Р Е Ш Е Н И Е
град София, 29.09.2022г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и
с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№12657 по
описа за 2020г. и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение №165173 от 31.07.2020г., постановено по
гр.дело №34759/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 179-ти състав, е признато за
установено, че предявеният от ЕТАЖНИ СОБСТВЕНИЦИ на обекти в сграда в режим на
етажна собственост, находяща се на адрес: град София, ж.к.„Манастирски ливади”, ул.„Майор Павел Павлов”, бл.*****, срещу И.В.И.-Ч., с ЕГН **********,
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.51, ал.1 от ЗУЕС, че ответницата - И.В.И.-Ч. дължи на ищците -Етажни собственици от етажна собственост на вх.А, вх.Б
и вх.В, находящи се на адрес: град София,
ж.к.„Манастирски ливади”, ул.„*****, по 1/3 от сумата 1299 лв. /по 433 лв.
на всеки вход/ - незаплатени задължения за поддръжка и управление на общите
части на етажната
собственост в сградата,
находяща се град София, ж.к. „Манастирски ливади”, ул.„*****, вх.А, дължима
за ап.24, гаражи №46 и №50,
съгласно решение на Общото събрание на собствениците от 30.01.2008г.,
09.03.2011г. и 29.08.2012г. за периода м.януари - м.декември 2011г. и м.януари - м.октомври 2012г., ведно със законната лихва от
22.04.2013г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№17576/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 39-ти състав. С решението е осъдена И.В.И.-Ч., с ЕГН **********, да заплати на Етажни собственици от етажна собственост, находяща
се на адрес: град София, ж.к.„Манастирски ливади”, ул.„*****, вх.А, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер от 225.67 лв.,
разноски за исковото производство, както и сумата от 41.99 лв., разноски в
заповедното производство. С решението е осъдена И.В.И.-Ч., с ЕГН **********, да заплати на Етажни собственици от етажна собственост, находяща
се на адрес: град София, ж.к.„Манастирски ливади”, ул.„*****, вх.Б, сумата
в размер от 325.67 лв., разноски за исковото производство, както и сумата от
41.99 лв.,
разноски в заповедното производство. С решението е осъдена И.В.И.-Ч., с ЕГН **********, да заплати на Етажни собственици от етажна собственост, находяща
се на адрес: град София, ж.к.„Манастирски ливади”, ул.„*****, вх.В, сумата
в размер от 325.67 лв., разноски за исковото производство, както и сумата от
41.99 лв.,
разноски в заповедното производство.
Постъпила
е въззивна жалба от ответника - И.В.И.-Ч., с ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв.В.Л., с която
се обжалва решение
№165173 от 31.07.2020г., постановено по
гр.дело №34759/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 179-ти състав, с което е уважен предявения по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.51, ал.1 от ЗУЕС установителен иск за установяване
съществуването на вземания за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост в сградата, находяща се град София,
ж.к.„Манастирски ливади”, ул.„*****, вх.А, дължима за ап.24, гаражи №46 и №50, съгласно решение на
Общото събрание на собствениците от 30.01.2008г., 09.03.2011г. и 29.08.2012г.
за периода м.януари - м.декември 2011г. и м.януари -м.октомври 2012г., ведно със
законната лихва от 22.04.2013г. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№17576/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 39-ти състав, както и са възложени в тежест разноски. Навеждат се
доводи за недопустимост и алтернативно за неправилност на обжалваното решение
като постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се, че с исковата молба е предявен осъдителен иск
за процесните вземания, поради което първоинстанционният съд като се е
произнесъл по установителен иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.51, ал.1 от ЗУЕС е постановил съдебен акт по непредявен иск, поради което
обжалваното решение се явява недопустимо и като такова следва да бъде
обезсилено. Поддържа се още, че исковата молба е подадена от Етажна собственост на
собствениците на жилища и обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща
се на адрес: град София, ж.к.„Манастирски ливади”, ул.„Майор Павел Павлов”, бл.*****, представлявана от управителя А.Д.А.,
каквато никога не е съществувала, тъй като не са спазени императивните
изисквания на чл.38 от ЗС. Твърди се, че вх.А, вх.Б и вх.В представляват
отделни сгради в режим на етажна собственост, за които е издадено самостоятелно
разрешение за строеж, съответно отделно удостоверение за въвеждане в експлоатация,
поради което искът се явява предявен от ненадлежна страна, която не притежава
активна процесуална легитимация и постановеният съдебен акт се явява недопустим
и като такъв следва да бъде обезсилен. Твърди се още, че подадената искова
молба е нередовна, тъй като не е спазено изискването на чл.127, ал.1, т.6 от ГПК да бъде подписано от лицето, което я подава – твърди се, че в случая
исковата молба е подписана от адв.Г.В.С., а не от А.Д.А., управител на ЕС, поради
което депозираната в съдебно заседание на 29.04.2014г. молба от процесуален
представител на ищеца за потвърждава на извършените действия от А.Д.А. като
управител на ЕС не може да доведе до саниране на констатирания порок. В тази връзка
се твърди, че обжалваното решение е постановено по нередовна искова молба,
което е основание за неговата отмяна. На следващо място се излага още, че първоинстанционният
съд не е извършил цялостна преценка на събраните по делото доказателства, не е
обсъдил поддържаните от ответника възражения досежно недопустимостта на
предявения иск, което представлява съществено процесуално нарушение, довело до
постановяване на необоснован съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Поддържа се още, че претендираните от ищеца вземания спрямо ответницата се
основават на нищожни решения на ОС, които са взети в нарушение на императивната
норма на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, поради което заявените претенции се явяват в
противоречие на повелителни норми от действащото законодателство и като такива
са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Оспорват се констатациите на
приетата по делото единична и тройна съдебно-счетоводна експертиза като се
сочи, че са некомпетентно изготвени, направените от експертите изчисления,
съответно обоснованите от тях изводи са в противоречие на взетите решения на ОС
на ЕС от 28.01.2009г. и от 19.02.2011г.. По
изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да постанови съдебен акт, с който да
обезсили като недопустимо обжалваното първоинстанционно решение или алтернативно да се
отмени същото и да
се постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на разноски, направените пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК относно сторените разноски във въззивното
производство.
Въззиваемата страна - ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на собствениците на жилища и обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: град София, ж.к.„Манастирски ливади”, ул.„Майор Павел Павлов”, бл.*****, чрез процесуален представител адв.М.Ц., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба от ответника. Изложени са доводи в смисъл, че първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства и е обосновал правилен и законосъобразен извод, че по делото е установено по несъмнен начин съществуването на процесните задължения за управление и поддръжка на общи части в процесната етажна собственост, както и размера на задълженията на ответницата за управление и поддържане на общите части за процесния период, поради което е уважил предявения иск за сумата, за която е предявен, като основателен и доказан. Подробни аргументи относно неоснователността на оплакванията във въззивната жалба са изложени в писмения отговор. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение на СРС.
Предявен
е от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на
собствениците на жилища и обекти в сграда в режим на етажна собственост,
находяща се на адрес: град София, ж.к.„Манастирски ливади”, ул.„Майор Павел Павлов”, бл.*****, против И.В.И.-Ч. установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.6, ал.1, т.10 във вр. с чл.51, ал.1 от ЗУЕС.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесната
искова сума видно от приложеното ч.гр.д.№17576/2013г.
по описа на
СРС, ІІ Г.О., 39-ти състав, въззиваемия –ищец - ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ на собствениците на жилища и обекти в сграда в режим на етажна
собственост, находяща се на адрес: град София, ж.к.„Манастирски ливади”, ул.„Майор Павел Павлов”, бл.*****, е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК на 22.04.2013г. и е
постановена на 12.06.2013г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК срещу ответницата - И.В.И.-Ч. за заплащане на сумата, посочена в
заявлението. В срока по чл.414 от ГПК
е подадено от длъжника - И.В.И.-Ч. възражение, поради което дължимата от нея сума, посочена
в заповедта на изпълнение, е предмет на предявения в настоящото производство
установителен иск.
В случая по делото не е
спорно и от събраните доказателства се установява факта, че съгласно нотариален акт за учредяване на право на
строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на жилищни сгради
№68, том IV, рег. №5330, нот.дело №539/2004г. на нотариус И.Н., с район на действие СРС, вписан в НК под №040, ответницата - И.В.И.-Ч. е собственик на недвижими имоти - апартамент №24 и гаражи №46 и №50, заедно с припадащите се 9.95 % ид.ч. от общите части на
сградата, с административен адрес: град София, ж.к.„Манастирски ливади”, ул.„*****, вх.А, част от жилищна група „Бриз – Юг“.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност
на предявения от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на собствениците на
жилища и обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: град София,
ж.к.„Манастирски ливади”,
ул.„Майор Павел Павлов”, бл.*****, против И.В.И.-Ч. установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във
вр. с чл.6, ал.1, т.10 във вр. с чл.51, ал.1 от ЗУЕС. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата
на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146
от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателката във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност
на предявения установителен
иск и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания
съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.
Доводите релевирани в подадената
въззивна жалба досежно недопустимост на обжалваното решение, съдът счита за
неоснователни поради следните съображения:
Съдът приема за
неоснователен наведеният довод, че първоинстанционният съд е бил сезиран с
осъдителен иск, а с постановеното решение се е произнесъл по непредявен установителен
иск, което е довело до постановяване на недопустим съдебен акт, подлежащ на
обезсилване. Съгласно
задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т.9 от ППВС №1/10.11.1985г.,
съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по
начина, който е поискан от ищеца. Предметът на спора, по който следва да се
произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез наведения фактически
състав и заявения петитум субективно право или правоотношение. В случай видно от обстоятелствената част и петитума на
исковата молба е предявен иск по реда на чл.422 от ГПК във
вр. с чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС във вр. с чл.51, ал.1 от ЗУЕС за установяване съществуването на
вземане на ищеца спрямо ответницата, произтичащо от неизпълнение на
задълженията на последната да заплаща месечни вноски за исковия период,
определени с решения на ОС на процесната ЕС и отнасящи се за поддръжка на общите части на сградата. В процесната хипотеза са налице
и допълнителните процесуални предпоставки за
надлежното упражняване на предявения установителен иск, предвидени в чл.422 ГПК – наличие на издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу ответницата, подадено от длъжника - И.В.И.-Ч. в срока по чл.414 от ГПК възражение, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на
кредитора, както и тъждество по основание и размер между вземането по заповедта
за изпълнение и претендираното в исковото производство. В случая специалните предпоставки за допустимост на производството са налице, предвид на което правилно
първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с установителен иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.6, ал.1, т.10 във вр. с чл.51, ал.1 от ЗУЕС, по който се е произнесъл в
диспозитива на съдебния акт. Следователно СРС се е произнесъл по предявения иск,
така както е заявен в
петитума на исковата молба и е постановил допустим съдебен акт.
По възражението
за недопустимост на производството поради липса на процесуална легитимация на ищеца предявил
иска.
Противно на изложеното във въззивната жалба,
настоящият съд намира, че ищецът - Етажна собственост на собствениците
на жилища и обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща
се на адрес: град София, ж.к.„Манастирски ливади”, ул.„Майор Павел Павлов”, бл.*****, притежава активна процесуална
легитимация да предяви иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.6, ал.1, т.10 във вр. с чл.51, ал.1 ЗУЕС за
установяване съществуването на вземане спрямо ответницата, произтичащо от
неизпълнение на задълженията на последната да заплаща месечни вноски за исковия
период, определени с решения на ОС на процесната ЕС и отнасящи се за поддръжка на общите части на сградата. Процесуалната легитимация се
определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното
материално правоотношение и може да не съответства на действителното правно
положение. За допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на
процесуална легитимация, а относно надлежните страни по материалното
правоотношение съдът се произнася със съдебното решение. Надлежни страни по
материалното правоотношение са тези, на които съответно принадлежат правата и
задълженията по правоотношението. Въззивният съд споделя и препраща към изложените от СРС аргументи досежно легитимацията на процесната ЕС, която следва от ЗУЕС и е
ограничена само до отношенията по управление на собствеността и разходите по
поддържането й. Наличието на активна процесуална легитимация произтича от
твърденията на ищеца за незаплатени задължения
на ответницата към ЕС, състоящата се от трите
входа в комплекса. Неоснователен
е доводът във въззивната жалба, че такава ЕС не е съществувала доколкото не е
спазена нормата на чл.38 от ЗС, поради което липсва надлежно волеизявление за
предявяване на иска. Ирелевантен за спора е доводът, поддържан от въззивника,
че всеки от трите входа представлява отделна сграда, за която е издадено
отделно разрешение за строеж, съответно отделно удостоверение за въвеждане в
експлоатация. В случая от значение за наличието на процесната ЕС е приетата
като доказателство по делото и неоспорена от ответницата регистрационна карта
№371, рег.№ЕТС-286/22.06.2010г. на СО район „Триадица“ за регистрация на ЕС –
бл.*****, находяща се на адрес: град София, ж.к.„Манастирски ливади”, ул.„Майор Павел Павлов”, с режим на управление Общо
събрание на цялата жилищна група от трите входа. На следващо място правилно е
приел СРС в мотивите на обжалваното решение, че промяната в начина на управление на ЕС, факт настъпил в хода на процеса и съобразен по реда на
чл.235 ГПК, няма отношение към допустимостта на иска,
тъй като спорното материално право – наличие на вземане за незаплатени
задължения на етажен собственик принадлежи на всички етажни собственици,
надлежно представлявани от представители на трите входа. Настъпилата промяна в начина на
управление на ЕС не може да обоснове недължимост на претендираното вземане от
ответницата, която в качеството на собственик на самостоятелни обекти в сграда в
режим на етажна собственост е длъжна да изпълнява решенията на органите на
управление на етажната собственост (взети в кръга на тяхната компетентност),
както и да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата - чл.6,
ал.1, т.10 ЗУЕС.
На следващо място
неоснователен е релевираният във въззивната жалба довод за допуснато съществено
процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който се е произнесъл по
нередовна искова молба, за която се твърди, че не е спазено изискването на
чл.127, ал.1, т.6 от ГПК да бъде подписана от лицето, което я подава – твърди
се, че в случая исковата молба е подписана от адв.Г.В.С., а не от А.Д.А.,
управител на ЕС. В доказателствена тежест на ответницата е да ангажирала доказателства
в подкрепа на изложеното в горния смисъл, което не е направено от нея в хода на
производството пред първоинстанционния съд. Само за пълнота съдът намира да
посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.23, ал.4 от ЗУЕС председателят
на УС /управителят/ представлява пред съда собствениците в ЕС по искове,
предявени срещу тях във връзка с общите части, и по искове, предявени срещу
собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на ОС или
задълженията си по този закон. За тези действия законът не изисква
упълномощаване на председателя на УС /управителя/ от ОС на ЕС. В случая по делото е била
подадена молба в съдебно заседание на 29.04.2014г., изходяща от управителите на
трите входа на основание чл.23, ал.4 от ЗУЕС , която съдържа потвърждаване на
всички извършени процесуални действия от А.Д.А. - управител на процесната ЕС
към датата на подаване на исковата молба. Следователно налице е редовна искова
молба, по която се е произнесъл първоинстанционния съд и няма допуснато
процесуално нарушение при разглеждане на правния спор.
По основателността на предявения иск:
По иск с правно основание чл.6, ал.1, т.10 и
вр. чл.51, ал.1 ЗУЕС в
тежест на ищеца е да докаже: съществуването на процесните задължения за
управление и поддръжка на общи части в процесната етажна собственост за исковия период, както и размера на задълженията за
управление и поддържане на общите части за процесния период, валидни решения на
общото събрание на етажните собственици за плащане месечни вноски за поддръжка
и управление на общите части,
както и че припадащите
се на ответницата вноски са в претендираните размери, както
и че решенията подлежат на
изпълнение. В тежест на ответницата е да докаже
погасяване на дълга.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира предявения иск за основателен.
Съгласно разпоредбите на чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС етажните
собственици са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата. Правомощията да определи размера на паричните вноски
за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, е на
общото събрание на собствениците съгласно нормите на чл.11, ал.1, т.5 вр. чл.51 ЗУЕС.
В конкретния случая от съвкупния
анализ на събраните доказателства съдът приема, че при доказателствена тежест
за въззиваемия-ищец по делото е установено, че са били взети
решения на ОС на ЕС, както следва: решение
№2/30.01.2008г. и решение №5/28.01.2009г.,
съгласно които за периода от 01.01.2011г. до 31.03.2011г. е определена месечна
вноска за поддръжка на общите
части на сградата за
апартаменти над 90 кв.м., в размер на 72.00 лв. и за гараж в размер на 5.00
лв.; решение №19/09.03.2011г., съгласно което за периода от 01.04.2011г. до
31.05.2012г. е определена месечна вноска за поддръжка на общите части на сградата за апартаменти над 90 кв.м., в
размер на 82.00 лв. /увеличение с 10 лв./ и за гараж в размер на 5.00 лв.;
решение №10/29.05.2011г., съгласно което за периода от 01.04.2011г. до
31.05.2012г. е определена месечна вноска за поддръжка на общите части на сградата за апартаменти над 90 кв.м., в
размер на 75.00 лв. /намалена със 7 лв./ и за гараж в размер на 5.00 лв..
Неоснователен е доводът на въззивника, че посочените решение на ОС, на
основание на които ищецът претендира вземанията си спрямо ответницата, са
нищожни доколкото са в противоречие на повелителни норми от действащото
законодателство. Решенията на ОС на ЕС са правни актове на общности от
лица, които не са персонифицирани, по
отношение на които правилата за недействителност на договорите и едностранните
сделки не намират приложение. За разлика от нищожността на сделките, на която може
да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, то контролът за
законосъобразност на решенията на ЕС е съдебен и ограничен със срок за
предявяване на иска, който е преклузивен и тече от узнаване на решението,
извършено по реда на уведомяването на събранието - чл.40, ал.2 от ЗУЕС. Настоящият
състав приема, че поддържаното във въззивната жалба оплакване за нищожност на взетите от ОС на ЕС решения е извън
преклузивния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС и
цели да заобиколи специалния ред за обжалване на решенията на ОС на ЕС, уреден
в чл.40 от ЗУЕС, поради което доводите в тази насока не следва да се разглежда в
настоящото производство. В случая въззивникът-ответник не е твърдял, съответно не
е представил доказателства, че е обжалвал посочените решения на ОС на ЕС –
решение №2/30.01.2008г., решение №5/28.01.2009г., решение
№19/09.03.2011г. и решение №10/29.05.2011г.. В разглеждания
случай при липсата на твърдения и доказателства ответницата да се е възползвала
от тази правна възможност съдът приема, че
се касае за валидно взети решения на
ОС на ЕС, с които ответницата като етажен собственик на
самостоятелни обекти в процесната жилищна сграда в режим на етажна собственост е обвързана и същите подлежат на изпълнение като влезли в сила.
По горните аргументи
настоящият съдебен състав
намира, че в хода на
делото ищецът е провел пълно и главно доказване
относно релевантната предпоставка
за възникване на съдебно предявеното вземане - взето е надлежно
решение относно начина на определяне на размера на месечните плащания от
етажните собственици на вноската за поддръжка и управление на идеалните части в процесната етажна собственост. На следващо място по делото са
ангажирани доказателства, че е
взето и решение на
ОС за предявяване по съдебен
ред на вземанията за поддържане и управление на идеалните части, за които отговаря ответницата през исковия период. От
приетите по делото заключения на единична и тройна съдебно-счетоводна експертизи, които съдът кредитира като
обективни и компетентно изготвени, неоспорени от страните в хода на
производството, се установява
и размера на задълженията на ответницата към етажната собственост през исковия
период, възлизащи в общ размер от 1959.00 лв., от които погасени чрзе плащане са 660.00 лв. като незаплатеният
остатък възлиза на 1299.00 лв.. Заявените с
въззивната жалба общи възражения относно констатациите на експертите в приетите
по делото единична и тройна съдебно-счетоводна експертиза съдът намира, че не
сочат необоснованост на заключенията и като отчита че не са подкрепени от
събрани по делото доказателства, приема за неоснователни. На следващо място доколкото ответницата, която носи тежестта на доказване на положителния факт на
плащане, не е доказала
погасяване на задълженията си към процесната ЕС
за процесния период, то предявеният срещу
нея иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.6, ал.1, т.10 във вр. с чл.51, ал.1 от ЗУЕС се явява основателен за сумата, за която е предявен.
Първостепенният съд като е достигнал до същия правен извод и е уважил изцяло
предявения иск е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
С оглед на изложените съображения и
поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд атакуваното решение, вкл. и в частта на разноските,
определени съобразно изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна – ищец, но
доколкото няма заявена в този смисъл претенция, съдът не следва да се произнася
в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №165173 от
31.07.2020г.,
постановено по гр.дело №34759/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 179-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./