Р Е Ш Е Н И Е
18.12.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд –
Дупница състав
13.12. 2019
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
Гражданско 1284 2019
дело № по описа за г.
„Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
представлявано от Димитър Бончев, е предявило срещу А.В.Ж., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит. Искането е да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите: 966, 17 лв. – главница по
договор за кредит с номер CREX-15149666 от 03.08.2017 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на сумата; 141, 83 лв. – възнаградителна лихва за
периода 20.02.2018 г. – 20.02.2019 г.; 92, 36 лв. - лихва за забава за периода
от 21.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
Претендират се и разноските по делото.
Ищецът твърди, че
на 03.08.2017 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и А.В.Ж. e
сключен договор за кредит с номер CREX-15149666 в размер на 1046 лв., като
последният се задължил да върне отпуснатата заемна сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва (добавка, съставляваща печалбата на кредитора) – 515, 50
лв., общо сумата 1561, 50 лв., на 18 месечни погасителни вноски по 86, 75 лв.,
дата на първа вноска – 20.09.2017 г., дата на последна вноска – 20.02.2019 г.
Срокът на договора е изтекъл и не е обявявана предсрочна изискуемост.
Ответникът е заплатил
453, 50 лв., с които са погасени: договорна лихва в размер на 373, 67 лв. и
главница в размер на 79, 83 лв., като е преустановил погасяването на кредита от
21.02.2018 г. Съгласно чл.3 от общите условия, при забава на погасителни вноски се
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. На длъжника
е начислена лихва за периода от 21.02.2018 г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в размер на 92, 36 лв.
Въз основа на
рамков договор за цесия от 27.07.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД /цедент/ и ищеца като цесионер, с подписано на 12.07.2018 г.
приложение 1 описаното вземане от ответника е прехвърлено на ищеца. На
основание чл. 99 от ЗЗД длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането,
което следва да бъде направено с връчването на исковата молба.
Поради
неизпълнението на задължението за плащане от ответника, ищецът депозирал
заявление с правно основание чл.410 от ГПК, по което е образувано ЧГД №
477/2019 г. по описа на РС - Дупница. По посоченото дело съдът е разпоредил да
се издаде заповед за изпълнение срещу ответника, като впоследствие на заявителя
са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
В постъпилия писмен
отговор се твърди недопустимост на иска, респ. – оспорва се иска като
неоснователен. Оспорва се сключването на договора, включително се прави
възражение за липса на представителна власт на лицето, подписало договора за
кредитора. Оспорва се изплащането на сумата по кредита, предварителното
запознавате на ответника с условията по договора, уведомяването му за цесията,
спадането на процесния договор към цедираните вземания; оспорена е предсрочната
изискуемост на вземането; оспорен е размерът на договорената лихва и
ГПР като противоречащи на добрите нрави и водещи до нищожност на клаузата за
лихва, както и на клаузата за обезщетение за забава за размера над законната
лихва. Направено е възражение за недействителност на договора на основание
чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и чл.20, ал.2 ЗПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Видно от представения договор за кредит
за покупка на стоки № CREX-15149666 от 03.08.2017 г., сключен от "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД с ответника, уговорено е финансиране на закупуване на обзавеждане за спалня на обща стойност 1046 лв., както и на застраховка
«сигурност на плащанията» - 150, 62 лв. Така общият размер на кредита възлиза
на 1196, 62 лв., с ГПР 39, 00 %, договорени 18
погасителни вноски по 86, 75 лв., последната от които на 20.02.2019 г. В чл.1 от договора е уговорено кредитът да бъде изплатен пряко на упълномощения (те) търговски партньор (и), като извършването на
плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора
да предостави на кредитополучателя кредита и създава задължение за кредитополучателя да заплати уговорените месечни погасителни
вноски. В чл.3 е предвидено при
забава на плащанията обезщетение в размер на законната лихва. Съгласно раздел
„удостоверявания”, с подписа си кредитополучателят удостоверява, че е получил
стоките и услугите, чието закупуване е финансирано с кредита, както и че е
получил опосредстван чрез стока/услуга кредит за договорената сума, платима при
получаване на вещта. Ищецът е представил фактура от 03.08.2017
г. с доставчик «Виденов груп»
ООД и получател А.В.Ж.
за описаните в договора за кредит
стоки.
Представен е рамков договор за цесия от 27.07.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
/цедент/ и ищеца като цесионер, в предмета на който е включено и процесното
вземане, видно от приложение 1 към договора от 12.07.2018 г. и потвърждение от цедента; пълномощно от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България" за уведомяване от ищеца на длъжниците
за цесията; уведомление до ответника за извършената цесия. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД /заличен търговец, видно от приложената справка от търговския
регистър/ е продължило дейността си в България чрез клон - „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България" – съгласно справката от търговския регистър,
клонът е с принципал БНП Париба Пърсънъл Файненс.
Приложено е ч.гр.д. № 477/2019 г. по описа на ДРС, по
което е издадена заповед за изпълнение за описаните в исковата молба суми и са
приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на
иска по чл.422 ГПК.
