ПРОТОКОЛ
№ 269
гр. Ямбол, 28.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря М. М. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Ив. Кирков Наказателно
дело частен характер № 20212330200967 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Частният тъжител се явява с повереника си адв. Н..
Подсъдимата се явява с упълномощените си защитници адв. К.и адв. С..
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
ЧТ Н.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Подсъдимата: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Сне самоличността на подсъдимата:
1
ЗДР. Н. АБР., родена на *** г. в гр. Ямбол, живуща в гр.Ямбол, ж.к.
Възраждане бл*** българка, български гражданин, висше образование,
работи в *** гр. Ямбол, неомъжена, неосъждана, ЕГН: **********.
Подсъдимата: Получила съм препис от тъжбата преди повече от 7 дни.
Съдът ПРИКАНИ страните към постигане на спогодба, но такава не
беше постигната.
Адв. Н.: Водим един свидетел и желаем да го разпитате в днешното
съдебно заседание.
Адв. К.: Ние водим двама свидетели, които ще установяват как се
осъществяват срещите между бащата и детето в рамките на процесния
период, а именно от април месец 2021 г. до подаване на тъжбата. Запознати
сме с определението на съда, с което са прекратени отделни части. Говорим за
установения режим на лични контакти за периода от април до ноември месец
2021 г.
Адв. Н.: Аз имам и други доказателствени искания във връзка с
изготвяне на социален доклад. Със съдебно удостоверение или съда служебно
да установи социалните работници, които са работили със страните, като
същите да бъдат призовани в качеството на свидетели и ако прецените всички
свидетели да бъдат разпитани в едно съдебно заседание. Социалните
работници, които са работили със случая в инкриминирания период, за тях
говоря. От техния разпит ще се подкрепят точно нашите твърдения, тъй като
те са наблюдавали срещите. Техните показания ще са относими към предмета
на делото. Казвам доказателственото искане сега и ако решите да го уважите,
то моля всички свидетели да бъдат разпитани в едно съдебно заседание.
Адв. К.: Ние не възразяваме да разпитаме свидетелите в следващото
съдебно заседание ако решите да уважите доказателственото искане. Ще Ви
2
помолим да ни дадете възможност да представим и молим да приемете
Договор на клиентката ни с Център за обществена подкрепа „Усмивка“ гр.
Ямбол, както и Протоколи от екипна среща от същия център, с оглед
изясняване обстоятелството как са протичали срещите и за какъв период от
време е бил договора.
Представяме и молим да приемете два броя договори за ползване на
социална услуга „Център за обществена подкрепа“, протокол за
информационна среща, протокол за екипна среща, и протокол за проведена
екипна среща. Във връзка с жалба подадена от тъжителя до Закрила на детето
са сключени тези договори, като е било разпоредено да се осъществи екипна
среща с участието на майката, детето и бащата. Също така се е сключил
договор, също по искане на тъжителя, за осъществяване на контакти на
бащата с детето, като майката отново е указала съдействие и се е явила
веднага, за да подпише договора, който има определен срок на действие.
Договора на бащата с общинския център е сключен четири месеца по-късно.
В рамките на действие на договора са осъществени указаните срещи.
Адв. С.: Ние считаме, че тази процедура инициирана изцяло от бащата
тъжител е осъществена в рамките на закона и при пълното съдействие на
майката и детето.
Ако желае страната тъжител да представи и други доказателства в тази
насока, ние не възразяваме. Не възразяваме включително и на направеното
искане за разпит на социалните работници.
Адв. Н.: Не възразявам да бъдат приети представените писмени
доказателства. Считам, че е необходимо да се изиска доклад от центъра за
обществена подкрепа, който да посочи всички договори и анекси, които са
сключвани, както от страна на тъжителя, така и от страна на подсъдимата.
Също така да се изиска справка, от която да е видно кои социални работници
са участвали не тези срещи. Държим да има социален доклад за извършваната
работа, защото пише, че са провеждани срещи и доколкото виждам не е
присъствало детето. И това е и нашето твърдение, че не е работено с детето.
Освен, че има сключен договор, това е по вина на майката, тъй като не е
указала съдействие.
3
Целта на тази обществена социална услуга е била, за да се напъти
майката да започне да провежда срещи с бащата. Да се промени нейното
поведение, за да стане възможно да се изпълнява режима. Аз разбирам, че
няма свидетели, но в този период държавата е усвоила едни пари чрез тоя
център, за да се работи с майката, във връзка с нейното нежелание. Аз не
смятам, че по този начин ще докажем чия е вината, а че майката е взела това
решение, а не детето, да не се среща с баща си.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото: Договор № 97/05.08.2021 г. за
ползване на социална услуга „Център за обществена подкрепа Усмивка“ гр.
Ямбол; Договор № 98/05.08.2021 г. за ползване на социална услуга „Център за
обществена подкрепа Усмивка“ гр. Ямбол; Протокол за информационна
среща от 19.08.2021 г.; Протокол за екипна среща от 27.07.2021 г.; Протокол
за проведена екипна среща от 05.08.2021 г.; ,преписка № 1957/2020г. на ЯРП
и преписка № 326000-10027/2021г. на РУ-Ямбол
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели Г. Н. К., Д. Н. К.и С. Г.
Ч.
Сне се самоличността на свидетелите, както следва:
Г. Н. К. - 47 г., неосъждана,
Д.Н. К.– 47 г., неосъждана,
С. Г. Ч. - 69 г., неосъждан.
Свидетелите се предупредиха за наказателната отговорност по чл.290 от
НК. Обещаха да говорят истината, след което се отстраниха от залата.
На основание чл.274 и чл.275 от НПК съдът, разясни на страните
правата им, по повод на което искания, бележки, възражения и отводи, не се
направиха.
ДОКЛАДВА СЕ ТЪЖБАТА.
4
Адв.Н.: Поддържаме тъжбата.
Адв. К.: Оспорваме тъжбата. Поддържаме отговора.
Адв. С.: Доверителката ни е невинна.
Подс. А.: Разбирам обвинението. Не се признавам за виновна. Желая да
дам обяснения.
Аз мога да обясня, че никога не съм осуетявала срещите между детето и
бащата. Винаги съм била на адреса. Винаги съм отваряла вратата. Винаги е
контактувал с детето. Винаги е питал дали иска да отидат на разходка и тя е
отказвала. Срещите винаги са били много кратки. Третата седмица на април
бащата извика полиция, защото детето доста се разстрои и разплака.
Полицаите дойдоха. Полицаите ме помолиха пред него да попитам детето
дали иска да отиде на разходка с баща си и то каза „Не“. През сълзи и
плачейки отговори. Бащата тръгвайки каза, че ще продължи да идва докато тя
не тръгне с него. Май и юли месец идва и двете седмици определени за
срещи. На 03.08 детето има рожден ден. Той звънна по телефона, за да
честити рождения ден на Д., като поиска да говори с нея. Аз я попитах дали
иска да говори с баща си и тя ми отговори „Не“. Той каза, че най-вероятно не
сме в града и неможе да я види. Събота беше ден за лични контакти. Той не
дойде. Дойде третата седмица от месеца и след това октомври месец дойде
веднъж. Ноември месец дойде веднъж. Декември месец също дойде веднъж.
Предната седмица пак беше ден за лични контакти. Той дойде, попита Даная
дали искат да отидат на детска площадка и разходка и тя отново каза „Не“. Аз
не знам какво трябва да направя. Да й кажа, че трябва да отиде ли? На сила не
мога да я накарам да отиде.
Нежеланието на детето се дължи на това, че бащата от както е родена
Д., той ни напусна, когато тя беше на двадесет дни. Появява се два пъти в
годината и все си намира оправдания да е недоволен и да пише жалби до съда
и прокуратурата. Когато подаде жалба изчезва и не се появява. Никога не съм
отказала срещите с детето. Ноември месец Д. беше с варицела, но аз не
отказах срещата. Д.беше цялата в пъпки, но той въпреки това я видя. Д. смята,
че баща й вдига скандали и се кара с мен. Когато дойде април месец ме
5
заплашваше, че ще извика полиция. Вдигна луд скандал и извика полиция и
тя от тогава не желае да контактува с него. Това е така, защото тя не го
познава.
Ноември месец 2019 г. той се обади пожела среща и аз заведох детето.
Водих Д. в тях за по два часа. След това дойде пандемията, той звънна по
телефона искаше да чуе Д.. Аз не съм длъжна да му осигурявам контакти по
телефона. Д. няма личен телефон. Тя е малка, за да има телефон. Търсил е Д.
на моя телефон. На високоговорител и пред него съм я питала дали иска да
говори с баща си. Никога не е имало среща без мен.
На Д. съм казвала, че трябва да контактува с него, но тя казва, че не
иска. Какво повече да й обясня. Винаги в дома му е имало други хора, когато
съм я водила. Той никога не е бил сам на срещите. Аз съм ходила сама, но той
никога нее бил сам. 2017 г.-2018 г., когато заведе едно от делата се указа, че
съм била сама и нямам свидетели. От закрила на детето ме посъветваха да не
съм сама на срещите както и той не идва сам. И аз затова от тогава не съм
била сама.
Няма как да предложа нещо на човек, който винаги е недоволен и пише
жалби. Д.ходи три месеца на срещи със социален работник, викаха ме в
прокуратурата, в закрила на детето. Имаше две срещи по въпросния договор,
на които бяхме аз, бащата и Д.. Срещите са по един час, след което
приключват. Бяхме аз, Д., бащата и социален работник от центъра – Н. П.. Д.
си игра с няколко играчки. Бащата стоеше зад нея. Аз разговарях със
социалния работник и не занимавах детето.
При тези срещи Д. си играеше с някакви пъзели. Бащата опитваше да си
говори с нея. Детето немога да отговоря как реагираше. Не му задаваше
въпроси. Той беше човека, който задаваше въпроси, но не и тя. Договорът
към Центъра приключи и затова нямахме повече срещи.
Аз пак ще кажа. Шест години правя каквото желае тъжителя – срещи в
парка, в заведение с детски кът, в неговия дом. Аз ходих и водих Д. където
той пожелае. Той пак беше недоволен и пускаше жалби. Не мога да кажа на
Д., че е длъжна да отиде с баща си.
Аз съм й обяснила, че той е неин баща и е хубаво тя да контактува с
него. Ако иска може да отиде с него.
6
На Д. съм й обяснила цялата ситуация, че баща й си е тръгнал когато тя
е била бебе. Тя тогава ме попита дали може пак да бъдем заедно с баща й. Аз
й отговорих, че неможе.
Аз до сега правих това което той желаеше. От тук нататък Даная е
голямо и разумно дете. Тя знае, че този човек е неин баща, ако тя желае да
отива с него. Аз нямам нищо напротив.
Свид. К.: Познавам тъжителя. В приятелски отношения сме.
Подсъдимата я познавам. Отношенията ни са нормални.
Д. го познавам от почти 6 г. Д. я познавам прекрасно. За първи път я
видях, когато майка й я доведе на среща в дома на Д.. Преди четири години.
Мисля, че Д. тогава беше на около 2 г. На всички срещи съм присъствала, на 6
или 7 срещи. Аз бях в тях. Събота и неделя сме заедно. Затова съм била на
срещите. С Д. сме в по близки отношения. Д. и Д. прекарват времето в игри и
приятелски отношения.
На всички срещи на бащата и детето през миналата годна съм ходила.
Знам, че има определен режим - 1 и 3 седмица на месеца, събота и неделя.
Срещите протичат по следния начин: той идва да ме вземе от гр.
Сливен, тъй като аз живея там и отиваме на адреса на в гр. Ямбол, ж.к.
Възраждане бл.**, апартамента в дясно. Отваря се вратата, като детето е с
лелята, а майката застава с гръб със скръстени ръце и Д. и детето започват да
си говорят: „Здравей Д. искаш ли да излезем на разходка? Как е минал денят
ти? Как прекара в детската градина? Постоянно си мисля за теб. Много ми
липсваш. Хареса ли ти последната книжка?“
Детето отговаря с кратки отговори – „Да“ или „Не“.
През различните срещи детето имаше промяна в поведението. Имаше
моменти, в които се усмихва и беше щастлива, но през последните срещи е
унила и с наведен поглед.
Когато беше щастлива според мен беше спонтанно, защото вижда баща
си.
Тази промяна в поведението мисля, че се дължи, допускам че се дължи
на майката и на лелята.
По време на срещите детето се намира в коридора на апартамента.
7
Лелята и майката първите няколко срещи от април месец, майката беше в
профил спрямо нас, а детето е гушнало майката. След няколко срещи беше
седнало до лелята, а майката с гръб към нас, до стената. Когато е с гръб към
нас лицето й е насочено към детето. Тогава детето понякога я гледа, понякога
гледа към земята. Когато гледа майка си не знам какъв е погледа на детето.
Понякога нищо не изразява погледа на детето. Първите срещи имаше сълзи в
очите на Д.. Срещите продължаваха не повече от 5-6 мин. Детето взема
подаръка, казват си до виждане и това е. Д.й казва, че много й липсва, че я
обича, че винаги си мисли за нея и, че пак отново ще отиде да я види.
Бащата и майката разговаряха само на първите две срещи. Размениха си
доста остри реплики, като: „Ти нали обеща да бъдеш само биологичен баща
на Д.. Сега защо я търсиш? Повече от мен никакви компромиси. Аз
достатъчно съдействах.“ Този разговор беше април месец на първата среща,
когато имаше и полиция. Д. пожела да изведе детето на разходка и помоли
майката за съдействие, но тя отказа. Когато казвам „Тя отказа“, имам
предвид, че не оставят детето да вземе само решение. Детето искаше и
майката да излезе, но тя отказа и естествено и детето не пожела да излее.
Моето дете познава Д.. Виждали са се. Срещите им протичат забавно. В
парка са се виждали и в дома на Д.. И майката е била там и Д..
На тези срещи майката се държеше добре. Говоря за срещите преди
април миналата година.
Д. предложи да купи телефон на Д., но майката отказа. Каза, че не е сега
момента. Д. попита Д. дали иска да се чуват по телефона и лелята я дръпна за
ръката и я пита сигурна ли си, че искаш.
Лелята винаги присъства на срещите. С нея си казваме само „здравей-
здрасти“.
Майката след първите остри реплики не говори, просто вратата се
отваря и тя през цялото време стой с гръб към нас. На две срещи с размяна на
остри реплики съм присъствала. Аз също съм майка и знам, че е нормално
детето да има нужда от майка си. Тя каза, че приключва с компромисите от
нейна страна.
На 17.04.2021 г. като първа среща след пандемията, точно защото Д.
очакваше остри реплики ме взе със себе си, за да съм свидетел. Той очакваше
8
да има дело. Срещата между бащата и детето беше 15-20 мин. Диалог между
детето и бащата нямаше, защото то беше в майка си ревеше. Въпросите на Д.
към детето бяха обичайните: „Искаш ли да излезем на разходка?“ Детето
отговори, че не иска. Това беше причината да извикаме полиция.
Режим на лични контакти се изразява в това да излязат двамата заедно,
самостоятелно. Когато дойде полицията на разговор между майката и
полицай не съм присъствала, тъй като аз бях долу. Не знам какви въпроси са
задавали горе. Детето беше видимо разстроено. То усеща отрицателната
енергия. През април месец не е имало други срещи. През месец май на
срещата аз бях там. Срещата беше за около 10 мин. Отново същото, бащата я
попита дали искат да излязат на разходка и детето отказа. През летния период
бащата е посещавал Даная и срещите протичат по същия начин. Еднотипни са
срещите.
Не е имало срещи, през които майката е отказвала да даде детето. Не е
отказвала категорично.
Свид. К.: Аз съм сестра на подсъдимата.
На основание чл.119 и чл.121 от НПК, съдът разясни правата на
свидетелката.
Свид. Колева: Разяснени са ми правата. Желая да дам показания.
Взаимоотношенията на сестра ми и бащата не са били добри. На
17.04.2021 г. имаше среща на лични контакти, в която бащата на детето е бил
в дома на сестра ми и съответно е извикал полиция. Помня случая, защото
той не беше идвал цяла зима, като април месец се появи. Дойде заедно с баща
си и жената, с която живее. Позвъниха на вратата. Аз отворих вратата. Бащата
попита Д. дали иска да тръгне с тях, но тя каза, че не иска. Г-на /тъжителят/
каза, че ще извика полиция, за да съставят протокол, защото отказваме да
съдействаме. Дойде полиция, датата беше 17.04.2021 г. До апартамента се
качи полицай. Г-на и приятелката му слязоха долу, за да чакат полицията. Аз
видях през терасата, че дойде полицията и аз слязох долу. Полицаите
попитаха какво става. Г-на обясни, че има съдебно решение, което не се
9
изпълнява. Полицаите се качиха горе. Един полицай попита сестра ми какво
става. Тя му обясни, но полицаят каза, че не може да пита той Д. дали иска да
отиде с баща си, затова накара сестра ми. Тя попита детето, но то отказа. Това
се отбеляза и в протокола.
Преди да дойде полицията сестра ми не е отказвала срещи. Господина
заведе дело 2016 г. или 2017 г. Пак имаше някакви претенции.
Съдебното решение беше, че срещите трябва да се осъществяват или в
дома на бащата или в дома на майката, г-на имаше претенции, че срещите
трябва да бъдат само в неговото жилище. На делото през 2017 г. сестра ми
нямаше свидетели, защото е винаги сама. Затова от тогава аз винаги
присъствам на срещите. Г-на никога не дива сам. Винаги е с приятелката си
или с баща си. Сега идва само с приятелката си.
Сестра ми по никакъв начин не е осуетявала контактите. Винаги е била
на адреса, когато е ден за лични контакти, дори и в случаите, в които той не
идва. Дори веднъж детето беше болно от варицела, но тя отново не отказа
среща.
Бащата не идваше всеки път на свижданията, които са два пъти в
месеца. Април месец, като дойде, след това май месец дойде и двете седмици.
Юни, юли и август месец има по едно посещение. Септември месец дойде и
двата пъти. Октомври и ноември месец идва по един път в месеца. Те винаги
са на адреса, когато има ден за посещение. Дори и в дните, когато не е идвал
те пак са там.
Срещите минават по следния начин: той идва, звъни на вратата. Ние
отваряме. Аз съм до детето, защото тя така иска. Разговор се провежда между
бащата и детето. Аз и сестра ми не вземаме отношение.
Детето иска да съм там. Защо това е така немога да кажа. Детето не
познава баща си. За всички тези години той се е появявал за няколко месеца,
след което пак изчезва.
След решението 2017 г. той имаше претенции аз да водя детето на
срещите им. Аз лично съм я водила. Тогава срещите бяха навън, или на
центъра, или в парка. Винаги сме се съобразявали с него. Той определяше
мястото и часа на срещите. При едно от обажданията той вдигна скандал и
каза, че иска аз да водя детето на срещите, след което прекрати срещите си с
10
детето. Това се случи септември месец. Почти цяла зима той не идваше да я
види.
Това прекъсване може и да е имало връзка с пандемията, но при
предните прекъсвания нямаше пандемия. Той прекъсва посещенията и го
няма с месеци и след това се появява с претенции. През този период сестра ми
не го е търсила да вижда детето. Аз винаги съм в тях, когато е ден за срещи.
Ако мен ме е нямало човекът, с който живея е отивал на адреса, за да има
някой там.
Да е искал да чува детето си по телефона не ми е известно.
След 17.04.2021 г., при следващото посещение не е викал полиция.
Детето беше уплашено, когато той извика полиция. Дори когато се качи
полицаят и видя детето в какво състояние е каза, че това ако е неговото дете
никога не би постъпил така. Д. се разплака преди да дойде полицаят, защото
настана суматоха. Тя се притесни, че полицаите ще я вземат насила. Н.
дръпна Д. и й каза: „Остави ги тези двете. Не ги слушай.“ Аз му казах, че
няма право да говори по този начин. Не помня защо беше скандала. При
следващите срещи детето реагира безразлично към баща си. Когато аз съм
била там тя е склонна да тръгне, да излезе с баща си, но само ако и майка й се
съгласи. Баща й никога не е питал сестра ми дали ще отиде с тях. Детето е
казвало, че ще излезе ако майка й отиде. Той пита Д. дали иска да се разходят.
Тя казва „Не“. Когато аз водих детето на срещите с баща й, като всяко едно
дете се държеше дръпнато в началото, но впоследствие се отпуска. Д. не го
познава този човек. Аз съм й обяснявала кой е този човек. Майка й също й
обяснява.
Не помня да съм дърпала ръката на детето след като то се е съгласило да
се чува с баща си по телефона. Не помня да съм го правила това.
Когато има ден за лични контакти майка й винаги й казва, че утре баща
й ще дойде.
Д. не иска разрешение дали да излезе с баща си, защото когато той идва
ние говорим с нея и й обясняваме, че тя може да отиде на разходка и ние ще я
чакаме в апартамента.
Страховете на детето на какво се базират не мога да Ви кажа. Това е
дете на 6 г. Този човек /свидетелката посочи тъжителя/ е една фигура - баща.
11
Тя не познава конкретния човек, защото той не прави никакви усилия да
дойде и да изгради отношения с нея. Той чака майка й и аз да свършим това.
Човек, който казва на дете, че трябва да знае, че майка му и баща му не си
говорят …… Не знам на какво се базират страховете на Д..
Детето за 5 мин. може да бъде подготвено за разходка. Когато идва
господина тя не е по пижама. Ние не подготвяме детето за разходка. За да се
облече едно яке трябват две минути. С официални дрехи детето също не е.
Срещите са в 10.00 ч. Г-на понякога закъснява с по 5 мин. Предварително се
обаждаше, че ще дойде. Не е имало случай, в който сестра ми да е отказвала
да предаде детето.
Адв. Н.: Моля, защитата на подсъдимата да прояви уважение и да не се
смее. Моля също свидетелят да не се отнася иронично към зададените
въпроси. Днес съм пътувал от гр. Варна, за да проведем процеса. Като цяло не
съм много добре. Това поведение е неуважително. Моля да проявите
уважение.
Свид. Ч.: Тъжителя го познавам, като баща на Даная повече от 7 г.
Здравка я познавам. Тя за мен е един добър приятел. Аз живея със сестрата на
З. – Д. К..
През лятото на миналата година, месец юли, когато бащата на Даная
имаше среща аз бях там и тя се осъществи. Бащата дойде. Попита Д. дали
желае да отидат на разходка, но тя отказа. Той даже не каза добър ден на мен
и майката. Попита я дали ходи на детска градина. Дали пишат букви, дали
смятат. Такива общи работи. Аз се намесих и й казах ако иска да излезе с
татко си на люлките, но тя не пожела. Той каза „добре“ и „довиждане“ и
толкова беше. З. не се намеси. Не е осуетила този контакт между бащата и
детето. Разговора се проведе на входната врата на апартамента. Бащата беше
на площадката на етажа, а детето срещу него в апартамента. З. беше на
вратата. Аз съм присъствал само на една среща.
Д. е присъствала на всяка една среща и от нея знам, че срещите
минават по същия начин. От време на време ходи бащата. Не ходи редовно.
Мисля, че не е имало случай, в който детето да излезе с него. Дори бих
12
отговорил по-скоро не.
Юли месец беше срещата, на която аз присъствах.
Подс. А.: Искам да уточня защо срещите се случват до вратата. Преди
пусках Д. със семейството му в дома ми, но в случаите в които ме викаха в
прокуратурата и от закрила на детето ми обясниха, че той няма работа в дома
ми и че трябва той да вземе Д. от вратата. Затова срещите стават на вратата на
апартамента.
Адв. Н.: Поддържам направеното искане за изготвяне на социален
доклад от центъра за обществена подкрепа, относно какви са били
отношенията на майката и бащата, каква работа е била свършена със срещите,
каква е била темата на съответната социална услуга и какво е било действието
на тази услуга. Държа да получа справка или по-точно съда да изиска
служебно справка за имената на служителите работили по случая на моя
доверител и същите да бъдат призовани и разпитани в качеството на
свидетели. Държа да отбележа, че именно от техните показания най-вече ще
се установи какво е било поведението на ответната страна. В тази връзка има
данни, че детето се е държало много добре с баща си в определени периоди,
като това е последвано и от други периоди, в които е изразило нежелание да
контактува с баща си.
Считам, че следва да се назначи съдебно психологична експертиза на
детето, която да отговори на въпросите: Какво е физическото, психическото и
емоционално здраве и развитие на детето и дали интелектуалното такова
отговаря на възрастта му? Какви са взаимоотношенията му и как реагира то
спрямо баща си и спрямо майка си? Изпитва ли страх детето от баща си?
/Като се твърдеше точно това./ Каква е причината и има ли такава детето да
не се среща с баща си? Налице ли е синдрома на родителско отчуждение? Ако
има такъв, каква е причината за неговото формиране и каква е фазата, в която
се намира детето на този етап от живота си?
Считам, че съда може да се произнесе след разпита на свидетелите,
които искаме и след социалния доклад от центъра за обществена подкрепа
„Усмивка“, доколкото те също са релевантни към премета на спора и с
13
техните показания ще можем да съберем допълнително доказателства налице
ли е неизпълнение на съдебното решение. Евентуално разбира се ако може да
не причиняваме това не детето, за да не се налага назначаването на исканата
експертиза. Аз считам, че с оглед на всичко което до момента е изложи от
страните е наложително да установим и действително какви са чувствата на
детето към бащата.
Исканите свидетели от центъра за обществена подкрепа аз смятам, че са
очевидци на отказа на тези срещи, тъй като тя – майката, го е заявила на тях,
че няма да се провеждат срещите. Те не се очевидци на самото посещение, но
са очевидци на заявеното от майката, че няма да се провеждат срещи изобщо.
Адв. К.: Възразявам срещу направеното искане за изискване на доклад,
както и за допускане на свидетели, които са служители в центъра за
обществена услуга, тъй като по делото представихме договор и съответните
протоколи от срещи относими единствено към съответния шест месечен
период по повод подаден сигнал от тъжителя и проведена процедура по този
сигнал. Същите нямат отношение към спора. Отделно от това исканата
експертиза също намираме за неотносима, тъй като не се намираме в
граждански, а в наказателен процес. Това какво е емоционалното здраве на
детето няма отношение към спора. Към спора са относими единствено факти
свързани с поведението на майката и факти, които категорични се установиха
в днешното съдебно заседание от разпитаните свидетели. Нямаме други
доказателствени искания.
Адв. С.: Поддържам становището на колегата. Нямам какво да добавя.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и без допускане
до разпит на исканите свидетели, за които и повереника на тъжителя твърди,
че не са били очевидци на отказа на подсъдимата на инкриминираните дати
да изпълни съдебното решение. Като ирелевантно се приема и искането за
назначаване на Съдебно психологическа експертиза на малолетното дете.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
14
НЕ УВАЖАВА доказателствените искания на повереника на ч.
тъжител.
На основание чл.283 от НПК се прочетоха писмените доказателства.
Страните /по отделно/:Нямаме други искания.
Съдът на основание чл.286 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв. Н.: Уважаеми г-н Председател, считам, че от събраните в хода на
съдебното дирене гласни и писмени доказателства безспорно се доказа, че
подсъдимата не е изпълнила съдебното решение. Това не е някакъв
инцидентен случай както тя твърди, че се касае за викане на полиция.
Напротив, по делото има достатъчно писмени доказателства за водене на
предходни дела на повереника ми, които изцяло оборват нейните твърдения,
че бащата не желаел да вижда детето и видите ли по този начин детето не го
познавало. Напротив, в отговора на подсъдимата става ясно, че бащата
многократно прави опити да осъществява контакти с детето си. Като това
датира в един значителен период назад във времето, като очевидно винаги
той се е съобразявал с желанието на майката в това как да се провеждат тези
срещи. По делото стана ясно, че майката е ходила в неговия дом за
провеждане на тези срещи. Това е обяснимо, защото моят клиент има
възрастни родители и с оглед на пандемията той е преценил, че тези домашни
посещения не са удачни на този етап. Доколкото знаем, че децата носят
повече зарази и е решил, че по този начин ще предпази родителите си. Това
разбира се по никакъв начин не оправдава в случая майката на Даная, която
сама заяви най-открито, че тя не е позволявала никакви телефонни контакти.
По този начин тя е отделила детето от бащата. Като това поведение е
отчуждаващо. Отчуждаващо е и поведението на дете на 4 или 5 годишна
възраст да му даваш възможност то само да избира и да заявяваш, че това е
крайното решение. Ролята на родителя по отношение на едно дете, което е на
15
такава възраст е много по-голяма отколкото заявената в настоящия случай.
Очевидно се касае за едно нежелание от страна на майката, което трайно и
системно се упражнява още от извън инкриминирания период. В един момент
се е наложило да се извика полиция. Очевидно се е наложило, за да се
констатира по някакъв начин неизпълнението на съдебното решение.
От друга страна обаче, както стана ясно от показанията на свидетелите,
всъщност детето се разплакало още преди да дойде полицията. Т.е. причината
не е била идването на полицаите, а причината е била скандала, който е
възникнал с участието на другата страна и нейните роднини.
Аз считам, че в тоя случай те би следвало да намерят възпитателния
подход, с който да обяснят на това малко дете, че трябва и може да прекара
малко време със своя баща. Майката е следвало да положи едно по-голямо
старание, включително и ако се наложи да излезе с бащата и с детето. Защото
ако това е начина тя е длъжна да охрани интереса на детето, защото то трябва
да общува и с двамата си родители. Ние неможем да се оправдаваме с едно 3,
4 или 5 годишно дете за това защо не се изпълнява съдебното решение. Както
става ясно, да прехвърляме вината изцяло върху бащата. Многократно моят
доверител се е сблъсквал с това поведение, като той вече няма какво да
направи. Той винаги ще е лошия. Ако дойде без полиция ще е лош. Ако дойде
с полиция той отново е лош. Очевидно това повикване на полиция отново се
използва срещу него и се вменява вина за това, че той търси своите права в
съда. Това е нормално, защото сега е момента, в който ако детето не започне
да се среща с баща си, в бъдеще ефектът ще бъде потресаващ. На първо
място, защото то тотално ще се отчужди от бащата. Колкото повече расте
повече няма да иска да се вижда с него каквото и да направи той. Не
следващо място това ще засегне самото дете, което във времето ще започне да
задава все повече въпроси, като: „Къде е моят баща?“, „Защо аз нямам
баща?“. И това ще бъде така, защото то очевидно няма да е намерило отговор
на тези въпроси. Това става ясно и от показанията на свидетелите на другата
страна, защото те заявяват формално пред съда, че спазват съдебното
решение, но всъщност полагат всички усилия да се осуети то. Това става ясно
от начина, по който изпълняват самия режим. Майката е посрещала винаги с
гръб бащата, като по този начин тя е изразявала пред самото дете едно
неуважение към бащата. И на следващо място тя постоянно е контролирала
визуално детето какви действия ще предприеме то. Както стана ясно детето
16
нито веднъж не е било облечено за срещи и е нормално ако то в случая е
правило нещо друго – заиграло се е или е гледало детски, то да не желае да
излезе. Всяко едно дете на тая възраст казва „Не“. В този смисъл майката е
можела да намери вариант, дори в дома да се проведат срещите с детето, но
тя категорично е отказвала. Както и заяви днес пред Вас: „Аз не съм длъжна
да излизам с бащата. Не съм длъжна да правя нищо, освен това което е
записано в съдебното решение.“ Да тя прави това, което й е указано, но и
нищо повече.
Затова считам, че съда следва да осъди ЗДР. Н. АБР. за неизпълнение на
съдебното решение. Датите ги конкретизирахме. Свидетелите на другата
страна и самата подсъдима заявиха, че моят доверител дори не на всички
дати, а точно на посочени дати се е явявал. Т.е. няма спор, че има
неизпълнение на съдебното решение и то продължавано в тоя период.
Няма никаква логика в обясненията, които се дават, че детето всеки път
било безразлично. Няма как едно дете на такава възраст да има толкова
контролирани емоции, колкото те се опитват да ни обяснят, че детето не
познавало баща си. Очевидно не е вярно, както стана ясно е имало периоди, в
които детето се е държало много добре с баща си. То е играело. Играело е и с
детето на свидетелката Костадинчева. За страхът, който се опитаха да
обяснят, че детето изпитва към баща си няма никакво житейско обяснение,
тъй като не стана ясно с какво бащата предизвиква страх у детето. За мен
детето изпитва характерния конфликт на лоялност, т.е. то иска да бъде
еднакво добре и с майка си и с баща си, но не може да вземе решение точно,
защото то ако иска да е в добри отношения с майка си и да е послушно пред
нея, то трябва да избере нея. Т.е. то винаги е заставено пред това да избере
дали да е с майка си или с баща си. Очевидно връзката майка-дете е много
силна. В този случай е нормално поведението на детето да предпочита майка
си. Ако разсъждаваме по този начин, то тогава не би трябвало да има изобщо
съдебни решения за режим на лични отношения и да питаме детето още на
три годишна възраст дали иска да се вижда с баща си или не. Затова неможе
едно лице, което е малолетно и неможе да ръководи действията си и
постъпките си и да ги осъзнава, както се опитват да ни обяснят, че това е едно
осъзнато решение на дете на шест годишна възраст, е това неможе по някакъв
начин да оправдае З.А. за нейното бездействие. Нормално е майката да
17
осъзнае, че съществува някакъв проблем и да намери начин да го реши и то
извън съдебно, защото ние сме в много по-дълъг период на неизпълнение на
съдебно решение. Случаят датира много по-назад във времето. Той не датира
от 17.04.2021 г. Това държа да стане ясно на съда, че това поведение е трайно
и се поддържа. Тя е решила, че само тя и нейните близки ще се грижат и
гледат детето и само тя ще съществува в живота на детето. Затова бяха и
цитатите, които даде нашия свидетел за биологичния баща и за всичко
останало. Т.е. моят доверител няма никаква друга роля действително в живота
на детето, освен биологичен родител, затова то през много дълъг период от
време не е знаело, че баща му съществува. Никой не е положил усилие да
обясни това. В тази връзка аз считам, че се дадоха редица недостоверни
показания пред съда, затова че детето много дълго време не е познавало баща
си, което се указа, че не е вярно и, че детето не желаело да се среща с него.
Напротив, то е било щастливо при него от срещите в този период, но в един
момент си е променило поведението, защото е било наблюдавано
едновременно от лелята и от майката как то ще реагира на появата на баща
си. Единствено тези срещи завършват с крах и ще продължават да завършват
така, защото Вие видяхте, ние попитахме майката дали тя има някаква визия
за отношенията, но тя каза, че няма. И това е обяснимо, защото стана ясно от
нейните обяснения, че тя смята да продължи да се държи така и нежелае по
никакъв начин тези отношения да се променят. Тя тай надеждата, че той ще
се откаже да се вижда с детето си, но продуктът от това е едно осакатено
общо дете, което остава без баща. Което ще вярва, че баща му е лошия и ще
се страхува от него. И ще вярва в това може би доста време, докато не разбере
истината един ден.
Моята идея е независимо какво ще постанови съда, г-жа А. да разбере,
че ние тук не сме изправени на някакъв безстрашен съд и нашата цел е ние да
докажем колко е лоша, а да потърсим вариант тя да се промени и да се
превъзпита, да осмисли поведението си, защото ако продължи да действа по
този начин, Вие с един оправдателен съдебен акт бихте я поощрили да
продължи да постъпва така.
И ако това може да се ползва, като защитна позиция, че детето няма
желание, както каза и моят клиент какво означава това, че то ако утре каже,
че не иска да ходи на училище, то тогава няма да ходи.
18
ЧТ Н.: Поддържам становището на адвоката ми.
Адв. К.: Уважаеми г-н Председател, считам, че тъжителя по никакъв
начин не установи изложените в тъжбата факти и обстоятелства, касаещи
инкриминирания период, а именно обстоятелства свързани с неизпълнение на
съдебно решение от страна на подзащитната ни, за периода от 10.04.2021 г. до
10.09.2021 г. Действително изпълнителното деяние на престъплението по
чл.182, ал.2 от НК, предвижда, че може да се осъществи чрез действие или
бездействие. В случая глаголът, който е използван в текста е неизпълнен или
осуети изпълнението на съдебно решение. В случая считам, че не сме в тази
хипотеза, тъй като безспорно по делото се установи и от разпитаните
свидетели, включително от свидетеля воден от тъжителя, че майката по
никакъв начин не е възпрепятствала осъществяването на личните контакти.
По никакъв начин не е извършвала действия, които да осуетят тези срещи и
осигурява личните контакти на бащата с детето. Безспорно се установи, че в
дните, в които такъв режим на контакти е бил определен от съда, майката и
детето винаги са били на адреса посочен в съдебното решение, дори и на
датите, в които бащата не е предприемал действия да осъществи такъв
контакт.
Считам, че свидетелите бяха ясни, че разговор е бил провеждан
единствено между бащата и детето, като майката по никакъв начин не е
участвала в този диалог. Още по-малко да възпрепятства режима за контакти
с бащата.
В този смисъл считам, че не е налице пораждащия смисъл на
фактическия състав на престъплението по чл.182, ал.2 от НК и не е налице
неизпълнение на съдебно решение. В тази връзка ще моля да приемете, че
така повдигнатото обвинение не е доказано и оправдаете подзащитната ми.
Адв. С.: Уважаеми г-н Съдия, присъединявам се изцяло към
становището на колегата. Само едно изречение ще добавя. Личните
отношения между един родител и едно дете са двустранен акт. Т.е. такъв,
който на първо място изхожда от родителя и не считам, че в случая бащата,
19
който не е положил тези усилия следва да обвинява майката за това, че тя не
му е указала съдействие в тази посока, поради което ще Ви моля да
оправдаете изцяло подзащитната ми.
Лична защита на подсъдимата А.: Поддържам становището на
защитниците ми.
На основание чл.297 от НПК се даде право на последна дума на
подсъдимия.
Подс. А.: Моля да ме оправдаете.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови съдебния си акт,
който ще обяви в 17.15 часа.
В 17.15 часа съдът публично в присъствието на ЧТ Н., адв. Н.,
подсъдимата А., адв. Кайали и адв. Стоева ОБЯВИ присъдата си.
Съдът ОБЯВИ, че ще постанови мотивите си в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 17.20
часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
20