РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Търговище, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20213530101606 по описа за 2021 година
Предявени са по почин на ищеца обективно съединени искове за прогласяване
нищожност на клауза за неустойка по договор за потребителски кредит, в условие на
евентуалност, както следва:
Главен иск – за нищожност, поради противоречие със закона, на осн. чл. 26 ал.1
предлож-1во от ЗЗД и във вр. чл.11 ал.1 и чл.19 ал.4 от ЗПК и във вр. чл.22 от ЗПК; и в
условие на евентуалност:
- поради противоречие със закона, на осн. чл.26 ал.1 предлож.1 – во и във вр.чл.143
ал.1 от ЗЗП
-поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл.26 ал.1 предлож.3-то от ЗЗД.
Ищцата -Л. А. М. твърди в исковата си молба, че в качеството и на
кредитополучател и ответника „Аксес Файнанс“ ООД, в качеството му на кредитодател, са
страни договор за кредит „AXI CARD“ , сключен на 26.02.2021 г. Съгласно чл.2 от
Договора, кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя револвиращ
кредит в максимален размер на 800 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне
сумата от 800.00 лева, съгласно условията по договора, като следва да заплаща текущото си
задължение до всяко от 1-во до 5-о число на текущия месец.
Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.4 от Договора предвижда, че при забава за
плащане на пълния размер на минималната погасителна вноска, кредитополучателят дължи
разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лв. за всеки ден до
1
заплащане на пълния размер на погасителната вноска.
Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.5 от Договора е предвидено, че след настъпване на
предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в
размер на 50.00 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението.
Тези две клаузи на чл.19 ал.4 и чл.19 ал.5 от договор за кредит „AXI CARD“ от
26.02.2021г. са нищожни поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предлож.3-то
от ЗЗД/ и поради противоречие със закона, тъй като при сключването на договора не са
спазени нормите на чл.11 , чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. чл.22 и чл.33 от ЗПК, както и чл.143
ал.1 от ЗЗП.
Клаузите по чл.19 ал.4 и чл.19 ал.5 от договора за кредит, според които се дължи
неустойки и такси се намира в пряко противоречие с целта на транспонираната в ЗПК
директива 2008/48/ЕО. Заобикаля се чл.33 ал.1 от ЗПК.
С процесните клаузи по чл.19 ал.4 и чл.19 ал.5 от договора за кредит в полза на
кредитира се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно
задължение-недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.
Клаузите по чл.19 ал.4 и чл.19 ал.5 от договора за кредит се неравноправни по
смисъла на чл.143 т.5 от ЗПК, тъй като същите са необосновано високи.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките по
чл.19 ал.4 и чл.19 ал.5 от договора за кредит сe нарушава изискването ГПР да не бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите прави и чрез
заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на
основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира
допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на
уговорките по чл. 19 ал.4 и чл. 19 ал.5 от договор за кредит размера на ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. .
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията
между страните представлява заблуждаваща търговска практика, по смисъла на чл.68д, ал.1
и ал.2 т.1от ЗЗП.
Клаузите по чл.19 ал.4 и чл.19 ал.5 от договора за кредит не са индивидуално
договорени.
Нарушена е разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожност на клауза за
неустойка по договор за потребителски кредит, поради накърняване на добрите нрави, на
осн. чл.26 ал.1 предлож.3-то от ЗЗД; в условие на евентуалност, поради противоречие със
закона, на осн. чл. 26 ал.1 предлож-1во от ЗЗД и във вр. чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК и във вр.
чл.22 от ЗПК; и в условие на евентуалност поради противоречие със закона, на осн. чл.26
ал.1 предлож.1 – во и чл.143 ал.1 от ЗЗП. Редовно призована ищцата не се яви лично в
открито заседание и не се яви упълномощен процесуален представител. С писмени
2
становища от 14.02.2022г. и от 12.04.2022г. от пълномощника – адв. М.М. от АК-Пловдив,
исковете се поддържат така, както са предявени, ведно с искане за присъждане на разноските
по делото.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, подаде в едномесечния срок и по
реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който оспорва предявения иск и моли да
бъде отхвърлен като неоснователен. Възраженията на ответника, изложени в писмения
отговор са следните:
- По отношение на искането за прогласяване иа нищожност на клаузите па чл. 19, ал.
4 и ал.5 от Договора като противоречащи на добрите нрави : Позовавайки се на
противоречие с добрите нрави ищецът следва да докаже в какво точно се изразява
противоречието в процесния случай и да наведе твърдения и доказателства за нарушаването
на определен морален принцип /напр. принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването
на несправедливото облагодетелстване/. Каквато и да било обосновка в тази насока липсва в
исковата молба, която прави претенциите за нищожност голословни и недоказани.
Доколкото понятието за добри нрави е субективно и относително, то подлежи на изследване
и доказване от страната, която желае да се позове на него. в случая - от ищеца. Такива
доказателства не са ангажирани, с оглед което твърдението следва да бъде отхвърлено
изцяло.;
- По отношение иа искането за прогласяване иа нищожност па клаузите на чл. 19, ал.
4 и ал.5 от Договора като неравноправни по смисъла на чл. 143, а. 1.2, т. 5 ЗЗП: Клиентът
разполага с достатъчно време да прецени дали условията по Договора са приемливи за него
или не. И размерът на разходите е определен изключително просто и ясно с точни суми,
което не създава каквито и да било затруднения в преценката за дължимото при
неизпълнение. Ищецът навежда неверни твърдения, според които клаузите на чл. 19. ал. 4 и
аз. 5 от Договора уговаряли неустойка за непредоставено обезпечение, с която се
заобикаляли изискванията на чл. 33. ал. 1 3ПK. Следва да се има предвид, че твърденията на
ищеца са изпяло погрешни и не отговарят на съдържанието на Договора. Договор за кредит
,.AXI CARD“ НЕ съдържа клауза, съгласно която за Кредитополучателя да възниква
задължение за предоставяне на обезпечение по Договора, респ.. в Договора липсва и клауза,
уговаряща заплащане на неустойка за неизпълнение на подобно договорно задължение /т.е.
непредоставяне на поръчител/. Твърдението на ищеца, че неустойката заобикаля
ограничението на чл.ЗЗ. ал.1 и ал.2 ЗПК също е неприложимо към процесния Договор, т.к.
както вече посочихме неустойка за неизпълнение на договорно задължение не е уговаряне
между страните по Договора.;
- По отношение на искането за прогласяване на нищожност на клаузите на чл. 19. ал.
4 и ал.5 от Договора като заобикалящи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК: В процесния
случай е спазено ограничението, предвидено в закона, а именно това на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
според което ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Този
размер не е надвишен - видно от чл. 4. ал. 1. т. 6 от Договора. ГПР възлиза на 49.84 %..
3
Разходите за събиране на вземането, посочени в чл. 19, ал. 4 от Договора се дължат
единствено и само в случай, че Кредитополучателят не изпълни задължението си да заплати
в посочения в Договора срок за плащане общото си задължение. Разходът за събиране на
вземането, посочен в чл. 19. ал. 5 от Договора се дължи еднократно и единствено и само при
настъпване на предсрочна изискуемост. Чл.19. ал.3. г.1 от ЗПК изрично посочва, че „При
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1.
които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит“. Не са верни твърденията на ищеца в исковата молба, че действията
по събиране на заема и свързаните с това разходи са част от дейността по управление на
същия.;
- По отношение на искането за прогласяване на нищожност на клаузите на чл. 19, ал.
4 и ал.5 от Договора поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК: Твърденията на ищеца,
че в договора не е ясно посочено при какви условия е изчислен ГПР са неоснователни.
Видно от договора, в чл.4. ал.1, т.6, ясно и категорично са написани допусканията за
изчисление на ГПР, както ЗПК изисква, с оглед на което твърдението на ищеца са напълно
недоказани и не отговарящо на обективната истина. Следва да се отбележи и че ищецът в
исковата си молба посочва, че в Договор за А1 карта е посочена само абсолютната стойност
на ГПР. Процесният договор е Договор за кредит „АХI CARD" и както посочихме по-горе в
чл. 4. ал. 1, т. 6 от него изрично са посочва какви допускания са взети предвид при
изчисляване на ГПР.
Редовно призован в открито заседание, ответникът няма процесуален представител.
Постъпи писмена молба от 26.04.2022г., с която поддържа писмения отговор и моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
От представения по настоящото дело писмен договор, „Аксес Файнанс“ ООД -
София, наричан - кредитодател, от една страна и от друга страна – ищцата Л. АЛ. М.,
наричана за краткост – кредитополучател , са сключили Договор за кредит „AXI CARD”
от 26.02.2021г. с индивидуални условия на договора и общи условия.
Съгласно чл.2 ал.1 от процесния договор, Кредитодателят се задължава да предостави
на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 800 лева, под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна безконтактна платежна карта
Axi Card, а Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на
договора. Параметрите на кредита са посочени в чл.4 от договора: 1. Размер на месечната
минимална погасителна вноска: 10 % процента от общото задължение към последното число
на съответния календарен месец, намалено с годишна такса за обслужване на платежния
инструмент платежна карта в случай, че такава се е начислила.; 2. Срок на кредита:
Настоящият договор се сключва за неопределен срок; 3. Дата на плащане на всяка една
минимална погасителна вноска: от 1-во до 5-то число на всеки месец по време на действие
на Договора, ако през предходния месец Кредитополучателят е усвоил кредита и не е
4
погасил задълженията си изцяло до тази дата.; 4. Фиксиран годишен лихвен процент по
заема: 4.1. Върху всички усвоени в брой суми чрез ATM-устройство
Кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на 36% или дневна лихва в размер на
0.1 %; 4.2. Върху всички усвоени суми чрез терминално устройство ПОС или виртуално
терминално устройство ПОС Кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на 18%
или дневна лихва в размер на 0.05 %; Лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и
непогасена главница, като за изчислението й се приема, че календарният месец е с
продължителност от 30 дни; 5. Общата сума, дължима от Кредитополучателя
съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е сборът от следните суми: 1. усвоената и непогасена
главница; 2. договорна лихва върху усвоената и непогасена главница; 3. такси за ползване на
Картата, дължими от Кредитополучателя, посочени в Тарифата; 4. разходи за събиране на
вземането, съгласно чл.19, ал.4 и ал.5. Така формулирана Общата сума, дължима от
потребителя включва задължително в себе си и разходите по чл.19 ал.4 и чл.19 ал.5 от
договора. ; 6. Годишен процент на разходите /ГПР/ на заема: 49.84 %, като е посочени
при какви допускания е изчислен този размер /4.1. Настоящият договор ще е валиден за
срока, за който е бил сключен, и Кредитодателят и Кредитополучателят ще изпълняват
своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; 4.2. Пълният размер
на кредита е усвоен от Кредитополучателя незабавно в брой на АТМ-устройство; 4.3.
Главницата се погасява от Кредитополучателя на равни месечни вноски и погасяването
започва един месец след датата на първоначалното му усвояване. 4.4. Кредитът се
предоставя за срок една година, считано от датата на първоначалното му усвояване, и че
окончателното плащане, направено от Кредитополучателя, погасява остатъка от главницата,
лихвата и други разходи, ако има такива./; 7. Вид на предоставения заем -
револвиращ потребителски кредит. В чл.18 от договора са уговорени права на
Кредитополучателя да получава информация за дължимите плащания и правото на отказ от
договора.
В чл.8 ал.1 от договора е уговорено, че върху усвоената сума по кредита,
Кредитополучателят дължи договорна лихва, посочена в този договор /в чл.4.ал.1 и в чл.4
ал.2/, която се начислява ежедневно.
По силата на чл.8 ал.2 от договора, задължение на Кредитополучателя е да върне на
Кредитодателя усвоения кредит, ведно с начислената договорна лихва, законна лихва за
забава, разходи за събиране по чл.19, ал.4 и ал.5 от настоящия договор и всички такси,
дължими съгласно Тарифата, в случай че такива са начислени.
В чл.12 ал.2 от договора е регламентирано, че в случай че при извършване от страна
на Кредитополучателя на плащане за погасяване на негови задължения по настоящия
договор и сумата не стига за погасяване на цялото му задължение, и Кредитополучателят не
е упражнил правото си да посочи поредността на погасяване на задълженията му към
Кредитодателя, то страните изрично се съгласяват погасяването на задълженията по
договора да се извършва в следната поредност: 1. Законна лихва за забава върху дължима
главница; 2. Разходи за събиране на вземането, съгласно чл.19, ал.5; 3. Разходи за
5
събиране на вземането, съгласно чл.19, ал.4; 4. Годишна такса за обслужване на Картата,
съгласно чл.9, ал.2 и Тарифата; 5. Такси за теглене от ATM-устройство, съгласно
Тарифата; 6. Договорна лихва, начислена върху изтеглени суми, съгласно чл.4, ал.1, т.4.1;
7. Договорна лихва, начислена върху изтеглени суми, съгласно чл.4, ал.1, т.4.2; 8. Други
такси, различни от т.4 и т.5 от настоящата алинея и дължими съгласно Тарифата, такси; 9.
Усвоена и непогасена главница на АТМ-устройство; 10. Усвоена и непогасена главница на
терминално устройство ПОС и виртуално терминално устройство ПОС и/или онлайн.
Уговорено е в чл.19 ал.1 от договора, че в случай че Кредитополучателят изпадне в
забава за плащане, на което и да с парично задължение по настоящия договор с повече от 10
дни или не е заплатил пълния размер на минималната погасителна вноска в рамките на два
последователни месеца, или е заплатил минималната дължима вноска, но има неплатена в 2
последователни месеца дължима, съгласно Тарифата, годишна такса за обслужване на
Картата, Кредитодателят има право да обяви цялото му задължение за предсрочно
изискуемо. Обявяването на предсрочната изискуемост се извършва по някой от начините по
чл. 25 от настоящия договор. Между страните по делото няма спор, че на ищцата като
Кредитополучател е обявена предсрочната изискуемост с SMS, получен от нея на
06.11.2021г.
Освен законната лихва за забава, дължима за всеки ден забава при забава на
плащанията, в чл.19 ал.4 и чл.19 ал.5 от договора са уговорени други разходи, дължими при
забава и при настъпване на предсрочна изискуемост. Съгласно чл.19 ал.4 от договора, при
забава за плащане пълния размер на минималната погасителна вноска, Кредитополучателят
дължи на Кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер на
2,50 лева за всеки ден, до заплащане на пълния размер на съответната минимална
погасителна вноска. А съгласно чл.19 ал.5 от договора, след настъпване на предсрочна
изискуемост, Кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в размер на 50
лева, включваща разходите на Кредитодателя за дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на
Кредитополучателя.
Видно от писмената молба от ищцовата страна от 14.02.2022г. и писмената молба от
ответника от 25.02.2022г. и 26.04.2022г., страните нямат спор, че до момента ищцата е
заплатила сума в общ размер от 680.46 лв. по договора и че част от плащанията са
извършени след срока за плащане.
Предвид установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК в доклада по делото съдът следва да
даде правна квалификация на претендираните от страните права и релевираните възражения
въз основа на посочените от тях обстоятелства. Страните не са длъжни да определят
правното основание на своите претенции, като дори и да са го направили, дадената от тях
квалификация не е обвързваща за съда. Същото важи и за съотношението, в което се
намират помежду си съединените искове. Задължение на съда е да определи вида на
съединяването, както и поредността, в която следва да бъдат разгледани исковете, ако те са
6
предявени в условията на евентуалност. В този смисъл – Решение № 527 от 21.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1363/2009 г., IV г. о., ГК. В Решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. №
196/2011 г., I т. о., ТК е даден отговор на въпроса относно вида на съединяването при
въведени няколко основания за нищожност, произтичащи от различни факти. В мотивите на
посоченото решение ВКС е приел следното: "При въведени няколко основания за
нищожност, всяко от които произтича от различни факти и може да съществува
самостоятелно, правен интерес от кумулативното обективно съединение на исковете не е
налице, ако правните последици, които законът свързва с обявяването на нищожността за
идентични. В този случай, независимо от поддържано от ищеца кумулативно съединяване
на исковете, съдът следва да разгледа исковете при условия на евентуално съединяване и да
се произнесе по всеки един от тях в поредност, съобразно естеството на твърдяния порок
според основанията по чл. 26 ЗЗД. С уважаването на иска за обявяване на нищожност на
едно от тези основания, съдът не дължи произнасяне по исковете, предявени на други
въведени в процеса основания и следва да ги остави без разглеждане." Ето защо съдът
разглежда в поредността по чл.26 от ЗЗД нищожност на посочените клаузи поради
противоречие със закона и тогава в условие на евентуалност – поради накърняване на
добрите нрави.
Освен това съдът прецизира, че в конкретния случай клаузите, за които се иска
прогласяване на нищожност са не за неустойка, а за разходи: разходи за действия по
събиране на задължение /чл.19 ал.4/ и разходи за дейност на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължение /чл.19
ал.5/.
Ищцата и ответникът са обвързани в облигационни отношения, възникнали по
силата на договор за кредит „AXI CARD” от 26.02.2021г.
Съдът намира, че процесният договор за кредит попада под уредбата на ЗПК. В
разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени
задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 20 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Процесният договор е сключен в
писмена форма по разбираем начин; посочен е общият размер на кредита, съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 7 от ЗПК; лихвеният процент по кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК
определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК – фиксиран; годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, съгласно чл. 11
ал.1 т.10; условията за издължаване на кредита, съгласно чл.11 ал.1 т.11; информацията
по чл.11 ал.1 т.12 ; наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора и
срока, в който това право може да бъде упражнено, съгласно чл.11 ал.1 т.20 ; Общите
условия, които са неразделна част от договора , съгласно чл.11 ал.2 ЗПК, са инкорпорирани
в текста на процесния договор.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
7
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата
разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
В конкретния договор е посочен ГПР 49.84 %, отговарящ на императива на чл.19
ал.4 от ЗПК и обща сума, дължима от потребителя /“общата сума, дължима от
Кредитополучателя“/ в т.ч. и „Разходи за събиране на вземането, съгласно чл.19, ал.4 и
ал.5“ . Съгласно чл.19 ал.4 от договора, при забава за плащане пълния размер на
минималната погасителна вноска, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя разходи за
действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден, до заплащане на
пълния размер на съответната минимална погасителна вноска. А съгласно чл.19 ал.5 от
договора, след настъпване на предсрочна изискуемост, Кредитополучателят дължи
еднократно заплащането на такса в размер на 50 лева, включваща разходите на
Кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя. Включването
на визираните разходи по чл.19 ал.4 и ал.5 в общите разходи по кредита и от там в общата
сума, дължима от кредитополучателя води вероятно до надвишаване на максималния
допустим по чл.19 ал.4 от ЗПК размер на ГПР.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът счита
оспорените клаузи, предвиждащи задължение на кредитополучателя за заплащане на
разходи и такси по събиране на задължението и дейност на служител, за противоречащи на
горепосочената правна норма. По своята същност уговорките за заплащане на суми за
събиране на дълга представляват такси по управление на кредита и противоречат на
забраната да се уговорят допълнително такси в подобен смисъл, предвидена в чл. 10а, ал. 2
от ЗПК
Съдът намира, че е налице обоснована вероятност за неравноправност на посочените
клаузи за начисляване на разходи по чл.19 ал.4 и по ал.5 от договор, като може да се приеме,
че са във вреда на потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност, като
същевременно водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвижда, че при
8
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. С предвиждане и начисляване на таксите уговорени в клаузите на чл.
19, ал. 4 и чл. 19, ал. 5 от договора, всъщност се цели заобикаляне на ограничението на чл.
33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. В тази връзка съдът съобрази нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК
регламентираща, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвид изложеното по-горе
съдът счита, че клаузите на чл. 19, ал. 4 и чл. 19, ал. 5 от договора, са нищожни, като
противоречащи на закона.
Доколкото главният иск, предявен от ищцата – за прогласяване на клаузите за
разходи по чл.19 ал.4 и по чл.19 ал.5 от договора за нищожни, поради противоречие със
закона, на осн. чл. 26 ал.1 предлож-1во от ЗЗД и във вр. чл.11 ал.1 и чл.19 ал.4 от ЗПК и
чл.10а, ал.2 и чл.33 ал.1 от ЗПК във вр. чл.22 от ЗПК, е доказан по основание и следва да
бъде уважен, то съдът не дължи произнасяне в диспозитив по предявените в условие на
евентуалност обективно съединени искове.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищцата направените реално
от нея разноски в размер на 50 лв. – за държавна такса, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Ответникът следва да заплати на упълномощения процесуален представител на
ищцата възнаграждение в размер на 600 лв, на осн. чл.38 ал.2 във вр. ал.1 от ЗА във вр.чл. 2
ал.2 и ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ на клауза за разходи по чл.19 ал.4 и на клауза за
разходи по чл.19 ал.5 от договор за кредит „AXI CARD” от 26.02.2021г., сключен между
кредитодател - „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. ***********, представлявано от управител – Ц. П. К. и кредитополучател - Л.
АЛ. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Т., ул. ****************, поради
противоречие със закона, на осн. чл. 26 ал.1 предлож-1во от ЗЗД и във вр. чл.11 ал.1 и
чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. чл.10а, ал.2 , във вр. чл.33 ал.1 от ЗПК и във вр. чл.22 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. ***********, представлявано от управител – Ц. П. К. ДА ЗАПЛАТИ
на Л. АЛ. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Т., ул. ***********, съдебен адрес: гр.
П., ул. *******, , сумата от 50 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса ,на
осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. *****, представлявано от управител – Ц. П. К. ДА ЗАПЛАТИ на
9
адв. М.В. М. от АК-П., съдебен адрес гр. П., ул. *************, адвокатско възнаграждение
в размер на 600 лв. , на осн. чл.38 ал.2 от ЗА във вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА и във вр.чл. 2 ал.2 и
ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10