Р Е Ш Е Н И Е

 

№…….

 

Димитровград, 17.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

    Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                            Съдебни заседатели:

                                                  Членове:

Секретар: Силвия Димова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№464 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид:

 

Предявен е от Н.М.С., против „ЕВН Център за услуги“ЕООД-Пловдив, иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ- за заплащане на обезщетение за времето, през което работника е останала без работа след уволнението.

В исковата молба ищецът твърди, че от 16.09.2002г. работел по трудов договор в „Електроразпределение Юг“ЕАД, като ***. От 23.09.2009г. бил назначен за ***Димитровград, а от 01.06.2006г., като ръководител КЕЦ. След заболяване от 25.10.2011г. бил с ***“. От 01.05.2015г., с Трудов договор от 21.04.2015г. бил назначен за „Организатор обучение“ при отдел „Човешки ресурси“, екип „Обучение и квалификация“, за неопределено време.

На 13.02.2019г. ищецът получил Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №09/11.02.2019г., считано от 01.03.2019г. Посочва, че след заведена искова претенция с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ било постановено Решение от 12.07.2019г. по гр.д.№627/2019г. по описа на РС-Димитровград, с което исковете му били уважени. Присъдено му било обезщетение за периода от 01.03.2019г. до 01.07.2019г., ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на завеждане на исковата молба в съда- 05.04.2019г. до окончателното изплащане в размер на 9239,40 лева. Поддържа, че за периода от 01.07.2019г. до 01.09.2019г. не бил претендирал обезщетение. Заявява, че от датата на прекратяване на трудовото му правоотношение- 01.03.2019г. до 01.09.2019г. не бил осъществявал трудова дейност. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа в размер на брутното му трудово възнаграждение 2309,40 лева, в следствие на незаконосъобразно уволнение за период от 2 месеца, от м.юли 2019г. до м септември 2019г. - общо в размер на 4619,70 лева, за периода от 01.07.2019г. до 01.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „ЕВН Център за услуги“ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който заявява, че признава исковата претенция. Моли, на основание чл.78 ал.2 от ГПК, съдът да не възлага за плащане направените от ищеца разноски по делото върху ответното дружество.

Представя писмено доказателство- платежно нареждане от 18.06.2020г. за преведена в полза на ищеца сума от 4657,22 лева.

С писмена молба от 06.07.2020г. ищецът заявява, че на основание чл.237 от ГПК желае съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение при признание на иска.

Според разпоредбата на чл.237 ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Алинея 2 от същия член предвижда, че в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237 ал.1 от ГПК, доколкото ответника е направил изрично изявление за признаване на предявения против него иск с отговора на исковата молба и е представил доказателство, че е изплатил на ищеца претендираната в исковата молба сума.

Спазени са и изискванията на чл.237 ал.3 от ГПК, доколкото признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед направеното признание на иска с отговора на исковата молба и реципрочното искане на ищеца, съдът не обсъжда приложените доказателства поотделно.

Предвид извършеното плащане в хода на процеса, съдът намира предявеният иск, с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ, за сумата от 4619,70 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа в следствие на незаконосъобразно уволнение за периода от 01.07.2019г. до 01.09.2019г., за неоснователен поради погасяването му чрез плащане от ответника с Платежно нареждане от 18.06.2020г. В този смисъл, искът следва да бъде отхвърлен с аргумент чл.235, ал.3 ГПК, тъй като въпреки плащането ищецът не е направил оттегляне на иска, а е поддържал искането си за произнасяне по него от съда с решение.

Същевременно, с исковата молба е предявено и искане за присъждане на законна лихва от завеждане на иска -21.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението. Макар акцесорно, това искане се ползва с относителна самостоятелност и се обуславя от произнасянето по главното задължение. Факт е наличието на закъсняло парично задължение както и изрично искане за произнасяне на съда с присъждане на законните лихви след завеждане на иска. Страните не спорят, че плащането на главницата е направено на 18.06.2020г. Поради това претенцията по чл.86 от ЗЗД е основателна до тази дата. В заключение, след използване на електронен калкулатор за изчисляване на законна лихва, съдът установи, че за периода от 21.05.2020г. до 18.06.2020г. дължимата законна лихва върху сумата от 4619,70 лева е в размер на 37,22 лева. С платежното нареждане от 18.06.2020г. ответникът е платил на ищеца сумата от 4657,22 лева, при наличие на искова претенция в размер на 4619,70 лева. Предвид това, съдът намира, че с извършеното плащане, освен главницата, ответното дружество е погасило и задължението си за законна лихва върху нея за периода от 21.05.2020г. до 18.06.2020г. Поради това, иска и в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради погасяването му чрез извършено от ответника доброволно плащане в хода на първоинстанционното производство.

Въпреки отхвърлянето на предявения иск, поради извършено плащане след депозиране на исковата молба в съда, на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС-Димитровград държавна такса за производството в размер на 184,79 лева.

По отношение на направеното искане от страна на ищеца за присъждане на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 540 лева, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, ако ответника с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В настоящия случай, ответникът е признал иска с отговора на исковата молба, като представя доказателство, че след предявяване на същия е платил на ищеца изцяло претендираната от него сума. По делото ищецът не представи доказателства, че е търсел от ответника плащане на въпросната сума преди депозиране на исковата молба в съда на 21.05.2020г. и последния е отказал заплащането й. Действително с Решение от 12.07.2019г. по гр.д.№627/2019г. РС-Димитровград е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ обезщетение за оставането му без работа за периода от 01.03.2019г. до 01.07.2019г., но както и сам работника посочва за периода от 01.07.2019г. до 01.09.2019г. такова обезщетение по въпросното дело от него не е било търсено. Предвид това, работодателят не е станал причина за завеждане на настоящото дело, тъй като до предявяване на исковата молба против него на 28.05.2020г. и връчването на препис от същата на 02.06.2020г., ведно с препис от трудовата книжка на ищеца, той нито е знаел за въпросната претенция, нито е отказвал да плати обезщетение за оставане на работника без работа и за периода от 01.07.2019г. до 01.09.2019г. Поради това, съдът счита, че с поведението си ответника не е дал повод за завеждане на делото и предвид направеното от него признание на иска, разноските за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца, следва да останат за последния.

Водим от горното и на основание чл.237 ал.1 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.М.С., с ЕГН **********,***, против „ЕВН ЦЕНТЪР ЗА УСЛУГИ“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“, представлявано от управителите ***, иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ, за сумата от 4619,70 лева / четири хиляди шестстотин и деветнадесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за оставането му без работа в следствие на незаконосъобразно уволнение за период от 2 месеца- от 01.07.2019г. до 01.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата- 18.06.2020г., като погасени изцяло от ответника чрез плащане, извършено в хода на производството по делото.  

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                          СЪДИЯ: