Тази сума е дължима от ответната страна, като представляваща
възнаграждение за отчетен извънреден труд вследствие на разликата между
заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1,143, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като по
този начин исковата претенция се явява и доказана по размер. Лихвата за забава
върху главницата ,изчислена за всеки месец поотделно от последно число на
месеца, следващ всяко тримесечие до
датата на завеждане на делото, според заключението на вещото лице възлиза на 183,87
лева.На ищеца се дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху дължимата сума от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ето защо и като взе предвид, че направените от страна на настоящата
инстанция правни изводи не съвпадат с тези, които е направил
районния съд,въззивният съдебен състав намира, че атакуваното първоинстанционно решение следва
да бъде отменено като неправилно и се постанови друго , с което предявените
искове бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
и с оглед заявеното от ищеца-въззивник искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски следва да
бъде уважено и в тежест на ответника-въззиваем следва да бъдат присъдени
разноски в размер на общо 650лева, от
които 350 лева заплатено адв. възнаграждение пред първоинстанционния съд и 300
адв.възнаграждение пред въззивната инстанция, като с оглед нормата на чл.
7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възражението на въззиваемия за прекомерност на адв.възнаграждение
на насрещната страна е неоснователно; на основание чл. 78,ал.6 ГПК въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на
58,44 лева,изчислена върху размера на присъдената главница и 50 лева държавна
такса по акцесорната претенция за мораторна лихва, както
и
платеното от сметка на бюджета на БРС възнаграждение от 200 лева на вещото
лице и 29,22 лева държавна такса за
въззивното обжалване по сметка на БОС .
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА
Решение № 3150/21.11.2019г., постановено по гр.д.№ 6101/2019г. по описа на
РС-Бургас,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция“ при МВР, с
адрес: гр. София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на И.В.С. от гр.***, ЕГН - **********
сумата 1460,88лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 213,93 часа,
положен в периода 26.07.2016 год. - 26.07.2019 год., ведно с мораторна лихва в
размер на 183,87 лв., начислена върху всяко неплатено възнаграждение за
извънреден труд за периода от съответния падеж до 25.07.2019 год., както и
законната лихва върху главницата, начиная от 26.07.2019 год. до окончателното й
изплащане,както и съдебно-деловодни разноски в общ размер от 650 лева.
ОСЪЖДА
ГД „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул.”Княгиня Мария Луиза” №
46, да заплати на основание чл. 78,ал.6 ГПК по сметка на ОС-Бургас
държавна такса в размер на 29,22 лева; да заплати по сметка на РС-Бургас
държавна такса от 108,44 лева
и 200 лева заплатено възнаграждение за вещо лице .
ОСТАВЯ без уважение молбата на Главна
Дирекция „Гранична полиция“ МВР за отмяна на определението за приключване на
делото и за спиране производството по делото.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.