От заключението по назначената и
изготвена съдебно – счетоводна експертиза се установява, че на 03.08.2017 г. сумата по кредита е преведена на «Виденов груп»
ООД /в съдебното заседание вещото лице е добавило, че по телефона е установило
и закупуването на стоките, описани в договора/. Ответникът е заплатил общо 453, 50 лв., като датата на първата неплатена
вноска е 20.02.2018 г. и от нея върху остатъка от главницата е начислявано
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Поради това дължими са общо 1200,
36 лв., от които: 966,
17 лв. – главница по кредита, 141, 83 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода 20.02.2018 г. –
20.02.2019 г.; 92, 36 лв. - лихва за забава за периода от 21.02.2018 г. до 07.08.2018 г.
Съобразно установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът следва
да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 477/2019 г. по описа
на РС – Дупница. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането в полза на първоначалния кредитор - сключването на договора за кредит
и предаването на сумата по него съгласно уговореното, както и поемането на
задължение от ответника да върне заетата сума с договорената възнаградителна
лихва; сключването на договора за цесия.
Предвид оттеглянето на оспорването на автентичността на договора за кредит, по делото не е спорно сключването на процесния договор за покупка на стоки между "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД и А.В.Ж.. С подписването на договора ответникът е
удостоверил внимателното си запознаване с условията по договора и получаването
на стоките и услугите, за закупуването на които е отпусната сумата на кредита;
тяхното получаване се установява и от представената фактура и сертификата за
договор за застраховка, както и от заключението по счетоводната експертиза. С
подписването на договора ответникът е удостоверил и получаването на
опосредстван чрез тези стоки и услуги кредит съгласно договора, сумата по който
е платима при получаването на вещта.
Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ, плащането на цената се извършва при предаване на стоката,
както е посочено и в договора за кредит /т.е. не е уговорено друго по смисъла
на закона/. С оглед на безспорното получаване на описаните стоки и услуги от
ответника, тяхната цена е заплатена от кредитодателя, като и това обстоятелство
е удостоверено от длъжника с подписването на договора. Поради това по делото е
установено изпълнението от кредитора на задълженията му по договора.
По делото не е спорно,
че ответникът е заплатил общо 453, 50 лв., след което не е правил плащания нито
към стария, нито към новия кредитор.
Неоснователно е
възражението, че процесното вземане не спада към цедираните вземания – договорът за цесия от 27.07.2017 г. е рамков, с периодично изпълнение /съгласно
предвиденото в него – с ежемесечно оформяне на приложение 1, имащо характер на
допълнително споразумение, с посочени в него вземания/, като приложение 1 от 12.07.2018 г. е оформено след датата
на сключване на процесния кредит.
Изискването на
чл.99, ал.4 ЗЗД предишният кредитор да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземането цели да предотврати погрешно извършване на плащания на цедента. В
конкретния случай такива плащания не са налице, поради което е ирелевантно
неуведомяването на ответника за цесията преди завеждане на иска. Към исковата
молба е приложено уведомление до него, като с връчването на исковата молба и приложенията уведомяването за цесията е
извършено надлежно - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013
г., I т. о., ТК. Връчването на
представител се смята за лично връчване,
съгласно чл.45 от ГПК. Цесията легитимира
ищеца като носител на претендираното вземане.
Не е обявявана предсрочна изискуемост на кредита.
Неоснователно е
възражението за нищожност на клаузата за уговорената възнаградителна лихва, тъй
като размерът на ГПР съответства на изискването на чл.19,
ал.4 ЗПК. От заключението на вещото лице се установи по безспорен начин, че
обезщетението за забава е начислено само върху неплатената част от главницата
по стоковия кредит и е в размера на законната лихва.
Спазени са изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 /предвид
обстоятелството, че лихвата е фиксирана, не е необходимо да се сочи последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването/, на т.20 и на чл.11, ал.2 ЗПК.
От заключението
по назначената съдебно – счетоводна експертиза се установи, че дължимите суми
съответстват на претендираните. Поради това предявеният иск следва да бъде
уважен чрез признаване по отношение на ответника съществуване на вземането на
ищеца за сумите: 966,
17 лв. – главница по договор за кредит с номер CREX-15149666 от 03.08.2017 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 05.03.2019 г., до окончателното изплащане на
сумата; 141, 83 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.02.2018 г. –
20.02.2019 г.; 92, 36 лв. - лихва за забава за периода от 21.02.2018 г. до 07.08.2018 г.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по водене на делото /125 лв. - държавна такса, възнаграждение на вещо лице – 250 лв., на особен представител – 314 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 100 лв./ в размер общо на 789 лв.
Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство. Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 477/2019 г. по описа на ДРС в размер на 75 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.В.Ж.,
ЕГН **********, че дължи на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, сумите: 966, 17 лв. – главница по договор за кредит
с номер CREX-15149666 от 03.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 05.03.2019 г., до окончателното изплащане на сумата; 141,
83 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.02.2018 г. – 20.02.2019 г.; 92, 36
лв. - лихва за забава за периода от 21.02.2018 г. до 07.08.2018 г.
ОСЪЖДА А.В.Ж., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, сумата 789 лв. - разноски по водене на делото, както и разноски по ч.гр.д.
№ 477/2019 г. по описа на ДнРС в размер на 75 лв.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: